Откриване на природата Струва си да обърнем внимание на историческия контекст, макар че той не е пряко свързан с култа към природната красота, който основно ни занимава. Господството над природата, превръщането й в безопасен и общ дом за хората и желанието да се опази изчезващата дива природа подхранват импулса да се разглежда естествения свят като обект на съзерцание, а не като средство за постигане на целите ни. Но философията на природната красота от XVIII век е далеч от универсалността, към която се стреми. Тя е продукт на своето време, подобно на стиховете на Осиан25 и Новата Елоиза на Русо26, едва на крачка от романтичното изкуство на пейзажа на Фридрих27, Уърдсуърт28 и Менделсон29, и носи характерните особености на епохата си. Съзерцаването на природата не е типично за други епохи и култури. През много исторически периоди от историята тя е сурова и негостоприемна, обект на борба за оцеляване, който не носи утеха при съзерцание с безпристрастния поглед на наблюдателя. И вероятно спокойните мигове на затишие са редките дарове на „свидливата мащеха природа”, както я описва Кант.
