Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Нещо не вървеше както го бяха предвидили. Изправи се и избърса брадичката си. Лицето ѝ бе обляно в кръв. Залитайки, тръгна към изхода. СЕРВАЗ СТОЕШЕ ПРЕД РЕШЕТЪЧНАТА ВРАТА на замъка. До него бяха Майар, Циглер, Конфиан и Кати д’Юмиер, Есперандийо, Самира, Пюжол и Симеони. Отзад се виждаха три блиндирани жандармерийски микробуса, пълни с въоръжени мъже. Серваз позвъни два пъти на вратата. Напразно. – Е, какво правим сега? ― попита Кати д’Юмиер, като търкаше ръце, за да се стопли. – Никой не отговаря. Толкова бяха отъпкали снега покрай вратата на замъка, че стъпките им се пресичаха и заличаваха. – Невъзможно е да няма никого ― каза Циглер. ― Дори Ломбар да не е тук, има охрана и персонал. Значи не искат да отворят. От устата им излизаше пара, разпръсквана от бурния вятър. Прокурорката погледна часовника си. Беше нула часът и 36 минути. – Всички ли са по местата си? ― попита тя. След по-малко от пет минути щеше да започне претърсването на апартамента на Ломбар в Осми парижки район, до площад „Етоал“. Там, на ъгъла, мръзнеха двама цивилни ― доктор Кастен и нотариусът метр Гамбел, извикани като свидетели, ако собственикът на апартамента отсъства. Прокурорката беше изтъкнала спешността на акцията, защото се страхуваше, че през нощта, след като Сен Сир бе нападнал Серваз, могат да изчезнат доказателства. – Майар, попитайте онези в Париж дали са готови. Мартен, как се чувствате? Имате изтощен вид. Можете да изчакате тук и да оставите на капитан Циглер да ръководи операцията. Тя ще се справи. Майар се упъти към микробусите, а Серваз усмихнат гледаше Кати д’Юмиер. Боядисаните руси коси и шалът ѝ се вееха в бурята. Очевидно гневът и негодуванието ѝ бяха надделели над кариеристичната обиграност. – Ще се оправя ― рече той. От вътрешността на единия микробус се чуваше тревожният глас на Майар: – Ама нали ви казвам, че не можем да направим нищо. Какво? Къде! Да. ЩЕ ИМ КАЖА ВЕДНАГА! – Какво става? ― попита Д’Юмиер, като видя притеснението му. – Пожар в института! Паника. Нашите хора са там и заедно с пазачите се опитват да попречат на пациентите да се измъкнат. Охранителната система не работи. Трябва да изпратим там всичките си хора. Спешно! Серваз се замисли. Това не можеше да е случайно. – Отклоняват вниманието ни ― заключи той. Кати го изгледа сериозно. – Знам ― отвърна без емоции и се обърна към Майар. ― Какво точно казаха? – Че институтът гори. Че всички пациенти са навън и са под наблюдението на пазачите и на нашия екип. Ситуацията се влошава с всяка минута. Явно мнозина от пациентите са се възползвали от случая да избягат. Опитват се да ги хванат. Серваз пребледня. – Ами пациентите от отделение А? – Не знам. – В този сняг и студ няма да стигнат далеч. – Съжалявам, Мартен, но има нещо извънредно спешно ― отсече Д’Юмиер. ― Оставям ви екипа, но изпращам повечето хора горе. Ще поискам подкрепления. Серваз погледна Циглер. – Оставете ми и капитан Циглер ― каза той. – Искате да влезете вътре ли? Може да има въоръжени лица! – Или пък няма никого... – Оставам с майор Серваз ― намеси се Циглер. ― Не вярвам, че сме застрашени. Ломбар е убиец, но не и гангстер. Д’Юмиер изгледа поред членовете на екипа. – Много добре. Конфиан, останете с тях. Но без изцепки. При най-малката тревога ще изчакате подкрепленията. Разбрахме ли се?! – Останете тук ― каза Серваз на Конфиан. ― Ще ви повикам за обиска, щом пътят се освободи. Ще влезем само ако не е опасно. Конфиан мрачно кимна, а Кати д’Юмиер отново погледна часовника си. – Добре, потегляме към института ― и тръгна към колата. Видяха как Майар и жандармеристите се качват в микробусите. Потеглиха след минута. КОГАТО МЕТАЛНАТА ВРАТА СЕ ОТВОРИ , жандармеристът, който наблюдаваше аварийния изход от подземието, сложи ръка върху спусъка на автомата си. Видя много висок мъж в бяла престилка на санитар и маска с филтър да изкачва стъпалата, носейки на ръце безжизнена жена. – Прилоша ѝ ― изхриптя мъжът през маската. ― Заради дима... Имате ли кола? Линейка? Трябва да я види лекар. Бързо! Жандармеристът се поколеба. Повечето от пациентите и пазачите се бяха събрали от другата страна на сградата. Не знаеше дали сред тях има лекар. Беше му заповядано само да пази този изход. – Трябва да бързаме! ― настоя мъжът. ― Вече опитах да я реанимирам. Всяка минута е ценна! Имате ли кола? Да или не?! Под маската гласът на мъжа беше сериозен, почти тържествен, дълбок и авторитетен. – Ще потърся някого! ― рече жандармеристът и се затича. След минута пред сградата се появи кола. Жандармеристът слезе от мястото до шофьора, а шофьорът махна на Хиртман да се качи отзад. Хиртман настани Диан върху седалката и колата потегли. Заобиколиха сградата и швейцарецът видя познати лица: пациенти и персонал, струпани недалеч от пожара. Пламъците бяха обхванали значителна част от института. Пожарникари разгъваха поредния маркуч от нова противопожарна кола. Маркучите на другите коли изригваха потоци пенеста вода. Бяха закъснели. Нямаше да спасят сградата. Пред входа санитари спускаха носилка на колела. Докато сградите на института оставаха назад, през противодимната маска Хиртман оглеждаше тила на шофьора и опипваше пистолета в джоба си. – КАК ЩЕ ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ ОГРАДАТА ? Серваз огледа решетъчната врата. Солидно ковано желязо. Само тежка блиндирана кола би могла да го преодолее. Обърна се към Циглер. Тя посочи бръшляна, изпълзял върху едната страна на вратата. – Оттам. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|