V. Кръгът на Изкуплението

1. Единствената реална част на твоето съзнание е тази, която все още те свързва с Бога. Не искаш ли да го преобразиш изцяло в лъчезарна вест за Божията Любов, за да я споделиш с всички самотници, които са Го отхвърлили? Бог прави това възможно. Нима ще отхвърлиш Неговия стремеж да бъде познаван? Ти копнееш за Него, както Той за теб. И това е вечно неизменно. Приеми тогава неизбежното. Остави този тленен свят зад себе си и се върни спокойно на Небето. Тук нищо няма стойност, там е безценно всичко. Слушай Светия Дух и чрез Него - Бог. Той говори с теб за теб. Ти нямаш вина, защото Бог е благословен в Своя Син, тъй както и Синът е благословен в Бога.

2. Всеки има специална роля в Изкуплението, но посланието за всеки е винаги едно и също: Синът Божи е невинен. Всеки преподава тази вест различно и различно я научава. Но докато не започне да я преподава и научи, той ще изпитва болка, смътно осъзнавайки, че истинското му предназначение остава неосъществено. Тежко е бремето на вината, но Бог не желае да бъдеш в негов плен. Неговият план за твоето пробуждане е толкова съвършен, колкото твоят - пагубен. Ти не осъзнаваш това, което правиш, но Онзи, Който го знае, е с теб. И добротата Му е твоя, и цялата любов, която споделяш с Бога, Той вярно съхранява за теб. Той ще те учи само на това как да си щастлив.

3. Благословен Син на всеблагославящ Отец, радостта е сътворена за теб. Благословения от Бога кой може да осъди? Не съществува нищо в Божието Съзнание, което да не споделя Неговата сияйна невинност. Творението е естествено разгръщане на съвършената чистота. Твоето единствено призвание тук е да се посветиш с пълна решимост да отхвърляш вината във всичките й форми. Да обвиняваш значи да не разбираш. Щастливите ученици на Изкуплението стават учители на невинността, която е законно право на всичко, сътворено от Бога. Не им отказвай онова, което им принадлежи по право, защото така го отказваш не само на тях.

4. Небесното Царство е наследство на Божия Син и право, получено от него при сътворението. Не се опитвай да му го отнемеш, защото ще си изпросиш вина и ще я изпиташ. Защити чистотата му от всяка мисъл, която би я отнела и скрила от неговия поглед. Осени невинността със светлина в отговор на повика за Изкупление. Не позволявай чистотата да остане скрита, а със сияние разпръсни тежката завеса на вината, зад която Божият Син се крие от собствения си взор.

5. Ние всички тук се съединяваме в Изкуплението и нищо друго на този свят не би могло да ни съедини. Така светът на разделението ще се изплъзне в небитието и ще се възстанови съвършеното общуване между Отца и Сина. Чудото само признава невинността, която трябва да е била отречена, за да се породи необходимост от изцеление. Не отхвърляй това радостно признание, защото в него е надеждата за щастие и избавление от всички мъки. Кой не желае избавление от болката? Такъв човек не разбира как да смени вината с невинност и не осъзнава, че само при такова разменяне ще може да се освободи от болката. Ала онези, които не са успели да го научат, се нуждаят от обучение, а не от нападение. Да атакуваш онези, които се нуждаят от обучение, означава да не съумееш да се учиш от тях.

6. Учителите на невинността, всеки по свой начин, са се обединили за изпълнение на своята роля в единния план на Изкуплението. Не съществуват единни учебни цели извън това. В тази учебна програма не съществува противоречие, тя има една цел, както и да се преподава. Всяко усилие в изпълнение на това предназначение служи на една цел - освобождение от вината за вечна слава на Бoгa и Неговото творение. Всяко учение, устремено към това, е устремено право към Небето и Божия Мир. Не съществува болка, изпитание, страх, които това учение да не може да преодолее. Самото Божие могъщество поддържа това учение и му гарантира неограничени резултати.

7. Съчетай усилията си с онази мощ и сила, която не познава поражение и неминуемо извежда до душевен мир. И няма да остане нито един, върху когото да не въздейства това учение. Ти няма да възприемаш себе си като лишен от Божието могъщество, ако преподаваш само него. Няма да останеш недокоснат от последиците на този най-свят урок, насочен към възстановяване правата на Божието творение. Всеки, на когото се съгласиш да дадеш освобождение от вината, неизбежно те учи, че си невинен. Кръгът на Изкуплението е безкраен. Ти ще откриваш все по-уверено, че непременно си включен в този кръг, заедно с всеки, когото си въвел в неговата неприкосновеност и съвършен мир.

8. Мир на всеки, който става учител на мира! Защото мирът е признание на онази съвършена чистота, от която няма изключения. В този свят е всеки, когото Бог е сътворил като Свой Син. Радостта е негова обединяваща черта и никой не е изключен да страда в самота от собствената си вина. Силата на Бога привлича всички в своята сигурна прегръдка на единение и любов. Спокойно остани в този кръг и привлечи изтерзаните съзнания да се присъединят към теб в неговия мир и святост. Бъди с мен в него като учител на Изкуплението, не на вината.

9. Благословен си ти, който преподаваш заедно с мен. Нашата силa изхожда не от нас, а от Отца. В невинността си ние Го познаваме, както Той ни познава невинни. Аз стоя вътре в кръга и те призовавам към мир. Преподавай мир с мен и застани с мен на свята земя. Помни могъществото на Отца, в името на всеки един, защото то е дадено от Него. Не се съмнявай, че можеш да преподаваш съвършения Му мир. Недей да стоиш вън, а ела вътре с мен. Не изменяй на единствената цел, към която те зове Моето учение. Върни на Бога Неговия Син такъв, какъвто го е сътворил, като го научиш, че е невинен.

10. Разпятието нямаше дял в Изкуплението. Само възкресението стана моя дял в него. То е символът на освобождение от вината чрез невинност. Ти си готов да разпънеш всеки, когото възприемаш като виновен. И възстановяваш невинността на всеки, в когото виждаш невинността. Егото вечно се стреми към разпятие. То разглежда всекиго като виновен и заклеймявайки, е готово да унищожава. Светия Дух вижда само невиннстта и в Своята доброта освобождава от страха и възстановява Царството на любовта Цялото могъщество на любовта е в Неговата доброта, която е от Бога и следователно не може да разпъва, нито да претърпи разпятие. Храмът, които възстановиш, става твой олтар, защото е наново построен чрез теб И всичко, което отдаваш на Бога, ти принадлежи. Така Той твори и ти така трябва да пресътворяваш.

11. Всеки срещнат ти привеждаш или в светия кръг на Изкуплението, или го оставяш вън от него; ти преценяваш брата cи като достоен за разпятие или изкупление. Ако го въведеш в кръга на чистотата, там с него заедно ще намериш мир. Оставиш ли го вън, и ти оставаш заедно с него там. Недей да съдиш никак, освен в спокойствие, което не е от теб. Недей приема никой така сякаш не е благословен с Изкупление и със собственото си благословение го въведи в кръга. Светостта трябва да бъде споделена, защото в споделянето се състои всичко онова, което я прави свята. Пристъпи с радост в светия кръг и погледни в мир на всички, които си мислят, че са извън него. Недей отхвърля никого извън кръга, защото в него е онова, което всеки търси заедно с теб. Ела, да се съединим с него в светото място на мир, който е за всички ни, съединени като един в Каузата на мира.

1. Предприетото от нас пътешествие е размяна на мрака за светлина, на невежеството за разбиране. Нищо, което разбираш, не внушава страх. Само в мрак и невежество възприеманото поражда страх и, уплашен от него, ти още по-надълбоко затъваш в мрака. Само неведомото е страшно, не по същността си, а поради своята неизвестност. Неясното е плашещо, защото неговият смисъл ти е непонятен. Ако бе разбираем, щеше да ти е ясен и ти нямаше да тънеш в мрак. Нищо не притежава скрита стойност, защото укритото не може да се сподели и неговата стойност не може да се познае. Скритото се пази обособено, докато ценността се определя съвместно. Скритото не може да се обича и очевидно трябва да поражда страх.

2. Спокойната светлина, в която в теб обитава Светия Дух, е съвършената откритост, в която няма тайни и следователно не съществува страх. Нападението винаги ще отстъпи място на любовта, ако се открие за любовта, а не се укрива от нея. Не съществува мрак, който светлината на любовта да не разсее ако не бъде скрит от добродетелта на любовта. Каквото е скрито от любовта не може да споделя целебната й сила, защото е откъснато нея и държано в тъмнина. Стражите на мрака зорко бдят и ти, който си създал от нищото тези пазители на илюзията, сега се страхуваш от тях.

3. Нима ще продължаваш да придаваш илюзорна сила на тези чудати представи за сигурност? Те не са нито сигурни, нито несигурни. Те не закрилят, нито нападат. Не правят нищо, защото са нищо. Те са стражи на тъмата и невежеството и само страх можеш да намериш в тях, защото онова, което крият неясно, предизвиква страх. Но ако се отречеш от тях, всичко, от което си се страхувал, ще престане да бъде страшно. Без защитата на неяснотата, остава само светлината на любовта, защото само тя има смисъл и може да съществува на светло. Всичко друго трябва да изчезне.

4. Смъртта се предава пред живота, просто защото унищожението не е истинно. Светлината на невинността разпръсква вината, тъй като, когато ги сведат заедно, истинността на едната разкрива фалша на своята противоположност съвсем ясно. Не отделяй вината и невиновността, защото вярата ти, че можеш да съхраниш и двете, е лишена от смисъл. Всичко, което си постигнал, като си ги разграничавал, е че си загубил смисъла им, обърквайки едното с другото. Така не осъзнаваш, че само едното има смисъл. Другото е напълно безсмислено.

5. В разделението ти си видял средство да прекратиш общуването си с Отца. Светия Дух го тълкува по друг начин като възможност да възстановиш връзката, която не е била нарушена, а само е станала неясна. Всичко, което си създал, се използва от Него за пресвятата Му цел. Той знае, че ти не си разделен от Бога, но възприема в твоето съзнание и онова, което ти позволява да мислиш, че си разделен. Тъкмо тази мисъл Той ще отстрани и нищо друго. И ще те научи да използваш за добро силата на избора, който си породил в замяна на творческата сила. Ти, който си създал избора, за да се саморазпъваш, трябва да се научиш от Светия Дух как да го прилагаш за светата цел на възкресението.

6. Ти, които се изразяваш с тъмни и демонични символи, сам не разбираш езика, който си създал. Той е лишен от смисъл, защото неговото предназначение не е общуването, а по-скоро разрива и общуването. При положение, че предназначението на езика е нощуването, как може този език да означава нещо? но дори и този нелеп и превратен опит за общуване чрез разрив в общуването съдържа достатъчно любов, за да го изпълни със смисъл, ако Интерпретаторът не е неговият създател. Ти, който си го създал, и изразяваш само противоречие, от което Светия Дух ще те избави. Остави онова, което искаш да изразиш, на Него. Той ще ти го разтълкува съвършено ясно, защото знае с Кого си в съвършено общуване.

7. Ти не знаеш какво говориш и затова не знаеш и какво ти се говори. Ала твоят Преводач знае смисъла на този твой чужд и непонятен език. Той не би се опитвал да предаде нещо, което е лишено от смисъл. Но ще подбере всичко, което има смисъл, и ще отхвърли останалото, като предаде твоето истинско послание на онези, които се обръщат към теб със също такава истинност. Ти говориш на два езика едновременно, а това поражда неразбираемост. Но щом единият не означава нищо, а другият всичко, само вторият може да служи за целите на общуването. Другият представлява само пречка.

8. Предназначението на Светия Дух е изцяло общуването. Ето защо Той трябва да премахне всичко, което пречи на общуването, за да го възстанови. Недей да скриваш от Него никоя от пречките, защото Той няма да нападне твоите стражи. Но покажи Му ги и нека Неговата доброта да те научи, че те не са опасни на светло и не могат да охраняват тъмните врати, зад които така грижливо се укрива нищото. Ние трябва да отворим всички врати и да пуснем светлината да заструи. Не съществуват тайни стаички в Божия храм. Неговите врати са отворени широко да срещнат Божия Син. Никой не може да пропусне да се яви, където Бог го е призовал, ако сам не си е затворил вратата за гостоприемството на Отца.
VII. Споделяне на възприятието със Светия Дух

1. Към какво се стремиш? Светлината или мракът, знанието или невежеството ти принадлежат, но не едновременно. Противоположните начала трябва да се срещат, а не за се държат отделно. Защото разделянето на противоположни начала се поддържа само в твоето съзнание и те се съгласуват чрез единение, както и ти. В единството всичко, което не е реално, изчезва, защото истината е единство. Както изчезва мракът при появата на светлина, така и невежеството се премахва, щом изгрее познанието. Възприятието е посредникът, чрез който невежеството се извежда на светлината на познанието. Но възприятието трябва да бъде без заблуда, защото в противен случай се превръща в проводник на невежество, вместо помощник в търсене на истината.

2. Търсенето на истината не е нищо друго, освен честното изваждане наяве на всичко, което не е истина. Истината е. Тя не може нито да се изгуби, нито да се търси и намери. Тя е тук, където си и ти, бидейки в теб. Но въпреки това, ти можеш да я разпознаеш или не, да я приемеш за истинска или неистинска. Ако я скриваш, тя става нереална за теб, защото си я скрил и обкръжил със страх. Под всеки крайъгълен камък на страха, върху който си изградил безумната си система от убеждения, лежи скрита истината. Това не можеш да знаеш, защото, скрил истината зад страх, не виждаш причина да вярваш, че колкото повече страхът ти се открива, толкова повече ти се открива и онова, което лежи скрито зад него.

3. Невъзможно е да убедиш незнаещите, че знаят. От тяхна гледна точка това не е истина. И все пак, е така, защото е така зa Бог. Това са явно противоположни гледни точки върху Същността на „незнаещите". За Бог незнанието е невъзможно. То следователно съвсем не е гледна точка, а убеденост в нещо несъществуващо. Незнаещите притежават само тази убеденост и вследствие на нея имат погрешно отношение към себе си. Те определят себе не така, както са сътворени. Тяхното сътворяване не е гледна точка, а определеност. Неопределеността, извадена на светлината на определеността, не запазва и най-дребна убеденост в своята реалност.

4. Нашето внимание е насочено към това да изведем нежеланото в светлината на онова, което е желано; ненужното в светлината на онова, към което се стремиш. Ще разбереш, че спасението ще дойде по този начин, ако се замислиш над това какво е дисоциация. То е изкривен процес на мислене, при който в съзнанието се поддържат едновременно две несъвместими едно с друго убеждения. Ако ги извадиш наяве едновременно, ще стане невъзможно да ги приемеш и двете. Но ако едното се държи в неведение за другото, тяхната разделеност ще поддържа и двете живи и равноправни в своята реалност. Тяхната съвместност се превръща в източник на страх, защото ако се срещнат, ще престанеш да приемаш едното от убежденията. Не можеш да имаш и двете, защото едното отрича другото. Когато се поддържат отделно едно от друго, този факт може да не се забележи, защото всяко може да се подкрепи с непоколебима вяра, ако е самостоятелно. Когато ги разгледаш заедно, веднага става очевиден фактът на пълната им несъвместимост. Едното ще се види на мястото на другото и неминуемо ще трябва да отстъпи.

5. Светлината не може да проникне в мрака, когато съзнанието вярва в мрака и не го отхвърля. Истината не се бори срещу невежеството и любовта не атакува страха. Онова, което не се нуждае от застъпничество, не защитава себе си. Ти сам си изнамерил защитата. Бог не я познава. Светия Дух използва защитни средства в името на истината само затова, защото ти си ги създал срещу нея. Светия Дух ги възприема според Своята цел, превръщайки ги в зов за онова, което си атакувал с тях. Защитните механизми, както и всичко, което си изнамерил, трябва внимателно да се преобразят за твое собствено добро, превърнато от Светия Дух от средство за самоунищожение в средство за самосъхранение и освобождение. Задачата Му е голяма, но Божията сила е с Него. Тъй че, тя е толкова лека за Него, че Той я е осъществил още на мига, когато Му е била възложена. Недей отлага своето завръщане към вътрешния мир, питайки се как Той може да изпълни задачата, която Бог Му е възложил. Остави въпросите на Онзи, Който притежава познание. От теб не се изисква да осъществяваш трудни задачи. Иска се да извършиш само малкото, което Той ти предлага, като Му се довериш в онази малка степен да повярваш, че щом Той иска нещо от теб, можеш да го изпълниш. Сам ще се убедиш колко лесно може да се осъществи онова, което иска Той.

6. Светия Дух желае само едно - да Му покажеш всяка тайна, която си крил от Него. Отвори Му всички врати и Го покани да влезе в мрака и да го разпръсне със светлина. Той влиза с радост, когато Го поканиш. Внася светлина в мрака, ако Му го откриеш. Но Той не може да види, онова, което укриваш. Той гледа заради теб, и докато заедно с Него не погледнеш, не вижда. Виждането на Христос не е само за Него, но за Него с теб. Ето защо, покажи Му всички свои тъмни и тайни помисли и погледни заедно с Него на тях. Той поддържа светлината, а мрака поддържаш ти. Те не могат да съществуват редом един до друг, когато вие двамата заедно погледнете на тях. Неговата преценка трябва да се утвърди и Той ще ти я даде, когато започнеш да гледаш на нещата съвместно с Него.

7. Да гледаш съвместно с Него, това е пътят, по който се научаваш да споделяш Неговото тълкуване на възприятията, което води към познание. Сам ти не си способен да виждаш. Когато споделяш възприятието с Онзи, Когото ти е дал Бог, ти се учиш да разбираш, каквото виждаш. А това е разбирането, че нищо, което виждаш, няма смисъл само по себе си. Когато гледаш заедно с Него, ще установиш, че смисълът на всичко, включително и твоят собствен смисъл, не е в двойнственото виждане, а в съкровеното свързване на всичко в един смисъл, едно чувство и една цел. Бог има една цел, която споделя с теб. Единната визия, която Светия Дух ти предлага, ще открои в съзнанието ти с такава яснота и блясък това единство, че за нищо на света ти не би пожелал да отхвърлиш това, дадено ти от Бог. Погледни на волята си, приемайки я като Негова, както приемаш като своя цялата Негова Любов. Дълбока почит към теб чрез Него и чрез Него към Бог.

1. Сред мрака ти си затъмнил величието, дадено ти от Бога и силата, с която Той е надарил Своя невинен Син. Всичко това лежи укрито във всяко мрачно място, обвито във вина и в тъмно отричане на невинността. Отвъд мрачните врати, които си затворил, няма нищо, защото не съществува нищо, което може да затъмни дареното от Бога. Само това, че си затворил вратите, ти пречи да осъзнаеш Божията сила, която сияе в теб. Недей изтласква Божията сила от своето съзнание, но представи всичко, което би могло да скрива твоето величие, за преценка пред Светия Дух и Той ще го премахне. Спасеният от Него за величие, е наистина спасен. Той е дал обещание пред Отца, че чрез Него ще бъдеш освободен от незначителността в името на величието. И е напълно верен на обещанието си пред Бога, защото го споделя с Него, за да го сподели с теб.

2. Продължава да го споделя в твое име. Всяко друго обещание, малко или голямо, оценявано или омаловажавано, Той ще замени с единственото, което Му е дадено, за да го положи пред олтара на Отец и Неговия Син. Не може да има олтар на Бога без Неговия Син. И всичко, което се поднесе там, ако не бъде еднакво достойно и за Двамата, ще бъде заменено от дарове, еднакво приемливи за Отца и Сина. Нима можеш да поднесеш вина в дар на Бога? Не можеш, следователно, да я предложиш и на Неговия Син. Защото те не са разделени и Даровете към Единия се предлагат и на Другия. И тъй като не знаеш това, ти не познаваш и Бога. Но дълбоко в себе си познаваш Бога и знаеш и тази истина. Това познание е сигурно в теб, където свети Светия Дух. Той сияе не там, където е разделението, а в мястото на среща, където Бог, съединен със своя Син, говори на Сина Си чрез Него. Невъзможно е да се прекъсне връзката между онова, което е неделимо. Светото място на среща на неразделните Отец и Син се намира в Светия Дух и в теб. Всяка пречка в общуването е невъзможна тук по волята на Бога с Неговия Син. Нерушима и непресекваща любов протича постоянно между Отца и Сина, както Двамата желаят да бъде. И така е.

3. Не позволявай съзнанието ти да се лута сред смрачени коридори, далеч от центъра на светлината. Ти, както и твоят брат, може да предпочетете да се изгубите, но да ви събере е в състояние само Предводителят, който ви е определен. Той със сигурност ще те изведе там, където Бог и Неговият Син очакват да ги познаеш. Те са свързани, давайки ти дара на единението, пред което всяко разделение изчезва. Съедини се с това, което си. Не можеш да се свържеш с нещо, което не е реално. Божията слава и славата на Неговия Син истински ти принадлежи. Те нямат противоположност и ти не можеш да наложиш над себе си нищо друго.

4. Не съществува заместител на истината. И истината ясно ще ти покаже това, когато достигнеш мястото, където ще я срещнеш. А дотам ще бъдеш изведен благодарение на добронамереното разбиране, което никога не би те извело другаде. Където е Бог, там си и ти. Такава е истината. Нищо не е в състояние да промени даденото ти от Бога познание и да го превърне в незнание. Всичко, сътворено от Бога, познава своя Творец. Защото така се осъществява творчеството както от Твореца, така и от Неговите създания. В светото място на среща се съединяват Отца и Неговите творения и творенията на Неговия Син съвместно с Тях. Една връзка ги свързва в единство и ги поддържа в единението, от което се осъществява всяко творчество.

5. Връзката, чрез която Отца се свързва с онези, на които дава силата да творят, не може никога да се разкъса. Небето е единението на всичко сътворено и неговия единен Творец. А Божията Воля винаги е била да имаш Небето. Не оставяй други дарове върху олтара си, освен това единство, защото са несъвместими. Тук твоите дребни приношения се поставят редом с Божиите дарове, а само онова, което е достойно за Отца, ще бъде прието от Сина, за когото е предназначено. Комуто Бог отдава Себе Си, на него истински принадлежи. Твоите малки подаръчета ще се изгубят на олтара, където Той е поставил Своите дарове.

1. Нe Изкуплението поражда светостта. Ти си сътворен свят. Изкуплението само показва несвятото на светлината на светото или каквото си създал - на светлината на истинската ти Същност. Да разкрие илюзията пред истината или егото пред Бога е единственото предназначение на Светия Дух. Не скривай от Отца онова, което си създал, защото това укриване ти е струвало познанието на Него и на себе си. Познанието е останало незасегнато, но какво е станало с твоята недосегаемост, когато си се откъснал от него? Създаването на времето на мястото на вечността се състои в решението да бъдеш не това, което си. По този начин истината се превръща в минало, а настоящето се посвещава на илюзията. Миналото също претърпява промяна и се разполага между онова, което е било винаги и настоящето. Миналото, което помниш ти, никога не е било и представлява отричане от онова, което е било винаги.

2. Дa изведеш егото на светлината на Бога означава да изведеш грешката в светлината на истината, където тя се поправя, срещайки се със своята противоположност. Егото бива преодоляно, защото противоречието не може да устои. Колко би могло да трае едно противоречие, когато явно се разкрие, че по същество то е невъзможно? Онова, което изчезва в светлината, не подлежи на нападение. То просто изчезва поради това, че не е истина. Понятието различни реалности е безсмислица, защото реалността е само една. Тя не се изменя в зависимост от времето, настроението или случая. Нейната неизменност именно я прави реална. И това не може да се премахне. Нереалното е това, което трябва да се премахва. А съществуващата реалност ти е достатъчна.

3. Истината, само чрез това, което е, те освобождава от всичко, което не е истина. Изкуплението е толкова милостиво, че е нужно само да промълвиш, и цялата му сила ще се спусне в твоя помощ и подкрепа. Ти не си уязвим, когато Бог е с теб. Ала без Него си нищо. Изкуплението ти предлага Бога. Дарът, който отказа, Той продължава да пази в теб. Светия Дух го съхранява там за теб. Бог не е изоставил Своя олтар, макар Неговите поклонници да са положили там други богове. Храмът е тъй свят, както и преди, защото Присъствието, което го обитава, е Светостта.

4. Светостта безмълвно очаква в храма завръщането на онези, които я обичат. Присъствието знае, че те ще се завърнат към чистотата и благодатта. Божията благодат нежно ще ги обгърне и ще утоли чувството на болка и загуба с извечното уверение в Любовта на Отца към тях. Тя ще замени с радост от живота всеки страх от смъртта. Защото Бог е живот, а те принадлежат на живота. Животът е свят като Светостта, от която е сътворен. Присъствието на Светостта живее във всичко живо, защото Светостта е сътворила живота и не изоставя онова, което е сътворила свято като Себе Си.

5. На този свят ти можеш да станеш съвършено чисто огледало, в което Светостта на твоя Творец се отразява, за да озари всички наоколо ти. Ти можеш да отразяваш Небето тук. Ала не бива отраженията на други богове да затъмняват огледалото, в което трябва Бог да се отрази. Земята може да отрази Небето или ада; Бог или егото. Трябва само да оставиш огледалото ясно и чисто от всички образи на таен мрак, които си породил. Бог ще го озари от само Себе Си. Само чистото Му отражение може да се види в него.

6. Отраженията се виждат на светло. На тъмно те са неясни и смисълът им, изглежда, се свежда по-скоро до променливи тълкувания, отколкото до самите тях. Отражението на Бога не се нуждае от интерпретация. То е ясно. Почисти огледалото и посланието, което се отразява в него ще може да се види от всеки и няма да остане неразбрано. Това е посланието, което издига Светия Дух пред огледалото в човека. Той го разпознава, защото е научен, че се нуждае от него, но не знае къде да търси, за да го намери. Позволи му да го види в теб и да го сподели.

7. Дадеш ли си сметка поне за миг каква целебна сила на целия свят може да даде Божието отражение, сияещо в теб, ти незабавно би очистил огледалото на своето съзнание, за да възприеме образа на светостта, изцеляващ този свят. Образът на светостта, сияещ в твоето съзнание, не е затъмнен, той е неизменен. Които го погледнат, виждат незатъмнен смисъла му, защото възприемат неговата неизменност. Всички принасят своите различни проблеми пред неговата целителна светлина и намират само изцеление в нея.

8. На всяка форма на грешка откликът на светостта е винаги един и същ. Не съществува противоречие в онова, което светостта предизвиква. Изцеление - това е нейният единствен отговор, независимо какво й се поднася. Които са се научили да предлагат само изцеление, благодарение на отражението на светостта в себе си, са най-сетне готови за Царството Небесно. Там светостта не е отражение, а действителното състояние на онова, което е било само отражение за тях тук. Бог не е образ и творенията Му, бидейки част от Него, Го носят истинно в себе си. Те не просто отразяват истината, те са истината.
X. Равнопоставеност на чудесата

1. Когато никакво възприятие не застава между Бог и Неговите творения или между Божиите чеда и техните творения, творческото познание е вечно. Отраженията, които приемаш в съзнанието си във времето, приближават или отдалечават вечността. Но самата вечност е отвъд времето. И така, протегни се отвъд времето и докосни вечността с помощта на нейното отражение в себе си. И ти ще се обърнеш от времето към светостта с такава сигурност, с каквато отражението на светостта призовава всички да изоставят всяко чувство на вина. Отразявай Небесния мир тук и доведи този свят до Царството Небесно. Защото отражението на истината привлича всекиго към истината и когато навлязат в истината, всички изоставят отраженията.

2. На Небето реалността се споделя, а не се отразява. Споделяйки нейното отражение тук, нейната истина става единственото, което Божият Син възприема. И така, в съзнанието му изгрява споменът за Отца и нищо вече не може да го удовлетвори, освен неговата собствена реалност. Ти на земята нямаш представа за безкрайността, защото светът, в който привидно живееш, е свят на ограниченията. На този свят не е вярно, че нещо може да съществува без степени на трудност. Чудото, следователно, има единствено по рода си предназначение и е мотивирано от единствен по рода си Учител, Който свежда законите на един друг свят към този. Чудото е единственото, което можеш да направиш, за да преодолееш степените, основавайки се не на различията, а на равноправието.

3. Чудесата не се конкурират помежду си и ти си в състояние да направиш безброй чудеса. Те могат да стават едновременно и са легион. Не е трудно да разбереш това, когато изобщо приемеш, че са възможни. По-трудно е да се разбере, че липсват степени на трудност при чудесата, което ги откроява като нещо от другаде, не от този свят. От гледна точка на света, това е невъзможно.

4. Ти сигурно си даваш сметка, че твоите мисли не си съперничат и могат да възникват заедно и да бъдат многобройни, дори когато си противоречат. Всъщност ти си толкова привикнал на това, че то никак не те учудва. Привикнал си също към това да определяш някои от мислите си като по-важни, по-мащабни или по-добри, по-мъдри или по-продуктивни и ценни в сравнение с други. Това се отнася до мислите, които минават пpeз ума на онези, които си въобразяват, че живеят разделени. Защото едни мисли са отражение на Небесното Царство, докато други са породени от егото, което мисли само привидно.

5. В резултат се получава взаимосплетена, променяща се система, която никога не застива в едно положение. Тя нескончаемо се променя в огледалото на твоето съзнание и отраженията на Небето траят не повече от миг, докато избледнеят, погълнати от мрак. Където е имало светлина, за миг се настанява мрак и сменящите се модели на светлина и мрак минават непрестанно през твоето съзнание. Малкото здрав разум, който все още ти е останал, се поддържа от чувството за порядък, което си установил. Но фактът, че можеш да го установиш и да внесеш порядък в хаоса, ти показва, че не си его и че в теб има нещо повече от егото. Защото егото е хаос, и ако беше всичко, което си ти, никакъв порядък не би бил възможен. И все пак, въпреки че порядъкът, който налагаш над съзнанието си, ограничава егото, той също ограничава и теб. Да създадеш порядък означава чрез съждение да степенуваш нещата. Ето защо това не е твое предназначение, а на Светия Дух.

6. Изглежда трудно да разбереш, че нямаш основа, върху която да подредиш и степенуваш мислите си. Този урок ти дава Светия Дух чрез сияйния пример на чудесата, които да ти покажат, че твоят начин на въвеждане на ред е погрешен, но ти се предлага по-добър. Чудото предлага съвършено еднакъв отклик на всеки зов за помощ. То не съди какъв е съответният зов. Просто го разбира като зов за помощ и откликва в съответствие с това. То не преценява кой зов е по-силен, по-могъщ или по-важен. Ти вероятно недоумяваш как от теб, който си обвързан със способността за съждение, може да се иска да действаш без да съдиш. Отговорът е много прост. Божията, а не твоята сила, поражда чудесата. Самото чудо е свидетелство, че Божията сила е в теб. Ето защо чудото благославя еднакво всички, които го споделят и ето защо го споделят всички. Божията сила е безгранична. И бидейки винаги максимална, тя предлага всичко при всеки зов. Тук няма подреждане по степени на трудност. На всеки зов за помощ се откликва с помощ.

7. Единственото съдържащо се в случая съждение е разграничението, което прави Светия Дух между две категории - едната категорията на любовта, а другата - на зова за любов. Ти самият не можеш със сигурност да проведеш това разграничение, защото си объркан твърде много, за да разпознаеш любовта, както и да повярваш, че всичко друго е само зов за любов. Ти си твърде обвързан с формата, вместо със съдържанието. Онова, което считаш за съдържание, съвсем не е съдържание. To е просто форма и нищо друго. Защото не откликваш на това, което твоят брат реално ти предлага, а само на конкретното възприятие на неговото предположение, според начина, по който го преценява егото.

8 Егото е неспособно да разбира съдържанието и е напълно незаинтересовано от него. За егото, щом формата е приемлива, приемливо трябва да бъде и съдържанието. В противен случай, то ще атакува формата. Ако си въобразяваш, че разбираш нещо от „динамиката" на егото, трябва да те уверя, че не разбираш нищо. Защото това не си в състояние да разбереш сам. Да опознаеш егото съвсем не значи да опознаеш съзнанието. Всъщност се наслаждава от самоизучаването си и напълно одобрява онези, които се заемат да го „анализират", утвърждавайки по този начин неговата значимост. Но те само изучават форма, която е лишена от съдържание. Защото учителят им е лишен от здрав смисъл, макар съвсем внимателно да го прикрива зад красиви думи, които нямат никаква смислена връзка помежду си.

9. Това е характерно за съжденията на егото. Отделно взети, нe изглеждат основателни, но съчетаят ли се, системата на мислене, която се поражда от това, е несвързана и съвършено хаотична. Защото формата не е достатъчна, за да се постигне смисъла, и пълната безсъдържателност изключва всяка съгласуваност на системата. Затова и разделението си остава предпочитаното състояние на егото. Защото никой сам не може да прецени вярно егото. Но когато двамина или повече се съединят в търсене на истината, егото не може вече да прикрива липсата си на съдържание. Самият факт на тяхното единство вече им говори, че егото не е истинно.

10. Не е възможно да си припомниш Бога тайно и в самота. Защото да си Го припомниш означава, че не си сам и имаш волята да си дадеш сметка за това. Не мисли само за себе си, защото няма мисъл, която да бъде само за теб. Ако желаеш да си припомниш Отца, позволи Светия Дух да внесе порядък в мислите ти и давай само отговора, с който ти отговаря Той. Всеки, също като теб, търси любов, но не я познава дотогава, докато не се присъедини към теб в своите търсения. Ако обедините стремежите си, вие подемате такава могъща светлина, че всичко, което виждате, придобива смисъл. Самотното пътуване е неблагополучно, защото изключва онова, което трябва да постигне.

11. Както Бог предава Своите послания на Светия Дух в теб, така Светия Дух превежда Неговите послания чрез теб, за да ги разбереш. У Бога няма тайни послания, защото всичко, произтичащо от Него, е напълно открито и достъпно, бидейки предназначено за всички. Нищо не съществува тайно и това, което криеш от Светия Дух, не представлява нищо. Всяко тълкуване, което налагаш на своя брат, е лишено от смисъл. Позволи на Светия Дух да ти покаже кой е твоят брат и да те научи както на неговата любов, така и на неговия зов за любов. Нито неговото съзнание, нито твоето, не съдържа нищо повече от тези два реда мисли.

12. Чудото е признание на тази истина. Ако това е любов, твоят брат трябва да ти я отдаде по силата на собствената й същност. Но ако е зов за любов, ти трябва да я отдадеш по силата на своята същност. По-рано казах, че този курс ще те научи как да си припомниш кой си, връщайки ти собствената Самоличност. Ние вече узнахме, че тази Самоличност е споделена. Чудото става средството да бъде споделяна. Давайки ти Самоличност винаги, когато ти не можеш да я установиш, ти ще Я познаеш. И Самият Бог, Който желае да бъде заедно със Своя Син завинаги, ще благослови всяко такова разпознаване с цялата Любов, която пази за него. Силата на Неговата Любов не ще отсъства при всяко чудо, което предлагаш на Неговия Син. Как тогава може да има степени на трудност при чудесата?
XI. Изпитание на истината

1. И все пак същественото е да научиш, че не притежаваш познание. Познанието е сила, а всяка сила е от Бога. Ти, който си се опитал да запазиш силата само за себе си, си я „изгубил", силата все още е в теб, но ти си поставил такава преграда между нея и осъзнаването, че не можеш да я използваш. Всичко, на което си се научил, все повече и повече скрива тази сила. Ти не знаеш нито какво е тя, нито къде е. Създал си подобие на могъщество и демонстрираш сила по такъв жалък начин, че е обречена. Защото могъщество не значи привидна сила и истината не може никак да се имитира. Но всичко, което стои между теб и Божията сила в теб, е само неистината, която си усвоил, и собствените ти опити да разрушиш истината.

2. А щом е така, бъди готов да преодолееш всичко това и радвай се, че не си завинаги обвързан с него. Защото ти си се на учил да поставяш в затвор Божия Син - урок толкова немислим, че само едни дълбоко спящи безумци, биха могли да сънуват нещо подобно. Може ли Бог да се научи как да не бъде Бог? И нима може Неговият Син, получил от него цялата си сила, да се научи как да бъде безсилен? Какво от онова, на което си се научил, ще предпочетеш да задържиш на мястото на това, което имаш и което си ?

3. Изкуплението те учи как да избягаш завинаги от всичко, на което си се научил в миналото, като ти показва само онова, което си сега. Обучението се осъществява докрай, преди резултатите му дa се проявят. Следователно онова, на което си се научил, е останало в миналото, но въздействието му определя настоящето, като му придава значението, което има то за теб. Онова, на което сам си се научил, лишава настоящето ти от смисъл. Нищо, което си научил някога, не би могло да ти помогне да проумееш настоящето, нито да те научи как да преодолееш миналото. Твоето минало е онова, на което си се научил. Освободи се напълно от него. Недей да се опитваш да разбираш в неговата „светлина" никое събитие, обстоятелство или човек, защото мракът, през който се опитваш да прогледнеш, може само да скрива. Недей никак да разчиташ мракът да озари твоето разбиране, защото така отричаш светлината и си въобразяваш, че виждаш мрак. Ала мракът не може да се види, защото той не е нищо друго, освен условие, при което виждането става невъзможно.

4. Ти, който все още не си изнесъл целия мрак, който си усвоил, на светлината в себе си, едва ли можеш да прецениш истината и стойността на този курс. И все пак, Бог не те е изоставил. И така, ти имаш поредния урок, който ти е изпратен от Нeгo, вече усвоен в името на всяко дете на светлината от Онзи, на Когото Бог го е предал. Този урок сияе с Божията слава, защото в него е вложена Неговата сила, която Той радостно споделя със Своя Син. Познай щастието Му, защото то ти принадлежи. Но за да се осъществи това, всички твои мрачни уроци трябва да се сведат към истината и с радост да се положат пред нея от ръце, открити да приемат, а не сключени, за да вземат. Той ще поеме от теб всеки мрачен урок, който принасяш пред Учителя на светлината, защото знае, че не е желан от теб. И с радост ще го замени със светлия урок, който е усвоил в твое име. Не вярвай никога, че урок, който си усвоил отделно от Нeгo, може да има някакво значение.

5. Ти имаш един сигурен като Бога критерий, чрез който да разпознаваш дали това, което си усвоил, е истина. Ако си напълно необременен от страх и ако всички, които срещаш и дори които само си помислят за теб, споделят твоя съвършен Мир, тогава бъди сигурен, че си научил Божия урок, а не своя. Докато не стане това, в съзнанието ти продължават да се таят мрачни уроци, които спъват и раняват теб и всички наоколо ти. Отсъствието на съвършен мир означава само едно: Мислиш си, че не желаеш за Божия Син онова, което неговият Отец е пожелал за него. Всеки урок на мрака учи на това под една форма или друга. А всеки светъл урок, с който Светия Дух ще замени мрачните уроци, които си отхвърлил, те учи, че твоята воля е единна с тази на Отца и Неговия Син.

6. Недей да се тревожиш как ще усвоиш един урок, които е толкова съвършено различен от всичко, на което сам си се учил. Откъде да знаеш? Твоята роля е напълно проста. Трябва само да разбереш, че не желаеш нищо, което си усвоил. Помоли се да бъдеш обучаван и не използвай опита си за потвърждение на онова, на което сам си се научил. Когато твоят мир е застрашен или по някакъв начин нарушен, кажи си:

Аз не зная смисъла на нищо, включително и на това.

И така, не зная как да реагирам спрямо него. Няма да използвам наученото в миналото вместо светлината, която да ме води сега.

Когато се откажеш от опитите да се учиш на нещо, което не познаваш, Водачът, Когото Бог ти е изпратил, ще ти заговори Той ще заеме полагащото Му се място в твоето съзнание в мига, в който сам го отстъпиш и Му го предложиш.

7. Ти не можеш сам себе си да водиш по пътя към чудесата, защото ти си породил потребността от чудеса. По тази причина са ти дадени възможностите, на които да разчиташ, за да извършваш чудеса. Божият Син не може да породи такива потребности, които Отца да не бъде в състояние да удовлетвори, ако се обърне поне малко към Него. Но Той не може да застави Своя Син да се обърне към Него и да остане верен на Своята Същност. Не е възможно за Бога да загуби Своята Самоличност, защото това би означавало и ти да се лишиш от своята. И бидейки твой, Той не може да се промени, защото твоята Идентичност е неизменна. Чудото признава на Божията неизменно, защото вижда Божия Син такъв, какъвто винаги е бил, а не такъв, какъвто би желал да се превърне. Чудото води до последствия, до които само невинността може да доведе, и така установява факта на невинността.

8. По какъв начин можеш ти, който така твърдо си обременен с чувство за вина и решен да останеш такъв, да установиш своята невинност? Та това е невъзможно. Но бъди сигурен, че сам желаеш да приемеш тази невъзможност. Само поради това, че си представяш, че можеш да осъществиш макар и малка частица от нещата или да се справиш с определени аспекти на живота сам, ти ограничаваш водещата сила на Светия Дух. Така Го правиш ненадежден и се възползваш от тази мнима ненадеждност, за да оправдаеш това, че укриваш някои мрачни уроци от Него. Ограничавайки по този начин ръководството, което би трябвало да приемеш, ти не можеш да разчиташ на чудесата да разрешат всички твои проблеми.

9. Нима можеш да допуснеш, че Светия Дух ще ти откаже онова, което иска да дадеш? Няма проблеми, които Той да не може да разреши, като извърши чудо за теб. Чудесата са предназначени за теб. И всеки твой страх, болка или изпитание биват преодолени. Той е извадил всичко това на светлина, приел го е вместо теб и е осъзнал, че никога не го е имало. Не съществуват мрачни уроци, които Той да не е просветлил вече заради теб. Той вече е поправил уроците, на които си готов да се учиш. В Неговото Съзнание те въобще не съществуват. Защото Той не обвързан от миналото, а следователно не си обвързан и ти. Той не гледа така на времето, както гледаш ти. И всяко чудо, с което те дарява, ти помага да използваш времето правилно и те приобщава към Него.

10. Този, Който те е освободил от миналото, ще те научи, че си свободен от него. Той иска само да приемеш Неговите постижения като свои, защото ги е осъществил заради теб. И затова ти принадлежат. Той те е освободил от онова, което си направил. Можеш да Го отхвърлиш, но не и да Го призоваваш напразно. Той винаги ти дава Своите дарове на мястото на своите. С такава увереност Той ще утвърди Своето светло учение в твоето съзнание, че не ще остане нито един тъмен урок на вина, в онова, което Той със Своето Присъствие е утвърдил като свято. Благодари на Бога, че Го има и се изявява в теб. И всички Негови дела са твои. Той ти предлага чудо винаги, когато Го оставиш да изяви чудото чрез теб.

11. Божият Син винаги ще бъде неделим. Бог ни държи като един и ние се учим в Него като един. Божият Учител е подобен на Своя Творец, както и Неговият Син и чрез Своя Учител Бог заявява Своето Единство и единството на Своя Син. Слушай в безмълвие и не издигай глас срещу Му. Защото Той преподава чудото на единството и пред Неговия урок разделението изчезва. Преподавай тук като Него и ще си спомниш, че винаги си творил по подобие на Отца. Чудото на сътворението никога не се е преустановявало, белязано със светия знак на безсмъртието. Това е Божията Воля за цялото творение и всичко сътворено присъединява своята воля към нея.

12. Онези, които помнят винаги, че не знаят нищо, и които са придобили волята да научат всичко, ще го научат. Но ако разчитат само на себе си, няма да се научат. Те са унищожили своята мотивация да учат, въобразявайки си, че вече знаят. Не мисли, че разбираш нещо, докато не преминеш изпитанието дали притежаваш съвършен мир, защото вътрешният мир и разбирането вървят заедно и никога не се явяват поотделно. Едното води до другото, защото тяхната неотделимост е Божи закон. Те се отнасят взаимно като причина и следствие, така че ако липсва едното, не може да съществува другото.

13. Само онези, които разбират, че не могат да познават, докато ги няма последиците на разбирането, могат изобщо нещо да усвоят. Затова те трябва да желаят само мир и нищо друго. Щом си помислиш, че ти си този, който знае, веднага ще загубиш вътрешен мир, защото си напуснал Учителя на мира. когато напълно осъзнаеш, че познанието не е от теб, а от Него, ще си върнеш вътрешния мир, защото ще си поканил Светия Дух, отхвърляйки егото в Негово име. Не се осланяй за нищо на егото; това е достатъчно. Светия Дух Сам ще изпълни всяко съзнание, което направи място за Него по този начин.

14. Ако желаеш мир, трябва да се откажеш от учителя по агресия. Учителят на мира никога не ще те изостави. Ти можеш да го напуснеш, но Той никога няма да ти отговори със същото, защото Неговото разбиране се основава на вярата Му в теб. Тя е непоколебима, каквато е вярата Му в Неговия Творец и Той знае, че вярата в Твореца Му трябва да обхваща вярата в Неговите творения. В това постоянство е Неговата Святост, която Той не може да отхвърли, защото Неговата Воля не предполага това. С твоето съвършенство пред погледа Си, Той дава мир в дар на всеки, който чувства необходимост от мир и воля да го има. Дай път на мира и той ще дойде. Защото ти е дадено разбиране, а от него трябва да последва мирът.

15. Божията сила, от която произтичат и двете, ти принадлежи със същата сигурност, с която принадлежи Нему. Ти си мислиш, че не Го познаваш, само защото е невъзможно да Го познаеш сам. Но виж могъщите дела, които Той ще осъществи чрез теб и ще се убедиш, че ти си ги осъществил чрез Него. Невъзможно е да се отрича Първоизточникът на едни резултати, които са толкова могъщи, че не биха могли да произтичат от теб. Освободи място за Него и ще се окажеш изпълнен с такава сила, че нищо няма да може да наруши твоя мир. И това ще бъде проверката, която да удостовери, че си постигнал разбиране.

до тук