Глава 16 ПРОШКА НА ИЛЮЗИИТЕ

1. Да съчувстваш не означава да споделиш страданието -именно това ти явно отказваш да разбереш. Такова е разбирането на егото за съчувствието и то винаги се използва за изграждане на специални взаимоотношения, при които да се споделя страданието. Способността за съчувствие е много полезна на Светия Дух, ако Му позволиш да я използва по Свой начин. Той я използва много различно. Страданието е непонятно за Него и Той ще иска от теб да показваш на другите, че е непонятно. Когато влиза чрез теб във взаимоотношения с другите, Светия Дух не общува с тях чрез твоето его. Той не се присъединява към болката, разбирайки, че тя не може да се изцели чрез илюзорни опити да се проникне в нея и да се облекчи като се сподели илюзията.

2. Най-ясното доказателство, че съчувствието, както егото го прилага, е разрушително, се състои във факта, че то се отнася само до определен тип проблеми и до някои хора. Егото ги подбира и се свързва с тях. А то никога не се свързва по друга причина, освен за да укрепне. Себеотъждествявайки се с това, което му се струва, че разбира, егото вижда в тях себе си и се разраства, като споделя себеподобното. Недей да се заблуждаваш от подобни маневри; егото винаги съчувства, за да те лиши от силата ти, а да лишиш някого от силата му означава да го атакуваш. Ти не знаеш какво означава истинско съпричастие. Но можеш да бъдеш сигурен в едно: ако притихнеш и позволиш нa Светия Дух да се свързва с другите чрез теб, ти ще съчувстваш, вдъхвайки сила и ще се сдобиеш със сила, а не със слабост.

3. Твоят дял е само да си припомниш това; ти не очакваш нищо, което има стойност за теб, да се получи от дадени взаимоотношения. Ти избираш да не причиняваш болка, както и да нe я лекуваш със собствени средства. Не знаеш какво означава изцеление. Всичко, което си научил за съчувствието е от миналото. А в миналото няма нищо, което да можеш да споделиш, защото нищо от миналото не би искал да задържиш. Не използвай съчувствието, за да направиш миналото реално и по този начин да го направиш трайно. Отстъпи нежно встрани и позволи да бъдеш изцелен. Дръж само една мисъл в ума си не я забравяй, колкото и да се изкушаваш да осъждаш някои ситуации и да определяш как да реагираш на тях чрез осъждане. Съсредоточи съзнанието си само върху следното:

4. Истинското съчувствие е от Този, Който знае какво е съчувствие. Ти ще усвоиш Неговото тълкуване на съчувствието от Светия Дух, ако Му позволиш да се възползва от възможността ти да бъдеш силен, а не слаб. Той няма да те изостави, но се увери, че няма да Го изоставиш ти. Смирението е сила само в този смисъл, че да признаеш и приемеш факта, че самият ти не знаеш, означава да признаеш и приемеш, че Той притежава познанието. Ти не си достатъчно уверен, че Той ще осъществи своя дял, защото още никога не си осъществявал напълно собствения си. Не можеш да знаеш как да реагираш спрямо това, което не разбираш. Недей да се изкушаваш в това и не се поддавай на триумфалното използване от егото на съчувствието за своя слава.

5. Триумфът на слабостта не е това, което би искал да предложиш на своя брат. И въпреки това ти не познаваш друг триумф, освен този. Това не е познание и тази форма на съчувствие, която го поражда, е толкова деформирана, че по-скоро обвързва онова, което би трябвало да разкрепости. Неизкупените не могат да изкупуват, но те имат свой Изкупител. Не се опитвай да Го учиш. Ти си учещият, а Той Учителят. Недей обърква собствената си роля с Неговата, защото това никога няма да донесе мир на никого. Предай Му своето съпричастие, защото ще споделиш Неговото възприятие и Неговата сила. И Му позволи Той да сподели чрез теб Своята сила и Своето възприятие.

6. Смисълът на любовта се губи във всяко взаимоотношение, което се насочва към слабостта и се надява да намери любов в това. Силата на любовта, която е нейният смисъл, е заложена в силата на бога, която кръжи над нея и безмълвно я благославя като я обгръща с целителните си криле. Нека бъде така и недей да се опитваш да го заместваш с твоето „чудо". Казах, че ако някой брат поиска от тебе да направиш нещо глупаво, направи го. Но първо се увери, че това няма да нарани нито него, нито теб, защото нещо, което наранява единия, причинява същото и на другия. Глупавите изисквания са глупави само защото си противоречат, тъй като винаги съдържат елемент на специално отношение. Само Светия Дух разпознава глупавите потребности, както и истинските. И Той ще те научи как да удовлетворяваш и едните, и другите, без да загубиш никои.

7. Ти ще направиш опит всичко това да осъществиш тайно. И ще си мислиш, че изпълнявайки нуждите на един, няма да подложиш на опасност друг, доколкото ги държиш разделено и тайно един от друг. Но това далеч не е така, защото такъв път няма да изведе нито до истината, нито до живота. Никои потребности няма да останат неудовлетворени задълго, ако ги оставиш изцяло на Него, Чието предназначение е да ги удовлетвори. Това е Негово предназначение, а не твое. Той няма да им откликне тайно, защото споделя всичко, което даряваш чрез Него. Затова и го дарява. Каквото даряваш чрез Него е предназначено за цялата Синовност, а не за част от нея. Предостави на Него функцията Му, защото Той ще я изпълни, ако само Го помолиш да влезе в твоите взаимоотношения и да ги благослови.
II. Могъществото на светостта

1. Ти, вероятно, все още считаш, че светостта е недостъпна за разбиране, защото не виждаш как би могла да се разгърне така, че да обхване всички. А беше казано, че тя трябва да включва всички, ако е святост. Не се грижи ти за разгръщането на светостта, защото не разбираш природата на чудесата. И не ти вършиш чудесата. Именно тяхното разгръщане далеч отвъд пределите, които са достъпни на твоето възприятие, ти показва, че не си ти, който върши чудесата. Струва ли си да се безпокоиш как да разгърнеш чудесата, така че да обхващат цялата Синовност, ако самата същност на чудото не ти е ясна? Да се познае едно свойство не е по-трудно, отколкото да се познае цялото. И ако съществуват чудеса, то всички техни свойства, бидейки част от тях, трябва да бъдат чудодейни.

2. Съществува тенденция да се разбива цялото на фрагменти, а после да се проникнеш от тревога за истинността на някаква малка част от цялото. И това е само начин да избегнеш или да отвърнеш поглед от цялото към това, което ти се струва, че би могъл да разбереш по-добре Това е само друг опит да оставиш па себе си възможността да разбираш. Един по-добър и далеч по-полезен начин да се мисли за чудесата е следният: Ти не ги разбираш нито частично, нито цялостно. И все пак те се осъществяват посредством теб. Следователно, не е необходимо разбиране от твоя страна. И все пак, не е възможно да осъществиш нещо, което не разбираш. Тогава сигурно има Нещо в теб, което разбира.

3. За теб чудото не изглежда нещо естествено, защото това, с което си наранил съзнанието си, го е превърнало в нещо толкова неестествено, че то не помни кое е било естествено за него. И когато ти се казва какво е естествено, ти не можеш да го разбереш. Признаването на една част в качеството й на цялото и на цялото във всяка част е съвършено естествено, защото такъв е начинът на мислене на Бога, а каквото е естествено за Него, е естествено и за теб. Напълно естественото възприятие мигновено би ти показало, че степенуване по трудност при чувствата е съвсем невъзможно, защото предполага противоречие с техния смисъл. И ако можеше да разбереш техния смисъл, свойствата им едва ли щяха да те озадачават.

4. Ти си вършил чудеса, но е съвсем очевидно, че не си ги вършил сам. Постигал си успех винаги, когато си достигал до съзнанието на другия и си се свързвал с него. Когато две съзнания се слеят като едно и споделят равноправно една идея, се осъществява първата връзка в съзнанието на Синовността като единно цяло. Когато си осъществил това обединение, както повелява Светия Дух и си го предложил на Него, за да го използва както намери за подходящо, Неговото естествено възприемане на твоя дар Му позволява да го разбере и да използва твоето разбиране, така че да ти бъде полезно. Невъзможно е да бъдеш убеден, че това, което благодарение на твоята готовност е осъществено; е реално, докато си убеден, че за да бъде то реално, ги трябва да го разбираш.

5. Как можеш да постигнеш вяра в реалността, докато всичките ти усилия са насочени към това да я направиш нереална? Наистина ли се чувстваш по-сигурен, когато поддържаш реалността на илюзиите, отколкото като приемеш с радост истината такава каквато е и отдадеш за нея благодарност? Почитай истината, която ти е дадена и бъди доволен, макар да не я разбираш. Чудесата са естествени за Този, Който е изразител на Бога. Защото Неговата задача е да сведе чудото да познанието, което въплъщава и което е скрито за теб. Нека Неговото разбиране на чудото да бъде достатъчно за теб и не обръщай гръб на всички свидетелства, които Той ти е дал за Неговата реалност.

6. Никакви доказателства не могат да те уверят в истината на това, което не желаеш. И все пак, твоите взаимоотношения с Него са реални. Не ги приемай със страх, а ликувай. Този, Когото си призовал, е с теб. Приеми го радушно и почитай свидетелите, които ти донасят щастливите известия за Неговото пристигане. Вярно е, че точно както се опасяваше, да Го познаеш означава да се откажеш от всичко, което си мислел, че знаеш. Но това, което си мислел, че знаеш, не е било никога истина. Каква полза да се придържаш към него и да отричаш свидетелствата в полза на истината? Защото ти си се доближил твърде много до истината, за да я отхвърлиш сега и ще се подчиниш на нейното непреодолимо привличане. Ти можеш да отлагаш засега този момент, но не задълго. Приемникът на Бога те е призовал и ти си чул Неговия зов. Никога повече няма да се откажеш напълно да го чуеш.

7. Това е година на радост, когато ти все повече и повече се вслушваш и, съобразно с това, ти все повече израстваш и се развиваш. До твоето съзнание достигат и силата на светостта, и слабостта на нападението едновременно. Всичко това става в същото онова съзнание, което е убедено, че светостта е немощ, а нападението е сила. Не е ли това достатъчно чудо, за да те научи, че твоят Учител не е от теб? Но запомни също така, че винаги, когато чуваш Неговото тълкувание, резултатите ти доставят радост. Нима ще предпочетеш резултатите на собствените си тълкувания, ако честно ги разгледаш? Бог желае нещо по-добро за теб. Нима няма да се отнесеш с по-голяма щедрост към този, когото Бог е възлюбил съвършено?

8. Не тълкувай нищо в противоречие с Божията Любов, защото имаш много свидетели, които говорят толкова ясно в нейна полза, че само глухите и слепите не ще успеят да ги видят и чуят. Тази година бъди решен да не отричаш това, което ти е дадено от Бог. Пробуди се и го сподели, защото то е едничката причина, поради която Той те е призовал. Неговият Глас е говорил ясно, но ти имаш толкова малко вяра в това, което чуваш, защото си предпочел още по-силно да повярваш в разрухата, която сам си създал. Нека днес да вземем заедно решение да приемем радостните вести, че разрухата не е реална и че реалността не е разруха Реалността е сигурна и невредима и напълно добра към всички и към всекиго. Не съществува по-голяма любов от тази да приеме и този факт с радост. Защото любовта изисква само да бъдеш щастлив и е готова да ги даде всичко, което поражда щастие.

9. Няма такъв проблем, който си предал за разрешаване на Светия Дух и Той да не го е разрешил, нито някога ще има. Никога, когато си опитвал сам да разрешаваш даден проблем, не си го направил успешно. Не е ли време да си дадеш сметка за тези факти и да си направиш изводите от тях? Това е година за прилагане на тези идеи, които са ти дадени. Защото идеите са могъщи сили, които трябва да се използват, а не да се държат бездейни. Те достатъчно много са доказали своята сила, за да им вярваш и да не да ги отричаш. Тази година отдай всички свои сили на истината и нека тя се изявява в мир. Имай вяра в Този, Който има вяра в теб. Помисли какво наистина си видял и чул и го разбери. Можеш ли да бъдеш сам при подобни свидетели?

1. Ние вече научихме, че всеки е учител и то през цялото време. Ти може да си преподавал уроците добре, но въпреки това да не си се научил да получаваш утеха от учението. Ако разгледаш какво си преподавал и колко е чуждо то на всичко, което си мислел, че знаеш, ще бъдеш принуден да разбереш, че Учителят ти произхожда далеч отвъд собствената ти система на мислене. Следователно, Той би могъл да я разгледа справедливо и да види нейната невярност. Той може да направи това от изходната позиция на съвсем различна система на мислене, която няма нищо общо с твоята. Защото със сигурност онова, на което те учи и което преподаваш чрез Него, няма нищо общо с учението ти преди Неговото явяване. И резултатите са, че внасяш мир там, където е имало болка и страданието изчезва, за да дойде на негово място радостта.

2. Дори ако си учил другите какво е свободата, не си се научил и бъдеш свободен. Казвал съм преди: „По плодовете им ще ги познаете и те ще познаят себе си". Защото сигурно е, че ти съдиш за себе си в зависимост от собственото си учение. Учението на егото поражда непосредствени резултати, защото решенията му се приемат веднага като твой избор. А приемайки това, означава, че ти си готов да съдиш за себе съответно. Причината и следствието са много ясни в мисловната система на егото, защото всичко, на което се учиш, е насочено към това да тe накара да установиш връзката между тях. И нима можеш да не вярваш в нещо, на което толкова прилежно си се научил? Ала спомни си колко внимателно си подбирал неговите свидетели и си избягвал онези, които свидетелстват за каузата на истината и следствията от нея.

3. Нима фактът, че не си усвоил онова, на което учиш другите, не е показателен за това, че не възприемаш Синовността като единно цяло? И не е ли той също показателен за това, че не възприемаш и себе си като единен и неделим? Защото е невъзможно да преподаваш успешно, когато ти самият не си убеден, както е невъзможно убеждението да бъде извън теб. Никога не би разбрал какво е свободата, ако не вярваш в нея. А трябва това, на което учиш, да изхожда от теб самия. Но ти явно не познаваш своето истинско Аз и не Го разобличаваш, макар че То се проявява. А каквото се проявява, то непременно съществува. И само ако отричаш стореното от Него, би могъл евентуално да отречеш Присъствието Му.

4. Това е курс как да познаем себе си. Ти си учил другите на това, което си, но не си научил сам нищо за своята същност. Много внимателно си избягвал очевидното и не си виждал реалната връзка между причина и следствие, която е съвършено очевидна. И все пак, всичко, което си преподавал, е в теб. Кое може да бъде онова, което не го е усвоило? То трябва да е онази твоя страна, която е извън теб не поради собствената ти проекция, а наистина. И тази страна, която си приел в себе си, не си ти. Това, което приемаш в съзнанието си, не го променя реално. Илюзиите не са нищо друго, освен вяра в нещо, което не съществува. И мнимият конфликт между истината и илюзиите може да се разреши само като се разделиш с илюзиите, а не с истината.

5. Твоето учение вече го е постигнало, защото Светия Дух е част от теб. Сътворен от Бога, Той не е напускал нито Бог, нито Неговите творения. Той е едновременно Бога и ти, както ти си Бог и Той заедно. Защото Божественият Отговор на разделението ти е прибавил много повече, отколкото ти си се опитал да си отнемеш. Той закриля едновременно и теб, и твоите творения, като те държи в единство с това, което се стремиш да изключиш. И те ще заемат мястото на това, което ти си приел, за да ги замести. Те са съвършено реални като част от този Аз, който ти не познаваш. Те общуват с теб чрез Светия Дух и силата и благодарността за своето сътворение те, ликувайки, ти отдават в учението за теб самия, който си техният дом. Ти, който си приемник на Бога, си също и техен приемник. Нищо реално не напуска съзнанието на своя творец. А нереалното в него така и никога не е било.

6. Ти не си два „аза" в конфликт. Какво може да бъде отвъд Бога? Ако ти, в който пребивава Той и който пребиваваш в Него, си вселената, всичко друго трябва да бъде извън, където няма нищо Ти учиш на това и от далнините на вселената, но не и отвъд твоите предели, са се събрали свидетели, за да ти помогнат да се учиш. Тяхната благодарност се е присъединила към твоята и Божията, за да укрепне твоята вяра в това, на което учиш. Защото това, на което учиш, е истина. Ако си сам, ти си извън своето учение и откъснат от него. Но заедно с тях трябва да постигнеш това, на което си се учил и си усвоил чрез убеждението, което споделяш с тях.

7. Тази година започваш да се учиш и привеждаш своето учение в съгласие с това, което преподаваш. Този избор си направил благодарение на своята воля да преподаваш. И макар да ти се струва, че страдаш от това, ти все пак ще познаеш радостта от учителството. Защото радостта от учителството е в ученика, който я предлага с благодарност на учителя и я споделя с Него. В процеса на обучение благодарността ти към твоя Аз, Който те учи на това, което е, ще расте и ще ти помага да Го почиташ. И ти ще усвоиш Неговата мощ, сила и чистота и ще Го обикнеш, както Го обича Отца. Неговото Царство няма край и граници и в Него няма нищо, което не е съвършено и вечно. Всичко това си ти самият и извън него няма нищо от теб.

8. На твоето пресвято Аз подобава чест за това, което си и за това, което е Той, Който те е сътворил такъв, какъвто си. Рано или късно всеки трябва да запълни пропастта, която си въобразява, че съществува между неговите различни „аз". Всеки един изгражда и този мост, който го превежда над пропастта още щом прояви воля а да вложи малко усилие за преодоляването й. Неговите малки усилия биват мощно допълнени от силата на Небето и чрез обединената воля на всички, които правят Небето това, което е, те се обединяват в него. И така, онзи, който е готов да премине през моста, бива буквално пренесен в Царството Небесно.

9. Твоят мост е много по-здрав, отколкото си си представял и ти уверено стоиш на него. Нямай страх, че онези, които стоят от другата страна, няма да бъдат достатъчно силни, за да те изтеглят. Защото ти ще достигнеш там, където ти е мястото и където те очаква твоето Аз.

1. Не се страхувай да си дадеш сметка за специалните взаимоотношения на ненавист, защото само като ги видиш такива, каквито са, можеш да се освободиш от тях. Ако не ги скриваш от себе си, ще бъде невъзможно да не познаеш смисъла на любовта. Защото специалните отношения на любов, в които смисълът на любовта остава скрит, се създават единствено, за да уталожат омразата, но не могат да я преодолеят. Твоето спасение ясно ще се извиси пред погледа ти, когато си дадеш сметка за това. Омразата не може да се постави в определени граници. Специалните отношения на любов няма да я уталожат, а само ще я подтиснат в подсъзнанието и ще я изтласкат от погледа. Много съществено е да се види омразата, а не да се прави опит тя да бъде прикривана. Защото именно опитът да уравновесиш омразата с любов лишава от смисъл любовта. Ти не можеш дори да си представиш онази степен на раздвоеност, към която води подобен опит. Докато това остава неразбрано, разривът ще си остане неосъзнат и следователно неизцелен.

2. Символите на омразата срещу символите на любовта разиграват конфликт, който не съществува. Защото символите винаги обозначават нещо различно от себе си и в такъв случай, щом любовта е всичко, то символ на любов не означава нищо. Ти ще превъзмогнеш това и ще останеш невредим, за да проявиш най-сетне истинската си същност. Това е последната стъпка, за да бъдеш готов да срещнеш Бог. Недей тъкмо сега да проявяваш липса на воля; та ти си толкова близо и ще преодолееш моста напълно невредим, преминавайки спокойно от война към мир. Защото илюзорната любов никога няма да те удовлетвори, но реалността на любовта, която те чака от другата страна, ще ти даде всичко.

3. Специалните любовни отношения са опит да се ограничат разрушителните последици от омразата като се потърси убежище сред бурята на вината. Те не се опитват да те издигнат над бурята на слънчева светлина. Напротив, те подчертават, че извън това убежище съществува вина и се опитват да изградят барикади срещу вината и да се скрият зад тях. Специалното отношение на любов не се възприема като ценно само по себе си, а като място на сигурност, където ненавистта бива отхвърлена и отблъсната завинаги. Специалният любим се приема само доколкото служи на тази цел. Омразата може да проникне и дори е добре дошла в някои страни на отношенията, по тези отношения все пак се поддържат благодарение па илюзията за любов. Ако си отиде илюзията, отношенията или напълно се разпадат, или престават да носят удовлетворение, поради разочарованието от тях.

4. Любовта не е илюзия. Тя е факт. Там, където може да възникне разочарование, не е имало любов, а омраза. Защото омразата не е нищо друго, освен илюзия, а онова, което може да претърпи промяна, не е било никога любов. Съвсем сигурно е, че хората, които избират определени партньори в някой от аспектите на живота и ги използват за цели, които не желаят да споделят с другите, се опитват да намерят начин да примирят живота си с вината, вместо да умрат от вина. Такъв е изборът, пред който си мислят, че са изправени. И за тях любовта е само бягство от смъртта. Те отчаяно се стремят към нея, но не в онзи мир, в който тя с радост ще ги посети. И когато установят, че страхът от смъртта още не ги е напуснал, в любовните отношения изчезва и илюзията, че те са нещо, което не са. Когато барикадите срещу страха се срутят, страхът нахлува и омразата триумфира.

5. Триумфът не е присъщ на любовта. „Триумфът на любовта" е прерогатив на омразата. Илюзията на любовта може да триумфира над илюзията на омразата, но само с цената на това и двете да се превърнат в илюзии. Докато трае илюзията на омразата, дотогава любовта ще представлява илюзия за теб. И тогава единственият възможен избор, пред който си изправен, ще бъде коя илюзия да предпочетеш. Не съществува противоречие в избора между истината и илюзията. Виждайки го по такъв начин, никой не може да има колебание. Но противоречието се явява в мига, когато изборът изглежда се явява избор между една от две илюзии, но такъв избор е лишен от смисъл. Когато един избор е също толкова опасен, колкото и друг, решението се диктува от отчаянието.

6. Задачата ти не е да търсиш любовта, а просто да потърсиш и откриеш в себе си всички бариери, които си издигнал срещу нея. Не е необходимо да се търси това, което е истинно, но се налага да се открие всичко онова, което е лъжа. Всяка илюзия е илюзия на страха, независимо от формата, която приема. И опитът да избягаш от една илюзия в друга, непременно ще се провали. Ако търсиш любовта вън от себе си, бъди сигурен, че долавяш омраза в себе си и се страхуваш от нея. Но мирът никога няма да дойде от илюзията за любов, а само от нейната реалност.

7. Разбери това, защото е истина, а истината трябва да се разбира, за да се разграничи от илюзията: Специалните взаимоотношения са опит да се внесе любов в разделението. А понеже е така, те не са нищо друго, освен опит да се внесе любов в страха и в страха да се направи тя реална. Чрез кардинално нарушение на единственото условие на любовта, специалните взаимоотношения на любов се опитват да постигнат невъзможното. Как, освен илюзорно, би могло да се осъществи това? От съществено значение е да се вгледаш задълбочено в това как точно смяташ да разрешиш дилемата, която ти се струва много peaална, но която не съществува. Ти си се доближил до истината и само това стои помежду теб и моста, който те води към нея.

8. Небето те очаква безмълвно и твоите творения протягат ръце да ти помогнат да преминеш моста и да ги посрещнеш. Защото те са тези, които търсиш. Ти се стремиш да постигнеш себе си, а именно те те правят завършен. Специалното взаимоотношение на любов е жалък заместител на това, което те прави истински, а не илюзорно цялостен. Отношенията ти с твоите братя са освободени от вина и това ти позволява да погледнеш на тях с благодарност, защото творенията ти са сътворени в единение с тях. Приемането на твоите творения е приемане на Единството на творението, без което ти никога няма да бъдеш цялостен. Никакво специално отношение не може да ти предпази това, което Бог ти е дарил и в което ти даряваш ведно с Него.

9. Отвъд моста е твоето осъществяване, защото там ти ще бъдеш цялостен в Бога, без да желаеш нищо специално, а само да бъдеш подобен на Него във всичко и да Го завършиш със своята завършеност. Не се страхувай да преминеш в обителта на мира и съвършената святост. Само там се осъществява завинаги пълнотата на Бога и на Неговия Син. Недей да търсиш това в студения свят на илюзиите, където няма нищо сигурно и нищо не успява да те удовлетвори. В Божието Име бъди готов изцяло да се откажеш от всички илюзии. Във всяко взаимоотношение, в което желаеш да приемеш пълното осъществяване и нищо друго, се реализира Бог в Своята пълнота, а заедно с Него и Неговият Син.

10. Мостът, който води до вътрешно единство на Аза, неминуемо извежда към познанието, защото е построен с Бога до теб и ще те изведе право при Него, където е пълнотата на твоето осъществяване, съответстваща на Неговото. Всяка фантазия, която приемаш в съзнанието си, преценявайки я за достижима, премахва собственото ти чувство за пълнота на осъществяването и по този начин отхвърля Цялостта на твоя Отец. Всяка фантазия, независимо дали фантазия за любов или омраза те лишава от познание, защото фантазиите са воалът, зад който се крие истината. За да повдигнеш воала, който изглежда толкова тъмен и тежък, нужно е само да цениш истината повече от всяка фантазия и да се откажеш напълно да поставяш илюзиите на мястото на истината.

11. Нима няма да преминеш през страха, зa да стигнеш до любовта? Защото, както изглежда, пътят е тъкмо такъв, Любовта те зове, но омразата те спира Недей да слушаш зова на омразата и нека не ти се привиждат фантазии. Защото твоята завършеност се осъществява в истината и никъде другаде. Виждай в зова на любовта и във всяка фантазия, която възниква, за да те задържа, единствено зов за помощ, който неспирно се издига от теб към твоя Творец. Нима Той няма да се отзове, когато твоето осъществяване е и Негово? Той те обича напълно и без илюзии, както трябва да обичаш и ти. Защото любовта е лишена от илюзии и следователно напълно освободена от страх. Щом Бог помни някого, той е цялостен. А Бог никога не забравя онова, което Го прави цялостен. Осъществявайки своята пълнота, ти възстановяваш спомена за Неговата Цялостност и Той ти отдава благодарност за Своята завършеност. В Божията връзка с теб са заложени едновременно Неговата неспособност да забрави и твоята способност да си да си спомниш. В Него се съединяват твоята воля да обичаш и цялата Любов на Бога, Който не те е забравил.

12. Твоят Отец не може да забрави истината в теб, също както не можеш да не си я спомниш. Светия Дух е Мостът към Него, създаден от твоето желание да се съединиш с Него и сътворен от Неговата радост от съединението с теб. Пътуването, което изглеждаше безкрайно, е почти завършило, защото безкрайното е много близо. Ти почти го различаваш. Обърни гръб заедно с Мен на всички илюзии сега и нека нищо не застане на пътя на истината. Ние заедно ще предприемем последното ненужно пътешествие далеч от истината и след това заедно ще се насочим право към Бога в ликуващ отклик на Неговия отговор за пълното Му осъществяване.

13. Ако едни специални взаимоотношения задържат пълното постигане на Бога, нима те могат да притежават някаква стойност зa теб? Каквото пречи на Бога, то пречи и на теб. Само във времето пречките за пълното постигане на Бога изглеждат възможни. Мостът, чрез който Той ще те преведе отвъд, те издига от времето във вечността. Събуди се от времето и безстрашно откликни на Зова на Този, Който ти е дал вечността при твоето сътворяване. От тази страна на моста към извънвремието ти не разбираш нищо. Но когато лесно преминеш през него, издигнат от безвременното, ти се насочваш пряко към Сърцето на Бога. В неговия център и само там, ти си завинаги в безопасност, защото си постигнал вечна пълнота. Не съществува було, което божията Любов в нас заедно да не може да повдигне. Пътят към истината е открит. Последвай го заедно с мен.

1. Когато се разглеждат специалните взаимоотношения, трябва да се разбере, че те причиняват голяма болка. Тревога, отчаяние, вина и агресия - всичко това прониква в тях през известни периоди от време, през които изглежда, че всичко това отсъства. Тези неща трябва да бъдат разбрани такива, каквито са. Каквато и форма да приемат, те винаги са нападение срещу аза, насочено към това да накара другия да се чувства виновен. И преди съм говорил за това, но има някои аспекти на опита, които не бяха засегнати.

2. Казано много просто, опитът да направиш някого виновен е винаги насочен срещу Бога. Защото егото желае ти да намираш Него и само Него за виновен и по този начин да оставиш Синовността открита за нападение и беззащитна. Специалните взаимоотношения на любов са главното оръдие на егото, чрез което да те държи извън Царството Небесно. Те не се представят в подобна светлина, но ако си дадеш сметка колко ги цениш и защо, ще разбереш какво представляват.

3. Специалното отношение на любов е най-прехваленият дар на егото и най-привлекателният за онези, които не желаят да се откажат от вината. "Динамиката" на егото тук става най-ясна, защото, разчитайки на привлекателността на това приношение, фантазиите, които го обкръжават, често са твърде неприкрити. Тук те обикновено се преценяват като приемливи и дори естествени. Никой не смята, че е нещо странно да се обича и мрази едновременно и дори тези, които са убедени, че омразата е грях, чисто и просто се чувстват виновни, но не се поправят. Това е „естественото" състояние на разделението и тези, които са узнали, че то никак не е естествено, самите се озовават в положението на неестествените. Защото този свят е противоположност на Царството Небесно, създаден, за да бъде негова противоположност, и всичко тук приема насока пряко противоположна на това, което е истина. В Небесното Царство, където е познат смисълът на любовта, любовта е тъждествена на единение. Тук, където е възприета илюзията за любов на мястото на любовта, любовта се възприема като разделение и изключване.

4. В специалните взаимоотношения, породени от тайното желание да получиш специална любов от страна на Бога, омразата на егото постига своя триумф. Защото специалните взаимоотношения представляват отхвърляне на Божията Любов и са опит да се гарантира на аза специалното отношение, което Бог е отрекъл. От съществено значение за съхранение на егото е да вярваш, че специалните отношения не са ад, а Рай. Защото егото не позволява да узнаеш, че разделението може да бъде само загуба, тъй като егото е единственото условие, при което Раят е немислим.

5. За всеки един Небесното Царство е пълнота на осъществяване го. В това отношение не може да има несъгласие, защото както го егото, така и Светия Дух са съгласни. Те обаче са в пълно несъгласие по отношение на това какво е пълнота на осъществяването и как се постига. Светия Дух знае, че осъществяването се състои преди всичко в единението и след това в разгръщането на това единение. За егото осъществяването се състои в това да се удържи триумф над Бога. В това то вижда върховната свобода на аза, защото така не остава нищо, което да пречи на егото. Такава е неговата представа за Рая. И следователно единението, което е условието, при което егото не може да се намеси, трябва да е ад.

6. Специалното взаимоотношение е странно и неестествено средство на егото да се слеят адът и Раят и да престанат да се разграничават. И опитът да се намери мнимата „златна среда" между двата свята е довел просто да фантазии и за двата и до невъзможността да се възприеме всеки от тях такъв, какъвто е. Специалното отношение представлява триумфа на това объркване. То е такова свързване, което изключва свързването и опитът за свързване се основава върху изключването. Какъв по-добър пример за максимата на егото „Търси, но няма да намериш"?

7. Най-любопитна от всичко е представата за аза, която егото налага във взаимоотношенията. Този „аз" се нуждае от взаимоотношенията, за да постигне пълнота на собственото си осъществяване. Но когато намери специални отношения, в които смята, че може да се осъществи, егото се отказва от себе си, опитвайки се да „обмени" себе си за аза на другия. Това не е свързване, защото няма нито растеж, нито разгръщане. Всяка от страните се опитва да пожертва аза, който не желае, за някакъв друг аз, който си въобразява, че предпочита. И се чувства виновна, че е сторила греха да „вземе" без нищо да даде в замяна. Каква е стойността на един аз, който винаги може да бъде заменен за друг, „по-добър"?

8. По-добрият аз, към който се стреми егото, е винаги по-специален. И всеки, който създава впечатление, че притежава специален аз, е „обичан" затова, което може да се получи от него. Когато двамата партньори виждат такова специално аз един у друг, егото вижда „съюз съчетан на Небето". Защото никой няма да разбере, че се е обърнал към ада, така че няма да попречи на илюзията на егото за Рая, която егото му предлага, за да пречи на постигането на Царството Небесно. Но щом всички илюзии произтичат от страх, а те не могат да бъдат от нищо друго, илюзиите за Царството Небесно са само една „по-привлекателна" форма на страх, при която вината е дълбоко изтласкана в подсъзнанието и се надига под формата на „любов".

9. Влечението към ада е заключено само в ужасното влечение към вината, която егото предлага на всички, които са повярвали в незначителността. Убеждението в собствената незначителност е в основата на всички специални отношения, защото само непълноценните могат да ценят специалното в отношенията. Изискването за специално отношение и приемането, че да се отнасяш по специален начин е проява на любов, превръща любовта в омраза. Реалното предназначение на специалните отношения в тясно съгласие с целите на егото е да унищожат реалността и да я заместят с илюзията. Защото самото его е илюзия и само илюзиите могат да свидетелстват за неговата „реалност".

10. Ако възприемаше специалното взаимоотношение като триумф над Бога, щеше ли да го желаеш? Да не говорим за неговото внушаващо страх естество, нито за вината, която предполага, нито за тъгата и самотата. Защото това са само характерните особености на цялостната религия на разделението и всеобхватния контекст, в който се мисли, че възниква тя. Централната тема в неговата литания на жертвата е, че Бог трябва да умре, за да можеш ти да живееш. И тъкмо тази тема се разиграва в специалните взаимоотношения. Чрез смъртта на своето аз ти си мислиш, че можеш да атакуваш аза на другия и да му го отнемеш в замяна на този аз, който си презрял. А го презираш, защото не мислиш, че ти предлага специалното отношение, което изискваш. И мразейки го, си го превърнал в нещо дребно и незначително, защото се страхуваш от него.

11. Как би могъл да предложиш неограничена сила на това, което смяташ, че си атакувал? Истината е започнала да ти вдъхва такъв страх, че ако не е незначителна и недостойна за оценка, ти няма да се осмелиш да я погледнеш. Ти смяташ, че е по безопасно да придадеш сила на незначителния аз, който си си създал, като си извлякъл тази сила от истината, триумфирайки над нея и оставяйки я безпомощна. Виж как точно този специален ритуал се разиграва в специалното взаимоотношение. Между двама души се издига олтар, пред който всеки се стреми да убие своя аз, и убивайки го, да му отнеме силата. Все отново и отново се разиграва този ритуал. И той никога не бива завършен и никога няма да бъде. Ритуалът на пълното осъществяване не може да бъде завършен, защото животът не възниква от смъртта, нито Раят от ада.

12. Когато някаква форма на специално отношение те изкушава да търсиш любов в ритуала, спомни си, че любовта е съдържание, а не форма от какъвто и да било характер. Специалните взаимоотношения са ритуална форма, целящи да издигнат формата така, че да заеме мястото на Бога за сметка на съдържанието. Смисълът не е във формата и никога няма да бъде. Специалното отношение трябва да се види в истинската му светлина - безсмислен ритуал, при който се извлича сила от смъртта на Бога и се влага в Неговия убиец като знак, че формата е триумфирала над съдържанието и любовта е загубила смисъла си. Нима искаш това да бъде възможно, въпреки неговата очевидна невъзможност? Ако беше възможно, ти щеше да се превърнеш в безпомощен човек. Бог не изпитва гняв. Той просто не би могъл да позволи да се случи това. Ти не можеш да измениш Неговото Съзнание. Никакви ритуали, в които извличаш удоволствие от танца на смъртта, няма да сведат смъртта към вечното. Нито предпочетеният от теб заместител на Божията Цялостност би могъл да повлияе върху нея.

13. В специалните отношения не трябва да се вижда нищо друго освен безсмислен опит да се издигнат други богове пред Него и чрез преклонението пред тях да се затъмни тяхното нищожество и Неговото величие. В името на твоето пълноценно осъществяване, недей да търсиш такова нещо. Защото всеки идол, който издигаш, за да поставиш пред Него, стои пред теб на мястото на това, което си.

14. Спасението се състои в простия факт, че илюзиите не са страшни, защото не са истинни. Те изглеждат изпълнени със страх в онази степен, в която ти се отказваш да ги признаеш за това, което са; и ти няма да направиш това в онази степен, в която искаш да бъдат истинни. И в същата степен отричаш истината и не успяваш да осъществиш простия избор между истина и илюзия; между Бога и фантазиите си. Ако помниш това, няма да се затрудниш да приемеш решението за такова, каквото е и нищо повече.

15. Цялата същност на илюзията за разделение се състои просто във фантазията, че смисълът на любовта може да бъде разрушен. И докато смисълът на любовта е недостъпен за теб, ти не можеш да познаеш себе си, който споделяш този смисъл.

Разделението е само решението да не познаеш себе си. Цялата тази система на мислене е внимателно обмислен опит за обучение, създаден заради бягството от истината в света на фантазията. И все пак, за всичко научено, което би могло да те наскърби, Бог ти предлага изправление и напълно да избегнеш всички негови последици.

16. Решението дали да се вслушаш в този курс и го последваш, не е нищо друго, освен решение между истината и илюзията. Защото тук е истината, откъсната от илюзията и съвсем не объркана. Колко става прост изборът, когато се възприема единствено като това, което е. Защото само фантазиите водят до объркване, когато трябва да се избира, а те са напълно нереални.

17. Тази година е следователно времето да вземеш най-лесното решение, пред което някога си бил изправен и при това единственото. Ти ще пресечеш моста към реалността, просто защото имаш готовност да признаеш, че Бог е от другата страна, а отсам няма нищо. Невъзможно е човек да не вземе естественото решение, когато това стане.
VI. Мост към реалния свят

1. Стремежът към специални взаимоотношения е знак, че ти се отъждествяваш с егото, а не с Бога. Защото специалното взаимоотношение има стойност само за егото. 3а егото, ако едно взаимоотношение няма специална стойност, то няма значение, защото егото възприема всяка любов като нещо специално. Но това не може да бъде естествено, защото не съответства на взаимоотношението между Бог и Неговия Син, а всички взаимоотношения, които не са в съответствие с това взаимоотношение, са неминуемо неестествени. Защото Бог е сътворил любовта, каквато би желал тя да бъде и я е дарил такава, каквато е. Любовта няма друг смисъл, освен този, който нейният Творец е определил по Своята Воля. Невъзможно е да я определиш по друг начин и да я разбереш.

2. Любовта е свобода. Да я търсиш, като се поставяш в зависимост, означава да се откъснеш от нея. Защото Божията Любов не търси съюз в разделението, нито свобода в обвързването! Както даваш свобода, така и ще получиш. Не го забравяй, защото в противен случай Любовта няма да може да те открие и да те утеши.

3. В определен смисъл Светия Дух изисква твоята помощ, ако и ти изискаш Неговата. Светия миг е най-действената Негова защита срещу влечението към вината - действителната съблазън за всички специални отношения. Ти не разбираш, че тези отношения реално се основават на вина, защото егото те е научило да смяташ, че чрез тях ще постигнеш освобождение. Но ако се вгледаш по-внимателно в специалното взаимоотношение, става толкова по-очевидно, че то задължително поражда и чувство за вина и следователно те лишава от свобода.

4. Специалното взаимоотношение е напълно лишено от смисъл без тялото. Ако придаваш стойност на него, ти непременно придаваш стойност и на тялото. А това, на което придаваш стойност, е нещо, което искаш да задържиш. Специалното взаимоотношение е средство да сведеш своя аз, а също и аза на всеки друг до тялото. Великите Лъчи ще покажат пълната липса на стойност в специалните взаимоотношения, ако бъдат видяни. Защото виждайки ги, тялото ще изчезне, тъй като ще загуби стойност. И по този начин ще престанеш да виждаш тялото като нещо ценностно.

5. Светът, който виждаш, зависи от онова, което цениш. От тази страна на моста ти виждаш свят на отделни тела, които се стремят да се съединят в обособени общности, но постигайки единство въз основа на чуждата загуба. Когато двама души се стремят да станат едно, те и двамата снижават своята сила. Всеки се отрича от силата си, защото обособената връзка изключва вселената. Далеч повече се оставя навън, отколкото се възприема, защото извън е оставен Бог и нищо не е взето вътре. Ако се създаде макар и един такъв съюз със съвършена вяра, в него би влязла цялата вселена. Специалните отношения, към които се стреми егото, не включват нито един цялостен индивид. Егото желае само част от него и вижда само тази част и нищо друго.

6. Отвъд моста е толкова различно! За известно време все още се вижда тялото, но не изключително, както се вижда тук. Искрицата, която поддържа в него Великите Лъчи, е също видима и тази искрица не може задълго да бъде ограничена до незначителността. Щом веднъж прекосиш моста, ценността на тялото е толкова снижена в очите ти, че няма да виждаш нужда да я преувеличаваш. Защото ще осъзнаеш, че единствена нужда от тялото е да ти позволи да приведеш братята си до моста и там заедно да бъдете освободени.

7. Самият мост е само преход към друга перспектива на реалността. От тази страна всичко, което виждаш, е грубо деформирано и напълно лишено от перспектива. Това, което е незначително и нищожно, бива преувеличено, докато силното и могъщото е снижено до незначителност. В процеса на прехода има един период на объркване, при който може да се получи действителна дезориентация. Но не се страхувай от нея, защото тя означава само, че си готов да се откажеш от деформираната си перспектива, която привидно бе поддържала твоя свят. Тази перспектива се гради върху специалните взаимоотношения. Без илюзията на тези отношения, ти не би търсил никакъв смисъл в този свят.

8. Не се страхувай, че е възможно рязко да се издигнеш и попаднеш в реалността. Времето е благоприятно и ако го използваш в името на реалността, преходът ги ще бъде постепенен. Неотложно е само да отърсиш съзнанието си от вкопчването му в този свят. Това няма да те остави бездомен и лишен от перспектива. Периодът на дезориентация, който предшества действителния преход, е далеч по-кратък, отколкото времето, което ти е отнело да вкорениш така здраво съзнанието си в илюзиите. Отлагането сега ще те нарани много повече, отколкото преди, само защото ти осъзнаваш, че е именно забавяне и че преодоляването на болката наистина е възможно. Открий надеждата и утехата, а не отчаянието в това, че тук не можеш вече да намериш даже илюзия за любов в специалните взаимоотношения. Защото вече не си напълно безумен и скоро ще си дадеш сметка за истинската същност на чувството за вина от предателството към самия себе си.

9. Каквото и да се стремиш да укрепиш в специалните взаимоотношения, то не е реална част от теб. Не можеш да поддържаш отчасти мисловната система, която учи, че тези отношения са реални, и в същото време да разбереш Мисленето, което познава истинската им същност. Ти си позволил на Мисълта за истинската ти реалност да проникне в твоето съзнание и защото си я поканил, тя ще пребъде в теб. Твоята любов към нея няма да ти позволи да предадеш себе си и ти не би могъл да влезеш в отношения, в които тя да не бъде с теб, защото няма да желаеш да си откъснат от нея.

10. Радвай се, че си избегнал смехотворното спасение, което егото ти предлага и не обръщай поглед с копнеж към онази травестия, в която то е превърнало твоите отношения. Няма защо никой да страда, тъй като ти си стигнал твърде далеч, за да се поддадеш на илюзията, че във вината може да се търси святост и красота. Само напълно безумният може да гледа смъртта и страданието, болестта и отчаянието, и да ги вижда именно така. Всичко, изградено от вината, е уродливо, плашещо и много опасно. Не виждай в него илюзорна истина и красота. И бъди благодарен, че съществува място, където те очакват истината и красотата. Върви и с радост ги срещни и узнай колко много ти предстои, заради простата готовност да се откажеш от нищото, защото илюзиите са именно нищо.

11. Новата перспектива, която ще ти се открие при преминаването отвъд моста, ще бъде разбирането на това къде е Царството Небесно. От тази страна то изглежда извън теб и отвъд моста. Но когато преминеш да се присъединиш към него, то ще се съедини и ще стане едно цяло с теб. И ти ще осъзнаеш с ликуващо изумление, че за всичко това не си жертвал нищо! Радостта на Небето, която е безгранична, се умножава с всяка светлинка, върнала се, за да заеме полагащото й се място в него. Не чакай повече, за да приемеш Любовта Божия и своята. И нека Светия миг да те тласне напред по пътя ти, което е сигурно, ако му позволиш да те посети.

12. Светия Дух изисква от теб само тази малка помощ: Винаги, когато мислите ти се залутат в някакво специално взаимоотношение, което все още те влече, влез заедно с Него в светия миг и Му позволи да ти даде освобождение. Той се нуждае само от твоята добра воля, за да сподели Своята перспектива и напълно да те освободи. При това не е нужна пълната ти преданост, защото Той е изцяло изпълнен с добра воля. Негова задача е да компенсира недостига на добра воля от твоя страна чрез Своята съвършена вяра и ти споделяш в това отношение именно вярата Му. Когато си дадеш сметка и признаеш доколко ти пипва добра воля да получиш освобождение, Toй ще ти даде Своята съвършена воля. Призови Го, защото цялото Небе откликва на Неговия повик. И Му позволи да призове Небето в твоя подкрепа.
VII. Краят на илюзиите

1. Невъзможно е да се освободиш от миналото, ако не се откажеш от специалните отношения. Защото специалните отношения са опит да се възпроизведе миналото и да се промени. Мними обиди, болезнени спомени, минали разочарования, чувство за несправедливост и лишения - всички те проникват в специалните взаимоотношения като възможности да възстановиш наранената си гордост. На какво основание би си избрал специален партньор, ако не въз основа на миналото? Всеки подобен избор е осъществен поради някакво „зло" от миналото, към което се придържаш и което трябва да бъде изкупено oт някой друг.

2. Специалните взаимоотношения са възмездие за миналото. Като се стремят да премахнат страданията от миналото, те пренебрегват настоящето в пълна обсебеност от миналото и преданост към него. Никое специално отношение не се преживява в настоящето. Сенките на миналото го обгръщат и го правят това, което е. То е лишено от настоящ смисъл, а ако е лишено от смисъл сега, не може да има реален смисъл изобщо. Как можеш да промениш миналото, освен във фантазиите си?. И кой може да ти даде онова, от което си мислиш, че миналото те е ограбило? Миналото е нищо. Не се стреми да му прехвърлиш вината за своите лишения, защото миналото не съществува. Реално ти не можеш да не се освободиш от нещо, което си е отишло. Следователно, сигурно поддържаш илюзията, че не си е отишло, защото си мислиш, че служи на някаква цел, която искаш да осъществиш. И сигурно тази цел не може да се осъществи в настоящето, а само в миналото.

3. Не подценявай това колко силно егото се стреми към отмъщение спрямо миналото. То е истински жестоко и съвършено обезумяло. Защото егото помни всичко, което си извършил и което го е оскърбило, и иска възмездие за него. Фантазиите, които привнася в отношенията, избрани от него, за да развихри своята омраза, са фантазии за твоето унищожение. Защото егото издига миналото срещу теб и когато ти се отърсиш от миналото, то се лишава от отмъщението, което е убедено, че напълно справедливо си заслужил. Но ако ти не си верен на собственото си унищожение, егото не би могло да те обвърже с миналото. В специалните взаимоотношения ти позволяваш да се осъществи собственото ти унищожение. Очевидно е, че това е безумие. Но не толкова очевидно е, че настоящето е безсмислено за теб, докато си свързан с целите, преследвани от егото.

4. Миналото не съществува; не се стреми да го съхраняваш в специалните взаимоотношения, които те обвързват с него и които те учат, че спасението е в миналото и трябва да се върнеш към пего, за да намериш спасение. Няма такава фантазия, която да не съдържа Мечта за отмъщение спрямо миналото. Ще възпроизвеждаш ли все тази мечта или ще се освободиш от нея?

5. В специалните взаимоотношения привидно не ти се струва, че се стремиш към възпроизвеждане на чувството за отмъщение. И дори когато омразата и жестокостта се проявят в някакъв момент зад своето прикритие, илюзията за любов не бива дълбоко разклатена. Единственото, което егото никога не допуска до съзнанието, е, че специалното взаимоотношение е изява на отмъщение към самия себе си. Но какво друго би могло да бъде? Търсейки специални взаимоотношения, ти не търсиш възвишеното в самия себе си. Отричайки го в себе си, и използваш специалните взаимоотношения за негов заместител. Отмъщението става твоят заместител на Изкуплението и бягството от отмъщение се превръща в загуба за теб.

6. Противно на безумната представа на егото за спасение, Светият Дух деликатно ти предлага свещения миг. Казахме и преди, че Светия Дух учи чрез съпоставки и използва противоположностите, за да посочи истината. Свещеният миг е противоположност на твърдата вяра на егото в спасение чрез отмъщение спрямо миналото. В свещения миг се разбира, че миналото си е минало, а заедно с него и влечението към отмъщение бива изкоренено и изчезва. Тишината и мирът на сегашния миг те обгръщат съвършено нежно. Всичко си отива, освен истината.

7. Известно време може да се опитваш да внасяш илюзии в светия миг, да не допускаш да осъзнаеш всеобхватната разлика във всяко отношение между своето преживяване на истината и илюзиите. Но тези твои опити няма да траят дълго. В светия миг могъществото на Светия Дух ще вземе надмощие, защото ти си се присъединил към Него. Илюзиите, които носим със себе си, ще поотслабят преживяването ти на Бога за кратко и няма да ти позволят да съхраниш това преживяване в сьзнанието си. Но светия миг е вечен и твоите илюзии за времето не ще попречат на надвременното да бъде това, което е, нито ще ти попречат да го преживееш такова, каквото е.

8. Даденото от Бог е истински дадено и ще бъде истински прието. Защото Божиите дарове, които не си приел, не са реални. Божият дар става завършен, едва когато го приемеш. И ти ще го приемеш, именно защото Негова Воля е да ти го дари. Дадено е Светия миг да ти се дари и е невъзможно да не го приемеш, защото е от Него. Още щом Той е повелил Неговият Син да бъде свободен, той вече е станал свободен. Светия миг напомня за това, че Божият Син ще бъде вечно такъв, какъвто е сътворен. И всичко, на което учи Светия Дух, е напомнянето, но ти не си приел това, което Бог ти е дарил.

9. Няма такова нещо, което да издигнеш срещу реалността. Трябва само да простиш илюзиите, които изпитваш спрямо своите братя. Тяхната реалност няма минало и на прошка подлежат само илюзиите. Бог не храни нищо срещу никого, защото е неспособен на илюзии. Освободи братята си от робството на техните илюзии като им простиш илюзиите, които долавяш у тях. По този начин ще узнаеш, че ти е простено, защото ти си им предложил илюзии. В светия миг това се извършва заради теб още във времето, предлагайки ти истинското състояние в Царството Небесно.

10. Помни, че ти винаги избираш между истината и илюзиите; между реалното Изкупление, което изцелява, и „изкуплението" на егото, което руши. Божията сила и цялата Му безгранична Любов ще те подкрепи, когато потърсиш своето място в плана на Изкуплението, породен от Неговата Любов. Бъди съюзник на Бога, а не на егото, когато търсиш по какъв начин да постигнеш Изкупление. Неговата помощ е достатъчна, защото Неговият Вестител разбира как да възстанови Небесното Царство за теб и да вложи всичките ти надежди в спасението чрез връзка с Него.

11. Търси и ще намериш Неговата вест в светия миг, където всички илюзии са простени. От тук се разгръща чудото, така че да благослови всички и да преодолее всички проблеми, независимо дали се приемат като малки или големи, поносими или непоносими. Няма такова нещо, което да не даде път на Бога и на Неговото Величие. Да се съединиш в близка връзка с Него означава да приемеш взаимоотношенията за реални и чрез тяхната реалност да се отречеш от всички илюзии по отношение на реалността на своята връзка с Бога. Благословена да бъде твоята връзка с Него, а не с друг. Истината е в нея и никъде другаде. Ти избираш нея или нищо.

12. Прости ни илюзиите, Отче, и помогни ни да приемем нашата истинска връзка с Теб, в която не съществуват и никога не могат да проникнат илюзии. Нашата святост е Твоя. Какво може да има в нас, което да се нуждае от прошка, когато Твоята прошка е съвършена? Сънят на забравата е само нежелание да си спомним Твоето всеопрощение и Твоята Любов. Нека не се лутаме в изкушения, защото изкушенията на Божия Син не са по Твоя Воля. И нека да получим само онова, което си ни дал и да приемем само него в съзнанията, които Ти си сътворил и които обичаш. Амин.