V. Светият миг и специалните отношения

1. Светия миг е най-действеното средство, което използва Светия Дух, за да те научи какъв е смисълът на любовта. Защото Неговата цел е напълно да премахне осъждането. Осъждането винаги се основава на миналото, защото ти винаги съдиш въз основа на миналия си опит. Осъждането става невъзможно без миналото, защото ти нищо не разбираш без него. Без него ти не би се опитвал да съдиш, защото за теб ще бъде съвсем очевидно, че не разбираш смисъла на нищо. Това те плаши, защото вярваш, че без егото всичко ще бъде хаос. Но аз те уверявам, че без егото всичко ще бъде любов.

2. Миналото е основно учебно средство на егото, защото именно в миналото си се научил да определяш какви са нуждите ти и си усвоил методи да ги задоволяваш със собствени средства. Казахме, че да ограничиш любовта по отношение на част от Синовността означава да внесеш вина в своите взаимоотношения и по този начин да ги направиш нереални. Ако се стремиш да откроиш някои аспекти от цялото и да очакваш те да посрещнат твоите въображаеми потребности, ти се опитваш да използваш разделението, за да се спасиш. Как в такъв случай е възможно да не проникне вина? Защото разделението е източникът на вина и да се позоваваш на него за спасение означава да вярваш, че си сам. Да си сам е именно да бъдеш виновен. Защото да се изживяваш като сам означава да отричаш единството на Отца и Сина и по този начин да атакуваш реалността.

3. Не можеш да обичаш отделни части от реалността и в същото време да разбираш смисъла на любовта. Как можеш да го разбираш, ако обичаш по различен начин от Бог, Който не познава специална любов? Да вярваш, че специалните взаимоотношения и специалната любов могат да ти донесат спасение, означава да вярваш, че разделението е спасение. Защото в пълното равноправие в Изкуплението се състои спасението. Нa какво основание можеш да решиш, че специални аспекти на Синовността могат да ти дадат повече в сравнение с други? На това те учи миналото. Но Светия миг те учи, че не е така.

4. Поради чувството за вина, всички специални отношения съдържат елемент на страх. Затова се променят и пренасочват толкова често. Те не са основани само на неизменна любов. А на любов, в която е проникнал страхът, не може да се разчита, защото тя не е съвършена. В Своето предназначение на Тълкувател на онова, което си измислил сам, Светия Дух използва взаимоотношенията, които си избрал, за да поддържаш егото, като учебен опит, който да те насочи към истината. Поверени на Неговото учение, всички отношения се превръщат в урок по любов.

5. Светия Дух знае, че специални хора няма. Но Той вижда също, че ти си си изградил специални отношения, които Той е готов да пречисти, а не да те накара да ги разрушаваш. Колкото и да е лишена от святост причината, която те е накарала да ги създадеш, Той може да ги обърне в святост, премахвайки от тях страха до степен, в която Му позволиш. Всяко взаимоотношение можеш да предоставиш на Неговите грижи с пълната сигурност, че то няма да ти донесе болка, ако си готов да позволиш взаимоотношенията ти да служат само на Неговата цел и на никоя друга. Цялата вина се дължи на начина, по който ги използваш. Цялата любов се дължи на начина, по който Той ги използва. Недей да се страхуваш да се отървеш от мнимите си нужди, които ще унищожат твоите взаимоотношения. Ти се нуждаеш само от Него.

6. Замествайки едни взаимоотношения с други, ти не ги предаваш на Светия Дух. Любовта не може да се замести. Опитвайки се да замениш един аспект на любовта с друг, ти оценяваш един от аспектите й по-високо от друг измежду тях. По този на чин не само разделяш различните аспекти, но също така осъждаш и единия, и другия аспект. Но преди това си осъдил себе си, защото в противен случай не би си въобразил, че имаш нужда от своите братя не такива, каквито са. Ако не смяташ себе си за лишен от любов, ти не би ги смятал лишени също като теб.

7. Егото се ползва от отношенията толкова разпокъсано, че често отива и по-далеч; докато от един аспект дадена част му е удобна, то предпочита съвсем различни страни на друг аспект. Така то прекроява реалността според собствените си капризни предпочитания, като те кара да търсиш една неправдоподобна и несъществуваща картина. Тя не наподобява нищо на Небето, нито на земята и затова, колкото и да се стремиш да откриеш нейната реалност, не ще успееш, защото тя не е реална.

8. Всеки човек на земята си изгражда специални взаимоотношения и макар това да не е така на Небето, Светия Дух знае как да внесе в тях съприкосновение с Небето. В светия миг никой не е специален, защото твоите лични нужди не налагат на никого да възприема твоите братя като различни. Ако не се основаваше нa ценности от миналото, ти щеше да ги възприемаш като еднакви и подобни на теб. Нито ще ги виждаш разделени от себе си. В светия миг ти виждаш във всички взаимоотношения онова, което ще бъдат, когато започнеш да възприемаш само настоящето.

9. Бог те познава сега. Той не помни нищо, тъй като винаги те е познавал точно така, както те познава сега. Светия миг отразява Неговото познаване като освобождава възприятието напълно от миналото и така премахва отправната рамка, която си си изградил и въз основа на която съдиш своите братя. Когато я премахнеш, Светия Дух я замества със своята отправна система. Неговата отправна система е просто Бог. Само в това се състои надвремието на Светия Дух. Защото в светия миг, освободен от миналото, ти виждаш, че любовта е в теб и няма нужда да я търсиш извън себе си и виновно да си измъкваш любов от там, където си въобразяваш, че можеш да я намериш.

10. Всички твои взаимоотношения са благословени в светия миг, защото благословението не е ограничено. В светия миг Синовността печели като едно цяло и в единението на твоето благословение се превръща в едно цяло с теб. Смисълът на любовта е смисъл, който Бог й е дал. Ако й придаваш какъвто и да било смисъл, различен от Неговия, ще ти бъде невъзможно да я разбереш. Бог обича всеки брат така, както обича Теб - нито повече, нито по-малко. Той се нуждае еднакво от всички, както и ти. Във времето ти се предлага да даряваш чудеса, следвайки моите наставления, и да позволяваш на Светия Дух да привежда при теб всички, които те търсят. Но в светия миг ти се съединяваш направо с Бога и всичките ти братя се обединяват в Христос. Единните в Христа са неразлъчни. Защото е единният Аз, споделян от цялата Синовност, както Бог споделя своето Аз с Христос.

11. Нима мислиш, че си в състояние да съдиш Божието Аз? Бог го е сътворил недостъпен за осъждане от Собствената Си потребност да разгърне Своята Любов. С любовта в себе си ти не се нуждаеш от друго, освен да я разгръщаш. В светото мигновение няма конфликт на потребностите, защото съществува само една нужда. Защото Светия миг се докосва до вечността и до Съзнанието Божие. И само там любовта има смисъл и само там тя може да бъде разбрана.

1. Немислимо е, използвайки едни взаимоотношения в ущърб на други, да не изпитваш вина. И по същия начин е невъзможно, осъждайки някаква срана от взаимоотношенията, в същото време в тях да намериш мир. В учението на Светия Дух всички отношения се разглеждат като пълна преданост и при това без да бъдат в никакво противоречие. Съвършената вяра в способността на всички взаимоотношения да ти донесат пълно удовлетворение се поражда от съвършената вяра в самия себе си. А такава вяра е непостижима там, където има вина. Вината остава дотогава, докогато приемаш и цениш възможността по силата на своето желание да превърнеш брата си в това, което не е.

2. Ти имаш толкова малко вяра в себе си, защото не искаш да приемеш факта, че съвършената любов е в теб. Затова търсиш извън себе си нещо, което не се намира там. Аз ти предлагам пълната си вяра в теб на мястото на всички твои съмнения. Но не забравяй, че моята вяра във всичките ти братя трябва да бъде съвършена, както е в теб, защото в противен случай дарът й ще бъде ограничен. В светия миг ние споделяме вярата в Божия Син, защото съвместно разпознаваме, че той е напълно достоен за нея и оценявайки неговата стойност, не можем да се съмняваме в светостта му. И така го обичаме.

3. Всяка разделеност изчезва, когато се споделя светостта. Защото светостта е сила и когато се споделя, укрепва още повече. Ако търсиш удовлетворение за нуждите си така, както сам ги разбираш, това означава, че вярваш, че получаваш силата си от друг и каквото получиш ти, той го губи. Някой задължително губи, когато намираш слабост в себе си. Но съществува и друго тълкуване на взаимоотношенията, което напълно надмогва представата за загуба на сила.

4. Не е трудно да се повярва, че когато друг се обръща към Бог за любов, твоята молба запазва силата си. Ти не считаш, че ако Бог му откликне, твоята надежда да получиш отговор отслабва. Напротив, ти си склонен да считаш неговия успех за свой. И затова ти, макар и смътно, разбираш, че Бог - това е идея и вярата в Него укрепва със съучастието в нея. Много по-трудно е да разбереш, че както твоят Отец, ти също си идея. И също както Него, можеш да отдадеш себе си напълно, без никаква загуба, а само с печалба. В това се състои мирът, защото в него няма противоречие.

5. В света на недостатъчност любовта е лишена от смисъл и мирът е невъзможен. Защото в него се приемат и печалбата, и загубата, и така никой не осъзнава, че в него е и съвършена та любов. В светия миг ти осъзнаваш идеята на любовта в себе си и съединяваш тази идея със Съзнанието, Което я е породило и не се е отказало нея. А ако идеята се съхранява в съзнанието, то всякаква загуба е невъзможна. Светият миг тогава става урок по това как да съхраниш всички свои братя в съзнанието си, изпитвайки не загуба, а пълнота. От тук следва, че можеш само да даваш. А това е любов, защото само то е естествено според Божиите закони. В светия миг е тържеството на Божиите закони, защото само те притежават смисъл. Законите на този свят загубват смисъл. Когато Божият Син приема Неговите закони като своя радостна воля, той от нищо повече не бива ограничаван, нито е обвързан по някакъв начин. В този миг той е свободен, какъвто Бог иска да бъде. Защото мигът, в който откаже да бъде обвързан, той вече не е.

6 В светия миг не става нищо, което да не е съществувало винаги. Само се повдига воалът, спуснат над реалността. Нищо не се е променило. Съзнанието за неизменност бързо се връща, когато се повдигне завесата на времето. Никой, който още не е преживял повдигането на тази завеса и не е изпитал неудържимото привличане към светлината отвъд нея, не може да повярва в любовта без страх. Ала Светия Дух ти дава тази вяра, защото Той ми я даде на мен и аз я приех. Не се страхувай, че Светия миг може да ти се откаже, защото аз не го отказах. А чрез мен Светия Дух ти го дава и на теб, както ти ще го отдадеш. Нека никаква нужда, която виждаш, да не затъмни нуждата ти от светия миг. Защото в светия миг ще осъзнаеш единствената потребност, която еднакво се споделя от всички Божии Чеда и чрез това разбиране ще се присъединиш към мен, за да отдадеш всичко, което е нужно.

7 Мирът ще дойде чрез нас. Присъедини се към идеята за мир заедно с мен, защото чрез идеите могат да се свързват съзнанията. Ако отдадеш себе си, както Отца дарява Своето Аз, ти ще постигнеш природата на това Аз. В нея смисълът на любовта става разбираем. Но помни, че разбирането става със съзнанието и само със съзнанието. Познанието следователно е от съзнанието и условията за познание са в съзнанието. Ако ти не беше чиста идея и нищо друго, нямаше да бъдеш в пълно общение с всичко, което е било. Но докато предпочиташ да бъдеш нещо друго или се опитваш да бъдеш едновременно нещо друго и нищо друго, ти няма да си спомниш езика на общуването, който познаваш съвършено.

8. В светия миг се спомня Бог, а заедно с Него и езикът на общуване с всички твои братя. Подобно истината, взаимното общуване се припомня съвместно. Не съществуват изключения в светия миг, защото миналото си е отишло, а заедно с него си отива и всяка предпоставка да се правят изключения. Лишавайки се от своя източник, изчезва изключението. А това позволява на твоя Първоизточник, единен и за всички твои братя, да заеме мястото на изключението в съзнанието ти. Бог и Неговото Могъщество ще заеме по право място в твоето съзнание и ти ще почувстваш пълното общение на идеите с идеи. Чрез подобна способност постигаш това, което си, защото осъзнаваш какво представлява твоя Творец, а едновременно и Неговото творение.
VII. Ненужна жертва

1. Зад жалкото привличане на специалните взаимоотношения на любов и винаги прикривано от тях е могъщото привличане на Отца към Неговия Син. Никаква друга любов не би могла да те удовлетвори, защото друга любов не съществува. Това е единствената любов, която се отдава изцяло и изцяло се приема. Бидейки цялостна, тя не иска нищо. Бидейки съвършено чиста, всеки, който се приобщава към нея, има всичко. Това не е основа на взаимоотношенията, в които навлиза егото. Защото всички взаимоотношения, в които се ангажира егото, са специални.

2. Егото установява взаимоотношения, само за да получи нещо. И се стреми да обвърже даващия със себе си чрез чувството за вина. Егото не може да влезе в никакви взаимоотношения без гняв, защото вярва, че гневът създава приятелства. То не заявява открито това, но влага тази цел. Защото е наистина убедено, че може да получава и съхранява полученото като внушава чувство за вина. Това е единственото му средство за привличане - едно толкова безпомощно средство, че никога не би постигнало нищо, ако не беше фактът, че никой не го разбира. Защото егото винаги създава впечатлението, че привлича чрез любов и не е привлекателно за никого, който разбира, че то привлича посредством чувството за вина.

3. Болезнената привлекателност на вината трябва да се види такава, каквато е. Защото когато тя се е превърнала в нещо реално за теб, много е важно да я видиш ясно и, преставайки да влагаш очаквания в нея, да се научиш да я отхвърляш. Никой не се разделя с нещо, което смята за ценно. Но ти цениш привлекателната сила на вината, само защото не си я видял в истинската й светлина и си я преценил в пълен мрак. Когато я извадим на светло, единственото, което ще се запиташ, ще бъде защо изобщо някога си я пожелал. Ти няма какво да губиш, когато погледнеш с отворени очи, защото подобна грозота не принадлежи на твоето свято съзнание. Приемникът на Бога никога не би могъл да разчита на вината.

4. Ние говорихме и по-рано, че егото се опитва да поддържа и задълбочава вината, но така, че ти да не се досетиш, че опитите му представляват заплаха за теб. Неговата основна доктрина гласи, че се избавяш от онова, което причиняваш на другите. Егото не мисли доброто на никого. Но оцеляването му зависи от твоето убеждение, че си изключен от неговите зли намерения. То следователно те съветва, ако станеш негов приемник, че ще ти помогне да насочиш гнева му навън и по този начин то ще те защити. И така, то се обвързва с безкрайна, неблагодарна поредица от специални взаимоотношения, изковани от гнева и посветени само на една безумна вяра - че колкото повече гняв влагаш навън, толкова по-неуязвим ставаш.

5. Тази верига закрепостява Божия Син към вината и тази верига Светия Дух е готов да премахне от твоето свято съзнание. Защото веригата на жестокостта няма място в близост до избрания приемник на Бога, който не може да се превърне в приемник на егото. В името на неговото освобождение и в името ма Този, Който е готов да го освободи, нека се вгледаме по-отблизо във взаимоотношенията, които създава егото и нека Светия Дух истинно да ги прецени. Защото е сигурно, че ако ги разгледаш, ти с радост ще Му ги предадеш. Не знаеш в какво може да ги превърне Той, но ще пожелаеш да разбереш, ако си готов преди всичко да видиш в какво си ги превърнал ти.

6. Всяко взаимоотношение, което егото създава, се основава по един или друг начин на идеята, че чрез жертви то се разраства. В „жертвата", която егото счита за очищение, е всъщност коренът на неговите горчиви обиди. Защото то предпочита да напада направо и да получи онова, което истински желае, без отлагане. Но егото приема „реалността" такава, каквато е, и разбира, че никой не би изтълкувал нападението като любов. Ала да внушиш чувство на вина е пряко нападение, макар и на пръв поглед да не изглежда такова. Защото виновните очакват нападение и доколкото са го поискали, привлечени са от него.

7. При такива безумни отношения влечението към това, което не желаеш, изглежда по-силно от влечението към това, което желаеш. Защото всеки си мисли, че е пожертвал нещо за другия и го мрази заради това. И в същото време си мисли, че го желае. Той съвсем не изпитва любов към другия. А просто си мисли, че обича жертвата. И заради тази жертва, която изисква от себе си, той изисква другият да се чувства виновен и сам да се пожертва. Прошката става невъзможна, защото егото вярва, че да простиш на другия, означава да го загубиш. Само чрез нападение без прошка егото може да гарантира всичките си взаимоотношения.

8. Но те само привидно са гарантирани. Защото за егото взаимоотношенията означават, че само телата са заедно. И то изисква винаги само това, без да се интересува в каква посока може да се зарее съзнанието или какво мисли то, защото това му се струва маловажно. Щом тялото е налице, за да получи неговата жертва, това му е достатъчно. За егото съзнанието е нещо лично и само тялото може да се сподели. Идеите по начало не са от значение, освен дотолкова, доколкото сближават или отдалечават тялото на другия. И според тези критерии то преценява идеите като добри или лоши. Това, което кара другия да се чувства виновен и да го държи чрез чувството за вина е „добро". Това, което го освобождава от вината е „зло", защото той ще престане да вярва, че телата общуват и ще „си отиде".

9. Страданието и жертвата са даровете, с които егото „благославя" всички връзки. И онези, които са свързани пред неговия олтар, приемат страданието и жертвата като цена, която трябва да платят за своята връзка. И в злобния им съюз, породен от страха от самотата, и въпреки това, посветен на продължаването на самотата, всеки се стреми да се освободи от вината, като я засили у другия. Защото всеки е убеден, че това намалява неговата собствена вина. Все му се струва, че другият го атакува и наранява, дори и по незначителни начини, може би „несъзнателно", но вечно изисквайки жертви. Яростта на всички, които се свързват пред олтара на егото, далеч надминава твоите представи. Защото егото не иска ти да си даваш сметка за нея.

10. Винаги, когато си гневен, бъди сигурен, че си изградил специални взаимоотношения, „благословени" от егото, защото гневът е неговото благословение. Гневът приема множество различни форми, но той не може дълго да държи в заблуда онези, които са готови да узнаят, че любовта не поражда никога вина, а каквото предизвиква чувство за вина, не би могло да бъде любов, а е гняв. Всеки гняв не е нищо друго, освен опит да накараш другия да изпита чувство за вина и този опит е едничката основа, която егото приема за специални взаимоотношения. Вината е единственото, от което егото има нужда и до като се идентифицираш с вината, тя ще запазва своята привлекателност за теб. Но запомни едно - да бъдеш заедно с едно тяло още не значи общуване. И ако го приемеш за общуване, изпитваш вина в общуването и ще се страхуваш да чуеш Светия Дух, разпознавайки в Неговия Глас собствената си потребност да общуваш.

11. Светия Дух не може да учи като използва страх. И как може Той да общува с теб, когато си убеден, че да общуваш означава да се обречеш на самота? Чисто безумие е да се вярва, че в общуването човек бива изоставен. И все пак мнозина го вярват, защото са убедени, че за да не се лишат от съзнанието си, трябва да го пазят само за себе си, но докато телата им са заедно,' съзнанията им си остават само техни. Така съединяването на телата се превръща в начин да държат съзнанията си разделени. Защото телата не могат да прощават. Те могат да правят само това, към което ги насочва съзнанието.

12. Илюзията за автономност на тялото и неговата способност да преодолее самотата е дело на плана на егото да установи своята собствена автономия. Докато вярваш, че да бъдеш с едно тяло представлява общуване, ще бъдеш принуден да държиш своя брат в тялото му, поддържайки това посредством чувството за вина. И ти ще виждаш сигурността си във вината и опасност в общуването. Защото егото винаги ще те учи, че самотата се преодолява чрез чувство за вина и че общуването е причина за самотата. И въпреки очевидното безумие на този урок, мнозина са го усвоили.

13. Прошката е в общуването също така сигурно, както проклятието е във вината. Учителското предназначение на Светия Дух е да научи тези, които вярват, че общуването е проклятие, на това, че то е спасение. И Той ще го направи, защото Божията сила в Него и в теб се съединява в истинско взаимоотношение, толкова свято и силно, че то може да преодолее дори и това без страх.

14. Чрез светия миг се осъществява това, което изглежда невъзможно и дава ясно да се разбере, че съвсем не е невъзможно. В светия миг вината загубва привлекателната си сила, защото се възстановява общуването. И вината, чието единствено предназначение е да пречи на общуването, тук няма място. Тук няма нищо скрито и няма частни помисли. Волята за общуване привлича общуването и напълно преодолява самотата. Осъществява се пълно опрощение, защото липсва желанието да се изключи някой от постигнатата цялостност, внезапно осъзнавайки колко е ценна всяка частица от нея. В защитата на твоята цялостност всички са поканени и добре приети. И ти разбираш, че твоето осъществяване принадлежи на Бога, Който се нуждае да те види цялостен. Защото твоята цялостност те прави принадлежен Нему в собственото ти съзнание. А в съзнанието ти се изживяваш такъв, какъвто си сътворен и какъвто си.
VIII. Единственото реално отношение

1. Светия миг не отменя нуждата от обучение, защото Светия Дух не бива да те изоставя в качеството си на твой Учител, докато Светия миг се разгърне далеч отвъд времето. За изпълнение на подобна учителска мисия, Той трябва да използва всичко на този свят за собственото ти освобождение. Той не трябва да пропуска дори и най-малкия знак или намек за желание да се учиш от Него какво е истината. И незабавно се възползва от всичко, което Му предлагаш в тази насока. Неговата загриженост и внимание към теб са безгранични. Пред лицето на твоя страх от прошката, който Той разбира със същата яснота, с която знае, че прошката е освобождение, Той ще те научи да си спомниш, че прошката не е загуба, а твое спасение. Ще те научи, че само в пълното опрощение, при което признаеш, че няма за какво да се прощава, ти си напълно изкупен.

2. Вслушай се с радост в Него и научи, че нямаш никаква потребност от специални взаимоотношения. В тях търсиш само това, от което сам си се отказал. И чрез тях никога няма да узнаеш стойността на онова, което си отхвърлил, но продължаваш да желаеш от цялото си сърце. Нека заедно да се съединим и да превърнем всичко в свят миг по силата на своето желание да бъде така. Божият Син изпитва такава голяма потребност да пожелаеш да се устремиш към това, че просто не можеш да си представиш нужда по-голяма. Съзри единствената нужда, която имат съвместно Бог и Неговият Син и която и двамата желаят да удовлетворят. Не си сам в това. Волята на твоите творения те зове да споделиш своята воля с тях. И всеки трябва да те търси там, където си и да те открие.

3. Свързвай се само с това, което никога не ще те напусне и което ти не ще напуснеш никога. Самотата на Божия Син е самота на Неговия Отец. Не се отричай от съзнанието за своята цялостност и не се опитвай да я възстановиш само за себе си. Не се страхувай да повериш спасението на Любовта на своя Спасител. Той няма да те предаде, защото произтича от Онзи, Който не познава предателството. Приеми, че твоето чувство за провал не е нищо друго, освен погрешно схващане за собствената ти същност. Защото Светия приемник на Бога не може да претърпи провал и нищо, което той пожелае, не може да бъде отхвърлено. Ти имаш завинаги едни толкова свети отношения, че те са зов към всеки да избяга от самотата и да се присъедини към теб в любов. И всеки трябва да те потърси там, където си и ще те намери.

4. Само за миг си помисли: Бог ти е поверил Синовността, за да ти гарантира съвършено творчество. Това е Неговият дар, защото както Той не те е лишил от Себе Си, така не те е лишил и от Своето творение. Всичко, сътворено някога, е твое. Ти си във взаимоотношения с цялата вселена. И защото тази вселена произтича от Бога, тя далеч превъзхожда всички дребни тела, които възприемаш. Защото всичките й части са съединени в Бога чрез Христо, където стават подобни на своя Отец. Христос не познава разделение от Своя Отец, Който е Неговото единствено взаимоотношение, в което Той дава така, както дава Отца на Него.

5. Светия Дух е Божият опит да те освободи от това, което е Непонятно за Него. И при такъв Първоизточник, опитът ще бъде успешен. Светия Дух иска от теб да откликваш така, както откликва Бог, защото желае да те научи на това, което не разбираш. Бог е готов да откликне на всяка нужда, независимо от формата, която придобива. И така, Той поддържа открита връзката, за да приема твоето послание и ти да приемаш Неговото. Бог не разбира твоя проблем в общуването, защото не го споделя. Само ти единствен вярваш, че проблемът ти се разбира от само себе си. Светия Дух знае, че не е така, и все пак Той го разбира, защото ти си го предизвикал.

6. Единствено в Светия Дух е осъзнаването на това, което е недостъпно за Божието познание и твоето разбиране. Неговата цел е да приеме и двете и като премахне всеки елемент на несъгласие, да ги съедини в едно. И Той ще успее да постигне това, защото такова е Неговото предназначение. Затова остави на Него всичко, което ти се струва невъзможно, защото Той знае, че е възможно, понеже е Божията Воля. И нека Той, Чието учение е само от Бога, да те научи на единствения смисъл на взаимоотношенията. Защото Бог е сътворил единственото взаимоотношение, което има смисъл и това е Неговото взаимоотношение с теб.
IX. Светият миг и влечението към Бога

1. Както егото се стреми да ограничи начина ти да възприемаш своите братя само до тялото, така Светия Дух е готов да разкрепости твоето виждане и да ти позволи да съзерцаваш Великите Лъчи, които се излъчват от тях така безбрежни, че достигат до Бога. Този преход към истинно виждане се осъществява в светия миг. Ти трябва да познаеш какво съдържа този миг, за да пожелаеш да го превърнеш в нещо трайно. Когато имаш подобна воля, той няма да те напусне, защото е постоянен. Когато го приемеш като единственото възприятие, което желаеш, той се трансформира в познание чрез ролята, която сам Бог изпълнява в Изкуплението, защото тя е единствената стъпка в него, която Той разбира. Следователно, това няма да се отлага, щом ти бъдеш готов, ала сега още не си.

2. Наша задача е да развиваме колкото се може по-бързо необходимия процес за откритото разглеждане на всички пречки точно такива, каквито са. Защото не е възможно да видиш колко неудовлетворително е това, което мислиш, че желаеш. Тялото е символ на егото, както егото е символ на разделението. И двете не са нищо друго, освен опити да се ограничи истинското общуване и така да се направи то невъзможно. Защото общуването трябва да бъде неограничавано от нищо, за да има изобщо смисъл, а лишено от смисъла си, то няма да те удовлетвори напълно. Но то остава единственото средство да установиш истински взаимоотношения, които да нямат ограничения, защото са установени от Бога.

3. В светия миг, когато Великите Лъчи изместят тялото в съзнанието, ти се дава да разбереш какво представляват взаимоотношенията без ограничения. Но за да видиш това, необходимо е да се отречеш от всички начини, по които егото използва тялото и да приемеш, че егото не притежава цел, която да споделиш с него. Защото егото е готово да ограничи всеки и до собствените си цели и докато си мислиш, че то има цел, ти ще предпочетеш да използваш всички средства, чрез които то се опитва да осъществи своята цел. Това то няма никога да постигне. Но ти със сигурност разбираш, че егото, чиито цели са напълно непостижими, ще се стреми към тях с всички сили и ще го направи със силата, която сам си му дал.

4. Не е възможно да разполовиш силата си между Небето и ада, между Бога и егото, и да разкрепостиш могъществото си за творчество, което е единствената цел, поради която то ти е дадено. Любовта винаги способства за израстване. Ограничения се изискват от егото и представляват неговите претенции да превръща всичко в незначително и безрезултатно. Ако се ограничиш да виждаш своя брат само като тяло, което ще правиш дотогава, докогато не го освободиш от него, ти си отрекъл неговия дар към теб. Тялото му не може да ти го даде. И не се стреми към него само чрез тялото. Но съзнанията ви са в неприривна връзка и тяхното единство трябва само да се приеме, за да изчезне самотата в Небесното Царство.

5. Ако позволиш на Светия Дух да ти разкрие Божията Любов към теб и нуждата на твоите творения да бъдат вечно с теб, ти ще почувстваш влечение към вечното. Никой, който Го е чул да му разкрива това, не може да се бави задълго тук. Защото ти желаеш да бъдеш на Небето, където си завършен и спокоен и имаш такива трайни и любящи отношения, че всякакво ограничение при тях е невъзможно. Нима не би разменил дребнавите си взаимоотношения за всичко това? Защото тялото наистина е незначително и ограничено и само тези, които виждаш без ограниченията, наложени от егото, могат да ти дадат свобода.

6. Ти нямаш и представа за границите, които си наложил на своите възприятия и нямаш идея за цялата красота, която можеш да видиш. Но трябва да запомниш едно - влечението към вината се противопоставя на влечението към Бога. Неговото влечение към теб си остава безгранично, но защото твоята сила, бидейки Негова, е също толкова велика, ти можеш да се отвърнеш от любовта. Това, което влагаш в чувството на вина, ти го отнемаш от Бога. И виждането ти става слабо, затъмнено и ограничено, защото си опитал да отделиш Отца от Сина и да ограничиш тяхното общуване. Не търси спасение в по-нататъшното разделение. И не ограничавай своето виждане на Божия Син до онова, което пречи на неговото освобождение и на онова, което Светия Дух трябва да преодолее, за да го разкрепости. Защото това, което го е закрепостило, е именно вярата му в греха.

7. Когато тялото загуби привлекателност за теб и когато престанеш да го цениш като средство да получиш каквото и да било, тогава няма да има пречки в общуването и мислите ти ще бъдат свободни като Божиите мисли. Когато позволиш на не Светия Дух да те научи да използваш тялото само за целите на общуването и да отхвърляш използването му за разделение и нападение, което егото вижда в него, ще узнаеш, че изобщо не се нуждаеш от тялото. В светия миг не съществуват тела и ти преживяваш само Божието привличане. Приемайки го изцяло и неделимо, ти се присъединяваш напълно към Него в миг, защото няма да налагаш граници на съюза си с Него. Реалността на това взаимоотношение става единствената истина, която някога би могъл да пожелаеш. Това е цялата истина.

1. Дадена ти е силата във времето да отлагаш да постигнеш съвършения съюз на Отца и Сина. Защото на този свят привличането на вината стои помежду им. Нито времето, нито промените имат място във вечността. Но тук предназначението на Светия Дух е да използва и едното, и другото, макар и не така, както егото ги използва. Това е моментът, когато ти ще честваш моето Рождество на света. Ала не знаеш как да го постигнеш. Позволи на Светия Дух да те научи и ми позволи да чествам твоето рождение чрез Него. Единственият дар, който мога да приема от теб, е дарът, който съм ти дал. Освободи ме, както аз съм избрал да те освободя. Ние заедно празнуваме времето Христово, защото то е лишено от смисъла си, когато сме разделени.

2. Светия миг е всъщност времето на Христос. Защото в този освобождаващ миг никаква вина не се натрапва върху Божия Син и той си връща своята безгранична сила. Какъв друг дар можеш да ми предложиш, когато аз избирам да ти предложа само този? И да ме видиш, означава да ме видиш във всички и да предложиш да всички онзи дар, който предлагаш на мен. Аз съм също толкова неспособен да приемам жертвоприношения, както и Бог, и всяка жертва, която налагаш на себе си, ти всъщност налагаш на мен. Разбери, че всяка жертва не е нищо друго, освен ограничение, което е наложено върху даряването. А чрез това ограничение ти ограничаваш себе си в приемането на дара, който аз ти предлагам.

3. Ние, които сме едно цяло, не можем да даряваме поотделно. Когато пожелаеш да приемеш нашите взаимоотношения за реални, вината няма да бъде привлекателна за теб. Защото в нашето единение ти ще приемеш всички свои братя. Дарът на единението е единственият дар, който аз съм се родил да даря. Дари ми го, за да го имаш. Христовото време е време, предназначено за дара на свободата, който се предлага на всекиго. И приемайки го, ти го даряваш на всички.

4. В твоя власт е да осветиш настоящето, защото е по твоите сили да превърнеш настоящето във време Христово. .Възможно е това да стане изведнъж, защото е нужна само една промяна на възприятията, тъй като ти си допуснал само една грешка. Тя изглежда като множество, но е една единствена. Защото, въпреки че егото приема много форми, то е винаги една и съща идея. Това, което не е любов, е винаги страх и нищо друго.

5. Не е необходимо да следваш страха из всички криволичещи пътища, по които се промъква подмолно и се крие в мрака, за да се появи във форми, съвсем различни от това, което е. И все пак, трябва да разгледаш всяка от формите му, като не губиш от погледа си принципа, който управлява всички. Когато си готов да разгледаш всички тези форми не като отделни, а като различни проявления на една и съща идея, която ти не желаеш, разбираш връзката им. Идеята е просто следната: Ти вярваш във възможността да бъдеш приемник на егото и враг на Бога. Смяташ, че си изправен пред този избор и вярваш че това е решението, което трябва да вземеш. Не виждаш други алтернативи, защото не можеш да приемеш факта, че чрез жертва не се постига нищо. Жертвата е от такова съществено значение за твоята система на мислене, че не можеш да разбереш смисъла на спасение без жертва. Ти така дълбоко си объркал жертвата и любовта, че не можеш да си представиш любов без жертва. И ето какво трябва да осъзнаеш - жертвата е атака, а не любов. Ако приемеш тази едничка идея, ще изчезне твоят страх от любовта. Вината не може да остане дълго там, където е преодоляна идеята за жертва. Защото там, където има жертва, някой трябва да плаща, а друг да получава. И единственият въпрос остава каква е цената и за какво.

6. Като приемник на егото, ти си убеден, че можеш да прехвърлиш на другите цялата своя вина и така да си купиш мир. И струва ти се, че не ти трябва да платиш цената. Макар да е очевидно, че егото изисква определена цена, то като че ли не я иска от теб. Ти не желаеш да признаеш, че егото, което сам си поканил, е вероломно спрямо онези, които го приемат радушно. Егото никога няма да допусне да доловиш този факт, защото, ако го разбереш, то ще остане бездомно. Защото, когато ясно осъзнаеш това, няма да се заблудиш от привидните форми, които егото приема, за да се защити от погледа ти. Ти ще различиш зад всяка привидност прикритие на едничката идея, която стои зад всички тях - че любовта изисква жертви и следователно е неразделна от агресията и страха. И че вината е цената за любовта, която трябва да се плати със страх.

7. Колко страшен е станал за тебе Бог и колко голяма жертва смяташ, че изисква Неговата Любов! Защото всеобхватната любов ще иска и всеобхватна жертва. И така изглежда сякаш егото изисква по-малко от Бога и се преценява като по-малкото зло от двете - едното поражда малко страх, но другото трябва да бъде унищожено. Защото ти виждаш любовта като нещо разрушително и единственият въпрос, който си поставяш, е кой да бъде унищоженият - ти или другият. Търсиш отговора на този въпрос в специалните си взаимоотношения, при които изглеждаш частично унищожител и унищожаващ, но не си изцяло нито единия, нито другия. И смяташ, че това те спасява от Бога, Чиято всеобхватна Любов би те унищожила напълно.

8. Ти си мислиш, че всеки друг изисква от теб жертва, но не виждаш, че единствено ти изискваш такава жертва и само от себе си. Но изискването за жертва е толкова сурово и страшно, че не можеш да го приемеш такова, каквото е. Реалната цена, която плащаш поради това свое неразбиране, е толкова голяма, че ти си готов по-скоро да се отречеш от Бога, отколкото да я признаеш. Защото ако Бог изискваше всеобхватна жертва от теб, по-сигурен щеше да се чувстваш, ако го изнесеш извън себе си и го отдалечиш, а не ако бъдеш Негов приемник. На Бога ти приписваш предателството на егото и приканваш егото да заеме мястото Му, за да те защити от Него. И не си даваш сметка, че именно това, което си поканил, ще те унищожи и изисква от теб всеобхватна жертва. Никаква частична жертва не би утолила този жесток гостенин, защото това е нашественик, който мнимо предлага добронамереност, но само за да направи жертвата пълна.

9. Ти няма да успееш да бъдеш враг на егото само отчасти, защото то не приема пазарлъци и нищо няма да ти остави. Не можеш и да го приемеш отчасти. Налага се да избереш между пълната свобода и пълната обвързаност, защото няма други алтернативи. Вече си изпробвал множество компромиси при опита си да избегнеш да признаеш единственото решение, което трябва да вземеш. Но само когато разбереш решението такова, каквото е, можеш лесно да го приемеш. Спасението е просто, бидейки от Бога и следователно е много лесно за разбиране. Не се опитвай да го проектираш и видиш извън себе си. В теб са едновременно въпросът и отговорът; изискването за жертва и Божият мир.

1. Не се страхувай да признаеш, че идеята за жертва е изцяло създадена от теб. И не търси сигурност, опитвайки се да се защитиш от несъществуващото. Твоите братя и Отца ти са станали много страшни в твоите очи. И ти си готов да договориш с тях някои специални взаимоотношения, които си представяш, че могат да ти предоставят частично сигурност. Не се опитвай повече да поддържаш своите мисли откъснати от Мисълта, която ти е дадена. Когато ги видиш заедно и ги възприемеш в истинския им вид, изборът между тях е само най нежно пробуждане и е прост като отварянето на очите за светлината на деня, когато вече нямаш нужда от сън.

2. Знакът на Рождеството е звезда, светлина в мрака. Не го разглеждай вън от себе си, но виж как грее на вътрешното ти Небе и го приеми като знак, че времето на Христос е дошло. Той идва без да иска нищо. Не налага жертва на никого. Цялата идея за жертва губи смисъла си в Негово присъствие. Защото Той е Приемник на Бога. И ти трябва само да поканиш Този, Който вече е дошъл, като признаеш, че Неговият Приемник е Един и никаква мисъл, чужда на Неговата Единност не може да пребивава в Него. Любовга трябва да бъде всеобхватна, за да Го приеме, защото Присъствието на Светостта създава святост, която го заобикаля. Страхът не може да докосне Приемника, Който люлее Бога във времето на Христа, защото Приемникът е също толкова свят, колкото съвършената Невинност, която Той закриля и Чиято сила закриля Него.

3. Това Рождество предай на Светия Дух всичко, което те ранява. Остави се да бъдеш напълно изцелен, за да се свържеш с Него в изцелението и нека заедно да отпразнуваме нашето освобождение, като освободим всички други заедно с нас. Не задържай нищо, защото освобождението е всеобхватно и когато го приемеш заедно с мен, ти ще го отдадеш заедно с мен. Всяка болка, жертва и незначителност ще изчезнат в нашите и взаимоотношения, които са така невинни, както взаимоотношенията ни с Отца и също толкова могъщи. Болката ще ни се открие и ще изчезне в нашето присъствие, а без болка не може да има жертва. А без жертва трябва да има любов.

4. Ти, който вярваш, че жертвата е любов, трябва да се научиш, че жертвата е откъсване от любовта. Защото жертвата поражда вина също така сигурно, както любовта поражда Мир. Вината е условието на жертвата, както мирът е условие да осъзнаеш своите взаимоотношения c Бога. Чрез вината ти се откъсваш от своя Отец и братята си. Чрез мира отново ги приканваш, осъзнавайки, че те са там, където ги поканиш да дойдат. Онова, което откъснеш от себе си, изглежда плашещо, защото ти го натоварваш със страх и се опитваш да го изхвърлиш, макар да е частица от теб. Кой, възприемайки с омерзение част от себе си, може да живее в мир? И кой може да се опита да разреши „конфликта" на Небето и ада в душата си, като изхвърли Небето вън от себе си и му припише качествата на ада, без да се почувства незавършен и самотен?

5. Докато възприемаш тялото като своя реалност, ти ще се чувстваш самотен и ощетен. И дотогава ще се възприемаш като жертва, която намира оправдание да жертва другите. Защото кой би запокитил Небето и Бога далеч от себе си, без да изпита чувство на жертва и загуба? И кой може да страда от жертва и загуба, без да опита да се възстанови? Но как да го направиш, когато усилията ти се основават на убеждението, че лишението е реално? Лишението води до нападение, защото представлява убеждението, че нападението е оправдано. А докато поддържаш чувството за лишение, нападението става спасение, а жертвата - любов.

6. И става така, че винаги, когато търсиш любов, ти търсиш жертва и я намираш. Но не намираш любов. Не е възможно да отричаш същността на любовта и да я постигнеш. Самото съдържание на любовта е тъкмо в онова, което си отхвърлил вън от себе си, а любовта е лишена от смисъл вън от теб. Всъщност това, което си предпочел да задържиш, е лишено от смисъл, докато всичко, което си предпочел да отхвърлиш, съдържа целия смисъл на вселената и крепи единството на вселенския смисъл. Ако вселената не е съединена в теб, тя ще бъде откъсната от Бога, а да бъде без Него означава да бъде лишена от смисъл.

7. В светия миг се проявява състоянието на любовта, защото съзнанията се свързват без намесата на тялото, а където съществува общуване, там има мир. Принцът на Мира е роден, за да възстанови условието на любовта, учейки, че общуването си остава ненарушено дори тогава, когато тялото бъде унищожено, ако не гледаш на тялото като на необходимо средство за общуване. И ако разбереш този урок, ще осъзнаеш, че да пожертваш тялото означава да не пожертваш абсолютно нищо, и общуването, което е от съзнанието, не може да се пожертва. Къде тогава е жертвата? Урокът, който се родих да предам и който продължавам да преподавам на всички свои братя, е, че жертвата не съществува, а любовта е навсякъде. Защото общуването обгръща всичко и в мира, който то възстановява, любовта се явява от само себе си.

8. Нека никога отчаяние да не затъмни радостта на Рождеството, защото времето на Христос е безсмислено без радостта. Нека се свържем в прослава на мира като не изискваме жертва от никого, защото по този начин ти ми посвещаваш любовта, която ти посвещавам аз. Какво може да ни донесе по-голяма радост от чувството, че не сме лишени от нищо? Такова е посланието на времето Христово, което аз ти посвещавам, за да го посветиш ти и да го върнеш на Отца, Който ми го е предоставил. Защото във времето на Христос се възстановява общуването и Бог се свързва с нас в честването на сътворението на Неговия Син. Бог отдава благодарност на светия приемник, който е готов да Го посрещне и да Го пусне да влезе и пребивава там, където би желал. И чрез твоето посрещане Той те посреща при Себе Си, защото каквото се съдържа в теб, който Го посрещаш, Му се връща на Него. И ние честваме Неговата Цялостност, като Го приемаме в себе си. Онези, които приемат Отца, са едно цяло с Него, бидейки приемници на Този, Който ги е сътворил. И като Го приемат в себе си, заедно с Него идва и споменът за Отца и те си припомнят единственото взаимоотношение, което са имали и биха искали някога да имат.

9. Това е времето, когато една Нова година скоро ще се роди от Христовото време. Аз имам съвършена вяра в теб, че ще осъществиш всичко, което искаш да постигнеш. Нищо няма да липсва и ти ще постигнеш цялостност, а няма да рушиш. Кажи това на своя брат:

Така годината ще започне в радост и свобода. Има много работа, а ние дълго я отлагахме. Приеми светия миг, когато се paжда годината и заеми своето място, което толкова дълго стоеше празно във Великото Пробуждане. Направи тази година paзлична, правейки я неизменна. И позволи взаимоотношенията ти да станат свещени. Такава е нашата воля. Амин.