РАЗБИРАНЕТО ИДВА ЧРЕЗ ОПИТА

"Често пъти някой нов пациент или участник в група за психологически тренинг ми доверяват:

— Доктор Уейс, интересувам се много от регресията към минали съществувания, но имам някои предубежде­ния по отношение теорията за прераждането.

Ако и вие мислите така, знайте, че не сте единствени Мнозина са тези, които искат да си изяснят този въпрос преди да се подложат на регресия. За такива пациенти поставянето на въпроси е необходима предварителна част о терапията и аз им предлагам моите отговори в лекции практически сеанси. Преди изключителния ми опит с Кетрин самият аз бях извънредно скептичен, що се отнася до теорията на прераждането и лечителната мощ на регресията в предишни животи. Дори и след това трябваше да минат още няколко години, за да се реша да представя публично моя опит и убеждения.

Въпреки че по време на лечението на Кетрин моите схващания за естеството на живота и природата на лече­нието радикално се промениха, колебаех се да споделя тези дълбоки изживявания, тъй като се боях, че колеги и приятели ще ме сметнат за луд или "мръднал".

От друга страна, успехът, с който бях приложил рег­ресивната терапия и на други пациенти, потвърждаваше правотата на новите ми схващания. Знаех, че трябва да преодолея своята нерешителност, за да разреша този проблем.

И така, отидох в библиотеката за медицинска литера­тура, за да проверя дали съществуват други изследвания по този въпрос. Ограниченият, логически разсъждаващ клиницист в мен търсеше аналогично потвърждение.

Надявах се, че то съществува. Щом като се бях натък­нал случайно на спомени за минало съществувание, бях сигурен, че и други психиатри, използващи техниката на хипнозата, ще са имали подобен опит. Може би някой от тях е бил достатъчно смел, за да изплюе камъчето.

Бях разочарован, че открих само малко, макар и от­лични, научни доклади от изследвания. Например наме­рих случаи, документирани от доктор Иън Стивънсън, при които деца като че си спомнят детайли от предишни жи­воти. Много от тези детайли съвпадат при по-сетнешни издирвания на фактите. Това бе много важно, защото пре­доставяше утвърждаващи доказателства за теорията на прераждането. Но почти нищо не можеше да се открие за терапевтичната стойност на регресиите в минали същест­вувания.

Напуснах библиотеката още по-потиснат, отколкото бях, когато влязох. Как бе възможно това? Собственият ми опит вече позволяваше да градя хипотезата, че възкре­сяването на минали съществувания може да бъде поле­зен терапевтичен инструмент за широк спектър от психо­логически и физиологически симптоми.

Защо някой друг не бе съобщил за собствения си опит? Не ми се виждаше вероятно само аз да бях преживял по­добно нещо. Но защо нямаше в професионалната литера­тура почти никакво признание за изникващите по време на клиничната хипнотерапия съобщения за минали същес­твувания? Сигурно и други терапевти имаха опит, подо­бен на моя.

Сега, като се връщам назад, виждам, че това, което на­истина исках, бе някой друг да свърши работата, с която скоро щях да се заема. По това време само се чудех дали и други психиатри се колебаеха като мене да излязат нап­ред.

Преустановил с търсенето на литература, аз бях раз­късван между силата и реалността на моя собствен непос­редствен опит и страха, че идеите и новите ми схващания за живот след смъртта и контакт с духовните водачи няма да бъдат правилно разбрани в личен и професионален план.

Реших да се обърна към друга научна дисциплина. От курса по религия в колежа на Колумбийския университет; аз си припомних, че големите традиции на Изтока, хиндуизмът и будизмът, са приемали прераждането като цен­трална догма, включваща и идеята за минали съществу­вания, която се третирала като основен аспект на реалността. Знаех също, че суфисткият клон на исляма има прекрасна традиция за прераждането, проникнала в пое­зията, танца и песента.

Просто не можех да повярвам, че в продължение на хиляди години в историята на западните религии никой не е писал за подобни на моите преживявания. Не бе въз­можно да съм първият, който получава такава информа­ция. По-късно открих, че и в юдаизма, и в християнството корените на вярването в прераждането отиват много дълбоко.

В юдаизма фундаменталното вярване в прераждането, т.нар. "гилгул", е съществувало хиляди години. То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850 година, когато източноевропейските еврейски общности е трябвало да се "модернизират", за да бъдат възприети от установените западни институции. Излиза, че вярата в прераждането е била основно и главно течение на юдаизма преди по-малко от два века. В ортодоксалните и хасидистки² общности вярването в прераждането продължава и до наши дни. Кабалата — мистичната еврейска литература, водеща своето съществувание от преди хиляди години, е пълна с указания за прераждането. Раби Моше Хаим Лудзато, един от най-блестящите еврейски учени от миналите няколко века, определя "гилгул" в книгата си "Пътят на Бога" така: "Една душа може да се прероди много пъти в различни тела и по този начин да изправи греховете, извършени в предишни прераждания. По същия начин тя може да постигне съвър­шенство, недостигнато в предишните прераждания."

Когато изследвах историята на християнството, отк­рих, че когато то става официална религия в Римската им­перия, император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа. Очевидно императо­рът е чувствал, че идеята за прераждането заплашва ста­билността на империята. Поданиците, които вярват, че ще имат и друг шанс за живот, биха били по-малко подчи­нени и послушни, отколкото вярващите в Страшния съд.

През шести век Вторият константинополски събор потвърждава официално акта на Константин, като декла­рира, че прераждането е ерес. Също като Константин цър­квата се страхува, че идеята за предишни животи ще от­слаби и подкопае нейната растяща мощ, като предостави на нейните последователи твърде много време да търсят спасение. Бичът на Страшния съд е бил нужен, за да оси­гури необходимото им поведение.

По време на същата раннохристиянска ера други цър­ковни отци, като Ориген, Климент Александрийски и све­ти Йероним, приемали прераждането и вярвали в него. И гностиците споделяли тази идея. Чак до дванайсети век християнската секта на катарите в Италия и Южна Фран­ция била жестоко преследвана за това, че нейните после­дователи вярвали в прераждането.

Като размислях върху новата информация, която бях събрал, разбрах, че освен вярата в прераждането, катари­те, гностиците и кабалистите са имали и друга обща цен­ност: че прекият личен опит, който надраства онова, ко­ето виждаме и узнаваме чрез разума, и това, на което ни учат религиозните институции, е най-големият извор на духовна мъдрост. Този пряк личен опит мощно подпома­га духовното и личностното израстване. За нещастие, тъй като хората са били жестоко наказвани за неортодоксалните си вярвания, отделни групи единомишленици се на-учили да ги пазят в тайна. Репресиите за проповядване на прераждането са били политически, не духовни.

И така, започнах да разбирам тези "защо". Самият аз се безпокоях, че мога да бъда наказан за своите вярвания, ако ги направех публично достояние. И все пак бях започнал да се убеждавам, че хората имат право да познават начините и средствата за израстване и лечение. Това пот­върждаваше моя опит на клиницист, тъй като регресията в минали съществувания бе помогнала на мнозина да се излекуват от симптомите си и бе преобразила техния жи­вот. Сега вече знам, че пациентите стават ПО-ДОБРИ, по-полезни за обществото и техните семейства, на които те могат да предложат много повече.

Но дори и след като се появи книгата "Вестители от отвъдното", все още чаках да ме залее враждебната въл­на на отрицанието. Очаквах учените да ми складем и ват, репутацията ми да бъде опетнена и дори семейството ми да пострада. Страховете ми са били неоснователни. Ма­кар и да чух за шепа мои колеги, които казвали: "Бедният Брайън, между два стола — та на земята", вместо да за­губя приятелите и колегите си, аз си спечелих още повече. Започнах да получавам писма, чудесни писма от психиат­ри и психолози от цялата страна, които бяха имали съ­щия опит, но не бяха посмели да го огласят.

Това беше много голям урок за мене. Бях поел риска да документирам и представя на обществото моя опит и бях възнаграден с признание и разбиране. Нещо повече, уверих се, че разбирането не винаги започва с прочитане на огромна литература в библиотеките. То може да се при­добие също и от изучаването на собствения опит. Интуи­цията може да води към интелекта. Нещо повече, интуи­цията и интелектът могат да се пресекат в една точка, те могат да се подхранват и вдъхновяват взаимно. Така ста­на при мен.

Разказвам това заради вашите безпокойства, заради напрежението от вътрешната борба между вашето инте­лектуално знание и вашия опит, които в същността си са същите като моите.

Много хора имат изживявания и вярвания, подобни на вашите може би много повече, отколкото си представя­те. И много от тези хора са обезкуражени да ги разкажат някому по същите причини като вашите. Някои пък може би ги доверяват тайно.

Важно е да се запази мисленето открито, да се дове­рявате на собствения си опит. Не се оставяйте догмите и разбиранията на другите да подкопават вашия личен опит и възприемане на реалността.

Друго притеснение, което хората изпитват относно ми­налите съществувания, е дали няма да ги считат за "чуда­ти", ако вярват в психически феномени. Лесно е да се раз­сее тревогата им. Преживявания от подобен род са универсални. Разпитайте дискретно някои от вашите при­ятели и членовете на семейството си дали някога са има­ли показателен сън или друго психическо изживяване. Ще бъдете изненадани от резултатите.

Аз също бях изненадан няколко месеца след публику­ването на книгата ми "Вестители от отвъдното", когато бях поканен от един дамски клуб, състоящ се от десет же­ни от Маями Бийч. Разказаха ми, че групата се събира ве­че дванайсет години, за да обсъжда новоизлезли книги, предимно популярна литература. Членуващите в клуба нямаха специален интерес към метафизиката. За тях аз бях местен автор, който бе се съгласил да се срещне с тях. Всъщност клубът прочете първата метафизична книга за неговото дванайсетгодишно съществувание.

Когато отидох на срещата, бяха се събрали всички. По­вечето от тях бяха от средната класа и представляваха един много добър неин социологически разрез.

В началото на срещата разпитах всяка поотделно за начина, по който е възприемала идеята за прераждането и живота след смъртта, преди да прочете "Вестители от от­въдното". Три от жените (30 процента) и преди са вярва­ли в прераждането. Шест от тях (60 процента), включител­но и първите три, са вярвали в живота след смъртта, а четири (40 процента) смятали, че хората умират, когато и телата им умират. Тази статистика е много близка до сред­ните национални резултати, получени от едно изследване на Галъп.

Когато попитах жените от клуба дали някога са пре­живявали психически феномени, бях изненадан от широ­кия обхват и силата на получените отговори. Забележете, това не беше подбрана група от хора с метафизическа ориентация. Беше просто група от десет жени, които оби­чаха да четат и обсъждат най-различни книги.

Една от тях разказа как преди години нейната майка е била посетена насън от баба й — много възрастна вече, но известна с желязното си здраве. В съня от бабата стру­яла блестяща светлина, изглеждала като обгърната от златни лъчи. Казала на внучката си: "Аз съм много добре, не се тревожи за мен. Сега трябва да те напусна. Гри­жи се за себе си." На другия ден съобщили, че възрастна­та жена била починала същата нощ в друг град.

Друга пък бе сънувала свой възрастен роднина, за ко­гото не се била сещала от много време. В съня си вижда­ла гърдите му облени в кръв. Скоро след това научила, че същият човек претърпял сърдечна операция, без тя да е имала някога представа за здравословното му състояние.

Изслушахме след това разказа на една майка, която преди време имала неколкократно повтарящ се сън, в кой­то виждала сина си тежко ранен. Момчето си било напъл­но здраво по това време, но в съня си майката го вижда­ла да лежи в болнична стая и себе си до леглото му. Изведнъж се разнесъл силен мистериозен глас, който про­изнесъл думите "Той ти бе върнат". Смущението на жена­та било още по-голямо и от това, че момчето от съня би­ло с много по-тъмна коса от нейния син. Този сън се повтарял близо месец, докато един ден лека кола блъсна­ла велосипеда на момчето й, което получило много теж­ки наранявания. Лекарите изглеждали много загрижени за състоянието на сина й, но тя ги уверила, че то ще се оп­рави. Изобщо не се съмнявала в това — та нали гласът й го бе казал. Главата на момчето била обръсната и бинтована през дългия възстановителен период. Когато свали­ли превръзките, новопорасналата коса била тъмна. Сънят никога вече не се повторил.

Двегодишният син на една млада дама, членка на клу­ба, проявявал енциклопедически познания за факти, кои­то нямало откъде да знае. "Сигурно е бил тук и преди", сподели тя пред нас.

Зъболекарят на една от присъстващите на срещата же­ни, изглежда, имал особен талант да избягва катастрофи. Двамата били една вечер с неколцина приятели на ресто­рант и след като излезли от него, тръгнали да пресичат улицата групово. Изведнъж той извикал "Върнете се на тротоара!" и им запречил пътя с ръце, като ги блъскал на­зад. Самият той нямал представа защо постъпва така. Няколко секунди по-късно една кола, движеща се с огромна скорост, се появила иззад ъгъла и лудо префучала само на няколко крачки от групата.

Няколко седмици след този инцидент същият зъболе­кар пътувал с жена си в колата. Карала съпругата, а той дремел на седалката до нея. "Не тръгвай, когато светне зе­лено, сънено промълвил зъболекарят, когато били спре­ли на стоп, някой ще пресече на червено." Продължавал да дреме и въобще не поглеждал през прозореца. Тя се вслушала в предупреждението. След малко, тъкмо когато се сменяли светлините, една кола им пресякла неочаквано пътя. И двамата били шокирани, но живи.

Когато почиствала къщата, една домакиня от групата изведнъж била осенена от ясна и напълно сигурна мисъл, че неин стар приятел се е самоубил. От месеци не била мислила за него и не знаела нищо за проблемите му. Но мисълта била толкова ясна и убедителна, че приличала повече на регистриране на факт, отколкото на случайно хрумване. По-късно научила, че е вярно. Той наистина се самоубил в същия ден.

Тези поразителни интуитивни преживявания продъл­жаваха да се леят от разказите на жените. Припомняха си пророчески сънища, отгатване кой ги търси по телефона, преди да са вдигнали слушалката, чувството, наречено "дежа вю", едновременно протичане на мисли или произ­насяне на думи със съпрузите им.

Най-чудното от всичко обаче бе, че в тези дванадесет години на клубни срещи жените не бяха споделяли нищо от това. Бояли се да не ги сметнат за "ку-ку", за "чалнати". А всички тези нормални жени, бяха преживели нор­мални психически феномени. Няма нищо странно в пре­живяванията от този род — всички ги имаме. Просто не казваме на другите за тях, дори и на най-близките си хо­ра.

В своята същност извикването на спомени за преди­шен живот е само една от многото посоки, които ценният опит на интуицията може да вземе. Релаксираното и фо­кусирано в леко хипнотично състояние съзнание често мо­же по-добре да черпи от подсъзнателните пластове на ин­туицията и мъдростта, отколкото редките спонтанни предчувствия, които "будното" съзнание получава. Ако някога сте имали интуитивно преживяване, което впослед­ствие се е потвърдило, вие знаете колко силно е това усе­щане.

В повечето случаи така се преживява и извикването на спомени от предишен живот. Чувствате, че направлявате спомените и лекувате себе си по начин, който не можете да обясните или докажете. То просто се случва — то те­че.

Когато се чувствате по-добре, във физическо равнове­сие и емоционална хармония или просто сте по-уверени и в мир със себе си, не ви е необходимо да търсите логичес­ко потвърждение на преживяването си. Такива са и оби­чайните резултати от регресивната терапия. Вие ЗНАЕТЕ, че сте станали по-силни в способността да подобрите ка­чеството на своя живот или да погледнете дълбоко в себе си и в обкръжението си.

Психичните, предсказващи сънища са един особено често срещащ се пример за способностите, които всички притежаваме и можем да развиваме.

Един жител на щата Ню Джърси спечелил от лотария, обявена във Флорида, 10,5 милиона долара. В интервю­то, поместено във вестниците, щастливият печеливш раз­казва, че му се явила насън наскоро починалата му дъще­ря и го подтикнала да си купи лотариен билет: "Дъщеря ми каза "Защо не играеш с моите номера?" и добави: "Ис­кам да ти доставя малко щастие."

Бащата, шейсет и една годишен агент по недвижими имоти, заедно с други членове на семейството дошли във Флорида, за да се възстановят след внезапната трагична смърт на тяхната двадесет и три годишна дъщеря, която преди няколко седмици паднала от висока скала в Ню Джърси. След като му се присънили тези думи, бащата си спомнил, че в колата на дъщеря му бе намерен билет от лотарията на Ню Джърси с номерата 2, 6, 11, 14, 31 и 34. В деня, когато се теглела седмичната лотария на Флори­да, семейството решило да си купи един-единствен билет с тези числа. Вероятността да се спечели е компютърно изчислена и е едно на четиринайсет милиона. Семейство­то спечелило.

"Имах някакво странно чувство — споделя в интервю­то бащата. — Бях изненадан, но не чак толкова. Трудно е да се обясни."

По подобен начин, също във Флорида, един петдесет и осем годишен механик спечелил 11,2 милиона долара, като избрал числата 1, 2, 3, 13, 28 и 48. Човекът никога преди не си бил купувал лотариен билет. В нощта преди тегленето на лотарията неговата починала майка му се явила в много ярко запомнящ се сън и му казала да си ку­пи билет. Послушал я и на другия ден си купил десет билета в близкия супермаркет. Единият от тях излязъл пече­ливш.

Психически, предсказващи сънища се случват не само на много хора, но често тяхната реалност се потвържда­ва. Казвам това както поради последните ми изследвания на психическите феномени, така също и въз основа на два­десетгодишния ми опит на изследовател на съня и съни­щата.

Изследванията на състоянията, близки до смъртта (СБС), проведени от изключителни експерти, като доктор Реймънд Мууди, доктор Елизабет Кюблер-Рос, доктор Кенет Ринг, доктор Мелвин Море и други, също потвър­ждават, че основаният на собствен опит спомен от пре­дишни съществувания се възприема и от съзнанието, и от интуицията като напълно логичен и действителен. Същес­твуват случаи и на преживявания от друг характер, кои­то мнозина запазват несподелени.

Шърли е жена на шейсет и пет години, една от малко­то оцелели при самолетна катастрофа, в която загинаха повече от 170 пътника. Тежко ранена, с многобройни фрактури и увреждания, Шърли била намерена в мочури­ще, все още привързана с колан към седалката, изпадна­ла от разцепилия се корпус на самолета.

Настанена в център за лечение на травми, Шърли вдиг­нала над 40 градуса температура, което се счита за смър­тоносно. Получила конвулсии и изпаднала в кома, а след това дишането спряло и сърцето й престанало да работи. Героичните усилия да бъде върната към живот били без­плодни, но медицинският екип продължавал.

Докато се опитвали да я съживят, Шърли преживяла това, което се нарича състояние, близко до смъртта. Ка­то се носела над своето тяло, пресрещнали я ято бели гъ­лъби. Те я повели към струящата в далечината прекрасна светлина. Чувствала се чудесно. По пътя се обърнала и видяла как лекарите и сестрите неистово се суетели около тялото й. Виждала счупените кости толкова ясно, като че гледала през рентген.

Като погледнала отново към мамещата я светлина, по­мислила си: "О, как бих желала птиците да могат да го­ворят."

Тогава чула глас, идещ от светлината. Гласът бил спо­коен и приятен и й казвал, че още не е време.

Шърли възразила:

"Но тялото ми е натрошено. Не искам да се връщам към тази болка."

Тогава гласът отговорил:

"Трябва да се върнеш обратно, за да предадеш посла­нието, че мирът се равнява на любовта, а любовта се рав­нява на мъдростта."

След това поръчали на Шърли да помага на хората и да разнася това послание.

Шърли се върнала към тялото си. Лекарите не може­ли да повярват, тъй като били изминали петнайсет мину­ти, след като сърцето й престанало да работи, след като тя изпуснала последния си дъх...

Шърли не престава да разказва на всички за послани­ето. Семейството й се погрижи да отпечата и постави пла­кати навсякъде в болницата. На плакатите пише: "Мир, Любов, Мъдрост."

Още веднъж Шърли чула гласа, когато лекарите й ка­зали, че е възможно да остане напълно парализирана.

"Не, не е така! — протестирала тя. — Върнете се след половин час и ще ви го докажа."

След като излезли, Шърли затворила очи и си предс­тавила светлината, която видяла по време на нейното със­тояние близко до смъртта. Тогава тя отново чула гласа:

"Твоето изцеление ще дойде отвътре, отвътре навън."

Когато лекарите се върнали в уреченото време, Шър­ли им обявила, че излекуването й ще стане отвътре на­вън. Накарала ги да наблюдават краката й. Скептичните лекари били напълно стъписани, когато Шърли си пом­ръднала крака. Оттогава нейното възстановяване про­дължава.

Според изследване на Галъп повече от осем милиона американци са имали преживяване на състояние, близко до смъртта, включително и много малки деца. Описани­ята на подобни преживявания са много добре документи­рани.

Обикновено личността в близост до смъртта се откъс­ва от тялото си и "наблюдава" спасяването си и връщане­то към живота от някаква точка над него. Скоро тя виж­да ярка светлина или струяща лъчи "спиритическа" фигура, а понякога в далечината се появяват починали близки. Много често разказват, че чуват прекрасна музика и се носят в тунел към светлината или към греещата в лъчи фигура. Няма болка. Вместо това съзнанието е обх­ванато от всеобхватен покой и радост. Повечето хора не искат да се върнат в телата си, но ако техните задачи, за­дължения и дългове на земята още не са приключили, тях ги връщат в телата им и отново изпитват болка и други физически усещания. Но те вече са добили увереност, че животът не свършва със смъртта на физическото тяло. По­вечето вече не се страхуват да умрат.

Реймънд Мууди, доктор по медицина и философия, из­вестен като автор на "Живот след живота", "Отгласи от живот след живота" и "Светлината отвъд", ми разказа за повече от две хиляди интервюта, които бил провел с хо­ра, изживели състояния близко до смъртта. В тях хората описват типичното усещане за кръжене над техните тела. Много от тях знаели какви думи ще произнесат лекарите и сестрите мигове преди те да са изговорени. Когато па­циентите се опитвали да докоснат по раменете присъства­щите от медицинския екип, безплътните им ръце преми­навали през плътните тела. Не можел да се осъществи физически контакт.

— Тогава те се откриват към чувството за трансцендентална реалност — продължи доктор Мууди. — Те се чувстват пропити от любов, когато откриват блестящата светлина.

Една от честите характеристики на състоянието близо До смъртта е прегледът на живота — панорама на собст­вените действия, поведение и постъпки, които по някакъв начин се показват като на екран, в ярки цветове, три из­мерения и извън времето. Освен това наблюдаващият жи­вота си изпитва чувствата на хората, на които е помогнал и които е наранил, които е обичал и мразел. Едно или ня­колко богоподобни същества често съпътстват прегледа на живота.

Доктор Мууди интервюирал пастор, който имал склонност да плаши паството си с огън и жупел в своите проповеди. Щом започнал прегледа на неговия живот, проповедникът видял как едно деветгодишно момче пре­живява адските картини от неговата служба, как трепере­ло от страх на църковната пейка. Проповедникът съвсем бегло познавал това момче, но сега, в състоянието близо до смъртта, той чувствал пълната сила на детския страх и виждал, че ефектът от неговите проповеди е по-скоро антидуховен, отколкото укрепващ духа. И тогава спиритичното създание, което наблюдавало с него живота му, спокойно коментирало видяното:

"Предполагам, че вече няма да правиш ТОВА."

След това пасторът споделил с доктор Мууди:

"Много бях изненадан, че БОГ не одобрява моята те­ология!"

Доктор Мелвин Море, педиатър от Сиатъл и автор на книгата "По-близо до Светлината", внимателно е доку­ментирал състояния близо до смъртта на деца, като съоб­щава за повече от 50 случая само за 1983 година. Прежи­вяванията на децата са подобни на описаните по-горе случаи с възрастни хора. И те описват как напускат тела­та си, влизат в празно пространство и биват привлечени от ярка мамеща ги светлина. Въздействието на състояни­ята близо до смъртта върху децата е еднакво дълбоко и разтърсващо, както и при зрелите хора. Децата научават, че животът има реална цел. Те придобиват способност да "уважават живота и да виждат сложните връзки във Все­лената".

Когато проследил как е преминал животът на пациен­тите му осем години по-късно, доктор Море установил, че децата, преживели състояния близо до смъртта, са ста­нали изключително зрели юноши и са успели да създадат прекрасни отношения в семействата си. Нито едно от тях не бе посягало към наркотици, не бе проявявало антисоциално поведение или сексуални отклонения.

Доктор Кенет Ринг, основател и бивш президент на Асоциацията за изследване на състояния близо до смърт­та, е автор на отличните книги "Живот в смъртта" и "В посока към Омега". Заедно с него доктор Море и доктор Мууди неотдавна изнесоха лекции на медицинската кон­ференция в Лос Анжелис, която бе посветена на преживя­вания, близки до смъртта и след нея. На тази конферен­ция доктор Море съобщи, че някои изследвани от него деца му разказвали за разговорите на лекари и сестри, про­текли, докато извършвали върху тях оперативни проце­си, макар че децата са били в безсъзнание под пълна упойка по същото време.

Той разказа и историята на дете, преживяло състояние близо до смъртта, когато е било на деветмесечна възраст. По-късно, когато станало на три години и половина, детето попаднало на религиозно шествие и видяло изобра­жение на Христос.

"Това не е истинският Христос — възкликнало детето. — Аз видях Христос, когато бях умрял."

Детето описало в подробности как видяло тунел, в чий­то край зърнало "света на светлината" и където то може­ло да "тича и скача заедно с Господа".

"Така то бе видяло небето" — обясни доктор Море.

Той спомена и за три-четири деца, които му разказва­ли, че срещали "души, които чакали в небето да се преро­дят".

"Това ги бе притеснило — беше коментарът на доктор Море, — защото било в противоречие с религиозното им обучение, но те твърдяха, че наистина са срещнали тези души."

Доктор Мууди ми описа един случай, поместен в ре­номирано медицинско списание. Ставало въпрос за дете на по-малко от година, което било върнато към живота в последния момент. Впоследствие малкото момиченце проявявало особено безпокойство, когато било в близост до тунел. Когато станало на три и половина години, ба­ба му заболяла и трябвало деликатно да го предупредят за неизбежната й смърт.

"Дали и баба ще трябва да премине като мене през ту­нела и да види Бога?" — невинно попитало то.

Според изследванията на доктор Ринг, който е профе­сор по психология в университета на Кънектикът, религи­озната ориентация и произход съвсем не са факторите, ко­ито предразполагат хората към преживяване на състояния, близки до смъртта. Всеки може да ги изживее независимо от спецификата на вярата. Той се натъкнал многократно на откритието, че преживелите състояния близо до смъртта, престават да се боят от нея.

"Това не важи за хора в критично състояние, които не са имали преживявания от този характер — твърдеше в лекцията си доктор Ринг. — Почти всеки преминал през състояние близо до смъртта, става вярващ в Бога, дори преди това да е бил атеист. Той развива в себе си ново от­ношение към живота, към природата и околната среда. Такива хора престават да съдят прекалено строго самите себе си, но пък придобиват и по-голямо чувство за съпреживяване към другите. Те стават много по-любещи... любовта е това, което има значение... те придобиват много по-ясна представа за целта. Те са по-духовни."

Доктор Ринг изказа убеждението си, че с бързото раз­витие на технологията за възвръщането към живот все по­вече ще бъдат тези, които са се върнали от границата меж­ду живота и смъртта, ще нараства числото на преживелите състояния близо до смъртта и това ще донесе повече ин­формация за тях.

Хората, описващи смъртта си в минали животи, из­ползват същите образи, съобщават за подобни събития, служат си със същите метафори както децата и възраст­ните, преживели състояния, близки до смъртта. Учудва­щи са съвпаденията, макар че ярките описания на смърт­та в предишни съществувания обикновено идват от пациенти под хипноза, които не са имали никаква предварителна представа от литературата по този въпрос.

Много показателно е как по един и същи начин нас­тъпват промени в ценностите, перспективата и насоката на живота на хора, преживели състояния близо до смърт­та, и тези, възкресили спомени за минали съществувания. Необходимо ли е непременно да сте стигали до граница­та между живота и смъртта, за да узреете за по-голяма ду­ховност, за да се откъснете от грижите на материалния свят? Благотворното въздействие на регресията към ми­нали съществувания ще ви помогне да издигнете своята вътрешна природа към любов и душевен мир, без да сте преживели състояния близо до смъртта вследствие на ка­тастрофа или спиране на сърдечната дейност.

И в двата случая резултатът е опияняващото чувство, че не се боите от смъртта. Вие придобивате новото и твър­до убеждение, че само любовта има истинско значение.

Третият вид психологическа преграда, изразена от оне­зи, които се интересуват от регресията, но не се осмеляват да я преживеят, е страхът от осъждането на твърдения, не-подкрепени с доказателства.

Има ли някакво обективно "доказателство" за мина­лите съществувания? Правени ли са фактически проверки за верността на съобщените подробности от предишни животи?

Такива въпроси възникват понякога и в тези, които ве­че са извиквали спомени чрез регресия.

Иън Стивънсън, професор и почетен председател на психиатричния отдел на университета във Вирджиния, е събрал и документирал повече от две хиляди случая на де­ца, чиито преживявания се свързват с прераждането. Мно­го от тези деца са проявили така наречената "ксеноглосия", т.е. способност да се говори чужд, а често и древен език, който никога не са познавали.

Макар и много малки, тези деца знаели специфични и подробни факти за градове и семейства, отдалечени на стотици и хиляди километри, и за събития, случили се пре­ди десетилетия. Половината от тези деца са от Запада, а . не от Индия, Тибет или други части на Азия, където иде­ята за прераждането е всеобщо приета. Много от подроб­ностите, описани в отделните случаи, са убедително пот­върдени от изследователския екип на доктор Стивънсън.

Въпреки че моята област е психиатрията за възрастни, от време на време към мене се обръщат родители на де­ца, показали памет за предишни животи. Това ми даде възможност да интервюирам деца с подобен опит.

Родителите на едно малко момче ме посетиха, за да ми разкажат, че детето им може да говори френски език. То започнало с цели фрази и изречения, когато било едва две и половина-тригодишно. Възможно ли е това да бъде ге­нетична памет, чудеха се родителите, след като семейст­вото има някакъв далечен френски корен? Но дори и да е така, нито родителите говореха френски, нито детето е контактувало с френски говорещи хора. Нямаха роднини, бавачки, съседи или приятели, които говорят френски език.

След като поразпитах родителите, изказах мнение, че тази способност се основава по-скоро на спомен от пре­дишен живот, отколкото на генетична памет. Казах им, че техният син ми напомня за децата, изследвани от доктор Стивънсън. Твърде възможно бе и той да черпи от колек­тивното несъзнавано или от потока знания от всякакво ес­тество, включително история, езици, архетипови символи и минали събития. Но преди всичко чувствах, че най-ве­роятно бе момчето да е научило френски език в някой пре­дишен живот.

Разтревожена майка, адвокатка по професия, се обър­на към мен, защото нейната четиригодишна дъщеря се държала "странно". Странното поведение на детето започ­нало, след като майката закупила няколко стари монети.

Тя и нейното умно, съвсем нормално дотогава момиче си играли и сортирали монетите, когато попаднали на една особена, многоъгълна тяхна разновидност.

Дъщерята веднага грабнала монетата и казала:

"Познавам я. Не си ли спомняш, мамо, когато бях го­ляма, а ти беше момче, тази монета беше наша. Имахме много като нея."

Дъщерята започнала да спи с монетата и често да го­вори за други времена. Един приятел на семейството, пси­холог, изказал опасение, че детето има психическо разст­ройство. Когато се добрах до повече подробности за случая, с увереност успокоих семейството, че детето няма никакви отклонения, то просто си припомня предишен живот, в който са живели заедно с майка си. С внимате­лен подход и разбиране детето скоро възстанови "нор­малното" си поведение и тревогите на майката се разсея­ха.

Това не са единствените случаи от този род, които аз и други изследователи пазим в картотеките си. Деца, ко­ито спонтанно съобщават за факти, подробности, езици и други индикации за минали съществувания, са убедител­ни примери за тяхната реалност. Те са твърде малки, за да научат отнякъде такива неща. Те не разкрасяват или изкривяват фактите. Това обстоятелство прави информа­цията още по-силно въздействаща.

Знам за едно тригодишно момче, което може да изброи всички видове самолети от Втората световна война и може да опише как ги е пилотирал, когато бил голям.

Има още много примери за този феномен — хиляди са споменати в литературата. Само попитайте някое три­годишно дете дали си спомня, когато е било голям човек. Може би ще се изумите от отговора.

Като опитен психиатър аз инстинктивно сравнявам съ­държанието на спомените от предишни животи на моите пациенти с традиционния психоаналитически материал, какъвто са сънищата със съпътстващата ги деформация и метафоричност. По този начин успях да направя мои соб­ствени открития за източниците на фантазията и метафо­рата, съпоставени с паметта, демонстрирана при възкре­сяване на предишни съществувания.

В моята практика установих, че течащата като поток ярка и многоцветна смесица от действителен опит, метафори и деформации, които са характерни за репресията в предишни животи, много прилича на смесицата, същест­вуваща в сънищата. В един сеанс на регресивна терапия задачата ми често се състои да отделя тези елементи, да ги интерпретирам и да намеря съответен модел на целия пъстър гоблен, така както се прави в традиционния психотерапевтичен сеанс, който задължително включва спо­мени от детството.

Разликата е според моя опит, че в сънищата може би 70 процента от съдържанието се състои от символи и ме­тафори, 15 процента — от памет за действителни събития и последните 15 процента — от деформации и маскиров­ка. Установих обаче, че при възкресяването на предишни животи пропорциите обикновено са твърде различни. Мо­же би 80 процента от опита, придобит в предишни съ­ществувания, съставлява паметта, други 10 процента пред­ставляват символи и метафори, а последните 10 процента — деформации и маскиращо прикриване. Например, ако се връщате към детството си в настоящия си живот и от вас искат да си припомните детската градина, може да си спомните името на своята учителка, дрехите, които сте но­сили, картата на стената, приятелите от онова време или зелените тапети в занималнята. По-нататък може да се окаже, че тапетите в детската градина са били жълти, а зе­лените са били в първи клас. Но това съвсем не влияе вър­ху верността на останалите ви спомени. По същия начин споменът от минали съществувания може да наподобява "историческа новела". Тоест важните ядра на истината могат да бъдат изпълнени с фантазии, измислици, дефор­мации, но същината ще остане непокътната. Същият фе­номен се наблюдава в материала, взет от сънищата и в регресиите в настоящия живот. Това е мливо от същата мелница. В основата на всичко стои истината.

Традиционният аналитик сигурно би си задал въпро­са, дали паметта от минали съществувания не е психоло­гическа фантазия. Паметта от предишни животи не е ли разкрасена прожекция на детството или отглас от прежи­вяна тогава травма?

Опитът, натрупан от мен и други терапевти, които ми писаха за техните случаи, ми подсказва, че това е по-скоро другата страна на медала. Спомени, импулси и енер­гии от минали животи, изглежда, формират или създават модела на детството в настоящия живот. Просто това е ново повторение или наслагване на предишни модели.

Този феномен на вграждания от минали съществувания, които излизат на повърхността в детството и се пов­тарят отново и отново, много наподобява теорията за нев­розата и натрапчивото повторение на Фройд. Според него те се дължат на "скрити" минали травми, които се проя­вяват в актуални симптоми и които трябва да бъдат разбулени, за да се премахнат тези симптоми.

Единственият пункт, по който не съм съгласен с тра­диционния анализ, специално в този контекст, е, че пери­одът, в който Фройд търси симптомите, е твърде ограни­чен, че той трябва да бъде продължен назад и извън настоящия живот, за да се достигне до корена на някои проблеми. Едва тогава се получават ефективни и бързи те­рапевтични резултати.

Дали сте терапевт или пациент, не е задължително да вярвате в предишни животи или в прераждането, за да прилагате регресивна терапия. Както се казва, доказател­ството говори само за себе си. Още повече че един мой колега обича да се шегува:

"Все още не знам дали вярвам в цялата тази история около предишните животи, но я използвам и това наис­тина ми върши работа!"