Леден гамбит

– Може да са шестима или пък трийсет ― вметна Есперандийо.
Извади своя зиг зауер и нов пълнител.
– Да се надяваме, че почитат закона ― опита се да се пошегува Самира. ― Убийци, които се измъкват от две места едновременно. Няма такъв случай досега.
– Нищо не доказва, че Ломбар е успял да се измъкне ― каза Серваз. ― Несъмнено е вътре. Затова му е изгодно всички да хукнем към института.
Конфиан мълчеше. Гледаше злобно Серваз. Видяха как Циглер се хвана за бръшляна и бързо запълзя по вратата.
После се хвана за камерата, закрепи я отгоре на вратата и скочи от вътрешната страна. Серваз даде знак на Пюжол и
Симеони да останат на пост заедно с младия следовател. Пое дълбоко въздух и последва примера на Ирен. Справи се далеч по-трудно, а и защитната жилетка под пуловера му тежеше. Последен се изкачи Есперандийо.
Когато скочи на земята, Серваз усети остра болка. Нададе слаб вик. Опита се да пристъпи и болката го прониза.
Беше си навехнал глезена!
– Добре ли си?
– Добре съм ― отвърна сухо.
За да подкрепи думите си, тръгна куцукайки. Болеше го при всяка крачка. Стисна зъби. Провери дали не си е забравил пистолета.
– Зареден ли е? ― попита Циглер, която вървеше до него. ― Вкарай патрон в цевта. Веднага! И дръж пистолета в ръка.
Серваз преглътна. Забележката на Ирен Циглер опъна нервите му докрай. Беше 1 часът и 5 минути. Запали цигара и се загледа към замъка в дъното на алеята с вековни дъбове. Фасадата и побелелите тревни площи бяха осветени.
Заедно с чемширените животни. От малки прожектори, които светеха в снега. Няколко прозореца в централния корпус също бяха осветени. Сякаш ги очакваха...
Нищо не помръдваше. Стигнахме края на пътя!, помисли си Серваз. Замък. Като във вълшебна приказка. Вълшебна приказка за възрастни.
Той е вътре. Не е заминал. Тук ще се разиграе финалът. Така било писано. Още от самото начало.
Под изкуствената светлина замъкът придобиваше фантастичен вид. Бялата му фасада беше величествена. Серваз отново си спомни за думите на Проп. Търсете бялото!
Как не се бе сетил по-рано?!
– СПРЕТЕ
Шофьорът леко обърна глава назад, без да изпуска пътя от очи.
– Моля?
Хиртман допря студения метал на заглушителя до тила на шофьора.
– Спри! ― нареди той.
Мъжът намали скоростта. Хиртман изчака колата да спре и тогава стреля. Черепът на мъжа избухна, пюре от кръв и мозък изцапа горния ляв ъгъл на предното стъкло. Тялото рухна върху волана. Характерната миризма на барут изпълни вътрешността на колата. По стъклото потече кафява слуз. Хиртман си помисли, че трябва да го почисти,
преди да тръгне отново на път.
Швейцарецът погледна към Диан. Тя продължаваше да спи. Махна маската си, отвори вратата и излезе в бурята.
Отвори другата врата и измъкна човека навън. Хвърли тялото в снега. Избърса криво-ляво кръвта в колата и хвана
Диан за глезените. Беше отпусната, но той знаеше, че въздействието на хлороформа скоро ще премине. Настани я на седалката до шофьора и здраво я стегна с колана. Когато седна зад волана, сложи пистолета между краката си. От тялото на жандармериста, хвърлено в снега, се вдигаше пара, сякаш някой го беше подпалил.
В КРАЯ НА ДЪЛГАТА АЛЕЯ С ДЪБОВЕТЕ, пред полукръглата площадка пред замъка Циглер спря. Пронизваше ги леден вятър. Бяха премръзнали. Животните от чемшир, покритите със сняг цветни лехи като сладкиши със захар,
бялата фасада... Всичко изглеждаше нереално...
И спокойно. „Лъжливо спокойствие“ ― помисли си Серваз. Сетивата му бяха нащрек.
На завет, зад последния дъб на алеята, Циглер подаде уоки-токито на Серваз и още едно на Есперандийо.
Авторитетно даде заповедите си.
– Разделяме се. Два екипа. Един наляво, един надясно. След като сте в позиция да ни покривате, влизаме ― и посочи Самира. ― В случай на съпротива се оттегляме и чакаме отряда за бързо реагиране.
Самира кимна и двете бързо пресякоха централната алея и изчезнаха зад втория ред дървета. Серваз изгледа
Есперандийо, който нямаше време да реагира, а само вдигна рамене. Двамата се промъкнаха покрай дърветата от

другата страна и обиколиха полукръглата площадка. Докато се придвижваха напред, Серваз не изпускаше фасадата от очи.
Изведнъж трепна.

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: