Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Детство и непорочност
Замислим ли се сериозно, ще осъзнаем, че седмото клише се натъква на морална пречка. Едва ли има човек, за когото красотата на перфектно оформеното дете да не е трогателна. И въпреки това повечето хора се ужасяват при мисълта, че тази красота може да е стимул за желание, различно от желанието за прегръдка и утеха. Всеки намек за възбуда се смята за прегрешение при тези обстоятелства. И все пак красотата на едно дете е от същия порядък като красотата на желан младеж, но напълно се различава от красотата на сбръчкано лице, сякаш изплувало от живот, изпълен с морални изпитания. Това усещане за забрана не се отнася единствено за децата. Всъщност, както ще докажа в седма глава, то е неразделна част от зрялото сексуално чувство. То е в основата на дълбокото уважение към непорочността, което е характерно не само за класическите и библейски текстове, но и за литературата на почти всички световни религии. Няма по-голямо признание за човешка красота от средновековните и ренесансовите образи на Светата Дева: жена, чиято сексуална зрялост е в майчинството, недокосната и едва различима от младенеца в обятията й, обект единствено на почитание. Дева Мария не е подчинена на тялото подобно на останалите и е символ на идеализираната любов между хората от плът и кръв, любов, която е и човешка, и божествена. Нейната красота е символ на чистота и битува в свой собствен свят извън полето на сексуалното желание. Тази мисъл ни връща към първоначалната идея на Платон: че красотата не е единствено покана за желанието, а е още призив да се откажем от желанието. Следователно в Дева Мария , срещаме в християнска форма Платоновото разбиране за човешката красота като символ, водещ към царство отвъд желанието. Това предполага, че на седмото клише следва да се придаде друга, по-обмислена форма, за да се разграничат многобройните интереси, които проявяваме към човешката красота: (vii) Предизвикването на желание не е случайна черта на човешката красота. Тази истина е напълно съвместима с наблюдението, че самото желание е обвързано със забрани. И в действителност, окажем ли се лице в лице с тези забрани, преживяването на човешката красота разкрива друго царство пред погледа ни, божествено, но и не по-малко човешко, в което красотата се намира над и отвъд желанието, символ на изкуплението. Това е царството, което Фра Липо Липи и Фра Анджелико изобразят в образите на Дева Мария и младенеца и което Симоне Мартини запечатва във великия момент на изненада и смирение в своето неповторимо „Благовещение“. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|