Леден гамбит

парализира зрението му. Ужасен взрив разтърси залата, шокова вълна се блъсна в тялото и тъпанчетата му, като завъртя помещението пред очите му. Загуби ориентация.
Докато идваше на себе си, изскочиха два силуета. Получи ритник в челюстта и хвърли оръжието си. Обърнаха го с лице към пода и усети студената стомана на белезниците. В този момент видя пламъците. Бяха обхванали и подиума. Господарят му беше изчезнал. Ото не се съпротивляваше. На младини бе служил като наемник в Африка под командването на Боб Денар и Дейвид Смайли
54
, някъде през шейсетте години на ХХ век. Познаваше жестокостта на колониалните войни. Бе измъчвал хора, бяха измъчвали и него. После премина под командването на
Анри Ломбар, суров мъж като него, а сега служеше на сина му. Трябваше да стане нещо изключително, за да го впечатли...
– Вървете си го начукайте! ― изрече първата ругатня, за която се сети.
ЛИЦАТА ИМ ГОРЯХА на фона на отблясъците от огъня. Пламъците, обхванали центъра на залата, рисуваха черни ленти по тавана. Скоро нямаше да могат да дишат.
– Пюжол, Симеони ― нареди Цилер, ― отведете го в микробуса!
Обърна се към Серваз, който съзерцаваше пламналия подиум. Огънят разрушаваше тялото в ковчега, но той имаше време да види младото лице и дългите руси коси.
– Боже мой! ― прошепна Циглер.
– Видях гроба ѝ на гробището ― каза Серваз.
– Значи е празен. Как са успели да я запазят толкова дълго? Балсамирана ли е?
– Нямаше да е достатъчно. Само че Ломбар разполага със средства. А има и начини.
Серваз продължаваше да гледа ангелското лице, което пламъците превръщаха в купчина овъглена плът, кости и съскащ силикон. Усещането му за иреалност стана още по-пълно.
– Къде е Ломбар? ― попита Циглер.
Серваз излезе от вцепенението си и посочи с брадичка малка врата от другата страна на помещението. Обиколиха кръглата зала, долепени до стените, за да се предпазят от топлината на кладата, и минаха през вратичката.
Още едни стълби. Водеха навън. Бяха по-тесни и по-зле поддържани. От сив камък, изцапани от черни следи.
Излязоха откъм задната страна на замъка.
Вятър. Сняг. Буря. Нощ.
Циглер се спря и наостри уши. Плътна тишина. Като се изключи вятърът. Пълнолуние. Луната се показваше и скриваше зад облаците. Серваз се вторачи в движещите се сенки на дърветата в гората.
– Там ― каза Циглер.
Откриха тройна следа на моторна шейна, която правеше пътека и оставяше вдлъбнатина по пътя си. Надвиснаха облаци и браздите изчезнаха.
– Твърде късно. Избягал е ― каза Серваз.
– Знам къде води тази пътека. На два километра оттук има леден циркус. Пътеката стига дотам, после се изкачва в планината, пресича една клисура и слиза в друга долина. Оттам минава път за Испания.
– Пюжол и Симеони могат да го подгонят.
– Ще трябва да направят отклонение от петдесет километра. Ще стигне на мястото преди тях. Вероятно там го чака кола...
Циглер забеляза дървена постройка до гората. Следите на моторната шейна тръгваха оттам. Отвори вратата и щракна електрическия ключ. Вътре имаше още две моторни шейни и табло с ключове, ски, ботуши, каски и черни грейки, закачени на стената. Жълтите им светоотражателни ленти блестяха на лампата.
– Боже мой! ― извика Циглер. ― Интересно дали има разрешително!
– Какво искаш да кажеш?
– Използването на този вид шейни е строго регламентирано ― обясни тя, докато откачаше една от ватираните грейки.
– Какво правиш?!
– Облечи това!
Сочеше му втората грейка и чифт ботуши. Серваз се поколеба. Сигурно имаше и друг начин. Например заграждения по шосето... Но силите на реда бяха мобилизирани в института... И щом веднъж се окажеше от другата страна, Ломбар щеше да бъде в безопасност, защото сигурно е предвидил всяка подробност... Ирен порови из ключовете на таблото, после избута дългата шейна навън. Запали фара, но се върна в постройката да вземе две каски и два чифта ръкавици. Серваз се бореше с твърде голямата грейка, а и защитната жилетка му пречеше.
– Слагай каската и ръкавиците и се качвай ― изкрещя тя, за да надвика шума на четиритактовия двигател.

Задъхан, Серваз надяна червено-бялата каска, нахлузи качулката на грейката и излезе. В това облекло приличаше на астронавт или на несръчен пингвин.
Навън бурята беше поутихнала. Вятърът бе отслабнал, а в светлинния тунел, издълбан от фара на шейната,
снежинките не бяха толкова многобройни. Серваз натисна бутона на уоки-токито.
– Венсан, как е Самира?
– Добре е, но оня тип е много зле. Линейките ще бъдат тук след пет минути. Вие как сте?
– Нямам време да обяснявам. Остани с нея!
Серваз прекъсна връзката, спусна визьора на каската и несръчно възседна седалката зад Циглер. Отпусна гръб върху облегалката. Циглер потегли веднага. В единствения лъч светлина снежинките бързаха към тях като падащи звезди. Стволовете на дърветата, побелели само от северната страна, пробягваха устремно покрай тях. Машината ловко се движеше по очертаната пътека, съскаше върху снега и ръмжеше с мощния си мотор. Облаците отново се разкъсаха и под светлината на луната Серваз видя над дърветата близките планини.
– ЗНАМ ЗА КАКВО МИСЛИТЕ
,
ДИАН
!
Дълбокият му дрезгав глас стресна потъналата в размисъл Диан.
– Питате се по какъв начин ще ви убия. И отчаяно търсите изход. Дебнете момента, когато ще допусна грешка.
Съжалявам, но трябва да ви кажа, че това няма да се случи. Следователно ще умрете тази нощ.
При тези думи тя усети студ, който се спусна от главата към корема ѝ и после стигна до краката. Преглътна, но болезнена буца бе заседнала в гърлото ѝ.
– Или може би не... Може би в крайна сметка ще ви пощадя живота. Не обичам да ме манипулират. Елизабет
Ферне може и да съжалява, че ме е използвала. Тя обича последната дума винаги да е нейна, но този път може да изпита жестоко разочарование. Ако ви убия, няма да се насладя на подобна победа. Може би в това се състои

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: