УРОК 80 Нека осъзная, че всички мои проблеми са решени

1. Ако имаш желание да разбереш проблемите си, ще си дадеш сметка, че те не съществуват. Твоят единствен основен проблем е получил разрешение, а други проблеми нямаш. Трябва следователно да бъдеш в мир със себе си. Така че спасението зависи от това да разбереш този проблем и да осъзнаеш, че е разрешен. Един проблем, едно разрешение. Спасението е постигнато. Дадено ти е освобождение от противоречието. Приеми това, и си готов да заемеш мястото, което ти се полага в Божия план за спасение.

2. Твоят единствен проблем е разрешен! Повтаряй си това все отново и отново днес с благодарност и убеденост. Ти си разбрал единствения си проблем, отваряйки пътя на Светия Дух, за да ти даде Божия отговор. Ти си отхвърлил измамата и си видял светлината на истината. Приел си спасението, като си свел проблема до неговото разрешение. И можеш да узнаеш решението, защото си разбрал проблема.

3. Днес си призван да имаш мир. Един разрешен проблем, не би могъл да те безпокои. Трябва само да се убедиш, че всички твои проблеми са еднакви. Докато помниш това, няма да се оставиш да бъдеш заблуден от множеството им форми. Един проблем, едно решение. Приеми мира, който носи това твърдение.

4. През по-продължителните ни периоди на практика днес ще заявим, че мирът е наше право и ни се полага, когато се осъществи връзката между проблема и неговото разрешение. Проблемът трябва да бъде разрешен, защото Божият отговор не може да се провали. Разбереш ли проблема, ще разбереш и разрешението му. Разрешението се съдържа в проблема. Ти си получил отговор и си го приел. Спасен си.

5. Нека сега получиш онзи мир, с който е съпътствано твоето приемане. Затвори очи и приеми своята награда. Разбери, че проблемите ти са разрешени. Разбери, че не си в противоречие, че си свободен и в мир. И над всичко друго, спомни си, че имаш един проблем и този проблем има едно разрешение. В това е заложена простотата на спасението. Благодарение на това то със сигурност е успешно.

6. Днес колкото се може по-често уверявай себе си, че проблемите ти са разрешени. Повтаряй си идеята с дълбоко убеждение, колкото се може по-често. И специално се стреми да прилагаш идеята за деня към всеки специфичен проблем, който би могъл да възникне. Бързо си кажи:

Нека разбера, че този проблем е разрешен.

7. Нека днес бъдем готови да не трупаме обиди. Нека сме решени да се отърсим от несъществуващите проблеми. За целта трябва да проявим най-обикновена честност. Не се заблуждавай за това какъв е проблемът и непременно ще разбереш, че е разрешен.

1. Сега вече сме готови за поредния преговор. Ще започнем от там, където свършихме последния път, като обхващаме ежедневно по две идеи. Първата част на деня ще бъде посветена на едната от тези идеи, а втората част - другата. Ще имаме един разгърнат период на упражнение и чести по-краткотрайни, през които да практикуваме всяка от идеите.

2. Разгърнатите периоди на практика ще бъдат структурирани най-общо по следния начин: Използвай около петнадесет минути за всеки от тях и започни с размисъл за идеите на деня и коментарите към тях. Посвети три-четири минути, за да ги прочетеш бавно няколко пъти и след това затвори очи и се заслушай.

3. Повтори първата фаза на практиката, ако установиш, че съзнанието ти се е зареяло някъде, но се опитай да прекараш по-съществената част от времето, слушайки тихо, но внимателно. Тук има послание, предназначено за теб. Бъди уверен, че ще го приемеш. Запомни, че то е желано от теб и ти принадлежи.

4. Не допускай разсейващи мисли да разколебаят твоята решимост. Разбери, че под каквато и форма да ти се явят, те са лишени от смисъл и сила. Замести ги с решимост да успееш. Не забравяй, че твоята воля може да овладее всички фантазии и сънища. Довери й се да те преведе през тях и отвъд тях.

5. Разглеждай тези периоди на практика като посвещение на пътя, истината и живота. Не приемай да бъдеш отклонен по странични пътища, от илюзии и мисли за смъртта. Ти си се посветил на спасението. Бъди всеки ден решен да не оставяш своето предназначение неосъществено.

6. Препотвърди своята решимост през по-краткотрайните периоди на практика, използвайки първоначалната форма на идеята за общо приложение и по-специфичните форми, когато са необходими. Включени са и някои конкретни форми след като идеите се заявят. Те обаче са само предложения. Не специфичните думи, които употребяваш, са от значение.
УРОК 81

Нашите идеи за днешния преговор са следните:

1. (61) Аз съм светлината на света.

Колко голяма е моята святост, след като ми е поверено да разпръсна светлина на света! Нека се смълча пред светостта си. Нека всички мои конфликти изчезнат в нейната спокойна светлина. В нейния мир нека да си спомня Кой съм аз.

2. Някои специфични форми на приложение на идеята, когато изглежда, че възникват особени затруднения, са следните:

Тази сянка ще изчезне в светлината.

3. (62) Прошката е моето предназначение като светлина на света.

Като приема своето предназначение, аз виждам светлината в мен. И в тази светлина моето предназначение ще се яви свободно и съвършено недвусмислено пред погледа ми. Приемането ми не зависи от това да разбера какво е моето предназначение, защото аз все още не разбирам какво е прошката. Но ще се доверя на това, че в светлината ще я видя такава, каквато е.

4. Специфични форми за използване на тази идея са следните:

Нека това да ми помогне да узная какво означава прошката.

Нека не отделям своето предназначение от волята си.

Няма да използвам това за чужда на него цел.
УРОК 82

Днес ще направим преглед на следните идеи:

1. (63) Светлината на света носи мир на всяко съзнание чрез моята прошка.

Моята прошка е начин да се изяви чрез мен светлината на света. Моята прошка е средството, посредством което осъзнавам светлината на света в себе си. Моята прошка е средството, което изцелява света, заедно с мен самия. И тогава, нека да простя на света, за да бъде той изцелен наред с мен.

2. Ето някои предложения за конкретно приложение на тези идеи:

3. (64) Нека не забравям своето предназначение.

Аз няма да забравя своето предназначение, защото желая да си спомня своето Аз. Не мога да изпълня предназначението си, ако го забравя. А докато не изпълня своето предназначение, не мога да изпитам радостта, която Бог е предвидил за мен.

4. Сред подходящите форми за конкретно приложение на идеята са следните:

Това би могло да заплаши моето его, но не може да промени предназначението ми по никакъв начин.

1. (65) Моето единствено предназначение е това, което Бог ми е отредил.

Аз нямам друго предназначение, освен даденото ми от Бога. Това разбиране ме освобождава от всяко противоречие, защото означава, че не мога да имам противоречиви цели. Когато имам една единна цел, аз съм винаги сигурен какво да правя, какво да говоря или мисля. Всяко съмнение трябва да изчезне, когато призная, че моето единствено предназначение е даденото ми от Бога.

2. По-специфичните приложения на тази идея могат да приемат следните форми:

Нека не използвам това, за да оправдая някакво предназначение, което не ми е дадено от Бога.

3. (66) Моето щастие и моето предназначение са единни.

Всички неща, които идват от Бога, са единни. Те идват от Единното и трябва да се приемат като цяло. Изпълнението на моето предназначение е моето щастие, защото и двете идват от единен Първоизточник. И аз трябва да се науча да разбирам какво ме прави щастлив, ако искам да постигна щастие.

4. Някои полезни форми за приложение на идеята са следните:

Това не може да отдели моето щастие от моето предназначение.

Единството на моето щастие и моето предназначение остава напълно незасегнато от това.

Нищо, включително и това, не може да оправдае илюзията за щастие отделно от моето предназначение.
УРОК 84

Ето идеите за днешния преговор:

1. (67) Любовта ме е сътворила по Свое подобие.

Аз съм образ и подобие на своя Творец. Не мога да страдам, не мога да преживея загуба и не мога да умра. Не съм тяло. Днес ще разпозная своята реалност. Няма да боготворя никакви идоли, нито ще издигам собствената си представа за себе си на мястото на своето Аз. Аз съм образ и подобие на своя Творец. Любовта ме е сътворила по свое подобие.

2. Следните специфични формулировки може би ще ти се сторят полезни в приложение на идеята:

3. (68) Любовта не таи обиди.

Обидите са напълно чужди на любовта. Обидите са нападка спрямо любовта и затъмняват нейната светлина. Ако спотаявам обиди, значи атакувам любовта и следователно, своето Аз. По този начин се отчуждавам от него. Днес съм решен да не бъда агресивен към Себе Си, за да си спомня Кой съм.

4. Следните конкретни форми за приложение на идеята биха могли да бъдат от полза:

1. (69) Моите обиди скриват светлината на света в мен.

Моите обиди ми показват нещо, което не съществува и скриват от мен онова, което бих видял. А щом разбирам това, за какво са ми обидите? Те ме държат в мрак и скриват светлината. Обидите и светлината не могат да съществуват съвместно, но светлината и вътрешното виждане трябва да се съединят, за да виждам. За да виждам, аз трябва да се откажа от всякакви обиди. Така ще успея да виждам, което е моето желание.

2. Конкретни приложения на идеята могат да се направят в следните форми:

3. (70) Моето спасение произтича от мен.

Днес ще разбера къде е моето спасение. То е в мен, защото тук е неговият Първоизточник. Спасението не се е откъснало от Първоизточника си и следователно, не би могло да се е откъснало от моето съзнание. Няма да го търся вън от себе си. То не се намира вън, за да бъде въведено вътре. Но от вътрешния ми свят ще се разгърне отвъд мен и всичко, което видя, ще отразява светлината, която грее в мен и в него.

4. За по-конкретно приложение на идеята са подходящи следните форми:

1. (71) Само Божият план за спасение ще успее.

Безсмислени са моите неистови опити да намеря спасение вън от себе си. Виждал съм го в много хора и неща, но когато се опитвах да го достигна, то не се оказваше там. Грешал съм за това къде е спасението. Грешал съм за това какво е. Няма повече да търся напразно. Само Божият план за спасение ще успее. И аз ще възликувам, защото Неговият план не може да претърпи провал.

2. Ето някои форми, които се предлагат за конкретно приложение на идеята:

3. (72) Да таиш обиди е агресия срещу Божия план за спасение.

Да таиш обиди е опит да докажеш, че Божият план няма да успее.

И въпреки всичко, само Неговият план може да има успех.

Поддържайки обидите, аз изключвам единствената си надежда за спасение от своето съзнание.

Повече няма да унищожавам собствените си най-добри интереси по този безумен начин.

Ще приема Божия план за спасение и ще бъда щастлив.

4. Конкретните приложения на тази идея могат да бъдат направени под следните форми:

Днес ще използвам силата на своята воля. Моята воля не е да се лутам пипнешком в тъмата, боейки се от сенките и уплашен от невидими и нереални неща. Днес светлината ще бъде мой водач. Аз ще я последвам там, където ме води и ще гледам само онова, което ми посочва. Днешният ден ще изпитам вътрешния мир от вярното възприятие на нещата.

2. Следните форми на тази идея ще бъдат полезни за специфично приложение:

Това не може да скрие светлината, която желая да видя.

Ти стоиш заедно с мен в светлина, (името).

На светлината това ще изглежда различно.

3. (74) Няма друга, освен Божията воля.

Днес съм в безопасност, защото не съществува друга, освен Божията воля. Страх е възможен само ако вярвам, че съществува друга воля. Опитвам се да проявявам агресия, само когато се страхувам и само когато се опитвам да проявявам агресия, мога да повярвам, че моята извечна защитеност е застрашена. Днес ще разбера, че всичко това не се е случило. Аз съм в безопасност, защото няма друга, освен Божията воля.

4. Ето някои полезни форми на тази идея за конкретно приложение:

1. (75) Светлината настъпи.

Избирайки спасението, а не агресията, аз просто избирам да призная това, което е. Спасението е вече взето решение. Агресията и обидите не съществуват като избор. Ето защо аз винаги правя избор между истината и с илюзиите; между това, което е и което не е. Светлината настъпи. Аз мога да избера само светлината, защото тя няма алтернатива. Тя е изместила мрака и мракът е изчезнал.

2. Ето някои полезни форми за специфично приложение на идеята:

3. (76) Само Божиите закони са над мен.

Тук е съвършеното изявление на моята свобода.

Аз не се подчинявам на никакви други, освен на Божиите закони. Heпpecтанно се изкушавам да си създавам други закони и да им давам власт над себе си. Страдам само поради своята вяра в тях. Те не оказват никакво въздействие върху мен. Аз съм съвършено свободен от последиците на всякакви други, освен Божиите закони. И на Него принадлежат законите на свободата.

4. Биха били полезни следните специфични форми приложение на тази идея:

Начинът, по който възприемам това, ми показва, че съм повярвал в закони, които не съществуват.

В това аз виждам само действието на Божествените закони.

Нека позволя Божествените, а не моите собствени закони да се проявят тук.
УРОК 89

Ето идеите за днешния преговор:

1. (77) Чудесата са мое право.

Чудесата ми принадлежат по право, защото аз не се подчинявам на никакви други, освен на Божествените закони. Те ме освобождават от всички обиди и ги заменят с чудеса. И аз ще приема чудесата на мястото на обидите, които не са нищо друго, освен илюзии, скриващи чудесата. Аз съм готов да приема само онова, което Божествените закони ми дават, за да го използвам в името на предназначението, което Той ми е отредил.

2. Можеш конкретно да прилагаш идеята по следните начини:

3. (78) Нека чудеса заменят всички обиди.

Чрез тази идея аз свързвам своята воля с волята на Светия Дух и ги разглеждам като единни. Чрез тази идея приемам своето освобождение от ада. Чрез тази идея изразявам своята воля истината да дойде на мястото на всички мои илюзии, според Божествения план за моето спасение. Аз няма да допусна изключения, нито заместители. Стремя се изцяло към Небесното царство и само към него, както Бог желае да го имам. Полезни форми за конкретно приложение на идеята ще бъдат следните:

Аз няма да спотая тази обида, която ме отделя от моето спасение.

Нека нашите обиди бъдат заместени от чудеса, (името).

Отвъд всичко това е чудото, което идва на мястото на всички обиди.
УРОК 90

За този преговор ние ще използваме следните идеи:

1. (79) Нека разбера проблема, за да бъде решен.

Нека днес разбера, че проблемът винаги е някаква форма на обида, която спотаявам. Нека също така да разбера, че разрешението е винаги чудо, с което съм позволил да се замести обидата. Днес ще си спомня колко е просто спасението, като утвърдя урока, че има един проблем и едно решение. Проблемът е обидата; решението е чудото. И аз приканвам решението да дойде при мен чрез прошката на обидата и приемането на чудото, което се случва.

2. Конкретните приложения на идеята могат да приемат следните форми:

3. (80) Нека осъзная, че всички мои проблеми ми са решени.

Аз имам привидни проблеми, само защото се отнасям неправилно към времето. Вярвам, че първо идва проблемът и трябва да мине време, преди да бъде разрешен. Не разглеждам проблема и разрешението му едновременно. Ето защо още не разбирам, че Бог е дал отговора заедно с проблема, така че те да не могат да се разделят във времето. Светия Дух ще ме научи на това, ако Му позволя. И аз ще разбера, че е невъзможно да имам проблем, който да не е вече разрешен.

Следните форми на идеята ще бъдат полезни за конкретно приложение:

1. Необходимо е да се запомни, че чудесата и вътрешното виждане винаги вървят съвместно. Това трябва да се повтаря и то често. То е централна идея в твоята нова система на мислене и възприятията, породени от нея. Чудото съществува винаги. Неговата наличност не е породена от твоята способност за вътрешно виждане; отсъствието му не е резултат на неспособността ти да виждаш. Само осъзнаването на чудесата от теб подлежи на влияние. Ти ще виждаш чудеса в светлината; не можеш да ги видиш в тъмнина.

2. Ето защо светлината е толкова важна за теб. Докато оставаш в тъма, чудото е невидимо за теб. Така че ти оставаш с убеждението, че го няма. Това е последица от предпоставките, от които изхожда мракът. Когато отхвърляш светлината, ти не можеш да я видиш. А неспособността да видиш светлината, означава да виждаш тъма. А в такъв случай не можеш да използваш светлината, дори ако я има. Ти не можеш да се възползваш от нея, защото не знаеш за нейното присъствие. И привидната реалност на мрака обезсмисля идеята за светлина.

3. Да се твърди пред теб, че съществува нещо, което не виждаш, звучи безумно. И е много трудно да бъдеш убеден, че е безумие да не виждаш съществуващото, а вместо него да виждаш нещо, което не съществува. Ти не се и съмняваш в способността на телесните очи да виждат. Нямаш никакво съмнение, че представите, които ти явяват те, са реални. Ти вярваш в мрака, не и в светлината. Възможно ли е обратното? За теб то е невъзможно, но не е необходимо да го постигнеш сам.

4. Усилията ти, колкото и малки да са те, имат силна подкрепа. Ако само можеше да си дадеш сметка колко е голяма тази сила, съмненията ти щяха да изчезнат. Днес ще посветим усилията си на това да почувстваш колко е огромна твоята подкрепа. Когато почувстваш в себе си онази сила, която прави всички чудеса лесни за постигане, вече няма да имаш съмнения. Чудесата, които остават скрити поради твоето усещане за слабост, ще изплуват в съзнанието ти, когато почувстваш своята сила

5. Три пъти днес отдели по около пет минути, за да се смълчиш и да се опиташ да се отърсиш от своята слабост. Това става много просто, като се инструктираш, че не си тяло. Ти можеш да вярваш в каквото пожелаеш и в съответствие с това инструктираш своето съзнание. Твоята воля си остава твой учител, а твоят учител е способен на всичко, което пожелае. Можеш да преодолееш тялото, ако решиш. Можеш да изпиташ собствената си вътрешна сила.

6. Започни по-дългите периоди на практика със следното твърдение за връзка между причина и следствие:

Чудесата се виждат в светлина.

Телесните очи не възприемат светлината.

Но аз не съм тяло. Какво съм аз ?

Въпросът, с който завършва това твърдение, е необходим за нашите упражнения днес. Трябва да преодолееш представата, която имаш за себе си. И трябва да ти се разкрие онова, което реално представляваш. Убеждението, че си тяло, трябва да се коригира, защото е погрешно. Истината за твоята същност се уповава на твоята вътрешна сила, за да можеш да осъзнаеш онова, което остава скрито поради тази грешка.

7. Щом не си тяло, тогава какво си? Ти трябва да осъзнаваш какво използва Светия Дух, за да измести образа на тяло от твоето съзнание. Нужно е да почувстваш нещо, в което да вложиш своята вяра, когато я оттеглиш от тялото. Необходимо ти е реално да преживееш нещо друго, нещо по-твърдо и сигурно; по-достойно за твоята вяра и реално съществуващо.

8. Щом не си тяло, тогава какво си? Запитай се съвсем честно и после посвети няколко минути на това да оставиш погрешните представи за твоите качества да бъдат поправени и заместени от тяхната противоположност. Кажи си например:

9. Във втората фаза на периода на упражнение, опитай се да преживееш тези истини за себе си. Концентрирай се по специално върху преживяването на сила. Запомни, че всяко чувство за слабост е свързано е убеждението, че ти си тяло, убеждение, което е погрешно и не заслужава да му се вярва. Опитай се да се откажеш от тази вяра, макар и само за миг. В процеса на упражненията ще свикнеш да поддържаш вярата си в онова, което е по-достойно за вяра в теб.

10. Отпусни се през останалата част на практиката, сигурен, че твоите усилия, колкото и незначителни да са, имат пълната подкрепа на Бог и всички Негови Мисли. От Тях ще дойде твоята сила. Посредством Тяхната могъща подкрепа ще усетиш вътрешната си сила. Те се свързват с теб при тази практика, когато споделяш Тяхната цел. Тяхна е светлината, чрез която ще виждаш чудесата, защото Тяхната сила е и твоя. Силата Им се превръща в зрение за теб, за да можеш да виждаш.

11. Пет-шест пъти на час, през достатъчно редовни интервали, припомняй си, че чудесата се виждат в светлина. Освен това, непременно посрещай всяко изкушение с днешната идея. За тази цел ще ти бъде полезна следната формула: