Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| вашият шанс, Диан. Все още не съм решил. Лъжеше... Беше взел решение. Това нашепваше целият ѝ опит на психоложка. В момента просто представяше една от извратените си игри, една от хитрините си: да озари с лъч надежда жертвата, а после да ѝ го отнеме. За да я унищожи напълно. Да, така беше: опитваше се да си достави поредното извратено удоволствие... Първо ужас, после надежда, а в последния момент ― най-черно разочарование и отчаяние. Изведнъж млъкна и се вслуша в съобщение по радиото. Диан също се опита да слуша, но в мислите ѝ цареше невероятен хаос. Не можеше да се съсредоточи в новините, съпроводени с пращането на радиото. – Излиза, че там горе нашите приятели, жандармеристите, са претоварени с работа. Направо са смазани. Диан гледаше пейзажа през прозореца на колата: пътят беше тесен и побелял от сняг, но се движеха с прилична скорост, защото колата беше със зимни гуми и вериги. Нищо не нарушаваше белотата на снега освен дърветата и скалите, които са мяркаха тук-там. В далечината, на фона на нощното небе, се очертаваха високи планини. Диан видя процеп между върховете. Може би пътят минаваше оттам. Погледна го още веднъж. Огледа мъжа, който щеше да я убие. През ума ѝ се прокрадна мисъл, ясна като леден сталактит под блясъка на лунна светлина. Бе се излъгал, като я уверяваше, че няма да допусне грешка. Искаше само да пречупи волята ѝ, да я принуди да се отпусне в ръцете му с надеждата, че ще я остави жива. Беше се излъгал. Диан нямаше да постъпи така. ИЗЛЯЗОХА ОТ ГОРАТА И СЕ ПЛЪЗНАХА покрай две редици преспи. Серваз разбра, че навлизаха в циркуса ― гърло с грамадни размери. Сети се за архитектурата за гиганти, която бе открил на идване. Тук всичко беше прекомерно: пейзажите, страстите, престъпленията... Бурята грубо поднови силата си и ги засипа със снежни парцали. Циглер се бе вкопчила в кормилото, наведена зад несигурната плексигласова защита, за да избегне студения вятър. Серваз също беше приведен, за да се възползва от малкия завет, който му осигуряваше Ирен. Ръкавиците и ватираната грейка не бяха достатъчни, за да го стоплят. Режещият вятър го пронизваше. Само защитната жилетка малко го предпазваше от студа. На моменти шейната скачаше ту вляво, ту вдясно, подобно на побъркан бобслей, и на Серваз всеки път му се струваше, че се преобръщат. Въпреки поривите на вятъра видя, че се приближават към ледения амфитеатър, осеян със стъпалца и ледени пътечки. С настъпването на зимата повечето водопади се бяха превърнали в приказни ледени свещи. Отдалеч приличаха и на восъчни пътеки. Когато пълната луна изскочи от облаците и освети пейзажа, от тази красота Серваз сякаш онемя. Наоколо витаеше магичното усещане за застинало и неподвижно време. – Виждам го! ― извика той. От другата страна на ледения циркус се движеше удълженият силует на моторна шейна, която се изкачваше по склона. Стори му се, че съзира пътека, която вървеше към голяма отворена пукнатина между скалите. Шейната вече беше по средата на склона. Облаците отново се разтвориха и луната пак се появи. Млечната ѝ светлина заля амфитеатъра и очерта всяка подробност от скалите и леда. Серваз вдигна очи. Силуетът беше изчезнал под сянката на една скала. Появи се от другата страна, ярко очертан под лунния прожектор. Наведе се и се вкопчи в кормилото, докато шейната с яростния си мотор се покатери по планинския склон. Когато и те преминаха през ледената пукнатина, се озоваха отново сред ели. Ломбар беше изчезнал. Следата от шейната му се изкачваше на зигзаг в гората. Вятърът свиреше и набезите му станаха още по-страшни. Заслепи ги сиво-бяла завеса. Светлината на фара подскачаше по нея. Серваз трепереше от студ, но по гърба му течеше пот. – Къде е? ― извика Циглер. ― Откъде е минал, по дяволите?! Серваз отгатна напрежението на Ирен. Всичките ѝ мускули бяха опънати, за да управлява шейната, но у нея се надигаше и ярост към Ломбар, който без малко не я изпрати в затвора. Беше ги използвал. За миг Серваз се замисли дали Ирен преценява трезво ситуацията и няма да вкара и двамата в нова смъртоносна клопка. Минаха през тесен проход и започнаха да се спускат. Бурята стихна и планините се изправиха като въоръжени гиганти, готови да присъстват на нощната схватка. Изведнъж го забелязаха. На стотина метра по-надолу. Бе изоставил пътеката и захвърлил шейната в снега. Превит на две, почти докосваше с ръце земята. – Има сърф! ― изкрещя Циглер. ― Ах, мръсникът му с мръсник! Ще ни се изплъзне! Серваз видя Ломбар, застанал на скално възвишение. Спомни си спортните му подвизи. Дали с моторната шейна ще могат да го следват по-нататък, но съобрази, че ако беше така, той не би зарязал своята. Циглер започна да слиза по оставената от шейната на Ломбар следа. На Серваз му се стори, че и двамата ще паднат някъде встрани. Изведнъж го видя рязко да се обръща с протегната към тях ръка. – Внимавай! Ще стреля! Серваз не би могъл да каже какво точно направи Циглер, но шейната се обърна и той падна по гръб в снега с глава между краката. Блесна светкавица и отекна изстрел. Ехото пое и усили звука, който се върна към планината. Последва втори, трети... Стрелбата и ехото се сляха. Настана тишина. Серваз чакаше, потънал в снежна дупка. Циглер лежеше до него с изваден пистолет, който по някаква причина бе решила да не използва. Последното ехо все още се носеше във въздуха, когато се чу друг шум, сякаш роден от първия ― силно пращене. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|