Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Изкуство и порнография
Извисяването на духа чрез любовта, описано от Платон във „Федър“, е заложено в образа на богинята Афродита Урания и на Венера, изобразена от Ботичели, който е всъщност пламенен платоник и член на платоническия кръг около Пико делла Мирандола75. Венера на Ботичели е лишена от еротика. Тя е видение на небесна красота, явяване от други, по-висши селения, и призив към трансцендентност. Всъщност, тя очевидно е и предшественичка, и потомка на Девите на Фра Филипо Липи76 - предшественичка в пред-християнския смисъл, потомка като синтез на всичко, постигнато чрез художествената репрезентация на Дева Мария като символ на недокоснатата плът. Реабилитацията на сексуалното желание след Ренесанса поставя основите на истински еротичното изкуство, което изобразява човешкото същество едновременно като субект и обект на желание, но и като свободен индивид, чието желание е съзнателно отдадено благоволение. Но реабилитацията на секса ни кара да повдигнем превърналия се в един от най-важните въпроси пред изкуството и критиката на изкуството в наше време: за разликата, ако такава съществува, между еротичното изкуство и порнографията. Изкуството може да е еротично и красиво, като „Венера“ на Тициан, но не е възможно да е красиво и порнографско едновременно - така поне смятаме. И е важно да проумеем защо. При разграничаването на еротичното от порнографското ние реално различаваме два вида интерес: интерес към въплътената личност и интерес към тялото, а в смисъла, който визирам, тези интереси са несъвместими. (Вж. дискусията във Втора глава.) Нормалното желание е междуличностна емоция. Целта му е свободнo и взаимно себеотдаване, което предствлява също и обединение на две личности, вие и аз - чрез телата ни, разбира се, но и не само като тела. Нормалното желание е реакция на човек към човек, търсещ самия себе си в отдаването си. Обектите са взаимозаменяеми, субектите - не. Субектите, както убедително твърди Кант, са свободни индивиди. Невъзможността да бъдат заменени се дължи на това, което са по своята същност. Порнографията подобно на робството представлява отричане на човека-субект, начин да се отхвърли моралното изискване свободните същества да се отнасят помежду си като цел в себе си. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|