Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Красотата и сакралното
Разумът, свободата и самосъзнанието са имена на едно и също състояние, присъщо на създание, което не само мисли, чувства и действа, но задава въпроси: какво да мисли, какво да чувства и какво да прави? Тези въпроси налагат да се гледа на физическия свят от уникална гледна точка. Гледаме на света, в който се намираме от гледна точка на самия му край: от гледна точка къде съм аз. Ние сме в света, а не от света, и се опитваме да разберем тази тънкост с образи на душата, психиката, същността си или „трансценденталния субект". Тези образи не произтичат единствено от философията. Те възникват естествено в хода на живота, в който способността да подкрепяме и съдим мислите, вярванията, чувствата и действията си е в основата на обществения ред, който ни прави това, което сме. Следователно гледната точка на субекта е основна черта на човешкото състояние. И напрежението между тази гледна точка и света на обектите присъства в много от характерните аспекти на човешкия живот. Присъства и в начина, по който преживяваме човешката красота. Точно толкова присъства и в едно преживяване, което озадачава антрополозите в продължение на два или повече века и което изглежда е човешка универсалия - преживяването на сакралното. Във всяка цивилизация, във всеки период от историята хората посвещават време и енергия на сакралните неща. Подобно на красивото сакралното, , включва всички категории обекти: сакрални думи, сакрални жестове, сакрални ритуали, сакрални дрехи, сакрални места, сакрални времена. Сакралните неща не принадлежат на този свят: те се разграничават от обикновената реалност и не бива да се докосват или изричат, ако не са предшествани от обреди за посвещаване или привилегия на религиозна принадлежност. Заниманията с тях без предварителна пречистваща подготовка се считат за светотатство. Така сакралното се десакрализира и омърсява, като се принизява до кръга на всекидневното. Преживяванията, съсредоточени върху сакралното, имат своите съответствия в усещането за красота и в сексуалното желание. Едва ли има по-силно сексуално преживяване от чувството за ревност, което по-ясно да разграничава човешките същества от животните. Животните се надпреварват да спечелят своите партньори и се борят за тях, но победата разрешава конфликта. Независимо дали изпълненият с ревност влюбен се бори или не, той преживява дълбоко екзистенциално унижение и тревога. Възлюбената се възприема като омърсена или десакрализирана в съзнанието му, някак покварена, както Дездемона е осквернена за Отело въпреки невинността си. Това явление съответства на усещането за профанно, изпитвано, ако някой злоупотреби със сакрални предмети. Така нещо възвишено и свято бива опорочено. Средновековният романс за Троил и Кресида22 описва „падението“ на Кресида от висините на недостижимо божество до низините на разменна стока. А преживяното от Троил, описано от средновековните автори (включително и Чосър) се оприличава на десакрализация. Най-красивото за него е опетнено и отчаянието му е съизмеримо със скръбните ридания на Йеремия при оскверняването на храма в Йерусалим. (Възможно е някой да възрази, че преживяването е типично за мъжете в общества, отреждащи на жените живот за брак и семейство. Все пак струва ми се, че ужасът, изпитван от Троил, се таи навсщкъде, където влюбените и от двата пола предявяват изключителни сексуални претенции, тъй като те не подлежат на договаряне, а са екзистенциални.) Сакралните неща са откъснати, далечни и недосегаеми – или могат да се докосват след очистващи ритуали. Те дължат тези си черти на обитаващата ги свръхестествена сила на духа, който ги е призовал във владенията си. Когато възприемаме места, сгради и артефакти за сакрални, ние проектираме върху материалния свят преживяването, което се поражда от другия, чието въплъщение се превръща в „истинско присъствие“ и го възприемаме като забранен и недостъпен за нас. Човешката красота поставя трансценденталния субект пред очите и в обхвата ни. Тя ни въздейства така, както ни въздействат сакралните неща - като нещо, което е по-лесно да се профанира, отколкото да се притежава. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|