Курс на чудесата текст foundation for inner peace

2. Първо, как може да се разпознае Божият мир? ²Божият мир се разпознава преди всичко по това, че във всяко отношение той е напълно различен от всякакви предходни опитности. Той не извиква в съзнанието нищо, което е било преди. ⁴Не води със себе си минали асоциации. Той е нещо напълно ново. ⁶Да, това е преживяване, противоположно на всичко минало. ⁷Но колкото и да е странно, това не е контраст на действителни различимости. ⁸Миналото просто се изплъзва и на негово място идва постоянна стихналост. ⁹Само това. ¹⁰Контрастът, който се забелязваше първоначално, сега просто изчезва. ¹¹Тишината се разгръща, така че да обгърне всичко.

3. Как се открива тази тишина? ²Не може човек да не я открие, ако се стреми да постигне нейните условия. ³Божият мир никога не може да се установи там, където има гняв, защото гневът неминуемо отрича съществуването на мира. ⁴Онзи, който намира, че гневът е оправдан по какъвто и да било начин и при каквито и да било обстоятелства, заявява че мирът е лишен от смисъл и неминуемо вярва, че той не може да съществува. ⁵При това условие не може да се намери мир. ⁶Ето защо прошката е необходимо условие, за да се постигне Божия мир. ⁷Нещо повече, там където има прошка, трябва да има мир. ⁸Защото какво освен агресията може да доведе до война. ⁹Какво освен мирът е противоположност на войната? ¹⁰Тук първоначалният контраст се откроява ясен и очевиден. ¹¹Но когато се намери мир, войната е безсмислена. ¹²И сега конфликтът се възприема като несъществуващ и нереален.

4. Как Божият мир се съхранява, след като веднъж бъде намерен. ²Връщането на гнева под каквато и да била форма ще спусне тежката завеса отново и убеждението, че мир не може да съществува, със сигурност ще се върне. ³Войната отново ще се приеме като единствена реалност. ⁴Сега ти отново трябва да положиш меч, макар и да не разбираш, че пак го беше вдигнал. ⁵Защото ще научиш, така както смътно си спомняш сега, какво щастие си имал, когато си бил без меча и че сигурно си се хванал за него отново като самозащита. ⁶Спри за момент и помисли: конфликт ли желаеш или Божият мир е по-добрият избор. ⁷Кое от двете ти дава повече? ⁸Спокойното съзнание не е малък дар. ⁹Не желаеш ли по-скоро да живееш вместо да избереш смъртта?

5. Да живееш е радост, но смъртта носи само сълзи. ²Ти виждаш в смъртта изход от това, което сам си създал. ³Но ето какво не виждаш: ти си създал смъртта, но в края на краищата тя е илюзия. ⁴Смъртта не може да бъде бягство от проблема, защото проблемът не се състои в живота. ⁵Животът няма противоположност, защото той е Бог. ⁶Животът и смъртта само привидно са противоположности, защото ти си решил, че смъртта е краят на живота. ⁷Прости на света и ще разбереш, че всичко, което Бог е сътворил, не може да има край и нищо, което Той не е сътворил, не е реално. ⁸В това единствено изречение, намира обяснение целият наш курс. ⁹В това единствено изречение нашата практика получава единственото си направление. ¹⁰В това единствено изречение цялата учебна програма на Светия Дух се разкрива точно такава, каквато е.

6. Какво е Божият мир? ²Нищо повече от това: простото разбиране, че няма противоположност на Неговата Боля. ³Няма мисъл, която да противоречи на Волята Му и да бъде истина. ⁴Противоречието между Неговата Воля и твоята е само привидно реалност. ⁵В действителност няма противоречие, защото Неговата Воля е твоя. ⁶Сега могъщата Воля на Самия Бог е Неговият дар към теб. ⁷Той не се стреми да я запази за себе си. ⁸Защо пък ти да искаш да съхраниш своите нищожни, крехки въображаеми представи, откъснати от Него? ⁹Волята Божия е единна и е всичко, което съществува. ¹⁰Това е твоето наследство.¹¹Вселената отвъд слънцето и звездите и всичко, за което си помислиш, ти принадлежи. ¹²Божият мир е условието да се прояви Неговата Воля. ¹³Постигни Неговия мир и ще си Го спомниш.

2. В качеството си на символи думите са твърде особени референти. ²Дори когато изглеждат най-абстрактни, те извикват в съзнанието твърде конкретна картина. ³Освен в случаите, когато думата породи в съзнанието някакъв конкретен референт, тя има твърде малко, почти никакво практическо значение и не може да спомогне за лечебния процес. ⁴Молитвата от сърце не е искане за реално-конкретни неща. ⁵Тя винаги извиква някакво преживяване, а конкретно нещата, за които се отправя молитва, само пораждат желаното преживяване според представите на молещия се. ⁶ В такъв случай думите са символи на нещата, за които се молим, но самите неща символизират преживяванията, на които се надява този, който моли.

3. Молитвата за неща от този свят ще донесе преживявания от този свят. ²Ако в сърдечна молитва човек иска това, то ще му се даде, защото ще може да се получи. ³Не е възможно сърдечната молитва да не получи отклик във възприятието на молещия се. ⁴Ако той моли нещо невъзможно, ако той желае нещо несъществуващо или се стреми към илюзии в сърцето си, всичко това му се дава. ⁵Той получава това, което желае, по силата на собственото си решение. ⁶В това се състои адът и Раят.⁷Спящият Син Божи има само тази сила. ⁸Но тя е достатъчна. ⁹Думите му са без значение. ¹⁰Само Божието слово има значение, защото то символизира онова, което няма никакви човешки символи. ¹¹Само Светия Дух разбира какво символизира това Слово. ¹²Но това е достатъчно.

4. В такъв случай, трябва ли Божият учител да избягва да използва думи в своето учение? ²Не наистина! ³Има мнозина, до които трябва да се стигне посредством думите, тъй като все още не са способни да чуват в мълчанието. ⁴Божият учител обаче трябва да се научи да използва думите по нов начин. ⁵Той постепенно се научава да оставя думите да бъдат избрани вместо него, като спира да решава сам какво ще каже. ⁶Този процес е просто специален случай на урока от ръководството, в който се казва: „Аз ще отстъпя назад и нека Той да ме води”. ⁷Божият учител приема думите, които му се предлагат и дава така, както получава. ⁸Той не налага насоката, в която се изразява. ⁹Вслушва се, чува и говори.

5. Основна пречка в този аспект на неговото учение е страхът на Божия учител по отношение на това дали вярно чува. ² Защото онова, което чува, може наистина да го озадачи. ³То може да му се стори напълно несвързано с начина, по който възприема проблема на момента, а и може да го изправи пред твърде сложна от негова гледна точка ситуация. ⁴Но всякакви подобни преценки са без значение. ⁵Те са породени от него, плод на ниско самочувствие, от което трябва да се отърси. ⁶Не-дей да съдиш за думите, които ти се дават, а ги предавай с доверие. ⁷Те са далеч по-мъдри от твоите собствени. ⁸3ад символите, които използват Божиите учители е дадено Божието Слово. ⁹И Бог Сам придава на думите, които използва, силата на Своя Дух, издигайки ги от безсмислени символи до Небесен Зов.
22. ПО КАКЪВ НАЧИН СА СВЪРЗАНИ ИЗЦЕЛЕНИЕТО И ИЗКУПЛЕНИЕТО?
1. Изцелението и Изкуплението не са свързани; те са тъждествени. ²Чудесата не се различават по степен на трудност, защото няма различни степени на Изкупление. ³То е единствената цялостна концепция, която е възможна на света, защото е първоизточникът на цялостното и единно възприятие. ⁴Частично Изкупление е една лишена от смисъл идея, както особени области на ад сред Небесата са немислими. ⁵Приемеш ли Изкуплението, ти си изцелен. ⁶Изкуплението е Божието Слово. ⁷Приемеш ли Неговото Слово, то тогава какво остава, което да позволи съществуването на болестт? ⁸Приемеш ли Неговото Слово, всяко чудо се осъществява. ⁹Да простиш означава да изцелиш. ¹⁰Божият учител е приел Изкуплението като свое единствено предназначение. ¹¹И тогава, нима остава нещо, което той да не може да изцели? ¹²Какво чудо може да му се откаже?

2. Божият учител може да напредва бавно или ускорено в зависимост от това дали разбира, че Изкуплението обхваща всичко или за известен период изключва някои проблемни области от него. ²В някои случаи става внезапно и пълно осъзнаване, че урокът на Изкуплението е съвършено приложим във всички ситуации, но тези случаи са сравнително редки. ³Божият учител може да приеме отреденото му от Бога предназначение дълго преди да узнае колко възможности му дава това приемане. ⁴Само краят е сигурен. ⁵Необходимото разбиране, че Изкуплението е всеобхватно, може да го осени навсякъде по пътя. ⁶Дори ако пътят изглежда дълъг, нека бъде спокоен. ⁷Той е избрал посоката, която желае да следва. ⁸Какво повече се иска от него? ⁹След като е направил необходимото, дали Бог няма да му даде всичко останало?

3. За да напредва, Божият учител трябва да разбере, че прошката е изцеление. ²Идеята, че тялото може да бъде болно, е основната концепция в мисловната система на егото. ³Тази мисъл придава на тялото автономност, отделя го от съзнанието и поддържа идеята за агресия незасегната. ⁴Ако тялото можеше да бъде болно, изкуплението не би било възможно. ⁵Ако тялото може да нарежда на съзнанието да му се подчинява, то просто би заело мястото на Бога, доказвайки невъзможността за спасение. ⁶Какво тогава има да се лекува? ⁷Тялото се е Превърнало в господар па съзнанието. ⁸Как може съзнанието да се върне на Светия Дух, освен като се убие тялото? ⁹А кой би желал спасение на такава цена?

4. Очевидно болестта не създава впечатлението, че е избор. ²И никой действително не би повярвал, че е болен по собствено желание. ³Той би могъл да приеме тази идея теоретично, но тя рядко или изобщо не се прилага последователно като начин на възприемане на себе си и другите по отношение на всички конкретни форми на болест. ⁴И не на това ниво Божият учител поражда чудото на изцелението. ⁵Той пренебрегва както съзнанието, така и тялото, виждайки единствено лицето на Христос да сияе пред него и да коригира всички грешки и изцелява всяко възприятие. ⁶Изцелението е резултат на това, че Божият учител разбира кой се нуждае от изцеление. ⁷Това разбиране не изисква специално отношение. ⁸То се отнася до всичко, което Бог е сътворил. ⁹Чрез него се изцеляват всички илюзии.

5. Когато Божият учител не постигне изцеление, това става, защото е забравил Кой е. ²Тогава болестта на другия се предава и на него. ³Щом е позволил да се случи това, той явно се е отъждествил с егото на другия, погрешно отнасяйки се към него като към тяло. ⁴При това, той е отказал да приеме Изкуплението за себе си и едва ли може да го предложи на своя брат в Името Христово. ⁵Всъщност няма да може да го разпознае, защото Отца не е сътворявал телата, така че той вижда в своя брат само нереалното. ⁶Грешката не може да бъде поправена с грешка и деформираното възприятие не лекува. ⁷Отстъпи, учителю Божи. ⁸Ти не си на прав път. ⁹Недей да водиш по този път, защото си се объркал. ¹⁰Бързо се обърни към своя Учител и позволи да бъдеш изцелен.

6. Предложението за Изкупление е всеобщо. ²То се отнася до всички хора във всякакви обстоятелства. ³То има силата да лекува всекиго от всяка болест. ⁴Ако не вярваш в това, ти си несправедлив към Бог и следователно неверен към Него. ⁵Един болен човек възприема себе си като разделен от Бога. ⁶Нима ти ще го виждаш като разделен от теб? ⁷Твоя е задачата да излекуваш чувството за разделение, което го е поболяло. ⁸Твое е предназначението да разбереш заради него, че не е истина онова, което той мисли за себе си. ⁹Твоята прошка трябва да му покаже това. ¹⁰Изцелението е много просто.¹¹Изкуплението се получава и предлага. ¹²Когато се получи, то трябва да се приеме. ¹³Изцелението се състои в приемането на Изкуплението. ¹⁴Всичко останало трябва да произтича единствено от Тази цел.

7. Нима някой може да ограничи силата на Бога? ²И нима има някой, който да каже какво може да се излекува у човека и какво трябва да остане отвъд способността на Бога да прости? ³Наистина това е безумие. ⁴Не е по силите на Божиите учители да ограничават Бога, защото не е по силите им да съдят Божия Син. ⁵А да съдиш Сина, означава да ограничаваш Отца. ⁶И двете неща са еднакво безсмислени. ⁷Но това няма да се разбере, докато Божият учител не ги осъзнае като една и съща грешка. ⁸Осъзнавайки го, той получава Изкупление, защото престава да съди Божия Син, приемайки го такъв, какъвто е сътворен от Бога. ⁹Той вече не стои отделно от Бога, определяйки в кой случай да изцелява и в кой не. ¹⁰Сега той може да каже заедно с Бога: „Това е моят възлюблен Син, съвършено сътворен завинаги."
23. ИМА ЛИ ИИСУС СПЕЦИАЛНО МЯСТО В ЛЕЧЕНИЕТО?
1. Божиите дарове могат рядко да се получат непосредствено. ²Дори и най-напредналите Божии учители се поддават на изкушения от света. ³Ще бъде ли справедливо, ако по тази причина на техните ученици се откаже изцеление? ⁴В Библията се казва: „Искайте в името на Иисус Христос". ⁵Нима това е призоваване към магия? ⁶Името не изцелява, нито пък молитвата поражда специална сила. ⁷Какво означа да призовеш Иисус Христос? ⁸Какво допринася позоваването на неговото Име? ⁹Защо да се позовеш на него е част от изцелението?

2. Ние многократно сме казвали, че човек, който е приел напълно Изкуплението за себе си, може да изцели света. Наистина, той вече го е направил. ³Други могат да се поддадат на изкушение, но не и Той. ⁴Той е станал възкръсналия Божи Син. ⁵Преодолял е смъртта, защото е приел живота. ⁶Познал е себе си такъв, какъвто Бог го е сътворил и по този начин е разбрал, че всички живи същества са част от него. ⁷Сега неговата сила е безгранична, защото това е Божията сила. ⁸Така неговото име става Божието Име, защото той вече не гледа на себе си като на разделен от Него.

3. Какво означава това за теб? ²То означава, че когато си спомниш Иисус, ти си спомняш Бога. ³Цялото взаимоотношение на Сина спрямо Отца е съсредоточено в него. ⁴Неговата роля в Синовността е и твоя и неговото завършено учение е гаранция за собствения ти успех. ⁵Дали и сега може да се разчита на неговата помощ? ⁶Какво е казал самият той по този въпрос? ⁷Спомни си неговите обещания и честно се запитай възможно ли е да не съумее да ги удържи. ⁸Може ли Бог да предаде Своя Син? ⁹И възможно ли е човек, който е едно цяло с Бога да бъде различен от Него? ¹⁰Който преодолее тялото, той е преодолял ограниченията. ¹¹Нима най-великият учител може да не помогне на онези, които го следват?

4. Името на Иисус Христос като такова е само символ. ²Но то въплъщава любовта, която не е от този свят. ³То е символ, който спокойно може да се използва, за да замести множеството имена на всички богове, на които се молиш. ⁴То става сияен символ на Словото Божие, толкова близо до онова, което въплъщава, че малкото пространство между двете изчезна на мита, в който това име бъде извикано в съзнанието. ⁵Да си спомниш името на Иисус Христос означава да отдадеш благодарност за всички дарове, които Бог ти е дал. ⁶И благодарността към Бога става път, по който се извиква спомена за Него, защото любовта не може да бъде далеч от едно благодарно сърце и благодарно съзнание. ⁷Бог влиза лесно, защото това са истинските условия за твоето завръщане у дома.

5. Иисус е показал пътя. ²Защо да не му бъдем благодарни? ³Той моли за любов, но само за да може да ти я дари. ⁴Ти не обичаш себе си. ⁵Но в неговите очи твоето съвършенство е толкова пълно и без никакъв недостатък, че той вижда в него образа на своя Отец. ⁶Ти ставаш символ на неговия Отец тук на земята. ⁷Той се обръща в надежда към теб, защото не вижда в теб ограниченост, нито дори петънце, което да затъмни твоето прекрасно съвършенство. ⁸В неговите очи Христовата визия сияе съвършено и постоянно. ⁹Той е останал с теб. ¹⁰Не желаеш ли да усвоиш урока на спасението чрез онова, което той е усвоил? ¹¹Защо трябва да предпочетеш да започнеш отначало, когато той е извървял пътя заради теб?

6. Никой на земята не може да разбере какво представлява Небето, нито какво има предвид неговият единствен Творец. ²Но ние имаме свидетели. ³Към тях трябва да се обръщаме за мъдрост. ⁴Имало е такива, които са научили далеч повече, отколкото ние можем да научим. ⁵И не бива да предаваме на другите ограниченията, които сме наложили на себе си. ⁶Никой, който е станал истински и посветен учител Божи не забравя своите братя. ⁷Но това, което може да им предложи, се ограничава до наученото от него самия. ⁸Обърни се тогава към този, който е преодолял ограниченията и е стигнал отвъд най-далечните предели на учението. ⁹Той ще те вземе със себе си, защото не е изминал пътя сам. ¹⁰И ти си бил с него тогава, както си и сега.

7. Този курс е даден чрез него, защото неговите думи достигат до теб на език, който обичаш и разбираш. ²Възможно ли е да има други учители, които да посочват пътя на онези, които говорят на други езици и им въздействат други символи? ³Разбира се, че да. ⁴Нима Бог би оставил някого без помощ във време на нужда - без спасител, който може да символизира Самия Него? ⁵Но ние имаме нужда от многостранна учебна програма, не защото е различно съдържанието, а защото символите грябва да се променят и преобразяват, за да съответстват на нуждите. ⁶Иисус е дошъл, за да откликне на твоите. ⁷В него ти намираш Божия отговор. ⁸ Затова бъди готов да преподаваш знанието си заедно с него, защото той е с теб, той е винаги тук.
24. СЪЩЕСТВУВА ЛИ ПРЕРАЖДАНЕ?
1. Във върховния смисъл на думата прераждането е невъзможно. ²Не съществува нито минало, нито бъдеще и идеята за раждане в тяло както веднъж, така и много пъти е безсмислена. ³Прераждането не може да бъде истина в реалния смисъл. ⁴Нашият единствен въпрос трябва да бъде: „Полезна ли е тази концепция?". ⁵А това, разбира се, зависи от начина, по който се прилага. ⁶Ако се използва, за да укрепи разбирането за вечната природа на живота, тя наистина е полезна. ⁷Има ли друг въпрос, свързан с нея, който да хвърли светлина по пътя? ⁸Както с много други вярвания и с нея може жестоко да се злоупотреби. ⁹Дори и най-малката злоупотреба може да доведе до прекалено задълбочаване в миналото и дори може би гордост от него. ¹⁰В най-лошия случай това води до инертност в настоящето. ¹¹Между двете крайности съществува потенциал за много и различни заблуди.

2. Прераждането не би следвало при никакви обстоятелства да бъде проблем, с който да се занимаваме сега. ²Ако то е отговорно за някои от трудностите, с които човек се сблъсква сега, неговата задача отново ще бъде само да избегне тези трудности в настоящия момент. ³Ако той полага основите за един бъдещ живот, пак би трябвало да работи върху спасението си единствено и сега. ⁴3а някои хора в тази концепция има известна утеха и ако тя ги окуражава, нейната стойност е самоочевидна. ⁵Сигурно е обаче, че пътят към спасението е открит, както за те­зи, които вярват в прераждането, така и за онези, които не вярват. ⁶Следователно, тази идея не може да се разглежда като съществена за настоящата учебна програма. ⁷Винаги съществува известен риск, когато се гледа на настоящето през призмата на миналото. ⁸Винаги съществува нещо добро в мисъл, която утвърждава идеята, че животът и тялото не съвпадат.

3. За нашите цели няма да бъде полезно да заемем опредеае на позиция по отношение на прераждането. ²Божият учител трябва да помага както на хората, които вярват в прераждането, така и на онези, които не вярват. ³Ако от него се изисква определена позиция, тя просто би ограничила неговата ползеност, както и собствените му решения. ⁴Нашият курс не се занимава с никаква концепция, която да не бъде приемлива за всеки, независимо от неговите формални вярвания. ⁵Да се справи със своето его ще бъде достатъчно за него и не е разумно да се прибавят странични спорни положения към товара му. ⁶Няма да му бъде полезно и това предварително да приеме курса, само защото в него се твърди нещо, в което той отдавна вярва.

4. Трябва да се подчертае достатъчно ясно, че този курс се стреми към пълна промяна на мисленето. ²Когато тази промяна се осъществи напълно, проблеми като това дали съществува прераждане губят смисъла си. ³Дотогава те биха могли само да събудят противоречиви мнения. ⁴3а Божия учител следователно е разумно да се отръпва от подобни въпроси, защото има достатъчно какво да преподава и учи извън тях. ⁵Той би трябвало да преподава и да учи, че теоретичните проблеми са само загуба на време, отнето от целта, която му е отредена. ⁶Ако съществуват полезни аспекти на дадена концепция или убеждение, това ще му се каже. ⁷Ще му се дадат и указания как да ги използва. ⁸Какво повече му е необходимо да знае?

5. Означава ли това, че Божият учител не трябва да вярва в прераждането и да го дискутира с други, които вярват? ²Отговорът е определено не! ³Ако той вярва в прераждането, грешка ще бъде за него да отхвърли тази вяра, освен ако вътрешният му Учител му препоръча. ⁴А това едва ли е вероятно, възможно е да бъде предупреден, че неправилно използва това убеждение и то по начин, който спира развитието му, неговото и на неговия ученик. ⁶В такъв случай може да му се препоръча да преразгледа своите разбирания, защото това е необходимо. ⁷Трябва да се разбере обаче, че раждането не е началото п смъртта не е краят. ⁸Но дори и толкова не се изисква от начинаещия. ⁹Той просто трябва да приеме идеята, че онова което знае, не е задължително всичко, което има да се научи. ¹⁰Неговото пътуване едва е започнало.

6. Онова, което е важно в този курс, винаги остава едно и също - тъкмо сега ти се предлага пълно спасение и ти можеш да го приемеш сега. ²Това е твоята единствена отговорност. ³Изкуплението може да се сравни с пълно освобождаване от миналото и липса на интерес към бъдещето. ⁴Небето е тук. ⁵Няма друго място. ⁶Небето е сега. ⁷Няма друго време. ⁸Никое учение, което не води към това, не е от значение за Божиите учители. ⁹ Всички вярвания биха насочили към това, ако бъдат изтълкувани правилно. ¹⁰В този смисъл може да се каже, че истината им е в тяхната полезност. ¹¹Всички убеждения, които водят до прогрес, трябва да бъдат уважавани. ¹²Това е единственият критерий, който изисква този курс. ¹³Нищо повече oт това не е необходимо.