Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. Вече казах, че в теб съществуват само две основни емоции -| любов и страх. Едната е неизменна, но в непрестанно взаимно отдаване на вечното към вечното. В това отдаване тя все повече се разгръща, защото в отдаването се преумножава. Другата има рояк форми, защото индивидуалните илюзии са изключително разнообразни по характер. Всички те обаче имат едно нещо, което ги обединява: лишени са от здрав смисъл. Изградени са от невиждани представи и нечувани звуци. 'Формират един съвсем частен свят, който не може да бъде споделен с други хора. Защото той може да означава нещо само за онзи, който си го е формирал, а следователно е напълно лишен от смисъл. Човекът, който си е изградил такъв свят, е сам в него, защото той е достъпен само за собствените му възприятия.

2. Всеки населява своя свят с образите на своето индивидуално минало, затова личните светове на хората са различни. Образите, които топ виж обаче, не са притежавали реалност никога, защото се градят сами от собствените му реакции спрямо неговите братя и не включват техните реакции спрямо него. Затова той не може да види, че сам ги е изградил и че не са цялостни. Защото тези образи нямат други свидетели, бидейки плод на възприятията на едно отделно съзнание.

3. Такива странни и фантомни образи свързват загубилите разум с лишения от смисъл техен свят. Защото те виждат само хората, които наподобяват техните представи и се свързват само с тях. По този начин общуват с несъществуващи хора и им откликват само те. Никой не възприема този отклик, освен търсещия го, и само той си мисли, че го е получил. Външната обективация на вътрешния свят поражда възприятията и ти не можеш да съзреш нищо отвъд тях. Все отново и отново проявяваш агресия към своя брат, защото виждаш в него фантомен образ от своя личен свят. Затова се налага да пренасочиш агресията си към самия себе си, защото онова, срещу което се опълчваш, не е в другите. Единствената му реалност е в твоето собствено съзнание и, насочвайки агресията си спрямо другите, ти просто нападаш нещо, което не съществува.

4. Самозаблудилите се могат да бъдат особено разрушителни, защото сами не си дават сметка, че те са обрекли на гибел себе си. Не им се ще да загинат, но и не искат да се отрекат от собствената си самоприсъда. И така, те се затварят в своя собствен свят, където всичко е хаос и им се струва извън тях онова, което е вътре в тях. В същото време не виждат реалността в себе си, защото не могат да разпознаят реално своите братя.

5. Реално ти притежаваш само две основни емоции, но в своя частен свят реагираш на всяка от тях така, сякаш е другата. Защото любовта не може да съществува в един откъснат от другите свят, където никой да не може да разпознае нейното проявление. Ако в лицето на своя брат съзираш собствената си омраза, ти няма да видиш него самия. Всеки се свързва с онова, което обича, и се отдръпва от онова, от което се страхува. А ти реагираш със страх на любовта и се отдръпваш от нея. Но страхът те привлича и, вземайки го за любов, ти го привикваш към себе си. Твоят частен свят е изпълнен с фантоми на страха, които си поканил в него, и не можеш да видиш цялата любов, която твоите братя ти предлагат.

6. Ако отвориш очи, за да видиш реално своя свят, ще установиш, че вътрешният му смисъл се губи. Нe съществуват гледките, които виждаш, звуците, които чуваш. Изявите на чувствата ти са противоположни на самите чувства. Общуваш с недействителни хора и си толкова откъснат от действителността, като че си сам в цялата вселена. В своето безумие напълно отказваш да видиш реалността и виждаш само собственото си раздвоено cъзнание, където и да погледнеш. Бог те зове, но ти не чуваш, защото си обсебен от своя собствен глас. И погледът ти е лишен от Христовото виждане, защото виждаш само себе си.

7. Дете мое, нима това ще отдадеш на своя Отец? Защото щом на себе си го предлагаш, ти го предлагаш и на Него. Той няма да ти отвърне със същото, защото то е недостойно за теб, както и за Него. Ще ти помогне да се отърсиш от него и ще те освободи. От дълбочината на Неговия ненакърним смисъл достига Отговорът Му до теб, а той е, че не е реално онова, което сам си предлагаш, докато онова, което има Той да ти предложи, е вечно неизменно. Ти, който сам не знаеш какво вършиш, можеш да се научиш да различаваш кога смисълът е нарушен и да прозираш отвъд него. Дадено ти е да разбереш как да се отърсиш от безумието и да се измъкнеш от частния си свят, като намериш мир. Ще видиш в своите братя всичко, което си им отричал, защото си го отричал и в себе си. Защото като ги обичаш, ти ще се приближаваш все повече до тях и те до теб и ще започнеш да виждаш в тях свидетели на реалността, която споделяш с Бог. Аз съм с тях, както и с теб, и заедно ние ще ги измъкнем от техните частни светове, защото колкото повече сме свързани, толкова повече ще се свързваме с тях. Нашият Отец е готов да посрещне всички ни с радост и ние трябва да Му предложим радост. Защото всеки Син Божи ти е поверен, както Бог ти е отдал Себе Си. И на Бога трябва всички да предадеш, за да приемеш Неговите дарове.

8. Способността да виждаш е зависима от светлината. В мрака ти нищо не ще съзреш. Но в мрака на частния свят на сън, ти съзираш определени съновидения, макар и със затворени очи. Тези сьновидения са плод на собствените ти представи. Но освободиш ли се от мрака, няма да съзираш вече нищо, което сам си измислил, защото го съзираш само доколкото си се отказал да виждаш. Да откажеш да виждаш не значи непременно да се откажеш от зрение. Но всъщност така се получава, защото по този начин ти губиш смисъла на нещата, като си въобразяваш, че можеш да си изградиш частен свят и сам да владееш възприятията си. Но за целта нужно е да се премахне светлината. Застане ли светлина, сънищата изчезват и ти започваш да виждаш.

9. Не търси виждането па очите, защото него ти си го измислил, така че да гледаш па тъмно, и то е измамно. Отвъд мрака, но също вложена в теб, е виждането, което Христос ти разкрива, а Той вижда всичко в светлина. Твоето „виждане" е породено от страх, така както Неговото е породено от любов. Той вижда за теб, като свидетелства пред теб за реалния свят. Той е проявление на Светия Дух, Който винаги запазва поглед за реалния свят и извиква всички, които могат да свидетелстват за него, водейки ги при теб. Той обича онова, което вижда вътре в теб и е готов да го разгърне. И Той няма да се завърне при Отца, докато не успее така да разгърне твоята възприемателна способност, че да съумееш да възприемеш Него Самия. И тогава възприемателната способност свършва, защото Той те е върнал на Отца заедно със Себе Си.

10. Ти имаш само две чувства - едното си създал, другото ти е дадено. Всяко от тях е начин на виждане и тези различни начини на виждане извикват различни светове. Приеми този начин на виждане, който ти е даден, защото посредством Христовата визия, Той вижда Себе Си. А като вижда Себе Си, Той познава Своя Отец. Отвъд най-мрачните ти сънища, Той вижда в теб невинния Божи Син, озарен от съвършено сияние, останало незатъмнено от твоите сънища. И ти също ще го видиш, когато гледаш ведно с Него, защото Неговото виждане е дарът Му на любов, който Му е даден от Отца за теб.

11. Светия Дух е Светлината, в която се разкрива Христос. И всички, който обърнат поглед към Него, ще Го видят, защото са потърсили светлина. И няма да Го видят сам, защото сам Той не е, както вече и те не са. Видели Сина, те са се издигнали в Него до Отца. И ще съумеят всичко това да разберат, защото са се вгледали навътре в себе си и са прозрели отвъд мрака Христос в себе си и са Го познали. В нерушимия смисъл на неговото виждане, те гледат на себе си с любов и се виждат такива, каквито ги вижда Светия Дух. И с визията на истината над тях изгрява цялата красота на света.

1. Да възприемаш истинно, означава със своето съзнание постоянно да си даваш сметка за реалността. Така пред погледа ти не могат да застанат никакви илюзии, защото реалността не позволява да грешиш. А това означава да възприемаш своя брат така, както го виждаш сега. Неговото минало няма реалност в настоящия момент, тъй че не можеш да го видиш. Няма ги и твоите предпиши реакции към него, а ако реагираш на тях, ти виждаш в него образ, който сам си изградил и подхранваш, а не него самия. Когато преосмисляш своите илюзии, запитай се има ли смисъл да възприемаш в настоящия момент онова, което някога е било. Ако в своя брат виждаш спомена за миналото, няма да видиш реалността такава, каквато е сега.

2. Ти смяташ за „естествено" да изхождаш от миналия си опит, когато оценяваш настоящето. Но това е противоестествено, защото е самозаблуждение. Когато се научиш да възприемаш всекиго, без да го съотнасяш с миналото, нито неговото, нито твоето, тогава ще можеш да усвоиш урока на настоящето. Защото миналото не може да хвърли сянка и да затъмни настоящето, ако ти не се страхуваш от светлината. Само ако се страхуваш от светлината, ще предпочетеш да носиш мрака на миналото в съзнанието си, за да обгърнеш в него като в тъмен облак своите братя и да не ги видиш реално.

3. Мракът е в теб самия. Христос, такъв, какъвто ти се открива гега, няма минало, защото е неизменен и Неговата неизменност е залогът за твоето освобождение. Защото ако Той си остава Какъвто е бил сътворен, в Него няма вина. Няма вина, която да се надигне като облак и да Го скрие, и Той ти се открива във всеки, когото срещнеш, защото Го виждаш чрез Него Самия. Да се родиш отново означава да се освободиш от миналото и да погледнеш без осъждане на настоящето. Миналото е облакът, който ти пречи да видиш Божия Син и, ако искаш то да си остане минало и да си отиде, не трябва да го виждаш в Настоящия момент. Ако още го виждаш в своите илюзии, значи, че не те е напуснало, макар и да не съществува вече.

4 Времето може да бъде твоето освобождение или затвор, в зависимост от тълкуването за време, към което се придържаш. Миналото, настоящето и бъдещето не следват едно от друго, освен ако ти не им наложиш такава приемственост. Можеш да ги възприемеш като приемствени и те ще бъдат за теб такива. 'Но не се заблуждавай, че нещата са, каквито ти си ги представяш. Защото убеждението, че реалността отговаря на собственото ти отношение към нея, е наистина самозаблуда. Ти можеш да унищожиш континуитета на времето, като откъснеш миналото, настоящето и бъдещето взависимост от собствените си цели. Можеш да храниш за бъдещето очаквания въз основа на опита си от миналото и да си правиш съответните планове. Но по този начин ти настройваш бъдещето на вълната на миналото и не допускаш чудото, което може да се вклини между тях, за да те освободи да се родиш наново.

5. Чудото ти позволява да видиш своя брат без неговото минало и по този начин да го възприемеш като роден изново. Всички негови грешки са в миналото и като го възприемаш независимо от тях, ти му даваш освобождение. А след като неговото минало е и твое, и ти самият получаваш освобождение от миналото си. Не допускай тъмният облак на миналото да го скрие от теб, защото истината е само в настоящето и ще я намериш, ако я търсиш там. Ако не си я открил, то е, защото не си я търсил там, където се намира. Научи се да я търсиш, където трябва, и тя ще озари отворените ти очи. Миналото ти е проникнато от гняв и ако го използваш срещу настоящето, няма да откриеш свободата, заложена в него.

6. Осъждането и заклеймяването принадлежат на миналото и ако не продължаваш да ги носиш в себе си, ще видиш, че си се освободил от тях. Погледни с любов на настоящето, защото в него се съдържа вечната истина. Лекуването може да се извърши само в настоящето, защото само то има реална протяжност. То едновременно обхваща всички аспекти на Синовността и така им позволява да се докоснат. Настоящето е отпреди началото на времето и ще бъде, когато няма да има повече време. В него са всички вечни неща и те са единно цяло. Те траят вечно и тяхната свързаност е нерушима, защото миналото не ги разделя. "Само миналото може да разделя, а то не съществува.

7. Настоящето ти показва твоите братя в светлината, която ви свързва и освобождава от миналото. Нима ще издигнеш миналото срещу им? Това значи да предпочетеш да си стоиш в тъма, каквато не съществува реално, отказвайки да приемеш светлината, която ти се дава. Защото светлината на съвършената визия се дава свободно, както се получава свободно и може да се възприеме само без ограничения. В това единствено измерение на времето, което е неизменно, и където не присъстват миналите ти представи, ти виждаш Христос и привличаш Неговите свидетели да те просветлят, защото си ги призовал. И те няма да отрекат истината в теб, защото тази истина търсиш и откриваш в тях.

8. Настоящето е време на спасението, защото настоящето е освобождаване от времето. Постарай се да достигнеш до всички свои братя и да се докоснеш до тях с докосването Христово. В извечното единение с тях е твоя континуитет, нерушим, защото е напълно споделен. Божият невинен Син е само светлина. В него няма никакъв мрак, защото е цялостен. Призови всички свои братя да дадат свидетелство за неговата цялостност, както аз те призовавам да се съединиш с мен. Всеки глас има своя дял в песента на спасението, химн на радост и благодарност за светлината, който отправяме към Твореца на светлина. Свещената светлина, която струи от Божия Син, е свидетелство, че тя води началото си от неговия Отец.

9. Отдавай светлина на своите братя, спомняйки си Отца, защото ще си го спомниш, когато призовеш свидетелите на Неговото творение. Онези, които си излекувал, стават свидетели на способността ти да лекуваш, защото в постигнатата от тях цялостност, ти ще разпознаеш и собствената си. И когато твоите химни на молитва и радост се издигат към Твореца, Той ще отвърне на благодарността ти с ясния си Отговор на твоя зов. Защото е невъзможно Неговият Син да Го призове и да остане нечут. Неговият зов към теб не е нищо друго, освен твоят зов към Него. И в отговор Той ти дава мир.

10. Дете на Светлината, ти не знаеш, че светлината е в теб самия. Но ти ще я намериш благодарение на свидетелите на светлина, защото когато им дадеш светлина, ти също я получаваш от тях. Всеки човек, когото видиш в светлина, ще те приближи до пълното ти осъзнаване. Любовта винаги поражда любов. Болните, отправили зов за любов, са благодарни за любовта, която получават, и в своята радост засилват в свещена благодарност. И тя е отправена към теб, донеслия им радост. Те стават твои водачи в радостта, защото получили я от теб, желаят да я съхранят. Ти си им помогнал да станат водачи по пътя към постигане мир-в-Бога, защото си им помогнал този мир да се прояви в тях. А виждайки го, неговата прелест те зове у дома.

11. Има една светлина, която този свят не може да даде. Но тя ти е дадена и ти можеш да я предадеш на другите. И отдавайки я, тя засиява така, че те зове да напуснеш този свят и да я последваш. Защото тази светлина може да те привлече, както нищо на този свят. И ти ще го изоставиш, за да намериш друг. Този друг свят е озарен от любовта, която си му дал. Всичко тук ще ти напомня за твоя Отец и Неговия свят Син. Светлината е безгранична и в тиха радост обгръща света. Всички, които си повел със себе си, ще те озаряват в светлина и ти също ще ги озаряваш, изпълнен с благодарност, че са те довели тук. Твоята светлина ще се лее с тяхната в такава притегателна сила, че ще измъкне и другите от мрака, щом само отправите поглед към тях.

12. Пробуждането за Христос е следване законите на любовта по свободна воля и със смирено разбиране за тяхната истинност. Ти можеш да бъдеш привлечен от светлината само по собствена воля, а тя се изявява чрез даване. Получилите твоята любов свидетелстват доброволно за нея и по този начин ти я разкриват. В твоя сън съзнанието ти е ограничено само до теб. Затова се появяват и кошмарите. Ти се сънуваш самотен, защото са затворени очите ти. Не виждаш своите братя и в мрака не можеш да видиш светлината, която си им дал.

13. Но от това, че спиш, не следва, че законите на любовта са престанали да действат. Ти си следвал тези закони във всичките си кошмари и вярно си отдавал любов, защото не си бил никога сам. Дори и в съня ти Христос те е закрилял и сигурно е съхранявал реалния свят за теб, когато се пробудиш. В твое име Той е давал и ти е предоставял даровете на даването. Божият Син продължава да обича също като своя Отец. Непреривно свързан със своя Отец, той няма минало, отделно от Него. Така той никога не е преставал да свидетелства за своя Отец и за самия себе си. Макар и заспал, Христовото виждане не го е напускало никога. И той може да призове свидетелите, от които да узнае, че не е заспивал никога.

1. Седни тихо, погледни света наоколо и си кажи: „Това не е реалният свят. В него няма сгради и няма улици, кръстосвани от самотни и разделени хора. Няма магазини, където хората купуват купища непотребни вещи. Светлината му не е изкуствена, не пада нощ. Не изгрява ден, само за да залезе в мрак. Загуба не съществува. Там всичко сияе и сиянието му е вечно.”

2. Трябва да отхвърлиш видимия свят, защото той създава у теб различен тип виждане. Не можеш да виждаш два свята едновременно, защото всеки от тях предполага различен поглед и зависи от онова, към което се стремиш. Да видиш единия е възможно, ако си отхвърлил другия. Само единият от тях е истинен, но всеки от двата може да ти се види толкова реален, колкото ти е скъп. Те нямат еднаква власт над теб, защото реалната им притегателна сила е различна.

3. Ти всъщност не желаеш света, който виждаш, защото той те е разочаровал от край време. Никога не си намирал истински подслон в къщите, които си построил. Пътищата, които си прокарал, не са те отвели до никъде, нито един град не е устоял на разрушителната стихия на времето. Всичко, което си изградил, носи печата на смъртта. Не се привързвай към него, защото то е старо и грохнало, готово да се превърне отново в пръст още от мига на своето създаване. Този болен свят не може дори да се докосне до живия свят. Такава енергия не си могъл да му придадеш, и, макар да се извръщаш в скръб от него, тук не можеш да намериш пътя за излизане, който води към един друг свят.

4. Но реалният свят може да достигне до теб дори и тук, защото храниш любов към него. А онова, към което се обърнеш с любов, ще ти откликне. Любовта винаги откликва, неспособна да отхвърли никой зов за помощ, нито да слуша виковете на болка, които се надигат към нея от всички точки на този странен свят, който си изградил, но не желаеш. За да замениш с радост този свят за един свят, който не произхожда от теб, трябва само да имаш волята да осъзнаеш, че изграденият от теб свят не е истински.

5. Грешната ти преценка за света е плод на погрешна преценка на себе си. И как можеш да погледнеш правилно на света, когато изходната ти позиция е неправилна? Начинът на виждане зависи от преценката на възприемателя кое е истина и кое е лъжа. Ако преценява неправилно онова, което вижда, той всъщност не го вижда истински. Ти не можеш да видиш реалността, ако я съдиш, защото тогава тя ще ти се изплъзне. Ти не виждаш това, което не осъзнаваш, защото, макар и да съществува, щом съзнанието ти го отхвърля, зрението ти не може да го различи. Христос е още тук, но ти не можеш да Го познаеш. Неговото Битие не зависи от това дали го съзнаваш или не. Той живее вътре в теб в тихото настояще и те чака да се отърсиш от миналото и да приемеш света, който Той ти дарява с любов.

6. В твоят объркан свят никой не е видял нищо повече от мигновени проблясъци на другия свят, който го обгръща. Но докато приписва стойност на света, който сам си е измислил, няма да може да види другия свят и ще продължава да убеждава себе си, че обича нещо, което всъщност не обича и да се отклонява от пътя, който му посочва любовта. А любовта води с такава радост! Когато Го последваш, ще изпиташ неимоверно щастие, че си Го намерил и си узнал от Него щастливия път към дома. Никой друг не чакаш, освен себе си. Твоята воля трябва да реши да се откажеш от този скръбен свят и да замениш заблудите си срещу постигането на мир-в-Бога. И Христос винаги ще ти предлага Волята Божия, защото знае, че ти я споделяш с Него.

7. Божията Воля е нищо да не може да засегне Неговия Син, освен Него, и нищо да не може да го доближи. Той е защитен от болката, както е Сам Бог, Който бди над него във всичко. Светът наоколо му е озарен от любов, защото Бог го пази в Себе Си, където не съществува болка и го обгръща безкрайна, непресекваща любов. Нищо не може да наруши душевния му мир. И в несъвършенството на разума той вижда само любов, защото е обхванат и проникнат от нея. Усетил прегръдката на любовта, той мигом е отхвърлил света на болката. И от тази сигурна позиция мирно гледа наоколо си и осъзнава, че светът е едно цяло с него.

8. Божият мир е надвишавал всеки ум само в миналото. Но той продължава да съществува и сега ти можеш да го разбереш. Любовта на Бог към Неговия Син е вечна, вечен е и откликът на Божия Син към Любовта на Отца. Реалният свят те води към спомена за единственото, което е напълно вярно и напълно ти принадлежи. Всичко друго е наето временно и ще изчезне с времето. Само това ще остане вечно твое, защото е дар от Бога за Неговия Син. Това е единствената реалност, която ти е дадена от Бог, и в която Бог те е сътворил единен с Него.

9. Мирът първо ще ти се яви в съня, а после и ще се пробудиш за него. Когато започнеш да поставяш желаното на мястото на измисленото, първо ще размениш кошмарите срещу щастливите сънища на любовта. Те ще ти върнат верните възприятия, защото Светия Дух коригира света на сънищата, който е свят на възприятията. Познанието не се нуждае от корекция. Ho сънищата на любовта извеждат до познанието. Te не са проникнати от страх и затова са поканата, която отправяш към познанието. Любовта зависи от твоята покана, а не от времето и реалния свят е само твоята готовност да приемеш онова, което винаги е било. Затова в него се съдържа радостен зов и ти с готовност се пробуждаш, за да намериш онова, което никога не си загубвал

10. Благославяй Отца за съвършенството на разума на пресветия Му Син. Отца знае, че нищо не ти липсва. Така е на Небето, защото нима може да ти липсва нещо във вечността? В твоя свят ти наистина търпиш лишения. Това е свят на неудовлетвореност, в който си се озовал, тъкмо защото неудовлетвореността е в теб самия. Нима ще можеш да намериш себе си в такъв свят? Ако Го нямаше Светия Дух, отговорът щеше да бъде не. Но Него Го има и отговорът е радостно да. Като посредник между два свята, Той знае какво ти е необходимо и какво няма да ти причини страдание. Ако бъдеш оставен на собствените ти представи за онова, което ти е нужно, можеш да развиеш опасно чувство за собственост. Егото свързва спасението с притежаването на определени неща, защото законът на собствеността е неговият закон. Притежанието заради самото притежание е фундаменталната вяра на егото, основен крайъгълен камък на храмовете, които си гради. И иска от теб да положиш на неговия олтар всичко, с което си се сдобил, лишавайки те така от възможността да му се порадваш.

11. Всичко, от което егото ти внушава, че се нуждаеш, ще ти причини страдание. Защото колкото и да те подтиква да вземаш, то не ти оставя нищо, а всичко ти отнема. Още от сграбчилите го ръце, взетото ще бъде изскубнато и захвърлено в праха. Защото егото вижда спасение там, където вижда разделение, и всичко, придобито в негово име, ще ти бъде отнето. Ето защо недей да искаш онова, което сам преценяваш, че ти е нужно, защото не го знаеш какво е то, и съветите, които сам си даваш, ще ти принесат страдание. Защото нуждите, които ти се струва, че имаш, само ще застопорят по-плътно твоя свят срещу светлината и ще ти отнемат всякакво желание да подлагаш на преоценка стойностите, които този свят притежава за теб.

12. Само Светия Дух знае това, от което се нуждаеш. Защото той ще ти даде всичко, което няма да ти препречи светлината. А от какво ли друго би могъл да се нуждаеш? Във времето, Той ти предоставя всичко, което ти е потребно и ще ти го дава все отново и отново, докато ти е необходимо. Няма да ти отнеме нищо дотогава, докогато се нуждаеш от него. И все пак знае, че всичко, от което се нуждаеш, е временно и ще трае само докато ти се отстраниш от всички свои нужди и осъзнаеш, че нищо вече не ти трябва. Ето защо Той не иска да получи нищо в замяна на това, което ти дава, освен гаранция, че няма да го използваш, за да се задържиш във времето. Той добре знае, че тук не си у дома си и не иска да отлага твоето щастливо завръщане.

13. Възложи всичките си нужди на Него. Той ще ги удовлетвори покрай другото. Онова, което идва от Него, е сигурно, защото Той никога няма да допусне то да се превърне в тъмно петно, скрито в твоето съзнание, за да те измъчва. С Неговото предводителство ще пътуваш леко и пътят ще бъде лек, защото Той не губи от очи края на пътя, което е и Неговата цел. Божият Син пътува не през външни светове. Колкото и светостта да бележи неговите възприятия, никой външен свят не може да му даде онова, което е наследил. Дълбоко в себе си той няма никакви нужди, защото светлината не се нуждае от нищо, освен да свети в мир и спокойно да пръска лъчите си навсякъде из безкрая.

14. Щом се окажеш изкушен да поемеш някое ненужно пътешествие, което ще те заведе далеч от светлината, спомни си реалното си желание и си кажи:

Светия Дух ме води към Христос, а къде другаде да ида?

И какво друго ми е нужно, освен да се пробудя в Него?

15. И тогава c радост Го последвай, с вярата, че Той безопасно ще те преведе отвъд всичко, което заплашва твоя душевен мир на този свят. Недей да коленичиш пред жертвените олтари и да се стремиш към нещо, което сигурно ще загубиш. Бъди доволен на онова, което завинаги ще задържиш, и не се смущавай, защото си поел едно спокойно пътуване към Божия мир, където Той те очаква в покой.

16. В мен ти вече си преодолял всяко изкушение, което може да те задържи. Ние заедно вървим по пътя към покоя, който е дар от Бога. Пази ме в сърцето си, защото какво може да ти бъде по-необходимо, ако не твоите братя? Ние ще ти върнем душевния мир, който трябва заедно да намерим. Светия Дух ще те научи да се пробудиш за нас и за самия себе си. Това е единствената реална потребност, която трябва да се осъществи във времето. Само това може да доведе до спасение от света. Моят мир ти давам. Вземи го с радост вместо всичко онова, което ти предлага светът, само за да си го прибере обратно. И ние ще го разстелем като воал от светлина над скръбното лице на света, в който ще скрием нашите братя от света и него от тях.

17 Не можем да изпеем химна на спасението сами. Задачата ми няма да бъде изпълнена, докато не издигна гласа на всеки един редом с моя. А и не е мой този глас, а ми е дар от Отца, даден ми от Неговия Дух, както аз ти го давам в дар. Звукът му ще изтрие всяка тъга от душата на Божия пресвят Син, където тъга не може да има. Нужно е да се излекува душата във времето, защото радостта не може да влезе в своите вечни владения там, където обитава тъга. Ти обитаваш не този свят, а вечността. Движиш се сред сънища, докато си на сигурно място у дома. Благодари се на всяка частица от себе си, която си научил да си спомни за теб самия. По този начин Синът Божи отдава благодарност на своя Отец за своето пречистване.

1. Лечението е винаги освобождаване от миналото. Затова Светия Дух е единственият Лечител. Той учи, че минало не съществува - факт, който се отнася към сферата на познанието, поради което никой на света не може да го знае. Наистина е невъзможно да съществуваш на света с такова познание. Защото съзнание, което знае това, знае недвусмислено също, че обитава във вечността и не се нуждае от възприятия. То не се интересува къде се намира, защото понятието „къде" не значи нищо за него. То знае, че е навсякъде, както и че всичко му принадлежи, завинаги.

2. Реалната разлика между възприятие и познание става съвсем очевидна, ако вземеш под внимание следното: В познанието няма нищо откъслечно. Всеки аспект съдържа цялото и следователно никой аспект не може да бъде разглеждан отделно. Ти си аспект на познанието, бидейки в Съзнанието на Бога, Който те познава. Цялото познание ти принадлежи, защото цялото познание е в теб. Дори и най-съвършеното възприятие никога не е било цялостно. Дори и възприятието на Светия Дух, най-съвършеното възможно възприятие, няма никакъв смисъл на Небето. Възприятието може да проникне навсякъде под Негово ръководство, защото визията на Христос обхваща всичко в светлина. И вее пак и най-святото възприятие няма да остане вечно.

3. Съвършеното възприятие има много общи елемента с познанието и улеснява прехода към него. И все пак, Бог трябва да направи последната стъпка, защото последната стъпка в твоето спасение, която ти се струва в бъдещето, е осъществена от Бога при твоето сътворение. Разделението-от-Бога не я е Прекъснало. Творението не може да се прекъсне. Разделенито-от-Бога е просто погрешно разбиране за реалността, без никакви последици. Чудото се осъществява именно тук, от него няма потребност на Небето. Аспекти на реалността могат все още да се видят, за да изместят някои аспекти на нереалното. Аспекти на реалността могат да се видят навсякъде и във всичко. Но само Бог може да ги обедини, като ги увенчае в едно цяло с последния дар на вечността.

4. Извън Отца и Сина, Светия Дух няма предназначение. Той не може да бъде разделен от тях, защото е в Съзнанието на Двамата и знае, че това Съзнание е единно цяло. Той е Мисъл на Бога, а Бог Го е дал на теб, защото всяка Негова Мисъл е споделена. Той носи посланието на вечността във времето и затова погледът на Христос гледа на всичко с любов. Но дори и Христовото виждане не е Неговата реалност. Златистите аспекти на реалността, които изплуват в светлината на любящия Му взор, са само откъслечни проблясъци на Небето, което се намира отвъд тях.

5. В това се състои чудото на творението - че то е единно завинаги. Всяко чудо, което даряваш на Божия Син, е вярното възприятие на един аспект от цялото. Въпреки че всеки аспект е цялото, ти не можеш да знаеш това, докато не видиш, че съзерцавани в светлината, всички аспекти са еднакви, и следователно са едно цяло. Всеки, когото видиш извън миналото, те приближава към края на времето с това, че внася излекувани и лекуваща способност за виждане в мрака, и така спомага за виждането на света. Защото трябва да настане светлина в помрачения свят, за да стане Христовата визия достъпна тук. Помогни Му да даде Своя дар от светлина на всички, които си мислят, че са се залутали в мрака, и нека Той ги събере в тихия Си взор, в който са единно цяло.

6. Всички те са равни; красиви и еднакво святи. И Той ще ги отдаде на Своя Отец, както те са били отдадени на Него. Чудото е едно, както и реалността е една. И всяко чудо, което правиш, съдържа всички чудеса, както всеки аспект на реалността, който виждаш, тихо се влива в единната Реалност на Бога. Едничкото чудо, каквото някога е имало, е пресветия Божи Син, сътворен в единствената Реалност, която е неговият Отец. Христовото виждане е Неговия дар към теб. Неговото Битие е дар на Отца към Него.

7. Приеми възможността да лекуваш, защото така можеш да предадеш Христовия дар и Божия дар няма да те отмине. Предавай Христовия дар на всекиго и навсякъде, защото чудесата, принесени на Божия Син посредством Светия Дух, те привеждат в хармония с реалността. Светия Дух знае, какъв е твоят дял за спасението, кои са хората, които търсиш и къде да ги намериш. Познанието съвсем не е твоя лична грижа. Ти, който си едновременно частица от него и цялото, е нужно да разбереш само, че то не произтича от теб, а от Отца. Твоята роля в спасението извежда към него, като възстановява неговата цялостност в твоето съзнание.

8. Когато видиш своите братя като себе си, ще си свободен за познанието, защото ще знаеш да освободиш своето истинско Аз чрез Този, Който познава свободата. Съедини се с мен под свещеното знаме на Неговото учение и когато се умножи силата ни, могъществото на Божия Син ще се надигне в нас и ние няма да оставим никой недокоснат и сам. И внезапно ще настъпи краят на времето и всички ще се съединим във вечността на Бога Отец. Свещената светлина, която си виждал вън от себе си във всяко чудо, което си принесъл на своите братя, ще се влее обратно в теб. И като знаеш, че в теб е светлината, всичко, което сътвориш, ще ти принадлежи, както ти принадлежиш на своя Отец.

9. Както чудесата те свързват с братята ти в този свят, така твоето творчество установява бащинството ти на Небето. Ти си свидетел на Наследството на Бога и Той ти е дал могъществото да твориш своето наследство на Небето. Отречеш ли се тук от своя брат, ти се отричаш от своето бащинство на Небето. Чудото, което Бог е сътворил, е съвършено, каквито са чудесата, които ти си установил в Негово Име. Те не се нуждаят от лечение, както и ти, когато ги приемаш.

10. Но на този свят няма свидетелство за твоето съвършенство. Бог го познава, но не и ти, ето защо свидетелството му остава несподелено. Така и ти не свидетелстваш за Него, защото свидетелството за реалността е взаимно. Бог очаква твоето свидетелство за Неговия Син и за Него Самия. Чудесата, които правиш на земята, се възнасят на Небето и при Него. Те са свидетелство за онова, което не познаваш, и когато стигнат дверите на Небето, Бог ще ти ги отвори. Защото никога не ще остави Своя възлюблен Син извън тях и далеч от Себе Си.
IX. Облакът от вина

1. Вината си остава единственото, което скрива Отца, защото вината е агресия спрямо Неговия Син. Виновните винаги осъждат, а веднъж осъдили, те ще продължават да съдят, свързвайки бъдещето с миналото по закона на егото. Верността спрямо този закон не допуска светлината, защото изисква вярност към Мрака и не позволява пробуждане. Законите на егото са стриктни и нарушенията им се наказват сурово. Затова не се подчинявайте на неговите закони, защото това са закони на наказание. Онези, които ги следват, са убедени в своята вина и принудени да осъждат. Между бъдещето и миналото трябва да застанат Законите на Бога, ако искаш да бъдеш свободен. Изкуплението застава между тях като светилник с такава ярка светлина, че веригата на мрака, в която си се оковал, ще изчезне.

2. Освобождаването от вината премахва изцяло егото. Не карай никого да се страхува, защото твоя е неговата вина и, като се Подчиняваш на суровите заповеди на егото, сам си навличаш Неговото осъждане и не ще избегнеш наказанието, което егото налага на онези, които му се подчиняват. Наградата на егото за верността към него е болка, защото наистина болка е вярата в него. А вярата може да се възнагради само в рамките на убежденията, на които се възлага. Вярата създава силата на убежденията и онова, на което се възлага, определя и нейната награда. Защото човек винаги възлага вярата си на онова, което цени, а каквото цени, това и получава.

3. Можеш да получиш от света само каквото си му дал, защото бидейки проекция на онова, което сам влагаш в него, той няма самостоятелен смисъл извън този, който ти си открил и на който си повярвал. Ако повярваш в мрака, няма да можеш да виждаш, защото вярата ти ще бъде възнаградена с това, в което си повярвал. Ти наистина ще получиш онова, което цениш, и ако повярваш в миналото, бъдещето ще прилича на него. Каквото ти е скъпо, приемаш го за свое. И то става такова по силата на стойността, която му придаваш.

4. Изкуплението води до преоценка на всички твои стойности, защото чрез него Светия Дух може да отдели неистинното от истинното, които ти в своето съзнание си приел без разграничение. Затова не можеш да оцениш едното без другото и вината е станала за теб истина, както и невинността. Ти не вярваш, че Божият Син е невинен, защото виждаш миналото, а него не. Когато съдиш своя брат, ти всъщност заявяваш: „Аз, който бях виновен, избирам да си остана такъв." Ти му отричаш правото на свобода и по този начин му отказваш свидетелството за твоята собствена свобода. Ти със същата лекота би могъл да го освободиш от неговото минало и да отмахнеш от съзнанието му облака от вина, който го закрепостява към него. И в неговата свобода би намерил своята.

5. Не му налагай вина, защото вината му се състои в скритата му мисъл, че ти е сторил същото. Нима онова, на което ще го научиш, е, че е прав в своята самозаблуда? Представата, че невинният Син Божи може да бъде агресивен спрямо себе си и да си наложи вина, е лишена от здрав разум. Под никаква форма и по отношение на никого недей да вярваш в това. Защото грехът и осъждането са едно и също и убеждението в едното, е вяра в другото, призоваващо към наказание, наместо към любов. Нищо не оправдава загубата на здрав разум, а да искаш сам да бъдеш наказан, е неразумно.

6. Не възприемай никого като виновен, и ще затвърдиш истината за собствената си невинност. Зад всяко осъждане, което налагаш на Божия Син, се крие убеждението в собствената ти вина. Ако желаеш Светия Дух да те освободи от нея, приеми възможността за Изкупление, която Той ти предлага за всичките ти братя. Защото така разбираш, че Изкуплението се отнася и за теб. Винаги помни, че е невъзможно да осъдиш Божия Син отчасти. Онези, в които намираш вина, стават свидетели на вината в самия теб, защото в теб е вината, докато сам не я премахнеш. Тя винаги се корени в съзнанието ти, осъдило самото себе си. Не я проектирай вън от себе си, защото няма да може да се поправи. С всеки един, когото освобождаваш oт вина, голяма радост настъпва на Небето, където ликуват свидетелите на твоето наследство.

7. Вината те заслепява, защото докато виждаш дори и само петънце вина в себе си, няма да видиш светлината. А като я проектираш, светът започва да изглежда мрачен, обгърнат в твоята вина. Ти мяташ тъмен воал над него и не го виждаш, защото нe можеш да надникнеш под воала. Боиш се от онова, което можеш да видиш там, но то не съществува. Онова, от което се страхуваш, го няма. Ако се вгледаш в себе си, ще видиш само Изкуплението, сияещо в мир и покой пред олтара на твоя Отец.

8. Не се плаши да обърнеш поглед към себе си. Егото те убеждава, че в теб всичко е почерняло от вина и ти забранява да поглеждаш. Вместо това те кара да гледаш към своите братя и да виждаш вината в тях. Но ако правиш това, ти си оставаш сляп. Защото онези, които гледат на своите братя в тъма и ги виждат виновни в тъмата, в която са ги обгърнали, се плашат да погледнат вътрешната светлина. Дълбоко в теб не съществува онова, в което си убеден и вярваш, че е там. Дълбоко в теб е свещеният знак на съвършената вяра, която твоят Отец има в теб. Той не те оценява по начина, по който се оценяваш сам. Той познава Себе Си и знае истината в теб. Той знае, че не сте различни, понеже не познава различието. Нима ще виждаш вина там, където Бог знае, че съществува съвършена невинност? Ти можеш да отхвърляш Неговото познание, но не можеш да го промениш. Виж светлината, която Той е вложил в теб и разбери, че на мястото на онова, от което се боиш, е любовта.
X. Освобождаване от вината

1. Ти си свикнал с представата, че съзнанието може да види произхода на болка там, където не е. Съмнителната услуга, която ти прави такова разместване на представите, е да скрие реалния произход на чувството за вина и да не ти позволи да разбереш, че то е лишено от здрав смисъл. Разместването на представите е предизвикано от илюзията, че произходът на вина, от който трябва да се отклони вниманието, е истински; и е страшен, защото иначе нямаше да прехвърляш вината върху неща, които си мислиш, че не са толкова страшни. Готов си да видиш всякакви вид „източници" на вина, стига да не е онази най-дълбока първопричина, която няма нищо общо с другите.

2. Пpeдставите, които не почиват на здрав разум, са лишени от реални връзки, поради което са лишени и от смисъл. Никакви реални отношения не могат да се основават на чувство за вина, нито да носят дори и петънце от вина, която да затъмнява тяхната чистота. Всички взаимоотношения, засегнати от чувство на вина, служат само на това да се избегне човека и вината. Колко странни взаимоотношения си изградил за тази странна цел! И си забравил, че реалните взаимоотношения са свещени и не могат да служат на собствените ти цели. Те служат само на Светия Дух и това е, което ги прави чисти. Ако неправилно проектираш вината си върху тези взаимоотношения, Светия Дух не може да ги използва. Защото, когато употребяваш за собствени цели онова, което би следвало да Му предадеш, Светия Дух не може да се възползва от него, за да те освободи. Никой, който се свърже с друг заради собственото си индивидуално спасение, няма да го намери в такова странно взаимоотношение. То е несподелено, следователно, не е реално.

3. Във всяка връзка с твой брат, в която се стремиш да му прехвърлиш собствената си вина или да я споделиш с него, или търсиш да намериш вина у него, ти самият ще се почувстваш виновен. И няма да намериш мир и удовлетворение с него, защото връзката ви няма да бъде реална. Ще виждаш вина в такава връзка, защото сам си я наложил там. Неизбежно тези, които страдат от чувство за вина, ще се опитат да пренесат тази вина на друг, защото вярват в нея. Но макар и да страдат, не искат да погледнат в себе си и да се освободят от вината. Така и не познават своята любов и не разбират какво значи да обичаш. Основната им грижа е да намерят произхода на вината извън себе си и неподвластен на тях самите.

4. Когато си убеден, че си виновен, но вината ти произтича от миналото, ти се стремиш да не се обръщаш към самия себе си. Миналото ти не е в теб. Необяснимите ти връзки с него са без значение в настоящето. И все пак, ти ги допускаш да застанат между теб и твоите братя, с които не установяваш реални взаимоотношения. Нима можеш да очакваш, че ще използваш своите братя като оръдие за „разрешаване" проблемите на миналото и в същото време да погледнеш реално на тях? Не могат да намерят спасение тези, които използват своите братя, за да решават несъществуващи проблеми. В миналото не си поискал да се спасиш. Нима като прехвърлиш своите празни желания върху настоящето, можеш да се надяваш да получиш спасение сега?

5. Избери да не продължаваш да бъдеш това, което си бил в миналото. Не използвай своите взаимоотношения, за да се вкопчваш в миналото, а нека с всяко едно да се раждаш отново ежедневно. Само миг, а и по-малко дори, е достатъчен, за да те освободи от миналото и душата ти в мир да се предаде на Изкуплението. Когато приемеш всекиго така, както искаш да бъдеш приет от Отца, няма да виждаш вина в себе си. Защото ще си приел Изкуплението, което е сияело в теб през цялото време, докато си бил в състояние на сън и си съзирал вина, а не си се вглеждал в душата си, където да откриеш Изкупление.

6 .Докато си убеден, че имаш основание да виждаш винаги и навсякъде вина, ти няма да проникнеш дълбоко в себе си, където винаги се разкрива Изкуплението. Чувството за вина няма да се прекрати, докато си убеден, че има основания за него. Трябва да разбереш, че чувството на вина е винаги напълно лишено от здрав смисъл и е неоснователно. Светия Дух не се стреми да отхвърли реалността. Ако вината е реална, не може да има Изкупление. Целта на Изкуплението е да отхвърли илюзиите, а не да установи тяхната реалност, а после да ги опрощава.

7. Светия Дух не поддържа илюзиите на твоето съзнание, за да те плаши с тях и демонстративно да ти посочва от какво те е спасил. Онова, от което Той те е спасил, не съществува. Не придавай реалност на вината и не търси основания за нея. Светия Дух следва Божиите повели и винаги е правил само това. Той е станал свидетел на разделението, но познава единението. Учи те да лекуваш, но познава какво е и да твориш. Той иска да ти помогне дa виждаш и да учиш като Него и чрез Него. Но познава и онова, което ти не познаваш, макар и да ти принадлежи.

8. Настоящето ти е дадено да лекуваш и учиш, да го постигнеш като настояще. Засега това не е така. Синът Божи е убеден, че е потънал във вина, сам в един мрачен свят, където страданието го притиска от всички страни. Когато се взре дълбоко в себе си и види вътрешното си озарение, тогава той ще си припомни колко много го е възлюбил неговият Отец. И ще му се стори невероятно, че е могъл да допусне, че Отец му не го е обичал и го е осъждал. В мига, в който осъзнаеш, че чувството за вина е лишено от смисъл, напълно неоправдано и неоснователно, няма да се уплашиш да видиш Изкуплението и напълно да го приемеш.

9. Ти си бил немилостив към себе си, забравяйки Любовта на своя Отец. И гледайки без милост на своите братя, така и не можеш да си спомниш колко много Го обичаш. Но такава е вечната истина. В сияен мир в самия теб е съвършената чистота, в която си бил сътворен. Не бой се да видиш прекрасната истина, която носиш в себе си Нека погледът ти проникне отвъд облака от вина, който замъглява способността ти да виждаш и се взре отвъд мрака към свещеното кътче, където ще съзреш светлината. Олтарът на твоя Отец е чист като Този, Който го издигна в Себе Си. Нищо не може да ти попречи да видиш oнова, което ти показва Христос. Неговата воля е волята на Отца Му, и Той е милостив към всяко Божие дете, което очаква и от теб.

10. Освобождавай от вината, както искаш да бъдеш освободен. Няма друг начин да погледнеш в себе си и да видиш светлината на любовта, която сияе неизменно и сигурно с вечната Любов на Бога към Неговия Син. И вечната любов на Неговия Син към Бога. Любовта не знае страх, защото любовта е невинна Ти, който си възлюбил своя Отец завинаги, няма защо да се страхуваш поради каквато и да било причина да погледнеш и себе си и да познаеш своята святост. Невъзможно е да бъдеш такъв, какъвто се самоубеждаваш, че си. Неоснователно е чувството ти за вина, защото тя не съществува в Божието Съзнание, където съществуваш ти. А това е основанието, което Светия Дух иска да ти върне. Той се стреми да отстрани само илюзиите. Оставя ти да виждаш всичко друго. И посредством виждането Христово ти показва онази съвършена чистота, която извечно съществува в Божия Син.

11. Не можеш да установиш реални отношения с никой от Божиите Синове, ако не ги обичаш всички, и то еднакво. Няма специално предназначена любов. Ако отделиш и обичаш само част от Синовното цяло, ти внасяш вина във всички свои взаимоотношения и ги лишаваш от реалност. Можеш да обичаш, само както обича Бог. Не търси друг начин да обичаш, защото, отделно от Неговата Любов, никаква любов не съществува. Докато не разбереш това, няма да познаеш същността на любовта. Никой, който осъжда своя брат, не може да се чувства невинен и в мир-с-Бога. А ако не вижда, че е невинен и в мир, той живее в самозаблуда и не се вижда такъв, какъвто е. На него казвам:

12. Нито една илюзия, която си въздигал срещу му, не е засегнала неговата невинност. Сияйната му чистота, недокосната от вина и всецяло любяща, грее в самия теб. Нека заедно да го съзерцаваме и възлюбим. Защото в любовта към него е твоята невинност. Но само се погледни, и радост и признателност за това, което виждаш, ще прогонят вината завинаги. Благодаря ти Отче, за чистотата на преснетия Твой Син, когото си сътворил извечно невинен.

13. Също както теб, и аз съсредоточавам вярата и убежденията върху онова, което ценя. Разликата е, че аз обичам единствено онова, което Бог обича редом с мен, и поради това те ценя повече, от колкото сам се оценяваш - толкова високо, колкото сам Бог те цени. Аз съм възлюбил всичко, сътворено от Него и Нему принасям цялата си вяра и убеждения. Моята вяра в теб е толкова силна, колкото и цялата любов, която отдавам на своя Отец. Моето доверие в теб е безгранично и лишено от страх, че можеш да не ме чуеш. Благодаря на Отца за това, че си толкова прекрасен и за множеството дарове, които ми даваш възможност да принеса на Божието Царство в чест неговата цялост в лицето на Бог.

14. Благословен да си ти, който допринасяш за единението на Отца с Неговия Собствен Син. Самотни, ние всички сме нисши, но заедно засияваме с такава ярка светлина, че никой сам дори не би могъл да си я представи. Пред величественото сияние на Царството вината се стопява и, надмогната чрез благородство, не ще бъде никога, каквото е била. Всяка твоя постъпка ще бъде така пречистена, че ще се превърне в химн на възхвала към Отца. Виждай в Неговото творение само Негова възхвала, защото и възхвалата Му към теб никога няма да секне. Обединени в тази възхвала, стоим пред Небесните двери, където ще влезем със сигурност поради своята невинност. Бог те обича. Нима бих могъл аз да нямам вяра в теб и пак да Го обичам съвършено?

1. Забравата и сънят, дори смъртта са най-добрите съветници на егото за справяне с жестокото нарушаване на твоя мир от чувството за вина. Никой обаче не се чувства разкъсан от конфликти и жестоки противоречия, ако не възприема и двете враждуващи страни като реални. Убеден в това, принуден е да бяга, защото е сигурно, че такава война ще наруши душевния му мир и ще го унищожи. Но ако може да осъзнае, че това е война между реални и нереални сили, би се вгледал в себе си, за да установи, че е свободен. Никой не се разкъсва от нескончаеми битки, ако той самият ги възприема като напълно лишени от смисъл.

2. Бог не желае Синът Mу да води непрестанна битка, ето защо въображаемият му „враг” е напълно нереален. Ти се опитваш да избягаш от една жестока война, от която всъщност си избягал. Няма такава война. Ти си чул химна на свободата, издигнал се към Небето. На Бога принадлежат радостта и ликуването нa твоето освобождение, защото не ти си породил свободата. Но също както не си породил свободата, така не си могъл да породиш и война, която да я застрашава. Нищо разрушително нито е съществувало, нито ще съществува някога. Войната, вината, миналото изчезват в нереалността, от която са дошли.

3. Когато всички бъдем съединени на Небето, нищо, което цениш тук, няма да представлява ценност за теб. Защото нищо от това, което цениш тук, няма абсолютна стойност за теб, а следователно, и стойност въобще. Ценностите са определени от Бога и за тях човек не може да съди, защото те са установени. Те са абсолютни. Могат само да се приемат или не. Да приемаш една ценност частично, означава да не я познаваш. На Небето са всички Божествени ценности и нищо друго. Небето е съвършено непротиворечиво. Всичко е ясно и светло и те зове да му откликнеш. Не съществува мрак и няма противоположности. Не съществува промяна. Не съществува прекъсване. Съществува такова дълбоко чувство на мир, че нито един сън от този свят не би могъл да даде и най-смътна представа за него.

4. Нищо на този свят не може да даде такъв мир, защото нищо на този свят не е напълно споделено. Съвършеното възприятие може само да ти покаже онова, което може да бъде споделено изцяло. То може също да ти покаже резултатите от такава споделеност, докато ти още помниш резултатите на несподелеността. Светия Дух тихо ти показва тяхната противоположност и знае, че накрая ще Му позволиш да отсъди различията и да ти покаже истината. Той има пълно доверие в крайната ти преценка, защото знае, че ще я осъществиш чрез Него. Да се съмняваш в това, значи да се съмняваш в осъществяването на Неговата мисия. Та нима е възможно това, щом мисията му е възложена от Бога?

5. Ти, чието съзнание е помрачено от съмнения и вина, запомни следното: Бог ти е дал Светия Дух и Му е възложил мисията да премахне съмнението и всякаква следа от вина, която Неговият скъп Син, е наложил върху си. Не е възможно тази мисия да не успее. Нищо не може да попречи да се осъществи, каквото Бог желае да бъде осъществено. Както и да реагираш на Гласа на Светия Дух, който и глас да предпочетеш да слушаш, каквито и странни мисли да ти дойдат наум, Божията Воля е осъществена. Ти ще намериш мира, в който Той те е установил, защото Бог не променя Своите Намерения. Той е неизменен, както е неизменен мирът, който обитаваш, и за който Светия Дух ти напомня.

6. На Небето няма да помниш никаква промяна и разместване. Нуждата от противоположности съществува само тук. Противоположностите и различията са необходими учебни средства, които ти помагат да научиш кое да избягваш и какво да търсиш. Когато усвоиш това, ще намериш отговора, който премахва потребността от различия. Истината идва сама там, където принадлежи. Когато научиш, че принадлежиш на истината, тя леко ще се спусне над теб, без разлика от никакъв характер. Няма да имаш нужда от нейната противоположност, за да ти помогне да осъзнаеш, че искаш истината и само истината. Не се страхувай, че Светия Дух може да не успее да изпълни възложеното Му от Отца. Божията Воля никога не може да не успее.

7. Имай вяра в едно единствено нещо и то ще ти бъде достатъчно: Божията воля е да си на Небето и нищо не може да ти попречи или да ти го отнеме. И най-безумните ти възприятия, и най-странните ти представи, и най-мрачните ти кошмари не означават Нищо. Те няма да надделеят над Божията воля да постигнеш мир. Светия Дух ще ти възвърне разума, защото Бог не желае да бъдеш лишен от здрав разум. А щом това е достатъчно за Него, и на теб не ти е нужно повече. Няма да ти остане нищо, което Бог не иска да задържиш, защото пречи на връзката Му с теб, с когото иска да бъде във връзка. Гласът Му непременно ще бъде чут.

8. Не може да се наруши връзката на Общуване, която Самият Бог е вложил в теб, за да свърже твоето съзнание с Неговото. Възможно е ти да си убеден, че желаеш нейното нарушаване, но тъкмо това твое убеждение ти пречи да изпиташ онзи дълбок мир, в който се познава блаженото и постоянно общение с Бог. И все пак, пътищата Му да стигне до теб никога не могат напълно да се затворят и да се откъснат от Него. Ти ще имаш мир, защото мирът продължава да струи към теб от Този, Чиято Воля е мир. Ти го имаш и сега. Светия Дух ще те научи как да се отнесеш към него и да го разгръщаш, за да разбереш, че е в душата ти. Бог желае да имаш Небето и никога няма да промени това Свое желание. Светия Дух познава само Неговата Воля. Не може да не получиш Небето, защото Бог е неизменен и Волята Му е неизменна, също както Него.

9. Ще познаеш спасението, защото ще се научиш да носиш спасение. Не можеш да се изтръгнеш от онова, което Светия Дух иска да те научи. Спасението е сигурно като Бога. Неговото уверение е достатъчно. Разбери, че и най-мрачният кошмар, който смущава съзнанието на спящия Божи Син, не притежава никаква власт над него. Той ще научи как да се пробуди. Бог бди над него и го обгръща светлина.

10. Може ли Божият Син да потъне в сънища, когато Бог е вложил в него щастливия повик да се пробуди и ликува? Той не може да се отстрани от онова, което е в него самия. Сънят му няма да устои на повика да се пробуди. Мисията на спасението ще се осъществи също така сигурно, както творението ще бъде неизменно във вечността. Не е нужно да познаеш, че Небето ти принадлежи, за да го постигнеш. Ти вече си го постигнал. Но за да познаеш това, трябва да приемеш Божията Воля като своя.

11. Светия Дух ще разсее всичко, което си научил и което учи, че може да се постигне съгласие между истината и неистината. Егото се стреми към такова съгласие на мястото на твоето съгласие с разума и мира. Светия Дух се стреми към съвсем друго съгласие за теб и то такова, което сигурно ще се осъществи, както няма да се осъществят опитите на егото. Провалът идва от егото, а не от Бога. От Него не можеш да се отклониш и планът, който Светия Дух предлага на всеки за спасението на всеки, не може да не се осъществи най-съвършено. Ти ще получиш освобождение и няма да си спомняш нищо, което си направил, и което не е сътворено за теб и в отговор от теб. Защото как ще помниш нещо, което не е било истина никога, а ще забравиш, което винаги е било? Това съгласие с истината и само с истината е Небесният мир.