ЖЕЛАТЕЛНИ ЛИ СА „СВРЪХСЕТИВНИ" СПОСОБНОСТИ?

2. Разбира се, много „свръхсетивни" способности са в очевидно съгласие с настоящия курс. ²Общуването не се ограничава до тесния обхват от канали, признавани от света. ³Ако се ограничаваше до тях, напразни щяха да са усилията да се преподава спасението. ⁴То нямаше да може да се постигне. ⁵Ограниченията, които светът налага на общуването, са основната пречка за пряко преживяване на Светия Дух, Чието Присъствие е винаги налично и Чийто Глас е достъпен, стига само да бъде чут. ⁶Тези ограничения са наложени от страх, защото без тях стените, които осъществяват разделението на света, щяха да се срутят пред свещения звук на Неговия Глас. ⁷Който по някакъв начин преодолее тези ограничения, става по-естествен. ⁸Той не влага в действията си нищо специално и няма магия в онова, което постига.

3. Новите наглед способности, които могат да се придобият в развитието, биха допринесли голяма полза. ²Предадени на Светия Дух и използвани под Негово ръководство, те са ценни учебни средства. ³При това, въпросът как са възникнали не е от съществено значение. ⁴Единственото важно съображение е как се използват. ⁵Приемеш ли ги като цел сами за себе си, независимо как е станало това, те забавят напредъка. ⁶Тяхната ценност не е и в това да доказват нещо: постижения от миналото, необикновена съгласуваност към „невидимото" или „специални благодати" на Бога. ⁷Бог не дава специални благодати и никой няма никакви способности, които да не са дадени на всекиго. ⁸Само чрез магически трикове се демонстрират специални способности.

4. Нищо истинско не се използва за заблуда. ²Светия Дух не може да мами, а използва само истинските способности. ³Той не може да се възползва от онова, което служи за магия. ⁴Но онова, което се използва от Светия Дух, не би могло да послужи за магия. Съществува обаче определена привлекателност в необикновените способности, която би могла да бъде странно изкусителна. ⁶Тук съществуват сили, които Светия Дух желае и от които се нуждае. ⁷Егото обаче вижда в същите тези сили възможност да величае самото себе си. Сили, които са се превърнали в слабост, действително са трагедия. ⁹Но щом нещо не се предаде на Светия Дух, то се предава на слабостта, защото каквото не се даде на любовта, се дава на страха и ще бъде в последствие причина за страх.

5. Дори онези, които вече не ценят материалните неща на този свят, могат да бъдат завладени от „свръхсетивните" сили. ²Когато в материалните дарове престане да се влага ценност, егото се чувства сериозно заплашено. ³То може да бъде все още достатъчно силно, за да възкръсне пред това ново изкушение да си върне силата чрез измама. ⁴Мнозина не са успели да прозрат отвъд защитните механизми на егото тук, макар и те да не са изкусни. ⁵Въпреки всичко, когато е останало желанието да бъдеш измамен, измамата бива улеснена. ⁶Сега „силата" престава да бъде истинна способност и не може да се разчита на нея. ⁷Почти е неизбежно, че докато отделният човек не промени мнението си относно целта й, той ще умножава несигурността на своята „сила" с все по-голяма самозаблуда.

6. Всяка способност, която развива човек, притежава потенциал за добро. ²Тук няма изключения. ³Колкото по-необичайна и неочаквана е една способност, толкова по-голяма е потенциалната полза от нея. ⁴Всички способности са необходими за спасението, защото онова, което светът е готов да унищожи, Светия дух желае да възстанови. ⁵„Свръхсетивните" способности са били използвани като зов към дявола, което означава чисто и просто за укрепване на егото. ⁶Но в тях има също огромна възможност за надежда и изцеление в служба на Светия дух. ⁷Онези, които са разпили „свръхестествени" способности, просто са позволили премахването на ограниченията, които са наложили над своите съзнания. ⁸Още по-голямо ограничение ще бъде да използват по-голямата си свобода за още по-голямо самоограничаване. ⁹Светия Дух се нуждае от тези дарове и хората, които ги предлагат на Него и само на Него живеят с Христовата благодарност в сърцата и Неговия свят взор, който ги следва.

2. Съществуват онези, които са постигнали Бога непосредствено, без в тях да остане и следа от ограниченията на света, спомняйки си собствената си идентичност съвършено. ²Те могат да бъдат наречени Учители на учителите, защото макар и да не са видими вече, все още е възможно да се позовеш на техния образ. ³И те ще се появят, когато и където има полза от тях. ⁴3а онези, които изпитват страх от подобни явления, те им предават своите идеи. ⁵Никой не може да отправи зов към тях напразно. ⁶Нито пък има човек, за когото те да бъдат в пълно неведение. ⁷Те познават всички човешки потребности и разбират и пренебрегват всички грешки. ⁸Ще дойде време, когато това ще се разбере. ⁹А междувременно те предават всички свои дарове на Божиите учители, които се обръщат към тях за помощ и молят за всичко в тяхно име и ничие друго.

3. Понякога Божият учител може да преживее пряко сливане с Бога. ²На този свят е почти невъзможно това преживяване да се съхрани трайно. ³Може обаче да бъде постигнато с голяма всеотдайност и посвещение и тогава да се поддържа по-голямата част от времето на земята. ⁴Но това е толкова рядко, че не би могло да се смята за реалистична цел. ⁵Ако се случи, нека да бъде. ⁶Ако не се случи, нека пак бъде. ⁷Всички състояния на този свят са илюзорни. ⁸Ако Бог бъде постигнат непосредствено и напълно осъзнато, тялото няма да може да бъде поддържано дълго. ⁹Онези, които са оставили тялото си, за да разгърнат своята полезност към останалите зад тях, са наистина малцина. ¹⁰И те се нуждаят от помощници, които все още са оковани и спящи, за да може чрез тяхното пробуждане да се чуе Божият Глас.

4. Затова не се отчайвай поради ограниченията. ²Твоето пред назначение е да ги избегнеш, но не да бъдеш без ограничения. ³Ако желаеш да те чуят онези, които страдат, трябва да говориш на техния език. 4. За да спасяваш, нужно е да разбереш какво трябва да се избегне. ⁵Спасението не е нещо теоретично. ⁶Осъзнай проблема и поискай отговор, след което приеми онова, което идва. ⁷То ще дойде не след дълго. ⁸Цялата помощ, която можеш да приемеш, ще ти се даде и никоя твоя нужда няма да остане неудовлетворена. ⁹Нека тогава не се задълбочаваме в цели, за които не си подготвен. ¹⁰Бог те приема там, където си и те посреща с радост. ¹¹Какво повече би могъл да желаеш, когато всичко, което ти е нужно, е това?

2. Ако така се възприема вселената, сътворена от Бога, едва ли Той може да се приеме за любящ. ²Защото онзи, който е постановил, че всички неща умират и свършват в прах, разочарование и отчаяние, може да поражда само страх. ³Той държи нищожния ти живот в ръка, само на косъм, готов да го скъса без жалост и без да го е грижа, може би още днес. ⁴Но дори и да изчака, краят все пак е сигурен. ⁵Онзи, който обича подобен бог, не знае какво е любов, защото е отхвърлил реалността на живота. ⁶Смъртта се е превърнала в символ на живота. ⁷Неговият свят сега е бойно поле, където властват противоречията и противоположностите са в непрестанна война. ⁸Там, където е смъртта, мирът е невъзможен.

3. Смъртта е символ на страха от Бога. ²Неговата Любов бива затъмнена от тази идея, която я държи далеч от съзнанието, подобно на щит, затъмняващ слънцето. ³Мрачиният характер на този символ достатъчно ясно показва, че той не може да съществува едновременно с Бога. ⁴Това е представа, според която Божият Син „намира упокой" в смъртта, където го чакат само червеи, за да живеят за сметка на неговата разруха. ⁵Но и червеите са обречени на също тъй сигурно унищожение. ⁶Така е с всичко, което е живо заради смъртта. ⁷Унищожението е „природният" закон на живота. ⁸Бог е безумен и само страхът е реален.

4. Странното убеждение, че някаква част от умиращите неща продължава да живее, не показва, че Бог е любящ, нито дава повече основание да му се вярва. ²Ако смъртта е реална по отпоше ние на каквото и да било, живот не съществува. ³Смъртта отрича живота. ⁴Но ако има реалност в живота, смъртта бива отречена. ⁵В това отношение не е възможен никакъв компромис. ⁶ Съществува или бог на страха, или Бог на Любовта. Светът прави хиляди опити за компромис и ще продължава да ги прави. ⁸Но нито един от тях не би могъл да бъде приемлив за Божиите учители, защото нито един не може да бъде приемлив за Бога. ⁹Той не е породил смъртта, защото не е породил страха. ¹⁰И едното, и другото са еднакво лишени от смисъл за Нето.

5. „Реалността" на смъртта е твърдо вкоренена във вярата, че Божият Син представлява тяло. ²А щом Бог е сътворил тела, смъртта наистина би била реална. ³Но в такъв случай Бог не би бил любящ. ⁴Няма пресечна точка, в която противоречието между възприятието на реалния свят и това на света на илюзиите да е по-ярко очевидно. ⁵Смъртта е наистина смърт на Бога, ако Той е Любов. ⁶И сега Собственото му творение се налага да стои уплашено пред Него. ⁷Той не е Отец, а унищожител. ⁸Той не е Творец, а отмъстител. ⁹Ужасни са Неговите мисли и страшен е Неговият образ. ¹⁰Да гледаш Неговите творения, означава да умреш.

6. „И последна ще бъде преодоляна смъртта". ²Разбира се! ³Без идеята за смъртта, светът не съществува. ⁴Всички сънища ще свършат единствено стози сън. ⁵Това е крайната цел на спасението; краят на всички илюзии. ⁶И в смъртта се раждат всички илюзии. ⁷Какво може да се роди от смъртта и все пак да има живот? ⁸Но какво може да се роди от Бога и все пак да може да умре? ⁹Непоследователността, компромисите и ритуалите, които поддържа светът в напразните си опити да се вкопчи в смъртта и в същото време да смята любовта за реална, са безсмислена магия, която няма нито последствия, нито смисъл. ¹⁰Бог съществува и в Него всичко сътворено е вечно. ¹¹Нима не разбираш, че ако не беше така, Той щеше да има противоположност и страхът щеше да бъде също така реален, както и любовта?

7. Учителю Божи, твоето единствено предназначение може да се определи по следния начин: не допускай никакъв компромис, в който да играе роля смъртта. ²Не вярвай в жестокостта, не позволявай агресията да скрие истината от теб. ³Онова, което изглежда сякаш умира, е просто възприето погрешно и пренесено в илюзията. ⁴Сега твоята задача става да направиш така, че илюзията да бъде сведена към истината. ⁵Бъди твърд и постоянен в това, недей да бъдеш мамен от „реалността", на която и да било изменлива форма. ⁶Истината не се променя, не се колебае, нито потъва в смърт и разложение. ⁷А кое е краят на смъртта? ⁸ Нищо освен това: съзнанието, че Божият син е невинен сега и завинаги. ⁹Нищо освен това. ¹⁰Но и нищо по-малко, не го забравяй.
28. КАКВО Е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО?
1. Възкресението е преодоляване или надмогване на смъртта. ²То е пробуждане или възраждане; промяна на съзнанието по отношение на смисъла на света. ³То е приемане на тълкуванието на Светия Дух за целта на света; приемане на Изкуплението за себе си. ⁴То е краят на сънищата за страдание и на щастливото осъзнаване на финалния сън на Светия Дух. ⁵То е признание на даровете Божии. ⁶То е сънят, в който тялото функционира съвършено, без да има друга функция, освен общуването. ⁷То е урокът, с който свършва процесът на обучение, защото във възкресението смъртта бива доведена докрай и преодоляна. ⁸То, възкресението, е покана към Бога да предприеме Своята последна стъпка. ⁹То е отърсване от всички други цели, интереси, желания и грижи. ¹⁰То е единният стремеж на Сина към Отца.

2. Възкресението е отричане на смъртта, защото представлява утвърждаване на живота. ²Така цялото мислене на света се променя напълно. ³Животът започва сега да бъде признаван за спасение, а смъртта и нещастието се възприемат като ад. ⁴Не съществува повече страх от любовта, а тя се приема с радост. ⁵Идолите изчезват и споменът за Бог сияе безпрепятствено над света. ⁶Христовото лице се съзира във всичко и нищо не остава в мрак, откъснато от светлината на прошката. ⁷Вече скръбта на земята я няма. ⁸Над нея се е спуснала Небесната радост.

3. Тук свършва курсът на обучение. ²Нататък не са нужни никакви насоки. ³Начинът на виждане е напълно коригиран и всички грешки преодолени. ⁴Агресията е лишена от смисъл и е настъпил мир. ⁵Целта на учебния план е постигната. ⁶Мислите се обръщат към Небето и отвръщат от ада. ⁷Копнежите се удовлетворяват, защото нима има нещо, останало без отговор и недовършено? ⁸Последната илюзия се разгръща над света, прощавайки на всичко и отхвърляйки всяка агресия. ⁹Осъществена е пълна промяна. ¹⁰Не е останало нищо, което да противоречи на Божието Слово. ¹¹Няма противоречие на истината. ¹²И ето че най-сетне тя може да се въдвори. ¹³Колко лесно ще бъде да дойде и обгърне този свят!

4. Всички живи сърца замират в трепета на дълбоко очакване, защото времето на вечните неща вече е дошло. ²Не съществува смърт. ³Божият Син е свободен. ⁴И в неговата свобода е краят на страха. ⁵На земята няма вече тайни кътчета, където да се подслоняват болезнени илюзии, сънища за страх и погрешно възприемане на вселената. ⁶Всички неща се съзират в светлина и в светлината тяхната цел се преобразува и разбира. ⁷А ние, Божиите чеда, се въздигаме от праха и гледаме наоколо с нашата съвършена невинност. ⁸Небесната мелодия зазвучава по света, въздигната и сведена към истината.

5. Разграниченията са изчезнали вече. ²Различията не съществуват и Любовта вижда Самата Себе Си. ³Нима е необходима друга гледка? ⁴Каква визия остава още да се постигне? ⁵Съзерцавали сме лицето на Христос, Неговата невинност, Неговата Любов зад всички форми, отвъд всички цели. ⁶Свети сме, защото Неговата святост ни е направила наистина свободни! ⁷Приемаме светостта Му като своя, както е наистина. ⁸Каквито Бог ни е сътворил, такива ще бъдем вечно и завинаги и не желаем нищо друго, освен Неговата Воля да бъде наша. ⁹Илюзиите за друга воля са изчезнали, защото е намерена единна цел.

6. Всичко това ни очаква, но ние още не сме подготвени да го посрещнем с радост. ²Докато едно съзнание остава обладано от зли сънища, мисълта за ада е реална. ³Божиите учители имат за цел да пробудят съзнанията на онези, които спят и да съзрат визията на Христовото лице на мястото на своите сънища. ⁴Благословение идва на мястото на мисълта за убийство. ⁵Осъждането се отхвърля и се предава на Този, Чиято функция е да съди. ⁶И в Неговия Последен Съд се възстановява истината за Светия Божи Син. ⁷Той е спасен, защото е чул Божието Слово и е разбрал неговия смисъл. ⁸Свободен е, защото е позволил Божият Глас да заяви истината. ⁹И всички, които се е стремял да разпъне, сега възкръсват заедно с него и до него, а той ги подготвя да срещнат неговия Бог.

2. Кое за кого е препоръчително? ²Кой би имал по-голяма полза само от молитвите? ³Кой се нуждае само от усмивка, тъй като все още не е готов за повече? ⁴Никой не бива да прави опити сам да си отговаря на тези въпроси. ⁵И със сигурност никой Божи учител не е стигнал до тук, без да си даде сметка за това. ⁶Учебната програма е индивидуална в най-висока степен и всички аспекти са под специалната грижа на Светия Дух и Неговото ръководство. ⁷Искай и Той ще откликне. ⁸Отговорността е Негова и само Той е подходящ да я поеме. ⁹Това е Негово предназначение. ¹⁰Твоето предназначение е да отнесеш въпросите към Него. ¹¹Желаеш ли да носиш отговорността за решения, които разбираш толкова малко? ¹²Бъди щастлив, че имаш Учител, Който не може да сгреши. ¹³Неговите отговори винаги са верни. ¹⁴Би ли казал същото и за своите?

3. Има и още едно предимство - при това много важно - във все по-честото отнасяне на решенията към Светия Дух. ²Възможно е ти да не си помислил за тази страна на въпроса, но очевидно е, че тя е от централно значение. ³Да следваш ръководството на Светия Дух означава да бъдеш свободен от вина. ⁴Това е същността на Изкуплението. ⁵То е и сърцевината на нашата учебна програма. ⁶Представата, че си узурпирал функции, които не са твои, е основата за страха. ⁷Целият видим свят отразява илюзията, че си сторил това и прави страха неизбежен. ⁸Да предадеш обратно функциите Комуто принадлежат, е начин да се отърсиш от страха. ⁹А това позволява да си възвърнеш спомена за любовта. ¹⁰Не мисли, че да следваш ръководството на Светия Дух се налага само поради твоите Собствени недостатъци. ¹¹ За теб то е изход от ада.

4. Това отново е парадоксът, за който често се говори в настоящия курс. ²Да кажеш, „От себе си аз не правя нищо", означава да придобиеш цялата сила. ³Но този парадокс е само привиден. ⁴Такъв, какъвто Бог те е сътворил, ти имаш цялата сила. ⁵Образът, който си изградил за себе си, не я притежава. ⁶Светия Дух знае истината за теб. ⁷Обазът, който ти си създал, не я знае. ⁸И все пак, въпреки очевидното и пълно невежество на този образ, той приема, че знае всичко, защото ти си му внушил това убеждение. ⁹Такова е твоето учение, учението на света, който е създаден да го утвърждава. ¹⁰Но Учителят, Който Знae истината, не я е забравил. ¹¹Неговите решения носят полза ма всички, защото са напълно лишени от агресия. ¹²И за това не могат да породят вина.

5. Онзи, който си присвоява сила, която не притежава, заблуждава сам себе си. ²Но да приеме силата, която му е дадена от Бога, означава да признае своя Творец и да приеме Неговите дарове. ³Този дарове са неограничени. ⁴Да помолиш Светия Дух да решава вместо теб, означава просто да приемеш своето истинското наследство. ⁵Означава ли това, че не можеш да кажеш нищо без да се посъветваш с Него? ⁶Разбира се, че не! ⁷Това едва ли би било практично, а настоящият курс се интересува най-вече от Практическата страна. ⁸Ако си превърнал в навик това да искаш помощ винаги, когато и където можеш, би могъл да разчиташ, че ще ти се даде мъдрост тогава, когато ти е нужна. ⁹Подготвяй се за това всяка сутрин, спомняй си за Бога винаги, когато можеш през деня, моли за помощ Светия Дух, когато това ти е възможно и Му благодари за Неговото напътствие през нощта.¹⁰Тогава ще имаш всички основания наистина да бъдеш уверен.

6. Не забравяй никога, че Светия Дух не зависи от твоите думи. ² Той разбира молбите на сърцето ти и откликва на тях. ³Означава ли това, че докато агресията продължава да те привлича, Той ще ти отговори със зло? ⁴Едва ли! ⁵Защото Бог Му е дал силата да превежда молбите на сърцето на Негов език. ⁶Той разбира, че агресията е зов за помощ. ⁷И откликва със съответната помощ. ⁸Бог би бил жесток, ако позволяваше твоите думи дa изместят Неговите Собствени. ⁹Един любящ баща не оставя детето си да се нарани или да избере пътя, водещ към собственото унищожение. ¹⁰ То може да върви към това да се нарани, но баща му ще продължи да го закриля. ¹¹А колко повече твоят Отец обича Своя Син?

7. Запомни, че ти си Неговата пълнота, Неговото осъществяване и Неговата Любов. ²Запомни, че твоята слабост е Негова сила. ³Недей да четеш това прибързано или да го разбираш неправилно. ⁴Ако Неговата сила е в теб, онова което възприемаш като своя слабост, е само илюзия. ⁵И Той ти е дал средствата да го докажеш. ⁶Поискай всичко от Неговия Учител и всичко ще ти се даде. ⁷Не в бъдеще, а веднага; сега. ⁸Бог не чака, защото чакането предполага време, а Той е извън времето. ⁹3абрави глупавите си представи, чувството си за уязвимост, страха, че нещо лошо може да ти се случи, сънищата за опасност и подбрани „неправди". ¹⁰Бог познава само Своя Син и той е такъв, какъвто е сътворен.¹¹ Аз уверено те оставям в Неговите Ръце, и ти благодаря, че това е така.
И сега с всички свои деяния бъди благословен.

²Бог се обръща за помощ към теб, за да спаси света.

³Учителю Божи, Той ти дарява своята благодарност.

И светът стои целият смълчан в благодатта,

която му предаваш. ⁴Ти си Неговият възлюблен Син.

И ти е дадено да бъдеш проводникът

чрез който Неговият Глас се чува по света,

за да приключи всичко във времето; да преодолее

всички видими неща; и да премахне

всички неща, които се променят. ⁵Чрез теб нахлува

свят невидим, нечут, но истински.

⁶Свят си ти и в твоята светлина светът

отразява твоята святост, защото ти не си самотен

и без другар. ⁷Аз ти отдавам благодарност.

и от Бога подкрепям усилията ти,

защото това е подкрепа и от мен за всички,

които вървят към Бога редом с мен.