Глава 25 БОЖИЯТА СПРАВЕДЛИВОСТ

1. 
   Христос в теб не обитава тяло. И все пак Той е в теб. А това значи, че ти самият не
   

2. Всеки, който носи в себе си Христос, не може да не Го вижда навсякъде. Освен в телата. И докато вярва, че самият той е в тяло, Христос не може да бъде там, където той предполага. Така носейки Го в себе си, той не може да Го изяви. Такъв човек не разпознава Христос, където е наистина. Синът човешки не е възкръсналият Христос. Но Божият Син живее точно там, където и той, и върви с него в неговата святост, която е също така очевидна, както специалното му отношение се изявява в неговото тяло.

3. Тялото не се нуждае от изцеление. Но съзнание, което се смята за тяло, е наистина болно! И тъкмо в това отношение Христос дава лек. Неговата цел обгръща тялото в светлината Му и го изпълва със Светостта, която сияе от Него. И Христос се изявява във всичко, което върши или изразява тялото. За онези, които не Го познават, то Го носи в нежност и любов, за да изцели техните съзнания. Такава е мисията, която твоят брат има за теб. И такава е твоята мисия пред него.
I. Връзката с истината

1. Не може да е трудно да изпълниш задачата, която ти е възложена от Христос, защото Той е този, Които я изпълнява. И в процеса на осъществяването й ще разбереш, че тялото само е изглеждало средство за нейното постигане. Защото Христово е Съзнанието. И следователно е твое. Неговата Святост ръководи тялото посредством съзнанието, което е единно с Него. Така твоят брат те вижда и ти него. Тук Светия Христос среща Себе Си; и няма разграничения между аспектите на Неговата Святост, които се срещат, съединяват се и го издигат до Отца - цялостен, чист и достоен за Неговата вечна Любов.

2. Как можеш да проявиш Христос в себе си, освен като виждаш светостта и Него в нея? Възприятието ти подсказва, че ти се изявяваш в онова, което виждаш. Виждаш ли тялото, ще повярваш, че си тяло. И всяко тяло, което погледнеш, ще ти напомня за теб самия; за твоята греховност, злина и над всичко друго -смърт. Няма ли да презреш онзи, който ти говори така и да поискаш той да умре? Вестта и вестителят са едно. И ти трябва да виждаш своя брат като самия себе си. В рамката на тялото му ще съзреш у него греховност, при която ти биваш осъден. В неговата святост, Христос Се изявява като тъждествен с теб.

3. Възприятието е изборът на онова, което сам желаеш да бъдем и; на света, в който желаеш да живееш и състоянието, в което смяташ, че съзнанието ти ще намери доволство и удовлетворение. То избира онова, в което вярваш, че е твоята сигурност в зависимост от собственото ти решение. Възприятието ти открива теб самия по начина, по който искаш да се видиш. И е винаги вярно на твоята цел, от която никога не се разграничава и не показва и най-дребното свидетелство за нищо, което съзнанието ти не поддържа. Възприятието е част от онова, което е твое предназначение да виждаш, защото средствата и целта никога не са различни. Така ти научаваш, че онова, което привидно има отделен живот, всъщност няма живот.

4. Ти самият си средство на Бога; без да бъдеш разделен от Него, нито да имаш живот отделно от Неговия. Неговият живот се изявява в теб, Неговия Син. Всеки Негов аспект е обгърнат в святост и съвършена чистота, в любов небесна и толкова пълна, че може да освободи всичко, което види като себе си. Нейното лъчение озарява всяко тяло, към което погледне, прогонвайки тъмата, за да огрее на нейно място светлина, просто като пренебрегне тялото и види светлината отвъд него. Завесата се вдига благодарение на нейната нежност и нищо не скрива лицето на Христос от тези, които го гледат. Вие с твоя събрат сега стоите пред Него, за да Му позволите да повдигне завесата, която, както си мислите, толкова дълго ви е разделяла и отстранявала един от друг.

5. Тъй като вярваш, че си разделен от Бога, Небесното Царство също ти се струва разделено от теб. Не че наистина е разделено, но връзката, която ти е дадена, за да се съединиш с истината, може да стигне до теб посредством онова, което разбираш. Отец и Син и Свети Дух са като Един, както всичките ти братя се съединяват като един в истината. Христос и Неговият Отец не са били никога разделени и Христос живее в твоето разбиране в онази част от теб, която споделя Волята на Отца. Светия Дух свързва другата част - онова дребно, безумно желание да си отделен, различен и специален — с Христос, за да проясни единството на онова, което е реално единно. На този свят това не се разбира, но може да се научи.

6. Светия Дух служи на Христовата цел в твоето съзнание, така че целта на специалното отношение да може да бъде поправена там, където съществува грешката. И защото Неговата цел продължава да бъде единна с Отца и Сина, Той знае Божията Воля и онова, което ти истински желаеш. Но това се раз бира от съзнание, възприемащо като едно цяло, осъзнаващо, че е едно цяло, и преживяващо се като такова. Предназначението на Светия Дух е да те научи как се преживява това единство, какво трябва да направиш, за да го преживееш и къде трябва да отидеш, за да го постигнеш.

7. Всичко това е свързано с време и място, сякаш те съществуват поотделно, защото, докато си мислиш, че част от теб е обособена, понятието за Единство, обединено в Единно цяло, е лишено от смисъл. Очевидно е, че едно толкова раздвоено съзнание никога не може да бъде Учител на Единството, което обединява всичко в Себе Си. И следователно Това, Което е в съзнанието и наистина всичко обединява, трябва да е неговият Учител. Но то трябва да се ползва от език, достъпен на съзнанието в състояние, в което то смята, че се намира. И то трябва да използва всичко усвоено, за да сведе илюзиите към истината, премахвайки всички погрешни представи за твоята същност, извеждайки те отвъд тях към истината, която действително е отвъд илюзиите. Всичко това може да се сведе до следното твърдение:

Каквото е еднакво, не може да бъде различно и каквото е едно не може да има различни части.
II. Спасителят от мрака

1. Нима не е очевидно, че онова, което виждат телесните очи, те изпълва със страх? Може би се надяваш там да намериш надежда за удовлетворение. Може би си въобразяваш, че е възможно да постигнеш мир и благоденствие в света, който възприемаш. Но съвсем очевидно е, че изходът е неизменен. Въпреки всички надежди и илюзии, накрая винаги се стига до отчаяние. В това отношение няма и не може да има изключение. Миналото е ценно единствено с това, че те е научило да не очакваш трайно удовлетворение от нищо. Защото само така ще бъдеш готов да се откажеш от него и да го изоставиш завинаги.

2. Не е ли странно, че все още таиш някаква надежда да намериш удовлетворение в света, който виждаш? Но ти никога, по никакъв начин и никъде не си получавал нищо, освен вина и страх. Колко време ти е необходимо, за да осъзнаеш, че шансът за промяна на това твое отношение трябва да се използва незабавно - промяна, която да доведе до по-добър резултат? Защото едно е сигурно: начинът, по който си гледал и гледаш на нещата, не ти дава основание за бъдещи надежди, нито каквито и да било изгледи за успех. Да се надяваш на нещо, в което няма надежда, е отчайващо. Но тази безнадеждност е твоят избор, докато търсиш надеждата там, където не може да се открие.

3. 
   Нe е ли вярно също, че си намирал и друга някаква надежда; мъждукаща, непостоянна,
   

3. 
   Това не ти е донесло успех в миналото. Радвай се, че вече е напуснало съзнанието ти, за да
   

5. Кой е този, който ще закачи празна рамка на стената, за да застане пред нея в дълбоко преклонение, сякаш съзерцава шедьовър? Но ти, когато виждаш в своя събрат единствено тялото, всъщност правиш нещо такова. Шедьовърът, който Бог и е вложил в тази рамка, е всичко, което има да се види. Тялото го помества за известно време, но без да го затъмнява. И въпреки това, каквото Бог е сътворил, не се нуждае от рамка, защото Той го поддържа и Сам му е рамка. Той ти предлага да видиш Неговия шедьовър. Нима ще предпочетеш да гледаш рамката, вместо Него? Без да виждаш напълно картината?

6. Светия Дух е рамката, в която Бог е поставил онази част от Себе Си, която ти си склонен да виждаш разделена от Него. Но тази рамка е свързана с нейния Творец, едно цяло с Него и с Неговия шедьовър. Това е нейното предназначение и ти не правиш от рамката картина, дори ако предпочетеш да я виждаш на нейно място. Рамката, която й е дал Бог, служи на Неговата цел, а не на някаква твоя цел, различна от Неговата. Тъкмо твоята различна цел затъмнява картината и цени рамката вместо нея. Но Бог е поставил Своя шедьовър в рамка, която ще трае вечно, докато твоята се превърне на прах. Но не мисли, че картината е по някакъв начин увредена. Каквото Бог сътворява, е защитено от всяка разруха, неизменно и съвършено във вечността.

7. Приеми Божията рамка вместо своята и тогава ще видиш шедьовъра. Погледни неговата красота и ще разбереш Съзнанието, което го е замислило, не в плът и кости, а в рамка, красива като самото него. Неговата святост озарява невинността, скривана от тъмнината, и хвърля воал от светлина, излъчваща се от лицето към неговия Творец. Недей да мислиш, че това лице е потъмнявало някога, само защото ти си го видял в рамката на смъртта. Бог го е съхранил така, че когато го погледнеш, да видиш светостта, която му е дадена от Него.

8. В тъмата съзри спасителя от този мрак и разбери своя брат така, както Съзнанието на Отца ти го показва. Той ще се oткрои от мрака, когато го погледнеш, и ти ще престанеш да виждаш тъмнината. Тъмата никак не го е засегнала, нито пък теб, който си го извлякъл от нея, за да го видиш. Неговата безгрешност изобразява твоята. Неговата деликатност става твоя сила и двамата с радост ще погледнете към себе си, за да съзрете онази святост, която е в него, заради начина, по който ти си го видял. Той е рамката, в която е поставена твоята святост и каквото на него Бог е дарил, то е дадено и на теб. Колкото и да пренебрегва той шедьовъра в него, виждайки само рамката на мрака, въпреки всичко, твоето единствено предназначение е да видиш в него това, което той не съзира. При такъв поглед се споделя виждането, в което се съзерцава Христос, а не смъртта.

9. Нима Бог на Небесата не ще бъде радостен, когато оценяваш Неговия шедьовър? Какво би сторил Той, ако не да ти благодари за това, че също като Него обичаш Неговия Син? Нима Той няма да ти изяви Своята Любов, ако споделяш възхвалата, която отдава на Своя възлюблен? Бог високо скъпи творението като истински съвършен Отец. И радостта Му е пълна, когато част от Неговото творение се присъедини към Неговата възхвала, за да сподели радостта Му. Този твой брат е съвършеният дар на Отца за теб. И Той е радостен и благодарен, когато отдадеш признателност на Неговия съвършен Син за това, което е. И цялата Му благодарност и радост засияват над теб, който си готов да направиш пълна радостта Му, заедно с Него. А така става пълна и твоята радост. Нито лъч на радост не може да се види от онези, които са готови да направят пълно щастието на Отца, а с него и собственото си щастие. Бог отдава благодарността си на всеки, който споделя Неговата цел. Волята Му не е да бъде сам. Както и твоята не е такава.

10. Прости на своя брат и няма да бъдеш разделен от него и неговия Отец. Ти не се нуждаеш от прошка, защото напълно чистят не може да е съгрешил. Отдай Му онова, което ти е дал Той, за да можеш да видиш, че Неговият Син е единен и да отдадеш благодарност на неговия Отец, каквато Той ти отдава. Не се съмнявай, че Той ти отдава цялата Си възхвала. Защото каквото даваш ти, е Негово и, когато го даряваш, се научаваш да виждаш Неговия дар. Дари на Светия Дух онова, което Той дарява еднакво на Отца и Сина. Нищо няма власт над теб, освен Неговата Воля и твоята, която е само разгръщане на Неговата. Ти си сътворен за това, а заедно и единен с теб и твоят брат.

11. Вие сте еднакви и Самият Бог е Единно цяло и не е разединен в Своята Воля. И ти трябва да имаш единна цел, защото Той дарява еднакво и теб, и брат ти. Неговата воля се възсъединява, когато ти присъединиш своята воля, за да станеш цялостен, предлагайки цялостност на своя брат. Недей да виждаш в него греховността, която вижда той, а му отдай почит, за да оцениш и себе си, и него. На теб и твоя брат е дадена силата на спасението, за да споделите заедно освобождението от мрака; за да можете да видите като едно цяло онова, което не е било разделено никога и никога не се е откъсвало от Божията Любов, отдавана по равно.

1. В онази степен, в която отдаваш стойност на вината, ти ще възприемаш един свят, в който агресията е оправдана. Доколкото разбираш, че няма никакъв смисъл в чувството на вина, дотолкова ще възприемеш, че агресията не може да има основание. Това е в съгласие с основния закон на възприятието: Ти виждаш онова, което вярваш, че е тук, а вярваш, че е тук, защото искаш да бъде така. Възприятието се основава единствено на този и никой друг закон. Всичко останало произтича от него, за да го поддържа и укрепва. Това е сетивната форма, приспособена към този свят, на основополагащия Божи закон, че любовта пресътворява себе си и нищо, освен себе си.

2. Божествените закони не се проявяват пряко в света, където господстват възприятията, защото такъв свят не би могъл да бъде сътворен от Съзнание, за което възприятието е лишено от смисъл. Но Неговите закони се отразяват навсякъде. Не че светът, където съществува това отражение, е реален по начало Само че Неговият Син вярва в това, а от вярата на Своя Син Toй не би могъл напълно да се разграничи. Не би могъл напълно да проникне в безумието на Сина Си заедно с него, но може да направи така, че Собственият Му разум да го съпровожда, за да не бъде загубен завинаги в безумието на своето желание.

3. Възприятието се основава на избор; познанието не. Познанието има само един закон, защото има само един Творец. Но този свят има двама създатели, които не го виждат по един и същ начин. За всеки от тях той има различно предназначение и за всеки от тях светът е съвършено средство за постигане на целта, която се възприема. За специалното отношение светът е съвършена рамка за изява - прекрасно бойно поле, където да води своите войни, сигурно убежище за илюзиите, които да превръща в реалност. То не възприема никого, освен себе си; и никой не може да намери пълно оправдание пред него.

4. Съществува друг Създател на света и Изправител на безумното убеждение, че нещо може да се установи и поддържа без връзка, която все пак да го държи в Божиите закони; не както законът поддържа вселената според сътворението й от Бога, но в някаква форма, приспособена към нуждите, които Божият Син вярва, че има. Когато грешката се поправи, тя се премахва. Така Бог осигурява защитата на Своя Син, въпреки неговите грешки.

5. Светът, създаден от грешките, има и друга цел, защото той има и друг Създател, Които може да съгласува целите на този свят е предназначението, което е вложено в него от Твореца. В неговото възприемане на света се вижда само основание за прошка и съвършена невинност. Всичко получава непосредствена и пълна прошка. Не остава нищо да затъмнява дори и миг невинността, която сияе неизменна, отвъд жалките опити на специалното отношение да я изтласка от съзнанието, където трябва да бъде, за да озарява тялото вместо него. Небесните светилници не могат да се видят според някаква произволна воля нa съзнанието. Ако то предпочита да ги вижда не там, където е тяхната обител, сякаш озаряват място, където не биха могли никога да бъдат, тогава Създателят на света трябва да поправи тази твоя грешка, за да не останеш в мрака, лишен от светила.

6. Всеки на този свят е влязъл в тъмнината, но не и сам. Не се налага да остава повече от миг. Защото той идва на света с Божията Помощ в себе си, която всеки момент може да го изведе от мрака в светлина. Всяко време, което избере, е подходящо, защото помощта е налице и само чака неговото решение. И когато избере да се възползва от онова, което му е дадено, тогава ще види всяка ситуация, която е смятал, че основателно буди у него гняв, да се превръща в случай, който основателно предизвиква любовта му. В предишните призиви за война той отчетливо ще чуе призив за мир. И ще разбере, че там, където е насочвал агресията си, е също така олтар, където със същата лекота и далеч по-голямо щастие може да предложи прошка. И той ще изтълкува по нов начин всички изкушения като друга възможност да постигне радост.

7. Как може да бъде грях един шедьовър? Нека грешките на твоя брат да бъдат за теб само възможност да видиш действието на Помощника, който ти е даден, за да видиш света, създаден от Бога, вместо създадения от теб. Какво тогава наистина има оправдание? Към какво се стремиш? Тези два въпроса са тъждествени. И когато ги възприемеш като такива, твоят избор е направен. Защото разглеждането им като един ти помага да се отърсиш от убеждението, че съществуват два начина на виждане. Този свят може да допринесе много за твоя вътрешен мир и да ти даде много възможности за прошка. Такова е неговото предназначение за онези, които желаят мирът и прошката да се спуснат над тях и да им предложат светлината.

8. 
   Създателят на света на доброто притежава пълната възможност да преодолее света на омразата и насилието, който привидно се е изпречил между теб и Неговата доброта. Този свят не съществува в Неговите прощаващи очи. Затова не трябва да съществува и в твоите очи. Грехът е твърдото убеждение, че възприятието е неизменно. Каквото е прокълнато, е обречено и то завинаги, защото не заслужава прошка. Но ако му се прости, това значи, че неправилно е било възприето като грях. Така става възможна промяната. Светия Дух също възприема като неизменно онова, което вижда. Но грехът не може да засегне Неговото виждане, защото погледът Му го коригира. И следователно, той сигурно е грешка, а не грях. Защото се е случило онова, което грехът не би допуснал за възможно. Наказанието за греха е нападение срещу него и най-сигурният начин да бъде съхранен. Да простиш греха - това е да промениш неговия статус от грешка в истина.
   
9. 
   Божият Син не би могъл да извърши грях, но може да се стреми към нещо, което му
   

1. Съзнанията, които са свързани и разбират това, не могат да чувстват вина. Защото не могат да проявяват агресия и са щастливи от този факт, чувствайки се сигурни от него. Радостта им се състои в това да виждат невинността. Затова се стремят към нея, целта им е да я виждат и ликуват. Всеки търси онова, което ще го направи щастлив така, както той го разбира. Целта в този смисъл не се променя. Но начинът, по който смяташ да я постигнеш, налага да избереш средствата и този избор изглежда неизбежен и неизменен, докато не се промени целта. И тогава се избират нови средства, защото онова, което ще доведе до щастие, се определя по друг начин и се търси различно.

2. Тогава основният закон на възприятието би могъл да се изрази така: „Онова, което виждаш, ще те направи щастлив, защото го виждаш именно, за да бъдеш щастлив.” И докато си мислиш, че страданието и грехът ти носят щастие, дотогава ще ги виждаш. Нищо не е зловредно или благоприятно, независимо от собственото ти желание. Твоето желание поражда последиците, които то има върху теб. Защото ти си го избрал като средство да постигнеш тези последици, вярвайки, че именно те ще ти донесат щастие и радост. Дори и на Небето е в сила този закон. Божият Син твори, за да постигне щастие, споделяйки в своето творение целта на своя Отец, за да се увеличи неговата радост, а с нея и Божията.

3. Ти, който създаваш един неистинен свят, почини си и намери покой в друг свят, където има мир. Ти носиш този свят на всички уморени очи и изнурени сърца, които виждат греха и преповтарят тъжния му припев. Ти можеш да им дадеш покой. Ти можеш да изградиш един свят, който ще са щастливи да съзерцават и където сърцата им ще възликуват. В теб има виждане, което се разгръща към всички тях и ги обгръща с нежност и светлина. И този разгръщаш се свят от светлина, изтласква мрака, който им се е привиждал, докато го превърне в далечна сянка, която постепенно се оттегля и забравя, изчезвайки в нищото под лъчите на слънцето. И всички техни „зли” помисли и „греховни” копнения, техните сънища за вина и безмилостна разплата и всякакво желание да нараняват, убиват и умират, ще се разпръснат от слънчевата светлина, която носиш.

4. Нима не си готов на това в името на Божията Любов? Както и заради самия себе си ? Защото само помисли колко много ще ти даде това. Преследващите те сега „греховни” помисли ще започнат все повече и повече да се отдалечават. И ще продължат да се отдалечават, защото в теб самия е изгряло онова слънце, което ги изтласква със своята светлина. Задържат се за кратко, съвсем за кратко, в изкривени форми, които вече са толкова отдалечени, че не се различават, след което изчезват завинаги. И в тази слънчева светлина ти ще застанеш притихнал, в невинност и пълно безстрашие. И от теб ще се разгърне онзи покой, който си постигнал, и твоят вътрешен мир няма да те напусне никога, за да те остави бездомен. Онези, които предлагат мир на всекиго, са намерили дом в Царството Небесно, които светът не може да унищожи. Защото този дом е достатъчно голям, за да помести света в своя мир.

5. В теб е цялото Небесно Царство. Всяко падащо листо получава в теб живот. Всяка птица, пяла някога, отново ще запее в теб. И всяко цвете, което е цъфтяло, е съхранило аромата и красотата си за теб. Каква цел би могла да превъзхожда Волята на Бога и на Неговия Син да бъде възстановено Небесното Царство за този, за когото е сътворено, като негов единствен дом? Няма нищо преди и подир него. Няма друго място, друго състояние, нито време. Няма нищо близо или далеч Нищо друго. Под никаква форма. Него можеш да принесеш на целия свят и на всички мисли, които са го проникнали за малко и са погрешни. Как по-добре могат грешките ти да бъдат извадени наяве пред истината, ако не благодарение на желанието да носиш Небесната светлина със себе си, докато преминаваш отвъд света на мрака, в светлината?

1. Ето какво е състоянието на невинност: Стремежът към агресия изчезва напълно и вече няма причина да не се възприема Божия Син такъв, какъвто е. Вината вече не служи на никаква цел и не е нужна, защото когато го няма стремежът към грях, тя се обезсмисля. Агресията и грехът са свързани като една илюзия и всяко е причина, цел и оправдание на другото. Сами по себе си те са безсмислени, но се осмислят едно друго. Всяко е зависимо от другото за мнимия си смисъл. Никой пс би повярвал в агресията, ако не вярваше в истинността на греха, защото те взаимно свидетелстват за своята истина.

2. Агресията превръща Христос в твой враг, а заедно с Него и Бога. А как да не се страхуваш при такива „врагове”? Как да не се плашиш от самия себе си? Та ти си се накърнил, превърнал си се във „враг” на своето Аз. И сега трябва да си повярваш, че не си ти, а нещо чуждо на себе си, „нещо друго”, от което следва да се страхуваш, а не да го обичаш. Кой би могъл да нападне нещо, което възприема като напълно невинно? И кой не би се чувствал виновен, задето се стреми към агресия докато в същото време желае да бъде невинен? Защото кой, виждайки, че Божият Син е невинен, може да пожелае неговата смърт? Христос се явява пред теб, щом погледнеш своя брат. Той не си е отишъл, само защото твоите очи са затворени. Но какво може да се види, ако търсейки своя Спасител, гледаш към Него с невиждащи очи?

3. Гледайки така, ти не виждаш Христос. Виждаш „врага”, когото неправилно си взел за Христос. И изпитваш омраза, задето не намираш грях в него. И оставаш глух към неговия печален зов, неизменен по съдържание в каквато и форма да прозвучи - да се съединиш и свържеш с него в мир и невинност. И въпреки това, зад безсмислените крясъци на егото, това е зов, даден му от Бога, за да чуеш в него Божия зов към теб и да му отговориш, връщайки на Бога онова, което Му принадлежи.

4. Божият Син изисква от теб само едно: да му върнеш онова, което му се полага, за да го споделиш. Никой от вас не го притежава поотделно. Така то е загубено и за двама ви. Когато сте заедно, то ще даде сили на всеки от вас, за да спаси другия, а с него - и себе си. Получил прошка от теб, твоят спасител ти дава спасението. Осъден от теб, ти дава смърт. Всеки отразява за теб това, което си избрал да бъде. Ако твоят избор противоречи на неговата истински реална и единствена функция, ти му отнемаш радостта да осъществи даденото му от Бога предназначение. Но не мисли, че само той е изгубил Небесното Царство. Нито пък може да си го върне, докато ти не му покажеш пътя и сам не го намериш, вървейки до него.

5. Спасението му не изисква жертва, защото благодарение на Неговото освобождение ти ще постигнеш своето. Да позволиш предназначението му да се осъществи е начин да постигнеш собственото си освобождение. Така че, ти вървиш към Небето или към ада, но никога не си сам. Когато съзреш неговата безгрешност, колко прекрасна ще ти се стори тя! И колко ще бъде голяма радостта ти, когато бъде той свободен да ти предложи дара нa виждането, който Бог му е дал за теб! Той не се нуждае от нищо друго, само от това - да му позволиш свободата да осъществи задачата, която му е дал Бог. Запомни едно: че каквото той върши, и ти вършиш заедно с него. И така, както го виждаш, така и ще определяш предназначението, което той има за теб, докато не погледнеш по друг начин на него и не му позволиш да бъде това, което Бог му е определил да бъде за теб.

6. При цялата ненавист, която Божият Син изпитва към себе си, той смята, че Бог е неспособен да спаси Своето творение от мъките на ада. Но в любовта към себе си, Божията Воля е свободна да се осъществи. В брат си ти виждаш образа на своята вяра каква е Божията Воля за теб. Чрез своята прошка ти ще избереш Божията Любов към теб; чрез агресия само ще се убедиш в омразата Му и ще останеш с впечатлението, че Небесното Царство е един ад. Отново погледни своя брат, ала с разбирането, че той е твоят път към Небето или ада в зависимост от начина, по който го възприемаш. Но не забравяй - каквато роля му дадеш, такава ти се дава и ти ще изминеш пътя, който си Mу показал, защото тона си отсъдил за себе си.
VI. Специалното предназначение

1. Божията благодат нежно се спуска над очите, които промиват и всичко, което виждат те, говори за Бога. ²Който гледа през очите на прошката, не вижда зло и нищо на света не го плаши, никой не е различен от него. ³Обичайки целия свят той гледа на себе си с любов и доброта. ⁴Не се осъжда за своите грешки и не осъжда другите. ⁵Не е съдия, който налага отмъщение и наказва греховете. ⁶Той гледа с добро на себе си и с цялата си нежност на другите. ⁷Защото желае само да лекува и благославя. ⁸И тъй като е в хармония с Божията Воля, той има силата да изцелява и благославя всички, към които се обърне Божията благодат в погледа.

2. Очите се приспособяват към мрака и тогава ярката светлина на деня им причинява болка, тъй като са свикнали със смътните очертания на сумрака. ²Тогава погледът отново се отдръпва от светлината на слънцето и ясните очертания на всичко, което е озарено от нея. ³Полуздрачът му се струва нещо по-добро и разбираемо. ⁴Изглежда сякаш е по-лесно да виждаш неясното и смътното; то не е толкова болезнено за очите от онова, което е напълно ясно и непротиворечиво. ⁵Но предназначението на очите не е такова и нима може някои да каже, че предпочита мрака, когато желанието му е да вижда.

3. Стремежът да виждаш приканва Божията благодат над очите ти и ти дарява светлина, която прави виждането възможно. ²Желаеш ли да видиш своя брат? ³Бог с радост ще ти даде възможност. ⁴Той не желае твоят спасител да си остане неразпознат. ⁵Както не желае и предназначението, което му е дал, да си остане неосъществено. ⁶Не го оставяй повече самотен, защото самотните не виждат какво им е предназначено дa изпълнят на света, не се чувстват никъде необходими и нямат цел, която само те да могат съвършено да осъществят.

4. Така добронамерено Светия Дух възприема специалното отношение; така използва онова, което си създал, за изцеление, а не във вреда. ²Той дава на всеки специално предназначение в спасението, което само той може да изпълни - онзи дял, определен единствено за него. ³И този план няма да се осъществи напълно, докато той не открие своята специална функция и изпълни отредения му дял, за да постигне цялостност в свят, управляван от незавършеност.

5. Тук, където не преобладават законите на Бога в съвършената си форма. Toй все пак може да направи едно съвършено нещо и един съвършен избор. ²И чрез тази проява на специална вярност към човек, възприеман като различен, той разбира, че дарява нещо, което е дарено на самия него и следователно двамата са единни. ³Прошката е единственото предназначение, което има смисъл във времето. ⁴Тя е единственото средство, чрез което Светия Дух превръща специалното отношение от грях в спасение. ⁵Прошката е за всички. ⁶Но когато обхване всички, тя бива осъществена и всяко предназначение намира своето осъществяване с нея. ⁷Тогава времето престава да съществува. ⁸Но докато е във времето, човек все още има много работа. ⁹И всеки трябва да осъществи това, което му е отредено, защото от неговия дял зависи и всеобщият план. ¹⁰Той има специална роля във времето, защото я е избрал и по този начин я е създал. ¹¹Желанието му не е отхвърлено, а само е получило друга форма, за да му се даде възможност да служи на брат си и на себе си, превръщайки се в средство за спасение, а не загуба.

6. Спасението е само напомнянето, че този свят не е твоят дом. ²Не си принуден да приемаш законите му, да споделяш ценностите му. ³И нищо, което ти се струва, че виждаш, не съществува в него. Това се вижда и разбира тогава, когато всеки вземе участие в преодоляването му, както е взел в неговото създаване. ⁵Той има средства и за едното, и за другото, както е било винаги. ⁶Специалното отношение, което е избрал, за да си навреди, е определено от Бога като средство за неговото спасение още от мига на избора. ⁷Специалният му грях се превръща в специална благодат. ⁸Специалната му омраза е превърната в специална любов.

7. Светия Дух се нуждае от твоето специално предназначение, за да осъществи Своето. ²Не мисли, че нямаш специална стойност на този свят. ³Ти си я пожелал, и тя ти е дадена. ⁴Всичко, което си породил, може да послужи и на спасението еднакво добре. ⁵Божият Син не може да направи такъв избор, който Светия Дух да не съумее да използва за него, а не срещу него. ⁶Само на тъмно специалното ти отношение изглежда като агресия. ⁷В светлината ти виждаш в него специалното ти предназначение да спасиш Божия Син и да му позволиш да разбере, че е в безопасност, както винаги е бил и ще остане във времето, също както и във вечността. ⁸Това е предназначението, дадено ти заради твоя брат. ⁹Поеми го внимателно от неговата ръка и нека спасението в теб да получи съвършеното си осъществяване. ¹⁰Направи само това, за да получиш всичко.

1. Щом Светия Дух е в състояние да преобрази в благословение всяка присъда, която си наложил върху себе си, тя не може да бъде грях. ²Единствено грехът на този свят не се променя. ³Той е неизменен. ⁴И на тази неизменност се крепи светът. ⁴Магията на този свят би могла привидно да скрие от грешниците страданието, причинено от греха, и да бъде примамлива със своя блясък и коварство. ⁵Но всеки знае, че цената, която се плаща за греха, е смърт. ⁶И това е точно така. ⁷Защото грехът е искане на смърт, желание основанията на този свят да станат сигурни като любовта, надеждни като Небесното Царство и силни като Бога. ⁸Този свят е застрахован срещу всякаква любов за всеки, който приема за възможен греха. ⁹И това няма да се промени. ¹⁰Но възможно ли е това, което не е сътворено oт Бога, да споделя качествата на Неговото творение, когато Му противоречи във всякакъв смисъл?

2. Не е възможно стремежът на „грешника" към смъртта да притежава силата на Божията Воля за живот. ²Както е невъзможно основата на един свят, който не е създаден от Бога, да бъде сигурна и твърда като Небесното Царство. ³Може ли да няма разлика между Небето и ада? ⁴И нима е възможно да бъде неизменно нещо, което не е Божия Воля? ⁵Какво, освен Неговата Воля, е неизменно? ⁶И какво друго би могло да притежава същите качества? ⁷Съществува ли желание, което да се постави над Божията Воля и да бъде неизменно? ⁸Ако разбереш, че няма нищо неизменно, освен Божията Воля, този курс няма да бъде труден за теб. ⁹Защото тъкмо в това не вярваш. ¹⁰Но едва ли би повярвал в нещо друго, ако видиш реалността на това убеждение.

3. Да се върнем към казаното и да го разгледаме внимателно ²Излиза, че или Бог е безумен, или този свят е място на безумието. ³Нито една Негова Мисъл няма смисъл в рамките на този свят. ⁴И нищо, което светът приема за истина, няма смисъл за Неговото Съзнание. ⁵Нещо, лишено от смисъл и значение, е безумие. ⁶А безумието не може да бъде истина. ⁷Ако дори едно убеждение от тези, които толкова много се ценят на този свят, е вярно, тогава всяка Мисъл Божия е само илюзия. ⁸А ако дори и една от Неговите Мисли е истина, тогава всички убеждения, на които светът придава смисъл, са неверни и лишени от съдържание. ⁹Това е изборът, който правиш ти. ¹⁰Не се опитвай да го разглеждаш по друг начин и да го свеждат до нещо, което не е. ¹¹Защото това е единственото решение, което можеш да вземеш. ¹²Останалото зависи от Бога, а не от теб.

4. Да видиш основание дори в една единствена от ценностите, КОИТО се поддържат от този свят, означава да отречеш здравия разум на себе си и Отца. ²Защото Бог и Неговият възлюблен Син не мислят по различен начин. ³И съгласието на тяхната Мисъл превръща Сина в сътворец на онова Съзнание, от Чиято Мисъл е сътворен. ⁴Затова, ако реши да повярва, че дори една мисъл противоречи на истината, той е приел, че не е Син на своя Отец, защото този Син сигурно е безумен, а разумът трябва да се търси далеч от Отца и Сина. ⁵Такова е твоето убеждение. ⁶Не мисли, че подобно убеждение може да зависи от формата, пол, която се проявява. ⁷Всеки, който вярва, че това е свят на здравия разум, обоснован в мисленето си и почиващ на някаква разумна логика, поддържа подобно убеждение за истина. ⁸Грехът не е реален, защото Отца и Сина не са безумни. ⁹Този свят е лишен от смисъл, защото се основава на греха. ¹⁰Кой би могъл да сътвори невъзможното, ако то не почива на истината?

5 Светия Дух може да промени изцяло основанията на видимия свят в нещо друго - в основа на здравия смисъл, върху която да се гради смислено възприятие на един друг свят. ²Свят, който не се противопоставя на нищо, което може да изведе Божия Син до разума и радостта. ³Свят, в който нищо не говори за жестокост и смърт, за разделение и разграничения. ⁴Защото тук всичко се възприема единно и никой не претърпява загуба за сметка на друг.

6. Изпитвай своите убеждения спрямо това изискване и разбери, че всичко, което отговаря на него, е достойно да му вярваш. ²Но друго нищо не е достойно. ³Каквото не е любов, е грях, където всеки смята другия безумен и незначителен. ⁴Любовта е основата на един свят, който грешниците възприемат за безумен, вярвайки, че техният път води към разума. ⁵Но грехът е също толкова безумен през погледа на любовта, чиито добри очи прозира отвъд безумието и в мир се спират на истината ⁶И грехът, и любовта виждат света като неизменен, защото определят по свой начин неизменната и вечна истина за твоята същност. ⁷И едното, и другото отразяват една гледна точка за това какви трябва да бъдат Отец и Син, за да има значение и смисъл съответната гледна точка.

7. Твоето специално предназначение е онази особена форма, под която фактът, че Бог не е безумен, придобива истински здрав смисъл и значение зa теб. ²Съдържанието е неизменно. ³Формата е подходяща за твоите специфични нyжди, както и за времето и мястото, където се намираш според представите си и където можеш да се освободиш от мястото и времето и от всичко, което смяташ, че те ограничава. ⁴Божият Син не може да бъде ограничаван от времето и мястото, нито от нещо друго, което не съответства на Божията Боля. ⁵Но ако Неговата Воля се разглежда като безумие, то се налага специално да се избере онази форма на здравомислие, която е най-достъпна за безумните. ⁶Този избор не може да се осъществи от самите безумци, които имат този проблем, че не са свободни в своя избор, а би трябвало да се направи разумно в светлината на здравия смисъл.

8. Наистина ще бъде лудост да се повери спасението на безумните. ²Бог не е безумен и затова е поставил Онзи, Който е разумен като Него, да издигне един по-разумен свят пред погледа на всеки, избрал безумието за свое спасение. ³На Него е предоставен избора на най-подходящата форма за всеки - която не е агресивна спрямо света, който вижда, а тихо прониква и му посочва собственото му безумие. ⁴Този Един му дава алтернатива, друг начин да погледне на онова, което е виждал преди и е приемал за свят, в който живее и си мисли, че разбира.

9. Сега той трябва да преоцени всичко това, защото съответната форма на алтернатива не е нещо, което може да се отрече, нито пренебрегне, нито пък да се остави неразбрана. ²Специфичната функция на всеки е такава, че да се приеме като възможна и все по-желана, доказвайки, че тя е реално търсената алтернатива ³От тази позиция собствената му греховност и грехът, който вижда в света, започват да му дават все по-малко и малко. ⁴Докато започне да разбира, че възприемането на греха му струва разума и се изпречва като стена между него и всякаква надежда, да бъде здравомислещ. ⁵Той не е оставен без надежда да се освободи от безумието благодарение на своята роля и избавлението нa всички. ⁶Не може да бъде изоставен, без специфично предназначение в надеждата за постигане на мир, както Отец не може да пренебрегне Своя Син и да го изостави без мисъл и грижа.

10. На какво друго може да се разчита, ако не на Божията Любов? ²И къде другаде да се търси разума, ако не в Бога? Този Който говори в Негово Име, може да ти покаже това в алтернативата, която е избрал специално за теб. ⁴Божията Воля е да си спомниш това и да се издигнеш от най-дълбока печал до съвършена радост. ⁵Приеми предназначението, което ти е отредено в Божия план, който трябва да покаже на Неговия Син, че ад и Небе са различни, а не еднакви неща. ⁶И че в Небесното Царство Те са единни, без разграниченията, които правят. Небето – ад и ада – Небе, ако изобщо е възможно подобно безумие.

11. Убеждението, че някой може да губи, отразява предпоставката, че Бог трябва да е безумен. ²Защото на този свят изглежда някой непременно трябва да загуби, за да спечели друг. ³Ако това е вярно, Бог трябва да е наистина безумен. ⁴Но нима това схващане е различно от по-основополагащия принцип, че „Грехът е реален и той управлява света"? ⁵Дори и за най-дребна та придобивка някой трябва да претърпи загуба и точно да плати със страдание и кръв. ⁶В противен случай злото ще възтържествува и разрухата ще се окаже крайната цена на всяка придобивка. ⁷Ти, който вярваш, че Бог е безумен, внимателно преразгледай тази своя идея и разбери, че алтернативата е само една - или тя е безумна, или Бог.

12. Спасението е възраждане на идеята, че за да спечели един, не трябва да загуби друг. ²И за да спечели един, всички трябва да спечелят. ³Така разумът се възстановява. ⁴И върху този крайъгълен камък на истината трябва да се основава вярата във вечния разум на Бога в пълно доверие и мир. ⁵Разумът е удовлетворен, защото така се поправят всички безумни вярвания. ⁶А ако е така, значи, че грехът е невъзможен. ⁷Това е крайъгълният камък на спасението, изходната позиция, от която Светия Дух придава смисъл и посока на онзи план, в който ти имаш специфично предназначение. ⁸Защото така тя става цялостна, споделяйки предназначението на цялото.

13. Запомни, че всяко изкушение се свежда до едно: до безумната та вяра, че Божието безумие ще ти даде разум и всичко, каквото желаеш; че един между вас с Бога трябва да е безумен, след като целите ви са напълно несъвместими. ²Смъртта има претенции над живота, но животът не може да се поддържа на Всяка цена. ³Никой не може да пострада за осъществяването на Божията Воля. ⁴Неговата Воля е спасението, защото такава е и твоята. ⁵И не само за теб, а и за онова Аз, което е Божи Син. ⁶Той не може да загуби, защото това щеше да бъде загуба за Отца, а Той не може да губи. ⁷И това твърдение е израз на здрав разум, защото е истина.

1. Светия Дух може да използва за твое спасение всичко, което му предоставиш. ²Но не и онова, което не си Му предал, защото не може да ти го отнеме без твоята воля. ³Защото в такъв случай ти не би могъл да си помислиш, че ти го е отнел противно на волята ти. ⁴Така че, няма да разбереш, че е напълно в твоята воля да бъдеш свободен от него. ⁵Няма нужда да Му предадеш всичко с пълно съгласие, защото ако можеше да бъде така, ти нямаше да имаш нужда от Него. ⁶Нужно Му е съвсем малко: да предпочетеш да отдадеш нещо на Него, вместо да го оставиш само за себе си и да признаеш, че нямаш представа какво е това, което не води до загуба за никого. ⁷И само толкова.

2. Това е единственият принцип, който е нужен за спасение. ²Дори не е необходимо да имаш силна вяра в него, непоклатима и незасегната от всички други убеждения, които са против ни на нея. ³Ти не си обвързан с клетва за вярност. ⁴Но помни, че спасението не е потребно на спасените. ⁵От теб не се иска да правиш нещо, което човек, все още в състояние на вътрешно раздвоение и противоречие, не може да извърши. ⁶Имай поне малко вяра, че и в подобно състояние може да се постигне мъдрост. ⁷Но бъди признателен, че толкова малко вяра се иска от теб. ⁸Какво друго им остава на онези, които все още вярват в греха, ако не малко вяра? ⁹Какво биха могли те да знаят за Небесното Царство и справедливостта на спасените?

3. В спасението има една справедливост, за която светът не знае нищо. ²3а света справедливостта и отмъщението са едно и също, защото грешниците гледат на справедливостта само като на наказание спрямо тях, което може да им бъде наложено от друг, но което не могат да избегнат. ³Законите на греха изискват жертва. ⁴Няма значение каква. ⁵Във всички случаи трябва да се заплати сьс смърт. ⁶Това не е никаква справедливост, а безумие. ⁷Но нима може да не бъде безумие определянето на справедливостта там, където любовта означава омраза, а смъртта се разглежда като победа и триумф над вечността, надвременното и живото?

4. Ти, който не знаеш какво е справедливост, все пак можеш да попиташ и получиш отговор. ²Справедливостта означава да възприемаш всичко в една и съща светлина. ³Несправедливостта е един да бъде лишен от нещо за сметка на друг. ⁴Защото това е отмъщение, независимо каква форма може да приема. ⁵Справедливостта не изисква жертви, защото всяка жертва се прави, за да може да се поддържа и просъществува грехът. ⁶Жертвата е цената, която се плаща за греха, макар и не цялата цена. ⁷Отаналото се взема от друг, за да се положи редом с твоята дребна разплата, за да „изкупи" всичко онова, което искаш да задържиш и от което не искаш да се откажеш. ⁸Така ти отчасти възприемаш себе си като жертва, докато далеч по–голямата част от жертвата трябва да се поеме от друг. ⁹И в последна сметка, колкото неговата жертва е по-голяма, толкова твоята цел ще бъде по-малка. ¹⁰А тъй като справедливостта е сляпа, тя е доволна от разплатата, независимо от кого.

5. Може ли това да бъде справедливост? ²Бог не познава такава. Но истинската справедливост Му е позната, и то добре, защото Той е напълно справедлив към всекиго. ⁵Отмъщението е чуждо на Божието Съзнание, именно защото Той знае какво е справедливост. ⁶Да бъдеш справедлив означава да бъдеш безпристрастен, а не отмъстителен. ⁷Справедливост и отмъщение са несъвместими, защото едното противоречи на другото и отрича неговата реалност. ⁸Не е възможно да споделяш справедливостта на Светия Дух със съзнание, в което изобщо съществува понятието специално отношение. ⁹Та може ли Той да бъде справедлив, ако заклеймява грешника за престъпления, които не е извършил, а само така си мисли? ¹⁰И в какво ще се състои Неговата справедливост, ако изисква от всички, обсебени от идеята за заслужено наказание, да се откажат без никаква помощ от тази идея и да разберат, че е погрешна.

6. Изключително трудно е за онези, които вярват, че има смисъл в идеята за греха, да разберат справедливостта на Светия Дух. ²Те сигурно си мислят, че и Той трябва да е объркан като тях и не може да избегне отмъщението, което предполага тяхното разбиране за справедливост. ³Така че те изпитват страх от Светия Дух и виждат в Него Божия „гняв". ⁴Те не могат да разчитат, че Той няма да ги порази с огнени стрели от Небесните „огньове", които Самата Божия Десница ще им изпрати. ⁵Наистина са убедени, че Небесата са ад и действително изпитват страх от любовта. ⁶И в тях се надига дълбоко подозрение, побиват ги тръпки от страх, когато им се каже, че никога не са вършили грях. ⁷Самият техен свят зависи от непоколебимостта на греха. ⁸И те възприемат „заплахата" на справедливостта, която Бог познава, като по-унищожителна за тях самите и за техния свят, отколкото отмъщението, което разбират и обичат.

7. Затова загубата на греха им се струва като проклятие. ²Бягат от Светия Дух така, сякаш Той е пратеник от ада, спуснат им свише коварно и предателски, за да осъществи Божията мъст върху им зад прикритието на освободител и приятел. ³Та какво друго може да бъде Той за тях, ако не дявол, предрешен в ангелско облекло за заблуда? ⁴И какво избавление им се открива от Негова страна, ако не адските врата, които само изглеждат като Небесни двери?

8. И все пак, справедливостта не би наказала онези, които се стремят да бъдат наказани, но имат Съдия, Който знае, че в действителност са напълно невинни. ²В името на справедливостта Той е задължен да ги пусне на свобода и да им окаже всички почести, които заслужават и от които сами са се отказали, защото не могат да преценят безпристрастно и да разберат, че са невинни. ³Любовта е непонятна за грешниците, защото те смятат, че справедливостта е нещо отделно и съвсем различно от любовта. ⁴Така любовта се възприема като слаба, а отмъщението – силно. ⁵Защото любовта се загубва, ако справедливостта не е на нейна страна и е твърде слаба, за да те спаси от наказание. ⁶Но отмъщението без любов става още по-силно поради това, че е скъса ло и няма нищо общо с любовта. ⁷И в такъв случай какво, ако не отмъщението, може да ти помогне и да те спаси, когато любовта трепери отстрани, отпуснала безпомощно ръце, лишена от справедливост и жизненост в пълна безпомощност?

9. Какво може да иска от теб Любовта, щом такава е истината, която си приел? ²Може ли Той да очаква в любов и справедливост, че при такова объркване ти можеш много да Му дадеш? ³От теб не се иска да Му се довериш изцяло. ⁴Не повече от това, което виждаш, че ти предлага и съзнаваш, че сам не можеш да си дадеш. ⁵Въз основа на Божията справедливост Той paзбиpa какво заслужаваш, но че не можеш сам да го приемеш. ⁶Неговата специфична функция е да ти предложи даровете, които невинните заслужават. ⁷Всеки дар, който приемеш, радва и Него, и теб. ⁸Той знае, че Небето се обогатява с всеки дар, който приемаш. ⁹И Бог ликува, когато Неговият Син приема онова, което любящата справедливост знае, че му се полага. ¹⁰3ащото любовта и справедливостта не са две различни неща. ¹¹Защото са едно и също, милостта е в Божията Десница и позволява на Божия Син да си прости греха.

10. Възможно ли е да бъде отказано нещо на този, който заслужава всичко? ²Това би било несправедливо при цялата неговата святост, независимо доколко той самият не я осъзнава. ³Несправедливостта е непозната на Бога. ⁴Той няма да позволи Неговия Син да бъде съден от онези, които искат смъртта му и не могат изобщо да оценят неговите достойнства. ⁵Могат ли те да намерят честни свидетели в негова защита? ⁶И кой ще се застъпи за него, а не срещу неговия живот? ⁷От теб той няма да получи справедливост. ⁸Но въпреки това, Бог е гарантирал справедливост за своя възлюблен Син и ще го защити от всяка несправедливост от твоя страна, когато ти смяташ, че заслужава отмъщение.

11. Също както специалното отношение не се интересува кой плаща за греха, стига цената да бъде платена, така и Светия Дух не взема под внимание кой е погледнал най-сетне невинността, стига тя да бъде видяна и разпозната. ²Защото дори само един свидетел е достатъчен, ако той вижда истината. ³Простата справедливост не изисква нищо повече. ⁴Светия Дух предлага на всекиго да бъде той именно този един, за да се върне справедливостта на любовта и да намери в нея удовлетворение. ⁵Всяко специфично предназначение, възложено от Него, служи на това: Всеки да научи, че любовта и справедливостта не съществуват отделно една от друга. ⁶И че и двете укрепват благодарение на своята взаимна свързаност. ⁷Без любов, справедливостта е слаба и подчинена на предразсъдъци. ⁸ А любов без справедливост е невъзможна. ⁹Защото любовта е справедлива, тя никога не наказва без причина. ¹⁰Каква причина би могла да оправдае агресията спрямо невинните? ¹¹Със справедливост, а не с мъст, любовта поправя грешките. ¹²Защото в противен случай би била несправедлива спрямо невинността.

12. Ти можеш да станеш великолепен свидетел на могъществото на любовта и справедливостта, ако осъзнаеш, че на Божия Син не подобава отмъщението. ²Не е нужно във всяко обстоятелство да виждаш тази истина. ³Не е нужно дори да се обръщаш към опита си в този свят, който е само сянка на онова, което става реално в теб. ⁴Разбирането, което ти е нужно, не идва от теб, а от едно по-широкообхватно Аз, което е толкова велико и свещено, че не би могло да има съмнение в Неговата невинност. ⁵Твое специално предназначение е да Го призовеш да те погледне с усмивка, споделяйки твоята невинност. ⁶Ти ще се домогнеш до Неговото разбиране. ⁷И така ще бъде докрай осъществено специалното предназначение на Светия Дух. ⁸Божия Син е намерил свидетел в полза на своята невинност, а не на твоите грехове. ⁹Колко малко е необходимо да дадеш на Светия Дух, за да получиш откровена справедливост.

13. Без безпристрастност не може да има справедливост. ²А нима специалното отношение може да бъде справедливо? ³Не съди, защото не можеш, а не защото и ти си окаян грешник. ⁴Възможно ли е специалният да разбере, че справедливостта е еднаква за всички? ⁵Да се вземе от един, за да се даде на друг -това е несправедливост и за двамата, защото Светия Дух ги възприема като равни. ⁶Те са получили равно наследство от Отца. ⁷Който се стреми към повече или по-малко, не осъзнава, че има всичко. ⁸Той не може да отсъди дължимото па другия, защото се чувства ощетен. ⁹А това го кара да завижда и да се опита да вземе от онзи, когото съди. ¹⁰Той не е безпристрастен и не може справедливо да прецени правото на другия, защото собствените му права са неясни за него.

14. На теб принадлежи правото на цялата вселена; правото на съвършен мир, на пълно избавление от всички последици на греха и правото на вечен живот, радостен и пълноценен във всяко отношение, какъвто Бог е отредил на Своя свят Син. ²Това е единствената справедливост, позната на Небето и само нея Светия Дух принася на земята. ³Твоето специално предназначение ти показва, че нищо, освен пълната справедливост, не може да има власт над теб. ⁴Ти си спасен от всякакъв вид възмездие. ⁵Светът е измамен, но не може да замени Божията справедливост с някакъв свой вариант. ⁶Защото само любовта е справедлива и вижда справедливостта, която подобава на Божия Син. ⁷Позволи да решава любовта и никога не се страхувай, че в своята пристрастеност би могъл да се лишиш от онова, което Божията справедливост ти е отредила.
IX. Небесната справедливост

1. Какво, ако не надменност, е да мислиш, че твоите незначителни грешки не могат да се преодолеят от Небесната справедливост? ²И какво друто би могло да означава това, ако не, че представляват не грешки, а грехове, завинаги непоправими, на които трябва да се отвърне с отмъщение, а не със справедливост? ³Имаш ли желание да се избавиш от всички последствия на греха? ⁴Не можеш да отвърнеш на този въпрос, докато не видиш всичко, което означава такъв отговор. ⁵Ако отговориш с „да", това значи, че си готов да се откажеш от всички ценности на този свят в името на Небесния мир. ⁶Не трябва да задържиш дори един единствен грях. ⁷Не бива да таиш дори най-малкото съмнение, че това е възможно, за да не остане грехът. ⁸При това положение разбираш, че истината има по-голяма стойност, от колкото всички илюзии. ⁹И също си даваш сметка, че истината трябва да се разкрие, защото не си наясно какво представлява.

2. Ако даваш неохотно, няма да получиш дара, защото ще изпитваш неохота да го приемеш. ²Той се пази за теб, докато изчезне всяка неохота и си готов да приемеш този дар. ³Божиятa справедливост обещава благодарност, а не страх. ⁴Нищо, каквото дадеш, не е загубено за теб или за всеки един, а се пази и съхранява на Небето, където за Божия Син се пазят всички ценности, които са му отредени и които му се дават още щом протегне с готовност ръка да ги получи. ⁵А съкровищницата от ценности не се изпразва при тяхното раздаване. ⁶С всеки нов дар тя става още по-богата. ⁷Защото Бог е справедлив. ⁸Той не се съпротивлява на неохотата, с която Неговият Син приема дара на спасението от Него. ⁹Но Неговата справедливост няма да се удовлетвори, докато всички не я приемат.

3. Сигурен бъди, че всяко разрешение на проблемите, което предлага Светия Дух, е такова, при което никой не губи. ²А това е вярно, защото Той не изисква жертва от никого. ³Разрешение, което изисква дори и най-дребната загуба за някого, не разрешава проблема, а само го задълбочава и прави по-голям, труден и несправедлив. ⁴Невъзможно е Светия Дух да вижда някакво решение в несправедливостта. ⁵3а Него несправедливото трябва да се коригира именно от неговата несправедливост. ⁶И всяка грешка е най-малкото несправедливо отношение. ⁷Като по този начин не се отдава справедливост на Божия Син. ⁸Да се разглежда някой като губещ, това означава да се осъди. ⁹И тогава се оказва, че е заслужил наказание, а не справедливост.

4. Гледката на невинността прави невъзможно наказанието и сигурна справедливостта. ²Възприятието на Светия Дух не оставя основание за никаква агресия. ³Оправдание за агресия може да бъде само загубата, а Той не вижда в нищо загуба. ⁴Светът дава друго разрешение на проблемите. ⁵3а него разрешението е състояние, при което се решава кой да спечели и кой да загуби; колко да вземе единият и колко може да си запази губещият, въпреки всичко. ⁶Но проблемът си остава неразрешен, защото само справедливостта може да постигне такова състояние, при което няма губеща страна; никой не е понесъл несправедливост и лишение, което да му даде основание да потърси отмъщение. ⁷Възмездието не може да бъде решение на проблемите; то може в най-добрия случай да добави нов проблем към първия, при който унищожението не е така очевидно. В Решението, което Светия Дух предлага, поставя край на проблема. ²Той бива решен, защото към него се подхожда справедливо. ³И докато не се подходи справедливо, той възниква все отново и отново, защото не е разрешен. ⁴Принципът, че справедливост - това значи, че никой не може да загуби, е от решаващо значение за този курс. ⁵Защото чудесата зависят от справедливостта. ⁶Не такава, каквато я вижда светът, а каквато Бог я познава и както това познание се отразява във виждането, което се дава от Светия Дух.

6. Никой не заслужава да губи. ²И не може да му се случи нищо несправедливо. ³Изцелението е предназначено за всеки, защото никой не е заслужил агресивно отношение. ⁴Как могат да се степенуват чудесата по значимост, ако не при положение, че един заслужава да страда повече, а друг по-малко? ⁵Нима това е справедливост спрямо напълно невинните? ⁶Чудото е справедливост. ⁷То не е специален дар за някой, който трябва да се откаже на други, които са по-недостойни, осъдени и неподлежащи на изцеление. ⁸Кой може да бъде лишен от спасение, щом целта на спасението е да се преустанови специалното отношение? ⁹Къде е справедливостта на спасението, ако някои грешки са непростими и предизвикват отмъщение, наместо изцеление и възвръщане на вътрешния мир?

7. Спасението не би могло да се стреми да подпомогне Божия Син да бъде по-несправедлив, отколкото иска. ²Ако чудесата, дар на Светия Дух, се дават на избрана и специална група и се отказват на останалите като не толкова заслужили, тогава Той е привърженик на специалното отношение. ³Светия Дух не свидетелства за нещо, което не може да види. ⁴И всеки еднакво е удостоен с Неговия дар на изцеление, освобождение и вътрешен мир. ⁵Да предадеш проблема си за разрешение на Светии Дух означава, че желаеш той да бъде разрешен. ⁶Да го задържиш, за да го решаваш сам, означава да го оставиш нерешен, заплетен и трайно наложил своята несправедливост и агресия. ⁷Никой не може да прояви несправедливост към теб, ако ти пръв не си решил да бъдеш несправдлив. ⁸И тогава неминуемо възникват проблеми, които се изпречват на пътя ти и мирът cе разпилява от ветровете на омразата.

8. Докато не разбереш, че всички твои братя имат право на чудеса наравно с теб, няма да ти се даде право на тях, защото си бил несправедлив към свой равен. ²Стремиш ли се да отричаш, ще се чувстваш отречен. ³Стремиш ли се да лишаваш, ще се чувстваш лишен. ⁴Едно чудо никога не може да бъде прието, защото друг не може да го приеме. ⁵Само прошката предлага чудеса. ⁶И прошката трябва просто да се отнася до всички.

9. Незначителните проблеми, които поддържаш и криеш, ги превръщат в твои тайни грехове, защото не си предпочел u позволил тяхното преодоляване. ²И така, те трупат прах и се разрастват, докато не покрият всичко, което възприемаш и не остане никой, към когото да се отнасяш справедливо. ³Не вярваш, че имаш право за нищо. ⁴И горчилката, съчетана със справедлива отмъстителност и липса па милост, те заклеймява като недостоен за прошка. ⁵Неполучилите прошка не могат да проявят милост към другите. ⁶Затова и единствената ти отговорност трябва да бъде да си простиш.

10. Ти даряваш чудото, което получаваш. ²Всеки се превръща в илюстрация на закона, на който се основава спасението - че трябва да се отдаде справедливост на всички, за да се постигне изцеление. ³Никой няма да загуби, а всички трябва да спече­лят. ⁴Всяко чудо е пример за онова, което може да постигне справедливостта, когато се предлага на всички. ⁵Тя се дава и получава равноправно. ⁶Тя е съзнанието, че даването и получаването са едно и също. ⁷Защото тя не прави разграничение между това, което е еднакво, не вижда разлики там, където не съществуват. ⁸Така тя е еднаква за всички, защото не ги разделя. ⁹Каквото дарява, е всеобщо и предава едно послание: