Леден гамбит

пребори… Споменът за сянката пред вратата ѝ през нощта я завладя отново…
Като студентка бе чула през стената на стаята си гласа на мъж, заплашващ момичето, което живееше в съседната стая. Идваше нощи наред в момента, когато Диан се унасяше в сън, и повтаряше все същите заплахи с нисък, но агресивен глас: че ще я убие, осакати и ще превърне живота ѝ в ад. После се чуваха само приглушените ридания на съседката ѝ ― като тъжно ехо на хиляди други хора, живеещи в самота, и на хиляди други мъки, заключени в тишината на градовете. Диан не знаеше кой бе мъжът (гласът му ѝ бе непознат), не познаваше и живеещото в съседство момиче, с което си разменяха само „добър ден“ и „добър вечер“ или някое и друго банално изречение,
когато се срещнеха по коридора. Знаеше само, че се казва Отили, че кара магистратура по икономика и излиза с един брадат студент, но през повечето време бе сама. Около нея нямаше група приятели. Отили не се обаждаше на майка си или баща си.
Диан не би трябвало да се намесва, случаят не я засягаше, но тя не можа да се въздържи и една нощ тръгна след мъжа, когато той излезе от стаята на съседката ѝ. Откри, че живее в хубава къща и видя жена зад един прозорец.
Можеше да спре дотук. Но продължи да го следи и наблюдава, когато имаше свободно време. Разкри живота му от игла до конец: беше директор на супермаркет, имаше две деца ― на пет и седем години. Залагаше на конни състезания. Самият той пазаруваше в „Глобус“, конкурентна верига магазини. Накрая Диан разбра, че се е запознал със съседката, защото тя работела в неговия супермаркет, за да финансира следването си, и че бе забременяла от него. Оттам идваха и заплахите му ― той искаше любовницата му да абортира. На всичко отгоре имаше и друга любовница ― касиерка на около трийсет години, която прекалено се гримираше и дъвчеше дъвка, докато се закачеше с клиентите. „Влюбен съм в кралицата на супермаркета“, както пееше Брус Спрингстийн. Една вечер Диан написа на компютъра си анонимно писмо, което беше съвсем кратко: „Той никога няма да напусне жена си.“
Месец по-късно научи, че съседката ѝ е направила аборт в дванайсетата седмица ― няколко дни преди крайния срок според швейцарския закон. Не знаеше дали желанието да се бърка в чуждите работи не се дължеше на факта,
че бе родена в семейство, където недомлъвките бяха повече от споделените неща. Зададе си въпроса дали баща ѝ,
строгият калвинист, някога е изневерявал на майка ѝ. Знаеше и обратното, че измежду многото дискретни мъже,
които посещаваха майка ѝ, някои бяха злоупотребили с неудържимото ѝ въображение, за да подхранват надеждите ѝ,
които винаги ѝ носеха разочарование.
Диан се размърда на стола си. Какво ставаше тук? Чувстваше се все по-зле. Нещата се влошаваха, когато се опитваше да свърже в едно информацията, с която разполагаше. Най-лошото от всичко бе престъплението в Сен
Мартен… Ужасно престъпление… Обстоятелството, че по един или друг начин биха могли да го свържат с института, засилваше тревожността ѝ, която изпитваше, откакто бе дошла тук. Съжали, че няма с кого да сподели каквото знаеше и никой, с когото да обсъди съмненията си. Дали да не се обади на най-добрата си приятелка?... Или на Пиер? Дали да не изкаже съмненията си на полицая, водещ разследването? Помисли, че всъщност познаваше единствено гласа и интонацията му. Какво интуитивно усещаше у него? Стрес, напрежение, безпокойство. Но в същото време сила и решителност, дори живо любопитство… Беше рационален и сигурен в себе си. Дори вече си бе изградила представа как изглежда.
– ПРЕДСТАВЯМ ВИ ЕЛИЗАБЕТ ФЕРНЕ, нашата старша медицинска сестра.
Приближи ги висока жена, чиито токове кънтяха по плочите на коридора. Косите ѝ не бяха чак толкова дълги като на Шарлен Есперандийо, но падаха свободно по раменете ѝ. Тя ги поздрави с кимане. Не произнесе нито дума, не се и усмихна. Погледът ѝ се задържа повече от необходимото върху Ирен Циглер.
Серваз забелязва, че младата полицайка сведе очи. Елизабет Ферне имаше вид на властен и рязък човек. Той ѝ
даде около четирийсет години, но можеше да е на трийсет и пет или на петдесет, защото широката ѝ престилка и строгият ѝ вид прикриваха точната ѝ възраст. Серваз отгатна, че тя притежава огромна енергия и желязна воля. Ами

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: