Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г. Нередактиран превод

ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

СВОБОДНОТО-МАСОНСТВО И ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ ІІ

Нещата, ко­ито ще ра­зис­к­ва­ме днес до­се­га не са би­ли ра­зис­к­ва­ни пред жени. Следователно, аз пра­вя ед­на дос­та храб­ра крачка, ка­то ви го­во­ря за те­зи неща. Обаче, спе­ци­фич­ни окул­т­ни те­че­ния пра­вят то­ва не­об­ходимо.

Вътре в те­зи те­че­ния има ня­кои не­ща от ин­тим­на­та природа, ко­ито доскоро, не мо­же­ха да бъ­дат спо­ме­на­ва ни в при­със­т­вие на жени, по­ра­ди това, че окул­т­но­то братство, чи­ято за­да­ча бе да под­х­ран­ва те­зи ин­тим­ни неща, има­ше стро­го правило, да не при­ема ни­как­ви же­ни ка­то членове. Онова, ко­ето те има­ше да вър­шат в све­та не мо­же­ше да бъ­де вър­ше­но в сът­руд­ни­чес­т­во с жен­с­кия елемент. До не­от­дав­на то­ва пра­ви­ло стро­го се спазваше. Днес един­с­т­ве­на­та въз­мож­ност да се съз­да­де ед­но рав­но­ве­сие меж­ду два­та по­ла съ­щес­т­ву­ва са­мо в Теософското Обще- ство. Тук на­ис­ти­на е един­с­т­ве­но­то място, къ­де­то те­зи не­ща се ра­зис­к­ват пред жени.

Питаме се: Защо е нас­та­на­ло то­ва от­де­ля­не на по­ло­ве­те - ко­ето е въз­п­ри­ело та­ка­ва гро­тес­к­на фор­ма в Ложи­те на Свободното Зидарство? Ако чо­век ис­ка да раз­бе­ре за­що то­ва от­де­ля­не на­ис­ти­на е ста­на­ло навик, не­об­хо­ди­мо е да се из­пол­зу­ва ед­на дос­та гро­тес­к­на метафора: Когато две си­ли во­юват по­меж­ду си би би­ло глупаво, ако ге­не­ра­лът на ед­на­та стра­на раз­к­рие сво­ите пла­но­ве за по­бе­да на неп­ри­ятел­с­кия ге­не­рал пре­ди за­поч­ва­не­то на битката. Би би­ло съ­що­то ка­то да пре­да­деш соб­с­т­ве­но­то си оръ­жие на неприятеля, ако же­ни би­ха би­ли при­ема­ни в Свободното-Ма- сонство. Защото се ка­сае до вой­на за сво­бод­ни­те масони, вой­на на­исти­на сре­щу жен­с­кия дух ка­то такъв. Тази вой­на бе­ше необходима, да, оку- л­т­но­то Свободно-Масонство бе ос­но­ва­но точ­но за та­зи цел. Ето за­що е бил на­ви­кът да се го­во­ри за окул­т­ни не­ща по­от­дел­но на два­та пола.

Първо, тряб­ва­ло да се на­ме­ри форма, под ко­ято те­зи не­ща да мо­гат да се го­во­рят на жени.

Основаването на Свободно-Масонство ле­жи на­зад в да­леч­но­то минало. Това ста­на в на­ча­ло­то на 4-та­та Култур­на Епоха на на­ша­та съв­ре­мен­на 5та /Следатлантска/ Коренна Раса. Старият Завет, кой­то да­ва обяс­не­ния на те­зи не­ща бе за­пи­сан по съ­що­то оно­ва време. Казва ни се, че вис­ши ду­хо­ве са да­ли от­к­ро­ве­ние на Мойсей, ко­ето той записал. Знанието за вис­ши­те не­ща ве­че съ­щес­т­ву­ва­ше оба­че мно­го по­-­от­ра­но и се пре­да­ва-

Трябва да се съгласим, че вся­ко нещо, ко­ето се случ­ва на фи­зи­чес­ко­то по­ле тряб­ва да пре­пов­та­ря по­-ран­ни сте­пе­ни по спе­ци­ален начин. На зе­мя­та ви­на­ги има ед­но пре­пов­та­ря­не на случ­ки от по­-ранш­ни времена. В своя жи­вот пре­ди раж­да­не чо­ве­кът тряб­ва да пре­ми­не през степените, ко­ито той ня­ко­га е пре­жи­вял със своето тъ­по жи­во­тин­с­ко съз­на­ние в по­-ранш­ни времена. Така нап­ри­мер Ренесансовият пе­ри­од на Средните Ве- кове бе­ше ед­но пре­пов­то­ре­ние на древ­ног­ръц­ки­те времена. Ние съ­що та­ка от­к­ри­ва­ме та­ки­ва пре­пов­то­рения и при пла­нет­ни­те събития. Преди нас­то­яща­та зе­мя да ста­не онова, ко­ето е днес, тя е тряб­ва­ло да пре­повто­ри по­-п­ре­диш­ни състояния, пред да мо­же да ста­не са­мос­то­ятел­на плане- та, всъщ­ност на­ша­та зе­мя в 4-я Кръг. Така ви­на­ги ко­га­то тряб­ва да се по­яви не­що но­во на земята, по­-ран­ни­те сте­пе­ни тряб­ва ви­на­ги да бъ­дат пре­пов­та­ря­ни под ед­на но­ва форма. Така чо­веш­ки­ят дух през 5-та­та Ко- ренна Раса, на­ша­та нас­то­яща Раса, е из­ра­бо­ти­ла ед­но пре­пов­то­ре­ние на случ­ки­те на Лемурийската Коренна Раса /3-та­та Раса/, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то все още е би­ло ед­но­по­ло­во и след то­ва е ста­на­ло двуполово. Това е, има­ло го­ля­мо вли­яние вър­ху ду­хов­но­то развитие. В 3-та­та Подраса на 5-та­та Коренна Раса, Египтовавилонския период, има­ло е прог­ре­сив­но пре­пов­то­ре­ние в об­лас­т­та на ду­хов­ния жи­вот на онова, ко­ето се е случ­ва­ло фи­зи­чес­ки на чо­века от Лемурийски времена.

Преди да има от­дел­но мъж­ко и женско, две­те би­ли съчетани; след то­ва два­та по­ла се от­де­ли­ли един от друг.

Що се от­на­ся до ду­хов­но­то раз­ви­тие има­ме след­ни­те случ­ва­щи се не­ща през 5-та­та Коренна Раса.

В пър­ва­та Следатлантска епо­ха в древ­но­ин­дийс­ка­та кул­ту­ра всич­ко все още е би­ло на ед­но по­-ви­со­ко равнище, от­кол­ко­то фи­зи­чес­ко­то поле. Първоначалната ин­дийс­ка мъдрост, ко­ято е клон от пър­ва­та Следатлант- ска кул­ту­ра е, го­во­рей­ки духовно, пър­вич­но свър­за­на не с нас­то­ящо­то фи­зи­чес­ко поле, а с ус­ло­ви­ята на онова, по­-ранш­но време, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то все още е би­ло съ­че­та­но мъжко-женско. Следователно по оно­ва вре­ме мал­ко вни­ма­ние се е об­ръ­ща­ло на съ­щес­т­ву­ва­не­то на от­дел­ни­те полове. Нямало е въп­рос за ду­алисти­чен прин­цип в това; то­ва въз­ник­ва са­мо през след­ва­ща­та Подраса. Ведите при­над­ле­жат на мно­го по­-къс но време. Вече във 2-та Подраса има­ло е ед­на го­ля­ма схизма, разкол. Външният из­раз на то­зи раз­кол е об­рису­ван за нас в Стария Завет мно­го хубаво. В Битие то­ва е ка­за­но мно­го кра­си­во и ясно: Преди Йяхве да създа­де човека, той нап­ра­вил плодове, жи­вот­ни и т.н. на земята, и са­мо след то­ва съз­дал човека, Адам, ко­го­то след то­ва той раз­де­лил на два пола.

Този раз­каз по­чи­ва на окул­т­ни въз­п­ри­ятия за фи­зи­чес­ки­те факти. Раз- бира се, ця­ла­та окул­т­на мъд­рост представ­ля­ва ед­но съ­от­но­ше­ние меж­ду фи­зи­чес­ки съ­би­тия и по­-къс­на ду­хов­на мъдрост; тъй ка­то фи­зи­чес­ки­те съ­би­тия въз­ник­ват от бо­жес­т­ве­на­та мъдрост, а мъд­рос­т­та по­-къс­но въз­ник­ва от фи­зи­чес­кия живот, от чо­века. Тук има ед­на връз­ка меж­ду мъд- рост, въз­п­ри­ятие и фи­зи­чес­ки живот.

Цялата оп­ло­дя­ва­ща сила, чрез ко­ято се съз­да­ва един нов чо­век ня­ко­га е би­ла съ­че­та­на в един пол. Кой пол мо­же да има на­й-­го­ля­ма пре­тен­ция за де­те­род­на­та сила? Това е жената. Следователно Зевс, кой­то е бил обожа­ван ка­то ба­ща на чо­веш­ка­та раса, в на­й-д­рев­на­та гръц­ка ми­то­ло­гия е бил изоб­ра­зя­ван с жен­с­ки гър­ди /*2/. Зевс, ка­то свръх­чо­веш­ко съ­щес­т­во е бил по­-б­ли­зо до жен­с­кия пол. Женският пол е бил първият, по­-ранш­ни­ят и по оно­ва вре­ме е имал у се­бе си си­ла­та да въз­п­ро­из­веж­да един за­вър­- шен чо­веш­ки индивид. Тази раз­м­но­жи­тел­на си­ла се на­ми­ра вът­ре в ед­но чо­веш­ко съ­щес­т­во от не­раз­де­лен пол, ко­ето се приб­ли­жа­ва в сво­ята вън- ш­на фор­ма по­ве­че към женската. В то­ва ед­но­по­ло­во чо­веш­ко съ­щес­т­во оп­ло­дя­ва­щи­ят принцип бил мъдрост, са­ми­ят дух; и оп­ло­дя­ва­не­то на жен­с­кия дух чрез вдъх­но­ве­ние на мъд­рост е ед­но по­-къс­но пре­пов­то­ре­ние на това. Това чо­веш­ко съ­щес­т­во от ед­но­по­ло­ва­та епо­ха е ре­зул­тат на оп­ло­дя­ва­не чрез Божестве­ния Дух на субстанцията, про­из­ве­де­на в жената.

Сега вие раз­би­ра­те как­во е би­ло онова, чрез ко­ето ед­на же­на е би мог­ла да ро­ди ед­но чо­веш­ко същество. Физически, пре­ди всич­ко има жена, ­
която се оп­ло­дя­ва отгоре. Божественият Дух в же­на­та е бил оп­ло­дя­ващи­ят принцип. Когато ста­на­ло раз­де­ле­ни­ето на половете, раз­де­ле­ни­ето за­поч­на­ло с тран­с­фор­ми­ра­не на жен­с­ки­те ду­хов­ни ор­га­ни за оп­ло­дя­ва­не в ор­га­ни на мъдрост. Мъжката сила, ко­ято же­на­та е има­ла у се­бе си, обър­на­ла твор­чес­ка­та си­ла в ор­га­ни на мъдрост. Така са­мо по­ло­ви­на­та от твор­чес­ка­та си­ла ос­та­на­ла в жената; твор­чес­ка­та фи­зи­чес­ка си­ла ос­та­на­ла в мъжа. В ре­зул­тат на то­ва отделяне, се по­явя­ва гръб­нач­ни­ят мо­зък и мо­зъ­кът с нер­в­ни­те разклонения, как­то то­ва е изоб­ра­зе­но в Дър- вото на Живота и в Дървото на Познанието. Органът на мъд­рос­т­та се фор­ми­ра в гръб­на­чен стълб чрез гръб­нач­ния мо­зък и не­го­во­то раз­ши­рение в мозъка. От оно­ва вре­ме на­та­тък има ед­на двойс­т­ве­ност в човека; имен­но две­те дър­ве­та от биб­лейс­кото писани, Дървото на Познанието и Дървото на Живота.

И но­ви­те съ­щес­т­ва се прис­по­со­би­ли към промяната. Индивидите, ко­ито са би­ли пре­ди женски, след то­ва не всич­ки въз­п­ри­ели жен­с­ка­та форма. Женската стра­на - въз­мож­нос­т­та да про­из­веж­даш чо­веш­ки съ­щес­т­ва - се от­тег­ли от ед­на­та част и изостана, в за­мя­на си­ла­та да оп­ло­дя­ват по друг на­чин им бе­ше дадено. Физическа­та при­ро­да се бе са­мо­раз­де­ли­ла на онова, ко­ето оп­ло­дя­ва­ше и онова, ко­ето има­ше нуж­да да бъ­де оп­ло­дя- вано. Духовната при­ро­да съ­що та­ка се бе разделила. В жен­с­ки­те ин­ди­ви­ди ду­хът при­до­би мъж­ки ха­рак­тер и оцветяване; в мъж­ки­те ду­хът има­ше жен­с­ки характер. Това все още е же­на­та в мъжа.

Библейската ле­ген­да по­каз­ва то­ва мно­го ясно. Както знаете, на човека, имащ два­та пола, му бе заб­ра­не­но да яде от Дървото на Познанието. Си- лата, с ко­ято Йехова бе на­да­рил чо­ве­чес­т­во­то беше: да нап­ра­ви не­го­ва­та мъд­рост да ра­бо­ти у жената. "Ти не ще ядеш от Дървото на Познанието" оз­на­ча­ва съ­що­то ка­то "Ти не ще раз­де­ляш си­ла­та на оп­ло­дя­ва­не­то и не ще я пра­виш независима". Защото си­ла­та на Йехова, оп­ло­дя­ва­ща­та сила, чрез то­ва ще бъ­де за­гу­бе­на за жената. Когато же­на­та яде от Дървото на Познанието, чрез то­ва тя пос­тави ос­но­ва­та да ста­не не­за­ви­си­ма по от­но­ше­ние на мъдростта, чрез ко­ето прес­та­ва­ше да бъ­де са­мо оръ­дие на Йехова, съ­що та­ка си­ла­та да оп­ло­дя­ва се­бе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на Познанието и ка­то да­де ябъл­ка­та на мъжа, тя из­т­ри та­зи си­ла от се­бе си. Така же­на­та ста­на за­ви­си­ма от мъжа. Луцифер бе то­зи , кой­то во­ди чо­ве­чес­т­во­то по та­зи пътека, за да го нап­ра­ви независимо. Йехова бе­ше сре­щу това, и заб­ра­ни на мъ­жа да яде от Дървото на Познанието по­ра­ди та­зи причина. Обаче же­на­та яде и да­де и на мъжа. Мъжът яде също, и от то­ва про­из­те­че на­ка­за­ни­ето на Йехова. Нови те­ла тряб­ва­ше да дойдат в съ­щес­т­ву­ва­ние как­то на пре­диш­но­то съществувание; смърт и пре­раж­да­не вля­зо­ха в света. Жената ве­че не мо­же да се оп­лодя­ва чрез

се­бе си, а е ста­на­ла безплодна. И чрез оплодяването, ид­ва­що отвън, в све­та нав­ли­за въз­мож­нос­т­та за то­зи вид смърт.

Библейският раз­каз за Рая раз­к­ри­ва та­зи дъл­бо­ка ис­ти­на в образи; древ­на­та све­ще­ни­чес­ка тра­ди­ция ста­ва съ­дър­жа­ни­ето в те­зи образи, и древ­на­та све­ще­ни­чес­ка мъд­рост бе ин­ту­итив­но вмък­на­та в тях. Жената то­гава ста­ва без­п­лод­на по от­но­ше­ние на ду­хов­на­та мъдрост, за­що­то тя бе по­ис­ка­ла фи­зи­чес­ко възприятие. Тя да­де на мъ­жа и той съ­що яде; те бя­ха ви­нов­ни и бя­ха из­пъ­де­ни от Рая, към чи­ето офор­мя­не те не бя­ха доп­ри­нес­ли нищо. Това е древ­на­та све­ще­ни­чес­ка тра­ди­ция от­нос­но ор­га­ни­те на половете; то­ва съ­дър­жа дъл­бо­ко про­ник­но­ве­ние във връз­ка­та меж­ду дейс­т­ви­тел­ни­те събития.

И тъй как­во се случ­ва ка­то ре­зул­тат от това, че же­на­та от­де­ля се­бе си от мъжа? Кой от по­ло­ве­те все още при­те­жа­вал ед­на сян­ка от оная си­ла на про­дук­тив­на­та мъдрост, мъ­жът или жената? Ние видяхме, че мъд­ростта на же­на­та фак­ти­чес­ки е има­ла мъж­ки характер; то­ва е творческото, про- дуктивното, интуицията, онова, ко­ето е първоначално, ко­ето е плодови- то. Същата бо­жес­т­ве­на сила, ко­ято ня­ко­га е ра­бо­ти­ла вът­ре у же­на­та за оплодяване, да про­из­ве­де фи­зи­чес­ко чо­веш­ко същество, тя ве­че ра­бо­ти ка­то оп­ло­дя­ващ прин­цип във въз­п­ри­яти­ето на Божествения цен­тър в мъж­ко­то същество. Религиите ра­бо­тят чрез ду­ми и об­ра­зи за да раз ви­ят по­-на­та­тък то­зи процес.

Женското съ­щес­т­во ста­ва фи­зи­чес­ки безплодно, в смисъл, че же­на­та не мо­же да про­из­веж­да от са­мо се­бе си потекло, как­то е пра­ви­ла преди. Мъжкият па­си­вен дух е този, кой­то е ду­хов­но безплоден, ала мъ­жът е този, кой­то мо­же фи­зи­чес­ки да оплоди. Духовно ве­че той ос­та­ва да бъ­де оп­ло­ден от всич­ко в света; Той вече ста­ва ду­хов­но оплодяван, та­ка че той са­ми­ят да мо­же да оп­ло­дя­ва физически. Най-напред це­ли­ят свят го прониква; той ста­ва оп­ло­ден духовно, же­на­та физически. Жената в про­ти­во­вес с са­мо­оп­ло­дя­ва­ща се ду­ховно, до­ка­то мъ­жът би­ва оп­ло­дя­ван от духа. Мъжката мъд­рост се оп­ло­дя­ва от всич­ко външно, ко­ето се съ­би­ра и съчетава. По то­зи на­чин в ре­зул­тат се по­лу­ча­ва мъж­ка­та мъдрост, ко­ято е ори­ен­ти­ра­на към при­до­би­ва­не на све­тов­на­та мъдрост. Тази мъд­- рост фак­ти­чес­ки не е съ­щес­т­ву­ва­ла първоначално, ка­то тази, ко­ято е тек­ла на­до­лу от горе; тя е тряб­ва­ло на­й-­пър­во да бъ­де съб­ра­на чрез въз­п­ри­ема­не на фи­зи­чес­кия свят. В про­ти­вовес жен­с­ка­та мъд­рост фак­ти­чес­ки бе прех­вър­ле­на на свещеничеството. Мъдростта на све­ще­ни­ци­те се оказва да е собственост, про­из­ти­ча­ща пър­во­на­чал­но от древ­на­та жен­с­ка мъдрост. Наистина са­мо ако бе­ше раз­де­лил чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва на два пола, Йехова мо­же­ше да под­дър­жа чо­веш­ка­та раса. От то­ва про­из­те­коха, две про­ти­во­по­лож­ни функции, Свободното-Масонство и све­ще­ни­чес­ко­то правило, ко­ето сим­во­ли­зи­ра­ха от Каин и Авел.
И тъй има раз­ли­ка меж­ду жен­с­ка­та све­ще­ни­чес­ка мъд­рост и мъж­ки­ят стремеж. Това е опи­са­но за нас в леген­да­та за Каин и Авел. Авел бе­ше ов­чар и се за­ни­ма­ва­ше с ве­че съз­да­де­ния живот. Той е сим­во­лът на вро- де­на­та бо­жес­т­ве­на сила, ко­ято ра­бо­ти у чо­ве­ка ка­то мъдрост, ко­ято той не при­до­би­ва за се­бе си, ко­ято проти­ча в него. Каин съз­да­ва не­що но­во от онова, ко­ето све­тът предлага. Той пред­с­тав­ля­ва па­сив­на­та мъж­ка мъдрост, ко­ято би тряб­ва­ло от пър­вом да бъ­де оп­ло­де­на отвън, ко­ято из­ли­за вън в света, за да съ­бе­ре мъд­рост и от съб­ра­но­то да създава. Каин уби Авел; ко­ето означава, че мъж­ка­та мъд­рост се про­ти­во­пос­та­вя сре­щу жен­с­ка­та мъдрост, тъй ка­то тя чувствува, че тряб­ва да по­бе­ди и пре­офор­ми фи­зи­чес­ка­та мъдрост.

Древните сво­бод­ни­-ма­со­ни са си пос­та­ви­ли за иде­ал сле­до­ва­тел­но да про­дъл­жат то­ва дело. Те са ис­ка­ли да из­пол­зу­ват мъж­ка­та мъд­рост да ра­бо­ти сре­щу жен­с­ка­та мъдрост, ко­ято е би­ла по­ета от свещеничеството.

Великите об­ра­зи на Библията тряб­ва да се смя­тат ка­то ин­ту­итив­на жен­с­ка мъдрост, прех­вър­ле­на на све­щениците; на ко­ято те же­ла­еха да про­ти­во­пос­та­вят са­моп­ри­до­би­та­та от мъ­жа мъдрост. Тази бор­ба сре­щу мъд- рос­т­та на све­ще­ни­ци­те се из­ра­зи в опо­зи­ция на свободните-масони. Онези, ко­ито учас­т­ву­ва­ха в нея тряб­ваше да бъ­дат дър­жа­ни не­за­ви­си­ми от как­во­то и да би­ло вли­яние на жен­с­ка­та мъдрост. Тази бит­ка се за­ни­ма ва­ше с фи­зи­чес­ка­та ево­лю­ция и сле­до­ва­тел­но бе­ше не­об­хо­ди­мо за сво­бод­ни­те­-ма­со­ни да из­бяг­ват ка­къвто и де е кон­такт с жен­с­кия пол, що се от­на­ся­ше до тях­на­та работа. Те знаели, че тях­но­то про­ти­во­пос­та­вя­не на жен­с­кия дух мо­же да бъ­де про­ве­де­но са­мо ако те не би­ват обез­по­ко­ява­ни от жен­с­ко­то мислене. Човек тряб­ва да пот­вър­ж­да­ва всич­ко по­зи­тив­но и об­що взе­то да из­бяг­ва на­мес­ва­не­то на ка­къв­то и да е обез­по­кояващ елемент.

Така Свободното-Масонство съз­да­де Легендата за Храма ка­то от­го­вор на Библейската Легенда. Това трябва­ше да бъ­де ме­ча за бит­ка­та сре­щу свещеничеството. Следователно ние ис­ка­ме да из­не­сем пред ва­ша­та ду­ша та­зи Легенда за Храма. Тя има след­но­то съдържание:

В на­ча­ло­то еди­ни­ят Елохим съз­да­де Каин, ка­то са­ми­ят той се съ­еди­ни с Ева. Друг Елохим, Йяхве, про­ти­водействува, ка­то съз­да­де Адам, кой­то се съ­еди­ни с Ева и в ре­зул­тат на ко­ето бе ро­ден Авел. Каин уби Авел и Йехова сле­до­ва­тел­но под­чи­ни ра­са­та на Каин на ра­са­та на Авел.

Това означава, че пър­во­на­чал­но све­тов­на­та мъд­рост се въз­бун­ту­ва сре­щу све­ще­ни­чес­ка­та мъд­рост и бе­ше победена; по­ра­ди то­ва че ли­ни­ята на Авел бе­ше про­дъл­же­на в Сет и ця­ла­та све­тов­на мъд­рост бе­ше под­чине­на на све­ще­ни­чес­ка­та мъдрост.

След то­ва се раз­каз­ва как по­том­ци­те на Каин по­бе­ди­ли света, как раз­ви­ли изкуствата. Музика, из­кус­т­ва би­ли кул­ти­ви­ра­ни от тях. Тубал-Каин
/Битие 4: 21-22/, майс­то­рът на бронз и же­ляз­на работа, Юбал, от ко­гото про­из­ли­зат ка­вал­джи­ите и цигуларите, и Хирам, стро­ите­лят на Соломо- новия Храм /І Царе 7: 13/ са между по­том­ци­те на Каин.

Така при Хирам ние дос­ти­га­ме до пре­хо­да от 3-та­та към 4-та­та След- атлантска епо­ха /*3/, ко­га­то све­ще­ни­ческо­то уп­рав­ле­ние се прев­ръ­ща в уп­рав­ле­ние на царе. Царствеността е ре­зул­тат на Божия благодат, как­то е пред­с­та­ве­на от Цар Соломон. Силата на Соломон не се под­дър­жа­ше от работа, из­вър­ше­на вър­ху фи­зи­чес­кото поле, а бе­ше про­яв­ле­ние на Бо- жията благодат. Свещеническата мъд­рост бе пре­вър­на­та в Управление от царе. Така то се счи­та­ше ка­то нас­лед­ник на све­ще­ни­чес­ко­то управле- ние, ко­ето ве­че не бе в със­то­яние да извър­ш­ва - от соб­с­т­ве­ни­те си ре­сур­си - онова, ко­ето бе не­об­хо­ди­мо за нап­ре­дъ­ка на чо­ве­чес­т­во­то на земята. Онзи, кой­то тряб­ва­ше да из­г­ра­ди Храма, тряб­ва­ше да бъ­де из­меж­ду по­том­ци­те на Каин, за­що­то той би при­те­жа­вал ав­то­ном­но из­ра­бо­те­но ми- слене.

И Легендата про­дъл­жа­ва да разказва, че Балкиса, Савската Царица би­ла сго­де­на за Цар Соломон. Тя го по­сети­ла и би­ла учу­де­на от сгра­да­та на Храма. Тя ис­ка­ше да ви­ди майс­то­ра строител, тъй ка­то не мо­же­ла да схва­не как та­къв чу­де­сен стро­еж би мо­гъл да бъ­де ре­зул­тат на чо­веш­ка­та мъдрост. Хирам до­шъл и нап­ра­вил сил­но впечатление, прос­то със са­мия си поглед. След то­ва тя по­ис­ка­ла да ви­ди онези, ко­ито ра­боте­ли вър­ху Храма. Когато Соломон казал, че то­ва е невъзможно, Хирам нап­ра­вил мис­тич­ния знак Тау във въз­ду­ха и всич­ки ра­бот­ни­ци вед­на­га за­поч­на­ли да се сти­чат към него. В мис­тич­ния знак Тау се кри­ят си­ли те, ко­ито Синовете на Каин използуваха, за да ра­бо­тят на фи­зи­чес­ко­то по- ле.

Трима от Храмовите кал­фи бя­ха недоволни, за­що­то той не ги бе­ше по­ви­шил до Майсторска Степен. Те заго­вор­ни­че­ха да го наранят. Те ис­ка­ха да раз­ва­лят не­го­вия шедьовър. Той въз­на­ме­ря­вал да нап­ра­ви Отлято- то Море; то­ва е ог­ром­на ра­бо­та на изкуството, да я из­ле­еш от те­чен еле- мент, от месинг. Това е един сим­вол на Великата Работа на Изкуството, за ко­ято ця­ло­то ми­не­рал­но цар­с­т­во тряб­ва да бъ­де излято; ко­ето е за­дача­та на Манвантара /*4/. Тримата кал­фи пра­вят следното: те раз­ру­ша­ват из­ли­ва­не­то на Отлятото Море. Хирам се опит­ва да го поправи, ка­то из­ли­ва во­да вър­ху отливането; то­га­ва всич­ки се раз­п­ръс­к­ва в ог­нен дъжд. И ко­га­то Хирам в от­ча­яние се смя­та за загубен, той би­ва за­ве­ден в цен­тъ­ра на зе­мя­та от ед­на фигура, в коя то той поз­на­ва Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е ни­що дру­го ос­вен враг на Синове те на Огъня, той ис­ка да уни­що­жи Синовете на Огъня. Хирам оба­че ще има син, ко­го­то той ни­ко­га ня­ма да види, но кой­то ще за­поч­не но­ва ра­са на земята. Тубал-Каин то­га­ва му да­де един чук, с кой­то той ще

И тъй как­во оз­на­ча­ва "Йехова мра­зи Синовете на Огъня"? Това са хора- та, ко­ито са ро­де­ни пос­ред­с­т­вом единстве­ния пол. В тях мъд­рос­т­та е сме­се­на с Кама, зем­ния ка­ми­чес­ки огън /- ас­т­рал­но­то тяло/. Онези, ко­ито са се пос­ве­ти­ли на жен­с­т­ве­но­то свещеничество, са си­но­ве на Авел. на Хирам бе обещано: "Ти ще имаш син, който ще ос­но­ве ед­на но­ва ра- са. Обаче ти не ще го познаваш". Тази но­ва ра­са тряб­ва да дойде, ко­га­то Загубена­та Дума от­но­во при­до­бие сво­ята сила, и бъ­де въд­во­ре­на по един нов начин. Окултната традиция, ко­ято е оли­цет­во­ре­на в Свобод- ното-Масонство ра­бо­ти за въз­с­та­но­вя­ва­не на Загубената Дума. То рабо- ти, за да се да­де въз­мож­ност да се въ­ве­де ак­тив­ни­ят в па­сив­ния мъж­ки елемент; та­ка че да мо­же от­но­во да се при­добие де­те­род­на­та си­ла в ду- ха, да се обър­не онова, ко­ето е па­сив­но в не­що активно, та­ка че Сино- вете на Каин да мо­гат да про­из­веж­дат са­ми от се­бе си.

Разви се след­на­та традиция: жен­с­ко­то бе­ше пър­вич­на­та сила. Тя да­ва­ше на света, всич­ко ко­ето е в све­та ка­то мъдрост. Обаче жен­с­ки­ят еле­мент за­гу­би част от фи­зи­чес­ки­те си­ли на детераждането, ко­ято бе­ше прехвър­ле­на на мъж­кия елемент. И ве­че от­но­во всич­ко се одухотворява, в кой­то про­цес мъж­ка­та си­ла се опитва да об­се­би це­лия кон­т­рол за се­бе си. Мъжкият еле­мент в мис­ле­не­то ис­ка да бъ­де по­-ве­чен от женския. Обаче ще дой­де време, ко­га­то без­по­ло­вос­т­та от­но­во ще бъ­де въз­с­та­но­ве­на и бор­ба­та е кой от два­та по­ла ще дос­тиг­не пръв то­ва със­то­яние на без- половост. Оттук Свободното-Масонство се стре­ми да нап­ра­ви мъжкия пол - или да го из­ра­зим по­-доб­ре - мъж­ки­ят дух - да на­джи­вее жен­с­кия и да дос­тиг­не до със­то­яни­ето на безполовост.

И тъй има ед­на окул­т­на връз­ка меж­ду си­ла­та на го­во­ра и си­ла­та на сек­су­ал­но­то възпроизвеждане. Словото е съз­да­ло всичко. Първоначално то е жи­вя­ло у човека. След то­ва чо­ве­кът го е загубил. Той ве­че не мо­же по ве­че да съз­да­ва самостоятелно, за­що­то не при­те­жа­ва Словото, Думата. Само някой, кой­то е при­със­т­ву­вал при съз­да­ва­не­то мо­же да я знае. Ту- бал-Каин я зна­еше и я да­де на Хирам. Всеки, кой­то ис­ка от­но­во да спе­че ли си­ла­та на детеродството, тряб­ва да спе­че­ли при­те­жа­ни­ето на Думата. Истинската твор­чес­ка си­ла тряб­ва да се съ­еди­ни със Словото. Словото ще да­де на чо­ве­кът на бъдещето; тъй ка­то си­нът на Хирам на­ис­ти­на ще бъ­де виждан. Огънят, Божествената Сила, то­га­ва ще ус­та­но­ви се­бе си по

Силата за го­вор се про­ме­ня в пу­бер­те­та на мъжа. Това се смя­та ка­то пред­з­на­ме­но­ва­ние за но­вия Син на Хирам /ІІ Паралипоменон 2: 13/. Следователно идеалът, кой­то сво­бод­ни­те­-ма­со­ни са си пос­та­ви­ли е да дос­тигнат раж­да­не­то на то­зи син от мъж­ки пол, ко­ето е ре­зул­тат от си­ла­та на ларинкса. Всичко ко­ето по­-къс­но се по­яви на зе­мя­та във фи­зи­чес­ка фор­ма има своя про­из­ход от духа. В са­мо­то на­ча­ло един­с­т­ве­ни­те неща, които са ра­бо­ти­ли вър­ху земята, са би­ли онези, про­из­хож­да­щи от Божествения Дух. След то­ва се появява, от ед­на страна, жен­с­ка­та об­раз­на мъд­рост на свещениците, а, от дру­га бе­зоб­раз­на­та мъд­рост на Каин. Интересно е, че ко­га­то об­раз­но­то съ­дър­жа­ние е би­ло по­тър­се­но за мъд­рос­т­та на Каин, мъж­ка­та мъд­рост е взе­ла на за­ем от жен­с­ка­та мъдрост; Легендата за Храма и ця­ло­то съ­дър­жа­ние на Свободното-Масонство про­из­тичат от древ­на­та све­ще­ни­чес­ка мъдрост, от от­к­ро­ве­ни­ето отгоре. Това бе скри­то в символи. Обаче пос­те­пенно сим­во­ли­те прес­та­на­ха да бъ­дат разбирани. Постепенно всич­ко окул­т­но из­чез­на от Свободното-Масонство. Трите Занаятчийски Масонски сте­пе­ни са на­пъл­но ори­ен­ти­ра­ни към фи­зи­чес­ко­то поле.

Поради то­ва че ви­дях­ме за­що те­зи ду­хов­ни те­че­ния вър­вят па­ра­лел­но ед­но до друго, ние съ­що та­ка се­га мо­жем да раз­бе­рем зна­че­ни­ето на те­ософ­с­ко­то движение, то под­гот­вя в ду­хов­на­та об­ласт онова, ко­ето по­-къс­но ще ста­не на фи­зи­чес­ко­то по­ле - обе­ди­не­ни­ето от­но­во на половете. Разделената мъд­рост тряб­ва също та­ка да по­те­че от­но­во за­ед­но в една Божествена мъдрост. Чрез те­ософ­с­ка­та мъд­рост тряб­ва да се на­мери ед­но урав­но­ве­ся­ва­не в чо­ве­ка меж­ду ре­ли­ги­оз­на­та све­ще­ни­чес­ка мъд­рост и мъд­рос­т­та на Свободното-Масонство. Мъдростта на бъ­де­ще­то тряб­ва да бъ­де из­в­ле­че­на от вис­шия човек, тя жи­вее ед­нак­во как­то в мъжа, та­ка и в жената. За да се раз­вие онова, ко­ето е нуж­но и ко­ето е на­пъл­но изо­-

ли­ра­но от вли­яни­ето на не­ща­та на фи­зи­чес­ко­то поле, е цел­та на те­ософ­с­ко­то движение.

В дейс­т­ви­тел­ност те­осо­фи­ята е мъж­ка - жен­с­ка мъдрост, мъдрост, ко­ято е ед­нак­во ва­лид­на за два­та пола. Посредством уче­ни­ето за пре­раж­да­не­то чо­век разбира, че оно­ва ко­ето из­ра­зя­ва през все­ки нов зе­мен живот не е лич­нос­т­та че точ­но то­зи зе­мен живот, но че при­чин­но­то тяло, ентеле- хията* /*Ентелехия от гръцки. 1. У Аристотел - нематериалното, дей­но начало, ко­ето фор­ми­ра ма­те­ри­ята и до­кар­ва до съвършенство. 2. У ня­кои ви­та­лис­ти - не­ма­те­ри­ал­но­то жиз­не­но начало, ко­ето нап­рав­ля­ва раз­ви­ти­ето на ор­га­низ­ма отвътре/, създа­ва се­бе си безполово. Когато ние осъз­на­ем това, ние сме зад­ви­же­ни ду­хов­но с онова, ко­ето е по­-вис­ше от сексуалното, с онова, ко­ето е не­за­ви­си­мо от при­чи­ни­те за кон­ф­ликт ме- ж­ду две течения. Така те­осо­фи­ята е урав­но­ве­ся­ва­що движение; и са­мо то мо­же да до­ве­де до хармония. Само в те­осо­фи­ята чо­век мо­же да го­вори за един окултизъм, кой­то се от­на­ся ед­нак­во и до два­та пола; са­мо от то­зи из­точ­ник чо­век мо­же да си мис­ли за ис­тин­с­ки баланс, ис­тин­с­ко рав­но­ве­сие меж­ду два­та пола. Всичко дру­го е ед­но пос­лед­с­т­вие на пре­диш­на­та двойс­т­ве­на сексуалност.

Свободното-Масонство си пос­та­вя за за­да­ча под­го­тов­ка­та за бъдещето. Така на­пъл­но ог­ра­ни­че­ни­ят принцип на ня­ко­гаш­ни вре­ме­на бе на­пус­нат през ХVІІІ столетие. И в 1775 г. пър­ва­та от т.нар. Осиновителни Ложи бе­ше основана; ло­жа за жени, тъй ка­то за­ко­нът за урав­но­ве­ся­ва­не на по­ло­ве­те бе­ше признат. И та­ка бе ус­та­но­ве­на връз­ка­та меж­ду мъ­же и же­ни чрез ос­но­ва­ва­не на ед­на ло­жа за жени. Но все­ки член на ед­на жен­с­ка ло­жа тряб­ва­ше да бъ­де оси­но­вя­ван от един мъж, от ед­на мъж­ка ложа. На- истина, Е. П. Блаватска принад­ле­же­ше на та­ка­ва ед­на Осиновителна Ложа /*7/. И та­ка то­зи те­ософ­с­ки ек­с­пе­ри­мент бе нап­ра­вен от са­мо­то Свободно-Масонство. Това ни показва, че онова, ко­ето е пра­вил­но ви­на­ги се пред­шес­т­ву­ва от един експеримент; са­мо че при­чи­на­та за­що се пра­ви ек­с­пе­ри­мен­тът мо­же да не бъ­де вед­на­га разбран. Обаче чо­век съ­що та­ка не би­ва да очаква, че ос­нов­ни­те си­ли в све­та ще бъ­дат раз­б­ра­ни веднага. Вероятно е, че някой ще пред­по­чи­та ед­но­то или дру­го­то те- чение: сле­до­ва­тел­но две­те те­че­ния ще про­дъл­жат па­ра­лел­но за още дъл­го време. За да се пос­тиг­не хар­мо­нич­но рав­но­ве­сие мо­же би ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да се влее в Свобод­но­то­-Ма­сон­с­т­во онова, ко­ето ще го по­ве­де към те­ософ­с­ко­то движение.

Сега ве­че вие ще схва­не­те за­що през Средните Векове Църквата тряб­ва­ше да раз­вие един съв­сем спе­ци­фичен идеал. Свободното-Масонство съз­да­ва­ше своя иде­ал за бъ­де­ще­то - Църквата съз­да­ва­ше своя иде­ал за бъдещето. Този иде­ал ня­ма­ше ни­що об­що със Свободното-Масонство. Христос жи­ве­еше в Църквата ка­то иде­ал - мъж­ки иде­ал наистина. Този
мъж­ки иде­ал не мо­же­ше да бъ­де дос­та­тъ­чен за окул­т­но­то те­че­ние вътре в Църквата. Човек има­ше нуж­да как­то от активния, та­ка и от па­сив­ния принцип; той тряб­ва­ше да из­мисля онова, ко­ето му липсваше. Имаше нуж­да от нещо, ко­ето би го завършило, ка­то сред­с­т­во за със­ре­до­то­чение. Той ве­че бе­ше мъж; той тряб­ва­ше да из­мис­ли жената. Окултистът, кой­то раз­би­ра­ше не­що от това, ала не бе­ше свободен-масон, тряб­ва­ше да заче- не, да по­ро­ди у се­бе си жената. И та­ка от мо­на­шес­т­во­то въз­ник­на Кул- тът към Мария. Това дой­де в Църквата - в све­ще­ни­чес­т­во­то и в Свобод- ното-Масонство - ка­то тре­ти поток.

И три­те по­то­ци има­ха в ос­но­ва­та си съ­ща­та цел - да нап­ра­вят чо­ве­чес­т­во­то не­за­ви­си­мо от половете. Ала на­чи­нът за пос­ти­га­не на та­зи цел бе­ше различен. Християнският окул­тист тър­се­ше мъж­кия прин­цип у жена- та, за да го въп­лъ­ти у се­бе си.

Трябва да сме на­яс­но с факта, че ис­тин­с­ки­ят вът­ре­шен чо­век е не­за­ви­сим от половете, ко­ито са разделени; ето за­що чо­век пре­ми­на­ва през два­та по­ла в те­че­ние на раз­лич­ни въплъщения. И се­га вие тряб­ва да раз­мисли­те това, че за Свободното-Масонство бит­ка­та на външ­но­то фи­зи­чес­ко по­ле се во­ди така, че всич­ки ин­дивидуалности, ко­ито се въп­лъ­ща­ват в жен­с­ки те­ла пос­те­пен­но да бъ­дат от­веж­да­ни към мъжкото, та­ка че мъж­ко­то да трае повече, от­кол­ко­то женското. То би тряб­ва­ло да на­джи­вее женското, за­що­то жен­с­ко­то бе­ше по-първото. Това се на­ми­ра­ше под­съз­на­тел­но в ос­но­ва­та на ма­сон­с­кия ум ка­то идеал; ала той бе­ше ед­ностранчив.

Какъв иде­ал има в под­съз­на­ни­ето си те­ософ­с­ки­ят ум? Идеалът на те­осо­фи­ята е да из­пол­зу­ва мъдростта, която ид­ва от вис­ши­те полета, за да се съз­да­де на фи­зи­чес­ко­то по­ле ед­на чо­веш­ка раса, ко­ято е над сек­су­ал­но стта. Следователно те­осо­фи­ята е на­ис­ти­на ед­на мъдрост, ко­ято не е раз­д­ро­бе­на в раз­лич­ни религии, ко­ято не раз­чи­та на ни­как­ви спе­ци­фич­ни религии, а се връ­ща на­зад към пър­вич­на­та мъдрост, ко­ято съз­да­де света, ко­ято за­ме­ня она­зи мъдрост, която, ка­то све­ще­ни­чес­ка мъдрост, раз­ч­ле­ни се­бе си в раз­лич­ни­те мъдрости. Тя тряб­ва­ше да нап­ра­ви това; защо- то, в те­че­ние на времето, све­ще­ни­чес­ка­та мъд­рост за­вър­ши сво­ята за­дача. Теософията оба­че ис­ка да по­бе­ди бъдещето, да по­бе­ди онова, ко­ето те­пър­ва ще дойде, от­кол­ко­то онова, ко­ето ве­че е било; в из­вес­тен сми­съл тя е про­дъл­же­ние на древ­на­та све­ще­ни­чес­ка мъдрост, на мъд­рос­т­та на Мистериите, и все пак, в друг смисъл, е в кон­т­раст с тях.

Противниците на те­ософ­с­ко­то дви­же­ние би­ха би­ли онези, ко­ито ако се при­дър­жат към древ­на­та све­ще­ничес­ка мъдрост, ко­ито ис­кат да я за­дър­жат и, та­ка да се каже, да я му­ми­фи­ци­рат в ней­на­та ста­рин­на форма. Планът на вис­ши­те све­то­ве за све­тов­но­то раз­ви­тие е да се до­ве­де ево­лю­ци­ята към един съв­ре­ме­нен ду­ховен жи­вот, кой­то ще из­ко­ве бъдещето.
Първите за­ри от зо­ра­та на раз­ви­ти­ето на ед­на но­ва мъд­рост - ко­ято те­пър­ва ще дой­де - се по­ка­за­ха по времето, ко­га­то Розенкройцерите до­не­со­ха един нов ду­хо­вен жи­вот на чо­веш­ко­то раз­ви­тие през ХV столетие. Тук се от­на­ся­ше до един нов импулс, ид­ващ в света. Неговата те­ма бе- ше, че ста­рин­на­та све­ще­ни­чес­ко мъд­рост би тряб­ва­ло да се пре­об­ра­зи в ед­на но­ва мъдрост.

Съществуваха съ­що сили, ко­ито ис­ка­ха да прев­зе­мат от­но­во све­та за древ­на­та све­ще­ни­чес­ка мъдрост; и та­ка бе ос­но­ван един Орден с цел­та да спе­че­ли от­но­во зе­мя­та за древ­на­та све­ще­ни­чес­ка мъдрост. Този Ор- ден /Йезуитският Орден/ из­б­ра иде­ал­ния мъж ка­то кон­т­раст на Култа към Мария. Този Орден из­пол­зу­ва окул­т­ни сили, за да съз­да­де не­що ка­то бент, за да поп­ре­чи и про­ти­во­дейс­т­ву­ва на це­лия по­ток на не­за­висим жи­вот и да кон­сер­ви­ра онова, ко­ето ис­ка да се дър­жи към Кръста. Той се бо­ре­ше за мъж­кия принцип.

Кръстът сам по се­бе си, без розите. Обаче друг Орден при­ба­ви ро­зи­те към Кръста. И нов жи­вот про­из­те­че от тях.

И та­ка ние има­ме две съв­ре­мен­ни потока. Единият е въ­вел ста­рин­но­то в нас­то­яще­то и ис­ка да спре прог­реса с всич­ки сили. Другият е за­оби­ко­лил ста­рия кръст с рози. Той е при­са­дил нов из­рас­тък - Кръстът, за­обико­лен с рози. Тези две те­че­ния вър­вят па­ра­лел­но ед­но на друго, еди­ни­ят Орден, имащ кръст без рози, а другият, кой­то по­чи­та ро­зи­те на един нов Кръст, кой­то тряб­ва да дойде. Те са Розенкройцерите. Теософ- ското дви­же­ние из­рас­на от то­ва течение; то про­из­ти­ча от но­во­рас­тя­щия фи­лис на розата, ко­ято тряб­ва за из­рас­не на­пъл­но в бъдеще.

И така, ние ви­дях­ме как за­поч­на та­зи битка, в ко­ято на же­ни­те не им се поз­во­ля­ва­ше роля. Нашата за­да­ча е да спус­нем мост над про­пас­т­та меж­ду сво­бод­ни­те­-ма­со­ни и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя тря- бва да бъ­де извършена. Тя включ­ва пос­ти­га­не осъз­на­ва­не­то на вис­ше­то чо­ве­чес­т­во от­въд сексуалността. Трудно е да се дос­тиг­не това, ала е въз­мож­но и то­ва ще успее, то­ва ще ста­не реалност.