Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Илюстрация 15
| Правила и оригиналност
Последното възражение обаче е по-сериозно. Може да съществуват правила на вкуса, но те не гарантират красота, а красотата на едно произведение на изкуството може да се състои точно в акта на нарушаването им. Четиридесет и осемте фуги на Бах илюстрират спазването на всички правила на композирането, но им се подчиняват творчески, разкривайки как могат да се използват като платформа, от която да се издигнат до по-висша сфера на свобода. Простото подчинение би било рецепта за отегчение подобно на всички упражнения, с които започваме уроците си за контрапункт. Същото важи и за архитектура. Възможно е да съществуват сгради, за които твърдим, че изцяло се подчиняват на правилата, непример Партенона, но това не обяснява тяхното съвършенство. Спокойствието и здравината на Партенона се дължат на творческите добавки - мащаба, пропорциите, детайлите, плод на мисълта, която започва, когато се преустанови следването на правилата. А съществува и красота, която възниква от откровеното неподчинение на правилата, като Библиотека Лауренциана на Микеланджело. Илюстрация 15 Микеланджело: стълбището на Библиотека Лауренциана: красота и ред, които се подиграват на правилата. Сравнително очевидно е, че в природата не съществува следване или неподчинение на правилата. Все пак съществуват симетрии, хармонии, пропорции, а също и естетическото предизвикателство от тяхната липса. Мислителите от XVIII век, които се стремят да възприемат естествената красота като своя парадигма за обекта на вкуса без колебание приемат изведеното от Бърк противопоставяне между възвишеното и красивото. Също така и в изкуството бихме могли да разграничим онези произведения, които ни доставят удоволствие със своите ред, хармония и подчинено на правилата съвършенство като фугите на Бах, „Светите Деви“ на Белини или стиховете на Верлен и онези, които, точно обратното, ни радват, като предизвикват и нарушават очакванията ни, като захвърлят оковите на подчинението и се открояват от традициите, на които принадлежат, както го правят „Крал Лир“ или „Шеста симфония“ на Чайковски. Но веднага щом направим това разграничение, осъзнаваме, че дори в най-подреденото и управлявано от правила произведение няма начин да се определи „норма на вкуса“ чрез позоваване на правилата. Не правилата, а начинът, по който се използват, ни доставя удоволствие във фугите на Бах или в „Девите“ на Белини. Тези, които търсят норма на правилата, лесно биват опровергани от довода, че подчинението не е нито необходимо, нито достатъчно за красотата. Защото, ако е достатъчно, бихме придобили вкуса производно, а ако е необходимо, оригиналността не би била белег за успех. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|