Глава 18 ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЪНЯ

1. Да заместиш означава да приемеш едно вместо друго. Ако помислиш само какво предполага това, ще видиш колко то е несъвместимо с целта, която Светия Дух ти е предначертал и която е готов да осъществи за теб. Да заместиш означава да избереш между аспектите на Синовността, отдавайки предпочитание на един вместо на друг. 3а тази специална цел един аспект се преценява като по-ценен и се измества от друг. Взаимоотношения, при които е станала замяна, естествено стават фрагментарни, както и тяхната цел. Да разбиеш на фрагменти означава да изключиш; и заместването е най-силното защитно средство на егото за поддържане на разделението.

2. Светия Дух никога не използва заместители. Където егото възприема един човек, за да замести друг, Светия Дух ги вижда съединени и неразделни. Той не прави разграничение между тях, знаейки, че са единни. Бидейки съединени, те са единни, защото са тъждествени. Заместването е очевидно процес, при който се възприемат като различни. Светия Дух съединява, егото разединява. Нищо не може да раздели онези, които Бог е съединил и които Светия Дух вижда единни. Но привидно всичко може да застане между фрагментарните взаимоотношения, които егото подхранва, за да разруши.

3. Единственото чувство, което не търпи заместители, е любовта. Страхът предполага по определение заместване, защото той е заместител на любовта. Страхът е чувство, което произхожда от разединените и разединява. Привидно той приема много различни форми и във всеки отделен случай изглежда сякаш е нужно нещо различно, за да се уталожи страхът. Въпреки че това създава привидно многообразие в типовете поведение, далеч по-сериозната последица е фрагментирането на възприятията, в които се корени всяко поведение. Никой не бива възприеман цялостно. Цялото се изтъква със специално подчертаване на определени негови части и се използва като критерий, по отношение на който дадена форма на страх се приема или отхвърля.

4. Повярвал, че Бог е страх, ти си направил една единствена замяна. Тя е приела множество форми, защото това е замяна на истината с илюзии и на целостта с фрагментарност. Тя е претърпяла толкова вторични разделения и подразделения все отново и отново, че вече е почти невъзможно да се разбере, че това е една-единствена грешка и продължава да бъде такава. Тази грешка, която е свела истината до илюзията, вечността до времето, живота до смъртта, е единствената грешка, която си направил. Целият твой свят се изгражда върху нея. Всичко, което виждаш, я отразява и всяко специално взаимоотношение, което си създал някога, е част от тази грешка.

5. Голямо ще бъде твоето учудване, когато разбереш колко е paзлична реалността от това, което виждаш. Дори и представа нямаш колко голяма е тази единствена грешка. Тя е дотолкова широкообхватна и напълно невероятна, че от нея неизбежни е възникнал цял един свят на нереалност. Та нима би могло да последва нещо друго? Нейните фрагментарни аспекти внушават достатъчно страх, щом започнеш да ги различаваш. Но нищо, което виждаш, не ти дава дори и бегла представа за това колко огромна е първоначалната грешка, която е довела до твоето привидно отлъчване от Небето, разбивайки познанието на безсмислени части от несвързани възприятия, принуждавайки те да правиш все по-нататъшни замествания.

6. Такава е била първата проекция на грешката навън. Светът се е формирал, за да я укрие и се е превърнал в екран, върху който тази грешка е била проектирана и който се е спуснал между теб и истината. Защото истината се разгръща навътре, където идеята за загуба е лишена от смисъл и е възможно само умножаване на онова, което притежаваш. Наистина ли ти се струва странно, че един свят, в който всичко е обратно и с главата надолу, е възникнал от тази проекция на грешката? Та това е неизбежно. Защото истината в такъв един свят може да пребивава само вътре в теб, оставайки безучастна към безумната проекция, от която се създава светът. Наричай грешката безумие, но не и грях; тя е била и си остава безумие. Не я натоварвай с вина - вината предполага, че грешката е направена в действителност. Но най-важното, недей да се страхуваш от нея.

7. Когато ти се струва, че виждаш някаква уродлива форма на първоначалната грешка, която се надига да ти внуши страх, кажи си само: „Бог не е страх, а Любов", и тя ще изчезне. Истината ще те спаси. Тя не те е оставила, за да навлезе в този безумен свят и да се откъсне от теб. Здравомислието е вътре в теб, а безумието отвън. Ти вярваш, че е обратното; че истината е извън теб, а грешката и вината са в теб. Незначителните и безсмислени замествания, които вършиш, белязани от безумие и понесени в някакъв безумен вихър като перца, лудо танцуващи на вятъра, са лишени от съдържание. Те се срещат, свързват и разделят в променливи и напълно безсмислени структури, които не заслужават осъждане. Да се преценяват те поотделно е безпредметно. Техните незначителни различия във формата не са никакви различия. Никое от тях няма значение. Това е общото помежду им и нищо друго. Но нима е нужно още нещо, за да се разбере, че са еднакви?

8. Пусни ги да си идат, танцуващи на вятъра, нека падат и кръжат, додето изчезнат от погледа далеч от теб. И се обърни към величественото спокойствие в себе си, където пребивава в свещена тишина живият Бог, Когото никога не си напускал и Който не те е изоставял никога. Светия Дух те хваща нежно за ръка и преминава с теб заедно обратно пътя, който си изминал, излизайки от себе си, като добронамерено те връща към истината и сигурността, която е в теб. Той свежда всички твои безумни проекции и заместителите, които си пренесъл вън от себе си, към истината. По този начин спира хода на безумието и ти връща разума.

9. Във взаимоотношенията с твоя брат, при които Светия Дух по твоя молба е поел отговорността за всичко, Той е установил вътрешния път към истината, която споделяте. В безумния свят вън от теб нищо не може да бъде споделено, а само замествано, а в реалността споделянето няма нищо общо със заместването Дълбоко в себе си ти обичаш своя брат със съвършена любов. Това е свещената територия, където не може да проникне никакво заместване и където само истината в твоя брат може да обитава. Тук вие сте съединени в Бога и сте до такава степен заедно, както сте заедно и с Него. Първоначалната грешка не е проникнала тук, нито някога ще проникне. Тук се открива сияйната истина, на която Светия Дух е посветил вашите взаимоотношения. Позволи Му да я приведе тук, където и самият ти би искал да бъде. Посвети Му поне малко вяра в своя брат, за да Му помогнеш да ти покаже, че никакъв заместител, който си създал, не може да те откъсне от Небето.

10. Разделението пе е в теб и няма заместител, който да те откъсне от твоя брат. Твоята реалност е творение на Бога и за нея не може да се намери заместител. В истината вие сте така неразривно свързани, че само Бог съществува. А Той никога не би приел вместо теб, нещо друго. Той обича и двама ви еднакво като един. И вие сте такива, каквито ви обича. Вие не сте свързани илюзорно, а в Мисълта, която е така свята, че не могат да останат никакви илюзии, които да затъмнят светото място, където стоите заедно. Бог е с теб, братко мой. Нека се свържем с Него в мир и благодарност и да приемем Неговия дар като наша пресвята и съвършена реалност, която споделяме с Него.

11. Небето се възвръща на цялата Синовност чрез вашата връзка, защото Синовността се състои в нея, цялостна и красива, сигурна в твоята любов. Небето тихо е проникнало в нея, защото илюзиите добронамерено са извадени пред лицето на истината в теб и те е озарила любовта, благославяйки връзката ти с истината. Бог и вкупом цялото Негово творение са проникнали в твоите взаимоотношения. Как прекрасна и свята е вашата връзка, озарена от истината! Небето я гледа и ликува, че си му позволил да те посети. И Бог се радва, че твоите отношения са такива, каквито са сътворени. Вселената в теб е единна с теб и с твоя брат. И Небето заедно с Твореца гледа с любов на това, което се е съединило в него.

12. Когото Бог е призовал, не бива да чува никакви заместители. Техният зов не е нищо друго, освен онази първична грешка, която разтърси Небето. И какво стана с мира на онези, които са се вслушали в него? Върни се с мен към Небето, като излезеш заедно със своя брат от този свят и преминеш през един друг свят с очарованието и щастието, които са му присъщи. Защо трябва да продължаваш да отслабваш и разбиваш онова, което и без друго е вече разбито и безнадеждно? Нима ще намериш тук твоето щастие? Няма ли да предпочетеш да излекуваш онова, което е разбито, и да се присъединиш за възстановяване целостта на онова, което е обзето от болести и разделение?

13. Ти си призван заедно със своя брат да осъществиш най-святото призвание, което съществува на този свят. То единствено няма ограничения и достига до всяка откъсната от Бога частици на Синовността с целебна и обединяваща утеха. В светите взаимоотношения ти се предлага това. Приеми го тук и ще даряват така, както си приел. Божият мир ти е даден със светлата цел, която те свързва с твоя брат. Свещената светлина, която ви е съединила, трябва да продължи да се разгръща така, както ти си я приел.

1. Нима светът, който ти се явява насън, не изглежда напълно реален? Но помисли само какво представлява този свят. Съвсем очевидно това не е същият свят, на който си бил свидетел преди да заспиш. Това е по-скоро една изкривена представа за света, проектирана с оглед на твоите предпочитания. Тук ти си „свободен" да пресъздадеш всичко, което ти се струва насочено срещу теб, в полза на собственото си его, възмутено от „агресията". Ти не би желал това, ако не се отъждествяваш със своето его, което винаги вижда само себе си, а следователно и теб, като подложен на атака и крайно уязвим от нея.

2. Сънищата са хаотични, защото се управляват от твоите противоречиви желания и следователно не се интересуват от истината. Те са най-добрият пример, който би могъл да имаш, за това как могат да се използват възприятията, за да изместят истината с илюзии. Ти не ги вземаш насериозно, когато се събудиш, защото е съвсем очевидно, че реалността в тях е жестоко накърнена. В същото време те представляват начин да се гледа на света и да се видоизменя той така, че да ползва егото. Те дават поразителни примери, както за пълната нетърпимост на егото към реалността, така и за твоята готовност да видоизмениш реалността в името на егото.

3. Ти не намираш разлика между онова, което те смущава насън и наяве. Даваш си сметка, че това, което виждаш в будно състояние, по време на сън бива изтласкано. И все пак не очакваш, когато се събудиш, да го няма. В съновиденията ти си този, който програмира всичко. Хората стават такива, каквито на теб ти се иска да бъдат, и ти им разпореждаш какво да вършат. Твоята склонност към заместване е неограничавана от нищо. Времето е такова, сякаш целият свят е на твое разположение, за да го прекрояваш, както ти харесва. Не осъзнаваш, че това е агресия, чрез която се опитваш да тържествуваш над него и да го накараш да ти служи.

4. Сънищата са сетивни изблици на раздразнение, при които ти буквално крещиш: „Искам това така!" И то започва да ти изглежда така. Но сънят не е в състояние да се освободи от своята първопричина. Той е проникнат от страх и гняв и мигновено илюзията за удовлетворение е нарушена от илюзията за ужас. Защото съновидението, че можеш да контролираш реалността, като я замениш е един предпочитан от теб свят, е наистина ужасяващо Опитите ти да изтласкаш реалността вдъхват огромен страх, но ти отказваш да признаеш това. Така заместваш истината с фантазията, че е страшна реалността, а не онова, което ти вършиш с нея. По този начин се придава реалност на вината.

5. Сънищата ти показват, че си способен да създадеш свят, какъвто желаеш, и че желаейки го, ти го виждаш. И виждайки то, ти не се съмняваш в неговата реалност. Но това е свят, който съвсем очевидно е част от твоето съзнание, макар да изглежда извън теб. Ти не реагираш спрямо него така, сякаш сам си то създал, нито осъзнаваш, че чувствата, които този сън поражда, неминуемо идват от теб. Струва ти се, че сънят е дело на участниците в него и техните действия. Не си даваш сметка, че ти пораждаш техните действия, защото, ако го съзнаваше, нямаше да можеш да им прехвърлиш вината и щеше да загубиш илюзията си за удовлетворение. При сънищата тези особености не са скрити. Струва ти се, че се събуждаш и сънят е изчезнал. Но не си даваш сметка, че онова, което е породило съня, не е изчезнало заедно с него. Желанието да си създадеш друг свят, който не е реален, остава. И ти се пробуждаш, но привидно, за една друга форма на същия свят, който виждаш в сънищата. Цялото ти време преминава в сънуване. Съновиденията, когато спиш и когато си буден, приемат различни форми и това е всичко. Съдържанието им е едно и също. Те представляват твоя протест срещу реалността и твоята твърдо установена и безумна идея, че можеш да я промениш. По време па сънищата в будно състояние, специалните взаимоотношения имат специално място. Те са средството, чрез което се опитваш да реализираш своите сънища в спящо състояние. Ти не се пробуждаш от тях. Специалните отношения са и въплъщение на твоята решимост твърдо да се придържаш към нереалността и да не си позволиш да се пробудиш. И докато намираш, че е по-ценно да спиш, отколкото да се пробудиш, няма да се откажеш от тези взаимоотношения.

6. Светия Дух, Който е винаги практичен в Своята мъдрост, приема твоите сънища и ги използва като средство за пробуждане. Ти би предпочел да ги използваш, за да продължиш да спиш. Казах и преди, че първата промяна, която се осъществява преди да изчезнат сънищата, е, че сънищата на страха се заместват от щастливи сънища. Това прави Светия Дух в специалните взаимоотношения. Той не ги унищожава, нито ти ги отнема. Но ги използва по различен начин като помощно средство, за да направи реална за теб Своята цел. Специалното взаимоотношение ще се запази не като източник па болка и вина, а като извор на щастие и свобода. То няма да бъде предназначено единствено за теб, защото в това се е състояла неговата беда. И както неговата несвятост го бе превръщала в нещо откъснато от останалите, така неговата святост ще го превърне в дар към всеки.

7. Твоите специални взаимоотношения ще се превърнат в средство за премахване на вината у всеки, който е благословен чрез свети взаимоотношения с теб. Това ще бъде един щастлив сън, който ще споделяш с всеки, когото видиш. И чрез него ще се разгръща благословението, с което Светия Дух го е дарил. Не мисли, че ти е дал цел на теб, а някой може да е пропуснал. И не смятай, че е забравил за теб, комуто е предал Своите дарове. Той използва всеки, който Го призове, като възможност да дари спасение на всички. И Той ще пробуди всички чрез теб, който си Му предал своите взаимоотношения. Ако само можеше да си дадеш сметка за Неговата благодарност! И за моята чрез Неговата! Защото ние сме свързани чрез единна цел, бидейки с Него единно съзнание.

8. Не позволявай сънят да те надмогне и да затвори очите ти. Не е странно, че сънищата могат да създадат свят, който е нереален. Неразбираемо е самото желание да се създаде такъв свят. Сега вашите взаимоотношения с твоя брат са станали такива, от които е отстранено подобно желание, защото тяхната цел е променена - целта да сънуваш е заменена от целта да постигнеш истината. Ти не си сигурен в това, защото си мислиш, че може би именно то е сън. Толкова си свикнал да избираш между различните сънища, че не разбираш това, че най-сетне си направил избора между истината и всички илюзии.

9. Но Небесното Царство е сигурно. То не е сън. Неговото настъпване означава, че си избрал истината и то е дошло, защото си проявил волята твоите специални отношения да отговорят на неговите условия. В твоите отношения Светия Дух добронамерено е вложил реалния свят - света на щастливите сънища, от който пробуждането е толкова лесно и толкова естествено. Защото, както сънищата в спящо и в будно състояние представляват едни и същи желания на съзнанието, така реалният свят и истината на Небесното Царство се съединяват в Божията Воля. Сънят, че се пробуждаш, лесно преминава в реалност. Защото този сън е отражение на твоята воля, съединена с Волята на Отца. А няма такова нещо, което Божията Воля да не е осъществила.

1. През целия си живот ти си свеждал истината към илюзии, реалността към фантазии и си следвал пътя на съновиденията. Преминавал си от будно състояние към сън и все по-нататък към все по-дълбок сън. Всеки сън води към следващ сън и всяка фантазия, която изглежда внася светлина в мрака, го прави само по-дълбок. Твоята цел е бил мракът, в който не може да проникне и лъч светлина. Потърсил си толкова пълен мрак, че да можеш завинаги, в пълно безумие да се скриеш от истината. Но забравяш, че Бог не може да разруши Самия Себе Си. Светлината е в теб. Тъмата може да я скрие, но не и да я угаси.

2. Колкото по-близо е светлината, толкова по-стремително ти се втурваш към тъмнината, укривайки се от истината, като се отдаваш понякога на по-леки форми на страх, а понякога окаменяваш от ужас. Но ти ще тръгнеш напред, защото целта ти е да преминеш от страх към истина. Приел си познанието за гния цел и си показал, че си готов да го постигнеш. Страхът живее привидно в мрак и щом изпиташ страх, това значи че си направил крачка назад. Нека се свържем бързо в едно светло мигновение и това ще бъде достатъчно, за да си спомниш, че светлината е твоята цел.

3. Истината ще се притече да те срещне, когато я призовеш. Ако знаеше Кой върви до теб по пътя, който си избрал, щеше да бъде невъзможно да се страхуваш. Не знаеш това, защото пътят към мрака е бил тъмен и жесток и ти си навлязъл надълбоко в и пето. Лекото потрепване на миглите, които са били затворени тъй дълго, не е достатъчно, за да ти даде увереност в себе си, след дългото презрение. Ти пристъпваш към любовта, но все още я мразиш и ужасно се страхуваш от нейното осъждане. И не разбираш, че се боиш не от любовта, а само от онова, в което си я превърнал. Ти напредваш по пътя към постигане смисъла на любовта и се отдалечаваш от всички онези илюзии, в които си я обгърнал. Когато се връщаш към илюзиите, страхът ти се увеличава, защото няма никакво съмнение, че си въобразяваш, че илюзията означава нещо страшно. Ала какво е това за нас, които вървим сигурно и много бързо далеч от страха?

4. Държейки брат си за ръка, ти държиш и моята ръка, защото, когато сте се свързали помежду си, не сте били сами. Вярваш ли, че ще те изоставя в мрака, който си приел да изоставиш заедно е мен? В твоите взаимоотношения е светлината на този свят. И страхът трябва да изчезне за теб още сега. И нека не те изкушава желанието да отнемеш от брата си онази вяра, която си му предложил. Само ще изпиташ страх. Този дар се дава завинаги, защото Самият Бог го е приел. Не можеш да си го вземеш обратно. Ти си приел Бога. Светостта на твоите взаимоотношения е утвърдена на Небето. Ти не разбират какво си приел, но запомни, че твоето разбиране не е необходимо. Всичко, което е необходимо, е да имаш желание да разбереш. Това желание е стремежът към светостта. Волята Божия непременно ще е с теб. Защото желаеш единственото, което винаги си имал и което вечно е съществувало.

5. Всеки миг, в който сме заедно, ще те научи, че целта е постижима и ще укрепи желанието ти да я постигнеш. И в това желание е нейното осъществяване. Сега твоето желание е в пълна хармония с могъщата Воля на Светия Дух. Каквито и дребни и колебливи крачки да правиш, не можеш да престанеш да се стремиш към Неговата Воля и Неговата сила Аз те държа за ръка така сигурно, както ти държиш своя брат за ръка. Вие няма да се разделите, защото аз стоя до вас и вървя заедно с вас по пътя ви към истината. Където и да вървим, навсякъде носим Бога в себе си.

6. В твоите взаимоотношения ти си се съединил с мен, за да преподнесеш Небето на Божия Син, който е тънел в мрак. Ти си пожелал да извадиш мрака на светлина и това желание дава сила на всекиго, който е останал в мрак. Които искат да видят, ще видят наистина. И ще се свържат с мен, носейки своята светлина в мрака, когато мракът в тях бъде изваден на светло и преодолян завинаги. Моята нужда да се присъединиш към мен в свещената светлина на твоите взаимоотношения е твоята потребност от спасение. Мога ли да не ти дам онова, което ти си ми дал? Защото, когато се съединяваш със своя брат, ти откликваш на мен.

7. Ти, който сега си носител на спасението, си призван да внесеш светлина в мрака. Тъмата в теб е изнесена на светло. Върни я обратно на тъмата от светия миг, пред който си я представил. Ние ставаме цялостни чрез желанието си да бъдем цялостни. Нека времето да не те безпокои, защото всеки страх, който преживявате и ти, и твоят брат, е всъщност в миналото. Времето е приспособено, за да ни помогне да направим това, което бе възпрепятствано от вашите минали раздели. Вие вече сте преодолели страха, защото там, където две съзнания са се съединили в желание за любов, любовта не може да не се съедини с тях.

8. Всяка светлина на Небесното Царство е с теб. Всеки Лъч, който грее вечно в Божието Съзнание, грее пад теб. Небето се присъединява към теб в твоя път към Небето. Когато такива велики светлини се присъединяват към теб, за да придадат на твоята мъничка искрица силата на Самия Бог, нима можеш да останеш в мрак? Ти и твоят брат заедно се завръщате у дома, след дълго и безсмислено пътуване, което сте предприели разделени и което не е водело доникъде. Ти си открил своя брат и вие взаимно ще осветявате пътя си. И от тази светлина Великите Лъчи ще се разгръщат назад към тъмата и напред към Бога, за да разпръснат със своето сияние миналото и да подготвят място за Неговото вечно Присъствие, в което всичко сияе в светлина.
IV. Малко добра воля

1. Светото мигновение е резултат от твоето твърдо решение да бъдеш свят. То е отговорът. Настъпването му е предшествано от желанието и готовността за него. Ти подготвяш своето съзнание за него само в онази степен, в която разбираш, че го желаеш повече от всичко. Друго не е необходимо - всъщност трябва да разбереш, че не можеш да направиш повече. Не се опитвай да даваш на Светия Дух нещо, за което той не те е молил, иначе ще прибавиш егото към Него и ще ги объркаш. Той иска съвсем малко. Той е Този, Който добавя мощта и величието. Присъединява се към теб, за да направи светия миг далеч по-величествен, отколкото можеш да разбереш. Именно осъзнавайки, че от теб се иска толкова малко, Му дава възможност да даде толкова много.

2. Не се осланяй на своите добри намерения. Те не са достатъчни. Но довери се на своето безусловно желание, каквото и друго да дойде. Съсредоточи се изключително към него и не се тревожи, че е заобиколено от сенки. Нали затова си и дошъл. Ако можеше да дойдеш без тях, нямаше да се нуждаеш от светия мит. Не пристъпвай към него надменно, допускайки че трябва да заслужиш състоянието, което ти носи неговото настъпване. Чудото на светия миг се състои в твоето желание да го приемеш такъв, какъвто е. Това желание ти позволява да приемеш и себе си такъв, какъвто ти е определено да бъдеш.

3. Смирението не изисква да се задоволяваш с нищожното. Но то изисква да не се задоволяваш с нещо по-малко от онова величие, което не идва от теб. Ти се затрудняваш да постигнеш светия миг, поради своето твърдо убеждение, че не си достоен за него. А какво друго е то, освен твърдото намерение да останеш това, в което сам си се превърнал. Бог не е сътворил своята обител недостойна за Себе Си. И ако вярваш, че Бог не може да влезе там, където желае да бъде, ти просто противоречиш на Неговата Воля. Няма нужда силата на желанието да произтича от теб, а от Неговата Воля.

4. Светия миг не идва само благодарение на твоята добра воля. Той е винаги резултат на твоята добра воля в съчетание с безграничното могъщество на Божията Воля. Погрешно е да мислиш, че е необходимо специално да се подготвяш за Него Невъзможно е горделиво да се готвиш за светостта, без да вярваш, че условията за вътрешен мир се установяват от теб. Тях Бог ги е установил. Тяхната същност не зависи от твоята воля Тя е нужна дотолкова, доколкото да усвоиш какви са тези условия. Ако настояваш, че не си достоен да узнаеш това, ти не приемаш урока, защото вярваш, че трябва да промениш онзи, който да го усвои. Не си ти създал ученика, нито можеш ти да го променяш. Нима очакваш първо сам да извършиш чудо, а после някой да го извърши за теб?

5. Ти просто задаваш въпрос. Отговорът е даден. Не се стреми да отговаряш, а само да приемеш дадения отговор. Подготвяйки се за светия миг, не се опитвай да се правиш на свят, за да бъдеш готов да го приемеш. Това би означавало да объркваш собствената си роля с Божията. Изкуплението не може да дойде за онези, които мислят, че първо трябва да се изкупят, а само за онези, които предлагат само своето скромно желание, за да разчистят пътя на Изкуплението. Пречистването е изключително от Бога и следователно - предназначено за теб. Вместо да се стремиш да се подготвиш за Него, опитай се да мислиш така:

7. Това прави светия миг толкова лесен и естествен. Ти го правиш труден с настояването, че трябва да извършиш повече, отколкото е необходимо. Трудно ти е да приемеш идеята, че е необходимо да извършиш толкова малко, за да получиш толкова много. И ти е тежко да осъзнаеш, че няма нищо оскърбително в това, че твоят принос и този на Светия Дух са непропорционални. Ти все още си убеден, че твоето разбиране е мощен принос към истината и я прави това, което е. Но ние вече подчертахме, че няма нужда да разбираш нищо. Спасението е лесно точно затова, защото не изисква нищо, което да не можеш да дадеш веднага.

8. Недей забравя, че твое е решението да направиш невъзможно всичко, което е естествено и лесно. Ако вярваш, че Светия мит е труден за теб, то е защото си се превърнал в арбитър на това кое е възможно и продължаваш да не искаш да отстъпиш пред Този, Който познава истината. Вярата в съществуването на чудеса, различни по тяхната степен на трудност, се основава изцяло на това. Всичко, което Бог желае, е не само възможно, по вече е станало. Ето защо миналото не съществува. Никога не се е случвало в реалността. То трябва да се преодолява само в твоето съзнание, което смята, че се е случило.
V. Щастливият сън

1. Сега се приготви да премахнеш онова, което никога не е било. Ако вече разбираше разликата между истината и илюзията, Изкуплението нямаше да има смисъл. Светия миг, светите взаимоотношения, учението на Светия Дух и всички средства, чрез които се осъществява спасението, нямаше да имат предназначение. Защото всички те са само аспекти на плана да се променят сънищата ти, изпълнени със страх, в щастливи сънища, от които лесно да можеш да се пробудиш за познанието. Не искай това от себе си, защото не различаваш напредъка от отстъплението. Някои от най-големите си постижения ти си преценявал като провали и някои от най-големите си неуспехи си оценявал като постижения.

2. Не пристъпвай към светия миг след опити да премахнеш страха и омразата от своето съзнание. Неговото предназначение е именно това. Никога не се старай да пренебрегнеш чувството си за вина, преди да поискаш помощта на Светия Дух. Такова е Неговото предназначение. Твоята роля е само да Му предоставиш добрата си воля да премахне целия страх и омраза и да бъдеш простен. Основавайки се на малко вяра от твоя страна в съчетание с Неговото разбиране, Той ще изгради твоя дял в Изкуплението и ще гарантира, че ще го изпълниш с лекота. И с Него ти ще изработиш стълба, вградена в твърдата скала на вярата и издигаща се до Небето. И няма да си сам, когато по нея се изкачиш на Небето.

3. Чрез светите твои отношения, възродени и благословени във всеки свещен миг, който не е твое дело, хиляди хора ще се издигнат до Небесното Царство заедно с теб. Нима е по твоите сили подобен план? Нима можеш да се подготвиш сам за подобно предназначение? А това е възможно, защото Божията Воля е такава. И Бог няма да промени Своите намерения в това отношение. На Него принадлежат и целта, и средствата. Едното си приел; другото ще ти бъде предоставено. Подобна цел е не мислима без средствата за нейното осъществяване. Той ще предостави средствата на всеки, който споделя целта Му.

4. Щастливите сънища се сбъдват, не защото са сънища, а защото са щастливи. А затова и са изпълнени с любов. Тяхната вест е „Да бъде Твоята Воля", а не „Искам всичко по друг начин". Съгласуването на средства и цел е процес, недостъпен за твоето разбиране. Ти дори не съзнаваш, че си приел целта на Светия Дух и просто ще използваш несвети средства за нейното осъществяване. Поне малко вяра, необходима за промяна на целта, трябва да има, за да приемеш средствата и да ги използваш.

5. Не е сън това да обичаш своите братя като себе си. Нито пък твоите свети взаимоотношения са сън. Всичко, което остава от сънищата в тях, е, че те все още са специални отношения. Но те са много полезни на Светия Дух, Който има специално предназначение тук. Те ще се превърнат в онзи щастлив сън, чрез който Той ще разгръща радостта към хиляди и хиляди хора, които сега вярват, че любовта е страх, а не щастие. Позволи Му да осъществи предназначението, което е определил за твоите взаимоотношения, като го приема заради теб; и нищо повече не е нужно, за да станат отношенията такива, каквито Toй желае да бъдат.

6. Когато почувстваш, че светостта на твоите взаимоотношения е заплашена от нещо, веднага спри и, въпреки страха, позволи на Светия Дух да замени този миг с един свят миг, което ти би предпочел. Той никога не ще те подведе. Но не забравяй, че вие сте едно цяло в своите взаимоотношения и каквото заплашва мира на единия от вас, заплашва и другия. Силата на съединението в благодат се състои във факта, че сега е невъзможно за теб или за твоя брат да преживявате страха сами или сами да се опитвате да го преодолеете. Никога не допускай, че това е необходимо или възможно. Но както е невъзможно това, така е също невъзможно Светия миг да дойде за някой от вас без другия. И той ще дойде и за двама ви по молба на всеки един.

7. Който е по-разумен в момента, когато се почувствате заплашени, трябва да си спомни колко дълбоко е задължен на другия и колко много благодарност му дължи и да бъде щастлив, че може да изплати своя дълг, като даде щастие и на двамата. Позволи му да си спомни това с думите:

1. Извън теб не съществува нищо. Ето какво в крайна сметка трябва да осъзнаеш, защото така се разбира, че Небесното Царство е възстановено за теб. Защото само него е сътворил Бог и не го е напускал, не се е откъсвал от Него. Царството Небесно е обител на Божия Син, който не е напускал своя Отец и не живее разлъчен от Него. Раят не е място, нито условие. Раят просто е осъзнаване на съвършеното единство и знание, че няма нищо друго - нито вътре, нито извън Единството.

2. Какво може да ти даде Бог, освен да Го познаеш? Нима има какво повече да се даде? Вярата, че можеш да дадеш и да получиш нещо друго, нещо вън от теб самия, ти е струвала съзнанието за Небето и за собствената ти Идентичност. Ти си извършил нещо много по-нелепо, отколкото разбираш. Изтласкал си своята вина от съзнанието към тялото. Но едно тяло не може да има вина, защото не върши нищо от само себе си. Ако си мислиш, че мразиш своето тяло, заблуждаваш се. Ти мразиш съзнанието си, защото в него е проникнала вина и е готово да остане разделено от съзнанието на твоя брат, което то не може да стори.

2. Единни са съзнанията, телата - не. Само приписвайки на съзнанието телесни черти разделението става възможно. Но именно съзнанието изглежда фрагментарно, затворено в себе си и самотно. Неговата вина, която го държи обособено, се проектира върху тялото, което страда и умира, защото е подложено на агресия, чийто смисъл е да се запази разделението на съзнанието и да му попречи да осъзнае своята Идентичност. Съзнанието не е способно на агресия, но може да си гради фантазии и да насочва тялото да ги превъплъщава. Но действията на тялото никога не водят до удовлетворение. Докато съзнанието не повярва, че тялото всъщност превъплъщава собствените му фантазии, то ще атакува тялото, усилвайки проекциите на собствената си вина върху му.

3. В това се проявява пълното безумие на съзнанието. Бидейки неспособно на нападение, то въпреки това поддържа обратното, и като доказателство привежда своите действия, насочени против тялото. Без да бъде способно на агресия, съзнанието все пак е склонно да се самозаблуждава. И тъкмо това прави, когато вярва, че е нападнало тялото. То може да проектира своята вина, но по този начин няма да се освободи от нея. И независимо от склонността да възприема неправилно предназначението на тялото, не е по силите на съзнанието да му даде предназначение различно от онова, което Светия Дух е определил за него. Тялото не е създадено от любовта. Но любовта не го осъжда и може да го използва с любов и с уважение към това, което е създадено от Божия Син, използвайки го за освобождение от илюзиите.

5. Нима не е за предпочитане друго тълкуване на средствата на разделението като средства за спасение, които да се използват за целите на любовта? Нима няма да приемеш с радост и да подкрепиш прехода от фантазиите за отмъщение към освобождаване от тях? Ти явно можеш да възприемаш тялото болезнено, но не проектирай тази болезненост върху самото тяло. Защото желанието ти да превърнеш в разрушително нещо, което не може да руши, е без последици. Всичко, което Бог е сътворил, е такова, каквото Той желае да бъде, бидейки Негова Воля. Ти не можеш да направиш разрушителна. Можеш да създадеш фантазии, в които твоята воля да бъде и противоречие с Неговата, но това е всичко.

6. Безумие е да използваш тялото като изкупителна жертва за вината, насочвайки неговите нападения и обвинявайки го именно в това, което върши по твое настояване. Фантазиите са невъплътими в живота. Твоите желания са все още фантазии и нямат нищо общо с действията на тялото. Не е тялото, което фантазира, и фантазиите по-скоро му пречат, отколкото да му помагат. Защото те са превърнали тялото ти в твой „враг" - немощно, уязвимо и невярно, достойно за тази ненавист, която насочваш към него. Каква полза имаш от всичко това? Ти си се отъждествил с това, което мразиш - оръдието на мъст и мним източник на твоята вина. И всичко това по отношение на нещо, лишено от значение, провъзгласявайки го за обител на Божия Син и обръщайки се срещу него.

7. Това е Божият приемник, създаден от теб. Нито Бог, нито Неговият пресвещен Син не е в състояние на влезе в обител на Ненавист, където си посял семената на отмъщението, насилието и смъртта. Това, което си създал, за да обслужва твоята вина, е преграда между теб и другите съзнания. Съзнанията наистина са свързани, но ти не се отъждествяваш с тях. Виждаш се заключен в отделен затвор, откъснат и недостижим, без да Можеш да бъдеш близък с останалите, нито те с теб. Мразиш тази личност, която си създал и си готов да я унищожиш. Но не искаш да избягаш от нея, да я изоставиш невредима, без да хвърлиш вината върху й.

8. И само по този начин можеш да избягаш. Домът на отмъщението не е твой дом; мястото, което си определил да помещава вината ти, не е затвор, а твоята илюзия за самия себе си. Тялото е ограничение, наложено на всемирното общуване, което е извечно свойство на съзнанието. Но общуването е вътрешно. Съзнанието се стреми да постигне самото себе си. То не е създадено от различни части, които се стремят да се постигнат взаимно. То не излиза извън себе си. В себе си то не познава граници и извън него няма нищо. То обгръща всичко. То те обгръща напълно - ти си в него и то в теб. И няма нищо друго, никога и никъде.

9. Тялото е извън теб и изглежда сякаш те обгръща, откъсвайки тe от останалите и държейки те далеч от тях и тях далеч от теб. Но тялото не съществува. И няма преграда между Бога и Неговия Син, нито Синът Му може да бъде откъснат от Него, освен илюзорно. Реалността па Божия Син не е тялото, макар и той да е убеден в обратното. Такова убеждение би могло да бъде вярно само в случай, че Бог е неправ. За да бъде възможно нещо подобно, Бог би трябвало да твори различно и да отдели Себе Си от Своя Син. Той би трябвало да сътвори съвсем други неща и да установи различни нива на реалността, само някои от които да бъдат любов. Само че любовта трябва да бъде вечно вярна на самата себе си и неизменна, защото няма алтернатива. И наистина е така. Ти не си способен да издигнеш прегради наоколо си, доколкото Бог не е въздигал прегради между Себе Си и теб.

10. Можеш да достигнеш Небесното Царство, ако само протегнеш ръка. Ти, хванал брат си за ръка, започваш да преодоляваш пределите на тялото, без да излизаш извън себе си, за да достигнеш споделената от двама ви Идентичност. Нима тя е възможна извън теб? Има ли такова място, където Бог да не бъде? Нима Toй е тяло и нима те е сътворил такъв, какъвто не е и където не може да бъде? Ти си обгърнат единствено от Бога. Какви ограничения можеш да имаш, когато Той те обгръща?

11. Всеки е имал преживяване за това, което би могло да се onредели като да излезеш от себе си. Това чувство на освобождение далеч превъзхожда илюзията за свобода, на която понякога се надяваш в специалните си отношения. Това е чувство за действително преодоляване на ограниченията. Ако си дадеш сметка какво всъщност представлява това „излизане", ще осъзнаеш, че то е внезапно изчезване на съзнанието за тяло и съединяването ти с нещо друго, при което съзнанието ти се paзширява и го обгръща. То става част от теб, когато се присьединиш към него. И заедно ставате единно цяло, защото никой не се възприема отделно. На практика ето какво е станало: ти си се отказал от илюзията за ограниченост на съзнанието и си престанал да се страхуваш от единството. Любовта, която веднага идва на мястото на страха, се разгръща и обхваща онова, което ти е дало освобождение, съединявайки се с него. И докато като трае това, ти не изпитваш несигурност по отношение па своята Идентичност и не си склонен да й налагаш ограничения. Ти си преодолял страха и си намерил мир, без да подлагаш реалността под въпрос, а просто като я приемаш. Приел си реалността вместо тялото и си позволил да се съединиш с нещо отвъд него благодарение на простия факт, че не си оставил съзнанието си да бъде ограничено от тялото.

12. Това може да стане независимо от физическото разстояние между теб и онова, към което се присъединяваш; независимо от съответното ви разположение един спрямо друг в пространството; и независимо oт размерите и външните ви характеристики. Времето също няма значение - това може да се случи по отношение на нещо минало, настояще или очаквано. Това „нещо" може да бъде всичко и навсякъде - звук, гледка, мисъл, спомен и дори абстрактна идея, несвързана с нищо конкретно. Но във всички случаи ти се присъединяваш безрезервно към него, защото го обичаш и желаеш да бъдеш с него. И се втурваш насреща му, задръжките, които си си налагал, се стопяват, преодолявайки всички „закони", на които тялото ти се подчинява, като ги отстраняваш внимателно.

13. Този излаз извън себе си се осъществява без никакво насилие. Тялото не се атакува, а просто се възприема правилно. То не ти налага никакви ограничения, просто защото ти не му позволяваш да те ограничава. Ти не „излизаш" от тялото, а просто не се поместваш в него. Отиваш там, където би искал, като не губиш, а придобиваш усещане за своето Аз. В тези мигове на освобождение от физическите ограничения, ти преживяваш до голяма степен онова, което се случва в светия миг - премахване ограниченията на пространството и времето, внезапното усещане на мир и радост, и преди всичко, липсата на съзнание за тялото и на съмнение доколко всичко това е възможно.

14. Възможно е, защото ти го желаеш. Внезапното разширяване па съзнанието, което става, когато у теб се появи желание за това, представлява неустоимият повик на светия миг. Той те зове да бъдеш верен на себе си в неговите сигурни обятия. В него се отменят законите на ограничението, за да те приветстват в свободата и непредубедеността на съзнанието. Ела в това убежище, където в мир си способен да бъдеш самия себе си. Не чрез разрушение или като си пробиеш път навън, а чрез тихо вътрешно сливане. Защото мирът ще те намери там, просто защото си пожелал да премахнеш границите, които си наложил на любовта и си се съединил с нея там, където е и където Те води, в отговор на нейния нежен зов да пребиваваш в мир.
VII. Нищо не се налага да правя

1. Ти все oще твърде много вярваш в тялото като източник на сила. Нима правиш поне някои планове, които по един или друг начин да не засягат неговото удобство, защита или удоволствие? Това превръща тялото в цел, а не в средство според твоите разбирания, а това винаги означава, че продължаваш да смяташ греха за привлекателен. Никой не приема Изкуплението, ако продължава да има за цел греха. Това не ти позволява да изпълниш единствената си отговорност. Изкуплението не се приема добре от онези, които предпочитат болката и унищожението.

2. Едно не си направил никога - не си забравял никога напълно за тялото. Дори и понякога да си го загубвал от поглед, то никога напълно не е изчезвало за теб. От теб не се иска да позволиш това да стане за по-дълго от миг, но точно в този миг се случва чудото на Изкуплението. След това ти отново ще видиш тялото, но то никога няма да бъде за теб същото. И всеки миг, в който губиш съзнание за тяло, те кара да гледаш по различен начин на него, когато се върнеш.

3. Тялото изобщо не съществува в нито един момент. Човек си го спомня или предчувства, но не го преживява точно сега. Само неговото минало и бъдеще създават представата, че е реално. Бремето напълно властва над него, защото грехът не е никога изцяло в настоящето. Във всеки отделен миг влечението на вината ще бъде преживявано като болка и нищо друго и ще бъде избягвано. Това влечение не съществува в настоящето. Цялата привлекателност на греха е въображаема и следователно трябва да се отнесе към миналото или към бъдещето.

4. Невъзможно е да се приеме Светия миг безрезервно, ако поне за момент не си готов да не се обръщаш към миналото или бъдещето. Не можеш да се подготвяш за него, ако не си го отнесъл към бъдещето. Освобождението ти е дадено в мига, в който го пожелаеш. Мнозина са прекарали целия си живот в подготовка и наистина са постигнали своя миг на успех. Този курс не се опитва да те научи повече, отколкото те са постигнали във времето, но той има за цел да ти спести време. Може би се опитваш да следваш един твърде дълъг път към целта, която си възприел. Трудно е да се достигне Изкупление като се бориш с греха. Неимоверни усилия се изхабяват в опита да се направи свято онова, което е презряно и омразно. Животът, отдаден на съзерцание и продължителна медитация за освобождаване от тялото, също не е задължително необходим. Подобни опити в крайна сметка водят към успех благодарение на своята цел. Но тези методи са изтощителни и поглъщат много време, доколкото са обърнати към бъдещето в надежда за избавление от настоящето състояние на недостойност и непълноценност.

5. Твоят път е друг не по целта му, а по средствата. Свещеното отношение е средство за спестяване на време. Един миг, прекаран в единство с твоя брат, възстановява вселената и зa двама ви. Ти вече си готов. Сега трябва само да си припомниш, че няма нужда да вършиш нищо. Това е далеч по-полезно, отколкото да размишляваш какво да предприемеш. Когато мирът настъпва за тези, които се борят с изкушенията и с греха; когато светлината най-сетне озари съзнанието, отдадено на съзерцание; или когато най-сетне целта е постигната, това става винаги с щастливото осъзнаване: „Нищо не се налага да правя."

6. В това е окончателното избавление, което всеки ще намери един по своя път и в своето време. На теб не ти е нужно толкова много време. Времето ти е спестено, доколкото ти и твоят брат сте заедно. Това е специалният метод, който се прилага в рози курс за спестяване на време. Ти не се възползваш от възможностите на този курс, когато настояваш да прилагаш средства, които са били полезни на други, пренебрегвайки тези, които са предназначени специално за теб. Спести ми време, подготвяйки се като практикуваш само едно. „Нищо не се налага да правя" е утвърждение на преданост и безрезервна вярност. Повярвай в това само за миг и ще постигнеш повече, отколкото с векове съзерцание или единоборство с изкушенията.

7. Във всяко действие участва тялото. И ако осъзнаеш, че нищо не се налага да правиш, ти в своите мисли лишаваш тялото от ценност. Това е най-краткият път, отворената врата, през която се преминава, спестявайки си векове усилия и избавяйки се от времето. Това е пътят, по който грехът изгубва всякаква Привлекателна стойност още в този момент. Защото чрез него се отхвърля времето, и миналото и бъдещето изчезват. Този, на когото не му се налага да върши нищо, не изпитва потребност от време. Защото да не правиш нищо, означава да бъдеш в Покой, да освободиш вътрешно пространство, където активността на тялото вече не привлича внимание. Тук идва Светия Дух и остава. Той ще остане там и когато забравиш за Него и активността на тялото се възстанови в твоето съзнание.

8. Но в съзнанието завинаги ще остане това място на покой, към което можеш да се завърнеш. Този тих остров в самото сърце на бурята ще присъства в твоето съзнание в доста по-голяма степен, отколкото всяка бушуваща активност. Този тих център, в който не вършиш нищо, ще остане с теб, давайки ти покой посред всяка активност, към която ще бъдеш изпратен. Защото от този център ще бъдеш насочен как да се ползваш безгреховно от тялото. Именно този център, където не съществува тялото, ще го съхранява безгрешно в твоето съзнание.
VIII. Твоята малка градина

1. Единствено съзнанието за тяло привидно ограничава любовта. Защото тялото представлява ограничение на любовта. Неговият произход се дължи на вярата в ограничената любов и го е създадено, за да ограничи безграничното. Не мисли, че това е само алегория, защото тялото е създадено с цел да ограничи теб. Нима, виждайки себе си в рамките на тялото, мо жеш да се познаваш в качеството ти на идея? Всичко, което ти е познато, отъждествяваш с външни за теб неща. Дори и Бога не си способен да си представиш без тяло или някаква форма, която ти е позната.

2. Тялото не може да познава. И доколкото ограничаваш своето съзнание до нищожните усещания на тялото, няма да можеш да видиш величието, което те обгръща. Бог не може да дойде в тялото, нито ти можеш там да се свържеш с Него. Oграниченията, наложени на любовта, винаги ще създават впечатлението, че възпрепятстват Неговото идване и те държат далеч от Него. Тялото е нищожна ограда около една незначителна част от велика и завършена идея. То очертава безкрайно малък кръг около нищожно малък отрязък от Небето, откъснат от цялото; то огласява, че тук е твоето царство - вътре в този кръг, където Бог не прониква.

3. В това царство господства по най-жесток начин егото. И за да защитиш тази нищожна прашинка, то те тласка да се противопоставиш на цялата вселена. Този фрагмент от твоето съзнание е толкова незначителна част от него, че ако можеше да оцениш цялото, щеше мигновено да осъзнаеш, че той е като най-малък слънчев лъч спрямо слънцето, като почти незабележима вълничка на повърхността на океана. В неговата удивителна надменност този незначителен слънчев лъч си е въобразил, че е самото слънце; тази почти незабележима вълничка се величае, сякаш е океанът. Помисли само колко самотна и незначителна е тази мисъл, тази безкрайно малка илюзия, която се е опълчила срещу цялата вселена. Слънцето се е превърнало във „враг" на слънчевия лъч, готов да го разкъса, и океанът застрашава малката вълничка и иска да я погълне.

4. Но нито слънцето, нито океанът осъзнават цялата гази странна и безсмислена активност. И продължават да съществуват, не съзнавайки ужаса и омразата, които вдъхват у този нищожен сегмент от тях самите. Дори и той не е изгубен за тях, защото не би могъл да оцелее самостоятелно. И независимо за какво се мисли, то с нищо не променя пълната зависимост на битието му от тях. Той дължи на тях цялото си съществуване. Без слънцето, слънчевият лъч би изчезнал; вълничката е немислима без океана.

5. В такова странно положение се намират всички, които виждат себе си в свят, населен с тела. На всяко тяло изглежда присъщо собствено съзнание, мисъл, живееща самотна и несвързана с Мисълта, която я е сътворила. Всеки нищожно малък сегмент изглежда самодостатъчен, нуждаещ се от друг за някои неща, но в никакъв случай не и зависим от единния Творен за всичко; изглежда сякаш не се нуждае от цялото, макар че само чрез него придобива някакъв смисъл, доколкото сам по себе си е безсмислен. Сам по себе си той няма живот.

6. Подобно слънцето и океана, твоето Аз продължава да съществува, без дори да забелязва, че някаква си нищожна частица се смята за теб самия. Тя не се губи; не би могла да съществува отделно, нито цялото би могло да бъде цяло без нея. Тя не е отделно царство, където господства идеята за разделение от всичко останало. Не е заобиколена от ограда, която да и пречи да се приобщи към останалите и да я държи откъсната от нейния Творец. Този дребен аспект не се различава от цялото, бидейки с него едно и в неразривна връзка. Тази частица не живее отделно, защото нейният живот е единството, в което битието й е сътворено.

7. Не приемай този малък, ограден аспект за себе си. Слънцето и океанът са нищо пред твоето величие. Лъчът на слънцето Проблясва само на светлината на слънцето и вълничката танцува само върху океанската шир. Но дори слънцето и океанът нямат онази мощ, която е заложена в теб. Ще останеш ли в своето нищожно царство, жалък крал, озлобен управител на това, до което достига погледът му, който вижда нищото, но е готов да умре, за да го защитава? Това малко аз не е твоето царство. Над него се издига като висока арка и го обгръща с любов великолепното единство, което предлага цялото свое щастие и дълбоко удовлетворение на всяка част. И мизерният аспект, който ти се е сторило, че отделяш, не прави изключение.

8. Любовта не познава телата и достига до всичко, сътворено като нея. Пълната липса на ограничения е нейният смисъл. Тя дава съвършено безпристрастно, обхващайки всичко, което дава, за да го запази и съхрани напълно. Колко малко владееш ти в своето мъничко царство! Не е ли по-добре тогава да Призовеш в него любовта? Погледни каква пустиня - суха и безродна, безрадостна и напукана - е твоето малко царство. И осъзнай какъв живот и радост ще му донесе любовта от там, откъдето идва и където ще се завърне с теб.

9. Божията Мисъл обгръща твоето незначително царство, чакайки пред оградата, която си издигнал, за да влезе и да огрее пустата земя. Виж как навсякъде кълни живот! Пустинята се превръща в градина, зелена, гъста и тиха, предоставяща отдих на този, който е загубил посока и се лута по прашните пъти ща. Дай им пристан, подготвен от любовта към тях, на място то, където е била пустинята. И всеки, когото приемеш, ще ти донесе любов от Небето. Те идват в това свято място един след друг, но няма да си отидат сами, както са дошли. Любов та, която са донесли, ще остане с тях, както и с теб. И в нейното благословение твоята градинка ще се разгръща и ще достигне до всеки, който е жаден за жива вода, но е твърде изтощен, за да продължи пътя си сам.

10. Излез и ги открий, защото те ти предоставят собственото Аз. И нежно ги въведи в своята тиха градина и приеми там тяхното благословение. Тя ще се разрасне и разгърне през пустинята, без да остави нито едно запуснато нищожно царство, откъснато от любовта, ъ което да бъдеш затворен. И ти ще познаеш себе си и ще видиш как мъничката ти градинка леко се преобразява в Небесното Царство с цялата Любовна Неговия Творец, сияеща над него.

11. Светия миг е твоята покана .любовта да проникне в твоето пусто и безрадостно царство и да го преобрази в градина на мир и гостоприемство. Любовта ще откликне непременно. Тя ще дойде, защото ти си дошъл без тялото и не поставяш прегради, които да попречат на нейното щастливо пристигане. В светия миг ти искаш от любовта само онова, което тя предлага на всекиго, нито повече, нито по-малко. Искайки всичко, ще то получиш. И твоят сияен Аз ще издигне онзи незначителен аспект, който се опитваше да скриеш от Небето, право на Небе то. Всяка частица любов отпраща зов към цялото не напразно. Никой Божи Син не остава вън от Лоното на Отца.

12. Бъди напълно сигурен: любовта прониква в твоите специални взаимоотношения и то напълно дори и при най-слабия зов. Не си осъзнал, че любовта е дошла, защото още пе си премах нал всички прегради, които си издигнал срещу своя брат. И нито ти, нито той ще можене да посрещнете поединично любовта. Ти няма да можеш да познаеш Бога сам, тъй както Той не те познава без твоя брат. Но заедно не може да не осъзнаете любовта, както любовта не може да не ви познае, нито ще може да не се разпознае във вас.

13. Ти си към края на едно дълговечно пътуване, не осъзнавайки още, че то завършва. Все още си изтощен и преуморен, и прахът от пустинята като че ли все още замъглява очите ти и re държи без зрение. Но Този, Когото гостоприемно си приел, е дошъл при теб и ще те приеме също така гостоприемно. Той дълго е чакал да ти даде това. Приеми го сега от Него, защото Той желае да Го познаеш. Само една незначителна прашна завеса все още стои помежду двамата с брат ти. 'Духни я леко и с щастлив смях, и тя ще изчезне. И влез в градината, която любовта е приготвила за двама ви.

1. Вече ти казах да предадеш мрака на светлината и вината на светостта. Казах ти още, че трябва да поправиш грешката в нейния корен. Затова и Светия Дух се нуждае от онази незначителна частица от теб самия, от нищожната мисъл, която изглежда откъсната от теб и разделена от цялото. Останалото е напълно и Божията власт и няма нужда от ръководство. Но тази жестока и илюзорна мисъл се нуждае от помощ, защото в своите заблуди тя се смята за Божия Син, цялостен и всемогъщ, единствен властелин на царството, което е откъснал, за да властва тиранично и безумно над него, довеждайки го до пълно покорство и робство. Това е тази нищожна част, която си въобразяваш, че си откраднал от Небето. Върни му я. Небето не я е загубило, но ти си загубил представа за него. Позволи на Светия Дух да я Премахне от жалкото царство, в което си я откъснал, ограждайки я с мрак, защитавайки я с нападение и налагайки я с омраза. Сред нейните барикади има все още незначителна частица от Божия Син, цялостен и свят, и в своята безметежност не осъзнаващ с какво е обкръжен в твоите представи.

2. Не се разделяй от целостта, защото Този, Който обгръща откъснатата част от теб, ти е дал единение, връщайки това твое дребно приношение от мрак на вечната светлина. Как става Това? Изключително е просто и се основава на онова, което Нищожното царство реално представлява. Голите пясъци, мракът и липсата на жизненост се виждат само през очите на тялото. Тази безнадеждна гледка е деформирана и посланията към теб, които си я създал, за да ограничиш собственото си разбиране са лишени от смисъл.

3. От телесния свят, създаден от безумството, се връщат без ум ни послания към съзнанието, което ги е създало. И тези послания свидетелстват за този свят и утвърждават, че е истински. 'Защото това са вестоносци, изпратени от теб, за да ти върнат тъкмо тези вести. Всичко, което ти предават тези послания, е напълно външно. Няма послания какво стои отвъд него, защото тялото не може да говори за това. Очите му не го виждат; сетивата му не го осъзнават; езикът му не може да предаде неговите послания. Но Бог може да те заведе там, ако си готов да последваш Светия Дух през привидния ужас, вярвайки, че няма да те напусне и изостави на него. Той няма за цел да те плаши, такава е само твоята цел. Ти страшно се изкушаваш да Го изоставиш още пред външния обръч на страха, но Той ще те изведе безопасно през него и далеч отвъд.

4. Обръчът на страха е непосредствено под нивото, което виж да тялото и представлява изцяло онази основа, върху която се гради светът. Тук са всички илюзии, всички деформирани мисли, цялата безумна агресия, яростта, отмъщението и предателството, създадени, за да поддържат чувството за вина, за да възникне от него светът и да го укрива. Сянката му се издига на повърхността достатъчно, за да поддържа най-външните му проявления в мрак, пораждайки отчаяние и самота, или шавайки го от радост. Но силата на вината е забулена Под тежки прикрития и бива държана далеч от онова, което я е по родило, за да се укрива. Тялото не може да съзре това, защото то е възникнало от вината, за да я пази, което означава да не позволи да бъде видяна. Телесните очи никога няма да я видят. Те ще виждат само онова, което им налага тялото.

5. Тялото ще си остане вестител на вината и ще следва нейни те насоки, докато ти вярваш в нейната реалност. Защото реалността на вината е илюзията, която изглежда я прави тежка и непрозрачна, непроницаема и истинска основа за мисловната система на егото. Колко тънка и прозрачна е тя няма да може да се види, докато не съзреш светлината зад нея. Едва тогава забелязваш, че това е само крехка завеса пред светлината.

6. Тази привидно тежка преграда, тази изкуствена настилка, която прилича на каменна, наподобява надвиснали тежки тъмни облаци, които изглеждат като твърда стена пред слънцето. Нейният непроницаем вид е изцяло илюзия. Тя отстъпва пред планинските върхове, издигащи се над нея и няма власт да спре никои, който е готов да се изкачи нагоре и да види слънцето. Тя не е доста стабилна, зa да спре конче което пада, нито да задържи перце. Нищо не може да се основана на нея, защото тази основа е илюзорна. Опиташ ли се дори само да я докоснеш, тя изчезва; протегнеш ли се да я хванеш, ръцете ти се оказват празни.

7. Но не е трудно да се съзре как в това вълмо облаци започва да се очертава цял един свят. Непоклатима планинска верига, езеро, град се оформят в твоето въображение и посланиците па твоето въображение се връщат към теб от облаците, уверявайки те, че този свят наистина съществува. Образите се открояват и движат насам-натам, деянията изглеждат реални, появяват се различни очертания, които променят формите си от красиви до гротескни. И те ще продължават да се стрелкат напред -назад дотогава, докато ти си готов да играеш тази детинска игра на ужким. Но колкото и дълго да я играеш, и с каквото и въображение да го правиш, ти не я объркваш със света под тях и не се стремиш да я направиш реална.

8. Така трябва да бъде с мрачните облаци на вината, които не са вече толкова непроницаеми и субстанциални. Ти няма да се одраскаш, когато минаваш между тях. Позволи на твоя Предводител да те научи, че тяхната природа не е субстанциална, превеждайки те през тях, защото под тях се намира един свят па светлина, върху който те не могат да хвърлят сянка. Сенките им падат върху света отвъд тях, който е все още далеч от светлината. Но те не могат да хвърлят сянка върху светлината.

9. Този свят на светлина, този сияен кръг е реалният свят, където вината среща прошка. Тук външният свят се вижда по нов начин, без сянката на вината, легнала върху него. Тук ти си опростен, защото си простил на всички. Тук всичко се възприема по новому, светло и сияйно от невинност, умито от вълните на прошката и пречистено от всяка зла мисъл, която си възлагал върху му. Тук не съществува агресия срещу Божия Син и ти си добре дошъл. Тук е твоята невинност, чакаща да те обгърне и закриля, и да те подготви за последната стъпка в пътуването към себе си. Тук се отхвърлят мрачните, тежки одежди на вината и нежно се сменят с чистота и любов.

10. Но дори и прошката не е краят. Прошката създава красота, но не твори. Тя е източник на изцеление, но е само пратеник на любовта, а не неин Първоизточник. Тук ти биваш воден, за да може Бог безпрепятствено да направи последната стъпка, защото нищо не пречи на любовта, постигнала самата себе си. Една Пъпка отвъд това свещено място на прошка, една стъпка към себе си, но тази, която не можеш да направиш сам, те пренася в нещо съвсем различно. Тук е Първоизворът на светлината; тук няма възприятия, прошка или преобразяване. Само познание.

11. Този курс води към познанието, но самото познание е отвъд обхвата на нашата учебна програма. А и няма нужда да се опитваме да говорим за нещо, което завинаги е отвъд думи re. Трябва само да помним, че който постигне реалния свят, отвъд който не може да продължава обучението, ще продължи и по-нататък, но по различен път. Където обучението свършва, започва Бог, защото то свършва пред Този, Който е завършен в Своето начало и няма край. Не ни е дадено да съдим за онова, което е недостижимо. Имаме твърде много да учим. Трябва все още да се подготвяме за познанието.

12. Не можеш да научиш какво е любов. Нейният смисъл се състои в нея самата. И обучението свършва тогава, когато осъзнаеш всичко, което не е любов. Тъкмо то й пречи; и тъкмо то трябва да се преодолее. Любовта не може да се усвои, защото никога не е имало такъв период, когато да не си я познавал. Обучението е ненужно в Присъствието на твоя Творец, Чието признание за теб и твоето за Него далеч надхвърля всяко обучение, тъпче всичко, което си усвоил, загубва смисъл, заменено за вечни времена от любовта и нейния единствен смисъл.

13. Взаимоотношенията ти с твоя брат са завинаги изтръгнати от света на сенките и тяхната несвята цел безпрепятствено бива преведена през преградите на вината, очистена чрез прошка и въздигната сияйна и твърдо вкоренена в света на светлината. От тук тя те зове да следваш нейния ход, издигайки се високо над мрака и нежно положена пред Небесните двери. Светия миг, в който ти и твоят брат сте съединени, е само пратеник на любовта от сферите отвъд прошката, за да ти напомня за всичко, което е отвъд нея. Но чрез прошката ще си го припомниш.

14. И когато си припомниш Бога на светото място на прошката, ти вече нищо друго не ще помниш и паметта ще бъде също така непотребна, както и учението, защото единствената ти цел ще бъде творчеството. Но няма да познаеш това дотогава, докато всяко възприятие не се пречисти и бъде завинаги преодоляно накрая. Прошката преодолява само това, което не е истинно, вдигайки сенките от света и носейки го, сигурен и в безопасност в своята нежност към сияйния свят на ново и пречистено възприятие. В това е твоята цел сега. И там те очаква мирът.