УРОК 248 Онова, което страда, не е част от мен

1. Аз съм се отказал от истината. ²Нека сега със същата вярност се откажа от лъжата. ³Онова, което страда, не е част от мен. ⁴Което тъгува, не съм аз. ⁵Което боли, е само илюзия на моето съзнание. ⁶Което умира, не е било живо никога и не е замъглило истината за мен самия. ⁷Сега аз отхвърлям предубежденията, заблудите и лъжите относно светия Божи Син. ⁸Сега съм готов да го приема обратно такъв, какъвто Бог го е сътворил и какъвто е.

1. Прошката рисува картината на един свят, където страданието е прекратено, където става невъзможна загубата и гневът е загубил смисъла си. ²Агресията е изчезнала и лудостта има край. ³Мислимо ли е сега някакво страдание? ⁴Нима може да съществува загуба? ⁵Светът става място на радост, изобилие, благотворителност и безкрайно отдаване. ⁶Той сега така много прилича на Небето, че бързо се преобразява в светлината, която отразява. ⁷И така, пътуването, на което Божият Син е тръгнал, свършва в светлината, от която е дошъл.

1. Нека да видя Божия Син днес и да стана свидетел на неговата слава. ²Нека не се опитвам да замъгля свещената светлина в него, нито да гледам как силата му се смалява и свежда до безсилие; нито да забелязвам онези негови слабости, които биха ми позволили да наруша неговата независимост.

1. Грехът е умопомрачение. ²Той е средството, което тласка съзнанието към лудост и се стреми да постави илюзии на мястото на истината. ³И обезумяло, съзнанието вижда илюзии, където би трябвало да бъде истината и където тя е в действителност. ⁴Грехът е дал очи на тялото, защото какво могат да видят невинните? ⁵За какво им е зрението, слухът или осезанието? ⁶Какво ще чуят те или ще протегнат ръка да докоснат? ⁷Какво изобщо ще възприемат със своите сетива? ⁸Да възприемеш със сетивата си не означава да познаеш. ⁹А истината може да бъде запълнена само с познание и с нищо друго.

2. Тялото е инструментът, който съзнанието е създало в усилията си да заблуди самото себе си. ²Неговата цел е да се стреми. ³И все пак целта на стремежа би могла да се промени. ⁴И тогава тялото започва да служи на друг стремеж. ⁵То започва да служи на цел, различна от тази, която съзнанието е създало като себезаблуждение. ⁶Истината може да бъде негова цел, също както лъжите. ⁷Сетивата тогава ще се стремят да свидетелстват за онова, което е истина.

3. Грехът е вместилище на всички илюзии, които са въображаеми неща, произхождайки от неправилни мисли. ²Те са „доказателството", че лишеното от реалност, е реално. ³Грехът „доказва", че Божият Син е зъл; че вечността трябва да има край; че вечният живот свършва в смъртта. ⁴И Сам Бог е загубил Сина, Когото обича, и само разложението е Неговият завършек, Волята Му е извечно надмогната от смъртта, любовта - убита от омразата и мирът завинаги изчезнал.

4. Сънищата на един безумец внушават страх и грехът наистина изглежда ужасен. ²И все пак, онова, което се вижда като грях, е само детинска игра. ³Божият Син може да си играе на превърнал се в тяло, жертва на злото и греха, с кратък живот, които завършва в смъртта. ⁴Но през цялото време неговият Отец свети над него и го обича с вечна Любов, която преструвките му съвсем не могат да променят.

5. Колко време, о, Сине Божи, ще поддържаш играта на гре­ха? ²Защо да не изоставим тези детски играчки с остри ръбове? ³След колко време ще бъдеш готов да се върнеш у дома? ⁴Може би днес? ⁵Грехът не съществува. ⁶Творението е неизменно. ⁷Още ли ще отлагаш завръщането на Небето? ⁸Колко време, о, свети Божи Сине, още колко време?

1. Много неща търсих, но намерих само отчаяние. ²Сега вече търся едно, защото в него и само в него е съсредоточено всичко, от което се нуждая. ³Нищо, към което съм се стремил, не ми е било нужно, нито желано. ⁴Не съм осъзнавал единственото, от което се нуждая. ⁵Но сега виждам, че се нуждая само от истината. ⁶В нея се задоволяват всички нужди, свършват всички стремежи, всички надежди най-сетне се реализират и сънищата приключват. ⁷Сега имам всичко, което би могло да ми бъде нужно. ⁸Имам всичко, което бих могъл да желая. ⁹И най-сетне сега намирам мир в себе си.

1. Моето Аз е по-свято от всички представи за святост, които мога да възприема сега. ²Неговата сияйна и съвършена чистота е далеч по-бляскава от всяка светлина, някога съзирана от мен. ³Неговата любов е безгранична и притежава сила, която обгръща всичко, дарявайки му спокойствие и увереност. ⁴Силата Му не произтича от изгарящите импулси, които са движещите сили на света, а от безграничната Любов на Самия Бог. ⁵Колко далеч отвъд този свят е моето Аз и все пак колко близо до мен и близо до Бога!

1. Невъзможно е нещо да дойде при мен, ако аз не съм го повикал. ²Дори и на този свят, аз ръководя своята съдба. ³Случва се онова, което аз желая. ⁴Ако нещо не се получава, това е, защото не съм пожелал. ⁵Трябва да приема това. ⁶Защото така бивам поведен отвъд този свят към своите творения, рожби на моята воля, на Небето, където моето свещено Аз обитава с тях и с Този, Който ме е сътворил.

2. Днес ние не оставяме никакви его-мисли да ръководят нашите думи или действия. ²Когато възникнат такива мисли, ти­хо отстъпваме назад, поглеждаме ги и после ги оставяме да си вървят. ³Не желаем онова, което те ще донесат със себе си. ⁴Ето защо предпочитаме да не ги задържаме. ⁵Те са стихнали сега. ⁶И в тишината, осветена от Неговата Любов, Бог ни говори и ни открива нашата воля, след като сме решили да Го помним.

1. Днес имам чувството, че не мога да избера да бъда в мир. ²Но Бог ме кара да повярвам, че Неговият Син е подобен Нему. ³Нека днешният ден да имам вяра в Този, Който твърди, че аз съм Син Божи. ⁴И нека мирът, който изибрам да имам днес, да свидетелства за истината, утвърждавана от Него. ⁵Божият Син не може да има тревоги и трябва да остане завинаги в Небесен мир. ⁶В Негово име, аз отдавам днешния ден на това да открия волята на моя Отец по отношение на мен, да я приема като своя и да я предам на всички Синове на Отца.

1. Пътят към Бога минава през прошката тук. ²Не съществува друг път. ³Ако съзнанието не желаеше греха, защо е било нужно той да те застигне? ⁴Кой щеше да продължи да се съмнява? ⁵Кой щеше да остане неуверен в истинската си същност? ⁶И кой би продължил да тъне в сън, в тежките облаци на съмненията относно светостта на онзи, когото Бог е сътворил безгрешен? ⁷Тук ние можем само да сънуваме. ⁸Но можем да сънуваме и това, че сме простили на този, за когото всякакъв грях остава невъзможен и днес избираме този сън. ⁹Бог е нашата цел; прошката е средството, чрез което нашите съзнания се завръ­щат най-сетне при Него.

1. Ако забравя своята цел, аз мога само да бъда объркан, несигурен за онова, което съм, и така, противоречив в своите действия. ²Никой не може да служи на противоречиви цели и да им служи добре. ³Нито пък би могъл да действа без дълбок стрес и тежка депресия. ⁴Нека следователно бъдем решени да помним онова, което желаем днес, за да обединим смислено своите мисли и действия и да постигнем само онова, което Бог желае от нас да правим този ден.

1. Всичко, което е необходимо, е да тренираме нашите умове да надмогнат всички дребни безсмислени цели и да помним, че нашата цел е Бог. ²Споменът за Него е скрит в нашите съзнания, замъглен от дребните ни цели, които не предлагат нищо и не съществуват. ³Нима все така ще позволяваме Божията благодат да свети несъзнавана от нас, докато се стремим към играчките и дрънкулките на света? ⁴Бог е нашата единствена цел, нашата единствена Любов. ⁵Ние нямаме друга цел, освен да помним за Него.

1. Грехът е единствената мисъл, която прави целта на Бога да изглежда непостижима. ²Какво друго може да ни напрани слепи за очевидното, правейки странното и изкривеното привидно по-ясни? ³Какво друго, освен грехът, поражда нашата агресия? ⁴Какво друго, освен грехът, може да бъде източник на вина, която изисква наказание и страдание? ⁵И какво друго, ако не грехът, може да поражда страх, който замъглява Божието творение, придавайки на любовта качествата на страха и агресията?

2. Сега си спомняме своя Първоизточник и в Него най-сетне откриваме своята вярна идентичност. ²Ние сме наистина свети, защото нашият Първоизточник не познава грях. ³И ние, Неговите Синове, сме подобни на Него и помежду си.

1. Тялото е ограда, която Божият Син си въобразява, че е издигнал, за да отдели части от своето Аз от други части. ²В тази ограда той си мисли, че живее, за да умре, когато тя се разло­жи и разпадне. ³Защото смята, че в нея е защитен от любовта. ⁴Отъждествявайки се със собствената си сигурност, той се възприема като онова, което въплъщава това негово чувство за сигурност. ⁵Как иначе ще бъде убеден, че се намира в тялото, когато държи любовта извън него?

2. Тялото е нетрайно. ²Но той гледа на това като на двойна сигурност. ³Защото нетрайността на Божия Син е „доказателство", че неговите ограждения вършат работа и изпълняват задачата, която им възлага съзнанието му. ⁴Ако неговата единност беше недосегаема, кой щеше да напада и да бъде нападан? ⁵Кой би могъл да бъде победител? ⁶Кой би могъл да бъде плячка? ⁷Кой жертвата? ⁸И кой убиецът? ⁹И ако той не умира, какво е „доказателството", че Божият вечен Син може да бъде унищожен?

3. Тялото е сън. ²Както и други сънища, то понякога привидно изобразява щастие, но може съвсем внезапно да се обърне в страх, при което се ражда всеки сън. ³Защото само любовта действително твори, а любовта не търпи страх. ⁴Създадено така, че да е подвластно на страха, тялото е принудено да служи на това негово предназначение. ⁵Но ние можем да променим целта, на която тялото ще се подчинява, като променим отношението си към неговото предназначение.

4. Тялото е средството, чрез което Божият Син си връща разума. ²Въпреки че то е било създадено, за да го изолира в ада без никакъв шанс да избяга, Небето може да стане цел, която да дойде на мястото на преследването на ада. ³Синът Божи протяга ръка, за да достигне своя брат и да му помогне да върви по пътя заедно с него. ⁴Сега тялото е свещено. ⁵Сега то служи да излекува съзнанието, основано на убеждението, че е било създадено, за да убива.

5. Ти се отъждествяваш с онова, което смяташ, че ще те направи сигурен. ²Каквото и да е, ще повярваш, че то е единно с теб. ³Твоята сигурност е в истината, а не в лъжите. ⁴Любовта е твоята сигурност. ⁵Страхът не съществува. ⁶Отъждестви се с любовта и ще бъдеш сигурно защитен. ⁷Отъждестви се с любовта, и си у дома си. ⁸Отъждестви се с любовта, и ще намериш Своето Аз.

1. Аз ще се отъждествя с онова, което мисля, че е мое убежище и сигурност. ²Ще виждам себе си там, където чувствам силата си и мисля, че живея в цитаделата, където съм защитен и не мога да бъда нападнат. ³Нека днес да не търся сигурност в опасността, нито да се опитвам да намеря мир в смъртоносна агресия. ⁴Аз живея в Бога. ⁵В Него намирам своето убежище и своята сила. ⁶В Него е моята Идентичност. ⁷В Него е вечният покой. ⁸И само там аз ще си спомня Кой съм наистина.

2. Ние, които сме едно цяло, този ден ще осъзнаем истината за самите себе си. ²Ще дойдем у дома и ще намерим покой в единение. ³Защото тук е мирът и никъде другаде не може да се потърси и намери мир.

2. И докато все още сме извън Небесните врати, да погледнем на всичко през светата визия и погледа на Христос. ²Нека съзрем чистотата във всичко видимо, за да преминем покрай него невинни и заедно да се отправим към дома на нашия Отец като братя и свещени Божи Синове.

2. Братя, днес се присъединете към мен. ²Това е молитва на спасението. ³Нима няма да се присъединим към нещо, което ще спаси света, както и самите нас?

1. Аз наистина разбирах погрешно света, защото приписвах греховете си на него и виждах как те на свой ред се изпречват насреща ми. ²Колко страшни ми се струваха! ³И колко съм се заблуждавал да мисля, че онова, от което се страхувам, е в света, а не единствено в моето съзнание. ⁴Днес виждам в света онази небесна красота, която озарява творението. ⁵Не съществува страх в него. ⁶Нека не ми се привиждат греховете ми и да закриват светлината на Небето, която грее над света. ⁷Онова, което се отразява в него, е в Божието Съзнание. ⁸Образите, които ми се явяват, отразяват моите мисли. ⁹И все пак, моето съзнание е в единение с Божието. ¹⁰И тъй, мога да възприема красотата на творението.

2. Този ден ние влизаме в рая, призовавайки Божието Име и своето, разпознавайки своето Аз във всеки един от нас; обединени в свещената Божия Любов. ²Колко много спасители ни е дал Бог! ³Как бихме могли да изгубим пътя си към Него, когато Той е изпълнил света с онези, които ни Го посочват и ни е дал очи, за да ги видим?

1. Навсякъде около мен е животът, който Бог е сътворил в Своята Любов. ²Той ме зове във всеки удар на сърцето, във всяко дихание; във всяко действие и всяка мисъл. ³Мир изпълва моето сърце и подчинява тялото ми на целта на прошката. ⁴Сега съзнанието ми е изцелено и ми е дадено всичко, от което се нуждая, за да спася света. ⁵Всеки удар на сърцето ми носи покой; и всяко дихание ми вдъхва сили. ⁶Аз съм вестител на Бога, направляван от Неговия Глас, подкрепян от Него с любов и държан завинаги притихнал и в мир в Неговите любещи Ръце. ⁷Всеки удар на сърцето призовава Неговото Име и всеки получава отговор от Неговия Глас, убеждавайки ме, че в Него аз съм си у дома.

2. Нека днес нашето зрение да не бъде сквернословно, нито да оставим слуха си да чува лъжливи езици. ²Само реалността е сво­бодна от болка. ³Само реалността е свободна от загуба. ⁴Само реалността дава пълна сигурност. ⁵И само нея ние търсим днес.

2. Днес нашето зрение е наистина благословено. ²Ние споделя­ме единна визия, когато погледнем лицето на Този, Чието Аз е нашето. ³Ние сме единни благодарение на Него, Който е Божи Син; благодарение на Него, Който е нашата Идентичност.