ТЯЛОТО СЕ ЛЕКУВА ЧРЕЗ ЛЕЧЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Илейн е уважавана психоложка от Маями. Посети ме, за да види дали регресивната терапия може да облекчи хронично физическо заболяване. От години Илейн има непрекъснати разкъсващи болки във врата, раменете и гор­ната част на гърба. По време на първия ни разговор раз­брах, че тя цял живот е изпитвала ужас от височината — показателен пример за едносимптомна фобия. Ето как по-късно Илейн описа какво е преживяла по време на хип­нозата и какви са последиците от това в живота й:

"Видях тъмнина, черен мрак и разбрах, че са ми пре­вързали очите. След това се погледнах отстрани. Стоях на върха на кула, една от онези крепостни кули, изградени от камък. Ръцете ми бяха вързани зад гърба. Бях на около двайсет години и знаех, че съм войник на страната на те­зи, които са загубили битката. След това почувствах мъ­чителна болка в гърба. Почувствах как скърцам със зъби, ръцете ми се схващат и юмруците ми се свиват. Пронизва ме с пика, усетих как острието се впива в гърба ми, но от дързост и предизвикателство не започнах да крещя. След това почувствах, че падам и водата се сключва над мене.

Винаги съм се страхувала от височина и от потъване. Когато излязох от сеанса, все още треперех и няколко дни прекарах в мъчителен страх. Дори не можех да докосвам лицето си — толкова ме болеше. Но когато се събудих ед­на сутрин, помислих си: "Нещо се е променило, нещо е много по-различно."

Всъщност това, което се бе променило, бе липсата на болки в гърба й и изчезването на страха от височината.

На следващия сеанс Илейн имаше много ярко прежи­вяване, свързано със средновековна Франция. В това съ­ществуване тя бе беден млад мъж, влачещ безрадостен жи­вот без никаква надежда. На този младеж не му достигаше кураж да се промени, да се изкаже, да изплува от тинята на своето обкръжение и да промени своята участ. Илейн безстрастно описваше кафявите дрипи, служещи за един­ствена дреха на този двадесетгодишен мъж. Накрая влас­тите го обвиниха в престъпление, което не беше сторил. Просто им трябваше жертвено агне, така че Илейн бе арес­тувана и публично обесена. Отиде на бесилката скърбяща и потънала в безнадеждност, почти облекчена, че напуска това измъчено съществувание.

След този сеанс хроничните болки във врата й изчез­наха. Други болки повече не се появиха. Като резултат от опита й от живота във Франция Илейн вече бе способна да набележи нова перспектива за емоционално израства­не в настоящето. Тя видя, че преживяванията от онези вре­мена са повлияли на сегашните й колебания, които й пре­чеха да бъде по-смела в изказа си и да поема рискове.

Този път Илейн направи решителната крачка. Тя рис­кува своята професионална репутация, като разказа на вес­тникарските репортери и на други терапевти за забележи­телните си преживявания в предишни животи. И този път, вместо да бъде публично обесена, тя предизвика възхище­ние.

Опитът на Илейн демонстрира как репресията в мина­ли съществувания разширява набора от нови техники за постигане на връзката "дух—тяло".

В резултат на терапията, проведена с Илейн, бяха раз­късани стари емоционални и физически кръгове на стра­данието. Въпреки че тя дойде първоначално, за да облек­чи физически болки, Илейн не само успя да се отърве от тях, но и от обладаващите я страхове. И като допълни­телно предимство тя намери опора за собственото си емо­ционално израстване, когато разбра на какво се дължи страхът й да казва истината. По време на лечението бяха изградени връзки между тялото и духа на Илейн и те дейс­тваха в синхрон, допълваха се взаимно дотогава, докато не изплува на повърхността нова пътека към по-добро жи­тейско поприще.

Знае се много добре, че съзнанието силно въздейства върху тялото, като предизвиква симптоми, болести и до­ри причинява смърт. Всички лекари знаят случаи с паци­енти, които се отказват от живота по една или друга при­чина. Въпреки най-добро медицинско лечение и независимо от съществуващата техника, тези пациенти постепенно чезнат и накрая умират. Пациенти със силна воля за живот обикновено много по-бързо оздравяват. Сега сме в процес на дефиниране на физиологичните ме­ханизми на "отказването" и "волята за живот". Това са ос­новните механизми на връзката "дух —тяло", връзката, ос­вободила Илейн от болките в гърба и врата. В тази глава ще изследваме много повече примери на връзката "дух — тяло", която се постига по време на регресивната терапия, както и многобройните пътища, по които тя може да ле­кува физически болести.

По данни на Станфордския университет групите за подпомагане значително повишават качеството, а и коли­чеството живот при пациентките с рак на гърдата. Изсле­дователите от Харвардския университет откриха, че някои видове медитация могат да продължат живота дори и на възрастни хора. В прекрасната си книга "Биология на на­деждата" Норман Къзинс грижливо документира всички изследвания във връзка с развитието на една нова област в медицината, наречена психоневроимунология, която има за предмет взаимодействието на мозъчната дейност и имунната система. Бърни Зигьл, доктор по медицина, също описва отнасянията "дух—тяло" и дълбоко оздра­вителния потенциал на тази връзка в известните си книги "Любов, медицина и чудеса" и "Мир, любов и лечение". Едно изследване в Държавния университет на Пенсилвания показва, че хипнозата може да увеличи количество­то на белите кръвни телца. Много студии свидетелстват за взаимовръзките между завишени атлетически постиже­ния и техниките на визуализация. Много изследователи и клиницисти са използвали хипноза срещу пристрастява­нето към тютюна, прекомерното хранене и дори към ал­кохол и силни наркотици. Медитативните техники също се оказват ефективни в много случаи.

Регресивната терапия под хипноза цели да постигне подобни резултати. Правил съм хиляди регресии в мина­ли съществувания след първата ми среща с Кетрин. Виж­дал съм как физически и психологически симптоми бър­зо се отстраняват без използване на медикаменти в резултат на регресивната терапия...

Все още не мога да идентифицирам точния механизъм на физическо излекуване, постигнато по този метод, ма­кар че имам някои идеи по този въпрос. Лечението може да се основава върху обикновения акт на припомняне и на повторно преживяване на първоначалната травма, също както при конвенционалната психотерапия, когато се тър­сят детските травми и където се постига емоционално из­лекуване. От друга страна, убеждението, че душата нико­га не умира, а само тялото, може да бъде най-големият лечебен фактор.

Лечебен ефект се постига, когато пациентът опознае факторите, които предшестват болестта. От друга страна, тайната може да се състои и в комбинацията на всички те­зи процеси, всеки от които е типичен за регресивната те­рапия.

Макар че само мога да предполагам причините, пора­ди които възкресяването на минали съществувания има лечебно въздействие, мога да оценявам резултатите на рег­ресивната терапия. В моята практика съм установил, че регресивната терапия под хипноза не само може да бъде важна съставна част от едно по-цялостно лечение, а и да лекува самостоятелно някои хронични симптоми и болес­ти, най-вече свързани с функциите на имунната система, както и онези, които имат психосоматични компоненти.

Терапията с минали съществувания е особено ефектив­на при мускулно-скелетни болки, главоболия, които не се влияят от медикаменти; алергии, астма и предизвикани от стрес увреждания на имунната система като язви и артри­ти. Описани са случаи, когато допринася и за разнасяне на ракови образувания. Много мои пациенти са преста­нали да взимат болкоуспокояващи лекарства, след като са опитали метода на регресивната терапия. Това разкри­ва дълбоките пластове, където се корени връзката между емоциите и физическия дискомфорт, чиито първопричини могат да бъдат в минали съществувания.

Медицинските търсения в тази област са още в нача­лото си. Но не е излишно да се каже, че регресивната те­рапия трябва да се възприема като мощно и сравнително евтино допълнение към съществуващите успешни методи на лекуване на тялото и духа на личността, а не само на отделни симптоми и състояния.

Където и да е тайната, лечебните ефекти и предимства са изумителни.

Джек е четиридесетгодишен пилот на товарен самолет. Той се обърна към мен с цял куп психически и физиологически оплаквания. Страдаше от мигрена, подагричен ар­трит и високо кръвно налягане. Освен това Джек бе спо­собен да трупа раздразненията си със седмици и след това изведнъж да избухне в силна ярост. Джек имаше много особена моносимптоматична фобия. Всяка сутрин, дока­то извършвал приготовленията за полет, той поглеждал през прозореца, за да се увери дали дясното крило на са­молета е на мястото си. И това разказваше въздушен ас, който преди да стане летец от търговската въздушна фло­та, години наред служил във военновъздушните сили и бе считан за изключително опитен в професията си. Никога не бе преживявал аварийна ситуация, която би могла да е причина за постоянното му безпокойство. Независимо от това всяка сутрин, като отварял очи, първото, за кое­то се сещал да се запита, било дали крилото на самолета днес ще падне или не.

По време на лечението Джек преживя няколко предиш­ни живота в комбинация с класическата репресия и про­цеса на изплуване на ключови моменти. По време на пър­вия сеанс Джек извика спомени за живот в Дивия запад като каубой. Джек се видя как умира в този живот Под тежестта на една голяма скала, която се срутила върху не.-го, когато прекосявал планината. След като преодоля то­ва преживяване, Джек спомена, че изпитва чувство на за­душаване. Регресията продължаваше и той се премести в друг живот, във втория ключов момент.

Видя се като германец — пилот от въздушните сили, свален в близък бой по време на Втората световна война. Дясното крило на самолета се беше пръснало пред очите му. Джек загина, когато осакатеният самолет се блъсна в земята. Докато преживяваше отново смъртта и състояни­ето между два живота, което я последва, Джек се осво­бождаваше от ужасния гняв и угризенията заради своята грешка, която му бе коствала живота и разрушила мла­дото му семейство.

След този регресивен процес Джек се почувства така въодушевен, като че огромен товар се бе смъкнал от ра­менете му. Сега той имаше обяснение за непонятните тер­зания в сегашния си живот. За две седмици напълно из­чезна фобията от крилото. Накрая той вече можеше да влиза в пилотската кабина, без да хвърля ужасени погле­ди към дясната страна на самолета. Гневът за безсмисле­ната смърт също му помогна да започне да разбира из­точника на постоянната си раздразнителност.

По време на втория сеанс решихме да изследваме пър­вопричината за подагричния му артрит. В състояние на транс Джек веднага се гмурна назад в регресията на клю­човия момент и си припомни предишен живот, в който наранил тежко коленете си, когато налетял на ниска огра­да. При този инцидент той получил разкъсвания, а след това развил инфекция, която довела до атрофия на дол­ната част на двата крака. Никога не се възстановил напъл­но и до края на живота му трябвало да се грижат за него. В резултат на това станал мрачен и депресиран и починал твърде рано.

Така бе установена още една връзка между физическия и емоционалния дискомфорт.

След това Джек извика спомена за древен живот, в кой­то бил прободен в главата от някакво рогато животно и краят на рога минал през челото, за да излезе точно под дясното му око — мястото на постоянната мигрена на Джек в настоящия му живот.

След този сеанс Джек не страдаше вече от мигрена. Въпреки че само времето може да покаже дали регресивната терапия е елиминирала напълно хроничните симпто­ми, той получи забележително подобрение на общото със­тояние и самочувствие. И подаграта му изчезна. Раздраз­нителността на Джек намаля и той все по-често изпитваше чувство на умиротворение. Ценностите на неговия живот се промениха, разшири се перспективата и значението на бъдещето му. Сега, когато започна да се руши предиш­ният му страх от смъртта, нещата, които по-рано го вбе­сяваха, започнаха да му се струват глупави, дребнави и незначителни. Това е обичайният резултат за много па­циенти, върху които е приложена терапията на миналите съществувания.

Селма е четиридесет и четири годишна жена, която притежава печатница. Също като Джек и тя страдаше от няколко хронични болести. Селма имаше генитално ра­ково образувание, което неколкократно е било отстраня­вано, но рецидиви рало отново. Когато ме посети, тя из­ползваше средства за химиотерапия, но без успех. Когато поговорихме за нейната история, Селма ми разказа за ня­колко критични момента от физически и емоционален ха­рактер в своя живот. Страдаше от алергия, обриви по ко­жата и стара стомашна язва. На единадесет месеца изгорили тежко бедрото на лявото й краче и й направили едно от първите в Америка присаждания на кожата. Сел­ма бе претърпяла многократни операции на бедрото в дет­ството си и имаше на него повече от петстотин шева. След операция на четиринадесетгодишна възраст тялото на Селма започнало да реагира на всички фармацевтични препарати, преминали през организма й, с остър и болез­нен обрив навсякъде. Страдала от постоянна слабост, лес­но се разболявала и не понасяла слънчевата светлина. Не стига това, а и ракът се появил в семейството. Майка й и сестра й починали една след друга през последните две го­дини — майката от тумор в мозъка, а сестра й — от рак на панкреаса. Към всичко това трябва да се добави, че ка­то дете Селма била изнасилена от вуйчо си.

Въпреки всички тези ужаси Селма бе решена да се под­ложи на лечение с надеждата и вярата, че може да преоб­рази живота си. По време на първата й регресия тя се ви­дя като тъмнокосо момче на тринадесет години, по всяка вероятност жител на феодално селище. Селма влезе в то­зи живот в момента на смъртта, когато въоръжени кон­ници разрушаваха селото. Един от войниците я прониза

в гърдите с меч и тя веднага умря. Духът на Селма напус­на тялото й. Щом това стана, тя изпита прекрасно чувст­во на свободно реене, усещане за покой и облекчение, че напуска това земно съществувание.

След това Селма навлезе в отдалечен на стотици годи­ни живот в Холандия и разказа как един от роднините в семейното стопанство я насилил. Разпозна в него вуйчо си, който бе посегнал на нея и в настоящия й живот.

Фактическите подробности от тези спомени може би бяха малко замъглени, но емоционалното им съдържание беше много ярко и драматично за Селма — особено спо­менът за изнасилването. Когато сеансът свърши, Селма се почувства успокоена, след като обсъдихме сцената на насилието. Доволна бе и успя да направи връзка между двете събития. Когато откри техния общ модел, тя като че ли се освободи от заседналата в съзнанието й още от детството емоционална травма.

Осем дни по-късно, когато Селма дойде за следващия сеанс, тя ми съобщи за настъпилото подобрение в нейно­то раково заболяване. Неподатливото на лечение дотога­ва раково образувание силно се бе смалило и бе станало по-малко чувствително.

Селма ми каза също, че междувременно бе сънувала една своя леля, изгоряла в пожар на шестнадесет години много преди тя да бъде родена. Всички от семейството на Селма намирали поразителна прилика между двете, а снимките представят непосредствено доказателство, че двете имат еднакви родилни петна.

Тъй като сънуването също е своеобразен метод на припомняне на минали съществувания, Селма и аз обсъдих­ме този сън, преди да пристъпим към сеанса.

В регресията си от този ден Селма си спомни, че е би­ла медицинска сестра в голяма лондонска болница, веро­ятно в деветнадесети век. Докато правела своя обход, вля­зъл някакъв войник и я застрелял в стомаха и гърдите. Сеансът бе изключително емоционален за Селма, която преживя напълно тази смърт, преди да се издигне над тя­лото си. След него язвата на Селма започна да се подоб­рява. Още веднъж тя изпита какво значение имаше да се хвърли светлина върху причината и какъв е ефектът от то­ва.

И Джек, и Селма можеха да правят връзката "дух—тя­ло", като извикват спомени от минали съществувания. И двамата установиха, че регресивната терапия не само мо­же да ускори подобрението на физическото им състояние, но може също да лекува и емоционални белези. При нея както духът лекува тялото, така и тялото помага духът да бъде изцелен.

Някои лекари ме бяха потърсили, за да попълнят кли­ничната картина на своите пациенти чрез изживяване на предишни животи. Доктор Робърт Джермон от Спринг Лейк в щата Ню Джърси ми писа, че имал пациентка, ко­ято също като Кетрин спонтанно се оказала чрез регресия в травматичен момент от минало съществувание³. Тази пациентка също била излекувана от симптомите си. Слу­чаят на доктор Джермон илюстрира как физическите проблеми от минали животи могат да се пренасят и в нас­тоящия живот.

Доктор Джермон бе използвал хипнозата като метод за отслабване при една жена от еврейски произход над трийсет години. След двумесечно лечение пациентката за­почнала да изпитва силни болки ниско в коремната об­ласт. Той имал основания да се опасява, че те могат да са причинени от извънматочна бременност — опасно за жи­вота състояние, при което зародишът се развива в яйчниковите тръби вместо в матката. Изпратил я на гинеколог. Заключението било, че областта около десния й яйчник била възпалена, менструацията й била спряла, но жената не била бременна. Всички проби били отрицателни.

Изминали пет месеца, а симптомите продължавали. По време на хипнотичен сеанс доктор Джермон, който ра­ботел с нея по психологически проблеми, я инструктирал "да се върне към времето, когато започва нейният проб­лем". Но нейното подсъзнание избрало не психологичес­кия, а гинекологичния проблем.

Бил поразен, когато жената му описала сцена от сред­ните векове, в която тя била на деветнадесет години и бременна в петия месец. Очаквало се скоро да умре, защото "бебето не е на мястото си". Около нея били лекарят и све­щеникът.

Доктор Джермон най-подробно представя онази част от сеанса, когато "тя започна да ми говори, като че бях свещеник. Аз й отговарях. След това тя дума по дума из­рече католическата молитва на разкаяние. Дишането й от­слабна и тя описа как умира".

Но жената бе еврейка. Когато излязла от хипноза, тя не можела да разпознае и дума от това, което преди бе мълвила. Никога не била чувала за последното причас­тие, което католиците правят за опрощение на греховете. Коремните й болки престанали. Отново се възстановил менструалният цикъл още същата вечер и болката нико­га вече не се появила.

Духовният компонент на терапията с минали същест­вувания има голяма лечителна сила. Щом пациентите чрез личен опит се уверят, че не умират, когато тялото им уми­ра, те се изпълват с увереността, че притежават божестве­на същност, която преминава през раждания и смърти. Те придобиват воля за живот, за да бъдат излекувани, и вя­рата, че лечението ще е успешно, расте непрестанно. Па­циентите научават за мощните сили във всеки от нас, ко­ито ни помагат да устроим така живота си, че да достигнем собствения си богоподобен потенциал. Те ста­ват все по-малко неспокойни, много по-релаксирани. По­вечето от притежаваната от тях енергия се насочва към ле­чебния процес, а не се губи в страхове и страдания.

Вероятно терапията с минали съществувания развива характерни черти на устойчивост, включително и съпро­тивителни способности спрямо хронични болести, и за­силва функцията на имунната система. Тя предизвиква чувство за щастие, покой и стремеж да се посрещнат труд­ностите като предизвикателство и приключение. Пациен­ти, подложени на регресивна терапия за облекчаване на физически страдания, стават много по-обнадеждени и жи­вотът им е много по-пълноценен и радостен. Те са по-не­зависими. Спят по-добре. Те вече не са угнетени.

Дана дойде на упражнения по групова терапия заради проблемите, които й създавало гърлото. Непрекъснато чувствала там някаква "буца", често се задавяла, имала постоянни възпаления на дихателните пътища и губела глас. По време на груповата репресия тя получила ярко възпоминание за живот, в който като мъж по време на италианския Ренесанс намерила смъртта си от пробожда­не в гърлото, без да знае вината си.

След като мина упражнението, Дана си записа посеще­ние при мене. В кабинета тя ми разказа как била малтре­тирана и от двамата си родители, когато била дете. В хип­ноза тя отново извика в спомените си смъртта по време на Ренесанса и този път я преживя по-малко драматично. Това е типична реакция. Всеки път, когато отново се въз­кресява предишен живот, емоцията отслабва и възмож­ността да се задълбочи вътрешният поглед върху прежи­вяването нараства.

По време на този сеанс Дана научи, че била убита, за­щото знаела важна тайна и другите се страхували да не я разкрие. Тя не беше я издала, понеже се опасявала от пос­ледствията. Този път Дана можа да направи преглед на изминалия си живот от перспективата на междинното със­тояние. Тя научи, че винаги ще страда от свивания на гър­лото и ще бъде подложена на опасност, ако не казва ис­тината.

На следващия сеанс Дана навлезе в живот, протекъл на някой тихоокеански остров — може би Полинезия или Хавай. В този живот Дана била млада жена с психически способности, които придобивала по време на ритуалните танци на племето. Тя била така обсебена от собствените си усещания, че когато й поръчали да наглежда огъня, заб­равила да го стори. Когато огънят се разгорял опасно сил­но, не предупредила хората, вследствие на което пламнал пожар и селището било погълнато от него. Една от жер­твите била жена, в която тя позна зле настроената към нея в сегашния й живот майка. Отново се повтаряше темата. Не е съобщила за нещо, когато е трябвало.

След тези сеанси гърлото на Дана не й създаваше тол­кова проблеми. Нещо повече, тя придоби важна, по-ши­рока перспектива в съжденията за майка си. Сега можеше да я погледне отстрани, като някого, с когото са си раз­меняли ролите в много предишни животи. В резултат на това престана да бъде толкова зависима от тиранията в сегашния си живот, тъй като идваше от онази, която тол­кова дълбоко бе наранила. Тази част от миналото започна да придобива все по-малко влияние върху настоящето й. Дана се научи също, че трябва да казва истината, без значение каква е тя и дали се отнася за важни неща или за по-незначителни житейски ситуации, че потайността е опасна и болезнена.

Оздравителният процес по време на регресивните се­анси не винаги е всеобхватен. Понякога той се свежда са­мо до откриване на физическите причини от миналото, довели до страдания в настоящето.

Един пациент, за който не е необходимо да изследва целия комплекс от емоционални причини като източник за сегашния му физически дискомфорт, не ще го направи по време на регресивната терапия. Това ще реши негово­то мъдро подсъзнание, което ще избере по-просто и по-директно лечение.

Хроничните главоболия са едно от онези страдания, които особено добре се подлагат на терапия с минали съ­ществувания. Жена ми Керъл страдаше от предменструални мигренозни главоболия от доста време. Всеки месец като по часовник тя получаваше силна и изтощителна миг­рена и понякога се налагаше да лежи ден-два, докато пре­минат болките и гаденето. Освен това едно нараняване на врата вследствие на автомобилна катастрофа, преживяна през 1976 година, не само усили главоболието й, но ста­на причина да получава мигрена винаги, когато извърш­ва определени движения с дясната ръка над главата. Ако изпълняваше по този начин сервис на тенискорта, тя по­лучаваше мигренозно главоболие. Гинеколози и невроло­зи й бяха казали, че няма лечение за това и че болките мо­гат да се облекчат само с лекарства.

През късното лято на 1988 година Керъл получи ня­колко последователни тежки мигрени. Този път медита­цията, към която прибягваше за облекчаване на болките, не й помогна. Тя не желаеше да взема лекарства от типа на наркотиците и затова си назначи час при специалист по хипнотерапия, за да овладее техниката на хипнозата и се научи да се справя сама с болката. Веднъж бях опитал да хипнотизирам Керъл, но нашата близост не позволяваше да се спазва необходимата дистанция терапевт—пациент.

Керъл нищо не очаквала, докато сънливо се потапяла в транс. След релаксацията терапевтът й казал да запита себе си, защо получава тези главоболия. Изведнъж пред очите й изникнала сцена, в която Керъл се видяла да бя­га от една тълпа. Била беден селянин с дрипави дрехи от кафяво платнище. Сцената се разигравала някъде в Цен­трална Европа, преди около хиляда години. Тълпата я настигнала и започнала да я налага с тояги, наказвайки я заради някаква ерес. Получила силен удар върху лявото око — същото място, където болката от мигрената бе най-силна. Изведнъж в кабинета на психотерапевта Керъл за­почнала да изпитва същата пронизваща болка над ляво­то око — болка, разпространяваща се бързо върху цялата лява страна на главата. Керъл знаела, че е умряла вслед­ствие на този побой. Терапевтът казал:

"Ти повече не се нуждаеш от тази болка, остави я да си отиде."

Болката веднага изчезнала.

Няма как да се докаже дали това действително е било спомен от предишен живот, но Керъл вече не страда от мигрени. Фантазиите и сънищата наяве не могат да леку­ват толкова силни симптоми. Но регресивната терапия го прави.

Триша, двадесет и осем годишна инженерка, се оплак­ваше от болки в челюстната става, мигрена и схващане на врата. Тя си припомни изживяване на смърт някъде в Азия през 893 година преди Христа. По време на този живот била мъж с много спокоен и щастлив живот, който ми разказа с големи подробности. Когато я помолих да пог­ледне към краката си, тя ми описа какви сандали носи. След това Триша се превключи към друг живот в древ­ността, отново като мъж, който живее в пещера някъде в Гърция. Когато я помолих да опише с какво е обута, Три­ша обрисува съвършено различни сандали. След това ми каза за воин, който се надвесва над нея с копие в ръка. Во­инът й премаза лицето.

Когато отново преживяваше смъртта си, Триша ми ка­за, че болката, изпитвана в онзи момент, много прилича­ла на мигренозната болка от настоящия й живот.

Схващането на врата и болките в челюстната става постепенно намаляваха в процеса на хипнотичната регресия, а мигрената изчезна напълно и вече не й се налагаше да взима лекарства.

Да се освободиш от лекарствената зависимост, е не по-малко важно, отколкото да се облекчиш от болката.

Алберто — лекар, специализиращ радиология, стра­даше от много години от силни болки в гърба и спазми. Медицинската намеса не беше донесла дори облекчение на пронизващата болка. Ако Алберто нямаше толкова си­лен и твърд характер, той сигурно щеше да се пристрасти към болкоуспокояващите лекарства, които му предписвали срещу ужасните пристъпи.

Когато изпадна в трансово състояние, Алберто откри два предишни живот, които бяха завършили със смърто­носни рани в гърба. Единият от тях беше много показа­телен. Алберто си припомни как умира като войник в ня­каква европейска битка отпреди неколкостотин години. Той отново преживя замъгляващата съзнанието болка от последната си фатална рана. Мястото на тази рана точно съответстваше на областта, в която чувстваше сегашните си болки в гърба. След регресията Алберто бързо подоб­ри състоянието си.

Още веднъж духът и тялото се обединиха, за да улес­нят лечението. В случая с Алберто резултатът бе по-фоку­сиран, отколкото при другите гореописани случаи. Албер­то дойде, за да се облекчи от болките си и той постигна тази цел.

И все пак животът на Алберто бе повлиян и в по-ши­рок аспект. Като резултат от регресивната терапия Албер­то престана да взима болкоуспокояващи лекарства, кои­то преди му бяха единственият източник на облекчение.

Бети бе друга пациентка, която пожела да й се прило­жи регресивна терапия, за да се отърве от лекарствена за­висимост.

Тя страдала още като дете от астма, алергии и смуще­ния в дихателната система. За да контролират нейните пристъпи, трябвало да й бият инжекции с адреналин и го­леми дози стероиди. Изглежда, че беше осъдена да живее до края на дните си тормозена от астма, зависима от ле­карствата само за да може да диша. Личността на Бети и обстоятелствата на нейния живот бяха различни от тези на Алберто и тя вече се бе пристрастила към назалните спрейове, облекчаващи дишането й.

По време на регресивната терапия Бети започна да се дави и да лови въздуха с уста. Съобщи ми, че била изгорена на клада някъде в средновековието. Пушекът изга­рял дробовете й. Накрая описа как душата й излита от тя­лото и започва да се рее над тълпата, за да наблюдава жестокото унищожение на плътта й в пламъците.

След сеанса астмата й показа голямо подобрение. Все още недоумявам как този силен, парализиращ живота симптом можа да се облекчи буквално за една нощ. Стру­ва ми се като някакво чудо. И все пак това стана, а заед­но с него настъпи подобрение и в другите алергични ре­акции. След това изживяване Бети престана да използва непрекъснато назалния спрей, а пристъпите й на задух ста­ваха все по-редки. Животът й несравнимо се подобри. Страховете й забележимо намаляха.

Бети не е единствената ми пациентка, която се е изле­кувала от хронични алергии или дихателни проблеми чрез предизвикване на спомени от смърт в минали съществу­вания, която да включва обгаряме на дробовете или заду­шаване. Както мигренозните болки и астмата, дихателни­те инфекции и алергиите са физически страдания от настоящия живот, чийто произход, изглежда, трябва да се търси в преживяното в предишни съществувания. Физи­ческите травми, получени в миналото, като че се завеща­ват на настоящето.

Ан, медицинска сестра от интензивното отделение на нашата болница, облекчи алергията на дихателните си пъ­тища чрез спомен от минало съществувание, който започ­нал да изниква спонтанно по време на почивката й. Ан разглеждала Париж за пръв път със своя съпруг, когато се почувствала обезпокоена без видима причина. Безпо­койството й нараствало все повече, когато, без да си обяс­ни как, установила, че отгатва предварително пътя до ис­торическите забележителности. Без каквото и да било затруднение се оправяла в завоите и пресечките. Извед­нъж, докато заобикаляла ъгъла и погледнала по протеже­нието на улицата към един малък площад, Ан изпитала чувството, наречено "дежа вю". Видяла се как гори на кла­да преди неколкостотин години заради лечителските си способности.

Впоследствие Ан дойде в кабинета ми, за да се подло­жи на хипнотерапия във връзка с това преживяване. В хо­да на сеанса Ан си припомни палещия зной и смъртта, настъпила от вдишването на плътния, задушаващ дим. Ан бе дошла с намерението да се подложи на терапия, под­тикната от внезапно изникналия спомен, а не от постоян­ните алергични пристъпи, от които страдаше дълги годи­ни. Но тази опитна медицинска сестра ми съобщи по-късно, че получила значително подобрение на страда­нието си като резултат от изучаването на този спомен.

Една друга пациентка на доктор Джермон — делова жена на петдесет и една година — се подложила на хип­ноза, за да проследи произхода на проблемите си с диша­нето. Името й е Елизабет.

"Искам сега да се върнеш в стари времена — инструк­тирал я доктор Джермон. — Искам да се върнеш до пър­вия път, когато си имала проблем с дишането, когато си почувствала, че не можеш да си поемеш дъх. Ако виждаш тази сцена, опиши какво става."

Елизабет започнала да трепери. Сгърчила в гримаса лице.

"Ето сега — казал доктор Джермон — искам да пог­леднеш надолу към краката си. С какво си обута?"

"Тъмни обувки — съобщила тя с детско гласче. — Обувките са на старата госпожа."

Докторът продължавал да налучква.

"Къде си? Какво правиш?"

"Шия. Но знам какво ще се случи. Ще стане пожар."

Елизабет говорела със запьване и започнала да каш­ля. Поемала забързано дъх, като се давела.

"Тлеят... парцалите там в ъгъла."

Елизабет описала себе си като шестнадесетгодишно момиче на име Нора, което живеело в Стърлинг, щата Масачузетс през 1879 година. Работела в шивашка рабо­тилница. Била глуха, не можела да говори и имала метал­на гривна на крака си. Работела в тази работилница от дванадесетгодишна.

"Пушек... пламъци! — кашляла тя. — Опитват се да ги потушат... удрят отгоре им. Някой хвърля вода, но тя не достига" — закрещяла.

Дишането й станало много мъчително.

"Всеки се опитва да избяга" — едва изговорила Ели­забет.

"А ти? Опитваш ли се да избягаш?" — попитал доктор Джермон.

"Не мога. Те няма да ми помогнат!"

"Защо ти трябва помощ?"

"Не мога да вървя... Имам метални гривни на крака­та — плачела Елизабет, като се борела за въздух. — Те дори не ме виждат. Аз съм там. Не мога да дишам. Не мога да издържам повече" — задавено прошепнала.

Изведнъж тя се отпуснала. След няколко безмълвни и напрегнати минути доктор Джермон я помолил да опи­ше сцената.

"Още ли бушува огънят?" — попитал той.

"Да... Но аз си почивам... Аз съм умряла... все още ми е лошо... трябва да почивам. Някои се нуждаят от повече почивка от другите. Но всичко е наред. Сега съм в покой."

Проблемите с дишането на Елизабет изчезнали след повторното преживяване на смъртта й в пожара. Тя изгу­била измъчващия я цял живот страх от задушаване. Про­менила коренно ценностите и начина си на живот.

Тези и много други случаи показват, че когато си да­дем ясна сметка за нашата наследена божественост и за по-висшата сила, която води всекиго от нас през нашите съществувания, собствените ни сили нарастват. Това не се отнася само да засилване на имунната система, а и до спо­собността ни да живеем по-радостно и пълноценно живо­та си, да посрещнем изпитанията с по-голяма издръжли­вост и сила. Разбирането на истинските корени на нашите симптоми, страхове, разстройства и зависимости — това е основата на нашето изцеление.

Когато същностните причини се виждат и изживяват, разбират и разрешават, симптомите изчезват. Болестното състояние постепенно се подобрява. Треската е извадена, болката преминава. Повтарящата се драма най-сетне свършва и танцът продължава. Няма вече нужда от спе­циални грижи, от обезболяване, от лекарства, не е необ­ходимо повече да сме болни.

Може би затова лечението, проведено в такова състо­яние, от тази перспектива, изглежда изключително резул­татно. Ние учим уроците си в много ускорено темпо, По­някога връщането към детството или регресията към предишни животи дори не е необходимо. Когато лечени­ето се провежда в релаксирано, медитативно, "по-висше" състояние, тогава се учи, възприема, асимилира твърде бързо и подобрението настъпва почти веднага.

Предимствата на "по-висшите" състояния могат да се изпитат и чрез други форми на терапия освен регресивна­та.

С някои от своите пациенти съм прилагал вграждане на нейни елементи в хода на традиционната психотерапия.

Казвам на пациента да притвори леко очите си и да си поеме няколко пъти дълбоко въздух при напълно отпус­нато тяло. След това провеждаме терапевтичен разговор. Погледът на пациента е насочен навътре вместо навън. Та­ка се избягват разсейващи гледки и блуждаещи миели. Концентрацията се фокусира. Подсъзнанието вече може да бъде достигнато, за да се влияе върху него по позити­вен, целебен начин.

Често пациентът визуализира, тоест преживява не са­мо мислите и емоциите, но и образите, които ги съпътст­ват. Изглежда, тези образи са много важни и директно свързани със симптомите или блокиращите фактори,от които страда пациентът. Ние ги обсъждаме и интегрира­ме значенията на тези образи независимо дали са симво­лични или фрагменти от действителния живот. Тогава уче­нето и клиничното подобрение бързо напредват.

Евелин има особена злокачествена форма на рак на гърдата, който е метастазирал. Две години преди да й бъ­де поставена диагнозата, Евелин много тежко преживяла смъртта на сестра си, също от рак. Когато дойде да се прегледа, тя вече бе преминала през многобройни курсо­ве на лечение с радиация и химиотерапия. Бяха я подло­жили на хирургическа менопауза, за да отстранят хормо­налното влияние върху раковото заболяване. Евелин бе започнала да губи надежда и клиничната й картина кло­неше надолу.

В хипноза ние напипахме някои стари семейни проб­леми. В това фокусирано, надсъзнателно състояние Еве­лин срещна своята починала сестра. Те разговаряха, прег­ръщаха се, изразяваха любовта си една към друга и знаеха, че "винаги" ще бъдат свързани по някакъв начин. Евелин разбра, че сестра й не е умряла, че тя само е изоставила своето тяло.

След това Евелин видя светлини като лазерни лъчи, които атакуват нейните тумори, очистват тялото й и при­дават сила на имунната й система. После дойдоха духовните учители, за да й помогнат в процеса на лекуването с тези светлини.

Евелин започна да се подобрява. Тя наддаде на тегло и навлезе в ремисия. Придоби повече надежда, започна да се бори за живот. Мъката и депресията бързо изчезнаха. Тя почувствува как радостта и покоят отново идват в жи­вота й.

Дали нейното подобрение се дължи на хипнозата и на целебните образи? Това може да покаже корелацията на методите на лечение. Онколозите вече можеха дай дават по-големи дози химиотерапевтици, тъй като тя се чувст­ваше по-добре и по-силна. Възможно е и добавените ле­карства да са решаващият фактор. Но въпреки това без хипнозата и виденията тя нямаше да издържи на увеличе­ните дози от мощните химиотерапевтични лекарства.

В една студия, публикувана в престижното британско медицинско списание "Ланцет", изследователите твърдят, че комбинация от диета, упражнения и специална система за намаляване на стреса може да премахне блока в коро­нарните артерии. Изпробването на различни диети и уп­ражнения показало, че само те не са достатъчни за лече­нието на тази сърдечна болест. Необходимият фактор се оказал намаляването на стреса и той бил много по-важен, отколкото предполагали в началото.

Доктор Клод Ленфан, изследовател в Националния ,институт за сърцето, дробовете и кръвта в Бетезда, щата Мериленд, твърди, че тези промени в стила на живот "мо­гат да започнат да действуват възстановително дори при .остри заболявания на коронарните артерии само след го­дина, без да се използват антихолестеролни медикамен­ти".

Според коментара на доктор Дийн Орниш: "тези отк­рития ни показват, че конвенционалните предписания... могат да бъдат достатъчни, за да предотвратят сърдечно­то заболяване, но не и да го отстранят".

В едно друго изследване върху повече от хиляда души, преживели инфаркт, изследователи от Станфордския уни­верситет представят доклад, в който се твърди, че безпо­койството и страхът са много по-опасни за жените, дока­то враждебността и гневът са по-опасни за мъжете. Но всички те са психологически предпоставки за втори ин­фаркт.

Релаксацията, предизвикването на образи и регресията се използват за елиминиране на стреса, напрежението, страховете.

Необходимо е да се направят повече изследвания в един комплекс, който включва съзнание—мозък —имунна система—тяло. Как начинът на мислене и особените със­тояния на съзнанието помагат да се избегне, да се подоб­ри и понякога да се излекува хронична болест, инфекция, рак, сърдечно заболяване, автоимунно смущение и други болести?

Моите експерименти и изследванията на много други лекари показват, че регресията и хипнотичните образи мо­гат да трансформират съзнанието така, че да търси тези лекуващи състояния. Такива методи могат да бъдат при­лагани заедно с традиционните медицински постижения и препарати. Те съвсем не се изключват взаимно, както показва лечението на много пациенти, за които разказах ч тази глава.

Ето и един пример, Франсис е жена над четиридесет­те, която имаше проблеми в общуването с хората. Освен това наскоро бяха й поставили диагноза, съгласно която в дясната си гърда имала две липоми. Липомите бяха оп­ределени като твърди, набраздени, а не като пълните с теч­ност кисти, които се появяват и изчезват в различни ета­ни на менструалния цикъл. Проведох предварително интервю, като си отбелязах историята на нейните заболя­вания и психологическата картина на живота й досега.

В деня на прегледа Франсис пристигна във възбудено състояние. След първата ни среща тя отишла при онко­лог, защото се опасявала, че бучките в гърдата са злока­чествени. Онкологът се опитал да й направи биопсия с иг­ла, но Франсис припаднала. Лекарите решили да отстранят бучките по хирургически начин. Франсис бе много притеснена, веднъж от страх, че те могат да се ока­жат злокачествени, и още, защото се ужасяваше от пъл­ната упойка, от която преди време едва не умряла.

По време на нашия сеанс ние извикахме изображение­то на лечебни светлини, също както бяхме правили с Еве­лин и с други пациенти. Дадох на Франсис аудиокасета за релаксираща и лекуваща медитация и й предложих да нра­ви същото вкъщи. Назначихме третата си среща за след­ващата седмица. Когато се видяхме, чух от Франсис изу­мителен разказ. За понеделник сутринта била назначена операцията и тя отишла в определения час. Като задъл­жителна част от подготвителните процедури, рентгенологът й направил последна снимка на гърдата.

Когато погледнал към плаката, бучките, които само преди три дни били там, сега липсвали. Изуменият лекар веднага назначил незабавна мамограма на Франсис. Съ­щият резултат. Никакви бучки.

Франсис вече била легнала на операционната маса, ко­гато рентгенологът съобщил резултатите и показал дан­ните. Онкологът казал, че въпреки всичко ще оперира на базата на предишните рентгенови снимки.

Двамата продължавали да спорят над главата на па­циентката. Хирургът бил неумолим и отказал да повярва в новото доказателство, въпреки че опитният рентгенолог доказвал изчезването на бучките чрез две отделни, напъл­но достоверни изследвания.

Накрая Франсис взела нещата в ръце.

"Там няма никакви бучки — казала. — Така че отивам си вкъщи."

По-късно Франсис ми изпрати следното съобщение в една поздравителна картичка:

"Благодаря ви за касетката с медитативна регресия. Аз съм "живото доказателство", че лечебните светлини дейс­твуват! Днес преживях чудо, когато отидох в болницата за операция. И двете бучки са изчезнали от петък до по­неделник. Излекувана съм сто процента! (чудодейно, мощно нещо е тази "бяла светлина").

Сега всичките ми приятели и роднини вярват и искат копие от касетката! Всички скептици, включително и моят съпруг, започват да се замислят за стойността на медита­цията. Винаги ще си спомням за тази Ханука⁴ като пов­ратна точка в моя живот. Винаги ще чествам "Празника на светлините", като му придавам ново значение.

П.П. С нетърпение очаквам нови чудесни преживява­ния в нашия път към ЗДРАВЕТО."

Може би случилото се със Франсис е по-малко необи­чайно, отколкото си мислят хората.

Трансформиращата сила на мисловните процеси, пре­дизвикани от минали регресии под хипноза и визуализа­ция, може да бъде от истинско практическо приложение за лекарите, които се занимават с традиционна медицина. Тук действуват силни и безопасни оздравителни сили и те не предизвикват странични ефекти, защото са в основата си духовни и интуитивни по природа. Това е наистина холистична⁵ медицина.