Кратко въведение в историята на новозаветния текст лекционен курс
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Bibl arheol, Школа игры на фортепиано под редакцией Л.Николаева, \'LEARNING SPOKEN ENGLISH.pdf\', DINNER-рецепти
- Навигация на страницата:
- 2. Установяване на Библейския текст – Текстуална критика
| Критерии за канонизация. Съвременните учени изтъкват предимно социологическия фактор като критерий за канонизация. Т.е. религиозното общество определя само това което е свято и авторитетно. Но истината е, че не църквата (или еврейската общност) правела един текст каноничен. Църквата разпознавала съдържанието и произхода на едно писание, че е от Бога и го приемала за канонично. Това ставало когато вътрешното свидетелство на религиозния текст не противоречал на по-ранните откровения на Божията воля. А и в повечето случаи, личността, свързана с писанието била добре позната на религиозното общество. Ето ги критериите за приемане (1) пророчески произход; (2) авторство (т.е. авторът трябва да бъде познат); (3) в случая с Новия завет, апостолство; (4) древност; (5) правоверност (т.е. съгласие с това, което вече е било разкрито); (6) вдъхновение. Най-важен фактор за канонизация е вдъхновението на Писанията. Бог говори чрез пророците или чрез апостолите. Това осигурява автентичност на текстовете в общността на църквата. 2. Установяване на Библейския текст – Текстуална критика За да може да бъде извършена правилна екзегеза на Библейския текст ни е необходима текстуалната критика. Тя се опитва да осигури вярната основа за разбирането на текста. Обикновено обаче това е най-малко уважаваната и най-малко разбираната поддисциплина на библейските изследвания. Божият Дух не само е вдъхновявал авторите на Неговото Слово в древността, но също се е грижил за това, предаването през поколенията на вдъхновеното Слово да бъде извършено с вярност. И равинските наставления и веществените свидетелства от Кумран предполагат, че процесът на предаване през поколения е бил наистина едно свято дело, извършвано с голямо внимание и под надзор. Юдейските предписания включвали вида на използвания материал, размера на колоните, вида на използваното мастило, изискванията за разстояние между буквите и думите и религиозната годност на човека, който преписвал текста. Самото Писание ни казва, че Бог е бдял над целия процес на предаване на Неговото Слово (Псалм 12:6, 7; Откровение 22:19; Избрани вести т.1, стр.11 от 10 бълг.изд. 6 ). Въпреки това и самото Писание (Матей 27:9 срав. Зах.11:13) и Елън Г. Уайт (Избрани вести т.1, стр.12 7 ) предвиждат за възможни грешки при копирането и предаването на текста. Тук е мястото на Текстуалната критика, осигуряваща подходящи средства за откриването на вероятните грешки в процеса на предаване на текста и идентифициране на тези грешки, като по този начин се установява най-вероятния прочит на Библейския текст. Такива грешки обаче не засягат доктринални проблеми, но обикновено числа, имена, места. Текстуалните неясноти не променят съществено значението на текста и изобщо доктрините на Писанието. Следната работна дефиниция осигурява една подходяща отправна точка за правилно разбиране и оценяване на задачата на Текстуалната критика: Текстуалната критика търси да установи най-точния прочит на библейския текст, чрез прилагането на конкретни принципи, сравнявайки най-древните ръкописи и запазени версии. Текстуалната критика се занимава предимно с предаването на библейския текст и не е подходящо средство за откриване на произхода или предполагаемата по-късна редакция (или преработка) на който и да е библейски текст. Това е една нова тенденция, която е станала модерна в съвременните изследвания на Текстуалната критика. Въпреки че ние не можем да разгледаме техническите методи, използвани за да установят правилния прочит на оригиналните писания, този полезен процес се е превърнал в една прецизна наука и в нещо като изкуство. Т.е. ние можем да потвърдим надеждността на библейския текст, върху който са основани преводите. Тъй като всеки превод идва с една заложена предварително гледна точка, консултирането на няколко превода помага да схванем първоначалното намерение на библейския автор. Все пак ще бъде мъдро от наша страна да подбираме преводи, които се придържат по-близо до действителния прочит на ръкописните източници. И трябва да бъдем внимателни за вграждането на теологични разбирания в свободните преводи, които включват смислови адаптации в разработката си, заради старанието да бъде популяризирана Библията. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|