Глава 12 УЧЕБНИЯТ ПЛАН НА СВЕТИЯ ДУХ

1. Вече бе казано да не превръщаш грешката в реалност, а начинът да изпълниш това е много прост. Ако пожелаеш да повярваш в грешката, ти неминуемо я превръщаш в реална, защото тя не е истина. Но истината е реална сама по себе си и за да повярваш в истината, нищо не си длъжен да направиш. Разбери, че ти никога не реагираш непосредствено, винаги реагираш на своето тълкуване. Тълкуването ти се превръща в оправдание на твоята реакция. Ето защо за теб е пагубно да анализираш подбудите на другите хора. Ако решиш, че някой желае да се обърне срещу теб, да те изостави или подчини, ти ще реагираш така, сякаш вече го е направил, превръщайки по този начин грешката му в реалност. Да тълкуваш грешката означава да й придадеш сила и правейки това, пренебрегваш истината.

2. Анализът на мотивацията на егото е необикновено сложен и нееднозначен процес и в него винаги се намесва и собственото ти его. Целият този процес е явен опит да докажеш, че си способен да разбираш онова, което възприемаш. Това се вижда от факта, че реагираш на собствените си тълкувания така, сякаш са верни. Ти очевидно ще успееш да контролираш своите реакции на поведенческо ниво, но не и емоционално. Това ще бъде очевидно раздвояване или атака срещу целостта на твоето съзнание и противопоставяне на едно негово ниво на друго.

3. Съществува само една интерпретация на мотивацията на егото, която има смисъл. Тя е преценката на Светия Дух и не изисква твоето усилие. Всяка любяща мисъл е истинна. Всичко останало е зов за изцеление и помощ, независимо под каква форма се явява. Оправдано ли е човек да откликва с гняв на молбата за помощ от страна на своя брат? Само желанието за помощ е уместна реакция, защото той моли само за това. А предлагайки му нещо друго, ти атакуваш неговата реалност, тълкувайки я, както ти е удобно. Може би все още не разбираш колко опасно е това за собственото ти съзнание. Ако повярваш, че един зов за помощ е нещо друго, ти ще реагираш, сякаш е нещо друго. Следователно, реакцията ти няма да съответства на реалността такава, каквато е тя, а на начина, но който ти я възприемаш.

4. Нищо не може да ти попречи да разбереш каква е същността на всеки вик за помощ, освен собствената ти въображаема потребност да проявяваш агресия. Само тя те кара да участваш в безкрайни „битки" с реалността, при които отричаш реалната нужда от лечение, представяйки я за нещо нереално. Нямаше да постъпваш така, ако не беше твоето нежелание да приемеш реалността такава, каквато е, поради което сам се лишаваш от нея.

5. Определено полезен е съветът да не съдиш за неща, които не разбираш. Лично заинтересуваният свидетел е ненадежден, защото истината за него става такава, каквато му се иска. Ти не възприемаш молбата за помощ каквато е, защото не желаеш да дадеш, нито да получиш помощ. Да не разбереш един зов за помощ означава да откажеш да помогнеш. Нима си готов да твърдиш, че нямаш никаква нужда от помощ? Но точно това правиш, когато отказваш да се вслушаш в молбата на своя брат, защото само като откликнеш на неговата молба за помощ, можеш самият ти да получиш помощ. Откажеш ли му помощ, няма да осъзнаеш Божествения Отговор, отправен към самия теб. На Светия Дух не Му е нужна твоята помощ в тълкуване на подбудите, но на теб ти е потребна Неговата помощ.

6. Да цениш своя брат е единствената уместна реакция към него. Ти трябва да му благодариш, както за любящите му мисли, така и за неговия зов за помощ, защото и едното, и другото могат да ти помогнат да осъзнаеш любовта, ако истинно ги възприемеш. Всяко напрежение произтича от опитите ти да Не реагираш така. Колко е прост Божият план за спасение. Има само един начин да се реагира спрямо реалността, защото тя не поражда никакво противоречие. Съществува един единствен Учител на реалността, Който разбира нейната същност. Неговото Съзнание има неизменно отношение към реалността, защото тя не е податлива на промени. Макар и твоите тълкувания на реалността да са лишени от смисъл в твоето състояние на раздвоение, Неговото тълкуване си остава последователно и истинно. Той ти дава тълкуванията си, защото те са предназначени за теб. Не се опитвай „да помагаш" на своя брат така, както ти го разбираш, защото не можеш да помогнеш на себе си. Но чуй неговия зов за Божията Помощ и ще разбереш колко ти е нужен Отца.

7. Както тълкуваш потребностите на своя брат, така разбираш и твоите. Като оказваш помощ, ти се молиш за помощ и ако приемеш, че се нуждаеш само от едно, ще получиш изцеление. Защото ще разбереш Божия Отговор, какъвто Го желаеш и ще Го постигнеш, ако Го търсиш истинно. Всеки зов, на който откликваш в Името на Христос, ще приближава спомена за твоя Отец все повече, за да го осъзнаеш. Тогава, заради собствените ти потребности, чувай истинно всеки зов помощ, за да откликне Бог на теб.

8. Прилагайки все по-последователно интерпретацията, която дава Светия Дух на реакциите на хората, ти все повече ще разбираш, че критериите Му се отнасят и до теб. Защото не е достатъчно да разпознаеш страха, за да го преодолееш, макар да е необходимо да го разпознаеш, за да почувстваш нужда да го преодолееш. Все още се налага Светия Дух да превежда страха на езика на истината. Ако останеш при страха след като го разпознаеш, това ще бъде отстъпление от реалността, а не приближаване към нея. Но ние многократно сме подчертавали необходимостта да се разпознае страха и да се погледне без прикритие като съществена стъпка в преодоляване на егото. Помисли тогава колко полезна ще се окаже за теб интерпретацията, която дава Светия Дух на мотивите на другите. Учейки те да възприемаш само мислите, изпълнени с любов, а останалото да считаш като зов за помощ, Той те е научил, че страхът сам по себе си е зов за помощ. Това означава да си дадеш сметка какво е страхът. Ако не го опазваш, Светия Дух ще го изтълкува по нов начин. В това е и крайната цел на обучението да възприемаш агресията като зов за любов. Вече разбрахме, че страхът и агресията са неизбежно свързани помежду си. Ако само агресията предизвиква страх и ако разглеждаш агресията като зов за помощ, какъвто е тя, неминуемо ще осъзнаеш, че страхът е нереален. Защото страхът наистина е зов за любов, несъзнавано признание на онова, което е било отречено.

9. Страхът е симптом на твоето дълбоко усещане за загуба. Ако се научиш, когато го почувстваш у другите, да запълваш празнотата, ти отстраняваш основната му причина. По този начин се учиш, че страхът в теб не съществува. Ти разполагаш с начин да го преодолееш и показваш това, дарявайки този начин и на другите. Страх и любов са единствените чувства, на които си способен. Едното е лъжливо, защото е породено от отрицание; но за да съществува отрицание, трябва да вярваш в онова, което отричаш. Правилно интерпретирайки страха като позитивно утвърждение на вярата, която прикрива, ти подриваш привидната му полза като го правиш ненужен. Неефективната защита се отхвърля автоматично. ''Ако издигнеш до ясно, неоспоримо превъзходство онова, което се скрива от страха, той губи смисъл. Ти си отхвърлил способността му да скрива любовта, което е било единственото му предназначение. Булото, с което бе забулил лицето на любовта, е изчезнало.

10. Ако желаеш да видиш любовта, която наистина е реалността на света, как по-добре ще направиш това, освен като признаеш, че всяка защита против любовта е замаскирана молба за любов? И как по-добре можеш да узнаеш за нейната реалност, освен като откликнеш на молбата за любов, отдавайки любов? Начинът, по който Светия Дух тълкува страха, го разпръсква, защото не може да се отхвърли съзнанието за истината. По такъв начин Светия Дух замества страха с любов и превежда заблудата на езика на истината. И така ти ще узнаеш от Него как да заместиш своя сън за разделение с факта на единението. Защото разделението е само отричане на единството го и когато се разбере правилно, свидетелства за вечното познание, че единството е истината.
II. Как да си припомниш Бога

1. Чудесата са само превод на отрицанието на езика на истината. Щом любовта към себе си е изцеление, това означава, че онези, които са болни, нямат любов към себе си. Следователно, тe молят за любов, която да ги излекува, но която сами си отказват. Ако знаеха истината за себе си, нямаше да бъдат болни. Така задача на творящия чудеса става да отхвърли отрицанието на истината. Болните трябва да получат изцеление, защото в тях е истината. Но доколкото е затъмнена, светлината на друго съзнание трябва да ги озари, защото това е тяхната светлина.

2. Светлината в тях продължава ярко да свети, въпреки гъстата мъгла, която я покрива. Мъглата, затъмняваща светлината, не притежава сила, ако ти не й я придадеш. Защото тя има сила само доколкото Божият Син й я даде. Той сам трябва да оттегли тази сила, припомняйки си, че всяка сила е от Бога. Можеш да си припомниш това в името на цялата Синовност. Не позволявай брат ти да не си го спомни, защото неговата забрава е и твоя. А твоето припомняне също е негово достояние, защото човек не може да си спомни Бога сам. Ти си забравил тъкмо това. Да възприемеш изцелението на своя брат като собствено изцеление е начин да си спомниш за Бог. Защото забравяйки за Него, ти си забравил братята си и Божият Отговор на твоята забрава е начин да си спомниш.

3. Възприемай в болестта още една форма на зов за любов и дай на своя брат онова, което той си мисли, че не може сам да си даде. Каквато и да е болестта, съществува само един лек. Ти ще станеш цялостен, когато възстановиш целостта на своя брат, защото да видиш в болестта молба за здраве означава да разпознаеш в омразата зов за любов. А да дадеш на брат си онова, което реално му е необходимо, означава да го дадеш на себе си, защото Божието желание е да опознаеш своя брат като самия себе си. Откликни на неговия зов за любов и на твоя зов ще се откликне. Изцелението е Любовта на Христос към Неговия Отец и към Себе Си.

4. Спомни си какво се каза за страховитите възприятия на малките деца, които им вдъхват ужас, защото са им непонятни. Ако те поискат просветление и го приемат, страховете изчезват. Но ако крият кошмарите си, те ще си останат в тях. Лесно е да се помогне на едно несигурно дете, защото то съзнава, че не разбира какво означават неговите възприятия. Но ти си убеден, че разбираш какво означават твоите възприятия. Невръстно дете, ти криеш глава под тежките завивки, с които си се затрупало. Криеш кошмарите си в мрака на своята измамна сигурност и отказваш да отвориш очи и да ги погледнеш.

5. Нека не пазим кошмарите, защото те не са подходящи приношения за Христос и следователно не са и подходящи дарове за теб самия. Свали покривалото и виж онова, от което се страхуваш. Само очакването те плаши, защото реалността на нищото не може да внушава страх. Нека не отлагаме, защото твоят сън на омраза няма да те напусне без помощ, а Помощта е тук. Научи се да притихваш сред смутовете и вълненията, защото покоят е цел на всички усилия и път към мира. Гледай право в лицето всеки образ, който изниква, за да те забави, тъй като целта е неизбежна, защото е вечна. Любовта като цел е твое право и тя ти принадлежи, независимо от всички сънища.

6. Ти продължаваш да се стремиш към онова, което Бог повелява и никакъв кошмар не може да отклони едно Божие дете от неговата цел. Защото твоята цел ти е дадена от Бога и ти трябва да я осъществиш, тъй като тя е Неговата Воля. Пробуди се и си спомни целта, понеже такъв е собственият ти стремеж. Осъщественото в твое име трябва да стане твое достояние. Не позволявай омразата в теб да се изпречи на пътя на любовта, защо то нищо не може да устои на Христовата любов към Неговия Отец, нито на Любовта на Отца към Негo.

7. Само още малко и ще ме видиш, защото аз не съм скрит поради това, че ти се криеш. Ще пробудя съзнанието ти, както сам се пробудих, защото го направих заради теб. В моето възкресение е твоето освобождение. Нашата мисия е да избегнем разпятието, а не спасението. Довери се на моята помощ, защото аз не вървя сам и ще вървя с теб, както нашият Отец върви редом с мен. Нима не знаеш, че вървях с Него в мир? И не означава ли това, че мирът ни съпровожда в това пътуване?

8. В съвършената любов не съществува страх. Ние желаем само дa се изяви съвършено за теб онова, което вече е съвършено в теб. Ти не се страхуваш от неизвестното, а от известното. Няма да се провалиш в своята мисия, защото аз не се провалих в моята. Довери ми се поне малко в името на онова абсолютно доверие, което аз имам в теб и заедно лесно ще постигнем целта на съвършенството. Защото съвършенството е било и не може да бъде отречено. Да отречеш отричането на съвършенството не е толкова трудно, както да отречеш истината и ще повярваш на онова, което заедно можем да осъществим, когато го видиш осъществено.

9. Ти, който старателно прогонваш любовта, не си успял, но ти, който си избрал да прогониш страха, непременно ще успееш. Бог е с теб, но ти не знаеш това. Твоят Спасител е жив и живее в теб в мир, от който Той е сътворен. Нима за да осъзнаеш това няма да се простиш със съзнанието за страх? Когато сме преодолели страха - не като го крием, не като го изкарваме незначителен, нито като отричаме неговото значение по какъвто и да е начин - ще видиш именно това, че твоят Спасител е жив. Нe можеш да отстраниш пречките пред реалната визия, без да ги разгледаш, защото да отстраниш означава да ги отхвърлиш, след като си ги преценил. Ако си готов да ги видиш, Светия Дух ще ги прецени, а Неговите съждения са истинни. Но Той не може да разпръсне със светлината Си онова, което пазиш скрито, защото не си Му го предал, за да го отстрани от теб.

10. Затова ние се обръщаме към организирана, структурирана и добре замислена програма, която има за цел да ни научи как да предадем на Светия Дух всичко, което не желаем. Той знае какво да прави с него. Ти не знаеш как да се възползваш от познанието Му. Всичко, което Му предадеш и което не е от Бога, изчезва. Но ти трябва с готовност да си дадеш сметка за него, защото в противен случай познанието на Светия Дух си oстава безполезно за теб. Той няма да те остави без помощ, защото помощта е единственото Му предназначение. Нима имаш по-големи основания да се страхуваш от света такъв, какъвто го виждаш, отколкото да разгледаш каузата на страха и да се освободиш от нея завинаги?
III. Да разчиташ на реалността

1. Веднъж поисках от теб да продадеш всичко, което имаш, да го раздадеш на бедните и да ме последваш. Ето какво имах предвид: ако не разчиташ на нищо в този свят, можеш да учиш бедните на това в какво се състои тяхното съкровище. Бедните са просто онези, които влагат очаквания в нещо нереално и затова са истински бедни! Те са в нищета и на теб ти се дава да им помогнеш, тъй като си сред тях. Помисли дали урокът може да бъде усвоен съвършено, ако не си готов да споделиш тяхната нищета. Защото нищетата е липса, а съществува само една липса, защото едно е само потребно.

2. Да предположим, че един твой брат настоява да извършиш нещо, което ти не си склонен да извършиш. Самата му настойчивост трябва да ти говори, че в тази крачка той вижда своето спасение. Ако ти упорито му отказваш и твоята непосредствена реакция е противодействието, ти виждаш своето спасение в неосъществяването на тази крачка. Тогава правиш неговата грешка и й придаваш реалност и за двама ви. Настойчивост означава заинтересуваност, а онова, от което си заинтересуван, е свързано с твоята представа за спасение. Въпросът е винаги двустранен; първо, какво трябва да се спасява? И второ, как може да се спаси?

3. Когато се сърдиш на своя брат по каквато и да е причина, ти вярваш, че трябва да се спасява егото, а средството за неговото спасение е агресията. Ако брат ти нападне, ти споделяш тази вяра, а ако ти го нападнеш, значи че я утвърждаваш. Помни, че онези, които атакуват, са в нищета. Тяхната нищета се нуждае от дарове, а не от по-нататъшно задълбочаване на нищетата. Ти, който си в състояние да им помогнеш, действаш определено разрушително, в случай че приемаш като своя тяхната нищета. Ако не беше вложил очаквания, подобно на тях, никога нямаше да пренебрегнеш тяхната нужда.

4. Осъзнай онова, което е несъществено и ако братята ти поискат от теб нещо „възмутително", направи го, защото няма никакво значение. Ако откажеш, твоето противопоставяне ще потвърди, че то е значимо за теб. Само ти си направил молбата на брат си възмутителна, а всяка молба на твой брат е отправена и към теб. Защо толкова настоятелно го отричаш? Правейки това, ти отричаш себе си и ограбваш и двама ви. Той търси спасение, както и ти. Нищетата е от егото и никога от Бога. Никакви „възмутителни" изисквания не могат да се направят от човек, който осъзнава онова, което е ценно и не иска да приеме нищо друго.

5. Спасението се отнася към съзнанието и се постига чрез мир. Съзнанието е единственото, което може да се спаси и то само по този начин. Всеки отговор, освен любовта, се поражда от объркване на това „до какво" се отнася спасението и „как" се постига то и любовта е единственият отговор. Никога не забравяй това и никога не си позволявай да повярваш, дори и за миг, че има и друг отговор. Защото непременно ще се поставиш сред нищите, които не разбират, че живеят в изобилие и съмнението е настъпило.

6. Да се отъждествиш с егото означава да проявиш агресия към самия себе си и да се превърнеш в бедняк. Затова и всеки, който се идентифицира с егото се чувства ограбен. Тогава той преживява депресия или гняв, защото е заменил любовта към своето Аз със себененавист, която го кара да се плаши от самия себе си. Той не разбира това. Дори и когато осъзнава напълно тревогата си, не вижда като неин източник собственото си отъждествяване с егото и винаги се опитва да се справи с тревогата по пътя на някакво безумно „споразумение" със света. Той винаги възприема света като нещо външно спрямо себе си, защото това е от съществено значение за неговото приспособяване. Не осъзнава, че сам прави този свят, защото не съществува свят извън него самия.

7. Щом само любящите мисли на Божия Син са негова реалност, реалният свят трябва да е в съзнанието му. Неговите безумни мисли също неминуемо са в съзнанието му, но вътрешен конфликт от такъв мащаб той не може да понесе. Раздвоеното съзнание е застрашено и разбирането, че обхваща напълно противоположни мисли е непоносимо. Ето защо съзнанието проектира раздвоението, а не реалността. Всичко, което възприемаш като външен свят е само опит да поддържаш отъждествяването си с егото, защото всички са убедени, че в това отъждествяване е тяхното спасение. И все пак, помисли какво става, защото мислите имат наистина последици за онзи, който ги мисли. Ти си изпаднал в противоречие със света, такъв, какъвто го възприемаш, защото си мислиш, че той е антагонистичен спрямо теб. Това е неизбежна последица от онова, което си сторил. Ти си проектирал навън онова, което е антагонистично спрямо вътрешния ти мир и ти се налага да го възприемаш по този начин. Ето защо трябва да осъзнаеш, че твоята омраза е в съзнанието ти, а не извън него, преди да се освободиш от нея; и да осъзнаеш също защо трябва да се освободиш от нея преди да можеш да възприемаш света такъв, какъвто е в действителност.

8. Казах и преди, че Бог толкова възлюби света, че го даде на Своя единороден Син. Бог наистина обича реалния свят и онези, които възприемат неговата реалност, не могат да видят света на смъртта. Защото смъртта не е от реалния свят, в който всичко отразява вечното. Бог ти е дал реалния свят в замяна на онзи, който сам си създал със своето раздвоено съзнание и който е символ на смъртта. Защото ако наистина можеш да се откъснеш от Божието Съзнание, ти ще умреш.

9. Светът, който възприемаш, е свят на разделение. Може би си готов да приемеш дори смъртта, за да отречеш своя Отец. Но Той не иска да бъде така и затова не е така. Ти и досега не можеш да имаш воля, противна на Неговата и по тази причина не можеш да ръководиш света, който си създал. Това не е свят на волята, защото се ръководи от желанието да бъдеш различен от Бога, а това желание е различно от волята. Затова и светът, който си създал, е съвършено хаотичен, подчинен на произволни и безсмислени „закони" и напълно лишен от смисъл. Защото е създаден от нещо, което не желаеш, което си изнесъл, проектирайки го извън своето съзнание, поради страха си от него. Но този свят съществува само в съзнанието на своя създател, редом с неговото реално спасение. Недей да вярваш, че светът е извън теб, защото само когато осъзнаеш къде е, ти можеш да постигнеш контрол над него. Понеже наистина притежаваш контрол над съзнанието, поради това, че съзнанието е механизмът за вземане на решение.

10. Ако проумееш, че всяка агресия, която възприемаш, е в твоето собствено съзнание и никъде другаде, поне ще установиш нейния източник, а където започва, тя трябва и да свършва. Защото точно там може да се намери и спасението. Божият олтар, където живее Христос, е там. Ти си осквернил олтара, но не и и света. Но Христос е поставил Изкуплението в олтара за теб. Принеси своето възприятие на света пред този олтар, защото това е олтарът на истината. Там ще видиш променено своето виждане и ще се научиш да виждаш истински. От това място, където Бог и Неговият Син живеят в мир и където ти си добре дошъл, ще погледнеш в мир и ще видиш истината за света. Но за да намериш това място, трябва да се освободиш от всички очаквания, които възлагаш на света, на който си направил пренос извън себе си, като по този начин позволиш на Светия Дуx да разгърне реалния свят пред теб от Божия олтар.
IV. Търси и ще намериш

1. Егото е сигурно, че любовта е нещо опасно и това винаги е центърът на неговото учение. То никога не го формулира по този начин; напротив, всеки, който вярва, че егото е спасение, изглежда напълно погълнат от стремеж към любов. Но егото, макар че подтиква много активно стремежа към любов, прави само една уговорка - че няма да успееш да я намериш. Неговият диктат може да се определи по следния начин: „Търси, но няма да намериш". Това е обещанието на егото - единственото обещание, което ще изпълни. Защото егото преследва своята цел с фанатична упоритост и неговите съждения, макар и жестоко несправедливи, са напълно последователни.

2. Ето защо търсенията на егото са обречени на провал. И тъй като то ти внушава, че е тъждествено на твоята самоличност, пътуването ти под негово ръководство непременно ще завърши с чувство за лично поражение. Защото егото не може да изпитва любов и в своето неистово търсене на любов, то се стреми към нещо, което се бои да намери. Търсенето е неизбежно, защото егото е част от твоето съзнание и поради своя източник не е напълно откъснато от съзнанието, защото в противен случай нямаше да му вярваш. Защото твоето съзнание вярва в него и му придава съществуване. В същото време тъкмо съзнанието ти е способно да отрече съществуването на егото и ти със сигурност ще го отхвърлиш, когато ясно разбереш по кой път те води егото.

3. Естествено, че никой не желае да открие нещо, което ще го доведе до пълно поражение. Неспособно да обича, егото ще бъде напълно неадекватно в присъствието на любовта, защото не би могло да й отговори с взаимност. И тогава ще трябва да се откажеш от наставничеството на егото, защото ще стане очевидно, че не то те е научило да реагираш, както би трябвало. Често ще изопачи любовта и ще ти внуши, че всъщност на нея се дължат всички онези реакции, на които всъщност то може да те научи. Следваш ли неговото учение, ще търсиш любов, но никога няма да я разпознаеш.

4. Съзнаваш ли, че е неизбежно егото да те поведе из път, който може да доведе само до непродуктивност и депресия? Да търсиш и да не намираш не е много весело. Нима това е обещанието, което си готов да удържиш? Светия Дух ти предлага друго обещание, което ще ти донесе радост. Защото Неговото обещание е винаги: „Търси и ще намериш" и под Негово ръководство нищо не може да те победи. Той извежда по пътя на осъществяването и ще постигне целта, която ти е поставил. Защото никога няма да измени на Божия Син, когото обича с Любовта на Отца.

5. Ти неминуемо ще предприемеш пътуването, защото не си у дома си на този свят. И неизбежно ще търсиш своя дом, независимо дали съзнаваш къде се намира той или не. Ако си убеден, че е извън теб, търсенията ти ще бъдат безплодни, защото ще търсиш дома си там, където не е. Не си спомняш как да погледнеш в себе си, защото не вярваш, че твоят дом е там. Но Светия Дух го помни заради теб и Той ще те заведе до дома, защото такава е Неговата мисия. Осъществявайки мисията си, Той ще те научи коя е твоята, защото тя съвпада с Неговата. Упътвайки своите братя към дома, ти просто следваш Светия Дух.

6. Погледни Водача, който Отца ти е дал, за да разбереш, че имаш вечен живот. Защото Волята на Отца не е смърт, а всичко истинно е Воля на Отца. Ти не плащаш цена за живота си, защото той ти е дарен, но плащаш цена за смъртта, и то много скъпа цена. Щом смъртта е твоето съкровище, ти ще продадеш всичко друго, за да я купиш. И ще повярваш, че си я купил, защото всичко друго си разпродал. И все пак не можеш да разпознаеш Небесното Царство. Твоето наследство не може нито да се купи, нито да се продаде. Не може да има лишени от наследство части на Синовността, защото Бог е цялостен и всички Негови творения са подобни Нему.

7. Изкуплението не е цената за твоята цялостност, но действително е цената за това да я осъзнаеш. Защото онова, което си решил да „продадеш" се налага да бъде съхранявано за теб, защото не би могъл да си го върнеш като го „купиш" обратно. И все пак, трябва да възложиш надеждата си на него - не с пари, а с дух. Защото духът е воля, а волята е „цената" на Божието Царство. Твоето наследство чака само да осъзнаеш, че си спасен. Светия Дух те упътва за вечен .кивот, но ти трябва да се откажеш да възлагаш на смъртта, защото в противен случай няма да съзреш живота, който те заобикаля отвсякъде.

1. Само любовта притежава сила, защото е неделима. Силните не нападат, защото не намират причина за това. Преди идеята за агресия да проникне в съзнанието ти, ти си се почувствал слаб. Тъй като си проявил агресия към себе си и си повярвал, че е била успешна, ти се възприемаш като лишен от сила. Преставайки да виждаш, че си равен на своите братя и възприемайки се като по-слаб, ти правиш опит да внесеш „равновесие" в ситуацията, която си предизвикал. За целта проявяваш агресия, защото си повярвал, че агресията успешно е отнела твоите сили.

2. Ето защо от такова голямо значение е да осъзнаеш, че си неуязвим, за да възстановиш здравия си разум. Защото приемайки, че си неуязвим, ти осъзнаваш, че нападението е без последици. Въпреки че си атакувал себе си, ти можеш да покажеш, че нищо реално не е станало. Следователно, нападайки, ти нищо не си извършил. Когато веднъж осъзнаеш това, няма да виждаш повече никакъв смисъл в агресията, защото тя очевидно няма успех и не може да те защити. Но осъзнаването на собствената ти неуязвимост не е ценно само в преодоляване па отрицателния аспект. Ако твоето самонападение не те е направило по-слаб, това означава, че си силен. Следователно нямаш нужда да внасяш „равновесие" в ситуацията, за да утвърждаваш своята сила.

3. Ти няма да разбереш колко съвършено безсмислена е всяка агресия, ако не осъзнаеш, че твоето самонападение няма последици за теб. Защото останалите хора отговарят на удара и ако ти се опитваш да ги атакуваш, неизбежно ще изтълкуваш техните реакции като засилена агресия. Единствено в себе си можеш да преодолееш всяко засилване и затвърждаване на агресията. Защото ти винаги си първият прицел на собствената си атака и ако това никога не се е случвало, то няма последици.

4. Любовта на Светия Дух е твоята сила, защото твоята любов раздвоена и следователно не е реална. Не можеш да се довериш на собствената си любов, когато я атакуваш. Не можеш да узнаеш какво е съвършената любов с раздвоено съзнание, защото раздвоеното съзнание се е превърнало в слаб ученик. Ти си се опитал да направиш разделението вечно, защото си искал да запазиш характерните особености на творчеството, но като му дадеш свое собствено съдържание. Но творчеството не изхожда от теб и лошите ученици наистина се нуждаят от специално обучение.

5. Съществуват пречки пред твоите способности за обучение в съвсем буквалния смисъл. Някои от твоите учебни умения са в такова плачевно състояние, че можеш да напредваш само под постоянно и ясно напътствие от страна на Учител, Който може да преодолее ограничените ти възможности. Той е реалната ти Възможност, защото сам по себе си ти не можеш да учиш. Учебната ситуация, в която си се поставил, е невъзможна и в тази ситуация определено се нуждаеш от специален Учител и специален учебен план. Слабите ученици не са подходящи за учители нито на себе си, нито на другите. Едва ли ще се обърнеш към тях да установят програмата, чрез която да избегнат собствените си ограничения. Ако разбираха онова, което е отвъд тях, нямаше да бъдат затруднени.

6. Ти не съзнаваш същността на любовта и в това се състои твоето затруднение. Не прави опит да научиш нещо, което не разбираш, и не се опитвай да си поставяш учебни цели, в които явно си претърпял провал. Твоята учебна цел е била да не усвояваш нещата, а това не може да доведе до успешно обучение. Не можеш да трансформираш нещо, което не си научил и накърнената способност за обобщение е сериозен учебен провал. Нима ще се обърнеш към хора, които са се провалили в учението си, за да ги попиташ какво представляват учебните средства? Те не знаят това. Ако можеха правилно да разберат средствата, те щяха да усвоят знанията в тях.

7. Казах вече, че правилото на егото е: „Търси и няма да намериш". Преведено на учебен език, то означава: „Опитай се да учиш, но няма да успееш". Резултатът от учебната програма е очевиден. Всяко законно учебно средство, всяка реална инструкция и всяко смислено наставление за усвояване ще бъде погрешно разбрано, тъй като всички те са предназначени да ускорят учебния процес, срещу който се обявява тази странна програма. Ако се опитваш да се научиш как да не научаваш и целта на твоето преподаване е провал, какво друго можеш да очакваш, ако не объркване? Такава програма е лишена от смисъл. Този опит за „научаване" толкова е омаломощил твоето съзнание, че ти не можеш да обичаш, защото учебната програма, която си избрал, е насочена срещу любовта и се превръща в курс за това как да атакуваш себе си. Допълнителна цел в гази учебна програма е да се научиш как да не преодоляваш раздвоението, благодарение на което си повярвал в нейната основна цел. В рамките на такава програма раздвоението няма да се изцели, защото твоето обучение ще бъде насочено към него. Но съзнанието ти се противи на такова обучение, както и това обучение се противи на съзнанието ти, което те кара да се съпротивляваш на всяко обучение и то успешно, защото това си пожелал. Но може би и досега не осъзнаваш, че има нещо, което желаеш да научиш и можеш да го научиш, защото изборът ти е такъв.

8. Ти, който се опитваш да усвоиш онова, което никак не желаеш, не се обезсърчавай, защото макар и създаденият от теб учебен план наистина да е потискащ, ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че е просто смехотворен. Възможно ли е отсъствието на стремеж към целта да служи за нейното постигане? Откажи се от намерението да се учиш сам. Този отказ няма да те доведе до депресия. Той е просто резултат от честна оценка на онова, на което сам си се научил и на резултата, който си постигнал. При съответстващи учебни условия, които нито можеш да постигнеш, нито да проумееш, ти ще се превърнеш в отличен ученик и учител. Но засега това не е така и няма да бъде така, докато цялата учебна ситуация, създадена от теб, не се обърне в своята противоположност.

9. Възможностите ти да усвояваш са безгранични, ако правилно ги разбереш, защото те ще те изведат към Бога. Ти можеш да учиш другите какъв е пътят към Него и сам да го усвоиш, ако последваш Учителя, Който знае този път и разбира Божия план за усвояването му. Този учебен план е съвършено непротиворечив, защото целта му не е двойнствена и средствата и целта са в пълна хармония. Ти трябва единствено дa имаш нераздвоено внимание. Всичко останало ще ти се даде. Защото реално желаеш само да усвояваш правилно и нищо не може да се противопостави на решението на Божия план. Неговото учение е неограничавано като самия него.

1. Егото се старае да те научи как да спечелиш целия свят като душата си погубиш. Светия Дух учи, че не можеш да изгубиш душата си и няма нищо, което да спечелиш на този свят, защото сам по себе си той не носи никакви облаги. Да възлагаш на нещо, от което няма да спечелиш, означава да обеднееш, а и данъкът, който трябва да платиш, е прекалено висок. Не само че няма печалба от такова вложение, но и цената му е огромна за теб. Защото тази инвестиция ти коства реалния свят и отрича твоя, а в замяна не ти дава нищо. Не можеш да продадеш душата си, но можеш да продадеш възможността да я осъзнаваш. Чрез възприятията няма да стигнеш до душата си, но няма и да можеш да я познаеш, докато възприемаш нещо друго като по-ценно.

2. Светия Дух е твоята сила, защото Той не познава в твое лице нищо, освен духа. Той съвършено добре съзнава, че ти не познаваш себе си и знае прекрасно как да те научи да си припомниш кой си. Защото те обича, Той с радост ще те научи какво обича, стремейки се да го сподели. Помнейки винаги за теб, Той не може да забрави твоята ценност. Защото Отца не престава да Му напомня за Своя Син и Той никога не престава да напомня на Сина за Отца. Бог е в твоята памет, благодарение на Светия Дух. Ти си избрал да забравиш Отца си, но не такова е твоето желание и затова можеш да направиш и друг избор. Аз реших да направя друг избор, следователно можеш да го направиш и ти.

3. Ти не желаеш този свят. В него единственото ценно е онова, на което гледаш с любов. Любовта му придава единствената реалност, която изобщо би могъл да има. Той няма ценност сам по себе си, но твоята ценност е в теб. Себеоценката произтича от разгръщане на своето Аз, а усещането за собствена стойност е резултат от разгръщане на любящите ти мисли. Направи реален света за себе си, защото реалният свят е дар от Светия Дух и следователно ти принадлежи.

4. Изправлението е насочено към всички, които не могат да виждат. Да се отворят очите на слепите е мисия на Светия Дух, защото Той знае, че те не са изгубили зрението си, а само спят. Той ще ги пробуди от съня на забравата, за да си при помнят Бог. Очите на Христос са отворени и Той ще погледне с любов на всичко, ако приемеш Неговото виждане, Светия Дух пази Христовото виждане за всеки Божи Син пи, които син. В неговите очи Божият Син е съвършен и Той копнее да сподели начина, по който вижда с теб. Той ще ти покаже реалния свят, защото Бог ти е дарил Небесното Царство. Чрез Светия Дух, Отца призовава Своя Син да си спомни. Синът започва дa си припомня, когато възложи цялото си упование в реалния свят и по този начин се научи отново да залага на себе си. Защото реалността е единна с Отца и Сина и Светия Дух благославя реалния свят в Тяхно Име.

5. Когато видиш реалния свят, което непременно ще стане, ти ще си спомниш за Нас. Но трябва да узнаеш каква е цената на съня и да откажеш да я плащаш. Само тогава ще вземеш решение да се пробудиш. И тогава реалният свят ще изникне пред очите ти, защото Христос никога не е заспивал. Той чака да Го видиш, защото никога не те е загубвал от погледа си. Той тихо гледа реалния свят, готов да го сподели с теб, защото познава Любовта на Отца към Него. И познавайки я, ще ти дари онова, което ти принадлежи. Той те очаква в съвършен Мир пред олтара на Своя Отец, поднасяйки ти Любовта на Отца към теб в тихата светлина на благословението на Светия Дух. Защото Светия Дух ще заведе у дома при Отца всеки, където го очаква Христос - неговото истинско Аз.

6. Всяко Божие дете е единно с Христос, защото битието му е в Христос, както Христовото битие е в Бога. Христовата Любов Към теб е Неговата Любов към Отца, която Той познава, защото познава Любовта на Отца към Него. Когато Светия Дух най-сетне те изведе при Христос пред олтара на Неговия Отец, възприятието преминава в познание, защото е станало толкова свято, че преминаването му към светостта е просто естественото му продължение. Любовта преминава в любов безрезервно, защото двете са едно цяло. Когато възприемаш все повече общи елементи във всички ситуации, преобразяващата сила на обучението под ръководството на Светия Дух става по-интензивна и всеобхватна. Постепенно се научаваш да я прилагаш към всички и всичко, защото приложението й е всеобхватно. Когато това се осъществи, възприемането и познанието стават толкова сходни, че споделят единството на Божиите закони.

7. Което е единно, не може да бъде възприемано като разделено и да отхвърлиш разделението означава да утвърдиш познанието. Пред олтара на Бога светото възприятие на Божия Син става толкова просветлено, че в него започва да струи светлина и духът на Божия Син засиява в Съзнанието на Отца и става единен с него. Бог с цялата си нежност сияе над Себе Си, с любов към Своя Син, който е Негово продължение. А светът няма друга цел, освен тази, която се слива с Божията цел. Защото реалният свят тихо е преминал в Небето, където винаги е съществувало всичко вечно. Там се срещат Спасител и спасен в съвършена любов към Бога и един към друг. Небето е твоят дом и бидейки в Бога, то непременно е и в теб.

1. Чудесата показват, че учението е осъществено под вярно водителство, защото учението е невидим процес и може да се разбере какво е усвоено само по резултатите. Неговата всеобхватна сила се проявява, когато се прилага във все повече и повече ситуации. Ще си дадеш сметка, че си научил, че няма различни степени на трудност при чудесата, когато започнеш да ги прилагаш във всички ситуации. Няма такава ситуация, към която чудесата са неприложими, и прилагайки ги към всички ситуации, ти ще постигнеш реалния свят. Защото чрез това свято възприятие ще постигнеш цялостност и Изкуплението ще се излъчи, прието от теб, към всеки, когото Светия Дух ти изпраща за благословение. Във всяко Божие дете е Неговото благословение и ти го приемаш като благославяш всички Божии чеда.

2. Всеки на света трябва да изпълни своята роля в изкуплението, за да осъзнае, че светът е спасен. Ти не можеш да видиш невидимото. Но ако виждаш неговите резултати, ти го познаваш. Възприемайки делата му, ти осъзнаваш неговото съществуване. И по делата му разбираш неговата същност. Не можеш да видиш своята сила, но се уверяваш в нейното съществуване, когато тя ти дава възможност да действаш. А резултатите от делата си можеш да видиш.

3. Светия Дух е невидим, но ти можеш да видиш резултатите от Неговото Присъствие и въз основа на тях да узнаеш, че Го има. Той ти дава възможност да вършиш дела, които явно не са от този свят, защото чудесата нарушават законите на реалността според представите на света. Всички закони за време и пространство, за величина и маса, се преодоляват, защото възможностите, които ти дава Светия Дух, значително надминава техните предели. Възприемайки резултатите от Неговите действия, ти разбираш в какво се състои Той и Го познаваш.

4. Не можеш да съзреш Светия Дух, но можеш да видиш Неговите проявления. Ако не ги видиш, няма да Го постигнеш. Чудесата свидетелстват за Него и потвърждават Неговото Присъствие. Онова, което е незримо за теб, ще се превърне в реалност, благодарение на свидетелствата за него. Защото ти е дадено да осъзнаеш невидимото и то ще се превърне за теб в неоспорима реалност, когато започне да се изявява чрез теб. Върши далата на Светия Дух, защото споделяш Неговото предназначение. Както творчеството е твоето предназначение на Небето, така изцелението е твоето предназначение на земята. Бог споделя Своето Небесно предназначение с теб, а Светия Дух - Своето земно предназначение. Докато вярваш, че ти е присъщо друго предназначение, ти имаш нужда от изправление. Защото такава убеденост е гибелна за твоя вътрешен мир - цел, пряко противоположна на целта на Светия Дух.

5. Ти виждаш онова, което очакваш да видиш, а очакваш онова, което си поканил. Ти възприемаш онова, което повикаш и то идва точно в отговор на твоята покана. Какво ще се изяви пред погледа ти? Чие присъствие ще бъдеш убеден, че виждаш? Защото ще повярваш в онова, което проявяваш и както гледаш на външния свят, така ще виждаш себе си. Съзнанието ти има два начина да погледне на света и начинът, по който го виждаш, ще отразява какъв водач си избрал.

6. Аз съм проявлението на Светия Дух и когато ме виждаш, това ще бъде, понеже си поканил Него. Защото Той ще ти изпрати своите свидетели, ако си готов да ги познаеш. Винаги помни, че виждаш онова, което търсиш, защото каквото търсиш, това и ще намериш. Егото намира онова, което търси и само него. То не намира любов, защото не търси любов. Да търсиш и да намериш е едно и също и ако си поставяш две цели, ще ги постигнеш, но няма да разпознаеш никоя от тях. Ще ги смяташ за едно и също, защото се стремиш и към двете. Съзнанието винаги се стреми към единство и ако е раздвоено и иска да запази това раздвоениe, ще продължава да вярва, че има една цел, като направи така, че двете цели да изглеждат като една.

7. Казах, че от теб зависи какво проектираш или разгръщаш, но непременно правиш или едното, или другото, защото такъв е законът на съзнанието и ти трябва да обърнеш поглед навътре преди да погледнеш навън. Когато се обърнеш към себе си, ти избираш водача, с чиято помощ да виждаш. А после отправяш поглед към външния свят и там съзираш неговите свидетели. Ето защо намираш онова, което търсиш. Онова, което търсиш в себе си, ще го изявиш като го приемеш от света, където си пожелал да го вложиш. Когато си мислиш, че проектираш нещо, което не си желал, то пак е защото си го пожелал. Това води непосредствено до изтласкването му в подсъзнанието, защото представлява приемането на две цели, всяка от които се възприема различно поставена и отделна от другата, тъй като ти си ги оразличил. Съзнанието в такъв случай вижда раздвоението в света, но не и в себе си. Това му създава илюзията зa единство и възможността да вярва, че преследва единна цел. И докато виждаш света раздвоен, ти не можеш да се изцелиш. Защото да бъдеш изцелен означава да преследваш една цел, тъй като целта, която приемаш и желаеш, е една.

8. Когато желаеш само любов, няма да виждаш нищо друго Противоречивият характер на свидетелите, които възприемаш, отразява само противоречивите покани, които отправяш Ти си се обърнал към своето съзнание и си приел противоречието в него, след като си го потърсил там. Но не вярвай, че свидетелите на противоречието са истински, защото те само показват каква реалност си избрал, като ти връщат посланията, които им предаваш. Любовта също се разпознава по нейните вестители. Ако проявяваш любов, нейните вестители ще дойдат при теб, отзовавайки се на твоята покана.

9. Правото на избор е единствената ти останала свобода, докато си в затвора на този свят. Можеш да решиш да се отнасяш правилно към него. Неговата реалност не е онова, в което си го превърнал, защото тя е само онова, което влагаш в него. Ти не можеш да дадеш друго, освен любов на всекиго и на всичко, ни ти можеш да получиш друго, освен любов от тях. Ако си помислил, че си получил друго, то е защото си погледнал в себе си и си си въобразил, че можеш да дадеш нещо друго. Само това решение е предопределило каквото си получил, защото то е решение на това какво търсиш.

10. Ти се страхуваш от мен, защото си се вгледал в себе си И си се уплашил от онова, което си видял. Но не може да си видял реалността, защото реалността на твоето съзнание е най-прекрасното сред Божиите творения. Тя идва от Бога и нейната сила и слава може да ти дари само мир, ако истински видиш какво представлява тази реалност. Ако се страхуваш, то е защото си видял нещо несъществуващо. Но точно там можеш да видиш мен и своите братя в съвършената сигурност на Съзнанието което ни е сътворило. Защото ние сме там в мира на Отца, Който желае да разгърне Своя мир чрез теб.

11. Когато приемеш мисията си дa разгръщаш мира, ти самият ще намериш мир, защото като го изявиш, ще го постигнеш. Ще бъдеш заобиколен от неговите свети свидетели, защото си ги призовал и те ще ти откликнат. Аз чух твоя повик и се откликнах, но ти не искаш да ме видиш и да чуеш отговора, който търсиш. Това е така, защото той не е единственият отговор, към който се стремиш. Но когато стана по-реален за теб, ще разбереш, че само него желаеш. И когато се обърнеш към себе си, ще ме съзреш, и заедно ще видим реалния свят. Само реалният свят съществува и може да се види през погледа на Хриcтoc. Каквото избереш, това ще видиш. И всичко, което виждаш, е само свидетелство за твоя избор.

12. Когато се вгледаш дълбоко в себе си и видиш мен, това означава, че си решил да изявиш истината. А когато я изявяваш, ще я виждаш както в себе си, така и извън себе си. Ще я съзираш навън, защото си я видял в себе си. Всичко, което виждаш навън, е съждение по отношение на онова, което си видял в себе си. Ако си видял своето осъждане, ще сбъркаш, защото твоето предназначение не е да съдиш. Ако си видял преценката на Светия Дух, ще бъдеш прав, защото Светия Дух е призван дa преценява. Ти споделяш Неговото предназначение, само Когато съдиш по Негово подобие, без да осъждаш. Ти съдиш в своя вреда, но Той съди в твоя защита.

13. Запомни, че винаги, когато се обръщаш към света и реагираш неблагосклонно на онова, което виждаш, ти си се осъдил като недостоен и си се обрекъл на смърт. Смъртната присъда е крайната цел на егото, защото то е напълно убедено, че си престъпник, който заслужава смърт, както Бог знае, че заслужаваш живот. Смъртната присъда никога не напуска съзнанието на егото, защото в крайна сметка това ти готви то. Желаейки да те унищожи като крайна проява на чувствата му към теб, то те оставя да живееш, за да си чакаш смъртта. То ще те изтезава, докато си жив, но омразата му няма да получи удовлетворение, докато не умреш. Защото унищожението ти е единствената цел, към която егото се стреми и единствената цел, с която ще се задоволи.

14. Егото не е се предател спрямо Бога, към Когото предателство е невъзможно. Нo то е предател спрямо теб, който вярваш, че си предал Своя Отец. Ето защо преодоляването на вината е съществена част от учението на Светия Дух. Докато се чувстваш виновен, ти слушаш гласа на егото, който ти казва, че си предал Бога и заслужаваш смърт. Мислиш си, че смъртта е от Бога, а не от егото, защото объркваш себе си с егото, вярваш, че желаеш смъртта. А Бог не може да те спаси от онова, което желаеш.

15. Когато си изкушен да се поддадеш на желанието за смърт, спомни си, че аз не умрях. Ще осъзнаеш, че това е истина, когато погледнеш в себе си и ме видиш. Нима аз надмогнах смъртта само заради себе си? И нима Отца щеше да ми даде вечен живот, ако не го е дал и на теб? Когато се научиш да ме изявяваш, ти никога не ще видиш смърт. Защото ще видиш собственото си безсмъртие и ще съзираш само вечното в света, който не може да умре.

1. Наистина ли си въобразяваш, че можеш да убиеш Божия Син? Отца е скрил Сина Си на сигурно място в Самия Себе Си и го държи далеч от твоите унищожителни помисли, но те ти пречат да познаеш Отца и Сина. Ти си агресивен към реалния свят ежедневно, ежечасно и ежеминутно, а продължаваш да се учудваш, че не можеш да го съзерцаваш. Ако търсиш любов, за да я атакуваш, никога няма да я намериш. Защото, щом любовта е споделеност, как можеш да я намериш, освен чрез любов? Излъчвай любов и тя ще дойде, защото любовта привлича любов. Но ако проявяваш агресия, любовта ще остане скрита, защото тя може да живее само в мир.

2. Божият Син е защитен, както неговият Отец, защото Синът познава закрилата на Отца и от нищо не може да се страхува. Любовта на Отца му носи съвършен мир и той не се нуждае и не иска нищо. Но той е далеч от теб, макар да е твоето Аз, защото си избрал да го атакуваш и той се е скрил от погледа ти при своя Отец. Той е неизменен, но ти си се променил. Защото раздвоеното съзнание и всичките му дела не е сътворено от Отца и не може да съществува в Божественото познание.

3. Когато си направил видимо онова, което не е истинно, истинното е станало невидимо за теб. Но само по себе си то не може да бъде невидимо, защото Светия Дух го вижда съвършено ясно. То е невидимо за теб, защото ти си обърнал поглед към нещо друго. Но не зависи от теб да решаваш кое е видимо и кое невидимо, както и какво е реалността. Светия Дух вижда онова, което е видимо. Определението на реалността принадлежи на Бога, а не на теб. Той я е сътворил и знае какво е тя. Ти, който си я познавал, си я забравил, и ако Бог не ти бе дал начин да си спомниш, щеше да осъдиш себе си на забрава.

4. Любовта на Отца, не ти позволява никога да Го забравиш, защото никой не може да забрави онова, което Бог е вложил в паметта му. Можеш да го отречеш, но не можеш да го изгубиш. Един Глас ще отвърне на всеки поставен въпрос и една визия ще поправи начина, по който виждаш всичко. Защото ти си направил невидима единствената истина и не си чул единствения Отговор. Бог ще възстанови връзката ти с теб самия и не те е изоставил в твоето нещастие. Ти очакваш само Него, без да знаеш това. Но споменът за Него озарява твоето съзнание и не може да бъде изтрит. Той не принадлежи на миналото или на бъдещето, съществувайки вечно и завинаги.

5. Трябва само да поискаш и ще си спомниш. Но споменът за Бога не може да озари едно съзнание, което е потулило този спомен и продължава да се стреми да го крие. Защото споменът за Бога може да озари само съзнание, което е избрало да си спомни и се е отрекло от безумното желание да контролира реалността. Ти, който дори не можеш да владееш себе си, не можеш да се стремиш да владееш вселената. Но погледни в какво си я превърнал и се радвай, че то не е реално.

6. Сине Божи, не се задоволявай с нищото! Каквото не е реално, не може да се съзерцава и е лишено от стойност. Бог не би могъл да предложи на Своя Син нещо, което няма стойност, нито пък Синът може да го приеме. Ти си получил спасение още в мига, когато си помислил, че си Го напуснал. Всичко, което си създал, никога не е съществувало и е невидимо, защото не го вижда Светия Дух. Но онова, което вижда, е видимо и за теб, и Неговото виждане изцелява твоя начин на възприемане. Ти си направил невидима единствената истина, която съществува на този свят. Придавайки ценност на нищото, ти се стремиш към нищото. Превръщайки нищото в своя реалност, ти го правиш видимо. Но то не съществува. И Христос е невидим за теб, поради онова, което си направил видимо за себе си.

7. Но няма значение доколко си се отдалечил от осъзнаване на истината. Божият Син може да бъде видян, защото истинната визия е споделена. Светия Дух е с поглед към него и не вижда нищо друго в теб. Невидимото за теб е съвършено и всеобхватно в Неговите очи. Той си спомня за теб, защото не е забравил Отца. Виждайки нереалното, ти си стигнал до отчаяние Но какво друго да намериш, когато търсиш нереалното? Нереалният свят е нещо отчайващо, защото не може никога да има битие. И ти, споделяйки с Бога Неговото Битие, никога няма да намериш удовлетворение без реалността. Каквото не ти е дадено от Бога, не може да има власт над теб и не може да се устои на любовта, защото тя привлича любов. Понеже предназначението на любовта, защото тя привлича любов да приобщава всичко в себе си и да поддържа единството, разгръщайки своята цялостност.

8. Реалният свят ти е даден от Бога, който с любов заменя с него света, който си създал и виждаш. Само го поеми от дланите на Христос и го погледни. Неговата реалност ще направи невидимо всичко останало, защото да виждаш реалния свят е всеобхватно възприятие. И когато го погледнеш, ще си припомниш, че така е било винаги. Нищото ще стане невидимо, защото най-сетне ти ще виждаш истината. Спасеното възприятие лесно преминава в познание, защото само възприятието може да бъде погрешно, а възприятието никога не е имало битие. Когато се поправи, то отстъпва място на познанието, което извечно е единствената реалност. Изкуплението е само път на завръщане към онова, което никога не е било изгубено. Твоят Отец не би могъл да престане да обича Своя Син.