УРОК 110 Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил

1. Ние днес ще повтаряме тази идея от време на време. Защото, ако повярваш в нейната истинност, тя е достатъчна, за да спаси и теб, и света. Щом тази мисъл е вярна, това означава, че ти не си променил реално нито себе си, нито вселената, така че сътвореното от Бога да бъде заменено от страх и зло, нещастие и смърт. Щом оставаш такъв, какъвто Бог те е сътворил, страхът е лишен от смисъл, злото е нереално и страданието и смъртта не съществуват.

2. Днешната идея, следователно, е всичко необходимо за пълното изправление и изцеление на твоето съзнание и за да получиш съвършено прозрение, което ще поправи всички грешки, допускани някога, някъде от което и да било съзнание. Достатъчно е да изцелиш миналото, за да освободиш бъдещето. Достатъчно е да приемеш настоящето такова, каквото е. Достатъчно е да позволиш времето да бъде средство, чрез което светът да се научи да се освобождава от времето и от всяка промяна, която привидно е причинена от отминаващото време.

Ако останеш такъв, какъвто Бог те е сътворил, привидностите не могат да изместят истината, здравето не може да се превърне в болест и смъртта не може да измести живота, нито страхът да заеме мястото на любовта. Всичко това не се е случило, ако останеш такъв, какъвто Бог те е сътворил. Не ти е нужна никаква друга мисъл, за да може спасението да просветли света и да го освободи от миналото.

4. Чрез тази единствена мисъл се преодолява миналото, а настоящето е спасено и може тихо да се разгърне в отвъдвременно бъдеще. Ако си такъв, какъвто Бог те е сътворил, това означава, че съзнанието ти не се е отделяло от Божието Съзнание, нито от съзнанията на другите и в него всичко е единно.

5. Целебната сила на днешната идея е безгранична. Тя е съсредоточието, пораждащо всички чудеса, великото възраждане на истината в съзнанието на света. Практикувай днешната идея с благодарност. Това е истината, която идва, за да те направи свободен. Това е истината, която Бог ти е обещал. Това е Словото, в което свършва всяка скръб.

6. За твоите към петминутни периоди на практика, започни със следния цитат от текста:

Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил. ³Неговият Син не може да пострада. ⁴А аз съм наистина Негов Син.

7. После, неотклонно с това твърдение в съзнанието, опитай се да откриеш онзи Аз, Който е Светия Син на Самия Бог.

8. Търси Го в себе си, Него, Който е Христос в теб, Божи Син и брат на света; Спасителят, спасен завинаги, способен да спасява всеки, който се докосне до Него, макар и леко, стремейки се към Словото, което да го увери, че той е Негов брат.

8. Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. ²Днес окажи почит на своето Аз. ³Не почитай онези идоли, които си създал, за да заемат мястото на Божия Син вместо истинската му същност. ⁴Дълбоко в съзнанието ти Светия Христос в теб очаква да го признаеш за своя същност. ⁵Ти си изгубен без да познават себе си дотогава, докато Той остава непознат и незнаен.

9. Търси Него днес и Го открий. ²Той ще бъде твой Спасител от всички идоли, които си създал. ³Защото когато Го откриеш, ще разбереш колко безсмислени са твоите идоли и колко cа лъжливи образите, които си вземал за собствени образи. ⁴Днес осъществяваме голям напредък към истината, като се отърсваме от всички идоли и отваряме ръцете, сърцата и съзнанията си за Бога.

10. Ще си Го спомняме през целия ден с благодарни сърца и любящи мисли към всички, които срещаме. ²Защото по този начин си Го спомняме. ³И казваме, за да си припомним Неговия Син, нашия свят Аз, Христос във всеки един от нас:

1. Днес започва поредният преговор. ²Ще преговаряме по два от последните уроци ежедневно в продължение на десет поредни дни. ³Ще спазваме определена схема за тези периоди на практика, към която е добре да се придържаш колкото е възможно по-стриктно.

2. Разбираме, че може би ще бъде невъзможно да правиш оптималното всеки ден и всеки час от деня. ²Обучението няма да се затормози от това, че би могъл да пропуснеш някой от периодите на практика поради това, че ти е невъзможно да го проведеш в посоченото време. ³Не трябва също да полагаш прекалени усилия, за да съблюдаваш определения брой упражнения. ⁴Ние не се стремим към ритуали и те биха осуетили пашата цел.

3. Но усвояването ще се затормози, ако пропуснеш период на практика поради това, че не желаеш да му посветиш времето, което е необходимо. ²Недей да се заблуждаваш в това отношение. ³Нежеланието може внимателно да се прикрива зад булото па ситуации, които не можеш да контролираш. ⁴Научи се да разграничаваш ситуациите, които са неподходящи за твоята практика, от онези, които ти създаваш, за да прикриваш зад някакъв камуфлаж собственото си нежелание.

4. Периодите на практика, които си пропуснал поради нежелание, независимо какви са причините му, трябва да се осъществят веднага, щом преосмислиш своята цел. ²Нежеланието да участваш в практиката на спасение се дължи само на това, че тя може да попречи на други цели, които ти са скъпи. ³Когато престанеш да влагаш в другите цели толкова много от себе си, нека периодите на практика да заменят литаниите, които си посвещавал на тях. ⁴Те нищо не са ти донесли. ⁵Но практиката може да ти даде всичко. ⁶Затова приеми нейния дар и бъди в мир.

5. Системата на този преговор е следната: Посвещавай по пет минути два пъти дневно или ако предпочиташ по-продължително, за да размишляваш върху идеите, които се предлагат. ² Прочети ги заедно с коментарите, написани за упражненията съответния ден. ³После размисли върху тях, свързвайки ги с онова, което на теб ти е потребно, с видимите ти проблеми и всички свои грижи.

6. Нека идеите да проникнат в твоето съзнание и то да ги прилага според избора си. ²Повярвай, че то ще ги използва разумно, подкрепяно в решенията си от Този, Който ти е дал мислите. ³На какво можеш да се довериш, ако не на онова, което е в твоето съзнание? ⁴Вярвай при този преговор, че Светия Дух прилага средства, от които няма да бъдеш подведен. ⁵В своята мъдрост съзнанието ти ще те подкрепи. ⁶В началото заяви посоката и после се отпусни в спокойна вяра и нека съзнанието ти да приложи мислите, които си му предало така, както са били дадени на теб.

7. Те са ти дадени в съвършено доверие, в съвършено упование, че ще ги използваш добре; в съвършена вяра, че ще прозреш техните послания и ще се възползваш от тях. ²Повери ги на съзнанието си със същата вяра, упование и доверие. ³Не може то да не успее. ⁴То е средството, призвано от Светия Дух за твоето спасение. ⁵Той му се е доверил, а значи можеш и ти да му възложиш своето доверие.

8. Ползата за теб ще бъде най-голяма, ако посветиш на своя преговор първите, както и последните пет минути от деня. ² Ако не можеш да сториш това, поне се опитай да ги разделиш така, че едната практика да проведеш сутринта, а другата преди сън.

9. Упражненията, които трябва да се извършат през деня са също толкова важни и дори може би имат още по-голямо значение. ²Ти имаш склонност да практикуваш в определено време, а след това да продължиш с други неща, без да прилагаш онова, което си усвоил. ³В резултат на това не утвърждаваш достатъчно наученото и не позволяваш да се изявят неговите потенциални дарове. ⁴Сега имаш още една възможност да го приложиш.

10. При този преговор подчертаваме необходимостта да не изоставяме процеса на усвояване през времето, отделящо разгърнатите периоди на практика. ²Опитай се да преповториш двете идеи за деня, макар и кратко, но сериозно, всеки час. ³Приложи едната на кръгъл час, а другата половин час по-късно. ⁴Не е нужно да посвещаваш повече от миг на всяка една идея. ⁵Повтори я и нека съзнанието ти се отпусне в покои и мълчание и мир известно време. ⁶След това се обърни към други неща, но се опитай да задържиш мисълта в себе си и нека тя да ти послужи да запазваш своя мир през целия ден.

11. Ако се почувстваш разстроен, спомни си я. ²Тези периоди на практика са предназначени да ти помогнат да си създадеш навика да прилагаш онова, което усвояваш ежедневно, към всичко, което правиш. ³Недей да преповтаряш мисълта, а я остави да улегне. ⁴Тя ти е безкрайно полезна. ⁵И е предназначена да ти служи по всякакъв начин, по всяко време и на всяко място, винаги, когато се нуждаеш от помощ. ⁶Опитай се да я носиш със себе си по време на всички дела през деня и да я направиш свята, достойна за Божия Син и приемлива за Бога и твоето Аз.

12. Преговорът за всеки ден ще завършва с преповтаряне на едната мисъл всеки кръгъл час и на другата, използвана на всеки половин час. ²Недей да ги забравяш. ³Този втори шанс с всяка от идеите ще доведе до такъв огромен напредък, че след преговора ние ще се окажем с толкова придобити знания, че ще продължим с много по-твърди основания, с по-решителни крачки и по-силна вяра.

13. Недей да забравяш колко малко си усвоил.

1. (91) Чудесата се виждат в светлина.

2. (92) Чудесата се виждат в светлина, а светлината и силата са единни.

3. На всеки кръгъл час:

1. 
   (93) Светлина, радост и мир живеят в мен.
   

2. 
   (94) Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
   

3. 
   Всеки кръгъл час:
   

1. 
   (95) Аз съм единен Аз, в единение със своя Творец.
   

2. 
   (96) Спасението произтича от моето единно Аз.
   

3. На всеки час:

1. 
   (97) Аз съм дух.
   

2. 
   (98) Аз ще приема своя дял в Божия план за спасение.
   

3. На всеки час:

1. 
   (99) Спасението е моето единствено предназначение тук
   

2. 
   (100) Моят дял е жизнено важен в Божия план за спасение
   

3. 
   На всеки кръгъл час:
   

1. 
   (101) Божията Воля за мен е съвършеното щастие.
   

2. 
   (102) Аз споделям Божията Воля да бъда щастлив.
   

3. 
   На всеки час:
   

1. 
   (103) Бог, бидейки Любов, е също щастие.
   

2. 
   (104) Аз търся само онова, което истински ми принадлежи.
   

3. На всеки час:

1. 
   (105) Божият мир и радост са мои.
   

2. 
   (106) Нека се смълча и да се вслушам в истината.
   

3. На всеки час:

1. (107) Истината ще поправи всички грешки на моето съзнание.

3. 
   (108) Да дадеш и получиш е наистина едно и също.
   

3. На всеки час:

1. 
   (109) Аз намирам покой в Бога.
   

2. 
   (110) Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
   

3. На всеки час:

1. Това е осъществяването на твоите търсения на вътрешен мир. ²Това е ключът към смисъла в един свят, който изглежда лишен от смисъл. ³Това е пътят към сигурността сред привидните опасности, които се явяват заплашително от всеки ъгъл и правят всички твои надежди да намериш спокойствие и мир твърде несигурни. ⁴Това е отговорът всички въпроси; това е най-сетне сигурният край на всяка несигурност.

2. Непростителното съзнание е изпълнено със страх и не позволява на любовта да бъде това, което е; не й позволява мирно да разпери криле и да се зарее над безпокойствата на света. ²Непростителното съзнание е тъжно, без надежда за отсрочка или освобождение от болката. ³То страда и живее в безнадеждност, взирайки се невиждащо в мрака, макар и да е сигурно, че там се крие някаква опасност.

3. Непростителното съзнание е разкъсвано от съмнения, объркано по отношение на себе си и на всичко, което вижда; уплашено и гневно, слабо и самовеличаещо се, страхуващо се да върви напред, страхуващо се да стои на едно място, боящо се да се пробуди, както и да заспи, но най-вече уплашено от настъпването на светлината. ²Какво друго би могло да възприеме непростителното съзнание, освен своето проклятие? ³Какво би могло да съзре, освен доказателството, че всичките му грехове са реални?

4. Непростителното съзнание вижда не грешки, а само грехове. ²То гледа на света с невиждащи очи и изпищява, когато съзре собствените си проекции, надигнали се срещу неговата жалка пародия на живот. ³Иска му се да живее, но би предно чело да беше мъртво. ⁴Иска му се прошка, но не съзира никаква надежда. ⁵Иска му се бягство, но не може да види възможности за такова, защото навсякъде вижда грешници.

5. Непростителното съзнание е отчаяно, то няма изгледи за бъдеще, което да му предложи каквото и да било, освен още повече отчаяние. ²И въпреки това, то гледа на своята присъда над света като на нещо необратимо и не разбира, че само се е обрекло на това отчаяние. ³То не се счита способно на промяна, защото онова, което вижда, е свидетелство за верността на преценките му. ⁴То не задава въпроси, защото си въобразява, че знае. ⁵Не поставя нещата под въпрос, сигурно в собствената си правота.

6. Прошката е нещо, което се придобива. ²Тя не е естествено присъща на съзнанието, което е неспособно на грях. ³Както грехът е представа, на която сам си се научил, така трябва да се научиш и на прошка, но не от себе си, а от друг Учител, Който представлява твоето друго Аз. ⁴Чрез Него ти научаваш как да простиш на онзи аз, който си създал, и да направиш така, че той да изчезне. ⁵По този начин ти връщаш съзнанието си единно на Този, Който е твоето Аз и Който не може никога да извърши грях.

7. Всяко непростително съзнание ти предоставя възможност да научиш своето съзнание как да прости на себе си. ²Всяко съзнание очаква освобождение от своя ад чрез теб и се обръща към теб, търсейки Небето тук и сега. ³То няма надежда, но ти се превръщаш в надежда за него. ⁴Непростителното съзнание трябва да научи чрез твоята прошка това, че е спасено от ада. ⁵И преподавайки спасението, ти ще го усвоиш. ⁶Но всяко преподаване и научаване няма да бъде от теб, а от Учителя, Който ти е даден, за да ти покаже пътя.

8. Днес ние практикуваме това да се научим да прощаваме. ²Ако имаш желание, днес можеш да усвоиш как да вземеш ключа към щастието и да го използваш за себе си. ³Ще посветим десет минути сутринта и вечерта още десет, за да се научим как да прощаваме и да приемаме прошката.

9. Непростителното съзнание не вярва, че даването и получаването са едно и също нещо. ²Но днес ние ще се опитаме да научим, че са едно и също, като практикуваме прошка спрямо човек, когото смяташ за свой враг и друг човек, когото смяташ за приятел. ³И когато се научиш да разглеждаш и двамата като един, ние ще разгърнем урока към самия теб и ще видим, че тяхното избавление съдържа и твоето.

10. Започни периодите на практика, мислейки си за някого, когото не харесваш, който те дразни или те кара да съжаляваш, че си го срещнал; човек, когото активно презираш или просто се стараеш да не забелязваш. ²Няма значение каква е формата на твоя гняв. ³Ти сигурно вече си избрал кой да бъде той. ⁴Ще бъде подходящ.

11. А сега затвори очи и си го представи, като го съзерцаваш мислено известно време. ²Опитай се да видиш в него известна светлина на някое място; слаб лъч, който не си забелязвал никога. ³Опитай се да намериш малка искрица светлина отвъд грозната представа, която таиш за него. ⁴Вгледай се в тази представа, докато съзреш някъде в нея светлина и после нека тази светлина да се разшири, докато го покрие и направи представата за него красива и добра.

12. Съзерцавай известно време това променено възприятие и насочи вниманието си мислено към човек, когото смяташ за приятел. ²Опитай се да пренесеш към него светлината, която си се научил да виждаш около своя „враг". ³А сега го възприеми като повече от приятел, защото в тази светлина твоята святост ти показва твоя спасител, спасен и спасяващ, изцелен и цялостен.

13. После му позволи да ти отдаде светлината, която виждаш и него, и нека твоят „враг" и приятел да се обединят в общ благослов към теб чрез онова, което си им отдал. ²Сега ти си едно цяло с тях и те с теб. ³Сега си получил прошка от самия себе си. ⁴Недей да забравяш през целия ден ролята, която играе прошката, за да донесе щастие на всяко непростително съзна ние, включително и на твоето. ⁵Казвай си всеки час:

1. Можеш ли да желаеш нещо, което прошката да не може да ти даде? ²Желаеш ли мир? ³Прошката ти го предлага. ⁴Желаеш ли щастие, душевно спокойствие, целенасоченост и усещане за смисъл и красота, което надвишава този свят? ⁵Желаеш ли грижи и сигурност, и уюта на това винаги да бъдеш под закрила? ⁶Желаеш ли ненарушимо спокойствие, нежност, която никога не може да бъде накърнена, дълбок и траен уют, и толкова съвършен покой, който никога да не може да бъде нарушен?

2. Прошката ти дава всичко това и още много други неща. ²Тя огрява пред погледа ти още щом се събудиш и ти носи радост, с която да посрещнеш деня. ³Тя милва челото ти, когато спиш, и се спуска над клепачите ти, за да не виждаш сънища на страх и злост, злоба и агресия. ⁴И когато се пробудиш отново, тя ти предлага още един ден на щастие и мир. ⁵Прошката ти дава всичко това и още много други неща.

3. Прошката позволява да се отмахне завесата, която скрива лицето на Христос от онези, които гледат с непростителен поглед на света. ²Тя ти позволява да разпознаеш Божия Син и изчиства всички мъртви мисли от паметта ти, така че да се надигне споменът за твоя Отец отвъд прага на съзнанието ти. ³Нима можеш да желаеш нещо, което прошката да не бъде в състояние да даде? ⁴Какви, ако не тези дарове си струва да се търсят? ⁴Какви въображаеми стойности, незначителни цели или преходни обещания, които никога няма да се изпълнят, могат да бъдат по-надеждни от онова, което ти дава прошката?

4. Защо да търсиш отговор, освен отговора на всичко? ²Тук е съвършеният отговор, даван на несъвършени въпроси, безсмислени изисквания, половинчато желание да се вслушаш, и по-малко от половинчата прилежност и частично упование. ³Тук е отговорът! ⁴Недей да го търсиш повече. ⁵Няма да намериш друг отговор.

6. Божият план за твоето спасение не може да се промени, нито да се провали. ²Бъди благодарен, че той остава точно такъв, Какъвто е заплануван от Него. ³Той стои пред теб неизменен като отпорена врата с топлота и сърдечно посрещане, което те зове отвъд прага, приканвайки те да влезеш и да се почувстваш като у дома си там, където наистина принадлежиш.

7. Ето отговорът! ²Нима ще останеш вън, когато цялото Небе те очаква вътре? ³Прости и бъди простен. ⁴Каквото дадеш, това и ще получиш. ⁵Не съществува друг, освен този план за спасението на Божия Син. ⁶Нека да възликуваме днес, че това е така, защото тук имаме отговор, прост и ясен, толкова прост, че не би могъл да те подведе. ⁷Всички усложнения, които е изтъкал светът от крехка паяжина, изчезват пред могъществото и величието на това изключително просто изявление на истината.

8. Ето отговорът! ²Недей да се отвръщаш отново в безцелно лутане. ³Приеми спасението сега. ⁴То е дар Божи, а не на света. ⁵Светът не може да предложи никакви дарове, които да имат стойност за съзнанието, приело като свое онова, което Бог му е дарил. ⁶Бог желае да приемеш спасението още днес и сложните ходове на твоите сънища да не скриват повече от теб факта, че не представляват нищо.

9. Отвори очи днес и виж един щастлив свят на сигурност и мир. ²Прошката е начинът да дойде този свят и да измести ада. ³Той безмълвно се надига пред отворените ти очи, за да те поздрави и да изпълни сърцето ти с дълбок покой, докато в съзнанието ти изплуват древни истини, възраждащи се вечно. ⁴Неописуемо е онова, което ще си спомниш тогава. ⁵Прошката ти го дарява.

10. Спомняйки си даровете на прошката, днес пристъпваме към своята практика с вяра и надежда, че този ден ще бъде нашето спасение. ²Днес ние ще го потърсим искрено и с радост, осъзнавайки, че държим ключа към него в ръцете си, приемайки отговора на Небето спрямо ада, който сме си създали, но в който вече не желаем да оставаме.

11. Сутрин и вечер с радост посвещаваме по четвърт час на търсене, което ще ни гарантира край на ада. ²Започни с надежда, защото сме стигнали до онази повратна точка, при която пътят става далеч по-лесен. ³И сега, макар и още да продължава ме по него, той вече е кратък. ⁴Близо сме наистина до предначертания край на съня.

12. Потъни в щастие, когато пристъпваш към периодите на практика, защото те са обещание за сигурната награда да намериш отговор на проблемите и всичко онова, което ще получиш като приемеш отговора. ²Днес ще ти се даде да изпиташ мира, който прошката дарява и радостта от това, че булото се е повдигнало.

13. Светът ще избледнее в светлината, която ще получиш днес, докато изчезне и ще видиш да се възправя един Друг свят, които нямаш думи да опишеш. ²Сега ние вървим направо в светлината и получаваме даровете, които са ни приготвени от началото на времето и които са очаквали този ден.

14. Прошката ти дава всичко, което желаеш. ²Днес ти са дадени всички желани неща. ³Нека твоите дарове да не се отдръпнат през деня, когато отново се върнеш към света на непрестан­на промяна и нерадостни привидности. ⁴3апази своите дарове с ясно съзнание, когато виждаш неизменното в сърцето на промените; светлината на истината зад привидностите.

15. Не се изкушавай да оставяш даровете да ти се изплъзнат и да потънат в забвение, но ги пази твърдо в съзнанието си чрез опитите си да мислиш за тях поне минута на всеки четвърт час. ²Припомняй си колко са ценни тези дарове със следното напомняне, което е в състояние да задържи тези дарове в съзнанието ти през целия ден:
³Прошката дава всичко, което желая.

⁴Днес приемам тази истина.

⁵Днес получавам Божиите дарове.