Глава 14 ДА УЧИШ НА ИСТИНАТА

1. Да, ти си наистина благословен. На този свят това не ти е познато. Но имаш възможност да го узнаеш и много ясно да го съзреш. Светия Дух се ползва от логиката със същия успех и лекота, както и егото, макар че изводите Му не са безумни. Те сочат в напълно противоположна посока, така ясно обърната към Небето, както егото е обърнато към мрака и смъртта. Ние проследихме до голяма степен логиката на егото и станахме свидетели на неговите логически изводи. А след като ги разгледахме, разбираме, че те могат да се наблюдават само в един илюзорен свят, защото само там те са привидно ясни и отчетливи. Нека сега да отвърнем лице от тях и да последваме простата логика, чрез която Светия Дух преподава простите изводи, които изразяват истината и само истината.

1. Доколкото си благословен, без да знаеш това, необходимо е да разбереш, че неминуемо е така. Познанието не се преподава, но трябва да се постигнат условията за него, защото тях именно си отхвърлил. Ти можеш да се научиш да благословиш, а човек не може да даде нещо, което не притежава. Ето защо, след като даряваш благословение, то значи, че си получил благословение. И трябва да си го приел, защото как в противен случай би могъл да го даряваш? Затова чудесата ти предлагат свидетелство, че си благословен. Ако даряваш пълна прошка, ти явно си се освободил от вината и си приел Изкуплението, разбирайки своята невинност. Как да узнаеш какво е направено за теб, когато то ти е неизвестно, освен потвърждавайки чрез постъпките си, че е било направено за теб?

2. Косвеното доказателство за истината е необходимо в един безпосочен свят, изграден върху отричане. Ти ще разбереш, че това е наложително, когато си дадеш сметка, че да отричаш нещо означава отказ да го познаеш. Затова и логиката на света не води до нищо, защото тъкмо нищото е нейната цел. Ако решиш да имаш и да даваш, и да не бъдеш нищо друго освен един сън, ти направляваш мислите си към забрава. При положение, че имаш и даваш, и си всичко, а го отричаш, цялата ти мисловна система се самозатваря и напълно откъсва от истината. Това е наистина безумен свят и ти не бива да подценяваш степента на неговото безумие. Няма такава сфера на възприятията, която да не е засегната и този твой сън е наистина свещен за теб. Ето защо Бог е вложил Светия Дух в теб – там, където ти си поставил съня.

3. Да виждаш, означава да си обърнат навън. Ако мислите ти произхождат изцяло от теб, мисловната система, която си създал, щеше да тъне във вечен мрак. Мислите, които съзнанието на Божия Син проектира или разгръща, притежават цялата сила, която той им придава. Мислите, които са общи между него и Бога, са отвъд пределите на собствените му убеждения, докато мислите, породени от него самия, представляват тъкмо тези убеждения. И той е избрал да обича и защитава тези свои мисли, а не истината. Не можеш да му ги отнемеш. Но той е способен сам да се откаже от тях, защото Първоизточникът на тяхното разтрогване е в него самия. На света няма нищо, което да го научи, че логиката на този свят е напълно безумна и не води към нищо. Но в него, създателят на тази безумна логика, има Някой, Който знае, че тя не води до нищо, защото Той знае всичко.

4. Всяка посока, която не съвпада с посоката, указана от Светия Дух, не води до никъде. Всичко, което отричаш и което Той познава като истина, ти отричаш сам на себе си и Той трябва да те научи да не го правиш. Преодоляването на тази мисловна система не е непосредствен процес, също както и нейното изграждане. Ти си сътворен само за творчество, не за съзерцание или действие. Последните са косвени изяви на волята за живот, парализирана от капризните и нечестиви прищявки на смъртта и унищожението, които Отца не споделя. Ти си се нагърбил със задачата да споделяш нещо, което не може да се сподели. И докато си въобразяваш, че можеш да се научиш на това, няма да повярваш на всичко, което е наистина възможно да научиш да вършиш.

5. Затова и Светия Дух като начало трябва да ти покаже какво няма никога да научиш. Неговата вест не е опосредствана, ала Му се налага да въведе простата истина в една система, която е толкова деформирана и усложнена, че ти не можеш да видиш нейната абсурдност. Той успява да прозре нейните основания и ги отхвърля. Но ти, който не можеш да разтрогнеш онова, което си изградил, нито да избегнеш тежкия товар на унинието, което то спуска над твоето съзнание, не можеш да прозреш отвъд тази своя мисловна система. Тя те въвежда в заблуда, защото сам предпочиташ да се заблуждаваш. Онези, които предпочитат да се заблуждават, просто биха се противопоставили на преките подходи, защото според тях те могат да осуетят заблудата и да й нанесат удар.

1. Светия Дух се нуждае от щастлив ученик, в когото Неговата мисия да се осъществи щастливо. Ти, който неотменно си се посветил на страданието, трябва преди всичко да си дадеш сметка, че страдаш, а не си щастлив. Светия Дух не може да те учи без да разграничиш тези противоположности, защото в момента ти смяташ страданието за щастие. Това толкова те е объркало, че си се заел да учиш неща, които никога не можеш да направиш, убеден, че докато не ги усвоиш, няма да бъдеш щастлив. Ти дори не съзнаваш, че основата, върху която се гради тази напълно нелепа учебна цел, е абсурдна. И въпреки това, можеш да виждаш в нея някакъв смисъл. Повярвай в нищото, и ще откриеш „съкровището", което търсиш. Но така само ще добавиш още един товар към вече обремененото си съзнание. Ще повярваш, че нищото има стойност и ще започнеш да го цениш. Стъкълцето, прашинката, тялото или войната за теб са едно и също. Защото, ако повярваш дори в едно от съзнанията на нищото, ти вече си повярвал, че нищото може да има стойност и че може да направиш неистинното истина.

2. Светия Дух, виждайки къде си, но знаейки, че мястото ти е другаде, започва своя урок по простота с основополагащото учение, че истината е истина. Това е най-трудният урок, който трябва да усвоиш и в последна сметка - единственият. Простотата е нещо много трудно за деформирани умове. Помисли за всички деформации, които си създал от нищото; за всички странни форми, чувства, действия и противодействия, които си изтъкал от него. Нищо не ти е толкова чуждо, колкото простата истина и нищо не си толкова малко склонен да съблюдаваш. Противоречието между това, което е истина и което не е, е толкова съвършено очевидно и, въпреки всичко, ти не го виждаш. Простото и очевидното не е явно за онези, които са готови да градят дворци и царски одежди от нищото, убедени, че това ги прави царе със златни корони.

3. Светия Дух вижда всичко това и учи, че то просто не отговаря на истината. На онези злощастни ученици, които се стремят да усвоят какво е нищото, като измамно вярват, че то не е нищо, Светия Дух твърдо и спокойно заявява:

4. Също като теб, и Светия Дух не е създал истината. Също като Бога, Той познава нейната истинност. Той внася светлината на истината в мрака и те озарява с нея. И братята ти, виждайки я да грее, осъзнават, че това не е светлина, създадена от теб и съзират в теб повече, отколкото виждаш сам. Те щастливо ще усвояват урока, който им дава тази светлина, защото тя ги учи да се освобождават от нищото и от неговите дела. Докато не им дариш светлината, те не могат да видят, че тежките вериги, които им се струва, че ги приковават към отчаянието, са нищо. А ето че на светлината виждат, че веригите са изчезнали, а от това следва, че сигурно са били нищо. А с тях виждаш това и ти. Понеже ти си им дал урок по радост и освобождение, те ще се превърнат в твои учители по освобождение и радост.

5. Когато научиш някого, че истината е истинна, ти усвояваш този урок заедно с него. И така научаваш, че каквото ти се е струвало най-трудно, е било най-лесно. Научи се да бъдеш щастлив ученик. Никога не ще усвоиш как да превърнеш нищото във всичко. Но проумей, че всъщност си се стремил към това и осъзнай колко е глупава подобна цел. Радвай се, че е разтрогната, защото погледнеш ли я с проста искреност, ти я разтрогваш. Както казах и преди: „Не се задоволявай с нищото", защото си повярвал, че нищото може да носи удовлетворение. Това не е така.

6. За да бъдеш щастлив ученик, трябва да предадеш всичко научено на Светия Дух, за да го разгради. А после да започнеш да усвояваш щастливите уроци, които бързо се появяват на твърдото основание, че истината е истинна. Защото изграденото на такава основа е истина и се основава на истината. Вселената на научаването ще се открие пред теб в цялата си изящна простота. С истината пред себе си, ти няма да се обръщаш назад.

7. Щастливият ученик удовлетворява условията за учение тук, както отговаря на условията за познание в Небесното Царство. Всичко това е вложено в плана на Светия Дух да те освободи от миналото и да ти отвори пътя към свободата. Защото истината е истина. Какво друго би могло да бъде или някога е било? Този прост урок е ключът към онази тъмна врата, която ти се е струвала заключена завинаги. Ти си създал тази врата от нищото и зад нея няма нищо. Този ключ представлява само светлината, която разпръсква формите, очертанията и страховете на нищото. Приеми този ключ към свободата от ръцете на Христос, Който ти го дава, за да се присъединиш към Него в свещената задача да носиш светлина. Защото наред със своите братя, ти не съзнаваш, че светлината е дошла и те е освободила от съня на мрака.

8. Виждай братята си свободни и се учи от тях как да се освободиш от мрака. Светлината в теб ще ги пробуди и те няма да те оставят заспал. Христовото виждане ти се дава още на мига, щом бъдеш в състояние да го възприемеш. Където всичко е ясно, всичко е свещено. Тази спокойна простота е толкова неотразима, че ти ще осъзнаеш, че е невъзможно да отричаш простата истина. Защото нищо друго не съществува. Бог е навсякъде и Неговият Син е в Него заедно с всичко. Нима е възможно гой да пее жалейна песен, когато съществува тази истина?

1. Щастливият ученик не може да изпитва чувство на вина във връзка с учението. Това е толкова съществено за учението, че никога не бива да се забравя. Невинният ученик лесно усвоява учението, защото мислите му са свободни. Но за това е необходимо да е осъзнал, че чувството за вина е пречка, а не спасение и не служи за нищо полезно.

2. Може би си свикнал да използваш невинността, само за да преустановиш болката от вината и не я разглеждаш като ценна сама по себе си. Вярваш, че едновременно са ценни и чувството за невинност, и чувството за вина, като всяко ти позволява да избегнеш недостига, който се съдържа в другото. Ти не желаеш никое измежду тях самостоятелно, защото без едното или другото, не се виждаш цялостен, а следователно не си щастлив. Ала ти си цялостен само в своята невинност и само в невинността си можеш да бъдеш щастлив. В това няма никакво противоречие. Да желаеш вината по какъвто и да било начин, под каквато и да е форма, означава да загубиш представа за ценността на своята невинност, което я изтласква от полезрението ти.

3. Всеки опит за компромис по отношение на вината те лишава от шанса да избегнеш болката, който само невинността може да ти даде. В учението се състои животът тук, както в творчеството се състои битието на Небето. Когато ти се стори, че болката на вината те привлича, спомни си, че поддадеш ли й се, ти избираш нещастието и няма да се научиш как да бъдеш щастлив. Тогава си кажи нежно, но с убеденост, породена от Любовта на Бога и Неговия Син:

4. Всеки ден, всеки час и минута, дори всяка секунда ти избираш между разпятието и възкресението; между егото и Светия Дух. Егото е изборът на вината; Светия Дух е избор на невинността. Силата на решението принадлежи на теб. А това, между което избираш, е неизменно, защото алтернативи не съществуват, освен истината и илюзията. Между тях няма допирни точки, защото те са непримирими противоположности и не могат да бъдат едновременно истинни. Ти си виновен или невинен, свободен или обвързан, нещастен или щастлив.

5. Чудото показва, че си избрал невинността, свободата и радостта. То е следствие, а не причина. То е естествен резултат от верния избор, свидетелствуващ за щастието, което те спохожда, когато решиш да се освободиш от вината. Всеки, на когото дадеш изцеление, ще ти го върне. Всеки, към когото се обърнеш с агресия, ще я задържи и пожелае да я насочи срещу теб. Дали ще я прояви или не, не е важно; все едно - ти ще решиш, че го е направил. Невъзможно е да предполагаш онова, което сам не желаеш, и да избегнеш разплата та. Каквото дадеш, това и ще получиш. То е или разплата, която те кара да страдаш, или щастлива придобивка на желано съкровище.

6. Никой не изисква наказание от Божия Син - само той го иска и то от себе си. Всеки шанс, който му се дава да изцелява е още една възможност да замести мрака със светлина и страха с любов. Ако се откаже от тази възможност, той се свързва с мрака, защото не е избрал да освободи своя брат и да навлезе в светлината заедно с него. Придавайки сила на нищото, той отхвърля щастливата възможност да узнае, че нищото не притежава сила. А като не разпръсква мрака, той започва да се страхува както от мрака, така и от светлината. Радостното узнаване, че мракът няма власт над Божия Син, е онзи щастлив урок, който преподава Светия Дух и желае да преподаваш и ти заедно с Heго. За Него е щастие да го преподава, каквото ще бъде и за теб.

7. Идеята в основата на този прост урок е следната: Невинността е неуязвимост. Ето защо нека твоята неуязвимост стане явна за всекиго. Покажи на всеки човек, че независимо какво се опитва да ти стори, ти не вярваш във възможността да ти се навреди и това показва, че е напълно невинен. Той не може да ти навреди и като не му позволяваш да мисли обратното, ти му показваш, че Изкуплението, което си приел, е и негово достояние. Няма какво да се прощава. Никой не може да навреди на един Божи Син. Неговата вина е съвършено безпричинна и бидейки безпричинна, не може да съществува.

8. Бог е единствената Причина на всичко, вината не е от Бога. Не предавай на никого, че ти е навредил, защото по този начин учиш себе си, че нещо, което не идва от Бога, има власт над теб. Онова, което няма причина, не може да има битие. Не свидетелствай за него и не утвърждавай вярата в него в никое съзнание. Помни винаги, че едно е съзнанието и причината е една. Ти ще се научиш да бъдеш в контакт с това единство, едва когато се научиш да отхвърляш безпричинното и приемеш за своя собствена едничката Причина - Бога. Силата, която Бог е дал на Своя Син му принадлежи и Синът не може да вижда или предпочете нищо друго, без да се самонакаже с чувство на вина на мястото на щастливото учение, което Светия Дух с радост му предлага.

9. Избереш ли сам да вземаш своите решения, ти мислиш разрушително и твоето решение ще е погрешно. То ще ти навреди поради идеята ти за решение, довела те до него. Не е вярно, че можеш сам и единствено за себе си да решаваш. Никоя мисъл на Божия Син не може да бъде откъсната или изолирана в своите последици. Всяко решение, вътрешно и външно, се взема в името на цялата Синовност и въздейства върху една много по-широка система от връзки, отколкото би могъл да си представиш.

10. Приемащите Изкуплението са истински неуязвими. А които се смятат за виновни, ще реагират в съответствие с вината; мислейки, че вината е спасение, не ще отминат, без да я съзрат и защитят. Наслагването на вина е тяхната самозащита. И непонятен им остава простичкият факт, че щом е нежелано нещо, то им носи мъка. А това възниква от неверието, че техните желания са добро. Ала им е дадена воля, която е свещена, и ще им се предостави всичко, от което се нуждаят, проявявайки се като мир, за който граници са непознати. Волята им няма да пропусне да им предостави всичко, което представлява ценност. Ала понеже не разбират тази своя воля, от тяхно име я разбира Светия Дух и им предоставя желаното без никакво усилие, напрежение или непоносимия товар да преценяват сами какво искат и от какво се нуждаят.

11. Едва ли някога ще се наложи да вземаш решения сам. Не си лишен от помощ и то Помощ, която знае отговора. Нима ще се задоволиш с онова малко, което можеш сам да си предоставиш, когато Онзи, Който дава всичко, просто ти предлага това всичко? Той няма никога да те запита какво си сторил, за да си достоен за този Божи дар. Тогава и ти не искай това от себе си. По-скоро приеми Неговия отговор, защото Той знае, че си достоен за всичко, което Бог повелява за теб. Не се опитвай да отбегнеш Божия дар, който Той така свободно и щедро ти предлага. Светия Дух ти предоставя само онова, което Бог Му е дал за теб. Не трябва да решаваш ти дали го заслужаваш или не. Бог знае, че го заслужаваш.

12. Нима ще отхвърлиш истинността на Божието решение и ще поставиш своята жалка самооценка на мястото на Неговата спокойна и недвусмислена оценка на Божия Син? Не може нищо да поклати Божията увереност в непокътнатата чистота на всичко, което Той е сътворил, защото всичко, сътворено от Бога, е напълно чисто. Не решавай да го отхвърлиш, защото, сътворено от Бога, то трябва да е истинно. В мир живее всяко съзнание, което спокойно приема Божия план за Изкупление, отказвайки се от собствения си. Ти не знаеш нищо за спасението, защото не го разбираш. Недей решава сам какво е спасението и в какво се състои, а за всичко се допитвай до Светия Дух и остави решенията на добрия Му съвет.

13. Онзи, Който познава плана на Бога, който Бог желае да следваш, ще те научи какъв е. Само Неговата мъдрост може да те упъти в това. Всяко решение, което вземаш сам, е знак, че си решил единствен ти да определяш що е спасение и от какво е нужно да се спасяваш. Светия Дух знае, че спасението във всички случаи е бягство от вината. Ти нямаш друг „враг" и срещу това грубо осквернение на чистотата на Божия Син, Светия Дух е единствения ти Приятел. Той е могъщ защитник на невинността, която те прави свободен. И Той е решен да премахне всичко, което скрива твоята невинност от незатъмненото ти съзнание.

14. Ето защо, позволи Му да бъде единственият водач, когото ще последваш към спасението. Той знае пътя и с радост те води по него. С помощта Му ти непременно ще узнаеш, че каквото Бог повелява за теб, то е и твоята воля. Без Неговото ръководство ще си помислиш, че сам знаеш какво да правиш и щe вземеш решение, насочено срещу собствения ти мир също тъй сигурно, както бе решил, че в теб е спасението. Спасението е от Онзи, Комуто Бог го е поверил в твое име. Той не го е забравил. Не го забравяй и ти, и Той ще вземе всяко решение за теб, за твоето спасение и за Божия мир в теб.

15. Недей да се стремиш да оценяваш Божия Син, когото Той е сътворил свят, защото това би означавало да даваш преценка на неговия Отец и да Го съдиш. И наистина ще се чувстваш виновен за този въображаем грях, какъвто никой не би могъл да извърши, нито на този свят, нито на Небето. Светия Дух учи само, че „грехът", че уж си се самонастанил на трона Бога, не е повод зa вина. Каквото не може да се случи, не би могло да има последствия, от които да се страхуваш. Бъди напълно спокоен във вярата си в Този, Който те обича и се стреми да те освободи от безумието. Лудостта е може би твой избор, но не и твоя реалност. Не забравяй никога Любовта на Бог, Който не те е забравил. Защото е напълно невъзможно Той да допусне Неговия Син да отпадне от любящото Съзнание, в което е сътворен и където в съвършен мир е установена завинаги неговата обител.

16. Нa Светия Дух ти кажи само: „Вземи решение вместо мен" и това е вече сторено. Защото решенията Му отразяват познанието на Бог за теб и в тази светлина грешка е невъзможна. Защо така неистово се стремиш да предусещаш онова, което не можеш да познаваш, когато цялото познание се проявява във всяко едно решение, което взема Светия Дух за теб? Усвои Неговата Мъдрост и Любов и преподавай Неговия отговор на всеки, който се бори в мрак. Защото ти избираш за тях и за себе си.

17. Колко е благословено да решаваш всичко чрез Този, Който дава на всекиго равноправно Своята равноправна Любов! Той не ти оставя друг, освен тебе самия. Така ти дава онова, което ти принадлежи, защото Небесният Отец желае да го споделяш с Него. Позволи Му да те води във всичко и не се колебай. Вярвай, че ще отговори бързо, сигурно и с Любов на всеки, до когото се отнася това решение. А то се отнася до всекиго. Ще поемеш ли сам отговорността да решаваш какво е най-доброто за всеки човек? Нима знаеш какво е то?

18. Ти си усвоил най-противоестесвения навик да не общуваш със своя Творец. И все пак продължаваш да бъдеш в близко общуване с Него и с всичко, което е в Него, защото то е и в теб. Преодолей своето самозатваряне под Неговото любящо ръководство и се научи да общуваш щастливо, което си отхвърлил, но не можеш да изгубиш.

19. Когато се двоумиш какво да сториш, помисли за Неговото Присъствие в самия теб и си кажи това, единствено това:

Той ме води и знае пътя, който аз не зная.

И няма никога да ме лиши от онова, което иска да науча,

И вярвам, ще ми предаде всичко онова, което знае за мен.

После Му позволи да те научи спокойно как да възприемаш своята невинност, която е вече в теб.

1. Когато приемеш, че твоят брат е невинен, ще откриеш Изкуплението чрез него. Защото утвърждавайки неговата невинност, ти се приобщаваш към нея, и ще видиш онова, което търсиш да видиш. Няма да съзреш как грее символа на невинността в твоя брат, докато си убеден, че го няма там. Негова невинност е твоето Изкупление. Признай му я и ще видиш истината на онова, което си признал. За да приемеш истината трябва първо да я предложиш, тъй както Бог я е дал първо на Своя Син. Първо във времето не означава нищо, но Първото във вечността е Бог Отец, Който е едновременно Пръв и Един. Отвъд Първия друг няма, защото няма йерархия от втори, трети и никой, освен Първия.

2. Ти, принадлежащият на Първопричината и сътворен от Него по Негово подобие и като част от Него, си повече от невинен. Това състояние на невинност е само условието да се премахне несъществуващото от разстроеното ти съзнание, сметнало, че то съществува. Това и само това състояние трябва да постигнеш с Бога до теб. Защото докато не го постигнеш ще продължаваш да мислиш, че си разделен oт Него. Би могъл да чувстваш Нeгoвотo Присъствие, но не можеш да знаеш, че си единно цяло с Него. Това не може никой да те научи Учебният процес е се отнася само до постигане на условията, при които то се случва от само себе си.

3. Когато позволиш да се премахне всичко, което затъмнява истината в твоето пресвято съзнание и следователно застанеш в благодат пред своя Отец, Той ще ти се отдаде, както е правил винаги. Да се отдава е всичко, което Той познава и следователно е цялото познание. Защото каквото Бог не познава, не може да има битие и следователно не може да се даде. Недей да молиш да ти се прости, защото това е вече осъществено. Моли по-скоро да се научиш да прощаваш и да възстановиш в непростителното си съзнание онова, което винаги е било. Изкуплението става реално и видимо за онези, които го прилагат. То е на земята единственото ти предназначение и трябва да разбереш, че то е всичко, което желаеш да научиш. Докато това не стане, винаги ще изпитваш чувство на вина. Защото в крайна сметка, каквато и форма да приема, вината ти възниква в твоето съзнание от неуспеха да изпълниш своето предназначение в Божието Съзнание заедно с всички свои братя. Можеш ли да избегнеш вината, като не изпълниш предназначението си на света?

4. Не е задължително да разбираш творчеството, за да осъществиш каквото е необходимо, преди това познание да придобие смисъл за теб. Бог не руши преградите; нито ги създава. Когато ти се откажеш от тях, и те изчезват. Бог никога и в нищо няма да те подведе. Приеми, че Бог е прав, а ти грешиш по отношение на себе си. Той те е сътворил от Себе Си, но и като част от Него. Той познава същността ти. Помни, че никой не заема второстепенно място спрямо Него. И не може следователно да има някой, лишен от Неговата Святост или недостоен за съвършената Негова Любов. Не се отказвай от предназначението си да обичаш в това безлюбно място на лъжа и мрак, защото мракът и лъжата се преодоляват именно така. He изменяй на себе си, но предай на Бога и на себе си Неговия невинен Син. 3а твоя малък дар, който е признание на Любовта Му, Бог ще ти даде в замяна Своя дар.

5. Преди да вземаш самостоятелни решения, спомни си, че вече си взел едно решение, противоречащо на твоето предназначение в Небесното Царство и помисли добре дали желаеш да решаваш тук. Твоето предназначение тук е само да решиш да решаваш сам какво желаеш, разбирайки, че не знаеш какво е. Тогава как би могъл да решаваш какво би трябвало да правиш? Предай всички решения на Този, Който говори от Името на Бога и ти разкрива твоето предназначение такова, каквото го познава. Така Той ще те научи да отмахнеш ужасното бреме, което си стоварил върху себе си, не проявявайки любов към Божия Син и опитвайки се да му внушиш вина, а не любов. Откажи се от този неистов и безумен опит, който ти ограбва щастието да живееш ведно със своя Бог и Отец и радостно да се пpoбудиш за Неговата Любов и Святост, които в своето единство са истината в теб и те превръщат в единно цяло с Него.

6. Когато се научиш как да решаваш с Бога, всички решения стават лесни и естествени като дишането. Всичко става без усилие и ти ще бъдеш поведен, сякаш се спускаш по тиха пътека в летен ден. Само личната ти воля създава впечатлението за трудност при вземане на решение. Светия Дух незабавно ще откликне на всеки твой въпрос какво да правиш. Той знае. И ще ти каже, а после ще го направи за теб. Ти, умореният, ще видиш, че това е по-добра почивка от съня. Защото можеш да си пренесеш вината в съня, но не и в това състояние.

7. Ако не си невинен, не можеш да познаеш Бог, Чиято Воля е да Го познаваш. Ето защо ти сигурно си невинен. Но ако не приемеш необходимите условия да Го познаеш, ти Го отричаш и не Го различаваш, макар и Той да е навсякъде около теб. Бог нe може да се познава без Неговия Син, чиято невинност е условието да Го познае. Да приемеш, че Божият Син е виновен означава тъй цялостно да отречеш Отца, че познанието бива напълно заличено от съзнанието, където Сам Бог го е вложил. Ако само можеш да почувстваш и проумееш цялата невъзможност на това! Не Му приписвай качества в зависимост от своята логика. Той не е създаден от теб и твоята логика не е от Него.

8. Задачата ти не е да създадеш реалността. Тя е налице без ти да я създаваш, но не и независимо от теб. Ти, който си се опитал да отречеш сам себе си и не зачиташ Бога, чуй какво ще ти кажа в Негова и в твоя защита. Ти не можеш да разбереш колко много те обича Отца, защото в твоя опит от света не съществува аналог на тази Негова Любов. Нищо на земята не е сравнимо с нея и нищо, което си изпитвал отделно от Него, не напомня дори и слабо за тази Любов. Дори и да благословиш не можеш в абсолютна доброта. Как да познаеш Онзи, Който вечно дава и освен да дава, не знае нищо друго?

9. Нeбесните чеда живеят в светлината на благословението на своя Отец, доколкото знаят, че са невинни. Изкуплението е установено като средство зa възстановяване на невинността в отреклите я съзнания, които по този начин сами са се отрекли от Небето. Изкуплението те учи какво е истинското състояние на Божия Син. То не те учи кой си ти и кой е твоят Отец. Светия Дух, Който помни това за теб, просто те учи как да преодолееш преградите, стоящи между теб и онова, което познаваш. Неговата памет ти принадлежи. Ако помниш само онова, което сам си създал, то ти не помниш нищо. Паметта за реалността е в Него, а следователно и в теб.

10. Невинните и виновните са напълно неспособни да се разберат един друг. Всеки възприема в другия себеподобен, правейки общуването невъзможно, защото всеки вижда него не така, както вижда себе си. Бог може да се свързва само със Светия Дух в твоето съзнание, защото само Светия Дух споделя познанието за това кой си с Бога. И само Светия Дух може да се отзове на Бога от твое име, защото само Той познава Кой е Бог. Всичко друго, което си вложил в своето съзнание, не може да съществува, защото каквото не е в общение с Божието Съзнание никога не е било. Общуването с Бога е живот. Извън него не съществува нищо.