Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. Или Бог е лишен от разум, или егото. Ако изследваш обективно доказателствата за едната или другата възможност, ще осъзнаеш, че това неминуемо е истина. Нито Бог, нито егото предлагат частична система на мислене. Всяка от системите е вътрешно последователна, но те са диаметрално противоположни във всяко отношение, така че частично придържане към едната или другата система е невъзможно. Трябва също да се помни, че резултатите, до които водят, са различни, както и основите им и непримиримата им природа не могат да се съгласуват като се преминава от едната система към другата и обратно. Нищо живо не е лишено от Отца, защото животът е творение. Затова и твоето решение е винаги отговор на въпроса: „Кой е моят създател?" И ще бъдеш верен на създателя, който си избрал.

2. Но какво ще кажеш на човек, който вижда тук противоречие? Ако ти си създал егото, как може егото да те е създало? Проблемът за авторството продължава да бъде единственият източник на противоречие, защото егото е създадено от желанието на Божия Син да бъде Божи създател. Следователно, егото не е нищо повече, освен илюзорна система, според която ти си създал своя собствен създател. Не се заблуждавай по отношение на това. То звучи безумно, когато се заяви със съвършена искреност. Но такава е неговата безумна предпоставка, внимателно скрита в тъмното ъгълче на неговата система на мислене. Или егото, което си създал, е наистина твоят създател, или цялата ти система на мислене се разпада.

3. Ти създаваш чрез проекция, но Бог твори чрез разгръщане. Крайъгълният камък на Божието творение си ти, защото Неговата система на мислене е светлината. Помни Лъчите, които невидими, са тук. Колкото повече се доближаваш до центъра на Неговата мисловна система, толкова по-ясна става светлината. Колкото повече приближаваш до фундамента на мисловната система на егото, толкова по-тъмен и неясен става пътят. И все пак, дори малката искрица в съзнанието ти може да го освети. Понеси безстрашно тази светлина в себе си и смело я издигни над основата на мисловната система на егото. Бъди готов да съдиш за нея съвършено честно. Открий тъмният крайъгълен камък на ужаса, върху който е изградена, и я издигни в светлината. Така ще видиш, че тя се е основавала върху безсмислието и че всичко, от което си се страхувал, се основана върху нищото.

4. Братко мой, ти си част от Бога и част от мен. Когато най-накрая погледнеш на основанията на егото без да се страхуваш, ще видиш и нашите основания. Аз идвам при теб от Отца ни, за да ти предложа всичко отново. Не го отказвай, с цел да спотаиш един тъмен крайъгълен камък, защото неговата закрила няма да те спаси. Давам ти светлината и ще вървя заедно с теб. Ти няма да бъдеш сам в това пътуване. Аз ще те заведа при истинския ти Отец, Който има нужда от теб, както аз имам. Нима не ще се отзовеш с радост на този повик, изпълнен с любов?
I. Даровете на Бащинството

1. Ти си разбрал, че се нуждаеш от изцеление. Нима ще принесеш на Синовността друго, когато си разбрал, че на теб самия ти е нужно изцеление? Защото в изцелението е началото на връщането към познанието; основанието, върху което Бог ще ти помогне да изградиш отново мисловната система, която споделяш с Него. Всеки камък, който полагаш върху нея, ще бъде благословен от Бога, защото това ще бъде възстановяване на обителта на Неговия Син, където той да живее по Божията Воля. В която и частица от съзнанието на Божия Син да възстановиш тази реалност, ти я възстановяваш в себе си. Ти обитаваш в Съзнанието на Бога със своя брат, защото Бог не желае да бъде сам.

2. Да бъдеш сам означава да бъдеш откъснат от безкрайността, но нима това е възможно, когато безкрайността е без край? Никой не може да бъде отвъд безграничността, защото онова, Което няма граници, е навсякъде. Няма начало и край в Бога, Чиято вселена е Той Самият. Можеш ли да изключиш себе си от вселената или от Бога, Който е тази вселена? Аз и моят Отец сме едно с теб, защото ти си част от Нас. Наистина ли вярваш, че част от Бога може да липсва или да бъде изгубена за Него?

3. Ако ти не си част от Бога, Неговата Воля не би била единна. Mислимо ли е това? Нима част от Неговото Съзнание може да съдържа нищото? Ако мястото ти в Неговото Съзнание не може да се запълни от никого, освен от теб, и то е било запълнено при твоето сътворяване, без теб ще съществува празнота в Божественото Съзнание. Разгръщането не може да се спре и в него няма празнота. То продължава извечно, колкото и да бъде отхвърляно. Отхвърляйки неговата реалност, ти можеш да го преустановиш във времето, но не и във вечността. Ето защо твоите творения не са преставали да се разгръщат и защо толкова много се очаква от твоето завръщане.

4. Очакването е възможно само във времето, но времето няма значение. Ти, който си причина за отлагане, можеш да преодолееш времето просто като разбереш, че нито началото, нито краят са били сътворени от Вечния, Който не е наложил граници на Своето творение, нито на онези, които творят по Негово подобие. Ти не знаеш това, просто защото си се опитал да ограничиш сътвореното от Бога и по този начин си повярвал, че цялото творение е ограничено. Как би могъл тогава да познаваш своите творения, след като си отрекъл безкрайността?

5. Законите на вселената не допускат противоречие. Каквото се отнася за Бога, то се отнася и за теб. Ако вярваш, че не съществуваш за Бога, ти ще повярваш, че и Той не съществува за теб. Безкрайността е лишена от съдържание без теб и ти си лишен от съдържание без Бога. Няма край за Бога и Неговия Син, защото ние сме вселената. Бог не е незавършен и не е лишен от рожби. Той не желае да бъде сам и затова сътвори Син по Свой образ и подобие. Не Му отричай Неговия Син, защото като не желаеш да приемеш Неговото Бащинство ти си отказваш възможността да бъдеш баща. Погледни Неговите творения и Неговия Син, защото твоите са сътворени в Негова чест. Вселената от любов не е престанала да съществува, поради това, че ти не я съзираш, нито твоите затворени очи са загубили способността си да виждат. Погледни величието на Неговото творение и ще узнаеш онова, което Бог ти е подготвил.

6. Бог ти е отредил място в Своето Съзнание, което е завинаги запазено за теб. Но ти можеш да го запазиш само като го отдаваш, както на теб ти е било отдадено. Възможно ли е там да бъдеш, сам, когато Бог го е сътворил, защото не е пожелал да бъде сам? Божественото Съзнание не може да се снижи. То може само да се разгърне, защото всичко, което Той сътворява, също може да твори. Любовта не налага граници и каквото сътворява е безгранично. Безгранично да даваш е Божията Воля за теб, защото само това може да ти донесе радостта, която принадлежи на Него и която Той желае да сподели с теб. Твоята любов е безгранична като Неговата, защото тя е именно Негова любов.

7. Може ли частица от Бог да бъде лишена от Неговата Любов и частица от Любовта Му да се побере в някакви граници? Бог е твоето наследство, защото Той ти дава като единствен дар Себе Си. Възможно ли е твоите дарове да се различават от Неговите, ако желаеш да получиш Неговия дар към теб? Давай безгранично и без край, за да узнаеш колко много Той ти е дарил. Твоята способност да Го приемеш зависи от желанието ти даваш, както дава Той. Ти като баща и твоят Отец сте ед­но. Божията воля е да твори, а твоята воля е и Негова. От това следва, че твоята воля е да твориш, защото твоята воля произтича Неговата. И като разгръщане на Неговата Воля, твоята воля съвпада с Неговата.

8. И въпреки това, каква е твоята воля, ти не знаеш. И това не е странно, когато осъзнаеш, че да отричаш означава „да не знаеш". 'Божията Воля е, че ти си Негов Син. Отричайки това, ти Отричаш собствената си воля и следователно не знаеш каква е тя. Трябва да питаш каква е Божията Воля във всичко, защото тя е твоя. Ти не знаеш каква е, но Светия Дух я помни заради теб. Затова обърни се към Него, за да узнаеш Божията Воля за теб и Той ще ти каже каква е твоята воля. Никога не е прекалено често да се повтаря, че ти не я знаеш. Винаги, когато твърденията на Светия Дух ти изглеждат принудителни, това е така, защото не си разпознал своята воля.

9. Проекцията на егото създава впечатлението, че Божията Воля е извън теб и следователно не ти принадлежи. При такова тълкуване изглежда възможно Божията Воля и твоята да бъдат и противоречие. В такъв случай може да ти се стори, че Бог иска от теб нещо, което не желаеш да дадеш, и така те лишава от нещо желано. Нима Бог, Който държи само на твоята воля, може да бъде способен на това? Твоята воля е животът, който Той ти е дал. Дори във времето ти не можеш да живееш отделно от Него. Сънят не означава смърт. Онова, което е сътворил, може да заспи, но не и да умре. Божията Воля по отношение на Неговия Син е безсмъртието и тя съвпада с волята на Неговия Син. Божият Син не може да пожелае собствената си смърт, защото Отца е животът, а Синът е Негово подобие. Твоята воля е да твориш, защото такава е Неговата Воля.

10. Ти не би могъл да бъдеш щастлив, докато не последваш своята истинска воля, и няма как да промениш този факт, който е неизменен. Тази неизменност се определя от Божията и твоята воля, защото в противен случай разгръщането на Неговата Воял би било невъзможно. Ти се страхуваш да познаеш Божията Воля, защото си убеден, че тя не съвпада с твоята. На това убеждение изцяло се дължи твоята болест и страх. От него възникват всички симптоми на болестта и страха, защото то поражда стремежа да живееш в незнание. С това убеждение ти се криеш на тъмно, отричайки собствената си светлина. От теб се иска да се довериш на Светия Дух, само защото Той говори от твое име. Той е Глас от Бога, но никога не забравяй, че Бог не желае да бъде сам. Той споделя Своята Воля с теб, а не ти я налага. Винаги помни, че Той продължава да има всичко, което дарява, така че нищо, което е дарил, не е в противоречие с Него. Ти, който споделяш Неговия живот, трябва да го споделяш, за да го познаеш, защото споделянето е познание. Блажен си ти, който разбираш, че да слушаш Волята на своя Отец означава да познаеш собствената си воля. Защото твоята воля е да бъдеш подобен Нему, Чиято Воля е това да стане. Божията Воля е Неговият Син да бъде единен и съединен с Него в Неговото Единство. Затова изцелението е началото на осъзнаването, че твоята воля е Божията Воля.
II. Покана за изцеление

1. Ако болестта е разделение, решението да изцелиш и да бъдеш изцелен е първата крачка към това да осъзнаеш какво истински желаеш. Всяка агресия е отстъпление от това състояние и всяка целителна мисъл те приближава към него. Божият Син има едновременно Отец и Син, защото е едновременно Отец и Син. Да свържеш притежанието с битието означава да обединиш своята воля с Неговата, защото Той се стреми към теб. А ти се стремиш към Него, защото разбирайки Го съвършено, съзнаваш, че съществува единна Воля. Но когато атакуваш някаква част от Бога и Неговото Царство, твоето разбиране не е съвършено и губиш онова, което истински желаеш.

2. Така лечението те учи да разбираш и колкото повече го практикуваш, ставаш толкова по-добър учител и ученик. Ако си отрекъл истината, какви по-добри свидетели за нейната реалност можеш да имаш от хората, които са изцелени от нея? Но не пропускай да причислиш и себе си към тях, защото в готовността да се присъединиш към тях се осъществява твоето изцеление. Всяко чудо, което извършваш, свидетелства, че Бог е Отец. Всяка целебна мисъл, която възприемаш от брат си или от собственото си съзнание, те учи на това, че си Божи Син. ''Във всяка раняваща мисъл, която поддържаш, когато и да те посети се крие отрицание на това, че Бог е Отец и ти си Негов Син.

3. А отрицанието е всеобхватно като любовта. Ти не можеш да отречеш себе си частично, защото останалата част от теб ще ги изглежда откъсната и лишена от съдържание. Загубила смисъла си, тя ще остане непонятна за теб. Отрицанието на смисъла е неразбиране. Ти можеш да изцелиш само себе си, защото само Божият Син се нуждае от изцеление. Имаш нужда от изцеление, защото не разбираш себе си и не знаеш какво вършиш. Забравил своята воля, не знаеш към какво всъщност се стремиш.

4. Изцелението е признак, че желаеш да постигнеш цялостност. И това желание отваря твоя слух за Гласа на Светия Дух, Чието послание е цялостност. Той ще ти даде възможност да отидеш отвъд започнатото изцеление, защото към твоята малка воля за цялостност ще прибави и Собствената Си съвършена Воля, правейки я по този начин цялостна. Какво не би направил Божият Син, когато Бог Отец е в него? Но поканата трябва да дойде от теб, защото сигурно си разбрал, че когото поканиш като свой гост, той ще пребъде с теб.

5. Светия Дух не може да говори на човек, който не Му е оказал гостоприемство, защото Гласът Му няма да бъде чут. Вечният Гост остава, но Неговият Глас отслабва сред чужда компания. Той се нуждае от закрилата ти, само защото твоята грижа е признак, че е желан от теб. Дори и съвсем малко да помислиш за Него, искрицата става ослепителна светлина, която изпълва твоето съзнание, тъй че Той се превръща в твой единствен Гост. Винаги, когато помолиш егото да влезе, Светия Дух вече не е добре дошъл. Той ще остане, но ти ще си се настроил срещу Него. Какъвто и път да избереш, Той ще върви с теб и ще чака. Можеш с пълна сигурност да уповаваш на Неговото търпение, защото Той не може да изостави една част от Бога. Но ти се нуждаеш от нещо повече, а не само от търпение.

6. Няма да намериш покой, докато не разбереш своето предназначение и не го изпълниш, защото само тогава можеш напълно да свържеш своята воля с тази на Отца. Да имаш Отца, означава да бъдеш подобен на Него и Той ще ти се отдаде напълно. Ти, който имаш Бога, трябва да бъдеш Нему подобен, защото заедно с Неговия дар приемаш и Неговото предназначение. Извикай познанието за това отново в своето съзнанието и не допускай нищо да му попречи. Гостът, Когото Бог ти е пратил, ще те научи как да постигнпеш това, ако видиш искрицата и си готов да я разпалиш. Не е необходимо волята ти да е съвършена, защото Неговата е съвършена. Ако Му предложиш поне мъничко място, Той така ще го озари, че ти с радост ще приемеш разгръщането на светлината. И разгръщайки я, ще започнеш да си припомняш творчеството.

7. Ще останеш ли заложник на егото или ще посрещнеш гостоприемно Бога? Когото поканиш, него и ще посрещнеш. Разполагаш с пълната свобода сам да определиш кой да ти бъде на гости и колко дълго да остане. И все пак, това не е истинската свобода, защото зависи от отношението ти към нея. Светия Дух е тук, но не може да ти помогне, ако не Го поканиш. А егото е нищо, независимо дали го каниш да влезе или не. Истинската свобода зависи от това дали ще приемеш реалността, а измежду твоите гости само Светия Дух е реален. Затова познай Този, Който живее в теб като осъзнаеш реалността и не се задоволяваш с въображаеми утешители, защото Божият Утешител е в теб.

1. Когато си унил, спомни си, че вредиш сам на себе си. Твоят Утешител ще ти даде покой, но ти не можеш сам. Не знаеш как, защото в противен случай нямаше да униваш. Ако сам не си навредиш, ти не можеш да страдаш по никакъв начин, защото Божията Воля за Неговия Син не е такава. Болката не произтича от Него, защото Той никога не напада и Неговият мир безмълвно те обгръща. Бог е много тих, защото в Него не съществуват противоречия. Противоречието е коренът на всяко зло, защото бидейки сляпо, то не вижда кого напада. Но то винаги напада Божия Син, а Божият Син си ти.

2. Божият Син наистина има нужда от утеха, защото не знае какво върши, убеден, че не е господар на собствената си воля. Божието Царство му принадлежи, а въпреки това той се скита бездомен. У дома в Бога, той е самотен и сред всички свои събратя е без другар. Нима Бог ще позволи това да бъде истина, когато Самият Той не е пожелал да бъде самотен? И ако ти имаш Неговата Воля, това не би могло да бъде истина за теб, както не е истина за Него.

3. О, мое дете, ако знаеше какво Бог е повелил за теб, твоята радост щеше да бъде пълна! И каквото Той е повелил, е сбъднато, защото е вечна истина. Когато дойде светлината и ти заявиш: „Моя е Божията Боля", ще ти се открие такава красота, че ще познаеш - тя не е от теб. От радостта си ще твориш красота в Негово Име, защото тя ще бъде безгранична като Неговата радост. Нищожният пуст свят ще изчезне в нищото и сърцето ти ще бъде преизпълнено от радост така, че ще се озове на Небето в Божието Присъствие. Не мога да ти опиша как ще се чувстваш тогава, защото сърцето ти още не е готово. Но мога . да ти кажа и често ти напомням, че Бог желае за Себе Си това, Което желае и за теб и то ти принадлежи.

4. Пътят не е труден, но е много различен. Твоят път минава през болката и Бог не знае нищо за него. Този път наистина е труден и много самотен. Страхът и скръбта са твои гости и те вървят и живеят редом с теб по пътя. Но този мрачен път не е пътят на Божия Син. Върви в светлината и недей да виждаш подобни мрачни спътници, защото те не са подходящи за Божия Син, който е сътворен от светлината и сред нея. Великата светлина те обгръща винаги и се излъчва от теб. Нима в такава светлина е възможно да виждаш мрачните си спътници? Ако ги виждаш, то е само защото отричаш светлината. Но отхвърлиш ли ги, тя идва и озарява пътя.

5. Бог нищо не крие от Своя Син, дори когато Неговият Син се укрива. Въпреки всичко, Божият Син не може да прикрие своята слава, защото тя е повелена от Бога и Бог му е дал светлината, която да я изяви. Никога няма да се изгубиш по пътя, защото Бог те води. Когато се залуташ, явно си поел едно нереално пътуване. Мрачните спътници и тъмният път са илюзии. Обърни се към светлината, защото искрицата в теб е част от толкова велика светлина, че може да те измъкне от мрака завинаги. Защото твоят Творец е Отца и ти си подобен на Него.

6. Децата на светлината не могат да обитават мрака, защото мракът не е в тях. Нека не те заблуждават мрачните утешители и никога да не проникват в съзнанието на Божия Син, защото нямат място в Божия храм. Когато се изкушиш да Го отречеш, спомни си, че няма други богове, които да поставиш пред Него и приеми в мир Неговата Воля по отношение на себе си. Защото само в мир можеш да я приемеш.

7. Единствен Божественият Утешител може да ти бъде утеха. В тишината на Своя храм Той те очаква, за да ти вдъхне мир, който е твое достояние. Дарявай Неговия мир, за да влезеш в храма и да го намериш там да те очаква. Но бъди свят в Божието Присъствие, защото няма да разбереш, че си там. Различното от Бога не може да проникне в Неговото Съзнание, защото не е Негова Мисъл и следователно не Му принадлежи, Съзнанието ти трябва да бъде чисто като Неговото, за да познаеш онова, което е твое достояние. Пази внимателно Неговия храм, защото Бог живее в него и пребивава в мир. Не можеш да се явиш в Божието Присъствие с мрачните си спътници, но също така не можеш да влезеш и сам. С теб трябва да влязат и всички твои събратя, защото докато не ги приемеш, и твоят достъп ще бъде затворен. Не можеш да разбереш какво е цялостност, докато не бъдеш цялостен и не може да се отхвърли част от Божия Син, ако желаеш да познаеш Целостта на Отца. Ти можеш да приемеш в съзнанието си цялата Синовност и да я благословиш със светлината, дадена ти от Отца. Тогава ще бъдеш достоен да обитаваш храма заедно с Него, защото няма да поискаш да бъдеш сам. Бог е благословил Своя Син завнаги. Ако ти го благословиш във времето, ще пребъдеш във вечността. Времето не може да те раздели от Бога, ако го използваш в името на вечното.

1. Никога недей забравя, че Синовността е твоето спасение, защото Синовността е твоето Аз. Като Божие творение, То е твое и ти принадлежи, защото е Негово. Твоето Аз няма нужда от спасение, но съзнанието ти трябва да разбере какво е спасението. Ти се спасяваш не от нещо, а се спасяваш за слава. Славата е твоето наследство, дадено ти от Твореца, за да я разгръщаш. Но ако изпитваш омраза към част от своето Аз, преставаш да разбираш това, защото не гледаш с любов на сътворената от Бога своя същност. И понеже сътвореното е част от Него, ти Му отказваш място в Собствения Му олтар.

2. Възможно ли е да се опиташ да оставиш Бог бездомен и да си внушиш, че си у дома си? Нима може един Син да отрече Отца, без да повярва, че е отречен от Него? Божествените закони съществуват само за твоя закрила и не съществуват напразно. Онова, което преживяваш, когато се отричаш от Отца, също е за твоя закрила, защото силата на твоята воля не може да намалее без Божията намеса, а всяко нейно ограничение не е по Божията Воля. Затова обърни се само към силата, която Бог ти е дал да те спаси, помнейки, че я притежаваш, защото я притежава Той, и се присъедини към своите братя в Неговия мир.

3. Същността на твоя мир е в неговата неограниченост. Ограничиш ли мира, който споделяш, ще престанеш да познаваш свото Аз. Всеки Божи олтар е част от теб, защото сътворената от Бога светлина е единна с Него. Нима би отказал на своя брат Светлината, която ти принадлежи? Няма да го направиш, знаейки, че можеш да внесеш мрак само в собственото си съзнание. Когато отново го приемеш, ти сам ще си върнеш светлината. Такъв е Божият закон за закрила Целостта на Неговия Син.

4. Само ти самият можеш да се лишиш от нещо. Не се съпротивлявай на това разбиране, защото в него е изгревът на светлината. И още запомни, че отричането на този прост факт приема множество форми и трябва да се научиш да ги разпознаваш и твърдо да се противопоставяш на всички тях без изкключение. Това е критичен етап в пробуждането на съзнанието. Началните фази на тази промяна често са болезнени, защото оттегляйки външно обвиненията, ти имаш силната тенденция да ги спотаяваш вътрешно. Трудно е в началото да осъзнаеш, че това е буквално едно и също, защото няма разлика между външно и вътрешно.

5. Щом твоите братя са част от теб, а ти ги обвиняваш за своите лишения, ти отправяш обвинение към себе си. А не можеш да се самообвиниш, без да обвиняваш и тях също. Затова трябва да се премахнат всички обвинения, а не да се пренасочват. Ако ги насочиш срещу себе си, не можеш да познаеш своята същност, защото единствено егото обвинява. Самообвиненията са следователно отъждествяване с егото и са също такава защита на егото, както и обвиненията спрямо околните. Не можеш да влезеш в Божието присъствие, ако нападаш Неговия Син. Когато Божият Син издигне глас във възхвала на своя Творец, тогава ще чуе Гласа от Отца. Но Твореца не може да бъде възхваляван без Сина, защото Тяхната слава е обща и Те са прославени заедно.

6. Христос е в Божия олтар и очаква да посрещне Божия Син. Но пристъпи тук без осъждане, защото в противен случай ще бъдеш убеден, че вратата е затворена и не можеш да влезеш. Тази врата не е затворена и никой не може да те възпрепятства да влезеш там, където Бог желае да бъдеш. Но обичай себе си с Христовата Любов, защото така те обича Отца. Ти можеш да откажеш да влезеш, но не и да преградиш вратата, която Христос държи отворена. Ела при мен, който я държа отворена, защото докато съм жив, тя няма да се затвори, а аз съм жив завинаги. Бог е моят и твоят живот и Той нищо не отказва на Своя Син.

7. Христос очаква в Божия олтар Своето възкресение в теб. Бог познава своя Син и неговата съвършена невинност като Себе Си и пътят към Него минава през признаването на достойнствата на Неговия Син. Христос очаква да Го приемеш като своя същност и да възприемеш Неговата Цялостност за своя. Защото Христос е Божият Син, Който живее в Своя Творец и сияе с Неговата слава. Христос е разгръщане на Любовта и великолепието на Бога, съвършен като Твореца Си и в мир с Него.

8. Благословен е Божият Син, сияещ със светлината на Отца, който желае да сподели своята слава, както Отца я споделя с него. Няма осъждане в Сина, както няма осъждане в Отца. Споделяйки съвършената Любов на Отца, Синът трябва да сподели онова, което е Негово достояние, защото в противен случай няма да познае Отца, нито Сина. Мир на теб, който се осланяш на Бога и на когото се осланя цялата Синовност.

V. „Динамика” на егото

1. Никой не може да се освободи от илюзиите, ако не ги погледне открито, защото прикриването е тяхната защита. Не трябва да се страхуваш от тях, защото те не са опасни. Вече сме готови да разгледаме отблизо системата на мислене на егото, защото заедно имаме светилник, който да я разпръсне, а щом си осъзнал, че не я желаеш, ти вече си готов. Нека да го направим съвсем спокойно, защото просто искрено търсим истината. За известно време ще усвояваме каква е „динамиката" на егото, защото трябва да я установим преди да я преодолеем, доколкото ти си я направил реална. Заедно съвсем спокойно ще отстраним тази грешка и после ще разгледаме истината, която лежи отвъд нея.

2. Какво е изцелението, ако не премахване на всички пречки пред познанието? И по какъв друг начин човек може да разпръсне илюзиите, ако не като ги погледне направо, без да ги защитава? Не се страхувай, защото ще виждаш само източника на страх, а вече знаеш, че страхът не е реален. Учиш се да разбираш също, че последиците от страха могат да се разсеят като не се приема тяхната реалност. Следващата стъпка е очевидното разбиране, че онова, което няма последици, не съществува. Законите не действат изолирано, и онова, което не води до нищо, не се е случвало. Щом реалността се познава по нейното разгръщане, каквото не води до нищо, не може да бъде реално. Затова не се страхувай да погледнеш страха, защото той не може да се види. По определение яснотата премахва объркването и ако погледнеш на мрака през призмата на светлината, той неминуемо ще се разпръсне.

3. Нека започнем този урок по „динамика на егото" като първоначално си дадем сметка, че понятието само по себе си няма смисъл. То съдържа вътрешно противоречие, което го прави безсмислено. Понятието „динамика" подразбира действена сила, а заблудата, свързана с разделението, се основава изцяло на убеждението, че егото наистина притежава подобна сила. Твоят страх се дължи на това убеждение. Ала истината е съвсем прocтa:

4. В такъв случай, когато се обръщаме към егото, ние не наблюдаваме динамика, а заблуди. Всяка система от заблуди може да се погледне без страх, защото ако нейният първоизточник не е реален, тя е лишена от последици. Страхът става още по-явен и неуместен, ако си дадеш сметка за целта на егото, която е дотолкова безсмислена, че всяко усилие за осъществяването й е напразно. Егото съвсем очевидно цели да бъде автономно. От самото начало то се стреми да се отдели от всичко, да бъде самодостатъчно и независимо от всяка друга сила, освен от своята. Ето защо то е символ на разделението.

5. Всяка идея служи на цел, която естествено произтича от нея. Всичко, което произтича от егото, е естествена последица от централната му доктрина и за да се премахнат последиците от него, трябва само да се признае, че произходът му е неестествен, тъй като е в разрез с твоята истинска природа. Казах и преди, че всяка воля, противна на Божествената, е приемане на желаното за действително, а не реална изява на волята. Божията Воля е Единна, защото всичко, в което се разгръща, не може да бъде различно от нея самата. Действителното противоречие, което преживяваш, е между празните желания на егото и Волята на Бога, която споделяш. Може ли такова противоречие да бъде реално?

6. Ти притежаваш не автономия, а независимостта да твориш. Творческото ти предназначение е напълно подвластно на Бога, споделящ това предназначение с теб. Неговото желание да го сподели, Го е направило зависим от теб така, както ти си зависим от Него. Не приписвай на Бога надменността на егото, защото Бог не желае да бъде независим от теб. Той те е приобщил в Своята автономност. 'Вярваш ли, че автономността може да има някакъв смисъл, отделно от Него? Вярата в автономията на егото ти коства познанието, че зависиш само от Бога, в което се състои твоята свобода. Егото вижда всяка зависимост като заплаха и е изопачило дори твоя копнеж, отправен към Бога, в средство да утвърждава себе си. Но не се подвеждай от неговото разбиране за това в какво се състои твоето противоречие.

7. Егото винаги атакува от позициите на разделението, вярвайки, че е способно на това, то не прави нищо друго, тъй като разделението е същността на неговия стремеж към автономност. Егото е напълно объркано по отношение на реалността, но не изпуска своята цел. В това то е много по-бдително от теб, защото не допуска дори най-малкото съмнение в тази своя цел. Твоето объркване произтича от неосъзнаването на собствената ти цел.

8. Трябва да разбереш, че най-малко от всичко егото би искало да си дадеш сметка, че се страхуваш от него. Защото ако успее да ти внуши страх, то ограничава твоята независимост и сила. Но за да те накара да му служиш, егото би могло да претендира, че е способно да ти вдъхне сила. И ти въобще нямаше да го слушаш, ако не беше повярвал в това. Как тогава то ще продължи да съществува, ако си дадеш сметка, че приемайки го, се принизяваш и лишаваш от сила?

9. Егото може да допусне (и допуска) да се смяташ високомерен, невярващ, „лекомислен", отчужден, емоционално повърхностен, безсърдечен, несъпричастен и дори отчаян, но не и обладан от страх. Егото полага непрестанни усилия да подценява страха, но без да го премахва - умение, което то владее изкусно. Как да проповядва разделение, без да го подържа със страх и щеше ли да го следваш, ако разбираше какво прави?

10. Основната заплаха за егото е да разбереш, че само страхът те разделя от Бога, независимо под каква форма и по какъв начин егото би предпочело да го изпиташ. Когато това стане, мечтата на егото за автономност бива разтърсена из основи. Защото, макар и да поддържаш невярна идея за независимост, едва ли би се съгласил да я приемеш с цената на това да изпитваш страх, ако разбираше, че тъкмо това е цената. Но тя е такава и егото не може да я пренебрегне. Да пренебрегнеш любовта значи да пренебрегнеш себе си и е неизбежно да се страхуваш от нереалното, именно защото си се отрекъл от себе си. Вярвайки, че си успял в агресията си срещу истината, ти потвърждаваш, че агресията притежава сила. От тук непосредствено следва, че ти си започнал да се страхуваш от самия себе си. А никой не иска да признае, че е жертва на собствените си убеждения.

11. Ако целта на егото да постигне автономия може да се осъществи, това означава Божията цел да претърпи крах, което е Невъзможно. Когато разбереш какво е страхът, само тогава ще се научиш да разграничаваш възможното от невъзможното и истинното от неистинното. Егото учи, че неговата цел е осъществима, докато Божията не. Светия Дух учи, че само Божията цел може да се постигне и тя вече е постигната.

12. Бог зависи от теб в същата степен, в която ти зависиш от Него, защото Неговата Автономност обхваща и твоята и е непълна без нея. Ти можеш да утвърдиш своята автономност само като се отъждествиш с Бога и изпълниш истинското си предназначение. Егото вярва, че щастието се състои в осъществяването на неговата цел. Но ти знаеш, че предназначението ти е дадено от Бога и щастието не може да се намери отделно от Вашата съвместна Воля. Осъзнай само, че целта на егото, която и толкова настойчиво следваш, ти е донесла само страх и ще бъде все по-трудно да продължиш да отъждествяваш страха с щастие. Поддържано от страха, егото би искало да повярваш в тяхната тъждественост. Но въпреки всичко, Божият Син не е безумен и не може да вярва в това. Дадеш ли му възможност да го осъзнае, той ще престане да го приема. Защото само лишеният от разум би избрал страха вместо любовта и само безумният може да вярва, че можеш да постигнеш любов чрез агресия. Но всеки разумен човек съзнава, че агресията поражда страх, от който Божията Любов напълно го закриля.

13. Егото анализира; Светия Дух приема. Само като приемеш целостта, можеш да я оцениш, защото да анализираш означава да разложиш нещо на неговите елементи и да ги разгледаш пооделно. Опитът да разбереш всеобхватното като го разлагаш на части е типичен за противоречивия подход на егото спрямо всичко. Егото е убедено, че силата, разбирането и истината се откриват в разделението и трябва да защитава агресивно тази своя вяра. Неразбирайки, че такава вяра не може да се наложи и обзето от убеждението, че разделението е спасение, егото атакува всичко, което възприема, като го раздробява на малки, несвързани части без никакви смислени връзки помежду им и следователно без смисъл. Егото винаги внася хаос на мястото на смисъла, защото ако разделението е спасение, хармонията е заплаха.

14. Тълкуванието, което егото дава на законите на възприятие е, и неминуемо се налага да бъде, право противоположно на тълкуванието на Светия Дух Егото насочва цялото си внимание върху грешките и пренебрегва истината. То прави реална всяка грешка, която забележи и следвайки характерния за него „логически кръг" на разсъждения, достига до заключението, че предвид грешката, последователната истина е лишена от смисъл. В такъв случай следващата стъпка е очевидна. А щом няма смисъл в последователната истина, тогава непоследователността трябва да е истина. Поддържайки ясно в съзнанието грешката и защитавайки онова, което е превърнало в реалност, егото прави следващата крачка в своята система на мислене: Грешката е реална и истината е грешка.

15. Егото не се опитва да разбере това и то е очевидно непонятно, но се старае да го демонстрира, при това постоянно. Анализирайки, за да победи смисъла, егото успява да го пренебрегне и остава с поредица разпокъсани възприятия, които свързва в зависимост от собствения си интерес. Това става вселената, която възприема. И тази вселена на свой ред се превръща в проява на собствената му реалност.

16. Не подценявай привлекателността на аргументите на егото за онези, които са готови да го слушат. Избирателното възприятие щателно подбира своите свидетели и неговите свидетели са напълно последователни. Защитата на безумието е силна в очите на безумните. Защото разумът свършва там, където започва безумието, а никоя система на мислене не може да надскочи своята изходна позиция. Но разсъждението, лишено от смисъл, не може да докаже нищо и онези, които остават убедени от него, са в заблуждение. Нима може егото да учи на истината, когато я пренебрегва? Може ли да възприеме онова, което е отрекло? Неговите свидетели са на страната на отрицанието, но не и онова, което е било предмет на отрицание. Егото гледа право в Отца и не Го вижда, защото е отрекло Неговия Син.

17. Желаеш ли да си припомниш Отца? Приеми Неговия Син и ще си Го припомниш. Нищо не може да докаже, че Неговият Син е недостоен, защото нищо не може да докаже, че е истина една лъжа. Онова, което виждаш от Божия Син през очите на егото, не съществува, а там, където е Синът, трябва да бъде и Отца. Приеми онова, което Бог не отрича, и то ще докаже своята истинност. Свидетелите за Бога обитават в Неговата светлина и съзерцават Неговото творение. Тяхното мълчание е знак, че са съзрели Божия Син и в Присъствието на Христос не им е нужно нищо да доказват, защото Христос им говори за Себе Си и Своя Отец. Те са смълчани, защото Христос им говори и с Неговите думи говорят те.

18. Всеки брат, когото срещнеш, става свидетел на Христос или на егото, в зависимост от онова, което възприемеш от него. Всеки те убеждава в това, което сам си пожелал да видиш и в това доколко реално е царството, на което неотклонно служиш. Всичко, което възприемаш, свидетелства в полза на мисловната система, която си пожелал да приемеш за истинска. Всеки твой брат е способен да те освободи, ако избереш да бъдеш свободен. Не би могъл да приемеш неистинно свидетелство за него, ако сам не си породил неистинни свидетелства срещу него. Ако той не ти говори за Христос, това означава, че ти самият не си му говорил за Христос. Ти чуваш само собствения си глас и ако Христос говори чрез теб, ще Го чуеш.

1. Не е възможно да не вярваш на онова, което виждаш, но също така е невъзможно да видиш нещо, в което не вярваш. Възприятията се градят въз основа на опита, а опитът изграждам убежденията. Едва след като убежденията се установят, възприятията се затвърждават. И като резултат, наистина виждаш онова, в което вярваш. Ето, това имах предвид, когато казах: „Блажени са, които не са видели, а са повярвали", защо онези, които вярват във възкресението, ще го видят. Възкресението е пълният триумф на Христос над егото, не по пътя на агресията, а на издигането над него. Защото Христос наистина се издига над егото и всичките му деяния и се възнася при Отца и Неговото Царство.

2. Към какво ще избереш да се присъединиш - към възкресението или разпятието? Ще осъдиш ли своите братя или ще ги освободиш? Ще преодолееш ли своя затвор, за да се възкачиш при Отца? Всички тези въпроси се свеждат към един и получават заедно отговора си. Голямо объркване съществува по отношение същността на възприятията, защото това понятие се използва както по отношение на осъзнаваното, така и на неговото тълкуване. Но без тълкуване нищо не може да бъде осъзнато, защото човек възприема всъщност собственото си тълкуване.

3. Този курс е съвършено ясен. Ако не го виждаш ясно, то е защото му противопоставяш собственото си тълкуване и следователно му вярваш. А тъй като вярата определя възприятията, ти не възприемаш смисъла му и затова не го приемаш. Но различните преживявания водят до различни вярвания, а заедно с тях и до различни възприятия. Защото възприятията се усвояват заедно с вярванията, а опитът наистина учи. Аз те водя към нов тип опитност, която ти все по-малко ще имаш желание да отхвърляш. Да се учиш от Христос е лесно, защото възприемането с Него не съдържа никакво усилие. Неговият начин на възприемане е естествено присъщ на твоето съзнание и само деформациите, които ти въвеждаш, са изнурителни. Нека Христос да ти даде Своето тълкуване и не се опитвай да ограничаваш онова, което виждаш чрез тесногръди убеждения, недостойни за Божия Син. Защото докато Христос не встъпи в Собственото Си Владение, Божият Син ще се чувства без Отец.

4. Аз съм твоето възкресение и твоя живот. Ти живееш в мен, защото живееш в Бога. И всеки живее в теб, както ти живееш във всеки. Можеш ли тогава да възприемаш недостойното в своя брат, без да го възприемаш и в себе си? И нима можеш да възприемаш себе си като недостоен, без да възприемеш така и Бога? Вярвай във възкресението, защото то е осъществено и е осъществено в теб самия. Това е вярно в този момент, както ще бъде вярно завинаги, защото възкресението е Божията Воля, която не познава нито време, нито изключения. Но и ти недей да допускаш изключения, защото няма да възприемеш онова, което е осъществено в теб. Защото ние заедно се въздигаме до Отца, както е било в началото, както е сега и винаги ще бъде, защото такава е природата на Божия Син такъв, какъвто неговият Отец го е сътворил.

5. Не подценявай силата, която Божият Син има в своята отдаденост на Бога, нито силата, която има над него онзи бог, пред когото се прекланя. Защото той се намира в олтара на своя бог, независимо дали това е богът, който си е създал, или Богът, Който го е сътворил. Ето защо неговото робство е така абсолютно, както и неговата свобода, защото той ще се подчини само на бога, когото приеме. Богът на разпятието изисква разпятие и онези, които го почитат, му се подчиняват. В негово име те разпъват себе си, вярвайки, че Божият Син получава сила чрез жертви и болка. Богът на възкресението не изисква нищо, защото Неговото желание не е да отнема. Той не изисква послушание, защото послушанието предполага подчинение. Той иска само да узнаеш своята воля и да я следваш не в дух на саможертва и подчинение, а в радост и свобода.

6. Възкресението трябва да предизвика в теб радостна преданост, защото то е символът на радостта. Цялата му въздействена сила се заключава във факта, че изявява онова, което желаеш да бъдеш. Свободата да изоставиш всичко, което те ранява, унижава и плаши не може да ти бъде наложена, но може да ти се предложи по Божията благодат. И ти можеш да я приемеш по Негова благодат, защото Бог е щедър към Своя Сив, приемайки го безпрекословно за Свой. Кого тогава ти приемаш за свой? Отец ти е дал всички, които са Негови и Той Самият е твой заедно с тях. Пази ги в тяхното възкресение, надеждно обкръжен от това, което е твое завинаги, защото в противен случай не ще се пробудиш в Бога.

7. Няма да намериш мир дотогава, докато не извадиш от дланите на Божия Син и последния гвоздей и не измъкнеш и последния трън от челото му. Бог обгръща с Любов Своя Син, когото богът на разпятието осъжда. Не учи, че съм загинал напразно. Учи по-скоро, че не съм мъртъв като показваш, че живея в теб. Защото преодоляването на разпятието на Божия Син е делото на спасението, в което всеки има еднакво ценен дял. Бог не съди Своя невинен Син. И може ли да бъде различно след като му е отдал Себе Си?

8. Ти сам си се приковал на кръста и си поставил корона от тръни на главата си. Но въпреки това, не можеш да разпънеш Божия Син, защото Волята Божия не може да се унищожи. Неговият Син е спасен от саморазпятието му и ти не можеш да осъдиш на смърт онзи, на когото Бог е дарил вечен живот. Сънят на разпятието все още пада тежко над очите ти, но онова, което виждаш в сънищата си, не е реалност. Докато възприемаш Божия Син разпънат, ти тънеш в съня. И докато вярваш, че можеш да го разпънеш, просто сънуваш кошмари. Започвайки да се пробуждаш, продължаваш да виждаш сънища и не си ги забравил напълно. Забравата на сънищата и осъзнаването на Христос идват с пробуждането на другите, за да споделят твоето спасение.

9. Ти ще се пробудиш от собствения си зов, защото Зовът да се пробудиш е вложен в теб. Щом аз живея в теб, значи че си пробуден. Но трябва да виждаш делата, които върша чрез теб, защото няма да разбереш, че съм ги сторил за теб. Не налагай ограничения на онова, което вярваш, че мога да сторя чрез теб, защото няма да приемеш всичко, което мога да направя за теб. И все пак, то вече е сторено и, докато не дадеш всичко, което си получил, няма да разбереш, че твоят спасител е жив и ти си се пробудил заедно с него. Спасението се осъзнава само като се сподели.

10. Божият Син е наистина спасен. Само това съзнание трябва да предадеш на Синовността и ще имаш също толкова ценна роля за спасението, колкото е и моята. Защото ти неминуемо имаш същата роля, след като я усвояваш от мен. Ако вярваш, че твоят дял е по-ограничен, ти ограничаваш и моя. Чудесата не се различават по своята трудност, защото всеки Божи Син е еднакво ценен и тяхната равнопоставеност е тяхното единство. Цялата Божия сила е във всяка частица от Него и нищо, което противоречи на Неговата Воля не е нито велико, нито нищожно. Каквото не съществува, не може да има големина и мярка. За Бога всичко е възможно. А на Христос Му е дадено да бъде подобен на Отца.
VII. Условието на реалността

1. Светът такъв, какъвто го възприемаш, не би могъл да бъде творение на Отца, защото той не е това, което виждаш. Бог е сътворил само вечното, а всичко, което виждаш ти, е преходно. Следователно, трябва да съществува и един друг свят, който е невидим за теб. В Библията се говори за нова земя и ново Небе, но тази истина не трябва да се възприема буквално, защото вечното не се сътворява наново. Да възприемеш по нов начин означава да възприемеш отново, при което се подразбира, че по-рано или в някакъв интервал от време ти не си възприемал въобще. Какъв е този свят, който все още очаква да бъде възприет от теб?

2. Всяка любяща мисъл, която Божият Син е имал някога, е вечна. Любящите мисли, които неговото съзнание възприема на този свят, са единствената реалност на света. Те продължават да бъдат възприятия, защото той все още вярва, че е разделен от Бога. И въпреки това, любящите мисли са вечни, защото са любящи. И изпълнени с любов, те са подобни на Отца, и следователно не умират. По същество, реалният свят може да бъде възприет. Нужно е само да имаш волята и желанието да не възприемаш нищо друго. Защото ако възприемаш едновременно доброто и злото, ти възприемаш едновременно лъжливото и истинното и не правиш разлика помежду им.

3. Егото може и да види известно добро, но никога само добро. Затова неговите възприятия са толкова изменчиви. То не отхвърля добротата изобщо, защото ти няма да се съгласиш на такова нещо. Но винаги добавя нещо, което не е реално, към реалното, като по този начин смесва илюзията и реалността. Защото възприятията не могат да бъдат само частично истинни. Ако вярваш едновременно в истината и илюзията, няма да можеш да разграничиш кое е истинно. За да наложиш своя лична автономия, ти си се опитал да твориш не както твоят Отец, и си повярвал, че създаваш нещо, което да се различава от Него. И въпреки това, всичко истинно е подобно на Отца. Възприемането само на реалния свят ще те изведе в реалното Небесно Царство, защото ще ти позволи да разбереш какво е то

4. В възприемането на доброто не е познание, но отричането от противоположността на доброто ти позволява да осъзнаеш условието при което не съществуват противоположности. А това е условие за познанието. Без да осъзнаеш това, ти не отговаряш на условията на познанието, а докато не отговаряш на тези условия, няма да разбереш, че познанието ти е дадено. Измислил си множество идеи, които си поставил между себе си и своя Творец и тези убеждения са възприемания от теб свят. Истината тук не отсъства, но е скрита. Ти не знаеш разликата между онова, което си измислил и което Бог е сътворил и по тази причина не различаваш измисленото от сътвореното от теб. Да вярваш, че можеш да възприемаш реалния свят, означава да вярваш, че можеш да познаеш себе си. Ти можеш да познаеш Бога, защото Неговата Воля е да бъде познаван. Реалният свят е всичко, което Светия Дух е спасил сред създаденото от теб и спасението е в това да възприемаш само него, защото така признаваш, че реалността е само онова, което е истина.
VIII. Проблемът и отговорът

1. Това е много елементарен курс. Може би ти се струва, че нямаш нужда от курс, който в края на краищата учи, че само реалността е истина. Но нима ти вярваш в това? Когато възприемеш реалния свят, ще осъзнаеш, че не си вярвал. Но бързината, с която твоето ново и реално възприятие се трансформира в познание, ще ти даде не повече от миг, за да осъзнаеш, че само това е истина. И тогава всичко, което си създал, ще бъде забравено - доброто и злото, истинното и неистинното, защото когато Небето и земята станат едно, дори и реалният свят ще изчезне от очите ти. Краят на света не е неговото унищожение, а преобразяването му в Небе. Новото тълкуване на света е преход от възприятие към познание.

2. В Библията се казва, че трябва да станете като децата. Децата съзнават, че не разбират онова, което виждат и задават въпроси какво означава то. Не прави грешката да вярваш, че разбираш всичко, което възприемаш, защото смисълът му ти убягва. Но въпреки това, Светия Дух ти е запазил смисъла и ако Му позволиш да ти го изтълкува, Той ще възстанови за теб онова, което си захвърлил. Но докато си мислиш, че знаеш смисъла му, няма да чувстваш потребност да се обърнеш към Него.

3. Ти не знаеш смисъла на нищо, което възприемаш. Нито една твоя мисъл не е изцяло вярна. Когато осъзнаеш това, ти поставяш стабилно начало. Не че си бил погрешно направляван; просто не си приел никакво направление. Наставление по начин на възприемане ти е особено необходимо, защото ти нищо не разбираш. Осъзнай това, но не се примирявай с него, защото да разбираш е твое достояние. Възприятията се усвояват и ти не си оставен без Учител. Но стремежът ти да се учиш от Него зависи от желанието ти да поставяш под въпрос всичко, което сам си усвоил, защото който се е обучавал неправилно, не може сам да си бъде учител.

4. Никой не може да скрие истината, освен от себе си. И все пак, Бог не ще ти откаже Отговора, който ти е дал. Тогава, искай онова, което ти е дадено, но което не си породил сам, и не се защитавай от истината. Ти си създал проблема, на който Бог е дал отговор. 3адай си, следователно, само един прост въпрос:

Кое желая - проблема или неговото решение?

Ако избереш решението, ще го получиш, защото ще го възприемеш в истинския му вид, а той вече ти е даден.

5. Би могъл да се оплачеш, че този курс не е достатъчно конкретен за теб, така че да го разбираш и прилагаш. Но може би не си направил онези конкретни неща, които той ти препоръчва. Този курс не се състои в излагането на идеи, а в тяхното практическо приложение. Нищо не може да бъде по-конкретно от това да ти се каже, че каквото даваш, това и ще получаваш. Светия Дух ще откликва на всеки конкретен проблем дотогава, докато вярваш в конкретността на проблемите. Неговият отговор е едновременно един и множествен, докато вярваш, че единственият отговор се явява под много форми. Може би се страхуваш от Неговата конкретност, понеже се опасяваш, че твърде много се иска от теб. Но само ако пожелаеш, ще разбереш, че Бог няма претенции към теб. Бог дава; Той не отнема. Когато отказваш да поискаш нещо, то е защото си убеден, че да поискаш предполага да вземеш, а не да споделиш.

6. Светия Дух ще ти даде само онова, което ти принадлежи, и няма да вземе нищо в замяна. Защото твое е всичко и ти го споделяш с Бога. Такава е Неговата реалност. Способен ли е Светия Дух, Който желае единствено твоето изцеление, да тълкува невярно въпроса ти, толкова необходим за получаване на Неговия отговор? Ти вече си чувал отговора, макар и да и да разбираш въпроса неправилно. Убеден си, че да молиш за Напътствие от страна на Светия Дух, означава да се стремиш към лишения.

7. Невръстно Божие чедо, ти не разбираш своя Отец. Вярваш в един свят, който взема, защото си убеден, че можеш да придобиеш нещо, отнемайки го от друг. И чрез това възприятие си загубил от погледа си реалния свят. Страхуваш се от света такъв, какъвто го виждаш, но реалният свят продължава да ти принадлежи, стига само да поискаш. Не се отказвай от него, защото само той може да те освободи. Това, което е от Бога, не може да постави в робство Неговия Син, когото Той е сътворил свободен и чиято свобода е закриляна от Неговото Битие. Блажен си ти, който търсиш Божията истина без страх, защото само така би могъл да узнаеш, че Неговият отговор е освобождаването от страха.

8. Прекрасно Божие дете, ти се нуждаеш единствено от онова, което съм ти обещал. Нима вярваш, че бих могъл да те измамя? Царството Небесно е в теб. Повярвай ми, че истината е в Meн, защото аз зная, че тя е в теб. Божиите Синове не притежават нищо, което не е споделено. Потърси истината в който и да било Син Божи и ще си я потърсил от мен. Всеки от нас носи отговора в себе си, за да го сподели с онзи, който му го поиска.

9. Пожелай от Сина Божи каквото и да е и неговият Отец ще ти откликне, защото Христос не се мами в своя Отец и неговият Отец не се е измамил в Него. Недей и ти да се лъжеш в своя брат и само неговите любящи мисли разглеждай като реалност, защото отричайки, че неговото съзнание е раздвоено, ти лекуваш собственото си съзнание. Приеми го така, както неговият Отец го приема и го изцели в Христос, защото Христос е неговото изцеление, както и твоето. Христос е Божият Син, Който е неразделен от Отца и всяка Негова мисъл е изпълнена с любов като Мисълта на Неговия Отец, която го е сътворила. Нe се заблуждавай относно Божия Син, защото така неизбежно ще се заблуждаваш относно себе си. А когато се заблуждаваш относно себе си, ти се заблуждаваш относно Отца си, в Koгото заблудата е невъзможна.

10. В реалния свят няма болести, защото не съществува разделение и раздвоение. Само любящите мисли се съзнават и понеже никой не е лишен от помощта ти, Божията Помощ е с теб навсякъде. Когато бъдеш готов да приемеш Неговата помощ като се помолиш за нея, ти ще я даваш, защото си я пожелал. Няма да има нищо недостъпно за твоята лечебна сила, защото нищо няма да може да отхвърли твоята простичка молба. Нима има проблем, който да не изчезне в Присъствието на Божия Отговор? Искай тогава да опознаеш реалността на своя брат, защото това е, което ще възприемеш от него и ще видиш своята красота, отразена в неговата.

11. Не приемай променливите представи на своя брат за тъждествени с него самия, тъй като раздвоеното му съзнание е и твое и без него ти няма да постигнеш изцеление. Защото вие споделяте реалния свят така, както споделяте Небесното Царство и неговото изцеление е и твое изцеление. Да обикнеш себе си означава да се излекуваш, но не можеш, възприемайки част от себе си като болна, да постигнеш подобна цел. Братко, ние изцеляваме заедно, както заедно живеем и обичаме. Не се заблуждавай в Божия Син, защото той е единен със себе си и с Отца. Възлюби него, възлюбления от Отца и ще познаеш Божията Любов към теб самия.

12. Ако почувстваш обида от страна на своя брат, извади жилото й от своето съзнание, защото си се обидил на Христос и си се заблудил в Него. Изцелявай в Христос и не се обиждай от Него, защото обида в Него не съществува. Ако онова, което възприемаш, те обижда, то ти се обиждаш на самия себе си и осъждаш Божия Син, когото Бог не осъжда. Позволи на Светия Дух да премахне всички обиди, които Божият Син сам си е нанесъл и възприемай всички чрез Неговото наставничество, защото Той те спасява от всяко осъждане. Приеми Неговата целебна сила и я използвай за всички, които Той ти изпраща, защото Той желае изцелението на Божия Син, в когото не се заблуждава.

13. В детските фантазии се явяват опасни духове, чудовища и дракони и децата изпитват ужас. Но ако се доверят на някого и попитат за значението на онова, което са видели, и ако са готови да се откажат от собствените тълкувания в полза на реалността, страховете им ще изчезнат. Когато помогнеш на детето да разбере, че „привидението" е завеса, „чудовището" сянка и „драконът" - сън, го престава да се страхува и щастливо се надсмива пад своите страхове.

14. Ти, дете мое, се страхуваш от своите братя, от Отца и от себе си. Но просто се заблуждаваш по отношение на тях. Попитай Учителя на реалността за тях и когато чуеш Неговия отговор, също ще се надсмееш над собствените си страхове и на тяхно място ще постигнеш мир. Защото страхът не е атрибут на реалността, той съществува в съзнанието на деца, които не я разбират. Само неразбирането им ги плаши, а когато се научат да възприемат истинно, страхът изчезва. И затова те отново ще потърсят истината, когато почувстват страх. Не е реалността на твоите братя, нито на твоя Отец или на теб самия, която поражда твоя страх. Ти не знаеш кои са те и затова ги възприемаш като привидения, чудовища и дракони. Поискай да узнаеш истината за тях от Единствения, Който я познава и Той ще ти каже кои са. Тъй като ти не ги разбираш и се заблуждаваш относно онова, което виждаш, нужна ти е реалността, за да разпръсне страховете ти.

15. Нима няма да замениш страха за истината, щом тази замяна може да се осъществи, стига само да я поискаш? Защото ако Бог не се заблуждава относно теб, само ти можеш да се заблудиш. Но можеш да разбереш истината за себе си от Светия Дух, Който ще те научи, че като част от Бога заблудата в теб е Немислима. Когато погледнеш на себе си без да се самозаблуждаваш, ти ще възприемеш реалния свят вместо измамния, създаден от теб. И тогава Отца ще се сведе към теб и ще направи последната крачка, издигайки те при Себе Си.