Кратко въведение в историята на новозаветния текст лекционен курс
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Bibl arheol, Школа игры на фортепиано под редакцией Л.Николаева, \'LEARNING SPOKEN ENGLISH.pdf\', DINNER-рецепти
| Заключение Разбирането на Адвентистите от седмия ден за канона и текста се основава на едно ясно разбиране на вдъхновението. Същият Свети Дух, който е вдъхновил автори в различни времеви периоди в различен исторически контекст, остава също активно ангажиран в съхраняването и предаването през поколенията на Писанието. Една от главните характерни черти на библейския канон е достоверното естество на самите текстове, тъй като те са били „вдъхновени.“ Както посочихме по-рано, канонизацията не е един социологически феномен, но едно историческо потвърждение на авторитета и Боговдъхновението на Писанието. Очевидно, към края на четвърти век пр. Хр. Старозаветният канон е бил напълно завършен със само няколко книги все още дискутирани в юдейските кръгове. Исус и апостолите разбират Писанието като определения сборник, свидетелстващ за и познат от Юдаизма на този период. Ранната църква възприела библейската идея на Юдаизма и също формулира един канон. Като цяло този процес бил завършен през втори век сл. Хр., въпреки че една продължаваща дискусия се появява в писанията на църковните 6 „чрез чудотворната Си сила Господ е запазил тази свята Книга в сегашната й форма – карта и ръководство, показващо на хората пътя към небето.“ 7 „Всички възможни грешки не биха създали неприятности на никой човек и не биха препънали нозете му, ако сам не си измисли трудности, въпреки ясно разкритата истина.“ 11 отци. Канонът, както и самото Писание, не е основано на традицията, но на Божиите авторитетни и записани изявления. След като веднъж границите на канона са били поставени, трябва да бъде разбран процесът на предаване на Писанието през поколенията. За да добием представа за огромните усилия за преписването на Библията на ръка в продължение на 2500 години преди изобретяването на печатната преса от Гутенберг през 1456, ние трябва да разберем: службата на преписвача/книжника, възможността за грешки, естеството на използваните езици и историята на текста и неговите варианти. Днес дори обикновен човек, без достъп до оригиналните езици може да извлече полза от различните помощни средства и тяхната помощ, които варират от преводи и библейски речници до писани от специалисти коментари и други издавани източници на информация. Винаги, когато използва подобни помощни средства, читателят трябва да бъде внимателен за предпочитанията и дори предубеждения на онези, които създават тези трудове. За да може съвременният читател да има достъп до Божията вест е необходимо да подходи към Неговото Слово с респект и под ръководството на Светия Дух. Важността да се работи по-сериозно и в тясна връзка с Божието Слово вече е изтъквано от Исая, който заявява: „Така е Моето слово, което излиза от устата ми; то няма да се върне при мен празно, но ще извърши това, което желая и ще постигне целта, заради която го изпращам“ (Исая 55:11, NIV). |