Илюстрация 19 Рембранд, „Сузана и старците“: срамът от тялото.
Еротичното изкуство Ан Холандър пише за степента, до която голото тяло в нашата традиция не е разголено, а съблечено. Това е тяло, върху което си личат формите и материалите на обичайното му покритие. При Тициан тялото е в покой както би било, ако дрехите го защитават от погледа - това е тяло под невидими дрехи. Не го разграничаваме от лицето или личността, както не бихме разграничили тялото на напълно облечена жена. И чрез изобразяване на тялото по този начин Тициан преодолява заложената му обременяваща същност на забранен плод. Този ефект би изчезнал в момента, в който лицето се замени с готов образ от типа, използван от Буше. При Буше лицето отвежда към тялото, което е неговия raison d'être. За Тициан не важи противоположното - със сигурност емоцията в платното му се корени в нюансите на плътта, светлината, мекотата и обещанието, дадено от всяка извивка на тялото. Но при Тициан лицето продължава да бди над тази форма, тихо утвърждава правото си на собственост и го отдалечава от обсега ни. Това е еротично изкуство, в никакъв случай похотливо изкуство - Венера не ни се показва като възможен обект на собственото ни желание. Тя е отдалечена от нас, потънала в личността, която тихо наблюдава иззад тези очи, заета със собствените си мисли и желания.
