Глава 10 ИДОЛИТЕ НА БОЛЕСТТА

1. Нищо извън теб не може да предизвика в теб страх или любов, защото нищо не съществува извън теб. И времето, и вечността са в твоето съзнание и ще бъдат в конфликт дотогава, докато започнеш да възприемаш времето само като средство, и да си възвърнеш вечността. А това не можеш да сториш, докато вярваш, че нещата, които се случват с теб, са причинени от външни фактори. Трябва да разбереш, че времето е изцяло в твоя власт и нищо на света не може да те освободи от тази отговорност. Можеш само да си въобразяваш, че си в състояние да нарушаваш Божествените закони, но не можеш да ги избегнеш. Те са установени за твоя защита и са неприкосновени, както и собствената ти сигурност.

2. Бог не е сътворил нищо освен теб и нищо освен теб не съществува, защото ти си част от Бога. Нима може да съществува нещо друго освен Него? Без Бога не може да се случи нищо, защото няма нищо реално, освен Него. Твоите творения се добавят към Него, както и ти самият, но нищо различно от Него не може да се добави, защото всичко е съществувало винаги. Какво би могло да те смути, освен преходното, и нима то може да бъде реално, щом ти си единственото Божие творение и си сътворен вечен от Него? Твоето свято съзнание определя всичко, което ти се случва. Всяка твоя реакция спрямо нещата, които възприемаш, зависи от теб, защото съзнанието ти определя начина ти на възприемане.

3. Бог не променя Своето отношение спрямо теб, защото не е несигурен в Себе Си. И онова, което Той познава, е достъпно, защото Неговото познание не е само за Него. Той те е сътворил за Себе Си, но ти е дал способност също да твориш за себе си, за да бъдеш подобен Нему. Затова съзнанието ти е свято. Може ли нещо да превъзхожда Божията Любов? И нима в такъв случай нещо би могло да превъзхожда твоята воля? Нищо външно не е в състояние да те докосне, защото, пребивавайки в Бога, обхващаш абсолютно всичко. Вярвай в това и ще осъзнаеш в каква степен всичко записи от теб. Когато нещо заплашва твоя душевен мир, запитай се: „Нима Бог е променил Своето отношение към мен?" Тогава приеми Неговото решение, защото то наистина е неизменно и се откажи да променяш своето отношение към самия себе си. Божието решение никога няма да бъде срещу теб, защото в противен случай то ще бъде против Него Самия.

1. Ти не познаваш своите творения само защото, докато съзнанието ти е раздвоено, твоят избор ще бъде насочен срещу тях, а да нападаш онова, което си сътворил, е невъзможно. Но запомни, че същото е невъзможно и за Бога. Законът на творчеството е, че ти обичаш своите творения като себе си, защото те са част от теб. Всичко сътворено е следователно напълно защитено, защото Божиите закони го пазят чрез Неговата Любов. Всяка част от твоето съзнание, която не знае това, се е отлъчила от познанието, защото не отговаря на неговите условия. Кой друг, ако не ти, си могъл да направиш това? Осъзнай с радост този факт, защото така ще разбереш, че твоето отлъчване не идва от Бога и следователно не съществува.

2. В Бога ти си у дома, сънувайки своето изгнание, но съвършено в състояние да се пробудиш за реалността. Ще вземеш ли решение да го направиш? Ти разбираш от собствен опит, че докато спиш, приемаш за реалност онова, което виждаш в сънищата си. Но в мига, в който се пробудиш, осъзнаваш, че всичко, което ти се е струвало, че се случва в съня, не се е случило изобщо. И това не ти изглежда странно, макар по време на сън да са били нарушени всички закони, които действат в будно състояние. Възможно ли е просто да си преминал от един в друг сън, без действително да се пробудиш?

3. Нима ще полагаш усилия да примириш онова, което се случва в противоречивите ти сънища или ще се откажеш и от единия, и от другия сън, когато откриеш, че реалността не съответства на нито един от тях? Ти не си спомняш своето будно състояние. Когато доловиш Светия Дух, вероятно ще се почувстваш по-добре, защото тогава ще ти се стори възможно да обичаш, но засега още не помниш, че някога е било така. И когато си го припомниш, ще разбереш, че може да бъде така отново. Тази възможност още не е осъществена. И все пак, каквото е било, продължава да бъде и сега, щом като е вечно. Припомняйки си, ще разбереш, че това, което си спомняш, е вечно и следователно съществува и в настоящето.

4. Ти ще си спомниш всичко в мига, щом го пожелаеш всецяло, защото да пожелаеш нещо всецяло означава да твориш и така ще приключиш с разделението и ще върнеш съзнанието си едновременно на своя Творец и на своите творения. Познавайки Ги, ги няма да имаш желание да тънеш в сън, а ще изпитваш само копнеж да се пробудиш и ликуваш. Сънищата ще станат невъзможни, защото твоят единствен стремеж ще бъде истината и когато най-сетне я пожелаеш всецяло, ще я имаш.
II. Решението да забравиш

1. Ако първоначално не познаваш нещо, ти не можеш да го изтласкаш от съзнанието си. Познанието задължително предшества дисоциирането и следователно дисоциирането не е нищо повече от решение да забравиш. И тогава забравеното започва да изглежда страшно, но това е само защото дисоциирането е агресия срещу истината. Ти изпитваш страх, защото си забравил. И си заменил познанието с осъзнаване на сънища, защото се страхуваш от факта на дисоциацията, а не от онова, Което си изтласкал от съзнанието си. Когато го приемеш, то престава да бъде страшно.

2. Но когато откажеш да изтласкваш от съзнанието си реалността, ти не само се освобождаваш от страха. В това решение се заключават радостта, мирът и славата на творението. Предай на Светия Дух само своето желание да си спомниш, защото Той Пази познанието за Бога и за теб самия, очаквайки само да го приемеш. С радост се откажи от всичко, което ти пречи на това припомняне, защото Бог живее в твоята памет. Неговият Глас ще ти каже, че ти си частица от Него самия, когато пожелаеш да си Го спомниш и да познаеш отново своята реалност. Нека нищо на този свят да не те задържа да си Го припомниш, защото в това припомняне е познанието на самия себе си.

3. Да си припомниш означава само да възстановиш в съзнанието си онова, което вече е в него. Ти не създаваш онова, което си спомняш; просто приемаш нещо, което съществува, но е било отхвърлено. Способността да се приеме истината в този свят е съответствието на ниво възприятия на творчеството в Божието Царство. Бог ще извърши Своя дял, ако ти осъществиш собствения си и Неговото завръщане в отговор на твоето представлява замяна на възприятията с познание. За Божията Воля по отношение на теб няма нищо невъзможно. Но покажи своята воля да си Го спомниш и виж какво ще стане! Той ще ти даде всичко, ако се обърнеш към Него.

4. Когато нападаш, ти отричаш себе си. Учиш се, че не си това, което си. Отричането на реалността не ти позволява да приемеш Божия дар, защото си приел нещо друго на негово място. Ако разбираш, че това винаги е агресия срещу истината, а истината е Бог, ще осъзнаеш защо то буди в теб страх. Ако също така осъзнаеш, че си частица от Бога, ще разбереш защо агресията ти е преди всичко насочена към теб самия.

5. Всяка агресия е агресия към Себе Си. Не може да бъде нищо друго. Породена от решението ти да не бъдеш това, което си, тя е атака срещу твоята самоличност. Така агресията води до загуба на самоличност, защото когато нападаш, ти неминуемо забравяш кой си. А щом Бог е твоята реалност, когато проявяваш агресия, ти забравяш за Него. Това е така не защото Го няма, а защото съзнателно си избрал да Го забравиш.

6. Ако разбираше как всичко това напълно нарушава твоя душевен мир, нямаше да пристъпваш към толкова безумно решение. Ти прибягваш към него, само защото продължаваш да вярваш, че то може да ти донесе нещо, което желаеш. От това следва, че душевният мир не е твоето желание, но още не си разбрал какво е то. Ако разгледаш своето решение, ще ти стане напълно ясно какво логически следва от него. Когато си избрал да не приемаш своята реалност, ти си насочил своята бдителност срещу Бога и Неговото Царство. И тъкмо тази бдителност те кара да се страхуваш да си спомниш за Него.
III. Богът на болестта

1. Ти не си нападал Бог и изпитваш истинска любов към Него. Нима можеш да промениш реалността? Никой не би пожелал да унищожи сам себе си. Когато си въобразяваш, че се самонападаш, това е сигурен знак, че мразиш своята същност такава, за каквато я мислиш. Нея и само нея можеш да атакуваш. Онова, за което се мислиш, може да бъде крайно омразно и тази странна представа би могла да те тласне към много разрушителни действия. Но и разрушителните действия не са по-реални от представата, която ги е породила, макар онези, които си изграждат идоли, да се прекланят истински пред тях. Идолите са нищо, но онези, конто им се покланят, cа Божии Синове в болестно състояние. Бог желае те да се излекуват от своята болест и да се възвърнат към Неговото Съзнание. Той не би ограничил твоята способност да им помогнеш, защото тя ти е дадена от Него. Не се страхувай от нея, защото тя е твоето спасение.

2. Какъв друг Утешител може да има за болните Божии чеда, освен проявата на Неговата сила в теб? Помни, че е без значение къде в Синовността е приет. Той винаги бива приет в името на всички и когато твоето съзнание Го приеме, споменът за Него се пробужда в цялата Синовност. Лекувай братята си просто като приемеш Бога в тяхно име. Вашите съзнания не са откъснати едно от друго и Бог има само един проводник на изцеление, защото има само един Син. Съхранената връзка на Общуване между Бог и всички Негови чеда ги свързва помежду им и с Него. Да съзнаваш това означава да ги лекуваш, защото това е съзнанието, че никой не е откъснат от другите и следователно никой не е болен.

3. Да повярваш, че един Божи Син може да бъде болен, означава да повярваш, че част от Бога може да страда. Любовта не може да страда, защото не може да напада. Затова, когато си припомниш любовта, ставаш неуязвим. Недей да поддържаш болестта в присъствието на един Божи Син, дори ако той вярва в нея, защото да приемеш Бога в него означава да признаеш Божията Любов, която той е забравил. Виждайки в него Част от Бога, ти му напомняш истината за собствената му същност, която сам той отрича. Нима си готов да утвърждаваш неговото отрицание на Бога, с което губиш представа и за себе си. Или ще предпочетеш да му напомниш, че е цялостен и ще си спомниш Бога заедно с него?

4. Когато повярваш, че един Божи Син е болен, ти се прекланяш пред същия идол, пред който се прекланя и той. Бог е сътворил любовта, а не идолопоклонничеството. Всички форми на идолопоклонничество са карикатура на творчеството, внушавана от болни съзнания, които са твърде раздвоени, за да знаят, че творчеството е споделяне на силата, а не нейното узурпиране. Болестта е идолопоклонничество, защото представлява убеждението, че може да ти се отнеме силата. Но това е невъзможно, защото си част от Бога, Който е силата. Един болен бог не може да бъде нищо друго, освен идол, изваян по образ и подобие на онова, което неговият създател мисли за себе си. И егото възприема Божия Син точно по този начин – един болен бог, самоделен, самодостатъчен, много зъл и много уязвим. Нима имаш желание да се прекланяш пред подобен идол? Този ли образ бдиш да съхраняваш? Наистина ли се страхуваш да не загубиш нещо подобно?

5. Разгледай спокойно логическото следствие от системата на мислене на егото и прецени наистина ли желаеш тъкмо онова, което тя ти предлага. За да постигнеш този болен бог, ти си готов да атакуваш Божествеността на своите събратя, загубвайки представа за собствената си Божественост. Готов си да я държиш скрита, за да пазиш някакъв си идол, който си си въобразил, че ще те спаси от опасностите, които олицетворява, но които не съществуват.

6. В Божието Царство няма идолопоклонници, но всичко, сътворено от Бога, дълбоко се цени поради спокойното познание, че всичко е част от Него. Божият Син не познава идоли, но познава своя Отец. Здравето на този свят е аналог на ценността в Небесното Царство. Аз не ти приписвам своите заслуги, а ти давам своята любов, защото ти не цениш себе си. Когато не цениш себе си, ти боледуваш, но твоята ценност в моите очи може да те изцели, защото Божият Син е единен по достойнство. Когато казах: „Моят мир ви давам", аз наистина имах това предвид. Мирът идва от Бога чрез мен към теб. Той е за теб, макар че може би ти не искаш мир.

7. Когато един брат е болен, това е защото не иска мир и следователно не знае, че има мир. Приемането на мира е отричане от илюзиите, а болестта е илюзия. И все пак, всеки Син Божи има силата да отхвърли илюзиите навсякъде в Небесното Царство, просто като ги отхвърли напълно в себе си. Аз мога да те излекувам, защото те познавам. Зная колко си ценен и тази ценност те прави цялостен. Едно цялостно съзнание не се покланя пред идоли и не познава взаимно противоречиви закони. Аз ще те излекувам защото имам само една вест и тя е истина. Твоята вяра в нея ще те направи цялостен, когато повярваш в мен.

8. Аз не нося Божията вест с измама и ти ще разбереш това, когато научиш, че винаги получаваш толкова, колкото приемаш. Още сега можеш да приемеш мира в името на всички и да им предложиш пълно освобождение от илюзиите, защото си чул Неговия Глас. Но не издигай други богове пред Него, защото няма да Го чуеш. Бог не е ревнив към боговете, които си създаваш, но ревнивият си ти. Готов си да ги пазиш и да им служиш, защото вярваш, че си създаден от тях. Приемаш ги за свой създател, защото проектираш върху име страшния факт, че си ги създал, за да заемат мястото на Бога. Но когато ти се струва, че ти говорят, спомни си, че нищо не може да замести Бога и всички заместители, които се опитваш да си създадеш, са нищо.

9. Лесно е да повярваш, че се страхуваш от това нищо, но в действителност няма от какво да се страхуваш. И когато осъзнаеш това, ти се изцеляваш. Ще чуеш онзи бог, когото слушаш. Сам си създал бога на болестта и създавайки го, си започнал да го слушаш. Но не си го сътворил, защото такава не е Волята на Отца. Следователно той не е вечен и ще бъде разбит в момента, в който покажеш готовност да приемеш само вечното.

10. Щом Бог има само един Син, съществува само един Бог. Ти споделяш Неговата реалност, защото реалността е неделима. Да приемеш други богове пред Него означава да поставиш пред Себе си други образи. Ти не съзнаваш до каква степен слушаш своите богове и колко бдително стоиш на тяхна страна. Ала те съществуват само защото ги почиташ. Отдай почит там, където е дължима и ще постигнеш мир. Мирът е твое наследство от истинския Отец. Не можеш да си създадеш Творец, а не би могъл да бъдеш породен от създателя, който си си изградил. Илюзиите не заслужават да ги почиташ, защото това би означавало да отдаваш почит на нищото. Но не трябва и да се страхуваш от тях, защото нищото не би могло да бъде страшно. Ти си избрал да се страхуваш от любовта, поради нейната абсолютна безвредност и поради този страх си готов да се откажеш наистина да помагаш и от съвършената Помощ, която имаш.

11. Само пред олтара на Бога ще намериш мир. И този олтар е в теб, защото там Бог го е поставил. Неговият глас още те зове да се завърнеш и ще Го чуеш, когато не изправяш пред Лицето Му други богове. Можеш да се отречеш от бога на болестта в името на всичките си събратя; това е неизбежно, щом се отречеш от него заради себе си. Защото ако виждаш някъде бога на болестта, значи, че си го приел. А ако го приемаш, ти ще го боготвориш и почиташ, защото е създаден да заеме мястото на Бога. Той е вярата, че можеш да избираш кой бог е реален. Макар да е ясно, че това няма нищо общо с реалността, също така е ясно, че твоят избор има пряко отношение към начина, по който ти я възприемаш.

1. Всяка магия е опит да се примири непримиримото. Всяка религия е потвърждение, че непримиримото не може да се примири. Болестта и съвършенството са несъвместими. Щом Бог те е сътворил съвършен, ти си наистина съвършен. Ако вярваш, че можеш да бъдеш болен, значи си поставил други богове пред лицето на Бога. Бог не е във война с бога на болестта, който си създал, но ти си във вражда с него. Той символизира твоя избор срещу Бога и ти се страхуваш от него, защото не може да се примири с Божията Воля. Ако го атакуваш, ще го направиш реален за себе си. Но ако откажеш да му се поклониш под каквато и да било форма, в която ти се представя, и когато и да ти се струва, че ти се явява, той ще се изгуби в нищото, от което е произлязъл.

2. Реалността може да се изяви само в едно незатъмнено съзнание. Тя е винаги там, готова да бъде приета, но твоето приемане зависи от стремежа ти към нея. Да познаеш реалността задължително предполага да прецениш нереалното такова, каквото е. Да пренебрегнеш нищото означава просто да го прецениш правилно и като бъдеш способен вярно да го оцениш, да можеш да се освободиш от него. Познанието не може да се яви на съзнание, затлачено от илюзии, защото истината и илюзиите са несъвместими. Истината е цялостна и не може да се познае от част от съзнанието.

3. Синовността не може да възприема себе си като болна в някоя от частите си, защото да се възприеме по такъв начин означава да не се възприеме въобще. Щом Синовността е едно цяло, тя е едно цяло във всяко отношение. Единното не може да се раздели. Ако възприемаш други богове, съзнанието ти е раздвоено и ти няма да можеш да ограничиш разцеплението, защото то е знак, че си откъснал част от своето съзнание от Божията Воля. Това означава, че то е извън контрол. Да бъдеш вън от контрол означава да бъдеш вън от здравия смисъл, при което съзнанието наистина става безразсъдно. Определяйки го по погрешен начин, ти възприемаш функционирането му погрешно.

4. Божиите закони ще поддържат съзнанието ти в мир, защото Божията Воля е да бъдеш в мир и законите Му са установени, за да я поддържат. Неговите закони са закони на свободата, а твоите - на оковите. Тъй като свободата и оковите са несъвместими, техните закони не могат да бъдат разбрани заедно. Божиите закони работят само за твое добро и други закони, освен Неговите, не съществуват. Всичко останало е просто беззаконие и следователно хаотично. Но Сам Бог е защитил всичко, което е сътворил, чрез Своите закони. Всичко, което не се подчинява на тези закони, не съществува. Изразът „законите на хаоса" е лишен от смисъл. Творението е съвършено подчинено на законите, а хаотичното няма смисъл, защото няма Бог. Ти си „предал" своя мир на боговете, които сам си създал, но те не съществуват, за да го отнемат, и ти не можеш да им го дадеш.

5. Не си свободен да се откажеш от свободата, а само да я отричаш. Не можеш да направиш нещо, което Бог не е предвидил, защото каквото не е предвидил, не се случва. Твоите богове не внасят хаоса; ти им приписваш хаос и го приемаш от тях. Всичко това никога не е било. Нищо, освен Божествените закони, не е съществувало и нищо никога не ще съществува, освен Неговата Воля. Ти си сътворен чрез Неговите закони и по Неговата Воля и си творец по силата на самото си сътворяване. Онова, което си създал, е толкова недостойно за теб, че не би могло да бъде твое желание, ако поискаш да го възприемеш такова, каквото е. Ти няма да видиш нищо. И твоето истинно виждане неволно ще се устреми отвъд него, към това, което е в тен и навсякъде наоколо ти. Реалността не може да си пробие път през препятствията, които поставяш пред нея, но напълно ще те обгърне, когато ги премахнеш.

6. Когато почувстваш Божията закрила, става немислимо да си създаваш идоли. Не съществуват странни представи в Божественото Съзнание, а каквото го няма в Неговото Съзнание, не може да съществувай в твоето, защото вие имате единно съзнание и то Му принадлежи. Принадлежи и на теб, защото принадлежи на Него, а за Него принадлежността означава споделеност. И ако е така за Него, то е така и за теб. Божията определеност са Неговите закони, защото чрез тях Той е установил вселената такава, каквато е. Никакви фалшиви богове, които се опитваш да поставиш между себе си и реалността, не могат да засегнат истината. Мирът е твое достояние, защото ти си Божие творение. И нищо друго не е сътворено, освен теб.

7. Чудото е проява на Божия Син, който е отхвърлил всички фалшиви богове и призовава своите братя да сторят същото. То е деяние на вярата, защото признава, че неговият брат може да го постигне. То е зов към Светия Дух в неговото съзнание - зов, който става по-силен чрез приобщаване. Тъй като творящият чудеса е чул Божия Глас, той позволява Този Глас да зазвучи по-силно в съзнанието на болния му брат, като разколебава вярата му в болестта, която не споделя. Силата на едно съзнание може да озари съзнанието на друг, защото всички Божии светилници се запалват от една обща искра. Тя е повсеместна и извечна.

8. У мнозина е останала само искра, защото Великите Лъчи са затъмнени. Но Бог поддържа тази искра жива, за да не бъдат Лъчите никога забравени. Ако видиш тази малка искра, ще разбереш онази велика светлина, защото невидими, Лъчите са там. Да съзреш искрата е изцеление, а да познаеш светлината е творчество. Но в процеса на завръщане, първо трябва да се познае малката светлинка, защото разделението-от-Бога е слизане от величие към незначителност. Но искрата е все така чиста, както и Великата Светлина, защото тя е съхранилият се глас на творчеството. Вложи в нея цялата си вяра и Бог ще ти отвърне.
V. Отричане на Бога

1. Ритуалите на бога на болестта са странни и много взискателни. Радостта не е позволена, защото депресията е знак за вярност към него. Депресията означава отказ от Бога. Мнозина се страхуват от богохулство, но не разбират какво означава това. Те не си дават сметка, че да отричат Бога, означава да отричат собствената си Самоличност и в този смисъл разплатата за греха е наистина смърт. И то в буквалния смисъл - отричането от живота предполага неговата противоположност, тъй като всички форми на отричане заместват съществуващото с нещо, което не съществува. Никой реално не може да направи това, но е безспорно, че би могъл да си въобразяваш, че можеш и, да вярваш, че си го направил.

2. Не забравяй обаче, че отричането на Бога води неизбежно до проекция и ти ще бъдеш убеден, че други, а не ти самият си причината. Неминуемо е да получиш посланието, което отправяш, защото то отговаря на твоите желания. Може би вярваш, че съдиш за своите братя по посланията, които те ти отправят, но всъщност съдиш за тях по онова послание, което ти им носиш. Не им приписвай това, че сам си се отказал от радостта, защото няма да забележиш в тях онази искра, която ще ти донесе радостта. Отричането от нея поражда депресия, защото винаги, когато виждаш своите братя без тази искра, ти отричаш Бога.

3. Вярност на отрицанието на Бога е религията на егото. Богът на болестта очевидно изисква отказ от здраве, защото здравето е пряко противоположно на собственото му оцеляване. Но забележи какво означава за теб това. Ако не си болен, не можеш да запазиш боговете, които си създал, защото само при болест те биха ти били необходими. Богохулството, следователно, е само-унищожително, а не Бого-унищожително. То означава стремеж да не опознаеш тепе си, за да бъдеш болен. Това е жертвоприношението, което изисква от теб твоят бог, защото, след като си го създал поради своето безумие, той е една безумна идея. Приема множество форми, но макар да се уподобява на много различни неща, той представлява една идея - отричане от Бога.

4. Болестта и смъртта влизат сякаш в съзнанието на Божия Син противно на Неговата Воля. „Агресията срещу Бога" е накарала Неговия Син да си въобразява, че е лишен от Отец и в своята депресия той си е създал бога на депресията. Това е неговата алтернатива на радостта, защото не желае да приеме факта, че, макар да е творец, все пак е сътворен. Въпреки това, Синът е наистина безсилен без Отца, Който единствен е неговата помощ.

5. Казах и преди, че нищо не можеш да твориш сам от себе си, но ти не произхождаш сам от себе си. Ако беше така, създаденото от теб щеше да бъде истина, а избавлението – невъзможно. Именно затова, защото не произхождаш от себе си, да не се смущава сърцето си. Твоите богове не представляват нищо, защото не са сътворени от Отца. Не можеш да създаваш творци, които да не са подобни на Твореца, както и Той не би могъл да сътвори Син, който да не бъде Нему подобен. Щом творчеството е споделяне, не можеш да сътвориш нищо, несходно с теб самия. Сътвореното може да сподели само своята същност. Депресията е изолация, затова и не е била сътворена.

6. Сине Божи, ти не си съгрешил, но си изпаднал в голяма грешка. Това може да се поправи и Бог ще ти помогне, знаейки че не би могъл да извършиш грях спрямо Него. Ти си Го отрекъл от любов, знаейки, че ако признаеш любовта си към Него, не би могъл да Го отречеш. Твоето отричане следователно означава, че Го обичаш и че знаеш, че Той те обича. Помни, че каквото отричаш, неизбежно някога си познавал. И ако си приел отричането, можеш да приемеш и неговото преодоляване.

7. Твоят Отец не се е отрекъл от теб. Той не си отмъщава, но те призовава да се завърнеш. Когато си мислиш, че Той не е откликнал на твоя зов, ти не си се отзовал на Неговия. Той зове към теб от всяка част на Синовността от Любов към Своя Син. Трябва само да чуеш Неговата вест, за да имаш отговор, от който да се учиш, ако вярно го чуваш. Божията Любов е във всичко, което Той е сътворил, защото Неговият Син е навсякъде. Погледни с мир на своите братя и Бог ще нахлуе в твоето сърце от благодарност за твоя дар към Него.

8. Не се обръщай към бога на болестта за лек, а единствено към Бога на любовта, защото да Го признаеш е изцеление. Когато Го признаеш, ще разбереш, че Той винаги те е признавал и в Неговото признание е твоето битие. Ти не си болен и не можеш да умреш. Но можеш да объркаш себе си с тленните неща. Помни обаче, че такова объркване е богохулство, защото означава, че гледаш без любов на Бога и Неговото творение, от което Той не може да бъде разделен.

9. Само вечното може да бъде обичано, защото любовта не умира. Каквото е от Бога, Му принадлежи завинаги, а ти си от Бога. Ще допусне ли Бог Собственото Си страдание? И нима ще предложи на Своя Син нещо, недопустимо за Самия Него? Ако приемеш себе си такъв, какъвто си сътворен от Бога, ще бъде невъзможно да страдаш. Но за това трябва да Го признаеш за свой Творец. И не защото в противен случай ще бъдеш наказан. А защото да признаеш своя Отец означава да признаеш себе си такъв, какъвто си. Отца те е сътворил без никакъв грях, без никаква болка, нито каквото и да било страдание. Ако отричаш Отца, ти внасяш грях, болка и страдание в съзнанието си, поради силата, дадена му от Него. Своето съзнание може да сътворява светове, но то може също да отрича онова, което сътворява, защото е свободно.

10. Ти не съзнаваш до каква степен отричаш сам себе си и до каква степен Бог в Своята Любов не би желал това да бъде така. Но Той няма да ти попречи, защото познава Своя Син само напълно свободен. Да ти попречи би означавало да нападне Сам Себе Си, а Бог не е лишен от разум. Когато Го отричаш, ти се лишаваш от разум. Нима искаш Той да споделя твоето безумие? Бог никога няма да престане да обича Своя Син и Неговият Син никога няма да престане да Го обича. Сътворението на Божия Син се подчинява на това условие, вложено завинаги в Божественото Съзнание. Да знаеш това е здрав смисъл. Да го отричаш е безумие. Бог ти е отдал Себе Си при твоето сътворяване и Неговите дарове са извечни. Нима ще откажеш да Му отдадеш себе си?

11. Чрез твоите дарове към Него ще се възстанови Царството за Неговия Син. Синът Му сам се е лишил от Неговия дар, отказвайки да приеме онова, което е било сътворено за него и което е сътворил в Името на Отца. Небето очаква неговото завръщане, защото е сътворено, за да бъде обител на Божия Син. На никое друго място и в никакви други условия не си у дома. Недей да си отказваш радостта, сътворена за теб, в името па нещастното състояние, което си създал. ''Бог ти е дал среда вата да преодолееш стореното, вслушай се и ще се научиш да си спомняш онова, което си.

12. Щом Бог познава Своите чеда като напълно безгрешни, би било богохулство те да възприемат себе си за виновни. Щом Бог познава Своите деца като хора, които не изпитват болка, богохулно е да се вижда страдание където и да било. Щом Бог познава Своите деца напълно щастливи, богохулство е да се чувстваш депресиран. Всички тези илюзии и множеството други форми, които богохулството може да приеме, са отказ да се приеме творението такова, каквото е. Щом Бог е сътворил Своя Син съвършен, трябва да се научиш да го виждаш такъв, за да узнаеш истината за него. И като част от Синовността, така трябва да се виждаш и ти, за да опознаеш истината за себе си.

13. Не приемай нищо, несътворено от Бога, защото това означава да Го отречеш. На Него единствено принадлежи Бащинството и на теб то принадлежи, доколкото Той ти го е дал. Няма смисъл от даровете ти към себе си, но даровете към творението ти са подобни на Неговите, защото са дадени в Негово Име. Затова твоите творения са също така реални, както и Неговите. Но реалното Бащинство трябва да се признае, за да се познае реалният Син. Ти вярваш, че онези болнавости, които си създал, са твоите истински творения, защото си убеден, че болнавите образи, които възприемаш, са Божиите Синове. Само ако приемеш Бащинството на Бога, ще притежаваш каквото и да било, защото на Неговото Бащинство дължиш всичко. Затова да Го отричаш е все едно да отричаш себе си.

14. Високомерието е отричане от любовта, защото любовта е споделеност, а високомерието е да държиш всичко само за себе си. Доколкото и едното, и другото ти изглеждат желани, концепцията за избор, която не е от Бога, ще те съпътства. Въпреки че тя не е истинна във вечността, истинна е във времето, така че докато времето трае в съзнанието ти, винаги ще трябва да избираш. Ако искаш да си припомниш вечността, трябва да гледаш само вечното. Ако си позволиш да се заемеш прекалено с временното, ти живееш във времето. Както винаги, изборът ти се определя от онова, което цениш. Не може едновременно и времето, и вечността да бъдат реални, защото си противоречат. Ако приемаш за реално само онова, което е отвъд времето, ще започнеш да разбираш вечността и тя ще ги принадлежи.