Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. Ако не чувстваш вина, няма да проявяваш и агресия, защото агресията се корени в осъждането. Тя е присъдата на едно съзнание над друго като недостойно за любов, а заслужило наказание. Но тъкмо това разединява човешките умове. Защото съзнание, което осъжда, се възприема като различно от съзнанието, което е обект на неговата присъда, убедено, че ще избегне за себе си наказанието, ако осъди другия. Това е измамният опит на съзнанието да се отрече от самото себе си, като при това избегне наказанието за своето отричане. Но така не самo че не се избавя от онова, което е отрекло, но още повече се закрепостява за него. Защото именно съзнанието за вина е скрило Отца от твоя поглед и е замъглило ума ти.

2. Синът Божи за пръв път се е откъснал от Отца, като е приел съзнанието за вина и Изкуплението ще го преодолее. Светът, който виждаш, е самоизмамната конструкция на хора, чийто разум е замъглен от чувство за вина. Сам ще го признаеш, ако се вгледаш внимателно в този свят. Защото това е свят, символ на наказанието, и всички закони, които упорито го управляват, са законите на смъртта. Децата в него се paждат с мъка и в мъка. Те раснат в страдание и познават скръбта, раздялата и смъртта. Умовете им изглеждат закрепостени и в клетката на мозъка, който губи своите способности, ако тялото пострада. Мислят си, че обичат, но изоставят любимите си и биват изоставяни. Струва им се, че губят онова, което обичат - най-безумната от всички техни самозаблуди. Телата им омаломощяват, издъхват и отиват в земята и не съществуват повече. Не мислят обаче, че Бог е жесток.

3. Ако това бе реалният свят, то Бог наистина би бил жесток. Защото един Баща не може да иска от своите деца такава висока цена за тяхното спасение, а при това да бъде любящ Баща. Любовта не убива, за да спаси. Ако беше така, спасението щеше да е в агресията, а такова е разбирането на егото, не на Бога. Само светът, който е основан на вина, може да има подобно изискване, защото само виновният е в състояние да стигне до подобна мисъл. „Грехът" на Адам нямаше да има никакви последици, ако той не бе повярвал, че Отца го е изгонил от рая. Защото повярвал в това, той губи познание за Отца, тъй като само онези, които не Го познават, могат да повярват в подобна мисъл.

4. Този свят наистина онагледява разпятието на Божия Син. И докато не осъзнаеш, че Божият Син не може да бъде разпънат, ще виждаш именно този свят. А няма да го осъзнаеш, докато не приемеш извечния факт, че Божият Син не е виновен. Той заслужава само любов, защото носи само любов. Не може да бъде заклеймен, защото никога не заклеймява, изкуплението е последният урок, който трябва да се научи, защото позволява да се разбере, че тъй като Божият Син никога не е съгрешавал, няма нужда и от спасение.
I. Невинност и неуязвимост

1. Споменах вече, че както и всички добри учители, Светия Дух има едничката цел да стане ненужен на онези, които учи, като им предаде всичко, което знае. Такова е единственото Му желание, защото Светия Дух споделя Любовта на Бога към Неговия Син и се стреми да освободи съзнанието му от всяка вина, за да може той в мир да си спомни своя Отец. Духовният мир и чувството за вина са напълно противоположни, а Отца може да бъде спомнен само в мир. Не може да има едновременно любов и вина и да се приеме едното означава да се отрече другото, вината скрива Христос от твоя поглед, защото тя не позволява да се приеме, че Божият Син не може да бъде обвиняван в нищо.

2 Ти си създал един странен свят, в който Синът Божи наистина е съгрешил. Тогава как да не го виниш? Като си престанал да го виждаш, надигнал се е светът на възмездието сред тъмния облак от вина, която си приел и която ти е толкова скъпа. Защото невинността на Христос е доказателство, че егото никога не е съществувало и никога не може да съществува. Щом няма вина, егото няма живот, а това означава, че Божият Син е наистина невинен.

3. Ако се вгледаш в себе си и честно прецениш делата си, може би ще се изкушиш да запиташ, възможно ли е да си невинен. Но имай предвид следното: Ти не си невинен във времето, а във вечността. Ти си „грешил" в миналото, но минало не съществува. Вечността няма посока. Времето създава впечатлението, че се развива в една посока, но когато стигнеш края му, то ще се претъркули като дълъг килим, проснат по протежение на миналото зад теб и ще изчезне. Докато си убеден, че Божият Син е виновен, ти ще вървиш по този килим, сигурен, че той отвежда до смъртта. И това пътуване ще ти се струва дълго, жестоко и безсмислено, защото наистина е такова.

4. Пътят, който Божият Син сам си е наложил, наистина е безсмислен, но пътят, на който неговият Отец го е изпратил, е път на освобождение и радост. Отца не е жесток и Синът Му не може да пострада. Възмездието, от което така се страхува, никога не ще го засегне, защото макар и да е убеден в него, Светия Дух знае, че това е погрешно убеждение. Светия Дух стои в края на времето, където трябва да бъдеш и ти, защото Той е с теб. Той вече е премахнал от Божия Син всичко, недостойно за него, защото тази мисия Му е дадена от Бога. А което е дадено от Бога, то винаги е било.

5. Ти ще можеш да ме видиш, щом осъзнаеш, че Божият Син е невинен. Той винаги се е стремил към невинността и я е постигнал. Защото всеки се стреми да се освободи от затвора, който си е изградил, и пътят да намери освобождение не му е бил отказван никога. Той е в него самия и затова е открит. Кога ще го намери е само въпрос на време, а времето е само илюзия. Защото Синът Божи е невинен сега и светлината на неговата чистота сияе завинаги недосегаема в Съзнанието на Бога. Синът Божи винаги ще бъде такъв, какъвто е сътворен. Отречи се от този свой свят и престани да съдиш Божия Син, защото в Съзнанието на Отца той е невинен и това го защитава завинаги.

6. Когато за себе си приемеш пътя на Изкуплението, ще разбереш, че в Божия Син няма вина. А само когато го видиш невинен, можеш да разбереш неговата единност. Защото представата за вина води до осъждане на един човек от друг, а това обективира разделението между хората, вместо тяхната единност. Когато съдиш, ти всъщност осъждаш сам себе си, а така не можеш да осъзнаеш, че си Син Божи. Защото така отхвърляш условието на неговото съществуване, което се състои в пълната му невинност. Той е сътворен в любов и живее в любов. Благост и милост го следват завинаги, защото в него Любовта на Отца намира своето проявление.

7. Когато започнеш да виждаш светостта на спътниците, с които вървиш заедно, ще разбереш, че не съществува път, а само пробуждане. Божият Син, който никога не е заспивал, е съхранил вярата в Отца заради теб. Няма път, който да бъде изминат, и време, през което да се пътува. Защото не във времето Бог чака Своя Син, Той никога не е искал да бъдат разделени. И така е било винаги. Позволи на Божия Син със своята святост да разпръсне облака от вина, който помрачава твоето съзнание, и приеми, че е напълно чист, за да узнаеш, че ти самият си чист.

8. Ти си неуязвим, защото си невинен. Миналото може да упражнява власт над теб само посредством вината. Но вината предполага наказание за стореното и така те прави зависим от времето, което се развива в една посока от минало към бъдеще. Никой, който вярва в това, не може да разбере какво означава „винаги" и следователно вината трябва да те лиши от възприятие за вечност. Ти си безсмъртен, защото си вечен и „винаги" трябва да бъде сега. Вината следователно е начин да се съхрани миналото и бъдещето в съзнанието ти, за да осигури живот на егото. Защото ако онова, което е било, предстои да претърпи наказание в бъдеще, това гарантира живота на егото във времето. И въпреки това не егото, а Бог гарантира времето на твоя живот. А безсмъртието е противоположността на времето, защото времето отминава, докато безсмъртието е неизменно.

9. Приемането на Изкуплението показва какво е безсмъртие, защото, приемайки своята невинност, ти разбираш, че миналото никога не го е имало, а следователно бъдещето е излишно и няма да го има. В перспективата на времето бъдещето винаги се асоциира с изкупление, а само чувството за вина може да породи усещането, че изкуплението е необходимо. Когато в Божия Син видиш своята невинност, Бог извиква в теб спомена за Своя Син, в неговата истинска същност. Защото Бог никога не е осъждал Сина Си, а бидейки невинен, той е вечен.

10. Не можеш да преодолееш вината, като й придадеш реалност, а подир туй я изкупваш. Това е планът, който егото предлага, вместо да прогони чувството за вина. Егото е убедено, че като нападаш другите, можеш да изкупиш себе си, защитавайки напълно лишената от здрав смисъл представа, че спасението е нападение. И ти, който си се вкопчил в чувството за вина, се налага също да споделяш тази представа, защото как иначе, освен като се идентифицираш с егото, ще държиш толкова на нещо, което всъщност не желаеш?

11. Егото те кара да се самонаказваш като виновен, а това ти създава още по-голямо чувство за вина, защото вината произтича от нападението. Следователно егото не може да ти покаже как да избегнеш чувството за вина. Защото нападението прави вината реална, а щом тя е реална, то няма начин да се преодолее. Светия Дух я прогонва с това, че просто най-спокойно разбира, че никога не я е имало. Той гледа на невинния Син Божи със знанието, че такава е истината. А ако такава е истината зa теб, ти няма да се самонаказваш, защото без вина, агресията е невъзможна. Следователно ти си спасен, защото Божия Син е невинен. И бидейки напълно чист, ти си неуязвим.

1. Крайната цел на проекцията на вината извън себе си е винаги освобождаването от чувството за вина. Типично е все пак, че егото се опитва да се освободи от вината само по отношение на себе си, защото колкото и да се стреми да съхрани чувството за вина, ти самият го намираш непоносимо, тъй като то ти пречи да си спомниш Бога, Който те привлича така мощно, че не можеш да Му устоиш. В тази връзка възниква и най-дълбокото вътрешно раздвоение, защото ако трябва да съхраниш чувството за вина, както настоява егото, ти не можеш да бъдеш самият ти Само като ти внуши, че то - това си ти, егото може да те накара да търсиш начини да обективираш вината извън себе си и по този начин да я задържиш в съзнанието си.

2. Но сам прецени колко странно решение на проблема предлага егото. Ти проектираш вината върху някой друг, за да се освободиш от нея, но всъщност само я скриваш от себе си. Продължаваш да изпитваш вина, но без да разбираш нейната причина. Точно обратното, започваш да я свързваш със странен набор от „идеали" на егото, които егото ти внушава, че си предал. В същото време не подозираш, че всъщност предаваш Божия Син, възприемайки го като виновен. Убеден, че ти не си вече ти, сам ceбе си предаваш, без дори да си даваш сметка за това.

3. Най тъмният крайъгълен камък, скрит в теб, е този, който ти пречи да осъзнаеш, че храниш чувство за вина. Защото в това тъмно и тайно ъгълче на съзнанието си, ти храниш мисълта, че си предал Божия Син като си го осъдил на смърт. Даже и не подозираш, че тази гибелна и безумна представа се крие там, защото разрушителния порив на егото е толкова силен, че нищо, освен разпятието на Божия Син не може да го утоли. То не знае кой е Божия Син, защото е сляпо. Но ако някак си предусети невинността, ще се oпита да я унищожи, защото се страхува.

4. Това странно поведение на егото е пряко продиктувано от неговото разбиране за вина. За егото да бъдеш невинен, това е вина. Онези, които не проявяват агресия, са негови „врагове", защото като не споделят разбирането му за това какво е спасение те имат идеалната възможност да се освободят от него. Те са се приближили до най-тъмния и дълбоко скрит крайъгълен камък във фундамента на егото и, докато егото може да устои, когато се поставя под въпрос всичко останало, то охранява тази едничка тайна като живота си, защото самото му съществуване зависи от нея. Ето защо трябва да прозрем тази тайна, защото от истината егото не може да те защити и в присъствието на истината то изчезва.

5. Нека в спокойната светлина на истината да си дадем сметка, че ти си убеден в това, че си разпънал Божия Син. Не си признаваш тази „ужасна" тайна, защото още продължаваш да искаш да го разпънеш, стига да го откриеш. Това желание го скрива от теб, защото е ужасно и мисълта, че можеш да го намериш, те плаши. По този начин си готов да погубиш себе си, без да знаеш кой си всъщност, като се отъждествяваш с нещо друго. Обективирал си чувството си за вина сляпо и без да правиш разграничение на нищо, но така и не разбираш от къде произтича то. Защото егото наистина желае да те погуби и ако ти се отъждествяваш с него, можеш да си сигурен, че то е постигнало целта си.

6. Казах вече, че разпятието е символът на егото. Когато то се изправи пред реалната невинност на Божия Син, наистина е готово да го убие и изтъква като причина, че невинността е осквернение на Бога. Богът за егото, това е самото его и невинността трябва да се разбира като крайна вина, която напълно оправдава убийството. Ти още не си даваш сметка, че всякакъв страх, който настоящият курс би могъл да породи в теб, по същество произтича от това схващане, но ако по-внимателно прецениш своите реакции, все повече ще се убеждаваш, че е така.

7. Този курс недвусмислено заявява, че цели твоето щастие и мир. А ти все пак се страхуваш от него. Казва ти се все отново и отново, че той ще ти помогне да постигнеш освобождение, и все пак понякога реагираш така, сякаш се опитва да те лиши от свобода. Често го изоставяш с по-голяма охота, от колкото си готов да изоставиш мисловната система на егото Следователно, в теб съществува убеждението, че като не усвояваш курса, проявяваш чувство за самосъхранение. Без да си даваш сметка, че единствено твоята невинност може да ти бъде истинска защита.

8. Изкуплението винаги е било тълкувано като освобождаване от греха и това е вярно, доколкото се разбира правилно. Но дори и когато аз го тълкувам за теб, ти пак го отхвърляш и не го приемаш. Дори и вече да си осъзнал безплодието на егото и на онова, което то може да ти предложи, и въпреки че не го желаеш, все пак не приемаш с радост възможната алтернатива В крайна сметка се страхуваш от спасението и си убеден, че то ще те убие. Не си прави илюзии за това колко дълбоко е проникнал този страх. Ти си убеден, че изправен пред истината, може да се обърнеш срещу самия себе си и да се самоунищожиш.

9. Дете мое, това не е така. Твоята „тайна вина" е нищо - ако я извадиш на светло, светлината ще я разпръсне. И тогава никой черен облак няма да остане между теб и спомена за твоя твоя Отец, защото ти ще си припомниш Неговия невинен Син, който не е загинал, защото е безсмъртен. И ще съзреш, че и ти заедно с него си спасен и че никога не си се откъсвал от него. Това разбиране ще ти върне спомена за Отца, защото то означава да познаеш любовта без страх. На Небето ще настъпи голяма радост, когато се завърнеш у дома и твоя ще бъде тази радост. Защото спасеният син човешки е невинният Син Божи и да го познаеш е твоето истинско спасение.

1. Сигурно се питаш, защо е от такова съществено значение да се вгледаш в омразата, която таиш, и да осъзнаеш цялата й величина. Може също така да си мислиш, че за Светия Дух е лесно да ти я посочи и разпръсне, без да се налага сам да я осъзнаеш. Но съществува още едно препятствие, което си поставил между себе си и Изкуплението. Вече казахме, че никой не би поддържал страха, ако го разпознае. Но в хаотичното състояние на твоето съзнание ти не се страхуваш от страха. Не ти е приятно да изпитваш страх, но не те тревожи склонността ти към агресия. Не си истински обезпокоен от своята враждебност. Пазиш я скрита, защото повече се страхуваш от онова, което я прикрива. Ти би могъл да погледнеш и най-тъмния основополагащ камък на егото без страх, ако не беше убеден, че без егото ще откриеш в себе си нещо, което още повече те плаши. Не се страхуваш всъщност от разпятието. Твоят истински ужас се поражда от мисълта за спасение.

2. Под мрачния фундамент на егото е споменът за Бога и той и той ти вдъхва истински страх. Защото този спомен мигновено ще те постави на истинското ти място, а ти искаш тъкмо него да напуснеш. Твоят страх от агресия е нищо в сравнение с твоя страх от любов. Ти щеше да си дадеш сметка дори за своето налудничаво желание да убиеш Божия Син, ако не беше убеден, че то те спасява от любовта. Защото това желание е предизвикало отпадането ти от Бога и ти го съхраняваш, защото не искаш разкъсаната връзка да се възстанови. Ти разбираш, че когато се разсее тъмният облак, който засенчва твоята любов към Отца, тя ще те тласне да откликнеш на Неговия зов и с един скок да се издигнеш на Небето. И си убеден, че агресията е твоето спасение от всичко това. Защото на по-дълбоко ниво от фундамента на егото и много по-силна от когато и да било е твоята страстна, изгаряща любов към Бога и Неговата към теб. Това е, което истински желаеш да прикриеш.

3. Честно казано, нима не ти е по-трудно да кажеш „аз обичам", отколкото „аз мразя"? Ти асоциираш любовта със слабост, а омразата със сила и своята реална сила възприемаш като същинска слабост. Защото не би могъл да се сдържиш и с радост да откликнеш на призива на любовта, когато той стигне до теб, така че целият свят, който си въобразяваш, че си изградил, ще изчезне. И на теб ти се струва, сякаш Светия Дух застрашава твоята крепост, защото ти се ще да затръшнеш вратата пред Бога, а Той не желае да бъде изхвърлян.

4. Ти си си изградил цялата тази безумна система от убеждения, защото си представяш, че в Божието Присъствие ще се окажеш безпомощен и се стремиш да се защитиш от Неговата Любов, защото си мислиш, че тя ще те смаже и превърне в нищо. Боиш се да не те помете и лиши от онова, което си, да не те снижи, защото си убеден, че величието се доказва чрез незачитане и славата се постига чрез нападение. Въобразяваш си, че си съградил един свят, който Бог желае да унищожи; и като обичаш Бога, защото ти в действителност Го обичаш, се отричаш от този свят, което и наистина е точно така. Ти си използвал света, за да скриеш своята любов и колкото по-дълбоко навлизаш в тъмните основания на егото, толкова повече се доближаваш до Любовта, която се крие под тях. А тъкмо това поражда твоя страх.

5. Готов си да приемеш пълната липса на здрав смисъл, защото сам си я породил, но не и да приемеш любовта, защото тя е сътворена не от теб. Склонен си по-скоро да бъдеш роб на разпятието, отколкото да приемеш спасението като Син Божи. Дори индивидуалната ти смърт ти е по-скъпа, отколкото живото единение в Бога, защото което сам си направил е по-ценно за теб от онова, което ти е дадено. Ти повече се боиш от Бога, отколкото от егото, а любовта не може да влезе там, където не е добре приета. Омразата обаче може, защото тя влиза, където си поиска, без да се съобразява с твоята воля.

6. Трябва да разгледаш своите илюзии, а не да ги държиш скрити, защото те нямат собствена основа. Показват се така, все едно че имат такава основа и се поддържат от нея. Но това е фундаментална илюзия, върху която почиват всички останали. Защото изпод тях, скрито докато и те остават скрити, е онова любящо съзнание, което си мисли, че само ги е създало в своя гняв. И когато болката на това съзнание се разкрие, тя е толкова очевидна, че нуждата от лечение става наложителна. Никакви твои хитрости, нито лукави ходове не могат да я излекуват, защото тук е истинското разпятие на Божия Син.

7. И въпреки всичко той не е разпънат. В това е болката, но също и лечението му, защото Светия Дух е милостив в своето виждане и бърз в своя лек. Не скривай страданието си от Неговите очи, но с готовност му Го признай. Открий пред Неговия вечно нерушим смисъл всички свои рани и Му позволи да те излекува. Не оставяй нито една болка скрита от Неговата Светлина и внимателно претърси съзнанието си за всякакви мисли, които може би те е страх да разкриеш. Защото Той ще излекува всяка нищожна мисъл, останала да те ранява, ще я очисти от нейната нищожност и ще й върне Божественото великолепие.

8. Зад всички претенции, които са ти толкова скъпи, стои твоят реален вик за помощ. Защото ти отправяш зов за любов към своя Отец, както Той те зове при Себе Си. В онова кътче, в което си се скрил, желаеш единствено да се съединиш с Отца си спомняйки си Го в любов. И ще намериш това кътче на истината, когато го съзреш в своите братя, защото дори и да се самозаблуждават, също като теб и те копнеят за тази възвишеност, която е скрита в тях. Когато я доловиш, с радост ще я приемеш и тя ще стане твое притежание. Защото величието е Право на Сина Божи и никакви илюзии не могат да го удовлетворят, нито могат да го спасят от него самия. Единствено любовта му е реална, а той ще намери удовлетворение, само когато постигне реалната си същност.

9. Спаси го от неговите илюзии, за да можеш да приемеш величието на своя Отец в мир и радост. Но не изключвай никого от своята любов, защото ще укриеш тъмно ъгълче в съзнанието си, където Светия Дух няма да бъде приет. А така ще лишиш себе си от Неговата лечебна сила, защото когато не предлагаш пълна любов, няма да бъдеш излекуван напълно. Лечението трябва да бъде също толкова всеобхватно, както е страхът, защото любовта не може да влезе там, където е останала и капка страх на пътя й.

10. Ти, който предпочиташ отпадането от Божественото пред нерушимия смисъл, не можеш да отпаднеш, ако мислиш правилно. Ти си имал мир дотогава, докато не си пожелал специална привилегия. И Бог ти я е отказал, защото желанието ти Му е било чуждо и ти не би могъл да го искаш от един истински любящ Отец. Ето защо си Му вменил ролята на нелюбящ баща, предявявайки към него претенции, каквито само нелюбящият баща може да удовлетвори. И Синът Божи е загубил своя душевен мир, защото е престанал да разбира своя Отец. Започнал е да се бои от стореното, но още повече е започнал да се бои от своя Отец такъв, какъвто е в действителност, защото е нарушил своето собствено равенство с Него във величие и слава.

11. Когато е живял в мир, той не е изпитвал лишения и не е имал претенции. Когато се опълчва срещу Отца си, поискал е всичко да има и не е постигнал нищо. Защото по какъв начин да откликне на неговите претенции нежното чувство на любов, освен като мирно си отиде и се завърне при Отца? Щом Синът не желае да остане в мир, той не би могъл да остане изобщо. Защото едно заслепено съзнание не може да живее в светлината и трябва да си потърси тъмно място, въобразявайки си, че е някъде, където не е. Бог не е допуснал това да се случи. И все пак ти си пожелал да бъде така и си повярвал, че е станало.

12. Да „отделиш" означава да „обособиш", а то пък значи да причиниш самота. Бог не ти е причинил това. Нима е възможно Той да те отдели от Себе Си, знаейки, че твоят душевен мир е в Единенството-в-Него? Той ти е отказал само стремежа към болката, защото страданието не е Негово творение. След като ти е дал живот, Той не би поискал да ти го отнеме. Само на твоя безумен стремеж дава разумен отклик, който да живее в теб, докато си в състояние на неразумност. И е направил това. Никой, който чуе Неговият отговор, не може да не се отърси от безумието си. Защото Неговият отклик е отправната точка, която може да те изведе извън илюзиите, за да погледнеш на тях и да видиш тяхната безсмисленост. Но търси тази отправна точка и ще я намериш, защото Любовта е в теб и ще те заведе там.

IV. Предназначението на времето

1. И сега причината, поради която се плашиш от този курс трябва да е станала очевидна. Защото това е курс по любов, защото той се отнася до теб. Казва ти се, че твоето предназначение на този свят е лечението, а твоето предназначение на Небето е творчеството. Егото учи, че твоето предназначение на земята е разрушението, а на Небето нямаш предназначение изобщо. Така то е готово да те унищожи тук и да те погребе тук, без да остави и следа от теб, освен пръстта, от която смята, че си направен. Докато е сравнително доволно от теб в границите на своята логика, то ти дава забрава. Когато открито се разгневи, предлага ти ад.

2 Но нито забравата, нито адът са толкова неприемливи за теб, колкото е Небето. Твоята представа за Небе всъщност е ад и забрава и реалното Небе е най-голямата заплаха, която си мислиш, че можеш да преживееш. Защото адът и забравата са представи, които сам си измислил и си склонен да демонстрираш тяхната реалност, за да установиш своята. Ако тяхната реалност бъде оспорвана, мислиш си, че се оспорва твоята реалност. Защото си убеден, че агресията е твоя реалност и окончателното доказателство, че си прав, е собственото ти унищожение.

3. При тези обстоятелства, нима не е по-приемливо да се окажеш неправ, дори и независимо от факта, че това наистина е така? Смъртта може и да се приеме за доказателство, че живот е имало, но в никакъв случай, че има живот. Дори и да е имало живот, за който смъртта е индикация, той е съвсем безсмислен, щом свършва по този начин и единственото доказателство за съществуването му е смъртта. Ти се съмняваш в Небето, но не и в тази постановка на нещата. Ти би могъл да лекуваш и да бъдеш излекуван, ако именно нея поставиш под въпрос. И макар да не познаваш Небето, нима то не е по-желано от смъртта? Ти си избирателен по отношение на това, кое да поставиш под въпрос, също както си избирателен по отношение на това, кое да възприемеш и кое не. Едно открито Съзнание би трябвало да бъде по-честно.

4. Егото има странна представа за времето и тъкмо с тази представа можеш да започнеш своята преоценка. Егото залага твърде много на миналото и накрая започва да вярва, че миналото е единственият аспект на времето, който е от значение. Спомни си, че като поддържа чувството на вина, то си осигурява трайност във времето, като пренася миналото в бъдещето, което му позволява да избегне настоящето. Чрез представата за бъдеща разплата заради миналото, миналото предопределя бъдещето, и става така, сякаш бъдещето следва непосредствено миналото, без посредническото звено на настоящето. Защото егото разглежда настоящето само като краткотраен преход към бъдещето, през който то прехвърля миналото в бъдещето, тълкувайки настоящето чрез минали представи.

5. „Сега" е понятие, лишено от всякакъв смисъл за егото. Настоящето само му напомня за минали травми и то реагира на Него така, сякаш е минало. Егото не може да понесе освобождаването от миналото и, макар че миналото е свършило, егото Се опитва да запази образа му като реагира така, сякаш продължава да съществува. То диктува твоите реакции към онези, които срещаш в настоящето, от гледна точка на миналото, замъглявайки тяхната настояща реалност. В резултат на това, ако следваш диктатите на егото, ти ще се отнасяш към своя брат така, сякаш той е някой друг, и това със сигурност ще ти попречи да го познаеш такъв, какъвто е. Начинът, по който го възприемаш, ще възпроизвежда миналите ти представи, защото няма да можеш да се освободиш от тях, актуализирайки ги в настоящето. Така сам се отказваш от освобождението, което всеки твой брат идва, за да ти даде в настоящия момент.

6. Тъкмо от привиденията на миналото трябва да се освободиш. Те не са реални и нямат власт над теб, ако сам ти не ги повличаш след себе си. Те носят болезнените моменти в твоето съзнание и те тласкат към агресия в настоящето като отмъщение за едно минало, което вече не съществува. А този избор води до по-нататъшна болка в бъдещето. Докато не разбереш, че миналата болка е илюзия, ти си избираш едно бъдеще на илюзии и губиш множеството възможности за освобождение, които би могъл да намериш в настоящия момент. Егото ще съхрани твоите кошмари и ще ти попречи да се пробудиш и разбереш, че са отминали. Нима ще можеш да познаеш светостта на една среща, ако гледаш на нея като на обикновена среща със собственото си минало? Защото в такъв случай ти не се срещаш с реален човек и няма да можеш да видиш в тази среща възможността спасение, което и я прави свята. Светия Дух учи, че ти винаги се срещаш със самия себе си и тази среща е свята, защото ти самият си свят. Егото учи, че ти винаги се срещаш със своето минало и защото сънищата ти не са били свети, бъдещето не може да бъде свято, а настоящето няма смисъл.

7. Явно е, че за Светия Дух времето има напълно противоположен смисъл, отколкото за егото. Ясна е и причината за това - за тях целта на времето е диаметрално противоположна. Предназначението на времето за Светия Дух се състои в това да се преодолее необходимостта от време. Времето трябва да послужи само на предназначението на Светия Дух да изведе човека към познание, което предназначение трябва да бъде временно по начало. Затова Светия Дух се съсредоточава върху единствения аспект на времето, който позволява максимално доближение до вечността, а това е именно настоящето. В реалността „сега", без минало и бъдеще, е първоначалното осъзнаване на вечността. Защото само „сега" е налично и само „сега" дава възможност да се състоят светите срещи, които водят до спасението.

8. От друга страна, егото разбира предназначението на времето като една възможност да разгърне себе си за сметка на вечността, защото и за него, както и за Светия Дух, целта на времето съвпада със собствената му цел. Непосредственото преминаване на миналото в бъдеще под негово давление е единствената цел, която егото намира във времето и то изключва настоящето, за да не се прекъсва собственото му траене. Следователно, неговият континуитет ще те държи във времето, докато Светия Дух би ти донесъл освобождение от времето. Трябва да се научиш да възприемаш разбирането на Светия Дух за средствата, които извеждат към спасение, ако искаш да изпълниш целта.

9. Ти също ще разбираш предназначението на времето така, както разбираш собственото си предназначение. Ако приемеш, че твое предназначение в света на времето е лечението, ще наблегнеш на онзи единствен аспект на времето, при който лечението е възможно. То не може да се осъществи в миналото. Трябва да се извърши в настоящето, за да освободи бъдещето. Такова разбиране дава възможност на настоящето дa се разгърне за сметка на миналото. Ако приемеш, че целта на твоето съществуване е разрухата, то ти ще загубиш поглед за настоящето и ще се уловиш за миналото, за да осигуриш разрушително бъдеще. И времето ще бъде такова, каквото го тълкуваш, защото само по себе си то е нищо.