УРОК 224 Бог е моят Отец и Той обича Своя Син

1. Моята същинска Идентичност е толкова сигурна, толкова възвишена, безгрешна, славна и велика, добродетелна и невинна, че Небето се стреми да я дари със светлина. ²Тя озарява и света. ³Тази светлина е дар от Отца, който аз предавам на света. ⁴Дарът трябва да може както да се даде, така и да се прие­ме. ⁵Това и само това е реалност. ⁶То бележи краят на илюзите. ⁷Това е истината.

2. Братко, пред нас сега се открива това спокойствие. ²Пътят е открит. ³Ние заедно и в мир го следваме. ⁴Ти си протегнал ръка към мен и аз никога няма да те изоставя. ⁵Ние сме едно цяло и това е единството, което търсим, докато осъществим тези няколко последни стъпки, завършващи едно пътуване, което никога не е започвало.

1. Ако реша, мога да напусна напълно този свят. ²Не смъртта прави това възможно, а промяната на отношението към смисъла на този свят. ³Ако вярвам, че светът има стойност такъв, какъвто го виждам сега, той ще си остане за мен същият. ⁴Но ако не намирам смисъл в начина, по който виждам света и не виждам в него нищо, което да искам да притежавам и към което да се стремя, той ще си отиде от мен. ⁵Защото не се стремя към илюзии, които да заместят истината.

2. И така, днес щастливо се завръщаме към Небето, което никога реално не сме напускали. ²Синът Божи се отказва днес от своите сънища. ³Днес той се завръща у дома, отърсен от греха и облечен в святост, възстановил своето истинно съзнание.

1. Отца познава моята святост. ²Нима ще отхвърля Неговото познание, заради вярата в нещо, което според Божественото познание е невъзможно? ³Нима ще приема за истина онова, което Той обявява за лъжа? ⁴Или ще приема Неговото Слово за това, което съм, след като Той е мой Творец и познава истинската същност на Своя Син?

1. Аз търся своята Идентичност и я откривам в следните думи: „Аз съм Любовта, която ме е сътворила." ²Няма нужда да продължавам да търся. ³Любовта победи. ⁴Тя очакваше толкова тихо моето завръщане у дома, че аз няма повече да се отклонявам от свещеното лице на Христос. ⁵Онова, което виждам, е свидетелство за истинната ми Идентичност, от която се опитвах да се освободя, но която Отца съхрани.

1. Аз съм сътворен в мир. ²И оставам в мир. ³Не ми е дадено да променя своето Аз. ⁴Колко милостив е Бог, моят Отец, че когато ме е сътворил, дал ми е мир завинаги. ⁵Сега искам само да бъда такъв, какъвто съм. ⁶И нима може да ми се отрече това, когато то е вечната истина?

1. Спасението е даденото от Бога обещание, че най-накрая ще намериш своя път към Него. ²То непременно ще се осъществи. ³То гарантира, че времето ще има край и всички мисли, роде­ни във времето също ще приключат. ⁴Божието Слово е дадено на всяко съзнание, което смята, че има отделни мисли, и ще замести тези противоречиви мисли с Мисълта за мир.

2. Мисълта за мир е дадена на Божия Син в мига, в който неговото съзнание си е помислило за война. ²Не е имало нужда от такава Мисъл преди, защото мирът е бил даден без противоположност и просто е съществувал. ³Но когато съзнанието бъде разделено от Бога, става необходимо неговото изцеление. ⁴Така Мисълта, която има силата да лекува разделеното, се превръща в част от всеки фрагмент на съзнанието, което продължава да бъде едно цяло, но не успява да разбере своята цялостност. ⁵Сега то не познава себе си и смята, че е загубило своята Идентичност.

3. Спасението е корекция в смисъл, че не прави нищо, просто не подкрепя света на сънища и зло. ²По този начин отстранява илюзиите. ³Като не им оказва подкрепа, то просто ги оставя тихо да се превърнат в прах. ⁴И онова, което са скривали, се разкрива сега - олтарът на Святото Божие Име, където е напи­сано Неговото Слово с дара на твоята прошка, положен на не­го в близост до спомена за Бога.

4. Нека ежедневно идваме на това свято място и да прекарваме известно време заедно. ²Тук споделяме последния си сън. ³Това е сън, в който няма тъга, защото в него се съдържа намек за цялото величие, дадено ни от Бога. ⁴Тревата напира да пробие почвата, дърветата напъпват и птиците са се настанили сред клоните им. ⁵Земята се ражда в нова перспектива. ⁶Нощта изчезна и ние заедно излизаме на светлина.

5. От тук даряваме спасение на света, защото спасението се приема тук. ²Песента на нашето ликуване е вик към целия свят, че свободата се е върнала, че времето е почти свършило и само миг очакване остава, докато Божият Син си спомни своя Отец, сънищата изчезнат и вечността озари света, а единствено Небето остане да съществува.

2. Това е твоята воля, братко мой. ²И ти споделяш тази воля с мен и с Единния наш Отец. ³Споменът за Него е Небе. ⁴Това е, което търсим. ⁵И само това ще ни бъде дадено да открием.

2. Така трябва да бъде всеки ден. ²Днес практикувай края на страха. ³Имай вяра в Твоя Отец. ⁴Довери всичко на Него. ⁵Нека Той да ти разкрие всички неща и нищо да не те смущава, защото си Негов Син.

2. Един е днес нашият Водач, който да ни посочи пътя. ²И заедно вървейки, ще посветим на Него този ден безрезервно. ³Това е Неговият ден. ⁴И така, това е ден на неизброими дарове и милости за нас.

1. Днес ще предусетим времето, когато сънищата за грях и вина ще изчезнат и ние ще постигнем свещения мир, който не ни е напускал никога. ²Само един кратък миг е минал между вечността и безвремието. ³Толкова кратък промеждутък, че неразривността не се прекъсва и мислите, които са вечно единни, не биват разбити. ⁴Не се е случило нищо, което да осуети мира на Бог Отец и Син. ⁵Днес приемаме напълно тази истина.

1. Трябва само да погледна на всичко, което ми се струва, че ме наранява и с пълна увереност да си кажа: „Бог желае да се спася от това" и просто да наблюдавам как то изчезва. ²Аз трябва само да помня, че Отец желае само моето щастие и ще открия, че ме е спохождало само щастие. ³Трябва само да помня, че Божията Любов обгръща Неговия Син и пази вечно съвършена неговата невинност, за да се уверя, че съм спасен и завинаги в безопасност в Неговите Ръце. ⁴Аз съм Синът, който Той обича. ⁵И съм спасен, защото Бог в Своята милост желае това.

1. Имам едно царство, което трябва да владея. ²Понякога не изглеждам негов господар. ³Сякаш то господства над мен и ми налага какво да мисля, какво да правя и да чувствам. И въпреки това ми е дадено, за да служа на онази цел, която виждам в него. ⁵Моето съзнание може само да служи. ⁶Днес посвещавам службата му на Светия Дух, за да го използва, както намери за добре. ⁷Така насочвам съзнанието си, което само аз мога да ръководя. ⁸И така му давам свобода да върши Волята Божия.

1. Днес ще приема истината за себе си. ²Ще се въздигна в слава и ще открия светлината в мен да засияе над света през целия ден. ³Аз нося на света вестта за спасението, която чувам, когато Бог, моят Отец ми говори. ⁴И виждам света, който Христос желае да видя, съзнавайки, че той слага край на горчивия сън за смъртта; разбирайки, че това е зовът на моя Отец към мен.

2. И така, днес отново спираме, за да помислим колко много ни обича нашият Отец. И колко скъп е Неговият Син, сътворен от Любовта Му, за Този, Чиято Любов става цялостна в него.

1. Нека не крием истината за себе си зад фалшиво смирение. ²Вместо това да отдадем благодарност за даровете на Отца. ³Можем ли да видим в онези, с които Бог споделя Своята слава, следа от грях или вина? ⁴И възможно ли е ние да не бъдем сред тях, когато Той обича Своя Син вечно и със съвършено постоянство, знаейки, че е такъв, какъвто Той го е сътворил?

1. Страхът е заблуда. ²Той свидетелства, че виждаш себе си такъв, какъвто никога не би могъл да бъдеш и следователно виждаш един свят, който е невъзможен. ³Нищо в такъв свят нe е истинно. ⁴Няма значение под каква форма се явява. ⁵То само свидетелства за собствените ти илюзии за самия себе си. ⁶Нека не се заблуждаваме днес. ⁷Ние сме Божии Синове. ⁸В нас няма страх, защото всеки е частица от Самата Любов.

1. Този свят е погрешно възприятие. ²Той е породен от грешка и не се е откъсвал от своя първоизточник. ³Той ще трае дотогава, докато бъде желана мисълта, която го е породила. ⁴Когато мисълта за разделение се замени от мисъл за истинска прошка, светът ще бъде видян в съвсем различна светлина - такава, която води към истината, при която целият този свят ще трябва да изчезне, заедно с всички негови грешки. ⁵Тогава, когато първоизточникът му изчезне, последиците също ще изчезнат.

2. Светът е създаден като агресия срещу Бога. ²Той символизира страха. ³А какво друго е страхът, ако не отсъствие на любов? ⁴Така светът е създаден като място, където Бог да не може да проникне и където Неговият Син да бъде откъснат от Него. ⁵Тук се е породила възприемателната способност, защото познанието не би могло да причини такива безумни мисли. ⁶Но очите лъжат и ушите чуват фалшиво. ⁷При това положение грешките стават напълно възможни, защото чувството за сигурност изчезва.

3. На негово място се поражда механизмът на илюзиите. ²И сега те се заемат да открият онова, което им е отредено да търсят. ³Тяхната цел е да изпълнят предназначението, за което светът е създаден да свидетелства и реализира. ⁴Те виждат в неговите илюзии здрава основа, където съществува истината, недосегаема от лъжите. ⁵И все пак, всичко, за което свидетелстват, е само илюзия, която стои далеч от истината.

4. Макар че зрението е създадено така, че да отдалечава от истината, то може да бъде пренасочено. ²Звуците се превръщат в зов към Бога и всяко възприятие може да получи ново предназначение от Този, Когото Бог е избрал за Спасител на света. ³Следвай Неговата Светлина и виж света такъв, какъвто Той го Вижда. ⁴Чувай само Неговия Глас във всичко, което ти говори.

⁵И му позволи да ти даде онзи мир и сигурност, които си отхвърлил, но Небето е запазило за теб в Него.

5. Нека никога да не спираме да полагаме усилия, докато светът не се присъедини към нашите единни възприятия. ²Нека не почиваме в доволство, докато прошката не се осъществи напълно. ³И нека да не се опитваме да променим своето предназначение. ⁴Ние трябва да спасим света. ⁵Защото ние, които Сме го създали, трябва да го видим с очите на Христос, за да може онова, което е било създадено, за да умре, да възкръсне за вечен живот.

1. Колко е радостно днес! ²Това е време, в което да ликуваме. ³Защото днес помръкналият свят получава миг на освобождение. ⁴Дойде денят, когато мъките преминават и болката изчезва. ⁵Благодатта на спасението днес изгрява над света, получил свободата си. ⁶Това е време на надежда за неизброими милиони хора. ⁷Днес те ще се обединят, когато простиш на всички. ⁸Защото този ден аз ще получа прошка от теб.

1. Днес няма да държа живота си под контрол. ²Аз не разбирам света и би било глупаво да се опитвам да контролирам живота си сам. ³Но има Един, Който знае всичко, което е най-добро за мен. ⁴И Toй е доволен да не прави никакви други избори за мен, освен тези, които водят към Бога. ⁵Аз отдавам днешния ден на Него, защото не искам да отлагам своето завръщане у дома и Той знае пътя към Бога.

1. Днес ще бъда искрен със себе си. ²Няма да си въобразявам, че вече зная онова, което трябва да остане отвъд настоящето ми разбиране. ³Няма да си мисля, че разбирам цялото от късчетата на своето възприятие, които са всичко, което мога да видя. ⁴Днес ще си призная това. ⁵По този начин ще се освободя от необходимостта да съдя за неща, за които не мога да съдя. ⁶Така правя свободен себе си и всичко, което виждам, за да бъдем в мир, както Бог ни е сътворил.

2. И тук сме ние наистина. ²Никакви бури не могат да дойдат в свещеното убежище на нашия дом. ³В Бога ние сме защитени. ⁴Защото какво може да дойде да заплаши Самия Бог или да накара да се страхува онова, което ще бъде завинаги част от Него?

2. И така, ние вървим в мир. ²На целия свят предаваме вестта, която сме узнали. ³И така, идваме да чуем Гласа към Бога, Който ни говори, когато предаваме Неговото Слово; Чиято Любов разпознаваме, защото споделяме Словото, което Той ни е дал.

1. Нека не мисля, че мога да намеря път към Бога, ако храня омраза в сърцето си. ²Нека не се опитвам да нараня Божия Син и да си мисля, че мога да познавам неговия Отец или своето Аз. ³Нека позная себе си и вярвам, че съзнанието ми може да приеме моя Отец и да си представи цялата любов, която Отца изпитва към мен и която аз изпитвам към Него.

1. Грехът е символ на агресия. ²Ако виждам грях, където и да било, аз ще страдам. ³Защото единствено благодарение на прошката ми се явява Христовото виждане. ⁴Когато приема простата истина на Неговото виждане, ще бъда напълно изцелен. ⁵Братко, ела и ми позволи да те погледна. ⁶Твоята красота отразява моята. ⁷Твоята невинност е и моя. ⁸На теб ти е простено, а заедно с теб - и на мен.