Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

В то­ва ние мо­жем да от­к­ри­ем ра­бо­та­та на ед­ни де­ва­ка­нен принцип. Уни- версалната стра­на на те­зи про­ме­ни в те­че­ние на ево­лю­ци­ята е, ко­ято ни по­каз­ва по ка­къв на­чин на­ци­онал­на­та ми­съл въздействува. Как та­зи ми­съл се из­ра­зя­ва за­ви­си от на­род­нос­т­но­то гру­по­во ас­т­рал­но тяло, от на­род­нос­т­ния темперамент. Изкуството, например, при все­ки друг на­род ос­вен гърците, би се из­ра­зи­ло по съв­сем раз­ли­чен начин.

Макар че на­род­нос­т­на­та ми­съл на­ис­ти­на жи­вее във все­ки ин­ди­ви­ду­ален член на народа, ин­ди­ви­ду­ал­ността е не­що мно­го повече, от­кол­ко­то са­мо ней­на­та на­род­нос­т­на мисъл. В до­пъл­не­ние чо­ве­кът из­ра­зя­ва и собстве­на­та си личност. Нещо твър­де за­бе­ле­жи­тел­но и спе­ци­ал­но ни се раз­к­ри­ва тук. Много по­-лес­но е за един чо­век да ви­ди своя път в мис­лов­ния свят на своя народ, в не­го­ва­та де­ва­кан­на мисия, от­кол­ко­то да дой­де до пра­вил­но­то рав­но­ве­сие меж­ду соб­с­т­ве­ни­те си чув­с­т­ва и на­ци­онал­ни­те чувства. Това не е лесно, осо­бе­но за онези, ко­ито са при­до­би­ли по­-ви­со­ко об­ра­зо­ва­ние и изисканост. Уравновесяването меж­ду чувства­та на ин­ди­ви­да и на­ро­да по­-бър­же се пос­ти­га в по­-нис­ки­те ни­ва на еволюцията, тъй ка­то на те­зи ни­ва ед­на по­-го­ля­ма убе­ди­тел­ност се раз­ви­ва меж­ду ин­ди­ви­ду­ал­ни­те чув­с­т­ви­тел­нос­ти и на­ци­онал­на­та чув­с­т­вителност. На кол­ко­то по­-нис­ко ин­ди­ви­ду­ал­но ни­во е индивидът, тол­ко­ва е по­-си­лен из­ра­зът на на­ци­онал­ната чув­с­т­ви­тел­ност у него, та­ка как­то жи­вот­но­то е из­раз на вида.

С раз­ви­ти­ето си оба­че чо­ве­кът пов­ди­га соб­с­т­ве­но­то си ас­т­рал­но тяло, то ста­ва по-диференцирано, по­-с­пе­цифично. И то­га­ва ста­ва въз­мож­но за не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло да бъ­де в по­ло­же­ние да при­до­бие она­зи наг­ла­са на ума, ко­ято стои над ума на не­го­вия народ. Когато онова, ко­ето прос­вет­ва на­до­лу от то­ва по­-вис­ше ни­во се схва­не ин­те­лек­ту­ал­но или умст- вено, то­га­ва мно­го лес­но мо­гат да бъ­дат въз­п­ри­ети идеали. Понякога се случва, що­то чув­с­т­ва­та на ас­т­рал­но­то тя­ло на един чо­век да не са раз­ви­ти кол­ко­то не­го­во­то мислене. Мислите на на­ро­да би­ха мог­ли да вли­я­ят

вър­ху мис­ле­не­то на ин­ди­ви­да тол­ко­ва силно, че те го об­зе­мат пре­ди той да се е раз­вил дос­та­тъч­но сам в се­бе си.

Индивидуалности, за ко­ито та­къв е слу­ча­ят са страс­т­ни идеалисти; те са мъ­че­ни­ци­те за прог­ре­са на един на род. Те са такива, за­що­то те са­ми­те бър­зат нап­ред пред онова, ко­ето фак­ти­чес­ки е в ос­та­на­ло­то тях­но ас­т­рално тяло, за­що­то те от­п­ра­вят тях­на­та ця­лос­т­на въз­диг­на­та ду­ша към един иде­ал по един са­мо­по­жер­т­ву­ва­телен начин. Тогава, ко­га­то та­ки­ва хо­ра умрат, тях­на­та не­до­раз­ви­та ас­т­рал­ност се ус­та­но­вя­ва още по-сил- но; она­зи част от нея, ко­ято не е вклю­че­на в на­ци­онал­ния иде­ал за­поч­ва да се проявява. Следователно тя за­почва да се за­ни­ма­ва са­мо със соб­с­т­ве­но­то си развитие. Когато та­къв един човек, кой­то е бил ве­лик и бла­го­роден иде­алист умре, кой­то е пос­ве­тил се­бе си на иде­али­те на своя на- род, той би­ва по­бе­ден от лич­ния елемент, кой­то все още е в него. Тъй ка­то по­-нис­ши­те ка­чес­т­ва на ас­т­рал­но­то му тя­ло на­пъл­но преобладават. Да предположим, че та­къв един чо­век е ста­нал мъченик. Той е съз­дал не­що благородно, ала е бил зле тре­тиран от своя народ, та­ка как­то та­ки­ва нап­ред­на­ли хо­ра чес­то са та­ка третирани. Въпреки всич­ко той на­ис­тина след­ва сво­ите иде­али по на­вик сме­ло и ду­хов­но дотогава, до­ка­то живее, ка­то гле­да ни­то наляво, ни­то на дясно. Но ако той е преследван, мо­же би и убит, по­ра­ди сво­ите идеали, то­га­ва ми­съл­та за от­мъ­ще­ние го об­зе ма не­пос­ред­с­т­ве­но след не­го­ва­та смърт. Онова, ко­ето той е по­тис­кал ка­то лич­ност все още е в него, ко­га­то е в Камалока.

Един народ, кой­то тре­ти­ра сво­ите иде­алис­ти по то­зи на­чин съз­да­ва за се­бе си ло­ши си­ли в Камалока, ко­ито се об­ръ­щат сре­щу него. Русия си е съз­да­ла та­ки­ва ло­ши сили. Години на­ред там са зле тре­ти­ра­ни мно­го благо­род­ни лич­нос­ти с камшик. По-нисшите си­ли на те­зи лич­нос­ти се­га дейс­т­ву­ват в Камалока ка­то неп­ри­ятели на онова, ко­ето жи­вее в Русия, ка­то неп­ри­яте­ли на онези, за­ра­ди ко­ито са се по­жер­т­ву­ва­ли през жи­во­та си. Такива мъченици, ко­ито на­пос­ле­дък са умрели, мо­гат се­га да бъ­дат ви­де­ни да се би­ят на стра­на­та на японци­те сре­щу соб­с­т­ве­ния си народ. Това е факт, кой­то ста­ва раз­би­ра­ем за нас, ако пог­лед­нем в по­-дъл­бо­ко дейс­т­ву­ва­щи­те си­ли на живот, на душата. Събитията на бъ­де­ще­то ни ста­ват ясни, ако пог­лед­нем към тях от та­зи страна.

Ние жи­ве­ем ка­то чле­но­ве на гер­ман­с­ки­те народи, заг­ра­де­ни от сла­вян­с­ки­те на­ро­ди на из­ток и от ан­г­ло­амери­кан­с­ки­те на­ро­ди на запад. Както американските, та­ка и сла­вян­с­ки­те са из­ди­га­щи се ра­си ко­ито ще из­пъл- нят сво­ята за­да­ча в бъдеще, раси, ко­ито все още сто­ят в на­ча­ло­то на сво­ята на­ци­онал­на мисъл. Основната ха­рак­те­рис­ти­ка на сла­вян­с­ки­те на­ро­ди е из­ра­зе­на в тех­ни­те ду­хов­ни таланти. Ако вие се опи­та­те да раз­бере­те сла­вян­с­ка­та кул­ту­ра ще от­к­ри­ете че тя кло­ни към ду­хов­на­та култура, че не­що ду­хов­но рас­те там. Тези сла­вян­с­ки на­ро­ди трябваше, първо, да

В Америка има­ме из­вес­тен паралел. Там ма­те­ри­ализ­мът е до­ве­ден до крайност. И е бил след­ват ра­ди­кал­но във всич­ки на­ци­онал­ни перспекти- ви. В съв­ре­мен­ни­те вре­ме­на то­ва е до­ве­де­но дотам, че са­ми­ят дух се тълку­ва по ма­те­ри­алис­ти­чен начин. Докато сред сла­вян­с­ки­те на­ро­ди въз­ник­на­ха лич­нос­ти ка­то Толстой, кой­то ис­ка­ше да сти­му­ли­ра раз­ви­ти­ето по един ве­лик и кра­сив начин, аме­ри­кан­ци­те се пот­ру­ди­ха да схва­нат духов­нос­т­та и ду­ша­та по ма­те­ри­ален начин. Така ние от­к­ри­ва­ме сред тях сил­на ма­те­ри­ал­на ду­хов­ност и на­исти­на спиритизъм. При тях ду­хът се тър­си по точ­но съ­щия начин, по кой­то те тър­сят фи­зи­чес­ки­те истини. Ала точ­но в на­чи­на на тър­се­не се крие разликата. Ако вие тър­си­те да ви­ди­те ду­хов­но­то с очите, то ста­ва пси­хич­но и та­зи пси­хи­чес­ка стра­на се е раз­ви­ла мно­го сил­но в Америка.

Американският на­род е пос­та­вен сред друг ет­ни­чес­ки елемент, про­из­ти­чащ от Атлантида и при­те­жа­ващ пси­хи­чес­ки склонности. Този ет­ни­чес­ки еле­мент жи­вее в не­гър­с­ки­те народи. Начинът, по кой­то те­зи две ра­си се раз­ви­ват за­ед­но е многозначителен: пси­хи­чес­ко­то зас­та­ва сре­щу пси- хическо, ду­хов­но­то тряб­ва да зас­та­не сре­щу духовно. По то­зи на­чин има­ме ед­на ду­хов­на на­ци­онал­на ми­съл на из­ток и ед­на пси­хи­чес­ка на запад.

Ние сме из­пи­та­ли науката, из­кус­т­во­то на ед­но външ­но равнище; ду­хът би тряб­ва­ло от­но­во да бъ­де из­дигнат. Това мо­же да ста­не по един двойс­т­вен на­чин - или по един ду­хо­вен на­чин или по един пси­хи­чен на чин. Духовният на­чин во­ди до напредък, пси­хи­чес­ки­ят на­чин е ретрограден, назадничав.

Виждате се­га как све­тът ста­ва разбираем, ко­га­то го раз­г­леж­да­ме от оку- л­т­на основа. И отново, ни­кой не би тряб­ва­ло да каже, че ние не мо­жем да се убе­дим в те­зи неща. Човек тряб­ва са­мо да пог­лед­не онова, ко­ето става. Човек ще бъ­де до­ве­ден до убеж­де­ние чрез опит, ко­га­то срав­ни пси­хи­чес­кия въз­г­лед за жи­во­та и психи­чес­ко­то из­с­лед­ва­не с окул­т­ния въз­г­лед за живота. Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем окул­т­ния въз­г­лед за живота, то­га­ва све­тът на яв­ле­ни­ята ста­ва все по­ве­че и по­ве­че раз­би­ра­ем също. Такъв един окул­те­н-­ду­хо­вен све­товен ми­рог­лед не ни ос­та­вя ни­как­ви праз­но­ти в раз­би­ра­не­то за света. От то­ва ние то­га­ва ще спе­че­лим вя­ра в света, за кой­то го­во­ри окултиста; и чрез то­ва ще въз­пи­та­ва­ме у се­бе си един елемент, кой­то ще ни из­диг­не по-висок. Това не е сля­по вярване, а ед­но опи­па­но мно­гок­рат­но вярване. Това вяр­ва­не ще ста­не по­-сил­но и
по-оправдано, по­-с­та­бил­но и по­-си­гур­но с все­ки спе­че­лен опит. И ко­га­то вяр­ва­не­то е по­ро­ди­ло то­зи усет на си­гур­ност в са­мо­то се­бе си, то съ­що раз­ви­ва и ос­но­ва за познание. Човекът ви­на­ги тряб­ва да ек­с­пе­ри­ментира, пре­ди да се из­диг­не до познание. Всеки, кой­то ис­ка да има поз­на­ние пре­ди изследване, е ка­то някой, искащ да има пло­да пре­ди сем- ката. Ние тряб­ва да спечелим на­ше­то знание. Онова, ко­ето ве­че знаем, ня­ма нуж­да да изследваме. Онова, ко­ето на из­с­ле­до­ва­те­ля лип­с­ва ка­то си­гур­ност или увереност, тряб­ва да се дос­та­ви от си­гур­нос­т­та и уве­ре­нос­т­та на вярването. Двете тряб­ва да ра­бо­тят за­ед­но сле­до­ва­тел­но и то­га­ва те не­раз­дел­ни ще про­из­ве­дат нак­рая онова, ко­ето тряб­ва да дой­де за нас не­раз­де­ле­но - пло­дът на опита, на познанието.

Нека да слу­ша­ме окул­тис­ти­те е да не каз­ва­ме ни­то да, ни­то не на тях. Но не­ка ка­за­но­то да го тре­ти­ра­ме ка­то ос­но­ва на на­шия соб­с­т­вен жи­вот и на на­ше­то соб­с­т­ве­но поведение; не­ка да го тре­ти­ра­ме като че ли тех­ни­те из­с­лед­ва­ния са по­лез­ни по­ка­за­те­ли за на­шия живот, тъй ка­то ще отк- рием, че те на­ис­ти­на ще ни дове­дат през жи­во­та чрез во­ля до вът­реш­но познание, до един живот, пул­си­ращ вът­ре у нас. Тогава ще от­к­рием, че ние на­ис­ти­на мо­жем да им вяр­ва­ме да ни во­дят към изследване, към за­до­во­ля­ва­не и към един хар­мони­чен жи­вот вът­ре в нас.