УРОК 92 Чудесата се виждат в светлина, а светлината и силата са единни

1. Днешната идея е разширен вариант на предишната. Ти не свързваш светлината с представата за сила, а тъмнината- за слабост. Това е така, защото разбирането ти за зрението е свързано с тялото и телесните очи и мозък. Затова и си представяш, че можеш да промениш онова, което виждаш, поставяйки малки стъкълца пред очите си. Това е едно от многото магически убеждения, че ти си тяло и телесните очи могат да виждат.

2. Ти вярваш и в това, че телесният мозък може да мисли. Ако разбираше естеството на мисълта, можеше само да се надсмееш над подобна идея. То е все едно да държиш клечка кибрит и да смяташ, че с нея можеш да запалиш слънцето и да му придадеш цялата негова топлина; или че можеш да държиш света в шепи достатъчно стабилно дотогава, докато решиш да го пуснеш. Но това е не по-глупаво от убеждението, че телесните очи могат да виждат и мозъкът да мисли.

3. Божията сила в теб е светлината, чрез която виждаш, както Неговото Съзнание е това, чрез което мислиш. Неговата сила отрича твоята слабост. Твоята сила вижда през плътските очи, надничайки в мрака, за да види своето подобие - хората малки, слаби, болни и умиращи, в нужда, беззащитни и уплашени, скръбни, бедни, гладуващи и безрадостни. Такива се виждат те от очи, които не могат да виждат и благославят.

4. Силата пренебрегва тези неща, виждайки отвъд привидностите. Тя съзерцава неотклонно светлината, която е отвъд тях. Тя се съединява със светлината, от която е част. И съзерцава себе си. Тя извиква светлината, в която се явява твоето Аз. В мрак ти възприемаш едно свое аз, което не съществува. Силата е истината за теб; слабостта е идол, пред който неправилно се покланяш и боготвориш, така че да отхвърлиш силата и мракът да може да владее там, където Бог е определил да бъде светлина.

5. Силата произтича от истината и блести със светлината, дадена й от нейния Първоизточник; слабостта отразява мрака на нейния създател. Тя е болна и вижда болестта, която е подобна на нея. Истината е спасител и може да желае само щастие и мир за всекиго. Тя дарява своята сила на всеки, който я поиска, без никакви ограничения. Тя разбира, че каквото липсва на един, то липсва на всички. Затова дарява своята светлина така, че всички да виждат като един. Силата й е споделена, за да може да дари на всички чудото, чрез което ще се обединят в единна цел, прошка и любов.

6. Слабостта, която гледа в тъмнина, не може да види предназначението на прошката и любовта. Тя вижда всички други различни от себе си и не открива нищо на този свят, което да сподели. Тя заклеймява и осъжда, но не изпитва любов. Остава в тъма, за да се крие и си представя, че е силна и всепобеждаваща, победител на ограниченията, които в тъма се разрастват до неимоверни мащаби.

7. Тя се плаши, напада и мрази себе си, и мрак покрива всичко, което види, правейки сънищата й страшни като самата нея. Тук няма чудеса, а само омраза. Тя се разграничава от онова, което вижда, докато светлината и силата се възприемат в единство. Светлината на силата не е светлината, която виждаш. Тя не се променя, не мъждука и гасне. Не се сменя при прехода от нощ към ден и обратно, не се връща към мрака до следващата утрин.

8. Светлината на силата е постоянна, сигурна като любовта, вечно раздаваща се с радост, защото не можеш да дадеш без да дадеш на себе си. Не може никой да поиска да сподели онова, което тя вижда, и да му бъде отказано и който проникне в нейния обсег, не може да го напусне без да съзерцава чудо и без силата и светлината да проникнат в сърцето му.

9. Силата в теб ще ти дари светлина и ще насочи твоето зрение така, че да не се занимава с ненужни сенки, които плътските очи му представят за самоизмама. Силата и светлината се сьединяват в теб и където се срещат, се явява твоето Аз, готово да те прегърне като Свой. Това е мястото на среща, което днес се опитваме да открием и намерим покой в него, защото Божият мир е там, където твоето Аз, Неговият Син, очаква да срещне отново Себе Си и да бъде единен.

10. Нека днес да посветим два пъти по двадесет минути, за да се присъединим към срещата. Отдай се на своето Аз. Неговатa сила ще бъде онази светлина, в която ти се дарява зрение. И така, напусни днес за малко мрака и ние ще се упражняваме да виждаме в светлина, като затворим очи и помолим истината да ни покаже как да открием мястото на среща между аз и Аз, където светлината и силата са единни.

11. Така ще се упражняваме сутрин и вечер. След сутрешната ни среща, ще използваме деня в подготовка за времето вечерта, когато отново ще се срещнем, изпълнени с доверие. Нека повтаряме днешната идея колкото е възможно по-често, разбирайки, че се приучваме да виждаме и се отдалечаваме от мрака в светлина, където са достъпни само чудесата.

1. Ти смяташ, че си дом на злото, мрака и греха. Смяташ, че ако някой види истината за теб, ще бъде отблъснат и ще се отдръпне от теб като от отровна змия. Мислиш си, че ако ти се открие истината за теб самия, ще останеш поразен от толкова силен ужас, че ще потърсиш смъртта от собствената си ръка, защото ще бъде невъзможно да продължаваш да живееш след това.

2. Тези убеждения са се вкоренили толкова твърдо в теб, че е много трудно да ти се помогне да видиш, че не са основани на нищо. Очевидно е, че си правил грешки. Че си търсил спасение по странни начини, мамен си бил и си мамил, страхувайки се от празни фантазии и безумни сънища, покланял си се пред идоли от прах - всичко това е вярно според сегашните ти убеждения.

3. Днес го поставяме под съмнение не в зависимост от настоящето си мислене, но от съвсем различна гледна точка, от която подобни празни мисли са лишени от смисъл. Тези мисли не са в съгласие с Божията Воля. Той не споделя тези странни убеждения с теб. Това е достатъчно доказателство, че грешиш, макар и да не разбираш това.

4. Защо не се радваш да узнаеш, че цялата злина, която мислиш, че си извършил, не съществува, че всичките ти грехове си нищо, че си чист и свят, какъвто си сътворен и в теб обитават светлина, радост и мир? Твоята представа за себе си не може да надделее над Божията Воля. Ти смяташ, че това е смърт, но то е живот. Мислиш си, че си унищожен, но си спасен.

5. Азът, който си създал, не е Божият Син. Ето защо този aз изобщо не съществува. И всичко, което привидно върши и мисли, няма никакъв смисъл. То не е нито зло, нито добро Просто е нереално и нищо повече. То не е в противоречие с Божия Син. Не го ранява, не нарушава неговия мир. Не е променило творението, нито е превърнало невинността в греховност и любовта в омраза. Каква сила може да притежава това аз, което си създал, когато то е в противоречие с Божията Воля?

6. Твоята невинност е гарантирана от Бога. Това трябва да се повтаря отново и отново, докато се приеме. То е истина. Твоята невинност е гарантирана от Бога. Нищо не може да я засегне, нито да промени онова, което Бог е сътворил вечно.

5. Онова аз, което си създал, зло и потънало в грях, е безсмислица. Твоята невинност е гарантирана от Бога и в теб обитават светлина, радост и мир.

7. Спасението изисква да приемеш една-едничка мисъл - ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил, а не това, в което сам си се превърнал. Каквото и зло да си мислиш, че си сторил, ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. Каквато и грешка да си допуснал, истината за теб си остава непроменена. Творението е вечно и неизменно. Твоята невинност е гарантирана от Бога. Ти си и завинаги ще бъдеш точно такъв, какъвто си сътворен. Светлина, радост и мир обитават в теб, защото Бог ги е вложил.

8. През по-продължителните упражнения днес, които ще принесат най-голяма полза, ако се провеждат през първите пет минути на всеки час от деня, започни като заявиш истината за собственото си сътворение:

После отхвърли глупавите си представи за себе си и през останалата практика опитай се да преживееш онова, което ти е дадено от Бога, вместо онова, което си си приписал.

9. Ти си това, което Бог е сътворил или което сам си създал. Едното Аз е истинно; другото не съществува. Опитай да преживееш единството на твоето цялостно Аз. Опитай се да оцениш Неговата Святост и любовта, чрез която е сътворено. Постарай се да не пречиш на Аза, който Бог е сътворил в твое лице, като скриваш Неговото величие зад нищожните идоли на злото и греха, които си създал на Негово място. Нека Той да заеме Своето. Заповядай, Това си Ти. И светлина, радост и мир живеят в теб, защото е така.

10. Възможно е да не предпочиташ или да не си в състояние да употребяваш първите пет минути от всеки час за тези упражнения. Опитай се обаче да го правиш веднага, щом можеш. Помни поне да повтаряш всеки час следните мисли:

После се опитай да посветиш минута-две на това да затвориш очи и осъзнаеш, че това твърдение е истината за теб.

11. Ако възникне ситуация, която изглежда обезпокоителна, бързо разпръсни илюзиите на страха, като си повториш отново тези мисли. Когато се изкушиш да се ядосаш на някого, обърни се безмълвно към него:

Светлина, радост и мир живеят в теб.

Твоята невинност се гарантира от Бога.

Ти днес можеш да направиш много за спасението на света. Можеш да направиш много, за да се доближиш до онази роля в спасението, която Бог ти е отредил. И можеш много да направиш, за да се убедиш, че идеята за деня е вярна.

1. Днес продължаваме с идеята, която води до пълно спасение с твърдението, което обезсилва всички форми на изкушение: мисълта, която кара егото да се смълчи и го преодолява надеждно. Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. Звуците на този свят замлъкват, гледките на този свят изчезват и всички мисли, които светът е имал някога, завинаги изчезват пред тази идея. Така се постига спасението. Така здравият разум се възстановява.

2. Истинската светлина е сила, а силата е невинност. Ако оставаш такъв, какъвто Бог те е сътворил, значи, че си силен и светлината е в теб. Този, Който гарантира твоята невинност трябва да бъде гарант също и на силата и светлината. Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. Мракът не може да затъмни величието на Божия Син. Ти си застанал в светлина, силен в невинността, в която си сътворен и в която ще остане през вечността.

3. Днес отново ще посветим първите пет минути от всеки час на деня, опитвайки се да почувстваме истината в теб. Започни периодите на самонаблюдение с думите:

А сега се опитай да достигнеш до Божия Син в себе си. Това е онзи Аз, който никога не е извършвал грях, нито си е създавал представи, които да изместят реалността. Това е Азът, който никога не е изоставял Своя дом в Бога, за да крачи несигурно по света. Това е Азът, Който не познава страха, нито може да измисли загубата, страданието и смъртта.

4. От теб не се иска нищо, за да постигнеш тази цел, освен да изоставиш всички идоли и представи, създадени от теб самия, да разгледаш всички добри и лоши качества, които си си приписал и да останеш в безмълвно очакване на истината. Бог е обещал, че тя ще се открие на всички, които я потърсят. Сега ти я търсиш. Успехът е неминуем, защото е невъзможно Той да не успее.

5. Ако не изпълняваш изискването да практикуваш през първите пет минути на всеки час, то поне си напомняй ежечасно:

Днес си повтаряй често, че си такъв, какъвто Бог те е сътворил. И непременно отговаряй на всеки, който те подразни с думите:

Днес положи всички усилия да направиш упражненията. Всяко упражнение, което направиш, ще бъде гигантска крачка към твоето освобождение и крайъгълен камък в усвояването на мисловната система, която утвърждава този курс.

1. Днешната идея те разкрива съвсем точно такъв, какъвто Бог те е сътворил. Ти си единен в себе си и единен с Него. Твое достояние е единството на цялото творение. Твоето съвършено единство прави невъзможно с теб да се извърши промяна. Ти не приемаш това и не разбираш, че е така, само защото вярваш, че вече се е извършила промяна.

2. Ти гледаш на себе си, сякаш си смехотворна пародия на Божието творение - слаб, зъл, грозен и греховен, нещастен и налегнат от болка. Такава е твоята версия за твоето аз - разкъсано на множество частици, борещи се една с друга, откъснати от Бога и едва задържани ведно от неговия непостоянен и капризен създател, на когото се молиш. Той не чува твоите молитви, защото е глух. Не вижда единството в теб, защото е сляп. Не разбира, че си Божи Син, защото е лишен от разум и нищо не проумява.

3. Днес ще се опитаме да държим в съзнанието си само онова, което можем да чуем и видим, и което притежава съвършен смисъл. Отново упражненията ни ще бъдат насочени към това да стигнем до твоето единно Аз, което е свързано със своя Творец. С търпение и надежда днес отново правим този опит.

4. Използването на първите пет минути от всеки час за упражняване идеята на деня има специално предимство на етапа на усвояване, на който се намираш в момента. На този етап е трудно да не допускаш съзнанието ти да се разсейва, ако практикуваш по-продължително. Ти вече разбираш това. Установил си до каква степен ти липсва дисциплина на ума и нуждата от мисловно обучение. Необходимо е да го осъзнаваш, защото то е пречка пред твоя напредък.

5. Честите, но по-краткотрайни периоди на практика имат и други предимства в този момент. Освен че разбираш, че ти е трудно да съсредоточиш вниманието си, ти сигурно си забелязал, че ако не ти се напомня често каква е целта ти, забравяш за нея за продължителни периоди от време. Ти често не си спомняш кратките приложения на идеята за деня и още не си си изградил навика да използваш идеята като автоматична реакция спрямо изкушенията.

6. Систематичност, следователно, ти е необходима на този етап, за да си припомняш често своята цел и да осъществяваш последователни опити да я постигнеш. Систематичност по отношение на времето едва ли е идеалното изискване за най-полезната форма на практика за спасение. Тя обаче има своите предимства за тези, които не са мотивирани достатъчно последователно и които са издигнали силни защитни механизми срещу познанието.

7. Затова още известно време ще продължаваме упражненията, провеждани по пет минути на час и те молим да ги пропускаш колкото се може по-рядко. Използването на първите пет минути от всеки час ще бъде особено полезно, тъй като налага една по-постоянна структура. Не използвай обаче моментите, в които пропускаш да спазваш тази схема, като извинение да не се връщаш към нея веднага, щом можеш. Може да възникне в теб изкушението да сметнеш деня за изгубен, защото не си успял да постигнеш онова, което се изисква. Това обаче трябва да се приеме такова, каквото е - отказ да поправиш грешката си и нежелание да опиташ отново.

8. Светия Дух не се отклонява в своето учение от твоите грешки. Той може да бъде отклонен само от твоето нежелание да ги поправиш. Затова, нека особено през идващата седмица да сме решени и готови да простим на себе си недостатъчната прилежност и неспособността си да последваме указанията за упражняване на идеята за деня. Тази толерантност към слабостта ни ще ни позволи да я преодолеем, вместо да й придадем силата да отклони нашия процес на обучение. Ако й позволим това, значи, че я смятаме за сила и бъркаме силата със слабостта.

9. Когато не успееш да спазваш изискванията на този курс, ти просто си допуснал грешка. Тя изисква да я поправиш и нищо друго. Когато оставиш грешката непоправена, ти допускаш още грешки, които се основават на първата и я затвърждават. Трябва да се отклони този процес, защото той само още веднъж защитава илюзиите от истината.

10. Откажи се от всички тези грешки, като разбереш тяхната същност. Това са само опити, които не ти позволяват да осъзнаеш своя единен Аз, съединен със своя Творец и в единение с всеки аспект на творението, притежаващ безгранична сила и мир. Такава е истината и нищо друго не е вярно. Днес ние отново ще утвърдим тази истина и ще се опитаме да достигнем до онова място в теб самия, където не съществува съмнение, че това е единствената истина.

11. Започни днес периодите на практика със сигурността, която се представя на твоето съзнание с цялата увереност, на която си способен:

После затвори очи и си повтори бавно и съсредоточено, опитвайки се да оставиш думите да проникнат до твоето съзнание и да изместят старите идеи:

Повтори тези думи няколко пъти и се опитай да почувстваш смисъла им.

12. Ти си единен Аз, цялостен и сигурен в светлината, радостта и мира. Ти си Божият Син, единен Аз с един Творец и една цел, определен да доведе всички съзнания до разбирането на това единство, за да може истинното творение да разгърне всеобхватността и единството на Бога. Ти си единен Аз, завършен, изцелен и цялостен, способен да повдигнеш завесата на мрака от света и да излъчваш светлина, за да научиш света каква е истината за теб самия.

13. Ти си единен Аз, в съвършена хармония с всичко, което е и което някога ще бъде. Ти си единен Аз, свят Божи Син, съединен със своите братя в това Аз; съединен със своя Отец в Неговата Воля. Почувствай това единно Аз в самия себе си и нека То да разпръсне със светлината си всички твои илюзии и съмнения. Това е твоето Аз, Синът на Самия Бог, лишен от грях като Собствения Си Творец и Неговата Сила е в теб, а Любовта Му вечно ти принадлежи. Ти си единен Аз и ти е дадено да почувстваш това Аз в себе си и да отхвърлиш всички илюзии от онова единно Съзнание, което е това Аз, светата истина в теб.

14. Недей забравя днес. Ние имаме нужда от твоята помощ, от твоя малък дял за въдворение щастие на целия свят. И Небесното царство е обърнало поглед към теб, уверено, че този ден ще положиш старание. Сподели неговата увереност, защото тя е и твоя. Бъди бдителен. Не се предавай на забрава днес. Не забравяй своята цел. Повтаряй колкото се може по-често днешната идея и осъзнай, че всеки път, когато правиш това, някой чува гласа на надеждата, пробуждането на истината в своето съзнание, нежния шепот на крилете на мира.

15. Признавайки сам, че си единен Аз, съединен със своя Творец, ти отправяш зов към целия свят за единение с теб. На всеки, когото срещнеш, дари обещанието, което се съдържа в днешната идея и му кажи следното:

1. Макар че си единно Аз, ти се чувстваш като двама - едновременно добър и лош, любящ и мразещ, съзнание и тяло. Това усещане, че си раздвоен между противоположни начала поражда чувството за остър и постоянен конфликт и води до отчаяни опити да примириш противоположните аспекти на това самосъзнание. Ти си търсил много подобни разрешения, но неуспешно. Противоположните начала, които откриваш в себе си, не могат да бъдат съвместими. Но съществува само едното от тях.

2. Ако желаеш да намериш спасение, трябва да приемеш факта, че не можеш да съвместяваш истината и илюзията, колкото и да се опитваш, каквито и средства да използваш и независимо къде виждаш проблема. Докато не приемеш това, ти ще се опитваш неуспешно да постигнеш безкрайна поредица от цели, безсмислено ще изразходваш време и усилия, надежди и съмнения, всеки път безплоден като предходния, а положително и следващия.

3. Проблеми, лишени от смисъл, не могат да бъдат разрешени в рамките на онази система на мислене, в която са възникнали. Два аза, които са в противоречие, не могат да се примирят помежду си и доброто и злото не могат да се срещнат. Азът, който си създал, не може да бъде твоето Аз, както и твоето Аз не може да се раздвои и въпреки това да продължава да бъде Онова, което е и трябва да бъде винаги. Не могат да съществуват едновременно и съзнанието, и тялото. Недей да се опитваш да ги съвместяваш, защото единното отрича реалността на другото. Ако ти си физически човек, съзнанието не съществува в представата ти за самия себе си, защото няма пространство, където да бъде наистина част от теб. Ако ти си дух, то тогава тялото е лишено от смисъл в твоята реалност.

4. Духът използва съзнанието, за да постигне самоизразяването на Аза. И съзнанието, което служи на духа, живее в мир и радост го изпълва. Силата му произтича от духа и то щастливо осъществява предназначението си на тази земя. Но съзнанието може също така да разглежда себе си отделно от духа и да се вижда в тяло, което погрешно да приема за самото себе си. Лишено от предназначението си, то няма мир и щастието е чуждо на неговите мисли.

5. Но съзнание, откъснато от духа, не е в състояние да мисли.

То се е отрекло от Първоизточника на своята сила и се разглежда като беззащитно, ограничено и слабо. Откъснато от своето предназначение, то се смята за самотно и разделено от Бога, под напора на армии, събрани за нападение срещу него и криещо се зад нестабилната опора на тялото. Сега то трябва да съвместява несъвместими неща, защото в това вижда собственото си предназначение.

6. Не си губи повече времето с това. Кой би могъл да разреши безсмислените конфликти, породени от един сън? Какво всъщност би означавало тяхното разрешаване? Каква би могла да бъде целта му? Защо е необходимо? Cпасението не може да направи илюзиите реални, нито да разреши проблем, който не съществува. Вероятно ти се надяваш да може. Но нима би предпочел Божият план за спасение на Неговия Син да му причини болка и да не му позволи да се освободи?

7. Твоето Аз запазва Своите Мисли и те се съхраняват в съзнанието ти и в Божието Съзнание. Светия Дух съхранява спасението в твоето съзнание и му дарява път, за да постигне мир. Спасението е мисъл, която е обща между теб и Бог, защото Неговият Глас я е приел в твое име и е отговорен в твое име за нейното приемане. По този начин спасението се съхранява сред Мислите, които твоето Аз цени и желае за теб.

8. Днес ще се опитаме да открием тази мисъл, чието присъствие е гарантирано от Този, Който ти говори от името на твоето Аз. Нашата петминутна практика на всеки час ще бъде търсене на Него в твоето съзнание. Спасението идва от това единно Аз, чрез Този, Който е Мостът между Него и твоето съзнание. Чакай търпеливо и Му позволи да ти говори за твоето Аз и това, което съзнанието ти може да постигне, когато се върне към Него и се разкрепости, за да служи на Неговата Воля.

9. Започни с думите:

Спасението произтича от моето единно Аз. Неговите Мисли са мои и аз мога да се възползвам от тях.

След това потърси Неговите Мисли и потвърди, че ти принадлежат. Това са истинските ти мисли, които си отхвърлил и си оставил съзнанието си да се лута в един свят на сънища, за да намери на тяхно място илюзии. Това са твои мисли, единствените, които притежаваш. Спасението е сред тях, открий го.

10. Ако успееш, мислите, които ще те споходят, ще ти внушат, че си спасен и съзнанието ти е намерило предназначението, което се бе опитвало да изгуби. Твоето Аз ще го приеме с радост и ще му дари мир. Върнало силата си, то ще потече от духа към духа във всичко, сътворен от Духа по Негово подобие. Съзнанието ти ще отправи благословение към всички неща. Когато объркването се преодолее, ти се възраждаш, намерил своето Аз.

11. Твоето Аз знае, че днес е невъзможно да не постигнеш успех. Възможно е съзнанието ти да остане още малко в несигурност. Нека това не те отчайва. Твоето Аз ще съхрани радостта, която изпитва за теб и ти ще я преживееш напълно съзнателно. Всеки път, когато отделяш по пет минути на час, за да потърсиш Този, Който свързва твоето съзнание с твоето Аз, ти му даваш да ти запази още едно съкровище.

12. Всеки път през днешния ден, когато кажеш на безумното си съзнание, че спасението произтича от твоето единно Аз, ти полагаш още една скъпоценност към съкровището, което се натрупва. И то се дава цялото на всеки, който помоли за него и е готов да приеме този дар. Помисли само колко много ти е дадено, за да даряваш и получаваш днес!