Кратко въведение в историята на новозаветния текст лекционен курс
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Bibl arheol, Школа игры на фортепиано под редакцией Л.Николаева, \'LEARNING SPOKEN ENGLISH.pdf\', DINNER-рецепти
| Преднамерени промени. Различия в употребата на думите се появяват и в следствие на съзнателното усилие на преписвачите да елиминират онова, което те счели за неясно или проблемно в текста, който преписвали. Като резултат те премахвали по-груби граматични или стилистични конструкции чрез добавяне или заместване с онова, което им се струвало като по-правилна форма. Други промени били в резултат на изясняване на исторически или географски различия или заради доктринални съображения. 9 Таблицата и цитатът са от Макдауъл, Джош. Доказателства, които изискват присъда, Нов човек, 2004. 16 - Често преписвачите полагали усилия да изгладят различията между подобни или паралелни пасажи. Така в този процес, наричан „хармонизиране,“ различни думи от единия пасаж били привнасяни или замествали думи в паралелния пасаж. Хармонизирането е често срещано в първите три евангелия. Така например по- ранните ръкописи на Матей 19:17 (Защо питаш Мене за доброто? Един има, който е добър.) били разширени в по-късните ръкописи, за да се съгласуват с думите на Исус, записани в евангелията на Марко 10:18 и Лука 18:19. Като резултат по-късните преписи предават текста така: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен сам Бог.“ Същият процес е очевиден и в посланията, особено в Колосяните и Ефесяните. Преписвачите отново привнасяли думи от едното послание в паралелните пасажи на другото послание. Например в Колосяни 1:14 по-ранните ръкописи предават текста: „В Когото имаме изкуплението си, прощението на греховете.“ Няколко по-късни ръкописа променят текста, добавяйки думите „чрез Неговата кръв,“ отражение на Ефесяни 1:7. Така промененият текст става: „В когото имаме изкупление чрез неговата кръв, даже прощението на грехове.“ Колкото по-добре познавал един преписвач своята Библия, толкова по-голямо било изкушението да хармонизира сходни или паралелни пасажи. Без съмнение подобни промени били правени с добри намерения. - Когато преписите на Новозаветните документи получили широко разпространение, преписвачите понякога се сблъсквали с два или три ръкописа, които предавали един и същ пасаж по различен начин. Какво трябвало да направят? Вместо да предпочетат единия пред другия ръкопис и така да рискуват да пропуснат и пренебрегнат оригиналната формулировка, преписвачите били по-склонни да комбинират различните алтернативи в документите, които създавали. Процесът на обединяването на два отделни прочита/варианта е наричан „сливане.“ Лука 24:53 ще послужи като илюстрация. Някои ранни ръкописи на този пасаж описват, че учениците били „постоянно в храма, благославящи Бога,“ докато други ръкописи отбелязват, че учениците били „постоянно в храма хвалещи Бога.“ Вместо да решат коя дума да използват, по-късни преписвачи просто поставили и двете думи заедно и създали текст, който описва, че учениците били „постоянно в храма, хвалещи и благославящи Бога.“ Тази тенденция на сливане на четенията/вариантите са по-често срещащи се в по-късните векове. Преписвачите следвали логиката, че преписвайки и двата варианта ще запазят правилния прочит. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|