Глава 17 ПРОШКАТА И СВЕТИТЕ ОТНОШЕНИЯ

1. 
   Да се сведат фантазиите към истината
   

2. Затова само желанието да промениш реалността е причина за страх, защото то те кара да си представяш желаното осъществено. В известен смисъл това странно положение показва колко голяма е силата, която притежаваш. Но деформирайки я и отдавайки я на „злото", то я прави нереална. Не можеш да служиш на двама господари, които очакват от теб противоположни неща. Каквото влагаш във фантазиите, ти отричаш в реалността. Но каквото отдаваш в услуга на истината, е защитено от всякакви фантазии.

3. Когато твърдиш, че чудесата се различават по своята степен на трудност, имаш предвид всъщност само това, че си склонен да укриеш някои неща от истината. Смяташ, че това са неща, непосилни за истината, само защото ги укриваш от нея. Липсата на вяра в силата, която изцелява всяка болка, е породена от желанието да задържиш за фантазията някои аспекти на реалността. Само ако можеше да си дадеш сметка как това се отразява на цялостното ти възприятие! Каквото запазиш за себе си, е отнето от Онзи, Който е готов да ти даде освобождение. Ако не Му го върнеш, гова неизбежно ще деформира и изопачи перспективата, в която виждаш реалността.

4. Докато това е така, ще оставаш с илюзията, че чудесата се различават по степен на трудност. Защото ти си установил такъв порядък в реалността, предавайки част от нея на един учител, а друга - на друг. Така научаваш да се отнасяш към една част от истината по един начин, а към друга - по-различно. Да разкъсаш истината означава да я унищожиш, като я обезсмислиш. Да се виждат различни нива на реалност означава неразбиране - една отправна система спрямо реалността, към която тя не може всъщност да се отнесе.

5. Нима мислиш, че можеш да сведеш истината към фантазии и да узнаеш какво означава истина, като я гледаш от перспективата на илюзиите? Истината няма смисъл в света на илюзиите. Отправна точка за нейното разбиране трябва да бъде самата тя. Когато се опиташ да сведеш истината към илюзии, ти се опитваш да направиш илюзиите реални и да ги поддържаш, като оправдаваш вярата си в тях. Но да предадеш илюзиите на истината е възможност да покажеш, че илюзиите не са реални и по този начин да се отърсиш от тях. Не пази откъсната от истината нито една идея, защото в противен случай утвърждаваш различни нива на реалността, които непременно ще те държат закрепостен. В реалността не съществува йерархичен ред, защото всичко в нея е истина.

6. Бъди готов да предадеш всичко, което си поддържал извън истината на Този, Който я познава и в Когото всичко се свежда към истината. Или напълно ще се спасиш от разделението, или спасение няма да има. Не се грижи за нищо друго, освен да имаш добрата воля за спасение. Той ще го извърши — не ти. Но не забравяй: Когато изпиташ смут и загубиш своя душевен мир поради това, че някой друг се опитва да реши своите проблеми чрез фантазии, ти отказваш да простиш на себе си, че правиш същите опити. И така държиш и двама ви далеч от истината и спасението. Когато му простиш, ти връщаш на истината онова, което сте отхвърлили и двамата. И ще намериш прошка, когато простиш.

1. Можеш ли да си представиш колко красиви ще ти изглеждат онези, на които си простил? Дори и в най-смелото си въображение не си виждал нищо по-прекрасно. Нищо, което виждаш тук, на сън или на яве, не може да се сравнява с тази красота. И нищо няма да бъде толкова ценно и скъпо за теб. Нищо, за което си спомняш, че е карало сърцето ти да пее и ликува, не ти е донесло дори и отчасти онова щастие, което тази гледка ще ти предложи. Защото ти ще видиш Божия Син. Ще видиш красотата, която Светия Дух съзерцава с любов и за която отдава благодарност на Отца. Той е сътворен, за да вижда да за теб, докато сам се научиш да я съзерцаваш. И цялото Му учение води до това тя да ти се открие и ти да отдадеш благодарност заедно с Него.

2. Тази красота не е фантазия. Тя е реалният свят - светъл, Чист и обновен, в който всичко сияе в светлината на слънцето. Тук няма нищо скрито, защото всичко е всеопростено и никакви фантазии не скриват истината. Мостът между онзи и този свят е толкова малък и е така лесно да се премине, че ще ти се стори невероятно, че е мястото на среща между толкова различни светове. И въпреки това, този малък мост е най-силното нещо, което се докосва до този свят. Тази малка стъпка, толкова дребна, че не си могъл да я забележиш, е крачка през времето във вечността, отвъд всяка грозота, към красотата, която ще те очарова и никога не ще престане да поражда в теб удивление със своето съвършенство.

3. Тази крачка, най-малката правена някога, е въпреки това най-голямото от всички постижения в Божия план на Изкуплението. Всичко друго се учи, но това е даденост, пълна и съвършена. Никой друг, освен Този, Който е сътворил плана и спасение, не може да я осъществи. Ти можеш да се научиш да постигаш реалния свят в цялата негова красота. Фантазиите се преодоляват изцяло и нищо и никой не остава закрепостен от тях, и благодарение на собственото си всеопрощение ти се научаваш да виждаш. Но това, което виждаш, е само каквото сам си направил с благословението на Твоето всеопрощение над Него. И с това последно благословение на Сина Божий над себе си, реалното възприятие, породено от новата перспектива, която е усвоил, постига предназначението си.

4. Звездите ще изчезнат в светлина и слънцето, открило красотата на света, ще избледнее. Възприемателната способност ще губи смисъла си, когато стане съвършена, защото всичко, което е било използвано за учение, ще загуби своето предназначение. Всичко ще бъде вечно неизменно; няма да има промени, нюанси, различия и вариации, които правят възможна възприемателната способност. Възприятието на реалния свят ще бъде толкова мимолетно, че дори няма да успееш да поблагодариш на Бога за него. Защото Бог ще направи последната крачка незабавно, когато достигнеш peaлния свят и си готов за Него.

5. Реалният свят се постига просто чрез пълно всеопрощение на предишния - света, на който гледаш без прошка. Великият Преобразувател на възприятието ще претърси внимателно заедно с теб съзнанието, създало този свят, за да открие мнимите причини, поради които си го създал. В светлината на реалната причина, чийто носител е Той, последваш ли го, ще ти покаже, че светът не почива на разумно основание. Всяко местенце, озарено от Неговия разум, оживява в красота и всичко, което е изглеждало грозно в мрака на липсващия разум в теб, изведнъж става свободно за красотата. Дори и това, което Божият Син е създал в своето безумие, не е лишено от тайна искрица красота, която добротата ще разкрие.

6. Цялата красота ще се въздигне да благослови твоя взор, когато погледнеш на света с всеопрощаващи очи. Защото прошката буквално преобразява начина ти на виждане и ти позволява да съзреш реалния свят, който тихо и деликатно достига до теб отвъд хаоса, премахвайки всички илюзии, деформирали твоите възприятия и съсредоточили ги върху миналото. Дори и най-малкият лист става нещо удивително и стръкчето трева се превръща в символ на Божието съвършенство.

7. От света, получил всеопрощение, Божият Син лесно се издига до своя дом. И там узнава, че в мир е пребивавал извечно в него. Дори и спасението ще се превърне в сън и ще изчезне от съзнанието му. Защото спасението е краят на сънищата и със завършека на сънуването ще изгуби смисъла си. Кой, пробудил се на Небето, би могъл изобщо да сънува, че има потребност от спасение?

8. Доколко се стремиш към спасение? То ще ти дари реалния свят, който трепетно желае да ти се отдаде. Светия Дух така много копнее да ти го дари, че едва чака този момент, макар и да проявява голямо търпение. Посрещни Неговото търпение със своето нетърпение спрямо всяко отлагане на срещата ви. Ликувай, излизайки да срещнеш Спасителя и с доверие тръгни с Него от този свят в реалния свят на красотата и всеопрощението.
III. Сенките на миналото

1. Да простиш означава да си спомняш само любящите мисли, които си отправял в миналото и които са били отправяни към теб. Всичко останало трябва да бъде забравено. Прошката означава да помниш избирателно, при което не ти правиш подбора на спомените. Защото призрачните ликове, които ти си желал да увековечиш, са „врагове" на реалността. Прости с готовност на Божия Син за онова, което не е извършил. Тези Призрачни образи ти отнасяш със себе си като свидетели, че е извършил нещо, което не е. И след като ги носиш в себе си, ти им отдаваш значение. Така, макар да ги държиш по собствен избор, ти не разбираш как са се появили в съзнанието ти и каква е тяхната цел. Те са въплъщение на злото, което си въобразяваш, че ти е било сторено. Ти ги носиш със себе си само за да отвърнеш на злото със зло, надявайки се, че техните свидетелства ще ти позволят да мислиш за вината на другия, без да си нанесеш вреда. Те свидетелстват толкова очевидно в полза па разделението, че никой, ако не е обсебен от манията да запази разделението такова, каквото е, не би могъл да ги чуе. Те ти предлагат „основания" да влезеш в несвети съглашателства, за да подкрепяш целите на егото и да превърнеш собствените си взаимоотношения в свидетели на неговата мощ.

2. Тези призрачни образи придават святост на егото в очите ти и учат, че твоите деяния в името на съхранението му са любов. Призраците вечно призовават към отмъщение и отношенията, в които встъпват, са напълно безумни. Целта на тези отношения, на всички, без изключение, е да отхвърлят истината за другия и за самия теб. Ето защо ти превръщаш и двама ви в роби на възмездието и виждаш нещо, което го няма в теб. Затова и всичко, свързано с минали обиди, така те влече и сякаш се върши в името на любовта, колкото и деформирани да са асоциациите, чрез които постигаш такава връзка. И най-сетне, затова всички подобни взаимоотношения се превръщат в опит за връзка посредством тялото, защото само телата могат да се разглеждат като оръдия на възмездие. Това, че телата са в центъра на всички несвети отношения, е очевидно. Това си научил от собствен опит. Но не си даваш сметка за всички онези причини които лишават взаимоотношенията от святост. Защото профанното се стреми да се наложи, също както и святото, като Привлича на своя страна всичко, подобно на себе си.

3. В несветите отношения се прави опит за съюз даже не с тялото на другия, а с тела, които не съществуват. Дори тялото на другия, вече значително ограничаващо начина, по който го възприемаш, съвсем не е във фокуса на твоето внимание като такова, тоест, в цялата му пълнота. Само пригодното за фантазиите на отмъщението към тези, на които наистина се стремиш да отмъстиш, се обособява и отделя като ценна, единствено достойна за внимание част. Всяка крачка към създаване, поддържане, а след това разбиване на несветите отношения е крачка към все по-нататъшна фрагментация и нереалност. Все по-многочислени стават призрачните образи, а този, в когото сякаш живеят, придобива все по-малко значение.

4. Времето наистина е неблагосклонно спрямо несвятото отношение. Защото времето е наистина безмилостно във властта на егото, както е благодатно, когато се използва за добро. Влечението към несвятото отношение започва да избледнява и да се поставя под въпрос почти веднага. Веднъж създадено, съмнението неизбежно прониква в него, защото целта му е невъзможна. И така, „идеалът" на несветите взаимоотношения е такъв, при който реалността на другия не може да проникне изобщо, за да „наруши" съня. И колкото по-малко се пада за другия във взаимоотношенията, толкова „по-добри" стават те. По този начин опитът за съюз става начин да се изключи дори и онзи, с когото се търси такъв съюз. Защото съюзът се създава, за да се изтласка другия и ти да се слееш с фантазиите в нескончаемо „блаженство".

5. Как може Светия Дух да приложи своето тълкуване на тялото като средство за общуване във взаимоотношения, чиято едничка цел е откъсване от реалността? Същността на прошката Му позволява да постигне това. Ако всички мисли, освен тези, които са проникнати от любов, бъдат забравени, това, което остава, е вечно. И преобразеното минало става като сегашния момент. Миналото престава да бъде в конфликт с настоящето. Тази приемственост разширява настоящето, правейки го по-реално и по-стойностно в твоите очи. В тези любящи мисли се състои искрицата красота, скрита в грозотата на несвятото отношение, което помни омразата; но тази искрица е там, за да оживее, когато взаимоотношението се предаде на Този, Който му придава живот и красота. Ето защо Изкуплението е насочено към миналото, което е извор на разделение и трябва да се разгради. Защото разделението трябва да се преодолее там, където е създадено.

6. Егото иска да „разреши" проблемите си не в корените им и не там, от където произхождат. И по този начин се стреми да гарантира, че няма да се постигне тяхното разрешаване. Светия Дух желае да даде завършени и съвършени разрешения п затова търси и открива корена на проблема там, където той е наистина, за да го разгради. И с всяка стъпка в това разграждане все повече се преодолява разделението и ти се доближаваш до единството. Светия Дух не се смущава от каквито и да било „основания" за разделение. В разделението Той вижда само необходимостта то да се преодолее. Позволи Му да разкрие скритата искра на красотата в твоите взаимоотношения и да ти я изяви. Нейната красота така ще те привлече, че и никога повече няма да пожелаеш да я изгубиш от погледа си. И ще позволиш тази искра да преобрази взаимоотношенията ти така, че да я виждаш все повече и повече. Защото все повече и повече ще я желаеш и няма да позволиш да бъде скривана от теб. И ще се научиш да търсиш и установяваш условията, при които тази красота може да се види.

7. Ти ще осъществиш с радост всичко това, ако само Му позволиш да издигне искрата пред теб, за да освети и разчисти твоя път. Божият Син е един. Каквото Бог е съчетал, егото не може да разлъчи. Искрата на светостта остава непокътната във всяко взаимоотношение, колкото и скрита да е тя. Защото Творецът на единственото взаимоотношение не е лишил никоя от страните от Себе Си. Светия Дух вижда само тази страна на взаимоотношенията, защото знае, че само тя е истинна. Ти си направил взаимоотношенията нереални и следователно несвети, виждайки ги там, където не са, и такива, каквито не са. Предай миналото на Този, Който може да промени твоето отношение към него. Но преди това се увери в какво си превърнал миналото и защо.

8. Миналото става оправдание да влезеш в продължителен, несвещен съюз с егото насочен срещу настоящето. Защото настоящото е всеопрощение. Ето защо взаимоотношенията, които се налагат от несвещения съюз, не се възприемат, нито се преживяват като настоящи. Но в оценката на смисъла на настоящето за критерий се взема илюзията за миналото, при която всички елементи, които служат на целите на несветия съюз се запазват, а всички останали се отхвърлят. И онова, което по този начин се отхвърля, е цялата истина, която миналото може да предложи на настоящето като свидетелство за неговата реалност. Остават само свидетелствата за реалността на сънищата.

9. Само от теб зависи дали да се съединиш с илюзията или с Тритата. Но запомни, че избирайки едното, ти се отказваш и другото. Което избереш, него ще надариш с красота и реалност, защото изборът ти зависи от това кое цениш повече. Искрата на красотата или булото на грозота, реалният свят или светът на вината и страха, истината или илюзията, свободата или робството - всички варианти се свеждат до едно и също. Защото ти не можеш да направиш друг избор, освен между Бога или егото. Всяка система на мислене е или истинна, или невярна и качествата й се определят именно от това. Само Божиите Мисли са истинни. И техните последици са резултат от същността им и са истинни също като свещения Първоизвор, от който произтичат.

10. Братко мой свети, аз съм готов да проникна във всички твои взаимоотношения и да застана между теб и твоите фантазии Нека нашите взаимоотношения да бъдат реални за теб и позволи ми да внеса реалност в начина, по който възприемаш своите събратя. Те не са сътворени, за да бъдеш раняван от тях. Те са сътворени, за да творят заедно с теб. Това е истината, която ще поставя помежду теб и твоята безумна цел. Не се разделяй от мен и не допускай светата цел на Изкуплението да бъде загубена за теб в сънища на отмъщение. Взаимоотношения, които лелеят подобни сънища, отхвърлят мен. Приеми ме в Името на Бога, за да проникна в тях и да те даря с мир и ти да ме дариш с мир.
IV. Двете картини

1. Бог е установил взаимоотношенията Си с теб, за да те направи щастлив, и нищо, което вършиш и което не споделя тази Негова цел, не може да бъде реално. Дадената от Бога цел е единственото предназначение на всичко. Неговото основание за сътворяването на взаимоотношенията с теб е причина всички твои взаимоотношения да бъдат предназначени да „да носят щастие". И нищо друго. За да осъществиш това предназначение, ти се отнасяш към сътвореното от теб, както Бог към сътвореното от Него. Защото нищо, което Бог е сътворил, не е лишено от щастие и всичко, сътворено от Бога, разгръща щастието, също както Творецът. Каквото не осъществява това и предназначение, не може да бъде реално.

2. На този свят не е възможно да твориш. Но е възможно да създаваш щастие. "Многократно съм повтарял, че Светия Дух няма за цел да те лиши от твоите специални взаимоотношния, по да ги преобрази. Имам предвид това, че Той ще и им върне даденото им от Бога предназначение. Очевидно, че даденото им от теб предназначение не е да създават щастие. Но светото взаимоотношение споделя Божията цел, вместо да се стреми да я замества. Всяко специално взаимоотношение, което си създал, е заместител на Божията Воля и възвеличава твоята, вместо Неговата, поради илюзията, че са различни.

3. Ти си създал много реални взаимоотношения дори на този свят. Но не ги забелязваш, защото си издигнал техните заместители да преобладават до такава степен, че когато истината те призове, което става непрестанно, ти й отвръщаш със заместител. Всяко специално взаимоотношение, което си създал, има за основна цел напълно да обладае твоето съзнание, ката че да не чуеш зова на истината.

4. В известен смисъл специалните взаимоотношения са отговорът на егото спрямо сътворението на Светия Дух, Който е Божият отговор на разделението. Защото макар егото да не е разбрало какво е сътворено, то долавя заплаха в него. Цялата система от защитни механизми, разработена от егото за предпазване на разделението от Светия Дух, е създадена като отговор на даpa, с който Бог е благословил взаимоотношенията и чрез Своето благословение им е дал възможност да бъдат изцелени. В това благословение се съдържа истината за всичко. А тя е, че Светия Дух е в близко взаимоотношение с теб, защото в Него се възстановява твоето взаимоотношение с Бога. Връзката с Бога не е прекъсвала никога, защото Светия Дух не е откъснат от никого още от началото на разделението. Посредством Него се съхраняват всички твои свети взаимоотношения, за да служат на дадената ти от Бога цел.

5. Егото бди срещу всяка заплаха и онази част на съзнанието, която приела егото, е готова да съхрани своите основания такива, каквито ги вижда. Тя не съзнава своето пълно безумие. И ти трябва да осъзнаеш какво означава това, ако искаш да се върнеш към здравия разум. Безумните защитават своята мисловна система, но го правят по безумен начин. И всичките им защитни средства са също толкова безумни, както това, което се предполага, че защитават. Разделението няма в себе си нищо – нито частица, нито „разум", нито свойство, което да не е безумно. И неговата „защита" е част от всичко това - също толкова безумна, както и цялото. Ето защо специалните отношения – негов основен защитен механизъм, са непременно безумни.

6. Вече за теб едва ли е трудно да разбереш, че мисловната система, която специалното взаимоотношение защитава, е система от заблуди. Ти осъзнаваш, поне в общи линии, че егото е безумно. И все пак, специалното взаимоотношение ти изглежда някак „различно". Но ние го разгледахме много по-обстойно, отколкото всеки друг аспект на мисловната система на егото, от който си по-склонен да се откажеш. Докато то остава, не можеш да се освободиш и от другите. Защото то по нищо не се отличава от останалите аспекти на егото. Задържиш ли този аспект, ти си задържал всичко.

7. Особено е важно да се разбере, че всички защитни механизми създават това, което трябва да защитават. Тайната на тяхната ефективност е, че те предлагат онова, което защитават. То е вложено в тях за съхранение и в хода на действията си, те ти го предоставят. Всяка защита оперира чрез даряване и всеки дар като правило е миниатюрно копие на тази система на мислене, която именно се нуждае от защита, поставена в златна рамка. Рамката е много изкусно изработена, цялата отрупана със скъпоценни камъни, с изящна резба и полировка. Нейната цел е да бъде с висока стойност сама по себе си и да отклонява вниманието от това, което обрамчва. Но ти не можеш да имаш рамката без картина. Защитните механизми са насочени към това да те убедят, че можеш.

8. Специалните взаимоотношения притежават най-внушителната и измамна рамка, използвана от егото. Чрез тях неговата мисловна система се предлага, обрамчена в толкова тежка и изкусно изработена рамка, че картината почти не се вижда пред нейния внушителен вид. В тази рамка са втъкани какви ли не причудливи и фрагментарни илюзии за любов, вписани в сънища на жертвеност и самовъзвеличаване и с преплетени позлатени нишки на саморазрушение. Блещукащата кръв грее като рубини и сълзите са отшлифовани като диаманти и блещукат на бледата светлина, на която се извършва жертвоприношението.

9. Погледни картината. Не оставяй рамката да отклони вниманието ти. Този дар ти е даден за твое проклятие и ако го приемеш, ще повярваш, че наистина си прокълнат. Не можеш да имаш рамката без картината. Онова, което цениш, е рамката, защото в нея не виждаш противоречие. И все пак, рамката е само обвивката на дара на конфликта. Тя не е самият подарък. Не се подлъгвай от най-изкусните аспекти на тази мисловна система, защото тези аспекти обрамчват цялото, завършено напълно във всеки аспект. В този бляскав подарък се намира смъртта. Не задържай поглед върху хипнотичния блясък на рамката. Погледни картината и осъзнай, че ти се предлага смърт.

10. Ето защо Светия миг е толкова важен за защита на истината. Истината сама по себе си няма нужда от защита, но ти имаш нужда да бъдеш защитен от това да приемеш дара на смъртта. Когато ти, който си истината, възприемеш една идея, която до такава степен застрашава истината, ти я заплашваш с унищожение. И трябва да бъдеш защитаван, за да се съхрани истината непокътната. Могъществото на Небето, Любовта на Бога, сълзите на Христос и радостта на Неговия вечен Дух са призовани, за да те спасят от собствената ти агресия. Защото това е агресия спрямо Тях, тъй като ти самият си част от Тях и Те трябва да те защитят от любов към Себе Си.

11. Светия миг е миниатюра на Небето, която ти е изпратена от Небето. И той е картина, която също е поставена в рамка. Но ако приемеш този дар, ти ни най-малко няма да виждаш рамката, защото той може да се приеме само благодарение на желанието ти да се съсредоточиш изцяло върху картината. Светия миг е миниатюра на вечността. Той е картина на надвременното, поставена в рамката на времето. Ако се съсредоточиш върху картината, ще осъзнаеш, че само рамката те е карала да я вземаш за картина. Без рамката, картината се възприема като това, което представлява. Защото както цялата мисловна система на егото се състои в неговите дарове, така цялото Небе е съсредоточено в този миг, зает от вечността и поставен във времето заради теб.

12. Предлагат ти се два дара. Всеки от тях е цялостен и не може да се приеме отчасти. Всеки е картина на всичко, което можеш да имаш, видяна много различно. Тяхната ценност не е съпоставима, когато се сравнява картината с рамката. Трябва да съпоставяш само картините, защото в противен случай сравнението е безсмислено. Помни, че дарът е именно картината. И само на тази основа си истински свободен да избираш. Погледни картините. И двете. Едната е дребна картинка, едва забележима изпод тежката сянка на своята огромна и несъответстваща рамка. Другата е обрамчена леко, поставена на светлина и красива сама по себе си.

13. Ти толкова много си се опитвал и все още се опитваш да нагласиш по-красивата картина в несъответстваща рамка и да съчетаеш несъвместимото, приеми следния факт и бъди щастлив. Всяка от картините има най-подходящата рамка за това, което представлява. Едната е обрамчена така, че да бъде размазана и незабелязвана. Другата е обрамчена с цел да бъде съвършено отчетлива. Картината на мрака и смъртта загубва убедителност, когато я извадиш от обвивката й. Когато всеки въздушен камък, видимо проблясващ в мрака, се извади на светло, той става сив и безжизнен и престава да отклонява вниманието ти от картината. И накрая ти виждаш самата карти­на и разбираш, че когато не се поддържа от рамката, тя няма никакъв смисъл.

14. Другата картина е леко обрамчена, защото времето не може да вмести вечността. Тук нищо не отклонява вниманието. Картината на Небето и вечността става толкова по-убедителна, колкото повече я съзерцаваш. И тогава, чрез реалното им преобразяване, най-сетне може да се осъществи реална трансформация и на двете картини. На всяка се отдава полагащото й се място, когато се разгледат двете във връзка една с друга. Тъмната картина, изнесена на светло, вече не вдъхва страх, а най-сетне се осъзнава фактът, че това е само картина. Ще осъзнаеш същността на това, което виждаш - картина на нещо, което само си си въобразявал, че е реално, и нищо повече. Защото ще видиш, че няма нищо отвъд картината.

15. Картината на светлината напротив - безпогрешно и отчетливо се преобразява в онова, което е отвъд нея. Когато го видиш, ще осъзнаеш, че то не е картина, а реалността. Това не е образно пресъздаване на една система на мислене, а Мисълта сама по себе си. Картината пресъздава реалността. Рамката постепенно избледнява и Бог изплува в твоите спомени, предлагайки ти цялото творение в замяна на твоята малка картинка, която няма никаква стойност и е напълно лишена от смисъл.

16. Когато Бог се извиси на Своето полагащо се място, а ти на собственото си, ще преживееш отново вътрешния смисъл на взаимоотношението си с Него и ще осъзнаеш, че е истинно. Нека да се въздигнем в мир към Отца, като въздигнем Него в нашите съзнания. Ние ще придобием всичко като Му отдадем силата и славата и не си правим илюзии по отношение на това Кому принадлежат. Те са в нас чрез Неговото извисяване. Каквото Той ни е дал, Му принадлежи. То свети във всяка частица от Него, също както и в цялото. Реалността на твоите взаимоотношения с Него изцяло се състои в нашите взаимоотношения помежду ни. Светия миг озарява еднакво всички взаимоотношения, защото в него те са единни. В него се получава само пълно и съвършено изцеление. Защото в него е Бог, а там, където е Той, може да съществува само пълнота и съвършенство.
V. Изцелените отношения

1. Светите отношения са израз на светия миг в живота на този свят. Както и всичко, което има отношение към спасението, Светия миг е практическо средство, което е засвидетелствано от неговите резултати. Неуспех при него е изключен. Винаги може да се почувства кога се преживява Светия миг. Но без да се прояви, той не може да бъде припомнен. Светото отношение е постоянно припомняне на онова преживяване, при което взаимоотношенията стават онова, което са. И както несвятото отношение е непрестанен химн на омразата във възхвала на своя създател, така светото отношение е радостна песен на възхвала към Изкупителя на взаимоотношенията.

2. Човек се учи на светите взаимоотношения - една голяма крачка към възприемането на реалния свят. Това са някогашните несвети взаимоотношения, преобразени и видяни по новому. Святото взаимоотношение е феноменално учебно постижение. Във всички свои аспекти, в началото, развитието и осъществяването си, то представлява пълно преобразуване на Несветите взаимоотношения в тяхната противоположност. Бъди спокоен в едно - най-трудната фаза е началото. Защото тук целта на взаимоотношенията се променя рязко в коренната си противоположност. Това е първият резултат от това да предоставиш взаимоотношението на Светия Дух, за да го подчини на Своите цели.

3. Светия Дух приема поканата веднага и без да губи време започва да те запознава с практическите резултати от това, че си Го поканил. Неговата цел веднага идва на мястото на твоята. Това се осъществява много бързо, но внася във взаимоотношенията мнима тревога, отчуждение и видимо напрежение. Причината за това е проста. Взаимоотношенията, такива, каквито са, не отговарят на своите цели и явно са в разрез с целта, която си приел за тях. В тяхното несвято състояние е изглеждало така, сякаш само твоята цел им е придавала смисъл. Сега този смисъл се загубва. Много отношения в този период се разбиват и в новите взаимоотношения се възобновява преследването на старата цел. Защото когато приемеш веднъж светостта за своя цел, несветите отношения не могат да останат същите.

4. Изкушението на егото става изключително силно при такава рязка смяна на целите. Защото взаимоотношенията още не са преобразени до такава степен, че предишната им цел напълно да загуби привлекателност за тях и над структурата им надвисва „заплахата" да бъдат разрушени от новата цел. Противоречието между структурата на отношенията и тяхната цел става толкова очевидно, че е невъзможно да съществуват съвместно. Но целта вече не може да се промени. Макар и твърдо обвързан с несветите взаимоотношения, ти нямаш друг избор, освен да промениш отношенията по такъв начин, че да съответстват на целта. Докато не установиш, че това щастливо разрешение е единственият изход от противоречието, взаимоотношенията ще ти се струват жестоко обтегнати.

5. Едва ли ще бъде по-добре, ако бавно променяш целта си, защото противоречието няма да се открои така ясно и егото ще получи време да преизтълкува всяка бавна стъпка така, както му харесва. Само радикална промяна на целите може да предизвика пълна промяна на възгледите за предназначението на взаимоотношенията. Когато това изменение се разгръща и най-накрая се осъществи, то става все по-благодатно и щастливо. Ала в началото ситуацията се преживява като много неустойчива. Едно взаимоотношение, в което двама души са влезли заради техните несвети цели, изведнъж си поставя светостта като цел. Когато двамата разглеждат своите взаимоотношения от гледна точка на тази нова цел, те неизбежно остават потресени. Възможно е дори да започнат да възприемат отношенията си съвсем несвързано. Но предишната свързаност на възприятията вече не служи на целта, която са приели да осъществят.

6. Този момент изисква вяра. Ти си приел тази цел. Това е бил акт на вяра. Не се отказвай от вярата сега, когато започват да ти се представят нейните награди. Щом си повярвал, че Светия Дух е готов да Му предадеш своите взаимоотношения, защо сега да не вярваш, че Той е готов да пречисти тези взаимоотношения, които е приел под Свое ръководство? Имай вяра в своя брат в периода на изпитания. Целта е поставена. И твоите взаимоотношения имат за цел да се върнеш към здравия смисъл. Защото сега си се озовал в безумни отношения, разбирайки, че са такива в светлината на тяхната цел.

7. Сега егото съветва следното - замени тези отношения с други, които биха съответствали на твоята предишна цел. Можеш да избегнеш страданията, само като се освободиш от своя брат. Ако предпочиташ, можеш ида не се разделяш напълно Но до голяма степен трябва да се откажеш от своите илюзии спрямо него и да проявиш здрав разум. Не се поддавай на тези внушения! Имай вяра в Този, Който ги е откликнал. Той те е чул. Нима Неговият отговор не е напълно ясен? Ти вече не си дотолкова лишен от разум. Нима можеш да отречеш, че Той ти е дал напълно откровени твърдения? Сега иска само още малко вяра, въпреки своята обърканост. Защото тя ще отмине и ще видиш как се очертава основанието на тази вяра и ти дава блестяща убеденост. Не Го изоставяй сега, нито пък своя брат. Тези взаимоотношения са се родили отново - свещени.

8. С радост приеми това, което не разбираш и нека ти се изясни, когато видиш изявата на целта във взаимоотношенията, за да ги направи свети. Ще имаш много случаи да обвиняваш своя брат за „провала" на вашите взаимоотношения, защото понякога те ще ти изглеждат безсмислени. Ще започне да те преследва усещането за безсмислие и да ти напомня за всички начини, по които си търсел удовлетворение и си смятал, че си го открил. Не забравяй отчаянието, до което са те довели, и не се опитвай да вдъхнеш живот на отпадащото си его. Защото в взаимоотношенията ти не са разбити. Напротив, спасени са.

9. Ти си много нов и неопитен в пътя на спасението и затова ти се струва, че си го изгубил. Твоят път наистина е изгубен, но не смятай това за загуба. Помни, че макар и да си нов и неопитен, ти и твоят брат сте започнали отново заедно. Хвани го за ръка, за да поемете съвместно по пътя, който познаваш далеч по-добре, отколкото си мислиш. Нима не си сигурен, че ще си спомниш цел, неизменна през вечността? Защото ти си избрал Божията цел, от която никога истински не си се отказвал.

10. Сред цялата Синовност зазвучава песента на свободата като радостен отглас на твоя избор. Ти си се съединил с мнозина в светия миг и те са се съединили с теб. Не мисли, че този избор ще те остави безутешен, защото Бог Сам е благословил твоите свещени взаимоотношения. Приеми Неговото благословение и не оттегляй своето от отношенията. Защото само твоето благословение е необходимо, за да разбереш, че в тях е заложено спасението. Не проклинай спасението, то вече е дошло при теб. Приемете го заедно, защото то идва, за да те свърже с твоя брат в едно взаимоотношение, в което е благословена цялата Синовност.

11. Вие заедно сте се съгласили да поканите Светия Дух във вашите взаимоотношения. По друг начин Той не би дошъл. Макар и да сте извършили много грешки от тогава, вие сте положили много усилия, за да Му помогнете да върши Своята работа И Той наистина цени това, което сте направили. И никак не забелязва грешките. Нима и ти оказваш такава благодарност на своя брат? Винаги ли цениш неговите усилия, пренебрегвайки грешките? Или твоята признателност припламва и угасва в светлината на неговите грешки? А може би дори и в този момент замисляш срещу него кампания, за да го обвиниш за тази неприятна ситуация, в която си се озовал? И при подобна липса на благодарност и признателност ти ставаш неспособен да изявиш светия миг и го губиш от погледа си.

12. Преживяването на мига, колкото и вълнуващо да е то, може лесно да се забрави, ако позволиш времето да надвисне отгоре му. Той трябва да се пази сияен и благословен в твоето съзнание за време, но не и затлачен от него. Мигът остава. Ала ти къде си? Да благодариш на своя брат означава да оцениш светия миг, като по този начин позволиш неговите последици да бъдат приети и споделени. Когато проявяваш агресия към своя брат, ти не губиш светия миг, но обезсилваш неговите резултати.

13. Ти си дарен със светия миг, но си създал условия, при които не можеш да се възползваш от него. В резултат на това не съзнаваш, че той продължава да бъде с теб. Откъсвайки се от неговото проявление, сам си се лишил от благата му. Всеки път, когато нападнеш своя брат, ти затвърждаваш това състояние, защото нападението те прави сляп за теб самия. А е невъзможно да отричаш себе си и в същото време да признаваш всичко, което получаваш и даряваш.

14. Ти и твоят брат сте заедно в свещеното присъствие на истината. И с вас е вашата цел. Мислиш ли, че самата цел няма да ти предостави средствата за своето осъществяване? Тъкмо това несъответствие между целта, която си възприел, и средствата, с каквито разполагаш в момента, изглежда те кара да страдаш, но кара Небесата да ликуват. Ако Небето бе извън теб, ти нямаше да можеш да учавстваш в неговата радост. Но защото е в теб, неговото ликуване е и твое. Вие сте обединени от обща цел, но оставате все още разделени и противопоставени по отношение на средствата. Но целта е определена, твърда и неизменна и непременно ще се намерят подходящите средства, защото имаш сигурна цел. И ти, заедно с цялата Синовност, ще възликуваш, че това е така.

15. Когато започнеш да виждаш и приемаш даровете, които си дал безвъзмездно на своя брат, ти ще приемеш и последствията от светия миг, използвайки ги, за да поправиш всички свои грешки и да се освободиш от техните последици. И усвоявайки това, ти ще се научиш и как да освободиш цялата Синовност и да я предадеш с благодарност и ликуване на Този, Които ти е дал освобождението и желае да го разгръща чрез теб.

1. Целта на Светия Дух има съвсем просто, но недвусмислено практическо приложение. Фактически, за да е просто, то трябва да бъде недвусмислено. Просто е това, което е лесно разбирараемо, а за да бъде такова, нужно е да бъде съвършено ясно. Целта на Светия Дух е всеобщо установена. Сега Той ще работи заедно с теб, за да я конкретизира, защото всяко приложение е конкретно. Съществуват много конкретни начала, които Той дава във всяка ситуация, но помни, че ти още не осъзнаваш тяхното всеобщо приложение. Затова е особено важно да ги прилагаш във всяка отделна ситуация, докато не успееш безпроблемно да погледнеш отвъд ситуациите с разбиране, което е далеч по-всеобщо от това, което притежаваш сега.

2. Във всяка ситуация, в която си несигурен, първото, което трябва да обмислиш, е: „Какво искам да постигна с това? Към какво се стремя? Изясняването на целта трябва да стане в началото, защото тя ще предопредели резултата. Егото процедира обратно. Ситуацията определя изхода, който може да бъде най-произволен. Причината за такъв непоследователен подход е очевидна. Егото не знае какво иска да се получи от ситуацията. То си дава сметка за онова, което не иска, но само за него. Липсва му положителна цел.

3. Чрез ясно очертана положителна цел, зададена от самото начало, ситуацията изглежда сякаш случваща се от само себе си и смисълът й е неясен, докато не се осъществи. Тогава ти се връщаш назад и се опитваш да разбереш какъв е бил този смисъл. И ще сгрешиш. Не само че преценката ти се отнася до миналото, но ти не си в състояние да разбереш онова, което предстои. Не си си поставил цел, с която да съгласуваш своите средства. И така, единствената оценка, която ти остава да Направиш, е дали се харесва на егото или не; дали е приемлива или поражда чувство за мъст? Липсата на критерий за изхода, поставен в самото начало, прави разбирането съмнително и оценката невъзможна.

4. Ценно е да решиш предварително какво се стремиш да се случи, защото тогава би възприемал ситуацията като начин да предизвикваш случването му. Това ще те накара да пренебрегнеш всичко, което може да попречи на твоята цел и да се концентрираш върху всичко, което ти помага да я постигнеш. Може да се отбележи, че при такъв подход ти си в състояние все по-добре да отсяваш истината от лъжата, което е характерно за Светия Дух. Истинно става онова, което може да се приложи, за да се постигне целта. Неистинното е това, което е ненужно от такава гледна точка. Ситуацията сега има смисъл, но само защото целта я е осмислила.

5. Истината като цел има и други практически предимства. Ако ситуацията се използва в името на истината и разума, тя води до състояние на мир. И това е независимо от конкретния изход. Ако мирът е условието на истината и разума и не може без тях, където има мир, и те са там. Истината идва от само себе си. Ако чувстваш мир, то е, защото истината те е споходила и ти ще видиш истинския резултат, защото заблудата не може да има власт над теб. Ще осъзнаеш резултата, защото си в мир. Тук отново виждаш противоположност на гледната точка на егото, защото егото е убедено, че ситуацията поражда преживяването. Светия Дух знае, че ситуацията се определя от целта и се преживява в зависимост от целта.

6. Целта да се постигне истината изисква вяра. За да се приеме целта на Светия Дух е вътрешно необходима вяра и тази вяра е всеобхватна. Когато се постави за цел истината, трябва да има вяра. Светия Дух вижда ситуацията цялостно. Целта определя факта, че всеки участник трябва да изиграе своята роля в нейното осъществяване. Това е неизбежно. Никой не ще се провали в нищо. Може да изглежда, че за това се изисква непосилна вяра, която далеч надхвърля твоите възможности. Но това е така само от гледна точка на егото, защото егото вярва, че противоречията могат да се „разрешават" частично и не възприема ситуацията като цяло. Затова то се опитва да разедини ситуацията на отделни части и да се заеме с всяка от тях поотделно, доколкото вярва в разделението, а не в пълнотата.

7. Сблъсквайки се с някакъв аспект на ситуацията, който му се вижда труден, егото ще се опита да пренесе този аспект другаде и там да го разреши. И това би изглеждало успешно, ако не беше фактът, че този опит противоречи на единството и по тази причина затъмнява целта на истината. И няма да имаш мир, освен във фантазиите си. Истината не ти се е явила, защото си отхвърлил вярата, отнета от полагаемото й се място. Така преставаш да разбираш ситуацията, защото разбирането ти се дава от истината като цел. Защото въображаемите решения пораждат илюзорен опит, а илюзията за мир не е условието, при което може да се появи истината.

1. Подмяната на дадени аспекти на ситуацията свидетелства за недостатъчна вяра. Те показват, че не вярваш, че ситуацията и проблемът трябва да се търсят на едно място. Проблемът е липсата на вяра и ти демонстрираш това, когато го откъсваш от източника му и го поставяш другаде. В резултат на това ти не виждаш самия проблем. Ако не ти липсваше вяра, че може да бъде решен, проблем нямаше да има. И ситуацията щеше да ти бъде понятна, защото нямаше да го има онова, което ти пречи да я разбереш. Да пренесеш проблема другаде, означава да го задържиш, защото по този начин ти се отстраняваш от него и го правиш неразрешим.

2. Не съществува в никоя ситуация проблем, който вярата да не може да разреши. И всяко изместване на проблема може само да го направи неразрешим. Защото ако прехвърлиш част от проблема в друга сфера, смисълът му ще се изгуби, а разрешението му може да се намери само в смисъла. Но нима не е възможно всичките ти проблеми да са решени, а просто ти да си се отдалечил от тяхното решение? Но там, където Нещо е постигнато и ти го виждаш, трябва да има вяра.

3. Всяка ситуация е отношение, доколкото представлява взаимодействие на мисли. Ако се наблюдават проблеми, то е защото мислите се оценяват като противоречиви. Но ако цел бъде истината, това е невъзможно. Трябва да е проникнала някаква плътска представа, защото мислите са неспособни на агресия. Плътската мисъл е признак на неверие, защото телата не могат да доведат до разрешение. Тяхното нахлуване във взаимоотношенията - една погрешна мисъл по отношение на ситуацията - става оправдание за липсата ти на вяра. Ти можеш да направиш тази грешка, но не се тревожи. Грешката не е от значение. Неверието, предадено на вярата, няма да попречи на истината. Но неверието, използвано срещу истината, винаги я разрушава. Ако нямаш вяра, помоли се да си я върнеш по отношение на онова, което те е накарало да я загубиш, а не да ти се даде неизвестно къде, сякаш си бил несправедливо лишен от нея.

4. Само това, което самият ти не си отдал, може да липсва във всяка ситуация. Но запомни, че светостта ти е поставена като цел на взаимоотношенията, но не от теб. Ти не си я вложил, защото светостта може да се види само чрез вярата и твоите взаимоотношения са свети, защото имаш толкова ограничена и слаба вяра в своя брат. Вярата ти трябва да се извиси на нивото на целта, която ти е поставена. Реалността на самата цел ще го предизвика, защото ще видиш, че мирът и вярата не могат да дойдат поотделно. Нима е възможно да попаднеш в ситуация лишен от вяра, а да останеш верен на своя брат?

5. Всяка ситуация, в която се озовеш, е само средство да осъществиш целта на взаимоотношенията. Ако я разглеждаш по друг начин, ги проявяваш неверие. Не прилагай неверието. Приеми го, разгледай го спокойно, но не го влагай в нищо. Неверието е слуга на илюзиите и е напълно предано на своя господар. Вложиш ли го, то ще те пренесе директно в света на илюзиите. Не се поддавай на изкушенията, които ти предлага. То не пречи на целта, но въздейства върху стойността, която тази цел има за теб. Не приемай илюзорния мир, който ти предлага, но разгледай неговото предложение и осъзнай, че е илюзорно.

6. Целта на илюзията е толкова силно свързана с безверието, както вярата с истината. Ако нямаш достатъчно вяра по отношение на някого, че ще осъществи своя дял във всяка ситуация, посветена предварително на истината, твоята преданост бива разколебана. По този начин ти си проявил неверие спрямо своя брат и си използвал неверието срещу него. Едни взаимоотношения не са свещени, ако светостта не ги съпътства във всичко. И тъй като светостта и вярата са непосредствено свързани, то и вярата трябва винаги да съпътства отношенията. Реалната цел ще предизвика и осъществи всяко чудо, необходимо за нейното постигане. Нищо не е твърде незначително или огромно, твърде безсилно или вълнуващо, за да не бъде ласкаво обърнато в служба на тази цел. Вселената с радост е готова да й служи, както тя служи на вселената. Само ти не пречи.

7. Могъществото в теб, в когото е вложена целта на Светия Дух, толкова много превъзхожда твоята незначителна представа за безкрайността, че ти нямаш никаква представа колко е грандиозна силата, която те съпътства. И би могъл да използваш всичко това без никаква опасност. Ала при цялата й мощ - така огромна, че да достигне до звездите и вселената, която се простира отвъд тях - незначителното ти неверие може да я направи непотребна, ако вложиш неверието.

8. Но помисли и разбери каква е причината за това неверие: Ти си мислиш, че си насочил срещу своя брат онова, което той ти е сторил. Но всъщност го виниш за онова, което сам си му причинил. Не за неговото, а за своето минало го обвиняваш ти. И не му вярваш поради това, което си бил. Но и ти си невинен за това, което си бил, както е той. Това, което никога не е било, няма причина и просто не съществува, за да стане пречка за истината. Няма причина за неверието, но съществува причина за вяра. Тази Причина прониква във всяка ситуация, която споделя Нейната цел. Светлината на истината сияе от центъра на дадена ситуация и докосва всеки, който се чувства призван да последва тази ситуационна цел. Тя призовава всекиго. Няма ситуация, която да не засяга в пълнота твоите взаимоотношения във всеки аспект и всяка завършена част. Ти не можеш да отхвърлиш част от себе си и да запазиш ситуацията свята. Защото тя споделя целта на цялостните ти взаимоотношения и дължи смисъла си на тяхната цел.

9. Във всяка ситуация участвай с вяра в своя брат, защото в Противен случай проявяваш неверие в своите взаимоотношения. Вярата ти ще накара и други да споделят твоята цел, както същата тази цел е породила вярата в теб. И ще видиш как средствата, които някога си използвал, за да те доведат до илюзия, се преобразяват в средства за истината. Истината поражда вяра, а вярата проправя път на истината. Когато Светия Дух промени целта на твоите взаимоотношения, заменяйки твоята със Своята цел, Той разгърна вложената от Него цел така че да обхване всички взаимоотношения, в които участваш или ще участваш някога. По този начин всяка ситуация се освобождава от миналото, което би я направило безцелна.

10. Ти призоваваш към вяра благодарение на Този, Който върви редом с теб във всяка ситуация. Вече не си напълно лишен от разум, нито сам. Защото самотата в Бога трябва да е сън. Ти, чиито взаимоотношения споделят целта на Светия Дух, си се отърсил от самотата, защото истината се е появила. Силен е нейният зов за вяра. Не използвай своето неверие срещу нея, защото тя те зове към спасение и мир.
VIII. Условия на мира

1. Светия миг не е нищо друго, а специална проява или краен пример на това каква трябва да бъде всяка ситуация. Смисълът, който му е дал Светия Дух, е вложен и във всяка друга ситуация. Той възпира неверието, отхвърля и не влага неверие в нещата и повика на истината посреща с вяра. Светия миг е блестящ пример, ясно и недвусмислено проявление на смисъла на всяко взаимоотношение и всяка ситуация като цяло. Всеки аспект на ситуацията се приема с вяра и неверието не може да наложи в това отношение ни най-малко изключение. Това е ситуация на съвършен мир, просто защото ти си позволил да бъде такава, каквато е.

2. Светия Дух иска от теб един най-обикновен жест. Дай възможност на истината да бъде това, което е. Не я нарушавай, не я нападай и не й пречи да се прояви. Позволи и да обхване всяка ситуация и да ти даде мир. Не се иска дори и вяра от теб, защото истината нищо не иска. Приеми я и тя ще повика и осигури вярата, която така много ти е нужна, за да бъдеш в мир. Но не се надигай против нея, защото тя няма да се наеме да преодолява твоето противодействие.

3. Нима не желаеш да превърнеш всяка ситуация в свещен миг? Защото вярата ти предоставя този дар, свободно и навсякъде, където неверието бива отхвърлено, понеже е непотребно. И тогава се освобождава, за да бъде приложена, могъщата цел на Светия Дух. Тази сила мигновено преобразява всички ситуации в едно сигурно и постоянно средство за установяване на Неговата цел и изява на нейната реалност. Проявлението изисква и поражда вяра. Сега то се превръща във факт, на който повече не може да не се повярва. Огромно напрежение се изисква, за да откажеш да вярваш в истината и то е далеч по-голямо, отколкото осъзнаваш. Но да отвърнеш с вяра на истината не изисква никакво напрежение.

4. За теб, който си познал Зова на своя Спасител, напрежението да не откликнеш на Неговия Зов изглежда още по-голямо от преди. Това не е така. Напрежението е присъствало и по-рано, но ти си го отдавал на нещо друго, вярвайки, че „нещо друго" го е породило. Това никога не е било така. Защото това „нещо друго" е породило само мъка, потиснатост, болест и болка, мрак и смътно привиждащ се ужас, смразяващи фантазии на страх и огнени съновидения на ада. Всичко това е било не нещо друго, а непоносимо напрежение, породено от твоя отказ да повярваш в истината, виждайки нейната неоспорима реалност.

5. Такова е било разпятието на Божия Син. Неговото неверие му е причинило това. Помисли добре преди да си позволиш неверие спрямо него. Защото той е възкръснал, а ти си приел Причината на неговото пробуждане като своя. Приел си своя дял в неговото спасение и вече си напълно отговорен пред него. Не го предавай сега, защото ти е дадено да разбереш, какво означава за теб недостатъчната ти вяра в него. Спасението му е твоята едничка цел. Във всяка ситуация виждай само тази цел и това ще ти помогне да я постигнеш.

6. Когато възприемеш истината за цел на своите взаимоотношения, ти започваш да даряваш мир, също както твоят Отец дарява мир на теб. Защото целта на мира не може да се възприеме отделно от условията за постигане на мир - за да го имаш, значи, че си повярвал в него, защото никой не приема нещо, в чиято реалност не вярва. Целта ти е неизменна и няма да се промени, защото си приел нещо, неподдаващо се на изменение. И ти няма да й отнемеш необходимото, за да бъде неизменна завинаги. Твоето освобождение е сигурно. Дарявай, както си получил. И покажи, че си се издигнал далеч над всяка ситуация, която може да те дърпа назад и да те откъсва от Този, на Чийто Зов си откликнал.