Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Възражение
В горните абзаци е синтезирана една традиция на сложни, често взривоопасни тези. читателите могат да се учудят защо трябва да са притеснени от опита да се отхвърли това или този аспект на нашето мислене като „буржоазна идеология", след като марксисткото виждане за „буржоазията" като икономическа класа остава в миналото. Но би било наивно да се подходи към естетиката, сякаш марксистката традиция не е изиграла никаква роля в дефинирането й. Версии на марксистка критика се откриват при Лукач, Дельоз, Бурдийо, Игълтън и т.н. и продължават да оказват влияние върху хуманитарните науки, тъй като всички те се изучават в английските и американските университети. И във всичките си версии критиката поставя предизвикателства. Ако не можем да оправдаем самата концепция за естетиката, а я поднасяме единствено като идеология, то естетическото съждение се лишава от философска основа. „Идеологията“ се възприема заради социалната си или политическа полза, а не заради истината. Ако една концепция - светостта, справедливостта, красотата или която и да е друга – се представи като идеологическа, това означава да се подрони претенцията й за обективност. Предполага се, че неща като святост, справедливост или красота не съществуват, съществува само вярата в тях, която възниква при определени социални и икономически отношения и играе роля в установяването им, но изчезва при промяна в условията. В отговор нека да претеглим доказателствата. Вярно е, че думата „естетика“ навлиза в сегашната си употреба през XVIII век, но тогава означава човешка универсалия. Въпросите, обсъждани в тази книга, са били дискутирани по свой начин от Платон и Аристотел, от санскритския писател Бхарата два века по-късно, от Конфуций в „Аналекти“ и от дългата традиция на християнските мислители – от Августин Блажени и Боеций през Тома Аквински до днес. Разграниченията между средства и цели, между инструментално и съзерцателно отношение и между употреба и значение са абсолютно необходими за практическото мислене и не са обвързани с определен социален ред. И макар възгледът за природата като обект на съзерцание да достига апогея си в Европа през XVIII век, той по никакъв начин не е уникален за това място и време, съдейки по китайските гоблени, японските дърворезби и стиховете на конфуцианците и на Башо. Отхвърлите ли възгледа за естетическия интерес като част от буржоазната идеология, то тогава се нагърбвате с бремето да опишете небуржоазната му алтернатива, в която естетическата нагласа би била някак излишна и хората не биха изпитвали нуждата да търсят утеха чрез съзерцание на красотата. С подобно бреме никой не се е нагърбвал. А и едва ли е възможно. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|