Курс на чудесата текст foundation for inner peace

2. Имайки предвид това, ние започваме своята практика, в която внимателно преповтаряме мислите, които Светия Дух ни е предоставил в последните двадесет урока. Всяка мисъл съдържа целия курс, ако се разбере, практикува, приеме и приложи към всичко, което привидно се случва през деня. Дори и една мисъл е достатъчна. Но не бива да се допускат изключения по отношение на нея. И за това трябва да използваме всички мисли и да се стремим да ги обединим, като всяка допринася за цялото, което усвояваме.

3. Тези практически упражнения, както и при последния преговор, са съсредоточени около една централна тема, с която за почваме и свършваме всеки урок. Тя е следната:

Аз не съм тяло. Аз съм свободен.

Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.

Денят започва и свършва с това. И ние го повтаряме на всеки кръгъл час и винаги, когато си спомним, че сме призвани да преодолеем привидното. Освен това и повторението на специалната мисъл, която практикуваме през деня, не се препоръчва друга форма на упражнение, освен дълбокия отказ от всичко, което обърква съзнанието и го прави глухо за разума и простата истина.

4. В този преговор ще се опитаме да отидем отвъд думите и определените форми на практика. Защото сега се стремим да ускорим темпото по една по-кратка пътека към спокойствието и мира на Бога. Просто затваряме очи и забравяме всичко, което сме си въобразявали, че знаем и разбираме. Защото така ни се отдава освобождение от всичко, което не сме знаели и не сме успели да разберем.

5. Съществува само едно изключение при тази липса на структуриране. Не позволявай на никоя паразитна мисъл да премине неоспорвана. Ако забележиш такава, отречи й правото да те занимава и побързай да увериш своето съзнание, че не бива да го владеят подобни мисли. После внимателно остави мисълта, която си отрекъл, незабавно да отпадне и я замени категорично с идеята, която практикуваме през деня.

6. Когато изпаднеш в изкушение, побързай да се освободиш от него с думите:

Тази мисъл е нежелана за мен. Предпочитам вместо нея ………….

И тогава повтори идеята за деня и нека тя да заеме мястото на предходните мисли. Освен това особено приложение на идеята за всеки ден, ще добавим не много формални изрази или специфични мисли, които да ни помогнат при практиката. Вместо тях, посвещаваме тези минути на тишина на Учителя, Който преподава в тишина, говори за мир и придава на нашите мисли тяхното значение.

7. На Него отдавам този преговор за теб. Поверявам Му отговорността за теб и Го оставям да те учи какво да правиш, говориш и мислиш всякога, когато се обърнеш към Него. Той няма да пропусне да бъде с теб всеки път, когато го призовеш на помощ. Нека Му посветим целия преговор, който започваме сега и да не забравяме на Кого е посветен, когато практикуваме ден след ден, напредвайки към целта, която Той ни е определил, като Го оставим да ни учи как да вървим и Му се доверим напълно, за да може всеки период на практика да се превърне по най-добрия начин в дар на свобода за света, направен с любов.
УРОК 201

Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.

1. (181) Аз вярвам на своите братя, които са единни с мен.

Всеки човек е мой брат. Аз съм благословен да бъда единен с цялата вселена и Бога, Моя Отец, единствен Творец на онова единство, което представлява моето Аз.

Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 202

Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.

1. (182) Аз ще притихна в миг и ще отида у дома.

I. (183) Осланям се на Божието Име и на своето.

1. (184) Божието Име е моето наследство.

1. (185) Аз желая Божия мир.

1. (186) Спасението на света зависи от мен.

1. (187) Благославяйки себе си, аз благославям света.

1. (188) Божият мир ме озарява сега.

1. (189) Сега аз чувствам в себе си Божията Любов.

1. 
   (190) Избирам Божията радост вместо болката.
   

1. 
   (191) Аз съм свят Син на Самия Бог.
   

I (192) Аз имам предназначение, което Бог иска от мен да изпълня.

1. 
   (193) Всички неща са уроци, които Бог иска да усвоя.
   

1. 
   (194) Аз поставям бъдещето в Божиите Ръце.
   

1. 
   (195) Любовта е пътят, който следвам с благодарност.
   

1. 
   (196) Мога да разпъна само себе си.
   

1. 
   (197) Мога да спечеля само благодарността.
   

1. 
   (198) Само моето осъждане ме наранява.
   

1. 
   (199) Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
   

1. 
   (200) Няма мир, освен мирът на Бога.
   

1. Думите ще имат вече твърде малко значение. Сега ги използваме само като ръководство, от което не сме особено зависими. Защото се стремим да изпитаме истината непосредствено. Уроците, които остават, са просто въведение към времето, когато ще напуснем света на болката и ще навлезем в Божия мир. Започваме да постигаме целта, която си поставя този курс и крайната точка, към която бе насочена цялата ни практика.

2. Сега ще се опитаме упражняването да бъде само начало. Защото стихнали очакваме нашия Бог и Отец. Той ни е обещал да направи Сам последната крачка. А ние сме уверени, че Той спазва обещанията Си. Изминахме дълъг път и сега Го очакваме. Ще продължим да прекарваме с Него сутрин и вечер толкова време, колкото ни прави щастливи. 3а нас сега времето не е въпрос на продължителност. Ще използваме толкова, колкото ни е необходимо за желания резултат. И няма да пропуснем да си припомняме всеки час, призовавайки Бога винаги, когато се нуждаем от Него или когато се изкушим да забравим своята цел.

3. Ще продължим с една централна мисъл през всички предстоящи дни и ще я използваме за въвеждане на нашите моменти на покой и за да успокоим съзнанието си, когато е необходимо. Но няма да се задоволим с обичайната практика пpeз светите мигове, останали от годината, която сме посветили на Бога. Ще изречем някои прости думи на призив и ще очакваме Отца да ни се открие, както е обещал. Ние сме Го призовали, а Той ни е обещал, че няма да остави Своя Син без отговор, когато призовава Името Му.

4. Сега пристъпваме към Него със Словото Му в съзнанията и сърцата си и очакваме да направи крачката, за която ни е казал чрез Своя Глас, че непременно ще направи, когато бъде призован. Той не е изоставил Своя Син на безумието му и не е излъгал неговото доверие. Нима Неговата вярност не Му е заслужила поканата, която очаква, за да ни направи щастливи? Ние ще Му я предложим и тя ще бъде приета. Така ще провеждаме сега времето с Него. Отправяме словата на поканa, които ни препоръчва Неговият Глас и очакваме Неговото идване.

5. Това е времето, когато се изпълняват пророчествата. ²Това е времето, когато се осъществяват обещанията от древността. ³Не остава нито крачка, която да отложи тяхното осъществяване във времето. ⁴Защото вече не можем да не успеем. ⁵Седни тихо в очакване на своя Отец. ⁶Той с готовност ще дойде при теб, когато разбереш, че го желаеш. ⁷А ти нямаше да стигнеш дотук, ако не осъзнаваше, макар и смътно, че такава е твоята воля.

6. Толкова съм близо до теб, че не можем да не успеем. Отче, ние Ти посвещаваме тези свещени мигове, благодарни на Онзи, Който ни научи да изоставим света на скръбта и да го заменим с даденото от Теб. ²Сега не се обръщаме назад. ³Гледаме напред, насочили поглед към края на пътуването си. ⁴Приеми тези малки дарове на благодарност, защото чрез очите на Христос ние съзерцаваме един свят отвъд този, който сме си създали сами и той го замества напълно.

7. И ето че чакаме безмълвно, без да изпитваме страх, уверени в Твоето идване. ²Стремяхме се да намерим пътя като следвахме Водача, изпратен от Теб. ³Не познавахме пътя, но Ти не ни забрави. ⁴Няма да ни забравиш и сега. ⁵Молим се да се изпълнят Твоите обещания още от древни времена, защото такава е Волята Ти. ⁶В тази наша молитва присъединяваме своята воля към Твоята. ⁷Отец и Син, Чиято свята Воля е създала всичко, което съществува, не могат да се провалят в нищо. ⁸С тази увереност правим последните крачки към Теб и се отдаваме с доверие на Твоята Любов, която няма да предаде Сина, който Те призовава.

8. И така, пристъпваме към последната част на тази свята година, която прекарахме заедно в търсене на истината и Бога, Който е единственият й Творец. ²Намерихме пътя, който Той ни е предопределил, и решихме да го последваме според Волята Му. ³Неговата Десница ни крепеше. ⁴Неговите Мисли озаряваха мрака на нашите съзнания. ⁵Неговата Любов ни зовеше непрестанно още от началото на времето.

9. Ние не искахме Бог да успее да има Сина, когото бе сътворил. ²Желаехме от Него да Се преобрази в онова, в което Го превърнем. ³И вярвахме, че истината се състои в нашите безумни желания. ⁴Щастливи сме, че всичко това не стана и вече не смятаме илюзиите за истина. ⁵Споменът за Бога просветва отвъд просторните хоризонти на нашите съзнания. ⁶Още миг, и ще изгрее отново. ⁷Още миг и ние, които сме Божии Синове, ще си бъдем у дома по Негово желание.

10. Вече почти не се нуждаем от практика. ²Защото в този последен раздел ще започнем да разбираме, че е достатьчно само да се обърнем към Бога и всички изкушения изчезват. ³Вместо думи, нужно е само да почувстваме Неговата Любов. ⁴Вместо молитви, трябва само да призовем Неговото Име. ⁵Вместо осъждане, необходимо е само да притихнем и да позволим всичко да бъде изцелено. ⁶Ще приемем начина, по който Божият план ще приключи, както приехме начина, по който започна. ⁷Сега той завършва. ⁸Тази година ни изведе до вечността.

11. Все още ще запазим едно от приложенията на словото. ²Понякога сред ежедневните уроци и периодите на безмълвно, дълбоко преживяване, които ще последват, ще бъдат включени напътствия по тема от специално значение. ³Тези съществени мисли трябва да се преповтарят всеки ден, като всяка една продължава да се прилага дотогава, докато се даде следващата. ⁴Трябва да се изчитат бавно и да се размисля за известно време над тях преди един от свещените и благословени мигове през деня. ⁵Предлагаме първата от тези насочващи теми.

1. Прошката е разбирането, че онова, което смяташ за причинено от твоя брат, не се е случило. ²Прошката не оправдава греховете, правейки ги по този начин реални. ³Тя е съзнанието, че грехът не съществува. ⁴И според този възглед всичките ти грехове са простени. ⁵Какво друго е грехът, ако не невярна представа за Божия Син? ⁶Прошката е разбирането, че тази представа е неправилна, което води до освобождаване от нея. ⁷И тогава на нейно място свободно идва Божията Воля.

2. Непростителната мисъл е осъждане, което не се поставя под съмнение, макар и да не е основателно. ²Съзнанието се затваря и отказва да се освободи. ³Мисълта поддържа проекцията и сключва по-здраво веригите, така че деформациите на мисленето стават по-прикрити и непонятни, без да будят съмнение, все по-отдалечавайки се от разума. ⁴Нима може нещо да попречи на една утвърдена проекция да постигне поставената цел?

3. Непростителната мисъл причинява много неща. ²Тя неистово и активно преследва целта си, изопачавайки и отхвърляйки всичко, което може да се изпречи на пътя й. ³Изопачаването е нейна цел и средство, чрез което я постига. ⁴Непростителната мисъл ожесточено се опитва да смаже реалността, без да се съобразява с нищо, което би могло да се противопостави на нейната гледна точка.

4. Прошката от друга страна е тиха и не предприема шумни делa. ²Тя не засяга никой аспект на реалността и не се опитва да я изопачи заради привидности, които предпочита. ³Прошкатa наблюдава и изчаква без да съди. ⁴Ако някой не може да прости, той е принуден да съди, защото трябва да оправдае своята непростителност. ⁵Но който желае да прости на себе си, трябва да се научи да приема истината такава, каквато е.

5. Не предприемай нищо и остави прошката да ти покаже какво да правиш чрез твоя Водач, Спасител и Закрилник, твърд в надеждата и сигурен в крайния ти успех. ²Той вече ти е простил, защото такова е Неговото предназначение, дадено Му от Бога. ³Сега трябва да споделиш това предназначение и да простиш на този, когото Той е спасил, виждайки неговата невинност и почитайки го като Божи Син.

2. Сега ние чакаме притихнали. ²Бог е тук, защото заедно Го очакваме. ³Сигурен съм, че ще ти проговори и ще го чуеш. ⁴Имай моята вяра, защото тя е и твоя. ⁵Нашите съзнания са единни. ⁶Очакваме с една цел - да чуем отговора на Отца на нашия зов, да позволим мислите ни да стихнат и да намерим Неговия мир, да Го чуем да ни говори за онова, което сме и да ни се разкрие чрез Своя Син.

1. Бог е с мен. ²Той е Първоизворът на моя живот, на живота, вложен в мен, на въздуха, който дишам, храната, която ме поддържа, водата, която ме обновява и умива. ³Той е моят дом, в който живея и се развивам; Духа, Който насочва моите действия, предлага ми Своите Мисли и ме защитава от всяка болка. ⁴Той ме обвива с доброта и грижа и обгръща в любов Своя Син, с когото взаимно си даряват светлина. ⁵Колко cпокоен е този, който знае, че Неговите думи днес са истина!

1. Грешах, когато мислех, че животът ми е отделен от Бога като нещо самостоятелно и изолирано, несвързано с нищо и поместващо се в това тяло. ²Сега зная, че моят живот принадлежи на Бога, аз нямам друг дом и не съществувам откъснато от Него. ³Той няма Мисли, които да не са част от мен и аз нямам други мисли, освен тези, които произтичат от Него.