Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

/Във връз­ка с Легендата за Истинския Кръст, или Златната Легенда/ /Първа лекция/

Берлин, 15 май 1905 г.

Днес ние ще обяс­ним ед­на ве­ли­ка але­го­рия и ще раз­г­ле­да­ме един пред- мет, кой­то е из­вес­тен в окул­т­на­та наука ка­то об­раз или уче­ние за за­гу­бе­ния храм, кой­то тряб­ва да бъ­де възобновен.

Обяснил съм в по­-ранш­ни­те лек­ции /*1/ за­що в окул­т­на­та на­ука се за­поч­ва от та­ки­ва образи; днес ще ви дим как­во ог­ром­но чис­ло идеи се съ­дър­жат в съ­щи­на­та на то­зи образ. Поради то­ва аз съ­що та­ка ще тряб­ва да за­сег­на ед­на тема, ко­ято е мно­го кри­во раз­б­ра­на от онези, ко­ито зна­ят мал­ко или ни­що за теософията. Има ня­кои хора, ко­ито не разбират, че те­осо­фи­ята и прак­тич­но­то /ежед­нев­ни­те неща/ вър­вят ръ­ка за ръ­ка и че те тряб­ва да ра­бо­тят за­ед­но през це­лия живот. Следователно аз ще тряб­ва да го­во­ря за връз­ка­та меж­ду те­осо­фи­ята и прак­тич­ни­те не­ща в жи- вота. Тъй ка­то по основа, ко­га­то взе­мем те­ма­та за за­гу­бе­ния храм, кой то тряб­ва да бъ­де възстановен, ние всъщ­ност го­во­рим за ед­на ежед­нев­на работа.

Аз чрез то­ва ще бъ­да на­ис­ти­на в по­ло­же­ни­ето на ед­ни учител, кой­то под­гот­вя сво­ите уче­ни­ци за из­г­раж­дане­то на един тунел. Изграждането на ед­ни ту­нел е не­що край­но практично. Някой мо­же с пра­во да каже: изграж­да­не­то на ту­нел е прос­та работа; чо­век са­мо тряб­ва да за­поч­не да ко­пае в ня­как­ва мо­ги­ла от ед­на­та стра­на и да из­на­ся пръстта, до­ка­то из­ле­зе от дру­га­та страна. Всеки мо­же да види, че би би­ло глу­па­во да се мис­ли по то­зи начин. Но в дру­ги об­лас­ти на жи­во­та то­ва не все­ки път се схваща. Всеки, кой­то же­лае да из­г­ра­ди ту­нел трябва, раз­би­ра се, пре­ди всич­ко да е ов­ла­дял вис­ша­та математика. След то­ва ще тряб­ва да се на­учи как то­ва мо­же да бъ­де нап­ра­ве­но технически. Без прак­тич­но ин­же­нер­но знание, без из­кус­т­во­то да се ус­та­но­ви пра­вил­но­то ниво, чо­век не би бил в със­то­яние да под­дър­жа пра­ва­та по­со­ка при из­г­реб­ва­не на пла- нината. Освен то­ва чо­век би тряб­ва­ло да знае ос­нов­ни­те по­ня­тия на гео- логията, на раз­лич­ни­те скал­ни пластове, нап­рав­ле­ни­ето на вод­ни­те те­че­ния и жи­ли­те на ме­тал­на­та ру­да в пла­ни­на­та и т.н. Би би­ло глу­па­во да се мисли, че ня­кой би мо­гъл да из­г­ра­ди ту­нел без всич­ко­то то­ва пред­ва­ри­тел­но зна­ние или че един обик­новен зи­дар би мо­гъл да кон­с­т­ру­ира един цял тунел.

Би би­ло глупаво, ако ня­кой вярва, че би мо­гъл да за­поч­не из­г­раж­да­не­то на чо­веш­ко­то об­щес­т­во от глед­на точ­ка на обик­но­ве­ния живот. Обаче та­зи глу­пост се из­вър­ш­ва не са­мо от мно­го хора, но за нея се пи­шат без­
б­рой книги. Всеки в на­ше­то съв­ре­мие предполага, че той е при­зо­ван и че знае и че мо­же да ре­ши как на­й-­доб­ре да пре­об­ра­зу­ва со­ци­ал­ния жи­вот и държава. Хора, ко­ито поч­ти ни­що не са на­учи­ли пи­шат под­робно кни­ги за то­ва как об­щес­т­во­то на­й-­доб­ре тряб­ва да бъ­де офор­ме­но и се чув­с­т­ву­ват приз­ва­ни да ос­но­ват ре­фор­ма­тор­с­ки движения. Така има дви­же­ния за ре­фор­ми­ра­не всич­ки сфе­ри на живота. Но всич­ко нап­ра­ве­но по то­зи на­чин е съ­що ка­то че ли ня­кой се ста­рае да про­бие ту­нел с чук и ло- пата. Всичко то­ва е ре­зул­тат от незнанието, че ве­ли­ки за­ко­ни съществу- ват, ко­ито уп­рав­ля­ват све­та и ко­ито про­из­ти­чат от жи­вота на духа. Ис- тинският проб­лем на на­ши­те дни се със­тои в то­ва не­ве­жес­т­во /на факта/, че има ве­ли­ки за­ко­ни за из­г­раж­да­не­то на дър­жа­ва и на со­ци­ален органи- зъм, та­ка как­то има за из­г­раж­да­не­то на един тунел и че чо­век тряб­ва да знае те­зи закони, за да мо­же да про­веж­да на­й-­не­об­хо­ди­ми­те и ежед­нев­ни за­да­чи в со­ци­ал­ния организъм. Така как­то при из­г­раж­да­не­то на всич­ки си­ли на природата, та­ка тряб­ва всеки, ис­кащ да за­поч­не ре­фор­ми­ра­не на обществото, да знае за­ко­ни­те /ко­ито вза­имо­дейс­т­ву­ват меж­ду ед­но ли­це и друго/. Човек тряб­ва да про­уч­ва въз­дейс­т­ви­ето на ед­на ду­ша вър­ху дру­га и да се приб­ли­жа­ва към духа. Ето за­що те­осо­фи­ята тряб­ва да ле­жи в ос­но­ва­та на вся­ка прак­тич­на дейност в живота. Теософията е ис­тин­с­кият прак­ти­чен прин­цип на живота; и са­мо онзи, кой­то за­поч­ва от те­ософ­с­ки­те прин­ци­пи и ги вла­га в прак­тичес­кия жи­вот мо­же да се чув­с­т­ву­ва приз­ван за спо­со­бен да дейс­т­ву­ва в со­ци­ал­ния живот.

Това е причината, по­ра­ди ко­ято те­осо­фи­ята би тряб­ва­ло да про­ник­не във всич­ки сфе­ри на живота. Държавници, со­ци­ал­ни ре­фор­ма­то­ри и тем по­доб­ни са ни­що без ед­на те­ософ­с­ка основа, без те­ософ­с­ки принципи. То- ва е причината, по­ра­ди ко­ято за всич­ки онези, ко­ито про­уч­ват те­зи въп- роси, за всички, ко­ито ра­бо­тят в то­ва поле, всичко, ко­ето днес се вър­ши за из­г­раж­да­не­то на со­ци­ал­на­та структура, е външ­ни кръп­ки и пъ­лен хаос. За всеки, кой­то раз­би­ра въпроса, оно­ва ко­ето вър­ши съв­ре­мен­ни­ят со­ци­ален ре­фор­ма­тор е ка­то някой, кой­то от­кър­т­ва ка­мъ­ни и ги сла­га един вър­ху друг с вярата, че от са­мо се­бе си от всич­ко то­ва ще про­из­ле­зе къща. Преди всич­ко тряб­ва да се на­чер­тае план на къщата. Същото е, ако ня­кой твърди, че в со­ци­ал­ния живот не­ща­та ще ста­нат от са­мо се­бе си. Човек не мо­же да ре­фор­ми­ра обществото, без да знае за­ко­ни­те на теософията.

Този на­чин на мислене, кой­то ра­бо­ти спо­ред един план, се на­ри­ча Сво- бодно-Масонство. Средновековното Свободно-Масонство, ко­ето се свъ- р­зва с цър­ков­ни­ци­те по въп­ро­са как те би тряб­ва­ло да съг­раж­дат сгра­да не е ис­ка­ло ни­що дру­го ос­вен да офор­ми външ­ния жи­вот по та­къв на- чин, що­то - за­ед­но с го­ти­чес­ки­те ка­тедра­ли - да ста­не об­раз за ве­ли­ка­та ду­хов­на струк­ту­ра на вселената. Да взе­мем го­ти­чес­ка­та катедрала.
Макар че тя се със­тои от хи­ля­ди ин­ди­ви­ду­ал­ни части, тя е из­г­ра­де­на спо­ред ед­на един­с­т­ве­на идея, мно­го по-разбираема, от­кол­ко­то са­ма­та катедрала. За да ста­не за­вър­ше­на са­мо по се­бе си, бо­жес­т­ве­ния жи­вот тряб­ва да по­те­че в нея, та­ка как­то свет­ли­на­та све­ти в цър­к­ва­та през мно­гоц­вет­ни­те прозорци. И ко­га­то сред­но­ве­ковни­ят све­ще­ник е го­во­рил от ав­мо­на така, че бо­жес­т­ве­на­та свет­ли­на е проб­ляс­ва­ла в сър­ца­та на не­го­ви­те слушатели, как­то свет­ли­на­та е све­те­ла през цвет­ни­те прозорци, то то­га­ва вибрациите, зад­ви­же­ни чрез сло­вата на све­ще­ни­ка са би­ли в хар­мо­ния с ве­ли­кия жи­вот на Бога. И жи­во­тът на та­ка­ва ед­на проповед, ро­де­на от жи­во­та на духа, се ус­та­но­вя­ва в са­ма­та катедрала. По по­до­бен на­чин це­лия вън­шен жи­вот би тряб­ва­ло да бъ­де тран­с­фор­ми­ран в Храма на Земята, в об­раз на ця­ла­та ду­хов­на струк­ту­ра на вселената.

Ако се вър­нем още по­-на­зад във времето, ще открием, че по то­зи на­чин е мис­ле­ло чо­ве­чес­т­во­то от на­й-­ранни времена. Нека да ви обяс­ня как­во ис­кам да ка­жа чрез един пример. Нашата епо­ха е вре­ме­то на ха­отич­но то вза­имо­дейс­т­вие на ед­но чо­веш­ко съ­щес­т­во с друго. Всеки ин­ди­вид прес­лед­ва сво­ите соб­с­т­ве­ни цели. Тази епо­ха бе пред­шес­т­ву­ва­на от друга, епо­ха­та на древ­ни­те све­ще­ни­чес­ки държави. Аз чес­то съм го­во­рил за кул­тур­ни­те епо­хи на на­ша­та 5-та Велика Епоха. Първата от те­зи бе­ше древ­на­та Индуска епоха, вто­ра­та - та­зи на персийците, тре­та­та на Вави- лон, Асирия, Халдея, Египет и семитите, а чет­вър­та­та бе Гръко-Римския период. Сега сме в пе­та­та епоха.

Четвъртата и 5-та­та кул­тур­ни епо­хи са пър­ви­те ос­но­ва­ни вър­ху ин­те­ли­гент­нос­т­та на хората, на ин­ди­ви­ду­ални­те хора. Имаме един ве­лик па­мет­ник в из­кус­т­во­то за по­бе­да­та над ста­ра­та све­ще­ни­чес­ка кул­ту­ра от ин­те­ли­гент­нос­т­та на хо­ра­та в Лаокоон /*2/. Свещеникът в Лаокоон, об­вит от зми­ите - сим­во­лът на про­ни­цател­нос­т­та - сим­во­ли­зи­ра по­бе­да­та на ци­ви­ли­за­ци­ята на ин­те­ли­гент­нос­т­та над ста­ра­та све­ще­ни­чес­ка кул­тура, ко­ято има­ше дру­ги въз­г­ле­ди за ис­ти­на­та и мъд­рос­т­та и за това, как­во тряб­ва да става. Това е по­бе­да­та на 4-та­та кул­тур­на епо­ха над 3-тата. Това е пред­с­та­ве­но и в друг един символ, в са­га­та за Троянския Кон. Интели­гент­нос­т­та на Одисей съз­да­ва Троянския Кон, чрез кой­то Троянската све­ще­ни­чес­ка кул­ту­ра бе по­бе­де­на и преустановена.

Развитието на ста­ра­та Римска дър­жа­ва от древ­на­та Троянска све­ще­ни­чес­ка кул­ту­ра е опи­са­но в са­га­та за Еней. Последният бе един от из­тък­на­ти­те за­щит­ни­ци на Троя, кой­то след то­ва оти­ва в Италия. И там не­гови­те по­том­ци по­ло­жи­ха ос­но­ви­те на древ­ния Рим. Неговият син Асканий ос­но­ва Алба Лонга и ис­то­ри­ята ве­че из­б­ро­ява 14 ца­ре от вре­ме­то на Нумитор и Амулий. Нумитор бе сва­лен от своя трон от соб­с­т­ве­ния си брат Амулий, не­го­ви­ят син бе убит, а не­го­ва­та дъ­ще­ря Реасилва, бе при­ну­де­на да ста­не весталка, та­ка че да от­пад­не по­ко­ле­ни­ето на Нуми-

И ис­то­ри­ята се­га раз­каз­ва за се­дем рим­с­ки царе: Ромул, Нума, Помпи- лий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Ту- лий и Тарквиний Супербус. Следвайки раз­ка­за на Ливий /*3/ обик­но­ве­но се вярваше, че пър­ви­те се­дем ца­ре на Рим са би­ли ис­тин­с­ки лично- сти. Днес ис­то­ри­ци­те смятат, че те­зи пър­ви се­дем ца­ре ни­ко­га не са съществували. Следователно има­ме ра­бо­та с ед­на сага, ала ис­то­ри­ци­те ня­мат ни­какво по­ня­тие как­во се крие зад нея. Основата на та­зи са­га е следното:

Свещеническата дър­жа­ва на Троя ос­но­ва колония, све­ще­ни­чес­ка­та ко­ло­ния Алба Лонга /Алба, Албъ или све­ще­ни­чес­ка дреха/ /*4/. Това бе ко­ло­ния на ед­на све­ще­ни­чес­ка дър­жа­ва и Амулий при­над­ле­жи на пос­ледна­та све­ще­ни­чес­ка династия. Една по­-м­ла­да све­ще­ни­чес­ка кул­ту­ра про­из­ле­зе от това, ко­ято кул­ту­ра бе пре­ря­за­на от ци­ви­ли­за­ци­ята ос­но­ва­ва­ща се на ума. Историята не ни каз­ва ни­що по­ве­че за та­зи све­ще­ни­ческа кул­ту­ра на на­й-­ран­на­та рим­с­ка ис­то­рия се пов­ди­га от теософията. Седемте рим­с­ки ца­ре не пред­с­тав­ляват ни­що дру­го ос­вен се­дем­те принципа, та­ки­ва как­ви­то ги зна­ем от теософията. Така как­то чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм се със­тои от се­дем час­ти - Sthula - Sharira /фи­зи­чес­ко тяло/, Linga - Sharira /етер­но тяло/, Kama Rupa /ас­т­рал­но тяло/, Kama Manas /его/, вис­шия Manas /ду­хов­но себе/, Buddhi /живот-дух/ и Atma /дух-човек/ - та­ка со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм би­ва­ше схващан, как­то сфор­ми­рал се­бе си по оно­ва време, ка­то пос­ледо­ва­тел­ност от се­дем степени. И се смятало, че само, ако той се раз­ви­ва спо­ред за­ко­на на чис­ло­то седем, което ле­жи в ос­но­ва­та на ця­ла­та природа, е мо­гъл да преуспява. Така дъ­га­та има се­дем цвя- та: червено, оран­жево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също та­ка има се­дем ин­тер­ва­ли в му­зи­кал­на­та гама: първи, вто­ри, трети, чет- върти, пе­ти и т.н.; съ­що та­ка атом­ни­те тег­ла в хи­ми­ята след­ват пра­ви­ло­то за чис­ло­то седем. И това чис­ло про­ник­ва през ця­ло­то сътворение. Ето за­що съв­сем яс­но е би­ло за Пазителите на Древната Мъдрост, че струк­ту­ра­та на чо­веш­ко­то об­щес­т­во тряб­ва съ­що та­ка да бъ­де ре­гу­ли­ра­но от та­къв закон. Според един то­чен пред­ва­ри­тел­но из­ра­бо­тен план те­зи се­дем ца­ре са се­дем степени, се­дем обе­ди­не­ни части. Това бе обик­но­ве­ни­ят начин, по кой­то се ус­та­но­вя­ва­ше но­ва епо­ха в ис­то­ри­ята по оно­ва време. Бе нап­ра­вен план, тъй ка­то то­ва се смя­та­ше за сред­с­т­во да се пре­дот­в­ра­тят как­ви­то и да би­ло глу­пос­ти и за то­зи план за­кон бе написан. Този план дейс­т­ви­тел­но е съ­щес­т­ву­вал в началото. Всеки е знаел, че све­тов­на­та ис­то­рия се ръ­ко­во­ди спо­ред един оп­ре­де­лен план. Всеки е знаел: Когато аз съм в тре­та­та фа­за на 4-та­та епоха, тряб­ва да бъ­де ръ-­
ково­ден от то­ва и онова. И тъй пър­во­на­чал­но в древ­ния Рим е има­ло све­ще­ни­чес­ка дър­жа­ва с един план в ос­но­ва­та на ней­на­та култура, кой­то е бил за­пи­сан в книги, на­ре­че­ни Книги на Сибилите. Те не са ни­що дру­го ос­вен пър­во­на­чал­ни­ят план в ос­но­ва­та на за­ко­на за сед­мор­на­та епо­ха и те все още про­дължа­ва­ха да бъ­дат при нуж­да че­те­ни в на­й-­ран­ни­те дни на Римската империя.

Физическото тя­ло бе взе­то ка­то мо­дел за основите. И то­ва не е неразум- но. Днес хо­ра­та са склон­ни да тре­тират фи­зи­чес­ко­то тя­ло ка­то не­що по-нисше. Хората гле­дат мал­ко с през­ре­ние на физическото. Това оба­че не е оправдано, тъй ка­то на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло е на­й-­въз­ви­ше­на­та ни част. Вземете ед­на от­дел­на кост. Погледне­те нап­ри­мер гор­на­та част на бед­ре­на­та кост вни­ма­тел­но и вие ще ви­ди­те кол­ко вни­ма­тел­но тя е кон- струирана. Най-добрият инженер, на­й-­доб­ри­ят техник, не би мо­гъл да про­из­ве­де не­що та­ко­ва съвършено, ако му се за­да­де за­да­ча­та да пос­тиг­не въз­мож­но на­й-­го­ля­ма­та сила, из­пол­зу­вай­ки на­й-­мал­ко­то ко­ли­чес­т­во материал. И та­ка ця­ло­то чо­веш­ко тя­ло е кон­с­т­ру­ира­но по на­й-­съ­вър­шен начин. Това фи­зи­чес­ко тя­ло на­исти­на е на­й-­съ­вър­ше­но­то въз­мож­но не- що. Един атом ви­на­ги го­во­ри и ще го­во­ри с на­й-­го­ля­мо въз­хи­ще­ние за чо­веш­ко­то сърце, ко­ето фун­к­ци­они­ра по чу­ден начин, ма­кар че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва не пра­вят ни­що дру­го през це­лия жи­вот ос­вен да вкар­ват в не­го отрови. Алкохол, чай, ка­фе и т.н. ата­ку­ват сър­це­то по най-не­ве­ро­ятен начин. Ала та­ка чу­дес­но е из­г­ра­ден то­зи орган, че той мо­же да из­дър­жи всич­ко то­ва до дос­та дъл­бо­ка старост.

Физическото тяло, на­й-­нис­ше­то от телата, сле­до­ва­тел­но при­те­жа­ва на­й-го­ля­мо­то съвършенство. По-малко съ­вър­ше­ни са по­-вис­ши­те тела, ко­ито все още не са при­до­би­ли та­ко­ва съ­вър­шен­с­т­во в сво­ето развитие: етер- но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тя­ло неп­ре­къс­на­то ра­бо­тят про­тив на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло чрез на­па­де­ния на наши­те страс­ти и желания. След то­ва следва, ка­то наш чет­вър­ти принцип, ис­тин­с­ко­то бе­бе от всич­ки тях - чо­веш­ко­то его, ко­ето все още тряб­ва да ча­ка бъ­де­ще­то да му пред­ло­жи оне­зи правила, ко­ито ще дейс­т­ву­ват ка­то во­дач за не­го­во­то поведение, та­ка как­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло има то­ва от дъл­го време.

Когато раз­ви­ва­ме ед­на со­ци­ал­на структура, тряб­ва да има­ме онова, ко­ето ще нап­ра­ви ос­но­ви­те и яки. Така са­га­та раз­ре­ша­ва Ромул, пър­ви­ят рим­с­ки цар, кой­то пред­с­тав­ля­ва пър­ви­ят прин­цип да бъ­де из­диг­нат до не­бе­то ка­то бог Квиринус. Вторият цар Нума Помпилий, вто­ри­ят прин- цип, оли­цет­во­ря­ва со­ци­ал­ния ред; той до­не­съл за­ко­ни­те за обик­но­ве­но­то живеене. Третият цар Тулий Хостилий, оли­цет­во­ря­ва страстите. Под него­во­то уп­рав­ле­ние за­поч­ват на­па­де­ни­ята сре­щу бо­жес­т­ве­на­та приро- да, при­чи­ня­вай­ки разногласия, бор­ба и вой­на чрез ко­ито Рим ста­ва

велик. При чет­вър­тия цар Анкус Мартиус, се раз­ви­ват изкуствата, оне­зи неща, ко­ито про­из­ти­чат от Кама-Манас /чо­веш­ко­то его/.

Четирите по­-нис­ши прин­ци­па на чо­ве­ка не са в със­то­яние да ро­дят три­те по­-вис­ши принципа, петият, шестия и седмия. Това съ­що се сим­во­ли­зи­ра в рим­с­ка­та история. Петият рим­с­ки цар Тарквиний Прискус не е по­ро­ден от рим­с­кия организъм, а е бил въ­ве­ден в рим­с­ка­та кул­ту­ра от ет­рус­ка­та кул­ту­ра ка­то не­що по-висше. Шестият цар Сервий Тулий пред­с­тав­ля­ва шес­ти­ят член на чо­веш­кия цик­ли­чен закон, Будхи /живот- дух/. Той е в със­то­яние да уп­рав­ля­ва Кама /ас­т­рал­но­то тяло, фи­зи­чес­ко­-се­тив­ния про­то­тип на Будхи. Той пред­с­тав­ля­ва ка­но­на на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, на­й-­въз­ви­ше­ни­ят прин­цип е този, кой­то тряб­ва да бъ­де победен, тъй ка­то не е въз­мож­но да се под­дър­жа ви­со­ко­то ниво, им­пул­са на со­ци­ал­на­та система.

Виждаме как е де­мон­с­т­ри­ра­но в рим­с­ка­та история, че тряб­ва да има план в ос­но­ва­та на из­г­раж­да­не­то на дър­жа­ва­та така, как­то има за вся­ка дру­га сгра­да в света. Че све­тът е храм, че со­ци­ал­ни­ят жи­вот тряб­ва да бъ­де из­г­ра­ден и ор­га­ни­зи­ран и че тряб­ва да има ко­ло­ни ка­то храм и че ве­ли­ки­те мъд­ре­ци тряб­ва да бъ­дат те­зи ко­ло­ни - то­ва на­ме­ре­ние е, ко­ето про­ник­ва древ­на­та мъдрост. Това не е она­зи мъдрост, ко­ято прос­то мо­же да се научи, а мъдрост, ко­ято тряб­ва да бъ­де вгра­де­на в чо­веш­ко­то об- щество. Седемте прин­ци­па бя­ха пра­вил­но прилагани. Единственото ли- це, ко­ето бе в със­то­яние да ра­бо­ти за из­г­раж­да­не­то на об­щес­т­во­то е онзи, кой­то е по­ел ця­ло­то то­ва знание, ця­ла­та та­зи мъд­рост вът­ре у се­бе си. Ние не бих­ме пос­тиг­на­ли мно­го ка­то теософи, ако бих­ме се ог­ра­ни­чи­ли са­мо да раз­миш­ля­ва­ме вър­ху то­ва как чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е из­г­раде­но от сво­ите раз­лич­ни членове. Ние сме са­мо в със­то­яние да из­пъл­ним на­ша­та задача, ако вне­сем прин­ципи­те на те­осо­фи­ята в ежед­нев­ния живот. Ние тряб­ва да се на­учим да ги пос­та­вя­ме в об­ръ­ще­ние по та­къв начин, що­то вся­ко об­ръ­ща­не на ръката, вся­ко дви­же­ние на пръста, вся­ка стъпка, ко­ято правим, да но­си от­печатъка, ще бъ­де из­раз на духа. По то­зи на­чин ние ще тряб­ва да за­поч­нем да из­г­раж­да­ме из­гу­бе­ния храм.

Заедно с то­ва оба­че вър­ви и фактът, кой­то аз спо­ме­нах напоследък, - че ние би тряб­ва­ло да по­емем вът­ре у се­бе си не­що от ве­ли­чи­ето и все­обе­ма­що­то раз­би­ра­не на все­мир­ни­те закони. Нашите на­ви­ци на мис­ле­не тряб­ва да бъ­дат про­ник­на­ти от оня вид мъдрост, ко­ято во­ди от ве­ли­ки­те пред­с­та­ви към под­роб­нос­ти­те - по съ­щия на­чин как­то из­г­раж­да­не­то на ед­на къ­ща за­поч­ва от за­вър­ше­ния и пъ­лен план, а не ка­то сла­га­ме ка­мък вър­ху камък. Това изис­к­ва­не тряб­ва да бъ­де направено, в про­ти­вен слу­чай на­ши­ят свят ще се пре­върне в хаос. Като те­осо­фи тряб­ва да осъз­на­ем факта, че в све­та за­ко­нът е свър­зан с пра­ви­ло­то и то да го осъз­на­ем така, как­то осъзнаваме, че вся­ка стъпка, ко­ято правим, вся­ко на­ше дей-­

В тай­ни­те общества, всред ко­ито при­над­ле­жи и Свободното-Масонство, нещо, свър­за­но със за­гу­бе­ния храм и не­го­во­то бъ­де­що възстановяване, е опи­са­но в Храмовата Легенда. Тази ле­ген­да е мно­го дълбока, ала съв­ре­мен­но­то Свободно-Масонство обик­но­ве­но ня­ма по­ня­тие за нея. Един сво­бо­ден ма­сон днес не е много лес­но да бъ­де раз­поз­нат от бол­шин­с­т­во­то хо­ра и той не вна­ся ни­как­ва важ­ност със сво­ето при­със­т­вие в но­вия живот. Но ако той ос­та­ви Легендата за Храма да му въз­дейс­т­ву­ва то­ва ще бъ­де го­ля­ма помощ. Тъй ка­то всеки, кой­то по­еме в се­бе си Легендата за Храма, по­лу­ча­ва не­що което, по спе­ци­ален начин, офор­мя не­го­во­то

Някога еди­ни­ят Елохим се свър­з­ва с Ева и от то­ва се ро­ди Каин. Друг от Елохимите, Адонай или Йахве - Йехова, то­га­ва съз­да­де Адам. Послед- ният от своя стра­на се свър­за с Ева и от то­зи брак се ро­ди Авел. Адонай при­чи­ни неп­ри­ят­нос­ти меж­ду онези, при­над­ле­жа­щи на Каиновата фа­ми­лия и онези, при­над­ле­жа­щи на Авеловата фа­ми­лия и ре­зул­тат от то­ва бе, че Каин уби Авел. Но от въ­зоб­но­ве­но­то съ­еди­ня­ва­не на Адам и Ева бе ос­но­ва­на ра­са­та на Сет.

Така ние има­ме две раз­лич­ни ра­си човечество. Едната се със­тои от пър­во­на­чал­ни­те по­том­ци на Елохим, сино­ве­те на Каин, ко­ито се на­ри­чат Синовете на Огъня. Те са онези, ко­ито ко­па­ят зе­мя­та и съз­да­ват от не­одуше­ве­на­та при­ро­да и я тран­с­фор­ми­рат чрез из­кус­т­ва­та на човека. Енох, един от по­том­ци­те на Каин, на­учи чо­ве­чес­т­во­то на из­кус­т­во да дя­ла камъни, да из­г­раж­да къщи, да ор­га­ни­зи­ра обществото, да ос­но­ва­ва ци­вили­зо­ва­ни общества. Друг от по­том­ци­те на Каин бе­ше Тубал-Каин, кой­то ра­бо­тел с металите. Архитектът Хирам-Абиф бе­ше по­то­мък от съ­ща­та раса.

Авел бе­ше овчар, той се при­дър­жа­ше яко към онова, ко­ето намираше, той при­ема­ше све­тът такъв, ка­къв­то беше. Винаги има та­зи ан­ти­те­за ме- ж­ду хората. Един се дър­жи за нещата, как­ви­то са, друг же­лае да съз­да­ва нов жи­вот от не­оду­ше­ве­но­то чрез изкуство. Други на­ро­ди са изоб­ра­зи­ли пра­де­да на те­зи Синове на Огъня в ми­та за Прометей /*5/. Синовете на Огъня са, ко­ито тряб­ва да вра­бо­тят в све­та мъдростта, кра­со­та­та и доб- ро­та­та от все­об­х­ва­ща­ща­та все­мир­на мисъл, за да пре­об­ра­зят све­та в един храм.

Цар Соломон бе­ше по­то­мък от ли­ни­ята на Авел. Той не мо­же­ше сам да из­г­ра­ди храма, лип­с­ва­ше му из­куство. Ето за­що той наз­на­чи ар­хи­тек­та Хирам-Абиф, по­то­мъ­кът на Каин. Соломон е бил бо­жес­т­ве­но красив. Кога­то Савската Царица го среща, тя си е въобразила, че виж­да об­раз от зла­то и сло­но­ва кост. Тя дошла, за да се съ­еди­ни с него.

Йехова съ­що се на­ри­ча Богът на сът­во­ре­на­та фор­ма /*6/, Богът, кой­то об­ръ­ща онова, ко­ето е жи­во в жи­ва сила, в кон­т­раст с дру­гия Елохим, кой­то съз­да­ва чрез ча­ро­дейс­т­во жи­вот от онова, ко­ето е безжизнено. Но кое от тия две­те при­над­ле­жи на бъдещето? Това е ве­ли­ки­ят въп­рос на Храмовата Легенда. Ако чо­ве­чес­т­во то се раз­ви­ва­ше под ре­ли­ги­ята на Йехова, це­ли­ят жи­вот би из­те­къл във форма. В окул­т­на­та на­ука то­ва се на­ри­ча Преминаване в Осмата сфе­ра /*7/. Ала се­га ве­че сме дош­ли до точ­ка­та във времето, ко­га­то са­ми­ят чо­век тряб­ва да съ­буж­да мър­т­ви­те към живот. Това ще ста­не чрез Синовете на Каин, чрез онези, ко­ито не

раз­чи­тат на не­ща­та око­ло тях, а са­ми­те са твор­ци на но­ви форми. Синовете на Каин са­ми­те те офор­мят изграж­да­не­то на света.

Когато Савската ца­ри­ца ви­дя­ла хра­ма и по­пи­та­ла кой е бил архитектът, ка­за­но и било, че то­ва е Хирам. И веднага, след ка­то тя го видяла, той и се сторил, че е онзи, кой­то е пред­наз­на­чен за нея. Цар Соломон за­рев­нувал; и на­ис­ти­на той се сго­во­рил с три­ма чираци, ко­ито не бя­ха ус­пе­ли да ста­нат майстори, що­то те да подри­ят ве­ли­кия Храмов шедьовър, От- лятото Море. Този ве­лик шедьо­вър тряб­ва­ше да бъ­де направен, ка­то бъ­де отлят. Човешки дух тряб­ва­ше да бъ­де съ­еди­нен с метала. От три­ма­та чи­ра­ци един бил си­рийс­ки зидар, вто­ри­ят фи­ни­кийс­ки дърводелец, а тре­ти­ят ев­рейс­ки миньор. Заговорът успял: от­ли­ва­не­то би­ло раз­ва­лено чрез из­ли­ва­не во­да вър­ху него. То ця­ло­то из­бух­ва в парчета. В от­ча­яние ар­хи­тек­тът ис­кал да се хвър­ли в го­ре­щи­на­та на пламъците. Тогава той чул глас от цен­тъ­ра на земята. Това би­ло гла­сът на са­мия Каин, кой­то ме извикал: "Вземи тук чу­ка на све­тов­на­та бо­жес­т­ве­на мъдрост, с кой­то ти тряб­ва всич­ко от­но­во да поп­равиш". И Каин му дал чука. И ето то­ва е ду­хът на човека, кой­то чо­ве­кът вграж­да в сво­ето ас­т­рал­но тяло, тъй ка­то не тряб­ва да го ос­та­ви в състоянието, в ко­ето го е получил. Това е ра- бота, ко­ято Хирам тряб­ва­ше ве­че да извърши. Ала се съз­да­де за­го­вор сре­щу жи­во­та му. Ние ще про­дъл­жим след­ния път оттук.

Исках да раз­ка­жа ле­ген­да­та до тук, за да по­ка­жа как в пър­во­на­чал­ни­те окул­т­ни братс­т­ва жи­ве­ела мисълта, че чо­ве­кът има да из­пъл­ни задача: за­да­ча­та да ре­кон­с­т­ру­ира не­оду­ше­ве­ния свят, да не бъ­де до­во­лен от това, ко­ето ве­че е съз­да­де­но там. Мъдростта по то­зи на­чин ста­ва дело, ка­то про­ник­ва в не­оду­ше­ве­ния свят, така че све­тът да ста­не от­ра­же­ние на пър­во­на­чал­на­та и веч­на духовност.

Мъдрост, Красота, Сила са три­те ос­нов­ни ду­ми на вся­ко Свободно-Ма- сонство. Така да се про­ме­ни външ­ния свят, що­то той да ста­не дре­ха за ду­хов­но­то - то­ва е за­да­ча­та на чо­ве­чес­т­во­то днес. Днес са­ми­те сво­бод­ни ма­со­ни ве­че не раз­би­рат то­ва и смятат, че чо­век би тряб­ва­ло да ра­бо­ти са­мо вър­ху сво­ето соб­с­т­ве­но его /*8/. Те се счи­тат за осо­бе­но умни, ко­га­то казват, че ра­бо­те­щи­те зи­да­ри­-ма­со­ни на Средните Векове не са Били сво­бод­ни масони. Ала ра­бо­те­щи­те зи­да­ри са би­ли точ­но онези, ко­ито ви­на­ги са би­ли сво­бод­ни ма­сони, за­що­то външ­на­та струк­ту­ра тряб­ва­ше да ста­не точ­но ко­пие на духовното, на хра­ма на света, кой­то трябва да бъ­де из­г­ра­ден от ин­ту­итив­на­та мъдрост. Това е мисълта, ко­ято пре­ди е ле­жа­ла в ос­но­ва­та на ве­ли­ки­те тво­ре­ния на ар­хи­тек­ту­ра­та и е би­ла из­ра­бо­те­на във всич­ки­те и детайли.

Аз ще илюс­т­ри­рам с един при­мер пре­въз­ход­с­т­во­то на мъд­рос­т­та над са­мо интелекта. Нека да взе­мем ед­на древ­на го­ти­чес­ка ка­тед­ра­ла и да раз­-­

гле­да­ме чуд­на­та акустика, ко­ято не мо­же да бъ­де дос­тиг­на­та днес, тъй ка­то то­ва дъл­бо­ко зна­ние е загубено.

Прочутото езе­ро Моерис /Moeris/ в Египет е точ­но та­ко­ва ед­но чу­дес­но тво­ре­ние на чо­веш­кия дух. Това не е би­ло ес­тес­т­ве­но езеро, а е би­ло съз­да­де­но чрез ин­ту­ици­ята на мъд­ри­те хора, та­ка че да мо­же да се скла­дира во­да по вре­ме на изо­би­лие за раз­п­ре­де­ле­ние по ця­ла­та стра­на по вре­ме на суша. Това е би­ло го­ля­мо пости­же­ние за напояването.

Когато чо­ве­кът се на­учи да тво­ри със съ­ща­та мъдрост, с ко­ято бо­жес­т­ве­ни­те си­ли са сът­во­ри­ли Природата и нап­ра­ви­ли фи­зи­чес­ки­те неща, то­га­ва ще бъ­де съг­ра­ден хра­мът на земята. Това не за­ви­си от кол­ко от­дел ни не­ща има­ме си­ла да сът­во­рим от на­ша­та соб­с­т­ве­на мъдрост; ние тряб­ва оба­че да има­ме пред­раз­по­ло­жение на ума, кой­то да знае, че са­мо пос­ред­с­т­вом мъд­рост мо­же хра­ма на чо­ве­чес­т­во­то да бъ­де сътворен.

Когато днес вър­вим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по­-на­та­тък си­ре­нар и магазин, про­даващ бастуни. Ако точ­но се­га не­що от то­ва не ни трябва, то­ва не ни засяга. Колко мал­ко външ­ния жи­вот на та­къв един град от­ра­зя­ва онова, ко­ето ние чувствуваме, мис­лим и въз- приемаме. Колко мно­го по­-раз­лич­но всич­ко то­ва бе през Средните ве- кове. Ако ня­кой се раз­хож­дал през ули­ци­те тогава, виж­дал ли­ца­та на къ­щи те из­г­ра­де­ни в стил за живеене, по та­къв на­чин и характер. Всяка дръж­ка на вра­та­та из­ра­зя­ва­ла онова, ко­ето чо­ве­кът с обич офор­мил в уни­сон със своя дух. Разходете се нап­ри­мер в един град ка­то Нюрнберг: там вие все още ще от­к­ри­ете ос­но­ва­та на онова, ко­ето ня­ко­га е било. И след това, ка­то контраст, по­мис­ле­те за мо­дерна­та абстракция, ко­ято ве­че ня­ма ни­що об­що с хората. Това е ве­кът на ма­те­ри­ализ­ма и не­го­ви­те ха­отич­ни произведения, до ко­ито чо­век стъп­ка по стъп­ка е до­шъл от по­-ран­на­та ду­хов­на епоха.

Човекът е ро­ден от ед­на природа, ко­ято няв­га е би­ла та­ка офор­ме­на от боговете, що­то всич­ко вът­ре в нея под­хож­да­ло на ве­ли­кия план за света, ве­ли­кия Храм. Имало е няв­га време, ко­га­то не е има­ло ни­що на та­зи зе- мя, към ко­ето сте мог­ли да погледнете, без да ка­же­те на се­бе си: Боже- ствените съ­щес­т­ва са из­г­ра­ди­ли то­зи храм до степента, в ко­ято чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло ста­на­ло съвършено. Тогава по­-ви­со­ки­те прин­ципи /пси­хи­чес­ки­те сили/ на чо­веш­ка­та при­ро­да взе­ли при­те­жа­ние над не­го и чрез то­ва без­ре­дие и ха­ос дошли в света. Желания, страс­ти и емо­ции внес­ли без­ре­дие в хра­ма на света, Само ко­га­то от соб­с­т­ве­на­та во­ля на чо­ве­ка за­кон и ред от­но­во би­ха за­го­во­ри­ли по по­-въз­ви­шен и по­-к­ра­сив начин, от­кол­ко­то ня­ко­га бо­го­ве те при съз­да­ва­не­то на природата, са­мо ко­га­то чо­ве­кът поз­во­ли бо­гът вът­ре в не­го да се издигне, та­ка що­то ка­то един бог да мо­же да дог­ра­ди хра­ма - са­мо то­га­ва за­гу­бе­ни­ят храм ще бъ­де от­но­во спечелен.

И та­ка те­осо­фи­ята не е са­мо теория, а и практика, на­й-п­рак­тич­но­то не­що на света. Погрешно е да се смята, че те­осо­фи­те са отшелници, не­за­ан­га­жи­ра­ни в офор­мя­не­то на света. Ако бих­ме мог­ли да на­ка­ра­ме хо­ра­та да се ан­га­жи­рат в со­ци­ал­на ре­фор­ма от те­ософ­с­ка ос­но­ва /*9/, то те би­ха мно­го пос­тиг­на­ли от онова, ко­ето ис­кат да ста­не бър­зо и сигурно. Тъй като, без да ис­кам да ка­жа не­що про­тив ни­как­во со­ци­ал­но движение, те до­веж­дат са­мо до фанатизъм, ако вър­вят в изолация. Всички от­дел­ни ре­фор­ма­тор­с­ки дви­же­ния - еман­ци­патори, въздържатели, вегетарианци, за­щит­ни­ци на жи­вот­ни­те и т.н. - са по­лез­ни са­мо ако ра­бо­тят заедно. Техни­ят иде­ал мо­же да бъ­де пра­вил­но ре­али­зи­ран са­мо чрез ед­но ве­ли­ко все­мир­но движение, ко­ето во­ди в един­с­т­во към все­мир­ния све­то­вен храм.

Това е идеята, ко­ято ле­жи зад але­го­ри­ята на за­гу­бе­ния храм, кой­то тряб­ва да бъ­де от­но­во изграден.