ТЕМА 3: ИСТОРИЯ НА СЪХРАНЯВАНЕТО И ПРЕДАВАНЕТО ПРЕЗ ПОКОЛЕНИЯТА НА НОВОЗАВЕТНИЯ ТЕКСТ* Част първа: Ръкописи, материали за писане и стил на писане Целта, която си поставяме е да проследим историята на книгите, които сега съставляват Новия завет от времето на тяхното първоначално съставяне до днешното време. Така ще добием една цялостна картина за текста на преводите, които притежаваме днес. Ще започнем с оригиналните ръкописи (автографите на апостолите) и ще отбележим процеса, чрез който тези документи са били преписвани, превеждани и цитирани от църковни автори. След това от епохата на ръчното преписване ще скицираме историята на печатния текст на Новия завет до появата на това, което наричаме „стандартен текст.“ Най-ранните свидетелства Автографи и копия. Началото на историята започва с ръководството на Светия Дух за написването на документите, които сега съставляват Новия завет. Това са книгите и писмата, които Християнската църква вярва, че произлизат от хора, движени от Светия Дух, записали словото на Бога (2Петр.1:20, 21). Несъмнено Павел е вярвал, че той е писал под вдъхновението на Светия Дух (1Кор.7:40; 1Тим.4:1), а Петър приема този факт, заявявайки че писанията на Павел са на едно ниво с другите вдъхновени писания (2Петр.3:16). За съжаление оригиналните документи не са оцелели дълго. Те са износени и разкъсани от честата употреба или унищожени от императорски укази. Въпреки това първите християни са създали почти веднага ръкописи, преписи на автографите и ги разпространявали сред обществото на вярващите (ср. Кол.4:16). Някои от тези ръкописи (на латински „манюскрипти“ – писани на ръка), пътували стотици мили след като били написани. Като пример е един папирус, фрагмент, който е считан за най-старото копие на Новозаветен текст. Нарича се Папирус 52 и е открит в Египет. Съдържа само няколко стиха от Евангелието от Йоан на гръцки. Въз основа на стила на почерка, с който е написан, той е датиран около 125 г. сл. Хр. Написването на Четвъртото евангелие е прието да се датира в последното десетилетие на първи век сл. Хр. в град Ефес в Мала Азия. Следователно това парче папирус доказва съществуването и употребата на едно копие на Евангелието от Йоан в един провинциален град на Египет, отдалечен над 900 километра от мястото на написването и само едно поколение по-късно след написването на Евангелието. Когато църквите започнали да прочитат и тълкуват християнските писания в техните богослужения, станала очевидна нуждата от преписване на Новозаветните документи. Новообразуваните църкви вероятно получавали копия на Новозаветните книги от своите основатели или сами преписвали, или вземали на заем техни ръкописи. Очевидно е, че в този ранен период нямало професионални центрове за преписване (наричани скриптории). Това означава, че ръкописите били преписвани като лична самоинициатива. Но тази практика за преписване на ръка създала възможност за разминавания или различия в преписите/прочита (наричани варианти). Така те се появяват в текста на ръкописите. * Материалът в тази тема е превод и преработена адаптация от Arthur Ferch, издаден в статиина Adventist Review, September 6, 13, 20, 27, 1990 и в сайта на Biblical Research Institute.
