Курс на чудесата текст foundation for inner peace

2. Всички понятия носят потенциално противоречие, така че онези, които търсят противоречие, ще го открият. ²Но и онези, които се стремят към яснота, също ще я намерят. ³Трябва обаче да имат желание да погледнат отвъд противоречието и да разберат, че то е защитен механизъм срещу истината под формата на маневра за отлагане. ⁴Теологическите съображения сами по себе си са непременно противоречиви, тъй като зависят от убежденията и следователно могат да бъдат приемани или отхвърляни. ⁵Една универсална теология е невъзможна, но универсалната опитност не само че е възможна, но и необходима. ⁶Тъкмо към тази опитност е насочен курсът. ⁷Последователността става възможна единствено тук, защото само при нея свършва несигурността.

3. Този курс остава в рамките на егото, където е необходим. ²Той не се занимава с онова, което е отвъд всяка грешка, защото е предвиден с цел да покаже посоката, която води отвъд грешките. ³Затова и в курса се използват думи, които са символични и не могат да отразяват онова, което се намира отвъд символите. ⁴Само егото поставя въпроси, защото само егото има съмнения. ⁵Този курс просто дава различен отговор на повдигнатите въпроси. ⁶Този отговор обаче не се опитва да прибягва към изобретателност или остроумие. ⁷Това са качества на егото. ⁸Курсът е прост. ⁹Той има едно предназначение и една цел. ¹⁰Само в това остава изцяло последователен, защото само то може да бъде последователно.

4. Егото ще изисква много отговори, каквито не дава настощият курс. ²Този курс не разбира под въпрос простата въпросителпа форма, чиито отговор е невъзможен. ³Егото би могло да попита: „Как се е случило невъзможното?" „Спрямо какво се е случило невъзможното? - и може да задава този въпрос под множество форми. ⁴Но няма отговор, само опитност. ⁵Стреми се само към това да преживееш отговора и не позволявай теологическите аргументи да те отклоняват. ⁵. Сигурно ще ти направи впечатление, че структурирането в курса е заложено само първоначално и то за кратко. ²Скоро след това то отпада, за да отстъпи място на централното, на главното учение. ³Тъй като ти обаче поиска яснота, ето някои от понятията, които се използват.

2. Божиите Синове изглеждат разделени на този свят, тъй като съзнанието е вътрешно раздвоено. ²Съзнанията им не създават впечатление за единност. ³Б това илюзорно състояние понятието „индивидуално съзнание" създава впечатление за смисъл. ⁴Затова то се описва в курса сякаш има две страни - дух и его.

3. Духът е онази страна, която продължава да бъде във връзка с Бога чрез Светия Дух, Който обитава тази страна, но вижда също така и другата. ²Терминът „душа" не се използва, освен в преки библейски цитати, поради неговата силно противоречива природа. ³Понятието душа би било равностойно на „дух" при разбирането, че бидейки от Бога, то е вечно и неродено.

4. Другата страна на съзнанието е напълно илюзорна и създава само илюзии. ²Духът запазва потенциала си за творчество, но неговата Воля, която е Божия, изглежда окована като в затвор, докато съзнанието не бъде единно. ³Творчеството продължава с неотслабваща сила, защото такава е Божията Воля. ⁴Тази Воля е вечно единна и затова е лишена от смисъл в този свят. ⁵Тя няма противоположност, нито различни степени.

5. Съзнанието може да бъде истинно и неистинно съзнание в зависимост от гласа, който следва. ²Истинното съзнание следва Светия Дух, прощава на света и чрез Христовия начин на виждане съзира реалния свят на негово място. ³Това е финалната визия, последното възприятие, условието, при което Бог Сам прави последната стъпка. ⁴Тук времето и илюзиите свършват едновременно.

6. Неистинното съзнание следва егото и създава илюзии - виждайки грях, оправдавайки гнева и разглеждайки вината, болестта и смъртта като реални. ²Както този, така и реалният свят са илюзии, защото истинното съзнание просто преодолява или прощава онова, което никога не се е случило. ³Затова то не е Съзнанието на единение На Христовото Съзнание, Чиято Воля е единна с Божията.

7. На този свят единствената останала свобода на избора- винаги между две възможности или два гласа. ²Волята не участва във възприятията на едното или другото ниво и няма нищо общо с избора. ³Съзнателното е онзи възприемателен механизъм, който приема посланията свише или снише - от Светия Дух или от егото. ⁴Съзнателното има нива и осъзнаването може да се променя твърде рязко, но не може да преодолее сферата на възприятията. ⁵На най-висшето ниво то може да осъзнае реалния свят и да се научи да го прави все повече и повече. ⁶Но самият факт, че съзнателното има нива и подлежи на развитие показва, че не може да се издигне до познанието.
2. ЕГОТО – ЧУДОТО
1. Илюзиите няма да траят вечно. ²Тяхната гибел е сигурна и само това е сигурно на този свят. ³Поради илюзиите това е свят на егото. ⁴Какво представлява егото! ⁵Само сън на онова, което си в действителност. ⁶Мисълта, че си отделен от своя Творец и желанието да не бъдеш това, което Той е сътворил. ⁷Това е безумие, а не реалност. ⁸Название за неназовимото - това е егото като цяло. ⁹Символ на невъзможното, избор между алтернативи, които не съществуват. ¹⁰Даваме му название, само за да съумеем да разберем, че то не е нищо друго, освен древната мисъл, че нещо несътворено е безсмъртно.¹¹Но какво може да предизвика това, освен сън, който като всички сънища може да свърши само със смърт?

2. Какво е егото? ²Нищо, но под форма, която създава впечатление за нещо. ³В света на формите егото не може да се отрече, защото наистина изглежда реално. ⁴И все пак, възможно ли е Божият Син, сътворен от Бога, да съществува под някаква форма или изобщо в свят на формите? ⁵Който иска от теб да дадеш определение на егото и обяснение как е възникнало то, е човек, който го намира за реално и се стреми да прикрива илюзорната му природа зад думи, които го превръщат в реалност.

3. Няма такова определение на една лъжа, което да послужи, за да я превърне в истина. ²Нито може да има истина, която лъжите да скрият достатъчно ефективно. ³Нереалността на егото не може да бъде отхвърлена чрез думи, нито същността му да бъде изяснена, само защото по своето естество то създава привидно впечатление, че притежава форма. ⁴Кой може да определи неопределимото? ⁵Но дори и тук има отговор на въпроса.

4. Ние не можем всъщност да измислим определение за това какво е егото, но можем да кажем какво не е то. ²И това ни е показано съвършено ясно. ³То ни води до заключението какво е его. ⁴Погледни неговата противоположност и можеш да видиш единствения смислен отговор.

5. Противоположността на егото във всяко едно отношение - по произход, резултат и последици - ние наричаме чудо. ²И тук установяваме всичко, което не е его. ³Тук е противоположното на егото и само тук можем да видим какво е било егото, защото виждаме всичко, което ни се е струвало, че егото осъществява, а причината и нейните последици неминуемо са едно и също.

6. Там, където е било мрак, сега виждаме светлината. ²Какво е егото? ³Онова, което е било мрак. ⁴Къде е егото? ⁵Където е било мрак. ⁶Какво е то сега и къде може да се открие? ⁷Нищо и никъде. ⁸Сега светлината е дошла: нейната противоположност си е отишла безследно. ⁹Където е било злото, сега е светостта. ¹⁰Какво е егото?¹¹Каквото е било злото. ¹²Къде е егото? ¹³В един сън за злото, който само е изглеждал реалност, докато си го сънувал. ¹⁴Там, където е било разпятието, сега стои Божият Син. ¹⁵Какво е егото? ¹⁶Кой има нужда да зададе този въпрос? ¹⁷Къде е егото? ¹⁸Кой има нужда да търси илюзия сега, когато сънищата са си отишли?

7. Какво е чудото? ²Също сън. ³Но разгледай всички аспекти на този сън и никога няма да задаваш повече въпроси. ⁴Погледни добрия свят, който виждаш да се разгръща пред теб, докато вървиш в доброта. ⁵Погледни всички, които ти помагат по пътя, по който вървиш щастлив, сигурен в Небесното царство и в неизбежността на мира. ⁶Погледни за миг онова, което си оставил зад себе си и си го отминал.

8. Това е било егото - цялата жестока омраза, нуждата от отмъщение и виковете от болка, страхът от смъртта и подтикът да убиваш, небратската илюзия и азът, който ти се струва сам в цялата вселена. ²Тази ужасна грешка по отношение на самия себе си се коригира от чудото така нежно, както любяща майка пее на детето си да заспи. ³Нима не искаш и ти да чуеш такава песен? ⁴Нима тя няма да откликне на всичко, което си мислел да запиташ и дори да направи безсмислен този въпрос?

9. Твоите въпроси нямат отговор, защото са създадени с цел да приглушат Божия Глас, който поставя пред всекиго един-единствен въпрос: „Готов ли си да ми помогнеш за спасението на света?" ²3адай този въпрос вместо въпроса какво е егото и ще видиш как внезапна светлина обгръща света, създаден от него. ³Сега няма чудо, от което някой да бъде лишен. ⁴Светът е спасен от онова, за което си го мислел. ⁵И това, което е светът, е напълно неосъдено и чисто.

10. Чудото прощава - егото заклеймява. ²Само този признак е достатъчен да се определи едното или другото. ³И все пак, възможно ли е едно определение да бъде по-категорично и по-съвместимо с онова, което е спасението? ⁴Проблемът и отговорът се сливат тук и след като вече са се срещнали, последният избор е ясен. ⁵Кой би избрал ада, след като го разпознае? ⁶И кой не би искал да продължи още малко, когато му е дадено да разбере, че пътят е кратък и негова цел е Небето.

2. Прошката може да бъде наречена нещо като щастлива фикция: начинът, по който незнаещите могат да запълнят бездната между своите възприятия и истината. ²Те не могат да преминат от възприятия към познание непосредствено, защото не мислят, че го желаят. ³Затова Бог им изглежда като враг, вместо Такъв, Какъвто е в действителност. ⁴Именно това безумно възприятие не им позволява да пожелаят да се издигнат и да се върнат при Него в мир.

3. Нужна им е илюзия да им помогне, защото са безпомощни, Мисълта за мир, защото са в противоречие. ²Бог знае от какво се нуждае Неговият Син, още преди той да отправи своята молба за него. ³Той никак не се интересува от формата, но според Волята Му съдържанието се нуждае от определена форма, за да бъде разбрано. ⁴Това е достатъчно. ⁵Формата се приспособява към нуждите; съдържанието е вечно и неизменно като своя Творец.

4. А трябва да бъде видяно лицето на Христос преди споменът за Бога да може да се завърне. ²Причината за това е очевидна. ³Да видиш лицето на Христос предполага възприятие. ⁴Никой не може да види познанието. ⁵Но лицето на Христос е велик символ на прошката. ⁶То е спасение. ⁷То е символ на реалния свят. ⁸Който види това, никога повече не вижда света. ⁹Той е толкова близо до Небето, колкото е възможно извън вратата. ¹⁰Но остава не повече от крачка, за да се влезе през тази врата. ¹¹Това е последната крачка. ¹²И нея ние оставяме на Бога.

5. Прошката също е символ, но като символ само на Неговата воля, тя не може да се раздвои. ²И така единството, което тя отразява става Негова Воля. ³Прошката е единственото нещо, което е отчасти все още в света и в същото време е мост към Небето.

6. Божията воля е всичко, което съществува. ²Ние можем само да преминем от нищото към всичко, от ада към Небето. ³Пътуване ли е това? ⁴Не, не в действителност, защото истината не пътува никъде. ⁵Но илюзиите се сменят от място на място, от време на време. ⁶Последната стъпка е само едно преместване. ⁷В качеството си на възприятие, тя е нереална страна.⁸Въпреки всичко и тази роля ще изчезне. ⁹Това, което остава, е вечен мир и Волята Божия.

7. Сега вече няма желание, защото желанията се променят. ²Дори и желаното може да стане не особено добре прието. ³Така става, защото егото не може да съществува в мир. ⁴Но Волята е постоянна като дар Божий. ⁵И каквото той дарява, винаги е Нему подобно. ⁶Такова е предназначението на Христовото лице. ⁷То е дар от Бога, за да спаси Своя Син. ⁸Погледнеш ли го и си простен.

8. Колко прекрасен става светът дори в един-единствен миг, когато видиш отразена в него истината за себе си. ²Сега ти си безгрешен и виждаш своята невинност. ³Сега си свят и се възприемаш такъв. ⁴И сега съзнанието се връща при своя Творец; съединявайки Отца и Сина, Единството на единствата, което стои зад всяко единение, но отвъд всички тях. ⁵Бог не се вижда, а само се разбира. ⁶Неговият Син не получава агресия, а признание.

2. Телесните очи, следователно, не са органите, чрез които може да се види реалният свят, защото илюзиите, които човек вижда, неминуемо ще доведат до още повече илюзии за реалност. ²И наистина е така. ³Защото всичко, което виждат, не само че не е трайно, но се поддава на мисли за грях и вина. ⁴Докато всичко, сътворено от Бога е вечно, без грях и следователно завинаги без вина.

3. Познанието не е лек за неправилното възприятие, тъй като то е от друго ниво в сравнение с възприятието и те не могат никога да се срещнат. ²Единствената възможна корекция за неистинно възприятие трябва да бъде правилното възприятие. ³То няма да бъде дълготрайно. ⁴Но докато трае, то идва, за да изцели. ⁵Защото истинното възприятие е лек с много названия. ⁶Прошка, спасение, Изкупление, истинното възприятие, всички са едно и също. ⁷Те са едно начало с край, който води до Единството далеч отвъд тях. ⁸Истинното възприятие е средството, чрез което светът се спасява от греха, защото грях не съществува. ⁹И именно това се вижда от истинното възприятие.

4. Светът стои като стена пред лицето на Христос. ²Но истинното възприятие не вижда в него нищо, което да е повече от лек воал, който може толкова лесно да се премахне, че това не би отнело повече от миг. ³И тогава най-сетне светът се разглежда като това, което е вдействителност. ⁴И сега той не може да не изчезне, защото има празно място, защото празното място е изчистено и готово. ⁵Там, където се е виждала разруха, сега се появява лицето на Христос и в този миг светът се забравя и времето свършва завинаги с това, че светът се завърта и превръща в нищото, от което е произлязъл.

5. Един забравен свят не може да бъде траен. ²Той е бил дом на плътта. ³Но прошката вижда отвъд плътта. ⁴В това е нейната святост, това е начинът, по който лекува. ⁵Светът на плътта е свят на грях, защото само ако съществува тяло, е възможен грях. ⁶Грехът поражда вина също тъй сигурно, както прошката я премахва. ⁷А щом веднъж се премахне вината, какво остава да поддържа този разделен свят? ⁸Защото и пространството е изчезнало заедно с времето. ⁹Само тялото придава реалност на света, защото в своето разделение то не може да се съхранява там, където разделение не съществува. ¹⁰Прошката доказва невъзможността на тялото, защото прошката отрича разделението. ¹¹В такъв случай онова, което ти ще пренебрегнеш, ще бъде нещо неразбираемо за теб по същия начин, по който неговата наличност ти се е струвала сигурна преди.

6. Това е преобразуването, което се дължи на истинното възприятие: онова, което е било проектирано навън, ти виждаш вътре в себе си и там прошката му позволява да изчезне. ²Защото е поставен олтарът на Сина и там неговият Отец бива спомнен. ³Тук всички илюзии се свеждат към истината и се полагат върху олтара. ⁴Онова, което се вижда във външния свят, трябва да е отвъд прошката, защото изглежда сякаш извечно греховно. ⁵Къде е надеждата, когато грехът се разглежда като нещо отвън? ⁶Какъв лек може да се очаква за вината? ⁷Но ако се разгледа в рамките на твоето съзнание, вината и прошката за миг се срещат една до друга върху единния олтар. ⁸А там най-сетне болестта и нейният единствен лек се съединяват в единна целебна светлина. ⁹Бог е дошъл, за да приеме своите чеда. ¹⁰Прошката е осъществена.

7. И сега познанието Божие неизменно, сигурно, чисто и напълно разбираемо навлиза в своето царство. ²Няма го вече възприятието - истинно или неистинно. ³Няма я вече прошката, защото задачата е изпълнена. ⁴И телата са изчезнали в ослепителната светлина на олтара на Божия Син. ⁵Бог знае, че този олтар е Негов, както и на Сина. ⁶И тук Те се съединяват, защото лицето на Христос разпръсква със своята светлина последния миг на времето и последното възприятие на света няма вече цел и причина. ⁷Защото там, където най-сетне споменът за Бога е дошъл, няма пътуване, няма вяра в греха, няма стени, няма тела и суровата привлекателност на вината и смъртта е завинаги премахната.

8. О, мои братя, ако само познавахте онзи мир, който ще ви обгърне и ще ви съхранява чисти и прекрасни в Съзнанието на Бога, вие щяхте да се втурнете насреща Му, където е Неговият олтар. ²Да свети твоето Име и Неговото, защото те се сливат тук, на това свято място. ³Тук Той се навежда, за да те издигне към Себе си, да те издигне от илюзиите в светостта; от света във вечността; да те върне от страха към любовта.

2. Името Иисус е име на този, който беше човек, но видя лицето на Христос във всички свои братя и си спомни Бога. ²Така той стана тъждествен с Христос и вече е не човек, а единен с Бога. ³Човекът бе илюзия, защото само привидно бе отделно същество, вървящо само в тяло, което на вид съхраняваше неговия аз от Аза, както става при всички илюзии. ⁴Но кой може да спаси, ако не вижда илюзиите, след което да идентифицира истинската им същност? ⁵Иисус остава Спасител, защото той вижда фалшивото без да го приеме за истина. ⁶И Христос трябваше да се яви в неговия вид пред хората, за да ги спаси от собствените им илюзии.

3. В своето пълно отъжествяване с Христос - съвършеният Син Божи, Неговото единно творение, Неговото щастие, завинаги подобен Нему и единен с Него - Иисус стана онова, което всич­ки вие трябва да бъдете. ²Той проправи пътя, за да го последваш. ³Той те води обратно към Бога, защото е видял пътя пред себе си и го е последвал. ⁴Осьществил е ясно разраничение, което за теб е все още смътно, между фалшивото и истинното. ⁵Показал ти е крайната демострация на това, че е невъзможно да се убие Сина Божи; нито пък може неговият живот да бъде засегнат по някакъв начин от грях и зло, злоба, страх или смърт.

4. Следователно, всичките ти грехове са простени, защото са останали без последици. ²Така че са били само сънища. ³Бъзкреси този, който ти е показал това, защото му го дължиш, след като е споделил твоите сънища, за да се разпръснат. ⁴И продължава да ги споделя, да бъде единно цяло с теб.

5. Той ли е Христос? ²О, да, наред с теб. ³Неговият кратък живот на земята не бе достатъчен, за да предаде могъщия урок, който е научил заради всички нас. ³Той ще остане с вас, за да ви води от ада, който сами сте създали, към Бога. ⁵И когато съединиш своята воля с неговата, погледът ти ще вижда неговата визия, защото е споделен погледът Христов. ⁶Да вървиш с него е така естествено, както да вървиш с брат, когото познаваш от рождение, а вие наистина сте братя. ⁷Някои горчиви идоли са били създадени от този, който желае да бъде само брат на света. ⁸Прости му собствените си илюзии и виж колко скъп брат ще стане за теб. ⁹Защото най-сетне ще успокои твоето съзнание и ще те поведе със себе си при твоя Бог.

6. Дали той е единственият помощник на Бога? ²Разбира се, че не. ³Защото Христос приема много форми с различни имена, докато тяхното единство може да се разпознае. ⁴Но Иисус е за теб носителят на единственото послание Христово за Божията Любов. ⁵Ти не се нуждаеш от друго. ⁶Можеш да четеш неговите думи и да извличаш полза от тях, без да го приемеш в живота си. ⁷Но той ще ти помогне още повече, ако споделиш болките и радостите си с него и му ги предадеш, за да намериш Божия мир. "Но преди всичко урокът, който иска да усвоиш е този: