Библия * Думата произхожда от гръцката форма библия (книги). Става дума за книгите на Стария и Новия завет на Свещеното Писание. За първи път членуваната форма та библиа (книгите) се среща в християнската литература в този смисъл във Второ послание до коринтяните на Климент Римски (ок.150 г. сл. Хр.): „Книгите и апостолите заявяват, че Църквата… е съществувала от началото“ (14:2). Гръцката дума библион (мн.ч. на която е формата библиа) е умалително съществително (от библос – 0976), с което се обозначават на практика всякакви писмени документи, но първоначално най-вече написаните на папирус. Гръцката дума библос (лико от папирус, хартия, лист, свитък, книга) съответства на финикийското пристанище Библос, през което в древността са внасяли папируси от Египет. Най- вероятно това пристанище дава наименованието на тази гръцка дума за книга. Двата Завета Думата на гръцки за „завет“ като обозначение на двете части на Библията, идва от гръцкото съществително диатеке (1242), което в повечето случаи означава „завет“ в смисъл на договор, споразумение. Латинското й съответствие е testamentum (от тук и английското testament). В Ерем.31:31- се пророкува за нов завет (евр. берит – 1285, гр. диатеке), който ще е по-съвършен от сключения между Яхве и израилтяните в пустинята (ср.Изх.24:7, 8). „А като каза нов завет, Той обявява първия за остарял“ (Евр.8:13). Новозаветните автори виждат изпълнението на пророчеството за новия завет в новия ред, установен чрез делото на Христос. Сам Господ провъзгласява и постановява новия завет (1Коринт.11:25). Старозаветните книги се наричат така, защото са свързани с историята на стария завет, а новозаветните – поради факта, че отразяват същността на новия завет. Близка до съвременната обичайна употреба на понятието „Стар завет“ откриваме в 2Коринт.3:14: „когато четат Стария завет.“ Павел вероятно има предвид закона и еврейските писания. Още през времето на Моисей свещените старозаветни книги започнали да се наричат “книга на завета” (Изх. 24:7). По-късно по времето на царете е използвано същото понятие (4 Цар. 23:2, 21). Названията Стар завет и Нов завет за двете части на Библията като два сборника от книги, стават общоприети за християните от втората половина на 2 в. сл. Хр.
