Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Движение... Стори му се, че зад прозореца премина сянка. Уоки-токито изпращя. – На позиция ли сте? Поколеба се. Дали наистина бе видял нещо? – Стори ми се, че видях някого на първия етаж, но не съм сигурен. – Добре. Така или иначе, отиваме. Прикривайте ни ― нареди Циглер. Миг и щеше да ѝ каже да изчака. Твърде късно. Двете се спуснаха по заснежената алея и изтичаха по чакъла. Когато минаваха между двата чемширени лъва пред входа, Серваз усети, че кръвта му се смразява. Забеляза отворен прозорец на първия етаж. Видя оръжие в изпъната ръка! Без да се колебае, се прицели и стреля. Малко стъклено прозорче се пръсна на парчета. Но не прозорецът, в който се бе прицелил. Сянката изчезна. – Какво става? ― попита Циглер в уоки-токито. Видя я да се прикрива зад едно от гигантските животни. Което не беше никаква защита. Дори случаен изстрел щеше да я рани. – Внимавай! ― изкрещя той. ― Вътре има поне един въоръжен тип. Канеше се да стреля по вас! Циглер даде знак на Самира и двете се втурнаха към фасадата. Изчезнаха вътре. Господи! У всяка от тях кипеше тестостерон колкото у него и Есперандийо, взети заедно! – Ваш ред е! ― нареди Циглер в уредбата. Серваз изръмжа. Би трябвало да отстъпят и да чакат подкрепление. Въпреки това се втурна напред, следван от Есперандийо. Тичаше към входа, когато вътре отекна серия изстрели. Двамата изкачиха стълбището пред замъка, прескачайки по две стъпала, и се хвърлиха през широко отворената врата. Прикрита зад статуя, Циглер стреляше към вътрешността, а Самира лежеше на пода. – Какво стана? ― извика Серваз. – Обстрелват ни! Серваз недоверчиво огледа редицата тъмни салони. Циглер се наведе над Самира. Ранена в крака. С обилно кървене. Беше оставила дълга диря върху мраморния под. Куршумът бе пробил бедрото, без да засегне феморалната артерия. Падналата Самира притискаше раната, за да намали кървенето. Циглер извади уоки-токито си, за да извика линейка. – Не мърдаме оттук! Чакаме подкрепления ― заповяда Серваз, когато Циглер свърши. – Но те ще дойдат най-рано след час! – Толкова по-зле. Циглер поклати глава. – Ще ти направя стягаща превръзка ― обърна се към Самира. ― Никога не се знае. Може би ще се наложи да стреляш. За няколко секунди с бинт, който извади от джоба си, и с пакет книжни кърпички направи стягаща превръзка. Серваз знаеше, че щом спре кървенето, раненият може да остане дълго време без сериозна заплаха за състоянието му. Взе своето уоки-токи. – Пюжол, Симеони, чувате ли ме? – Какво става? ― попита Пюжол. – Обстрелваха ни. Самира е ранена. Трябва ни помощ. Намираме се на първия етаж в хола на замъка. Положението е критично. – Разбрано. Серваз извърна глава и подскочи. От стената го гледаха главите на половин зоопарк препарирани животни. Мечка. Дива коза. Елен. Позна една от главите ― Фридъм... Конят го гледаше втренчено със златистите си очи. Серваз видя как Ирен се надига и се втурва към вътрешността на сградата. По дяволите! – Остани със Самира! ― извика на помощника си и хукна след нея. ДИАН ИМАШЕ ЧУВСТВОТО, че е спала часове наред. Когато отвори очи, видя път, който се разстилаше пред стъклото, под светлината на фаровете, и хиляди снежинки, които се удряха в колата. Разпозна и светлинките по таблото, мигащи малко вляво. Извърна глава и го видя. За съжаление знаеше, че не сънува. Той забеляза, че се е събудила, и грабна пистолета, скътан между краката му. Както шофираше, го насочи към нея. Не каза нито дума. Диан мислено си зададе въпроса къде и кога ще я убие. И как. Щеше ли да свърши като другите му жертви, десетките други, които никога не бяха открити, на дъното на някоя дупка в гората... Почувства сковаващ ужас. Като хванато в капан животно. Перспективата ѝ се стори непоносима и след страха усети как в гърдите ѝ се надига вълна от гняв и воля за борба. Заедно с хладна решимост, ледена като времето навън. Щом щеше да мре, нямаше да се предаде като жертва. Щеше да се бие, да се бори, да продаде скъпо кожата си. Това копеле не знаеше какво го чака! Трябваше да издебне подходящ момент. Непременно щеше да се появи такъв. Важното е да бъде готова... Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|