Лекарство – определение, източници за получаване на лекарствата
Етапи при създаване на нови лекарства
Изтегляне 369 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- III фаза
- Клиничен етап.
- I фаза (пилотно изследване)
| Етапи при създаване на нови лекарства
▲Предклиничен етап. Условно се разделя на 4 фази. През I фаза се извършва насочен синтез на ново химично съединение, изолира се от природен произход индивидуално биологично активно вещество или се получават различни екстракти; прави се полусинтеза на ново съединение на базата на природни продукти. Прeз II фаза се определя средната смъртна доза (LD50) при различни начини на въвеждане на веществото върху гризачи и други животни. Средната смъртна доза предизвиква в първите 24 h след нейното приложение смърт при 50% от опитните животни. Фармакологичните изследвания върху опитни животни се провеждат най-често като изследваните вещества се прилагат в дози, представляващи обикновено 5% или 10% от LD50. П рез същата фаза се извършва ориентировъчно фармакологично изследване (скрининг) на веществото най-често в експерименти с имбредни бели плъхове и мишки с цел установяване на неговите ефекти върху отделни системи (нервна, сърдечно-съдова, дихателна, СЧТ и др.). Особено подходящи са животни с определени заболявания (артериална хипертония, захарен диабет, безвкусен диабет и др.), създадени посредством генетична селекция (фиг. 1). Мишките и плъховете са подходящи поради краткия им репродуктивен цикъл – 21 до 28 дни. През III фаза се провеждат сравнителни изследвания за фармакодинамиката и фармакокинетиката на веществото с утвърдени (референтни) в клиничната практика лекарства. През IV фаза се проучва субхроничната (≤ 3 мес.) и хроничната (≥ 6 мес.) токсичност на веществото. Провеждат се също специализрани изледвания за мутагенност, канцерогенност, имуногенност, тератогенност, влияние върху лактацията и др. ▲Клиничен етап. Клинични изпитвания на нови лекарства се правят със съгласие на съответни етични комисии към университетските болници в съответствие с Декларацията от Хелзинки (1975), регламентираща правото на пациента доброволно да се включва, както и да напуска по своя воля и по всяко време клиничното изследване, без да дава обяснения на своя лекар. Лекарят отговаря юридически за здравeто на пациентите си и за достоверността на своето експертно мнение, oтносно терапевтичните предимства на изследваните лекарствени продукти. На бременни жени не се правят клинични изпитвания. В ход са дискусии за изработване на правила за клинични изпитания на нови лекарства при деца. През I фаза (пилотно изследване) се определя диапазонът на поносимите дози и се изучава кинетиката на потенциалното лекарство при еднократно или многократно въвеждане на 12–15 здрави доброволци. Общо правило е да се започне с еднократна доза, представляваща 5 или 10% от максимално поносимата еднократна доза в mg/kg за животинския вид, показал най-висока чувствителност. Клиничната апробация на токсични (напр. противотуморни) препарати, обаче, се провежда само на възрастни пациенти със съответните показания. През II фаза се провежда рандомизирано (непреднамерено) изпитване на препарата върху 150–500 болни от съответното заболяване, подбрани по определени критерии. Обикновено изпитването започва по т. нар. открит метод (open trial) и продължава като двоен (double blind test) или троен сляп опит с плацебо или с референтен препарат. При двойния сляп опит пациентът и лекуващият лекар не знаят изследваният препарат истински ли или плацебо. При тройния сляп опит и статистикът не знае кави продукти приемат пациентите − плацебо или потенциалното лекарство. Референтният препарат се използва освен с цел за сравнение още и в случаите, когато съответното заболяване (инфекция, неоплазма, захарен диабет, тежка психоза) не позволява прилагането на плацебо. Плацебото е индиферентно вещество в лекарствена форма, имитираща изследвания препарат. Плацебо ефектът се дължи на очаквания от пациента лечебен ефект и е обусловен психогенно. При някои заболявания (язвена болест, бронхиална астма, артериална хипертония) плацебо ефектът е ≥ 50%. През III фаза се прави разширено изпитване, обхващащо ≥ 1000 болни. То се провежда като двоен сляп опит и като контролиран кръстосан опит (crossover test) с редувано прилагане на новия препарат и утвърден (референтен) препарат за доказване на предимства по отношение на терапевтична ефективност и поносимост. Проучват се също в лекарствените взаимодействия и нежеланите лекарствени реакции (НЛР). Тази фаза се реализира обикновено като мултицентрично (многоцентрово) изпитване под ръководството на специализирано научно учреждение. В края на тази фаза се прави метанализ и при доказана ефикасност и безопасност новият препарат се регистрира и въвежда в клиничната практика. През IV фаза (постамркетикова фаза) наред с рекламирането на новото лекарство се събират клинични данни за късно проявяващи се НЛР, лекарствени взаимодействия и евентуално нови терапевтични ефекти. Например антиагрегантният ефект на аспирина е открит в клинични условия много след въвеждането му в практиката (1899). Създаването на едно оригинално и конкурентно лекарство продължава често 8–10 г. То е резултат от проучването на 8000 до 10 000 биологично активни вещества и струва над 1 млрд. USD. Скъпо струва и създаването на лекарствата за лечение на редки, най-често генетични заболявания, т. нар. “Orphan Drugs” – лекарства-сираци. При създаването и внедряването на нови лекарства през последните години е налице тенденция към повишаване на вложените средства за един качествено нов препарат, както и тенденция към намаляване броя на оригиналните високоефективни препарати, въведени в света за една година. Например при създаване на препарата Viagra® (силденафил) фармацевтичната компания "Pfizer" e изразходвала около 2.4 млрд. USD. Изтегляне 369 Kb. Сподели с приятели:
|