Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща

Когато Мане⁶⁸ изобразява парижката boulevadrienne от XIX век в позата на Венера от Тициан, намерението му не е да представи тялото й като сексуален обект, а да разкрие друг, по-суров вид субективност. Ръката върху бедрото на Олимпия от Мане не е ръката, изобразена от Тициан, отдадена на невинни ласки и отпусната във фееричен допир. Това е сурова, твърда ръка, която борави с пари и по-често грабва, отколкото приласкава, заета да държи настрана измамници, маниаци и перверзници. Вещината в изражението не предлага тялото, но и не го отказва, и въпреки това по свой начин заявява, че тялото си е нейно. Олимпия мери наблюдателя с проницателен поглед, в който липсва каквато и да е еротичност, а великолепният букет, с благоговение поднесен от прислужницата, говори, че такава жена не се ухажва с романтични жестове. В платното се улавя силна индивидуалност, свързана, макар и иронично, с индивидуалността на Венера от Тициан. Представено ни е тялото на тази жена през обектива на собственото й осъзнаване. А връзката между самоидентичността и самосъзнаването оживява чрез напрегнатата й излегната поза, която не отмаря на леглото, а е готова да скочи от него. Това е красиво платно, но красотата му не извира от красотата на жена, която глезено подритва с чехли в постелята.