Кратко въведение в историята на новозаветния текст лекционен курс
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Bibl arheol, Школа игры на фортепиано под редакцией Л.Николаева, \'LEARNING SPOKEN ENGLISH.pdf\', DINNER-рецепти
- Навигация на страницата:
- Основни понятия и дефиниции.
| 1. Канонът на Писанието Въпросът с канона на Писанието е свързан с въпросите за авторитета, откровението и вдъхновението. Какво прави един древен текст по-авторитетен от друг за една религиозна общност (било то юдейска или християнска)? Авторитет на Старозаветните и Новозаветните книги не се основава на това, че някоя важна личност или църковен събор ги е включил в канона. Свещените книги са били разпознати от църквата като имащи авторитет, поради техния Божествен произход и като резултат били включени в канона. Основни понятия и дефиниции. Думата „канон“ е произлязла от гръцкия термин канон, който означава тръстикова пръчка, измервателен прът и от своя страна е свързан с еврейското съществително канех, „тръстика, пръчка“ (3Царе 14:15; Йов 40:21). Като един производен смисъл, канон е група от текстове, които са „били измерени“ и възприети като заслужаващи доверие да бъдат включени в един сборник от текстове със задължителен авторитет за едно религиозно общество. Така канон е свързан с идеята за Писание, а също така и с вдъхновение. Канонически текст е този, който е приет за авторитет в дадена религиозна общност и е считан за „вдъхновен“ от Бог (2Тимотей 3:16). Но понятието Писание включва една по-обширна идея от по- ограниченото понятие за канон. Ние имаме указания за вдъхновени писания, споменати в Стария завет и написани от автори, възприемани за вдъхновени, но техните писания не са били включени в Старозаветния канон (1Лет.29:29). Терминът канон бил добре познат и използван в елинистичния гръцки. В действителност древният свят бил пълен с канони (или модели/правила), ръководещи различни аспекти на човешката дейност. Но в Писанието той не е използван да обозначи библейския канон. 1 В края на първи век сл. Хр. Климент Римски използва термина във връзка с Християнската „традиция.“ 2 Почти век по-късно Климент Александрийски споменава за канона на вярата. 3 След това от средата на четвърти век, канон е използван също за сборника от свещени писания и на Стария, и на Новия завет. На Евсевий се приписва обикновено първата употреба на този термин във връзка със сборника от християнски писания. 4 Но това не означава, че тази идея не присъства във времето на Новия завет. Например Исус спазваше Старозаветните предписания (празници [Йоан 2:23; 4:45], празнуването на съботата, храмовите служби [Лука 21:1], * Материалът в тази тема е превод и преработена адаптация от Джералд А. Клингбейл в Vol. 1 Understanding Scripture: An Adventist Approach, edited by George W. Reid. Biblical Research Institute Studies 1 Думата канон се появява общо 4 пъти в Новия завет (Галатяни 6:16 и 2Коринт 10:13, 15, 16). Във 2Коринт 10 тя се отнася за определена сфера на служене. Вижте Linda L. Belleville. "Canon of the New Testament." в Foundations for Biblical Interpretation. A Complete Library – of Tools and Resources, Редактори David S. Dockery. Kenneth A. Mathews и Robert B. Sloan (Nashville: Broadman & Holman Publishers, 1994). стр. 375. 2 Той пише: „Нека да се откажем от празните и безполезни разсъждения и нека се обърнем към прославения и тържествен стандарт (канона), който е слязъл при нас.“ (1Clement 7:2 в Edgar J. Goodspeed. The Apostolic Fathers [London: Independent Press. 1950], p. 52). 3 Климент Александрийски, The Stromata 6.15.125. 4 Belleville, стр. 375, предлага, че Атанасий, епископ на Александрия около 353 сл. Хр. е бил първият, използвал термина в смисъл на разграничение на автентичното писание от неавтентичното. През 363 сл. Хр. съборът в Лаодикия бил първият църковен събор, който използвал термина, за да направи разграничение между „канонични“ и „неканонични“ книги. 7 храмовите такси [Матей 17:24]) и така показваше техния задължителен характер. Той споменаваше Старозаветните заповеди, обещания или други истории в контекста на „писано е“ (Матей 4:4, 7. 10; 11:10; Марко 7:6 и други), и винаги се появяват като заключителен аргумент в Неговите дискусии. Ранната църква има същото отношение към задължителния авторитет на Стария завет. Беряните ежедневно сравнявали със Старозаветните писания, за да проверят ученията на Павел (Деяния 17:11). Павел използвал авторитета на Стария завет в своите аргументи за финансова подкрепа на новото служене (1Коринтяни 9:9, 10, 14), за отмъстителността като единствено прерогатив на Бога (Рим.12:19, 20) и за универсалното естество на греха (Рим.3:10-12). Петър защитава един начин на живот на святост въз основа на Стария завет (1Петрово 2:4-6). Тези примери предполагат съществуването на авторитетен сбор от текстове, използвани, за да определят границите на праведния живот, както в Стария завет, така и в Новия. Следователно и Старият, и Новият завет доказват идеята за каноничните писания, т.е. писания, които имат авторитет. Този авторитет не е резултат от индивидуални или групови решения, но почива на авторитета на писаното Слово, което било боговдъхновено. Обаче не всички вдъхновени писания били включени в канона. Защо е така ще разберем от процеса на канонизация. Т.е. определянето какво да бъде включено и какво да бъде изключено от канона. Преди това трябва да бъдат разгледани следните два въпроса: Първо, кои книги/текстове били включени в този канон? И второ, кога е затворен библейския канон? Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|