Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Илюстрация 21
| Лека порнография
Възможно е да се постави въпросът за разграничението, въведено в Пета глава. Порнографията предизвиква интереса на фантазията, а еротичното изкуство - на въображението. Следователно порнографията е експлицитна и деперсонализирана, докато еротичното изкуство приканва към субективно отношение към другия и използва повече намек и алюзия, не толкова явно излагане на показ. Целта на порнографията е да събуди заместващо желание. Целта на еротичното изкуство е да създаде портрет на сексуалното желание у изобразените персонажи. Ако у наблюдателя се предизвиква възбуда, както се случва понякога при Кореджо77, то това е естетически дефект, „пропадане“ в обсега на различен вид интерес, който едва ли се стреми към красота. Ето защо еротичното изкуство забулва предмета си, та желанието да не бъдe оклеветено и иззето от наблюдателя. Висшето постижение на еротичното изкуство е да принуди тялото да се покрие - самата плът да се превърне в израз на благоприличие, отпъждащ воайорството, така че субективността на голото тяло се разкрива дори в онези части, които са извън обсега на волята. Точно това постига Тициан и създава еротично изкуство, от което лъха спокойствие и брачно ложе, изкуство, което напълно освобождава тялото от нездравия интерес на „надничащия Том“78. Илюстрация 21 Буше, „Блондинка одалиска“: безсрамното тяло. Погледнете сега платното „Блондинка одалиска79“ на Буше и ще видите колко различно е художественото намерение. Жената е изобразена в поза, напълно нетипична за нея, когато е облечена. Това е поза, която едва ли има място в обикновения живот извън сексуалния акт и привлича вниманието към себе си, тъй като жената гледа настрани с празен поглед и изглежда, че нищо друго не я вълнува. Но платното на Буше е на границите на благоприличието и поради липсата на каквато и да е причина одалиската да е заела подобна поза в картината. Тя е сама, не е вперила взор в нещо определено и не е заета с нищо различно от това, което виждаме. Мястото на любимия е празно и чака да бъде запълнено, а наблюдателят е поканен да го заеме. Естествено, има разлики между одалиската и изложените предни и задни части на трета страница на вестник „Сън“80. Една от тях е разликата между живописта и фотографията. В живописта се изобразяват въображаеми персонажи, a фотографията представя реалности (дори снимката да се дорисува с аерограф или обработи с фотографски софтуер). Най-малкото, което може да се каже, че задните части на трета страница съществуват в действителност и точно по тази причина са толкова интересни. Втората разлика е свързана с първата, а именно, за да оценим заложеното въздействие, не ни е нужно да знаем каквото и да било за одалиската на Буше освен това, което ни разкрива картината. Имало е модел, позирал за това платно, но платното не се възприема като портрет или картина за модела. Задните части на трета страница са с точно име и адрес. Често придружаващият надпис разказва за момичето, помага да се развинти фантазията за сексуален контакт. Мисля, че за много мислещи хора това е решаващата морална разлика между снимката на трета страница и платното на Буше. Жената на трета страница се опакова в сексуалните си атрибути и нахлува във фантазиите на хиляда непознати. Тя може да няма нищо против и най-вероятно е точно така. Но безразличието й разкрива колко много вече е изгубила тя. Платното на Буше не унижава никого понеже в него не се появява съществуваща личност. Тази жена, макар да знаем името и адреса на модела (Луиз О'Мърфи, държанка на краля в Еленския парк), е изобразена като плод на въображението и е невъзможно да бъде оприличена с действително съществуващо човешко същество, макар и рисувана от натура. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|