Естетика и идеология Някои мислители в марксистката традиция добавят още един щрих в тази полемика. Когато последователите на Шафтсбъри представят теориите си за безкористния интерес, те не описват, според тези мислители, човешки универсалии, а представят с езика на философията възгледи на буржоазната идеология. Този „безкористен“ интерес се застъпва само при определени исторически условия и е налице, защото е функционален. „Безкористното“ възприятие на природата, на обектите, на човешките същества и на отношенията между тях им придава транс-исторически характер, представя ги като постоянни, неизбежни, част от вечния ред на нещата. Функцията на този начин на мислене е да се впишат буржоазните обществени отношения в природата, така че да бъдат поставени извън обсега на социалната промяна. Разглеждането на нещо само по себе си му придава безсмъртие, изважда го от света на реалността, обгръща с тайнственост връзката му с обществото и с процеса на производство и потребление, от който зависи човешкият живот.
Като цяло естетическата идея ни насърчава да вярваме, че като разграничим обектите от употребата им и ги пречистим от икономическите условия, чиито продукт се явяват, както и от интересите на хората, с които са свързани, някак прозираме какво те наистина представляват и означават. По този начин отклоняваме вниманието си от икономическата реалност и гледаме на света сякаш през призмата на вечността, приемайки като неизбежно и неизменно онова, което трябва да бъде подложено на политически организирана промяна. Освен това, докато се радваме на мита, че хората и нещата се оценяват като „цели в себе си“, икономиката на капитализма третира всичко и всички като средство. Идеологическата лъжа улеснява материалната експлоатация, като създава фалшиво съзнание, което ни прави слепи за социалната истина.
