Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща

С полегналите Венери на Тициан вече сме извън небесното царство, твърдо стъпили на земята, макар земята да принадлежи на домашния пристан и брачната страст. Лицето на голата жена на Тициан е лице на определена жена, влязла във владение на заобиклящия я свят, която категорично се чувства у дома си в него. Тя е полегнала върху диплите на ложето си, напълно уверена в собственото си право над тях, потопена в живот, който е по-голям, по-дълбок и по-непроницаем от запечатания в онзи момент. Тялото й ни се разкрива, но не тя ни го показва - не осъзнава, че и друг освен куче или купидон може да я наблюдава, и спокойната й невъзмутимост подчертава факта, че воайорите не са в състояние да нарушат душевния й покой, в който се намира тялото й. Тя не е в състояние на възбуда, няма и причина да изпитва срам. Сляла се е в едно с тялото си, а това единство е изписано и на лицето й. Срамът от голотата, изобразен блестящо от Рембранд в платното „Сузана и старците“, променя контурите на женското тяло и се изписва по лицето и крайниците. Поставете го до платното на Тициан и ще се убедите, че тялото на Тициан не се предлага и не се крие, а се чувства удобно в свободата си, човешка фигура, изобразена в собствената й плът. И по някакъв загадъчен начин красотата на платното и красотата на жената, изобразена на него, са не две, а една единствена красота.